#съжаление

[useless-bulgariafacts]

Блокирайте тоя смешник, ако не искате да ви създава проблеми <3

[userlost11111]

За съжаление всички се борим да оцелеем в свят, в който “липсваш ми” не означава, че ще се върна и “обичам те” не означава, че ще остана.

[damn-daemon]

В глава 66 от разказа „Клетва без чест“, когато Джон Умбър каза на Мийра, че ако можеше, щеше да ѝ извие врата без колебание и без съжаление, защото е избрала да се омъжи за Джейми Ланистър, това ме ядоса малко. What does he want? To marry that old man Walder Frey and be raped by him every day or to be given to Ramsay who is far worse than Walder and Joffrey combined and abuse and rape her like he did to Sansa in the show. If she was married to Ramsay, it would be hell for her. And Myra is happy with Jaime. He would never make her do anything she didn't want to do and he would never abuse her. Not to mention Jaime changes for the better with her and thrives. The change in him is clearly visible.

The way I had an answer typed up and it disappeared. I am UPSET. Anyway...

"In chapter 66 of the story "A Vow Without Honor," when Jon Umber told Myra that if he could, he would break her neck without hesitation or regret because she chose to marry Jaime Lannister, it made me a little angry." (Sorry if the translation is bad).

This is a point I've brought up many times in the story. It's that too much honor is just as harmful as having none at all. When a belief is so rigid that it refuses to bend, it will break.

For the Greatjon, anything short of essentially dying is seen as not doing enough (as a man, I don't believe he fully realizes how much worse it would be for Myra). He is a man of extremes, the full North stereotype that Myra is trying to counter. And we do see that he is starting to understand.

But I also can't completely blame him for his initial mindset. As far as he knows, his king and son were killed with aid from Jaime Lannister, and now his king's sister is happily married to the guy. He doesn't know the details, but he's getting there.

[sun-to-mee]

Ако не си се грижил за някого ,който знаеш ,че ще умре ,то няма да разбереш. Няма да разбереш какво е да се будиш нощем и да проверяваш дишането им , да ходиш месеци наред по лекари и всеки път да те гледат със съжаление . Да им помагаш да ядат , да се движат и всичко да е върху твоите рамене . Няма да разбереш каква ненавист ще изпиташ към себе си ,към онова чувство на облекчение когато си отидат .

[ladyschaoticmind]

За любовта граници няма.

Има.

Наричат се

его,

обстоятелства,

страх и

предразсъдъци.

За съжаление, да, за любовта има граници.

- М.К.

[slimarka]

"Що за идиот ще се влюби в нея

Ние сме просто приятели. Даже и приятели не сме. Само се мотаем заедно. Искам да кажа… Погледни я! Едва ли ще се загледаш след нея по улицата. И е такава мъжкарана. Все налита на бой и все говори на „пич”. Не е романтична и нежна, каквито жените трябва да бъдат. Ще те удари по рамото и ще ти каже – „Пич, стегни се!”

Та тя ме би на футбол. Да! Веднъж я заведох на стадиона да погледа, а тя ме изложи пред всичките ми приятели.

Обича видео игри. Що за момиче обича видео игри, спорт и филми. Не пие някакви коктейли със завъртени имена. Пие бира! И я обожава!

Може да се бие! Веднъж даже ме удари! Физически! Вярно, държах се като кретен. Като се замисля вероятно си го заслужих, но пък тя не ми каза да спра. Не мрънка, не хленчи, не се цупи два дни, аз да питам „Какво има?”, тя – „Нищо!” - просто ме цапна в мутрата. С юмрук! Точно и обиграно все едно цял живот това е правила.

А този лак на ноктите – винаги син и винаги олющен. Как веднъж не беше с нормални нокти? Нейните хем са лакирани, хем изгризани до кръв.

Грим? Дума да не става! Сутрин става от леглото, измива се, облича се, поглежда се за около 2 секунди в огледалото и то не за да си среше косата, а за да я разроши още повече. От къде знам ли? Съквартиранти сме знам някои неща.

Веднъж й предложих да я закарам на работа – грешка, която няма да повторя, защото последваха 20 минути обяснения за глобалното затопляне, промените в климата, изчезващите видове и как видиш ли аз и колата ми бавно, но сигурно убиваме горката планета. Качи се на колелото си и стигна до работа 10 минути преди мен. Бях бесен!

Да съм влюбен в нея ли? Ти луд ли си! Приятели сме. Даже и приятели не сме. Само се мотаем заедно.

А слушай как се смее само. Никой не се смее така шумно. Всички хора се обръщат. Дори да не е смешно, се смеят на смеха й.

Веднъж както си вървяхме тя легна на площада. Ей така. Легна си и просто гледаше небето. Все едно е на някоя дива поляна и около нея не минават 100-200 човека. Казах й да стане. Хората гледаха. А тя – „ Е, и! Ще ги видиш ли пак? Я идвай тук!”

Да легна на площада беше най-щурото нещо, което някога съм правил. Или поне така си мислех, защото после й хрумна да се изкъпем в шадраваните. Признавам, беше весело. Докато не дойде полицията и не ни задържаха за 24 часа. Това не беше весело!

Веднъж довлече от улицата гларус. Крилото му беше счупено. Повечето хора биха го подминали, но нее – „ Да приберем бедната ударена птица у дома. Съквартирантът ми няма да възрази.” Нека само да вметна - гларусите не са тихи същества. Три дни слушах га-га-га. Накрая се обадих на „Защита на животните” и те го поеха. Тя не ми говори две седмици.

Разказах ли ти когато веднъж се опита да готви? Даа! Излиза, че за да си добър в готвенето трябва да наглеждаш яденето. Иначе то се възпламенява някак странно и от само себе си. Викам си сега и нова кухня трябва да поръчваме. Не! Тя изстърга обгорялото, лакира шкафчетата и сега са като нови.

Никога не те изчаква да й отвориш вратата или да й издърпаш стола за да седне. Сама си плаща сметките. Мрази да й подаряват цветя или бонбони. Сама сменя крушките и си отваря бурканите. Честна дума, що за идиот ще се влюби точно в нея. Вероятно ще си остане стара мома и ще трябва да се оженя за нея от съжаление, за да се й се подиграват.

Преди ��едмица до маратонките й видях обувки с токчета. Помислих, че имаме гости. Оказаха се нейни. Преди два дни на гардероба й висеше някаква рокля.

Днес:

- Червило ли си сложила?

- Не!

Винаги е била лоша лъжкиня. Загледах се по-внимателно. Косата й беше подредена и пусната свободно да пада. Ноктите й бяха внимателно лакирани. Не в синьо! Беше облякла роклята, а и с токчетата не се забелязваше, че е дребна като джудже. Почти си приличаше на... ами, на момиче.

- Изглеждаш… добре – само това успях да промърморя.

- Пич! – каза тя и ме удари по рамото. – Е, ще се видим по-късно.

Изтичах до прозореца. Долу я чакаше кола. Някакъв тип й отвори вратата. Тя му позволи.

Признавам, малко се ядосах. Имахме планове за тази вечер. Нали уж щяхме да играем GTA. Бях приготвил пуканки. Да беше казала, че ще излиза. Супер нетактично! От друга страна вечерята й вероятно ще приключи бързо. Доколкото я познавам ще си качи краката на масата, а ако кавалерът й посегне към сметката, ще му прегризе сънната артерия. Честна дума, горкият човек. Не го познавам, но чак ми е жал за него.

"- Ама хайде моля ти се, що за идиот ще се влюби точно пък в нея?" – казах си с насмешка, а после се погледнах в огледалото. "

- Мария

[lora-ns-world]

,, На пук"

,, На пук на всичко ще го докажа. Напук на всички удари в гърба и в сърцето, на всички предателства и рани в сърцето ми. На пук на съдбата. Способна съм да се боря срещу нея. Отново. Ще го докажа. Доброто е живо и ще му позволя да диша чрез мен. С мен. Всички сме били ранявани и предавани, но ако от всяка болка се ражда чудовище, как ще се излекува тоя сбъркан свят. Изкуших се да стана чудовище, дявол. Но тогава се вгледах в себе си и се попитах,, Кое ти доставя повече удоволствие, мое разбито аз? Да рушиш и раняваш или градиш и лекуваш?" като вече знаех отговора, както и малцината, които ме познават истински. Щом ми става жал за другите, макар че гласно не бих го признала, аз така и никога нямаше да се превърна в дявол. Дори и да опитам. За мое огромно съжаление по природа си оставам ангелче."

Лора Н

Из среднощни размисли нищо че си имам работа

[aromaoflilac]

"Колко години от живота си губим, живеейки в друго време и на друго място.

Колко години губим в чакане на бъдещето.

А после в съжаление за миналото.

А единственото, което трябва да направим, е просто да бъдем тук и сега.

Днес."

[myminiworldd]

- Знаеш ли кое променя хората? - попита го тя, докато се взираше в залязващото слънце.

- Кое? - отвърна й той с любопитен поглед.

- Болката. Като се замислиш във всеки един човешки живот има някакъв вид болка, която е променила този човек. Променила е мисленето му, променила е мирогледа му, променила е душата му. Променила го е до такава степен, че той просто вече никога не ще бъде онзи човек, който е бил преди да се срещне с тази болка. Да... болката променя хората и за съжаление накрая никой и нищо вече не е същото.

- #Обсиана

[vasetovp]

"Знаете ли за какво трябваше да ми дадат награда? За това, че издържах да живея в тази държава – с моите възможности, с моя талант, с моето мислене, с моя мироглед. Дълбоко се упреквам, че не съм намерил мъжество и характер навремето да емигрирам.

Нещата, за съжаление, не отиват на добре. Не можеш с индивиди, чиито мисли са на етажи под земята, да решаваш проблемите на хората.

Ако се опиташ да се бориш, защитеният винаги е простакът, тъпият, идиотът без задръжки, животното с мускулите – не интелектуалецът, интелигентният, ученият, челият.

Аз много отдавна не се чувствам уютно в България. Но вече е късно, много късно…"

[youraregold]

Не за съжаление няма такива благодаря

I hope you fall in love with someone who never lets you fall asleep thinking you're unwanted.

[sun-to-mee]

Ако не си се грижил за някого ,който знаеш ,че ще умре ,то няма да разбереш. Няма да разбереш какво е да се будиш нощем и да проверяваш дишането им , да ходиш месеци наред по лекари и всеки път да те гледат със съжаление . Да им помагаш да ядат , да се движат и всичко да е върху твоите рамене . Няма да разбереш каква ненавист ще изпиташ към себе си ,към онова чувство на облекчение когато си отидат .

[iwatasblog]

Най - опасните връзки не са тези, които започват бурно и завършват с агресия, да пак са опасни, но са опасни физически и в повечето случай имат край, за съжаление понякога и трагичен. Винаги могат да потърсят помощ и да я намерят. Обществото не търпи физическо насилие, но търпи душевно. Именно поради този факт най-опасни са онези връзки, в които нищо не ти липсва. Ти си обгрижвана материално, получаваш внимание, но ти липсва живот, липсва ти страст, липсва ти обич. Ти си там с най-красивата си рокля, с най-хубавата си прическа и с най-празният си поглед. Ти съществуваш, а не живееш, защото вярваш, че сигурното е по-добре, отколкото да загубиш всичко и да ��ърсиш това, което наистина искаш. И за съжаление масово жените са в този капан и се стремят с пълна сила към него. Към златната клетка. Биват изслушвани, за да бъдат задържани, а не разбирани, получават подаръци, за да останат, а не защото са желани. И си съчиняват любов там, където всъщност липсва.

-ivagadjenakoff

[sa7urnotandromeda]

Преди вярвах в това, след това намалих деструктивните си навици за съжаление и май се оказа вярно. Но пък заслужава ли си това саморазрушение?

“Kreative Menschen haben mehr Sex, nehmen häufiger Drogen und bleiben länger wach”

— Zeitung (via bahnhofs-kinder)

[slimarka]

Свърших . . . - ( Августин Петров )

_______________________________

Тан тан тан - обърках се, не е песен.

Рам пам пам - не ми върви с нотите.

Чела ли си Августин на есен ?

Почувствала ли си му строфите ?

-

Чисти ли са думите на хората,

Когато те гледат в очите

Или само прикриват отровата

Засилвайки я по пътя към душите ?

-

Спазвате ли дадено обещание

И защо трябва да давате обещания ?

Едната дума е достатъчно звание

И няма нужда от допълнителни увещания.

-

Едната дума е достатъчно тежка

За достатъчно тежките хора.

Излишна е допълнителна забележка,

Която олеква другите в хора.

-

Вярата днес се превърна в порок,

Да вярваш е толкова опасно.

Бъди готова за следващия урок,

Красивите думи ни хващат натясно.

-

Цигарите свършват и вземаш друга кутия,

Късаш, отваряш и палиш новия тютюн.

И в нея намираш старата бъркотия,

Димът е същия и пак е в твоя ум.

-

Какво си мислиш сега, когато си там,

В друг град, друг свят или просто в друга стая ?

Питаш ли се какво правя, когато съм сам ?

Дали пиша, дали мълча, дали те ругая ?

-

Помниш ли още моя стих,

Между редовете се загубихме.

За всяка глуха рима си платих

И за нямата песен, на която се любихме.

-

Какво предпочиташ да ти подаря за Коледа ?

Мен ме чака сляпо съжаление.

На душевното ми имущество приключи ли си огледа ?

Мога бижу, мога рокля, мога и стихотворение.

-

И звездите помнят белите ни нощи

И Дяволи прикрито ни завиждат

За сложните ни литературни пощи,

Които празни погледи не виждат.

-

Бъди силна, бъди права, бъди жестока,

Обръщай се и не гледай назад.

Имай сили да си научиш урока

И да се изграждаш след всеки разпад.

-

Разни писатели се мъчат да бъдат поети

И ловко си подреждат стихотворенията,

Обаче от многото търговски пируети

Накрая се губи живецът и настроенията.

-

Писател ли съм, ако нямам нужда да трия

Да препрочитам или търся мерило ?

Аз просто изчуках шибаната хартия

И изпръсках всичкото си мастило . . .

[lora-ns-world]

,, Жена, която носеше женствеността си достойно и не просеше съжаление от страна на мъжете. "

Делата на Венера