#вие сте

[ohmygodjahhhhhhh]

@baklava4664 bro you wildin 😔

Спрете да карате всички да чакат и просто го направете официално 😭

[ladyschaoticmind]

Дано намерите човек, който да ви пише в средата на натоварения ден, а не само когато е свободен.

Дано намерите някой, който ви нарича красиви, дори когато вие самите не се чувствате такива.

Дано намерите някой, който ви се обажда, когато е сред хора, а не само когато е самотен.

Дано намерите някой, който ви подтиква да бъдете по-добри, дори и да сте по-добри от него.

Дано намерите някой, който да вижда във вас най-добрия човек дори в най-ниските ви състояния.

Дано намерите някой, който ви обича във всичките ви фази и настроения.

Дано ви обичат по начина, по който винаги сте искали.

/Faith Samuel/

[guardian-angel-askblog]

(A Figure in a hazmat suit walks into the containment area, and looks up at the angel)

ВИЕ СТЕ В КАПАН ТУК КАКТО И МЕН.

ДА МИСЛЯТ, АКО ЩЕ ВРЪЖАТ БОЖИЕТО ТВОРЕНИЕ, ТРЯБВА ДА ИМАТ ПРАЗНОТА ЗА СЪРЦЕТО.

@void-in-hazmat

(Mod: alr I really don’t wanna fuck this up so-)

[The Angel looked down at you, then tilted its head slightly.]

“I’m sorry, it’s been a while since I’ve heard another language besides english, my friend.”

[bookadictive]

В почти всички проблемни области на живота ви вие сте проблемът и вие сте решението.

- Джон Кехоу // ,,Подсъзнанието може всичко"

[slimarka]

Една жена не може да бъде вашият мир, когато не ѝ осигурявате подходящата среда, за да създаде този мир. Спри да очакваш мир от една жена, когато непрекъснато ѝ даваш проблеми и предизвикателства. Щом не й осигурявате безопасно място, тя не може да внесе мир в живота ви. Спокойствието е налице там, където се намира сигурността.

Една жена не може да те гледа и подкрепя, ако постоянно се налага да справя със смут и нестабилност. Вашите действия и поведение играят решаваща роля за създаването на хармонична среда. Осигурете ѝ сигурността, от която се нуждае, и ще видите колко повече може да предложи.

Една жена не може да изрази напълно любовта и грижите си, ако се чувства заплашена или недооценена. Накарайте я да се чувства ценена и уважавана и тя естествено ще отговори с топлина и обич. Връзката ви ще процъфтява в атмосфера на взаимно уважение и сигурност.

Една жена не може да бъде истинското си аз, когато е постоянно на ръба или се тревожи за следващия конфликт. Създайте спокойна и подкрепяща среда и тя ще се чувства свободна да бъде себе си, засилвайки връзката и спокойствието между вас.

Една жена не може да ти даде най-доброто от себе си, ако е постоянно стресирана и неспокойна. Покажете ѝ, че сте надежден и стабилен партньор. Осигурете си стабилност и постоянство и тя ще може да ви предложи спокойствието и любовта, които търсите.

Една жена не може да изгради силна, любяща връзка, ако се чувства неподкрепана и недооценена. Признайте усилията и приноса ѝ и ѝ осигурете емоционалната сигурност, от която се нуждае. В замяна тя ще помогне за осигуряване на спокоен и любящ дом.

Една жена не може да внесе радост и позитивизъм в живота ви, ако се занимава с постоянен негативизъм и критика. Предложете ѝ насърчение и разбиране и тя ще бъде по-склонна да внесе светлина и щастие във вашата връзка.

Една жена не може да ти бъде котва, ако се чувства по течението в море от несигурност и хаос. Осигурете ѝ яснота и увереност и тя ще се превърне в постоянен източник на мир и стабилност в живота ви.

Една жена не може да създаде спокоен дом, ако постоянно се занимава с нерешени конфликти и проблеми. Общувайте открито и работете заедно за решаване на проблемите. Осигурявайки среда за сътрудничество и разбиране, вие ѝ позволявате да създаде хармонична и спокойна атмосфера.

Една жена не може да процъфтява, когато постоянно се тревожи за своята безопасност и благополучие. Уверете се, че тя се чувства защитена и ценена. В сигурна среда тя ще може да извади най-доброто и у двама ви, допринасяйки за спокойна и пълноценна връзка.

#лечение #здраве #енергия #душа #духовност #осъзнатост #вяра #вибрации #любов

[summersoullll]

понякога е готино просто да седиш с някой и да си говорите за живота. и макар и да не сте се виждали с години, всичко още да си е същото. вие да сте си същите.

[think-bg]

Извинете, аз ли съм онази „празноглавата“, дето още вярва, че хората трябва да се държат добре един с друг? Много съжалявам — явно съм сбъркала века.

Щото, нали, ако някой си говори с човек, който има връзка с някой, когото дори не познавате... е, тогава вече трябва да го гледате като че е крадец на дюли. Или на мъже. Или на внимание. Кой знае?

А после, естествено, да се държите с него като с котка, която е изровила саксията. С мръсните лапички и виновния поглед – само че без котешкия чар.

Да ви питам – това някаква нова мода ли е? Поведение тип: „Аз съм на 19, знам всичко, светът е мой, а вие сте просто статисти в риалитито ми“?

Сериозно, момичета – мислите ли, че щом имате Wi-Fi, ноктопластика и 300 последователи в TikTok, това автоматично ви дава лиценз да си поискате всеки мъж, който минава?

Ама вярно ли летите в облаците? Щото аз тук долу вече се чудя – дали да не си поръчам балон, че явно реалността е пренаселена с драма.

И най-любимото ми – зрелостта! Такава рядка птица! Ама понеже никой не я е виждал, сигурно вече е в Червената книга. Докато вие се държите като персонажи от предучилищна възраст. Само дето децата в градината понякога проявяват повече такт и емпатия. Е, и споделят играчките си по-често.

Моля ви, едно леко упражнение – представете си, че някой ден ще имате деца. Сериозно. С какво точно ще им дадете пример? С „виж, маме, как се прави пасивно-агресивна атака“?

[pishasinqkakvineshta]

Да бъдеш на грешното място, в грешното време е малко вероятно да се случи в средната продължителност на един човешки живот, но понякога съдбата подрежда всичко така че пътя към избавлението да е трънлив и в постоянна борба със законите на земния живот. Атан беше такъв човек – роден с тежката отговорност всяка стъпка напред да го води към нещо, което не може да контролира.

Атан е средновисок мъж, с къса кестенява коса и изумрудено зелени очи, които винаги изглеждаха като да крият нещо. От дете избягваше хората, живееше в усамотение, а онези, които го познаваха, често го описваха на база слухове дочути оттук – оттам. Едно обаче не можеше да се отрече – странното излъчване, което притежаваше и не можеше да се обясни.

Двадесет и втори март, един привидно нормален ден, без никакви наченки, че нещо необичайно предстои. Първите лъчи на пролетно слънце прокрадват своя път към земята, готвейки се да озорят идващия ден. Всичко все още тъне в тишина и спокойствие, ули��ите са празни, а съседските кучета тепърва се събуждат. Атан е на 24 години, когато животът му се променя за винаги. Пътувайки към Англия, за да преследва мечтата си да стане успешен писател, той отсяда в малко градче на име Рай. Със своето съвсем обикновено име и старинни улици, Рай не беше търсена туристическа дестинация. Разхождайки се из малките каменисти улички, попада на затънтен магазин за антикварни стоки, носещ името – „ Вечен живот“ .

На първи поглед това място по никакъв начин не хваща окото на минаващите минувачи, но Атан изпитва неистов интерес да влезе вътре, за да разгледа на какви находки може да се натъкне. Магазинът изглеждаше забравен от времето. Отвън беше почти невидим — каменните стени изглеждаха покрити с прах от години, а витрините бяха замъглени. Моментално той усети носталгичният мирис на стари мебели и никому ненужни джунджурии, стояли там сигурно повече от четвърт век поради простата причина, че никой човек не би ги купил или дори погледнал. Навлизайки все по навътре в магазина, Атан изпитва странно чувство в себе си, чувство, което от дълго време не бе усещал, сякаш някаква висша сила му беше казала да влезе с ясната цел да намери нещо конкретно, което и той не знаеше какво може да е.

- Добър ден, млади човече! – поздравява го възрасте човек с дрезгав глас, седящ зад старо бюро в ъгъла на магазина – Вие сте първият човек, който влиза тук за последните няколко седмици, чувствам се като късметлия.

Атан кимва учтиво, но не се учудва до голяма степен от казаното, защото самото място изглежда сякаш е спряло във времето и няма намерения да потегля напред скоро.

Поздравявайки любезният господин нещо хваща погледа на Атан и той моментално тръгва към него, а това е стара нощна лампа, издялкана прецизно от борово дърво с детайлни барокови орнаменти. Направи му впечатление крушката, която все още работи безотказно, светеща в топъл златисто- жълт цвят, напомнящ му на слънчевите дни у дома.

-Внимавай с лампата, синко – провиква се възрастния човек – Тя е истинска антика, пътувах много, за да успея да се сдобия с нея, а крушката е последната произведена такава преди 30 години в Единбург, точно преди да се случи мист��риозният инцидент в завода.

- Това е абсурдно - отвърна Атан с насмешка.- Крушки и лампи вече могат да се намерят на всяка крачка.

- Това не е обикновена лампа – започва да разказва господина - Когато разбрах, че мога да се сдобия с последната такава, веднага организирах пътуването си до Единбург, дори и да нямах достатъчно пари да преживея месеца. Специалното в тази антика е нейният произход и създателят на самата лампа. По онези времена се предаваше от човек на човек легенда за този вид лампи… говореше се, че ако попаднат в грешните ръце, могат да създадат големи неприятности на техният собственик, но също така могат и да дарят с най- скъпото нещо – вечен живот. Звучи твърде хубаво, за да е истина, оказа се измислица, произлязла от група луди госпожици, които си търсели с какво да си уплътнят времето в старческия дом.

- Хората са готови на всичко, за да си направят живота по- интересен. За колко ще ми я продадеш? – попита Атан с учуден тембър на гласа, защото самият той осъзнаваше абсурдността на цялата история, но му допадна идеята да притежава антика в бъдещият си апартамент и то при това лампа, която дарявала уж вечен живот.

- Не искам никакви пари за нея, момче – добави старецът – Ако не дава вечен живот, нека поне дари някого с уют в дома му.

Атан се позамисли дали да я вземе, защото си даде сметка, че ще заеме голямо пространство в багажа му, но нещо вътрешно го подтикваше да го направи.

- Добре, но нека поне Ви почерпя един чай за подаръкв, който ми правите – предложи той.

****************************

Минаха се месеци откакто Атан се сдоби с лампата, но вечно нямаше време дори да я извади от багажа си, защото тепърва тръгваше по пътя на своята кариера. Работата му като писател погълна всичкото му внимание.

Една вечер, седейки на кухненската маса и пишейки поредната глава от дебютната му книга, в главата му изникна историята с антикварния магазин и носталгията от магазина в Рай го изпълни с любопитство и желание да разбере повече. Атан никога не е вярвал в митове и легенди, нито пък магии за вечен живот, за него това бяха измишльотини, използвани за уплътняване на време от хора, които си нямат работа. – Лампа, която дава вечен живот, да бе – помисли си той – това е против всички научни доказателства, с които разполагаме днешни дни.

Въпреки това той реши да я намери и сложи на малката масичка в трапезарията, за да му придава допълнителна светлина, когато му се налага да пише до късно своите книги. Светна я и усети някакво странно чувство вътре в себе си, което не можеше да си обясни, но имаше нещо изключително не на място в цялата ситуация. През следващите дни, усещането не изчезваше. Напротив, засилваше се. Атан започна да изпитва, че мислите му се променят, сякаш нещо вътре в него започва да се трансформира.

Съмненията се завръщаха, но и любопитството му беше неустоимо. Трябваше да разбере повече. Първоначално си го обясняваше с умората и заради постоянната работа главата му вече се предаваше, но дори в малкото моменти, в които правеше нещо различно, той все още го усещаше. Вътрешно знаеше, че трябва да се върне в антикварния магазин в градчето Рай и да намери старият човек, за да получи обяснение за това странно усещане, което изпитва.

И не след дълго потегли натам.

*******************************

Атан пристигна в Рай и веднага установи, че тук времето е все така спряло и се усеща една меланхолия във въздуха. Магазинът беше все така замръзнал в миналото, но усещането му беше различно — сякаш нещо беше променено завинаги. Почувства се сякаш е било вчера, когато е купил старата лампа от възрастния побелял човечец и странното усещане в него сякаш се засили, но този път го побиха и тръпки. Собственикът на магазина изглеждаше все толкова изморен от живота, но в момента, в който видя младото момче, нещо в него потрепна.

- Не мога да повярвам, че отново Ви виждам, хората рядко се връщат в този магазин –отбеляза господина привидно доста изненадан.

- Трябва да ми обясните нещо… защо чувствам, че тази лампа променя нещо в мен? –объркано запита Атан.

Възрастният човек замръзна, не можеше да повярва какво чуват ушите му. Беше слушал само легенди за силата на тази лампа и никога не си бе и представял това да стане реалност.

-Тази лампа... не просто дава вечен живот - започна старецът, като погледна младия мъж с поглед, изпълнен със съжаление и ужас - Тя е част от много по-стара магия. Легендата е вярна, но не по начина, по който си я представяш. Когато светлината от крушката се включи, тя те свързва с онова, което е отвъд смъртта. Но цената е ужасна. Ако крушката спре да свети, ти ще умреш моментално.

Атан не можеше да повярва на думите на стареца, но погледът му не се откъсваше от лампата, която беше поставена на масата. Изведнъж всички съмнения и страхове го обгърнаха, сякаш той вече усещаше промяната в себе си. Усещането за странно неразположение, което го беше тормозило през последните дни, сега изглеждаше като нещо повече от просто умора. Това не беше просто ефект от лампата — това беше нещо, което започваше да му се случва.

-Тази лампа не е просто реликва — старецът се намръщи и потърси нещо в един от многото шка��ове в магазина - Тя е създадена от древен магьосник , който е искал да преодолее смъртта. Но вместо това, тя се превърнала в проклятие. Лампата е носител на магия, която може да те направи безсмъртен, но единствено докато светлината ѝ гори. В миг, в който тя изгасне, животът ти ще приключи. Ти ще се превърнеш в това, което обикновено наричаме вампир.

Атан го погледна с ужас.

-Но не онзи вампир, за който чуваш в легендите и митологиите — старецът поклати глава- Истинската сила на лампата е, че тя създава ново съществуване. Ти си станал част от света на вечността, но не по начин, по който да можеш да живееш нормален живот.

-Но как? Как точно лампата го е направила? — попита Атан, не можейки да повярва в случващото се.

-Лампата съдържа в себе си сила, която е създадена да променя живота на всеки, който е белязан от нея. Тя е извършвала същото с хората през вековете — дава им вечен живот, но със висока цена. Когато крушката изгасне, този процес ще се прекрати и ти ще си отидеш.

Атан стоеше в тишина, опитвайки се да асимилира всичко, което му беше казано. Ужасът в сърцето му растеше, но той беше и погълнат от емоцията. Какво би означавало това за него? Какво значение имаше всичко, което беше постигнал като писател, ако сега беше обречен на вечна самота?

-Какво да правя?“ — попита Атан, гласът му вече трепереше.

-Единственият начин да се отървеш от това е да счупиш лампата - отговори старецът -

Но трябва да решиш сам. Ще ти кажа само едно — ако веднъж започнеш да живееш в тази нова реалност, тя ще те погълне. Ще загубиш всичко, което беше преди. Всеки човек, когото обичаш, ще те напусне в един момент и ще избледнее в паметта ти.

Атан стоеше замръзнал, като чуваше думите на стареца, но в същото време усещаше нещо в себе си — нова сила, нова енергия, която го караше да се чувства жив по начин, по който никога не беше изпитвал.

Той се обърна към лампата, светеща на масата му с топла и странно успокояваща светлина.

-Какво се случва с мен?— помисли си той - Това е проклятие или дар?

****************************

През следващите няколко дни Атан започна да осъзнава, че животът му вече е променен завинаги. Чувстваше се по-жив, отколкото беше усещал някога, но и по-отдалечен от всичко човешко. Храната не го засягаше, сънят не беше необходим, а усещането за време- загуби своето значение. Той беше част от нещо извън пределите на живота и смъртта.

Така Атан беше принуден да избира — да живее в безкраен ужас и мрак, или да се опита да унищожи лампата и да премине в нормален, човешки живот. Но цената на всяко от тези решения беше скъпо.

[rta-user-2025]

My TTS short fanfic "Chess game" but it translated into my mother tongue

The link of the fanfiction is on AO3

ПОВ: Наратор

Марсел ја поместува кралицата на таблата, додека очите на мажјакот беа залепени на ша��овската табла додека хуморот трепереше во очите на Јуџин од иронијата на ситуацијата. Тишината на собата на Рапунзел ја обвиваше собата како кадифена завеса, пригушувајќи ги и најслабите шепоти. Марселус ја преместува кралицата на таблата, додека Јуџин го гали по брадата.

Јуџин: „Ти го разбираш тоа, Марсел“. љубезно му се насмевнува. „Знаете, крадец на ружини како мене не играл таква игра како шах, така што вие сте толку добро со играта“.

Марселус: „...“

Јуџин: „Сега е мојот ред“, тој брзо го лебди кралот на таблата. „Таму“, извика тој.

Марселус: „Рајдер, погрешно си играл“. веѓите му се стеснија.

Јуџин: „Што освен како?

Марсел: „Го ставивте вашиот крал под контрола“.

Јуџин: „Навистина пупка, како знаеш толку многу за шахот кога воопшто не си играл“. рече тој во мрзлива забелешка.

Марселус: „Стратегија“.

Јуџин: "Чекај, што?" тој ја крева веѓата: „Каква стратегија?

Марселус *ги прекрстува рацете*: „Тип на стратегија што е за умот“, објаснува тој, „Бидејќи шахот е игра на умот. Јавач, не на очите. Можеби имам оштетен вид, но имам мозок тоа всушност добро функционира“. Тој додаде, како што му забележа, „А што се однесува до вашиот потег. Рајдер, тоа е класична грешка на дебитант, што е прилично честа појава за почетниците кои не се навикнале на тоа бидејќи сте ги потцениле моќите на кралицата“.

Јуџин: „О, мое лошо“. зјапа во него, го поправа кралот.

Марселус: „Се навикнав на тоа и успеав откако Рапунзел еднаш ме научи на играта“.

Јуџин: „О, така, Блонди те научи на основните потреби на играта“.

Марселус: „Да, добив малку помош овде-онде, но некако се навикнав на играта бидејќи е љубезна како игра на умот и визуелизација што малку ми недостигаше“.

Јуџин: „Среќен сум што Рапунзел даде се од себе за да ти помогне“. тој го враќа кралот на безбедно, „Ви си ред“.

Марселус: „Во ред“, повторно ја поместува кралицата.

Додека Рапунзел ја отвора вратата за да го види Марселус како игра шах со Јуџин, што ја насмевнува.

Рапунзел: „Еј, како одат работите досега?

Јуџин: „Да те научиш шах од некој што не играл, но всушност ти го научил, не е лошо досега“.

Рапунзел: „Да, всушност многу играм шах со Касандра“.

Марселус: „Тоа е кул“.

Сè додека Варијан не влезе во собата на Рапунзел да го гледа Марселус бидејќи нема да го остави сам, тој му пријде на Марселус.

Варијан: „Значи, јас бев тука да гледам и да видам како ќе го победите г. Рајдер во шах“.

Јуџин: „Ќе видиме кој ќе победи јас или вие“. Извика тој.

Марселус: „Ви е редот“.

Јуџин: „Добро“, го поместува кралот. „Проверете“.

Варијан *Плесна со рацете*: „Ај“.

Марсел: „Уа, победи. Јавач“, му промрморе на Јуџин. „Ми се чини дека не грешите што ја добивте партијата шах“. плесна со рацете.

Јуџин: „Тоа е убаво од тебе, Марсел“. тој се насмевнува.

Варијан: "Значи, Маркус. А да одиме малку околу замокот, тоа би било сосема одлично?" праша тој.

Марселус: „Секако“.

Уште еднаш, Јуџин му се обрати на Марселус и беше награден со само мала насмевка и неговите топли очи. Додека Марселус излезе од собата и го следеше Варијан, играта шах беше забавна и за Марсел и за Јуџин.

[vasetovp]

На тези, които се прибират У ДОМА след РАБОТА и там НЯКОЙ ги чака, но на тях все нещо не им достига и всяка нощ заспивайки, мечтаят да се къпят в изобилие, ще кажа само едно.

Вие вече сте потънали в изобилието толкова дълбоко, че копаенето за още може да ви убие, преди да успеете да се насладите на гмуркането.

[figntforlove]

Ако вие и близките ви сте здрави.

Всичко ви е наред.

Не се филмирайте.

[authoricfire]

Стигнахте ли?

Всеки човек има "мястото".

Това е мястото до което стигаш, когато не знаеш къде си. Празно, но все пак твърде пълно, но пък с празни хора или вещи.

Тук всеки има различни опции, но еднакви за всички ни.

Да се паникьосаш и да заседнеш там

Е това може да доведе до много неща, но нищо хубаво. Не знаейки къде си, не можеш да мислиш трезво. Плаши те. Това, че виждаш предмети, хора, дори емоции има, но не разбираш защо са там и на какво се дължат. От страх почват да те плашат дори близките ти. Изпадаш в паника. Не вярваш на никой и отблъскваш всички. Подозираш, че някой ден и те ще те оставят...както сега ти си оставил себе си да се мъчи в незнание и празнота. Нараняваш себе си, това наранява околните и това наранява пак теб и после пак околните....и пак теб...и...СТОП!

2. Да се видиш.

Това пък може да доведе да видиш къде си. Какво правиш там? Какви са тези хора около теб и тези предмети? И пак има нож с две остриета. Можеш да се концентрираш върху себе си и да се измъкнеш евентуално, но не всички могат да те видят така. Можеш да бъдеш наречен дори егоист в това си "пътешествие". А ти всъщност си се опитвал да се измъкенш, за да не раниш другите, но поглеждайки надолу....те още са там...с предметите и празнотата...избяга, но нямаше сили за всичко и избра да спасиш себе си, но пак си сам...и пак е празно, просто е светло. Но болката си е болка, било то на светло или на тъмно.

3. Остани

"Но това не е ли същото, като точка 1?!" - Не.

Разликата е, че тук избираш да останеш. Приемаш празнотата, като урок / етап или както иначе решиш да я наречеш. Виждаш и светлината, но ти трябва стълба да я стигнеш, а такава няма. Молиш за помощ. Да, представяш ли си това не е лошо нещо?! Така това има най-красивия край...или пък...

Ами ако не всички искат да ти помогнат? Ами ако те нарекат слаб? Ами ако не искат да ти помогнат? Оставаш с малко хора или сам...но дори да си останал с хората, които са били долу но не са искали да ти помогнат, щеше да затънеш повече. Това е момента да се върнеш към план 2. Изкачи се сам...хората, които са за теб те чакат някъде горе, за да ти подадат ръка. А ти ще се справиш.

В крайна сметка, за какво го пиша това?

Ами защото ��з стигнах. Стигнах там и съм в паника и крещя за помощ и стоя и чакам, но не се случва нищо...

Аз стигнах и съм там. С хора, но сама. Сама, но с хора. Страх ме, но съм смела, но ме е страх да съм смела. Стоя, но и хората стоят, не се подиграват, нито ми помагат, нито всъщност са там...но са там.

Е това няма да има щастлив и поучителен край.

Аз стигнах и съм там...а вие къде сте? Стигнахте ли?

27/08/2024

20:36

[keeptolking]

"Всички упорито търсим онзи специален човек, който е точно за нас. Но ако сте преминали през достатъчно връзки, започвате да подозирате, че няма такъв правилен човек, а само различни вкусове на грешките. А защо това е така? Защото вие самите грешите по някакъв начин и търсите партньор, който греши по някакъв допълващ за вас начин. Отнема много живот, за да израснеш напълно в собствената си погрешност. И едва когато най-накрая се сблъскате с най-дълбоките си демони, с неразрешимите си проблеми – тези, които ви правят наистина това, което сте – ще сте готови да намерите своята половинка. Едва тогава, най-накрая ще разберете какво търсите. И ще намерите онзи специален човек, който не е подходящ за вас, по всички правилни начини."

- Andrew Boyd

[bookadictive]

Вие никога не сте отговорни за постъпките на другите; отговорни сте само за собствените си постъпки.

- Дон Мигел Руис // ,,Четирите споразумения"

[iwatasblog]

Скъпи жени,

оставете мъжете да си бъдат мъже, а вие си бъдете жени. Ако не се бори за вас, друг ще го направи, не се притеснявайте. Не им падайте в краката, те не обичат така. Родени са те да са ловците, не ги превръщайте в жертвата. Обличайте се в рокли, носете лек и нежен грим, пуснете си ��осите, сложете си са��очувствието и усмивката, сложете и лек, ежедневен парфюм. Бъдете сигурни, че жена, която е остра и си знае цената е по-желана, от онази, която би му била изтривалка за краката. Обичайте се ежедневно, обичайте се дори и когато сте в най-трудния си период. Обичайте се постоянно и бъдете сигурни, че щом вие се научите да се обичате, ще ви заобичат и те.

-ivagadjenakoff

[fgdn]

"И какво? Нали всички търсите любови и чувства и всякакви такива работи? Чувствате ли се по-извисени от другите? Всички ли са под вас? Всички ли търсят от вас само секс и плътски наслади? Ако е така, може би вие не сте толкова извисени ��се пак, а? А, може би това виждат хората във вас, защото само това може да предложите? Може би нещата не са толкова сложни, колкото ги описвате все пак. Може би всички искаме едно и също просто малкото, които сме останали сме по-директни и минаваме към същината на нещата, докато вие всичките високо моралните се криете зад куп глупости, в които никой не може да ме убеди, че вярвате дори на 1/4 от тях...." Hell