purple-little-fairy - Tumblr blog

[purple-little-fairy]

ЕКСПЕРИМЕНТЪТ "Мейджър-Крукър" - Социалните белези и самочувствието!

В този експеримент, лицата на няколко жени са били гримирани така, че да изобразят големи грозни белези. Било им е дадена възможност да се погледнат в огледалото, и им е било казано, че в тази форма ще трябва да проведат разговор с непознати.

Преди да бъдат изпратени на тази среща, под предлог, че трябва да се сложи защитен овлажнителен слой върху лицето, изкуствените белези са били премахнати, без знанието на участничките в експеримента.

След разговора с непознатите, попитали жените как е минала срещата. И въпреки че никоя от тях не е имала видими недостатъци по лицето си („белезите“ вече са били премахнати), мнозина споделили, че са били подложени на една или друга форма на дискриминация от своя събеседник и дори успели да кажат точно какви думи и действия е използвал събеседникът с цел да ги обиди.

В случая не е била необходима истинска причина – жените просто са знаели, че принадлежат към група, подложена на дискриминация, и това е било достатъчно, да се почувстват жертви на дискриминация.

Експериментът е проведен от докторите по философия Бренда Мейджър и Дженифър Крукър в САЩ през 1993 г. като част от съвместна научна работа „Социални белези и самочувствие: самозащитните свойства на белезите“.

Това е още едно потвърждение, че всичко е в нашите глави! Всичко, което чувате от вашия събеседник е само ваша проекция!

[purple-little-fairy]

СЕДЕМТЕ ТАЙНИ НА МЪДРЕЦИТЕ

1️⃣ Първото, което трябва да се пази в тайна, казват мъдреците, са бъдещите ни планове.

Премълчавайте до тогава, докато не се изпълни планът ви. Всички наши идеи не само не са идеални, но в тях има и много слаби места, по които лесно може да се атакува и да се развали всичко.

2️⃣ Второто, което препоръчват мъдреците е да не се споделят тайните за нашата благотворителност. Благото дело е голяма рядкост в този свят и именно затова то трябва да се пази като зеницата на окото.

Не се хвалете за добрите си дела. Гордостта веднага ще види и ще отнеме всичкото благо, което е дошло в резултат на тази благотворителност.

3️⃣ Третото, което мъдреците не препоръчват да се разпространява е да говорите за своята аскетичност.

Не разказвайте наляво и надясно за вашите ограничения в храненето, спането, сексуалните отнешения и т.н. Аскетизмът носи полза, само ако се съчетае и с емоционалната съставка.

4️⃣ Четвъртото, за което трябва да се мълчи е мъжеството и героизмът, които сте проявили.

Някои получават външни изпитания, а други - вътрешни.

Външните изпитания са видими, затова за тях хората получават награди, но преодоляването на вътрешните изпитания никой не забелязва, затова и за тях няма награди.

5️⃣ Петото, което не си струва да се разпространява е духовното знание.

То има различни нива и трябва да се разкрива само при достигане на определено ниво на чистота на съзнанието.

Основната грешка на начинаещият носител на истината е желанието да сподели постигнатото духовно знание, което вместо да донесе добро, само ще обърка и уплаши другите.

6️⃣ Шестото, което не си струва да споделяме с другите е да говорим за домашните си конфликти и въобще за семейния си живот.

Запомнете: колкото по-малко говорите за проблемите в семейстовто, толкова то ще бъде по-здраво и по-стабилно. Кавгата е просто освобождаване от негативната енергия, която се натрупва в процеса на общуването.

7️⃣ Седмото, за което не си струва да се говори е лошите думи, които са били чути от някого.

Може да си изкаляш обувките на улицата, а може да си изкаляш съзнанието. И човек, който върнал се в къщи, разказва всичко, което е чул на улицата по нищо не се отличава от човекът, който се е прибрал с кални обувки и влизайки не ги е събул пред входната врата.

[purple-little-fairy]

МИЛИОНЕРИТЕ НА ТИТАНИК

Когато Титаник потъва, той отнася и милионерът Джон Джейкъб Астор. Парите в банковата му сметка са били достатъчни за построяването на 30 Титаника. Изправен пред смъртна опасност обаче, той избира това, което смята за морално и се отказва от мястото си в спасителната лодка, за да спаси две уплашени деца.

Милионерът Исидор Щраус, съсобственик на най голямата верига американски универмаги "Maci's", който също е бил на Титаник, казва:" Никога няма да се кача на спасителна лодка преди другите мъже". Съпругата му, Ида също отказва да се качи на лодка, като отстъпва мястото си на новоназначената прислужница Елън Бър. Тя решава да прекара последните си мигове със съпруга си.

Тези богати личности предпочитат да се разделят с богатствата и живота си, вместо да компрометират моралните си принципи.

Изборът им в полза на моралните ценности подчертава блясъка на човешката цивилизация.

[purple-little-fairy]

АКО СИ ДАЛ...!

Веднъж, когато бях тийнейджърка, аз и баща ми чакахме на опашка за билети за цирка.

Най-накрая, между нас и щанда за билети остана само едно друго семейство. Това семейство ми направи силно впечатление.

Те имаха осем деца, всички вероятно на възраст под 12 години. По начина, по който бяха облечени, личеше, че нямат много пари, но дрехите им бяха спретнати и чисти.

Децата бяха възпитани, всички стояха на опашка, по две зад родителите си, държащи се за ръце. Развълнувано бъбреха за клоуните, животните и всички номера, които ще гледат тази вечер. По вълнението им можеше да се усети, че никога досега не са ходили на цирк. Това щеше да бъде връхната точка на живота им.

Бащата и майката бяха начело на групата, горди като паун. Майката държеше ръката на мъжа си, гледайки го сякаш искаше да каже: "Ти си моят рицар на бял кон." Той се усмихваше и се наслаждаваше на това, че семейството му е щастливо.

Жената, която продаваше билети попита мъжа колко билета иска. Той гордо отговори: "Бих искал да взема осем детски билета и два билета за възрастни, за да заведа семейството си на цирк." Продавача на билети съобщи цената.

Жената на мъжа пусна ръката му, главата й клюмна надолу, устната на мъжа започна да трепери. После се приближи малко и попита: "Колко казахте?" Билетерката отново съобщи цената.

Мъжът нямаше достатъчно пари. Трябваше ли да се обърне и да каже на осемте си деца, че няма достатъчно пари, за да ги заведе на цирк?

Виждайки какво става, баща ми посегна в джоба си, извади банкнота от $20 и я пусна на земята. (Ние не бяхме богати в никакъв смисъл на думата!) Баща ми се наведе, взе $20 банкнотата, потупа мъжа по рамото и каза: "Извинете, господине, това падна от джоба ви."

Мъжът разбра какво се случва. Той не просеше подаяние, но със сигурност оцени помощта в тази отчаяна, сърцераздирателна и смущаваща ситуация.

Той погледна право в очите на баща ми, взе ръката на баща ми и с двете си ръце, стисна силно $20 банкнота и с трепереща устна и сълза, стичаща се по бузата му, отговори:

- Благодаря ви, благодаря ви, господине. Това наистина много означава за мен и моето семейство.

Баща ми и аз се върнахме в колата и се прибрахме вкъщи. $20, които баща ми даде, щяха да бъдат парите, с които щяхме да си купим собствените билети.

Въпреки че не успяхме да видим цирка онази вечер, и двамата изпитахме радост вътре в нас, която беше далеч по-голяма от това, което би могло да ни осигури гледането на цирка.

В този ден научих стойността на Даването.

Даващият е по-велик от Получаващия. Ако искаш да бъдеш велик, по-велик от живота, научи се да Даваш. Любовта няма нищо общо с това, което очакваш да получиш - само с това, което очакваш да дадеш - което е всичко.

За важността на даването, благославянето на другите никога не може да бъде преувеличено, защото винаги има радост в даването. Научете се да направите някого щастлив чрез действия на даване.

~ Katharine Hepburn

[purple-little-fairy]

СЛЪНЧЕВИЯТ ЛЪЧ

Веднъж един лъч казал на слънцето:

- Всеки ден летя до Земята и топля всичко живо, но бих искал да стопля сърцето на човека. „

- Добре, можеш да дадеш капка слънчев огън в сърцето на човека - позволило слънцето. - Този огън ще помогне на човека да стане велик творец. Просто избери най-добрия човек.

Лъчът полетял към Земята и си помислил : "Как да разберем кой от хората е най-добрият?"

Тогава той чул тъжните мисли на един мъж : „Не мога да направя нищо. Мечтаех да стана художник, но станах бояджия. Влюбих се в едно момиче, но тя не ме поглежда.

- Имаш талант, младост и сръчни ръце! - възкликнал лъчът и дал на човека своя огън.

Огън пламнал в сърцето на мъжа и го накарал да вдигне очи и да изправи рамене. Той взел бои и нарисувал красив букет за своята любима.

- Това е чудо! - зарадвало се момичето и го целунало.

Мъжът боядисал къщата и клиентът бил възхитен :

Мислех, че си бояджия, но ти си истински художник. Къщата ми се превърна в произведение на изкуството!

И мъжът станал известен художник.

Лъчът се върнал при слънцето и казал виновно:

Забравих, че е необходимо да намеря най-добрия човек. Дадох огън на първия човек, когото срещнах...

- Ти повярва в първия видян човек в нужда - радостно отвърнало слънцето. – А вярата и подкрепата ще превърнат всеки човек в творец и ще помогнат за преодоляване на всякакви препятствия.

[purple-little-fairy]

Има много, много неща за изучаване, но вие ще умрете. Така че изучавайте основното. Изследвайте ума си. Приближете се до ума си. Там е скрито съкровището.

~ Джеймс Лоу

[purple-little-fairy]

РАЗЛИКАТА МЕЖДУ ПУСКАНЕТО И ОТКАЗВАНЕТО

За да илюстрира разликата между пускането и отказването, Селдже Ринпоче взе своята стара мала / наниз, мъниста / от семена на дървото Бодхи в лявата си ръка, с длан обърната надолу и със стиснати пръсти, които стискаха малата.

- Мала е преживяване - каза той - и колкото по-силно я стискаш, толкова по-малко мъниста падат от стиснатите ти пръсти. Но, докато се мъчиш да задържиш мънистата, ръката ти все се стяга и стяга, докато накрая станеш толкова уморен да се бориш и да стискаш, че се отказваш.

Тогава той отвори юмрука си и малата падна в скута му.

- Въпреки това - продължи той - да я пуснеш не е същото като да се откажеш. Ето още един пример : - той обърна дланта си нагоре, отваряйки пръстите си, така че малата да лежи спокойно върху нея. – това е пускане - обясни той.

- Явленията са нормални. Богатството е нормално. Парите са нормални. Възприятието е нормално. Проблемът е в привързването. Това е пример за пускане. Не се вкопчваш в малата, но тя остава с теб. Основната разлика между дланта, обърната нагоре, и дланта, обърната надолу, е разбирането и осъзнатостта.

[purple-little-fairy]

ТРЕСАВИЩЕТО

В началото на 20-ти век шотландски фермер се прибирал към дома. Минавайки покрай едно блато, чул вик за помощ. Фермерът тръгнал по посока на гласа и видял момче, опитващо се да излезе от тресавището. Той бързо отсякъл един дебел клон и го протегнал към детето. Когато излязло, то дълго време продължило да трепери и да плаче от преживения стрес.

– Ела с мен у дома – предложил фермерът. – Ще пийнеш нещо топло, ще се успокоиш и като се почувстваш по-добре, ще си тръгнеш.

– Не, трябва веднага да си вървя – поклатило глава момчето. – Баща ми ме чака. Сигурно вече е много притеснен.

То благодарило на своя спасител и си тръгнало.

На сутринта фермерът видял, че към къщата му идва карета, впрегната с породисти коне. От нея слязъл добре облечен джентълмен и попитал:

– Вие ли сте спасили вчера живота на моя син?

– Да, аз – отвърнал фермерът.

– Какво ви дължа?

– Но моля ви се, господине, нищо не ми дължите. Постъпих така, както би постъпил всеки човек.

– Аз съм ви изключително признателен за това, но все пак искам да ви се отблагодаря по някакъв начин. Назовете някаква сума и тя ще бъде ваша – настоявал посетителят.

– Не. Този разговор приключи – категоричен бил домакинът и се обърнал да влезе в дома си.

В този момент на верандата се показал синът на фермера.

– Това вашият син ли е? – попитал гостът.

– Да – с гордост отвърнал фермерът.

– Ето какво ви предлагам. Аз ще взема сина ви със себе си в Лондон и ще платя образованието му. Ако той е толкова умен и благороден, колкото баща си, тогава нито вие, нито аз ще съжаляваме за това решение.

Минали няколко години. Синът на фермера завършил училище, после продължил образованието си в медицински университет и не след дълго името му станало известно по целия свят. Това бил Александър Флеминг, откривателят на пеницилина.

Един ден в лондонска клиника постъпил с тежка форма на възпаление на белите дробове синът на неговия благодетел. И животът му бил спасен, благодарение на новото откритие – пеницилина.

Името на щедрия джентълмен, който дал образование на Флеминг, било Рандолф Чърчил – бащата на Уинстън Чърчил.

Казват, че министър-председателят на Англия често споменавал фразата:

Всичко, направеното от теб, рано или късно се връща пак при теб.

[purple-little-fairy]

БЕЗ НАПРЕЖЕНИЕ! ПО-ПОЛЕКА!

Така живея последно време. Това си повтарям. Не се ядосвам, не се напрягам. Ако ми се мълчи, мълча. Ако ми се танцува, танцувам. Ако нещо се прецака си повтарям, че така е трябвало. Ако нещо не идва, има защо. Ако нещо закъснява,

чупи се, тръгва си - приятен път.

Винаги се намирам на правилното място,

в точното време. Не бързам.

Правя нещата, които искам да направя. Отивам на местата, на които искам да отида. Не мисля, а чувствам. Пускам се по течението и оставям животът да ме води. Опитвам се да слушам сърцето си и да чувам нуждите на душата си. Къде ще се чувства най-добре, кое я прави щастлива. Старая се да ѝ го давам, без значение никой друг. Без значение как ще бъда разбрана, какво ще си помисли някой.

Каквото е писано, ще стане. Което е мое, ще дойде. Което не е - си отива.

Знам как да посрещам и как да изпращам. Умея да се наслаждавам.

Без напрежение. По-полека. Пускам се със затворени очи. Така най-много обичам. Най-хубавото е отвъд тях...

~ Силвия Крумова

[purple-little-fairy]

ТАЙНАТА НА ЩАСТИЕТО

– Учителю, каква е твоята тайна? Защо винаги изглеждаш спокоен и щастлив?

Мъдрецът отговорил:

– Аз живея нормален живот, но живея истински – това е моята тайна. Аз ям, когато ям. Спя, когато спя. И работя, когато работя.

– Но в това няма нищо специално и различно – озадачил се ученикът.

– Именно в това е същността на въпроса. Няма нищо специално.

– Та нали всички правят това: ядат, когато ядат; спят, когато спят…? – продължавал да се чуди ученикът.

Мъдрецът се засмял и казал:

– Не. Например когато се храните, вие правите хиляди неща едновременно с това – мечтаете си, представяте си, спомняте си, обсъждате планове. И затова в нито едно от тях не стигате до съвършенство. А аз, когато ям, просто ям: тогава съществува само храната и нищо друго. Когато вървя, просто вървя. И се наслаждавам на разходката. Съществува само разходката и нищо друго! Това е тайната.

[purple-little-fairy]

БУДА ЗА ГНЕВЪТ

Буда пътувал много дни и най-накрая пристигнал в малко градче, за да даде реч. По време на цялата реч един гневен селянин непрекъснато крещял по Буда и го ругал, но той нито веднъж не му обърнал внимание, а тъкмо напротив - без капка разсейване той дал дълга и стойностна реч на селяните. Когато речтта приключила, гневният селянкн се приближил до Бида и го попитал с гневен тон:

- Хей! Аз през цялото време крещях и те обиждах, а ти сякаш дори не ме забелязваше! Защо?!

Буда го погледнал и със спокон глас му отговорил:

- Когато, някой ти поднесе подарък, а ти не го искаш, просто не го приемаш.

[purple-little-fairy]

ЛЕКА ВЕЧЕР, ЩЕ СЕ ВИДИМ УТРЕ!

Една жена работела в голям месопреработвателна фабрика. Веднъж, точно преди края на смяната, докато била в голямото хладилно помещение, врата се хлопнала и тя се оказала заключена вътре. Жената започнала да вика, да блъска вратата, но вече всички си били тръгнали и нямало кой да я чуе. Тя отчаяно се свлякла на пода и се разплакала. Дали ще оцелея при тази температура, ако остана тук цяла нощ, мислела си с ужас тя.

След около час обаче се случило чудото. Врата се отворила и към нея се приближил възрастният портиер. Премръзналата жена не можела да повярва на късмета си.

– Не мога да ви опиша колко съм ви благодарна! – през сълзи говорела тя. – Вие сте моят ангел спасител. Но какво ви накара да дойдете тук и да отворите вратата? Това не е част от задълженията ви…

– Знаете ли, мила госпожо – тихо казал възрастният мъж, – аз работя в тази фабрика повече от трийсет години. И всяка сутрин и вечер посрещам и изпращам хиляди работници и служители. Но повечето от тях се отнасят с мен, сякаш съм невидим. Вие сте единствената, която винаги ми се усмихва и ме поздравява. Вашият приятелски поздрав ме кара да се чувствам значим и нужен. Затова много добре помня лицето и гласа ви. Знам кога сте на работа и в кои дни сте в отпуск. Днес бях сигурен, че сутринта минахте през портала, но сега, след като си тръгна и последният работник и не чух вашето ведро „Лека вечер, ще се видим утре!“, разбрах, че ви се е случило нещо. Затова просто обиколих навсякъде и, слава богу, бързо ви открих.

Най-големият ни грях към ближния не е ненавистта, а безразличието.

~ Джордж Бърнард Шоу

[purple-little-fairy]

СЛУНЦЕТО И ЛУНАТА

Една легенда казва, че слънцето и луната винаги са били влюбени, но никога не са могли да бъдат заедно, тъй като луната изгрява само при залез, а слънцето точно призори. Затова Бог в безкрайната си доброта създава затъмнението, като доказателство, че няма невъзможна любов.

[purple-little-fairy]

СТОПАДЖИЯТА

Млад бизнесмен се движел из града със своя чисто нов Ягуар. Докато минавал по малка глуха уличка, той видял две деца встрани от пътя. Сторило му се, че едното маха с ръце, но не им обърнал внимание и след като леко намалил, ги подминал.

Мъжът бил зает с мислите си и си тананикал някаква приятна мелодия, когато изведнъж чул звук от удар на камък в задната част на колата. Веднага спрял и когато слязъл от автомобила си, гневно се разкрещял на едното момче:

– Хулиган! Какво си мислиш, че правиш?! Защо изобщо стоиш на пътя и хвърляш камъни по колите? Погледни какво направи! Даваш ли си с��етка колко скъпа е тази кола и колко ще струва ремонтът ѝ?!

– Моля да ми простите, господине – с треперещ глас промълвило детето. – Не исках да причиня щета на вашия автомобил… и съжалявам, че ви разгневих. Просто имам нужда от помощ. От няколко часа стоя тук и махам на минаващите коли, но никой не спря. Наистина съжалявам, но не успях да измисля друг начин, по който да накарам някой да спре, за да го помоля да ми помогне. Това момче там е брат ми. Той е инвалид. И докато вървяхме към вкъщи, инвалидната му количка се удари в един камък и той падна, а аз не мога да го сложа обратно в нея… Моля ви, помогнете ми.

Младият мъж изведнъж почувствал как буца засяда в гърлото му и изпитал срам от реакцията си. Той погалил детето по главата и казал:

– А сега аз моля да ми простиш. Наистина видях да махаш от пътя, но бях толкова вглъбен в собствените си проблеми, че изобщо не се замислих за това, че може да имаш нужда от помощ. И трябва да призная, че си прав… да, нямаше да спра, ако не беше хвърлил този камък. Ако нямаш нищо против, бих искал да ви закарам до дома ви. А за колата не се притеснявай… ще я поправя. Това е просто една драскотина.

Всъщност мъжът никога не поправил колата си. Той оставил вдлъбнатината от камъка, за да му напомня за тази случка и за ценния урок, който получил от нея – че не всеки удар, който получаваме, има за цел да ни нарани. Че понякога той просто трябва да ни събуди от вцепенението, в което живеем. Да ни накара да започнем да забелязваме хората около себе си и да отворим сетивата си за техните болки и неволи.

[purple-little-fairy]

КЪЩА ЗА ДОЛАР

Един бедняк видял в стар вестник обява, която гласяла: "Продава се луксозна къща на 3 етажа с басейн и градина. Цена: 1 долар.“

"Глупости – помислил си той, – сигурно редакторите на вестника са изпуснали няколко нули. Или някой скучаещ богаташ си прави майтап с хората“. И изхвърлил вестника.

Но когато тръгнал да се прибира, на един осветен булевард пред погледа му изникнал билборд с нещо познато. Същата обява! "Шантава работа – казал си човекът. – Явно не е грешка. Значи остава да е някой майтапчия. Но защо пък ще дава толкова пари за реклама само за да се шегува с хората? Е, негова си работа… Но пък къщата наистина е страхотна. Утре ще мина оттам, само да я погледна. Така или иначе никога няма да живея в такава красива къща.“

На другия ден беднякът се запътил към богаташкия квартал, в който се намирала красивата къща от обявата. И когато пристигнал на адреса, видял, че пред входната врата стои табела с надпис: "Продава се. Цена: 1 долар“.

Този път вече любопитството му било сериозно провокирано. "Ще позвъня и ще попитам. Какво толкова. Най-много да ме изгонят.“

Вратата отворила млада привлекателна жена.

– Какво обичате? – казал тя с усмивка на лицето.

– Ами, аз… такова… за обявата. Сигурно има някаква грешка…

– Не, няма грешка.

– Ама наистина ли цената е 1 долар?

– Точно така. Това е цената. Ако искате, влезте да огледате.

Човекът влязъл неуверено, обиколил просторната дневна, надникнал към градината и след малко извадил една смачкана банкнота от джоба си. Жената отново се усмихнала и му стисна ръката.

– Е, вече сте новият собственик на този дом. Утре ще уредим формалностите. Честито!

Бедният човечец още не можел да повярва на късмета си.

– Госпожо, моля ви, кажете ми все пак… Защо продадохте тази разкошна къща за 1 долар. Наистина не разбирам…

– Съпругът ми почина и остави завещание, в което се казва, че трябва да продам къщата, а парите от продажбата да преведа на любовницата му. Не можех да не уважа последната му воля. И между другото, за половин година вие сте единственият, който се отзова на обявата.

"Е, добре, че дойдох и се престраших да позвъня на вратата – помислил си въодушевено мъжът, все още не вярвайки на случващото се. – Явно чудесата се случват. Просто трябва да опиташ, когато видиш шанса… колкото и невероятен да изглежда той…“

[purple-little-fairy]

БАВНОРАЗВИВАЩО ДЕТЕ ИЛИ ГЕНИЙ

Един ден малкият Томас Едисон се прибрал от училище и подал на майка си едно малко листче, на което било написано нещо. Той ѝ казал:

– Моят учител ме помоли да ти предам това, мамо.

Очите на майка му се насълзили, докато четяла на глас написаното:

– Уважаема госпожо, искаме да знаете, че вашият син е гений. Това училище е твърде малко и не разполагаме с достатъчно добри учители за неговите способности и талант. Моля ви, продължете да го обучавате вкъщи.

Минали години, майката на Едисон починала, а той вече бил един от най-великите изобретатели на века. И един ден, докато се ровел в старите семейни архиви, той зърнал пожълтяло парче хартия, което се подавало от олющена дървена кутия. Взел листчето и го разгънал.

На него пишело:

"Уважаема госпожо, искаме да ви уведомим, че синът ви има умствени проблеми. И по тази причина бихме искали да преустанови посещенията си в нашето училище."

Едисон плакал в продължение на часове, а след това написал в дневника си:

"Томас Алва Едисон беше бавноразвиващо се дете, което благодарение на майка си се превърна в гения на века."

[purple-little-fairy]

НОВАТА СЪСТУДЕНТКА

На една от лекциите професорът ни съобщи, че имаме нова колежка. В този момент усетих леко докосване по рамото. Огледах се и видях дребничка старица, която ми се усмихваше толкова открито и лъчезарно, че неволно и аз се усмихнах.

– Здравей, красавице. Аз съм Роуз и съм на 87 години – каза тя. – Може ли да седна до теб?

Усмихнах ѝ се отново и ѝ направих място.

– Разбира се, сядай. Мога ли да попитам какво те води в университета на тази невинна възраст? – изведнъж ми се прииска да се пошегувам с нея.

– Тук съм, за да срещна някой богат мъж, да се омъжа и да му родя куп дечица – намигна ми жената.

– А сериозно? – продължих аз. Все повече харесвах новата си състудентка и бях любопитна какво я мотивира да се захване с такова предизвикателство на тази възраст.

– Ами, ако трябва сериозно… Винаги съм искала да имам висше образование. И ето ме тук – кратко отговори Роуз.

След лекциите излязохме заедно и седнахме да пием кафе. От този ден нататък винаги си тръгвахме заедно с Роуз и дълго разговаряхме. Обичах да слушам нейните разкази, в които тя споделяше своята мъдрост и житейски опит. Междувременно тя се превърна в иконата на випуска. Където и да отидеше, Роуз бързо се сприятеляваше, обличаше се добре и искрено се радваше на вниманието на колегите. Тя живееше!

В края на семестъра я поканихме да изнесе реч на тържеството на випуска. Когато тръгна към трибуната, листовете, на които си беше написала словото, паднаха от ръцете ѝ и се разпиляха по пода. Роуз се притесни и се опита да ги събере, но успя да вдигне само някои от тях.

– Моля да ме извините, малко се разсеях. Заради мъжа ми зарязах бирата и сега от съвсем малко уиски се опияних – пошегува се тя. – Сега ще ми е трудно да си подредя речта отново, затова ще ви кажа само няколко неща, които мисля.

Когато смехът в залата утихна, тя се прокашля и започна да говори:

– Ние не преставаме да играем, защото остаряваме. Ние остаряваме, защото спираме да играем. Има точно четири тайни на младостта, щастието и успеха. Трябва да се смеете всеки ден и всеки ден да откривате нещо забавно в живота. Трябва да имате мечта. Когато спрете да мечтаете, вие умирате. Около нас има толкова хора, които вече са мъртви, без дори да подозират това! Има огромна разлика между стареенето и израстването. Ако вие сте на 19 години и цяла година се протягате на дивана и не направите нищо смислено, в края на годината ще станете на 20. Ако аз правя същото, след една година ще навърша 88 години. Няма нищо сложно в това да станеш по-възрастен. Не е нужен талант или някакви способности, за да станеш по-възрастен. Важното е да откриеш нови възможности в тази промяна. Да не съжаляваш за нищо! Възрастните хора обикновено не съжаляват за това, което са направили, а за това, което не са успели да направят. И от смъртта се страхуват само тези, които съжаляват за твърде много неща.

Тя завърши речта си с думите „Ваша Роуз“ и се върна на мястото си. Всички се умълчаха, осмисляйки думите ѝ.

След една година Роуз завърши степента, която беше започ­нала преди години, и получи дипломата, за която толкова беше мечтала. Седмица по-късно почина в съня си.

Повече от две хиляди студенти дойдоха на погребението, за да почетат паметта на тази дребничка жена, на тази светла личност, която със своя пример ни показа, че никога не е късно да станеш това, което искаш да бъдеш.

Няма нищо сложно в остаряването. То е неизбежно. Но израстването е въпрос на избор.