#Валентин Попов

[mihaylovblog]

02.05.1976 г. – Премиера на българския сериен телевизионен филм „Записки по българските въстания“ по сценарий на Георги Бранев, Веселин Бранев и Борислав Шаралиев. Режисьори са Веселин Бранев, Борислав Шаралиев и Мария Русева. Оператори са Атанас Тасев и Стоян Злъчкин. Създаден е по мотиви от книгата „Записки по българските въстания“ на Захарий Стоянов. Музиката във филма е композирана от Красимир Кюркчийски. Участват актьорите: Стоян Стоев, Илия Караиванов, Александър Александров, Иван Налбантов, Валентин Гаджоков, Цветана Николова, Радко Дишлиев, Антоний Генов, Георги Мамалев, Стефан Стефанов, Вълчо Камарашев, Марин Янев, Коста Димов, Димитър Йорданов, Александър Далов, Милко Минков, Тодор Тотев, Димитър Ангелов, Георги Новаков, Иван Гайдарджиев, Димитър Манолов, Вера Среброва, Маргарита Грънчарова, Лазар Попов, Христо Лъжев, Димитър Черногоров, Илия Михайлов, Кирил Петров, Итьо Итев, Любомир Мирчев, Венцислав Божинов, Васил Мирчовски, Илия Добрев, Вельо Горанов, Продан Нончев, Димитър Манчоров, Иван Томов, Николай Иванов, Таня Кировска, Марко Мангачев, Владимир Братанов, Светлана Йорданова, Петя Миладинова, Константин Димчев, Дора Ангелова, Васил Банов, Кирил Янев, Борис Луканов, Любен Чаталов, Кирил Кавадарков, Цани Цанов, Хари Тороманов, Илия Георгиев, Димитър Герасимов, Мирослав Косев, Иван Янчев, Ина Попова, Лъчезар Стоянов, Живко Гарванов, Емил Марков, Иво Русев, Александър Благоев, Христо Сутров, Пламен Дончев, Елена Мирчовска, Никола Дадов, Красимир Ранков, Кунка Баева, Антон Радичев, Никола Тодев, Минка Сюлеймезова, Иван Йорданов, Динко Динев и др.

[otvadkoritsite]

Марк Твен - бащата на американската литература

Марк Твен – бащата на американската литература

На 30.11.1835 година във Флорида се ражда Самюъл Лангхорн Клемънс или, както ще стане известен по-късно, Марк Твен. Повечето, които прочетоха горното изречение, си представиха палми, плажове и екзотика, неизменима асоциация, когато чуем Флорида. В случая обаче става въпрос за селцето Флорида, в щата Мисури, чиито жители през 2000 година са … 9 души, а през 2010 вече никой не живее там. Самият…

[luckypluto]

«Assistant Director» “Застава Ильича”, 1962, 1988 реж. М. Хуциев

[nawapon17]

Полковник полиции Попов перешел на сторону оккупантов в Мариуполе, – Аброськин - портал новостей LB.ua

Police Colonel Popov went over to the side of the invaders in Mariupol, - Abroskin

[genealogyrus]

Даёшь книгу «Архангельские журналисты-фронтовики»! Творческая группа Архангельского регионального отделения Союза журналистов России подготовила к печати книгу о наших земляках — архангельских журналистах-фронтовиках

45 героев этой книги — участники Великой Отечественной войны 1941–1945 годов и скоротечной, но кровопролитной войны с милитаристской Японией. Старшему поколению журналистов хорошо известны имена Калестина Коробицына, Александра Семакова, Зиновия Шадхана, Николая Жернакова, Евгения Богданова, Александра Тунгусова, Олега Думанского… Есть герои книги, известные в основном в родных районах: Валерий Попов (Мезень), Валентин Земцовский (Пинежье), Геннадий Глазачев (Березник), Николай Шарапов (Котлас); а в Ненецком округе — Валентин Левчаткин, Андрей Кокшаров, Георгий Вокуев… Все они своим ратным трудом приближали долгожданную Победу, кто с лейкой и с блокнотом, а кто и на солдатских должностях — от рядовых до ротных и комбатов. Наши герои воевали на суше, на море и в воздухе. Все они награждены боевыми медалями и орденами, отмечены ранениями. Книга эта — память о тех, кто сложил голову в боях за Родину, и тех, кто остался жив и, вернувшись с войны, продолжал свою работу журналиста как борьбу за лучшую жизнь земляков, родного края, страны. В этой книге впервые представлены уникальные боевые документы из архивов Минобороны РФ, наградные листы, фотографии, воспоминания и письма журналистов-фронтовиков. Написали книгу действующие журналисты Архангельска, Северодвинска, районов области, знавшие многих героев её живыми, работавшие с ними и дружившие. Книга готова. Литературно-издательский центр «Лоция» отпечатал три сигнальных экземпляра. А надо бы несколько сотен экземпляров книги — для нынешних журналистов и краеведов, для музеев и библиотек, в том числе школьных. Она необходима для ветеранских организаций и военно-патриотических структур, занятых воспитанием молодёжи. Её ждут родственники героев книги. Но, увы, обычная и грустная история: средств на её издание нет. Мы решили прибегнуть к давнему доброму способу под названием «шапка по кругу» — кто сколько может. На печать тиража в 500 экземпляров необходимо собрать 300 тысяч рублей. Публикуем реквизиты Архангельского отделения Союза журналистов в Сбербанке: АРХАНГЕЛЬСКОЕ ОТДЕЛЕНИЕ СЖР ИНН 2901018293 КПП 292701001 ОГРН/ОГРНИП 1022900002575 Расчётный счёт № 40703810704080104088 БИК 041117601 Банк АРХАНГЕЛЬСКОЕ ОТДЕЛЕНИЕ № 8637 ПАО СБЕРБАНК Корр. счёт № 30101810100000000601 При перечислении добровольных пожертвований в графе «Назначение платежа» сделать пометку: «На издание книги». https://pravdasevera.ru/2021/11/27/61a0c3bfe9040b642e0c6ce2.html?utm_source=yxnews&utm_medium=desktop&utm_referrer=https%3A%2F%2Fyandex.ru%2Fnews%2Fsearch%3Ftext%3D ✅Найдём информацию о ваших предках! ✅Услуги составления родословной, генеалогического древа. ✅Заказ родословной (оценка перспектив исследования - БЕСПЛАТНО): www.genealogyrus.ru/zakazat-issledovanie… https://www.genealogyrus.ru

[novini-bg]

Назначени са нови заместник-министри в седем министерства

bg novini Със заповед на министър-председателя Стефан Янев са назначени нови заместник-министри в седем министерства. Яна Балникова, Ирена Младенова и Калина Константинова са избраните нови заместник-министри на икономиката. Ирена Младенова два пъти е заемала поста заместник-министър в рамките на две служебни правителства – през 2013 година в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и през 2014 година – в Министерството на икономиката и енергетиката. Дългогодишен преподавател е в СУ „Св. Климент Охридски“. Притежава образователно-квалификационна степен магистър по специалността „Стратегическо управление“ от СУ „Св. Климент Охридски“. Калина Константинова е била икономически съветник на министъра на икономиката, енергетиката и туризма през 2013 година, а в периода 2014 г. – 2017 г. е съветник в кабинета на вицепремиера по коалиционната политика и публичната администрация. Магистър е по Устойчиво развитие от „London School of Economics“. Яна Балникова е заемала ръководни длъжности в компании от частния сектор, като през последните четири години се занимава с развитието на стартъп проекти. Завършила е СУ „Св. Климент Охридски“ и Американския университет в България. От длъжността заместник-министър на икономиката са освободени Яна Топалова и Стамен Янев. Нови заместник-министри в Министерството на образованието и науката Четирима нови заместник-министри са назначени в Министерството на образованието и науката – Генка Петрова-Ташкова, Евгения Пеева-Кирова, Мария Гайдарова и Нели Косева. Мария Гайдарова е заемала поста заместник-министър на образованието и науката в служебното правителство през 2017 г. Дългогодишен директор e на едно от първите иновативни училища в страната - ОУ „Райна Княгина“ в гр. Пловдив. Трикратен носител на почетното отличие „Неофит Рилски“ на МОН, както и на приза „Директор на годината“ на Синдиката на българските учители. Завършила е СУ „Св. Климент Охридски“, както и „The Universisy ot Worcester”, Великобритания. Проф. д-р Нели Косева е  главен научен секретар на БАН. Била е директор на Института по полимери в БАН от 2012 г. до 2020 г. Проф. Косева е доктор по химия. Завършила е СУ „Св. Климент Охридски”. Специализирала е във Великобритания, Япония и Полша. Проф. д.ф.н. Генка Петрова-Ташкова е доктор на фармацевтичните науки от Медицинския университет в София. Била е два мандата заместник-ректор на същия университет по научната дейност. Има две висши образования - по фармация от МУ - София и по икономика и организация на труда от УНСС. Евгения Пеева-Кирова е основател и дългогодишен изпълнителен директор на фондация „Заедно в час“. Има бакалавърска степен по икономика, политология и социология от Харвардския университет в САЩ. Завършила е също магистратура по образователен мениджмънт в ПУ „Паисий Хилендарски“. От длъжността зам.-министър на образованието са освободени Петър Николов, Карина Ангелиева и Таня Методиева-Михайлова. Другите нови заместник-министри На длъжността заместник-министър на туризма е назначена Даниела Стоева-Иванова, като от поста са освободени Ирена Георгиева и Любен Кънчев. Даниела Стоева-Иванова е магистър по международен туризъм и доктор по икономика и управление на туризма, с близо 30 години опит в сектора. Стоева е била председател на Асоциацията на българските туроператори и туристически агенти, член на борда на Европейската асоциация на туроператорите, както и член на Консултативния съвет по туризъм към Столична община. Валентин Гичев е назначен на длъжността заместник-министър на младежта и спорта. От поста в министерството са освободени Николай Павлов и Стоян Андонов. Валентин Гичев е заемал поста ръководител направление „Организация състезания“ в Българската федерация по ски в периода 2006 г. – 2020 г. Бил е състезател по ски алпийски дисциплини в националния отбор от 1979 г. до 1987 г. Притежава образователно-квалификационна степен „магистър“ от НСА. На длъжността заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството са назначени Валентина Върбева, Тодор Стоянов и Тодор Анастасов. От поста е освободен Валентин Йовев. Валентина Върбева е заемала длъжността заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството в служебното правителство през 2017 г. В рамките на професионалната си кариера е работила също в Министерството на финансите, АПИ и БДЖ. Притежава образователно-квалификационна степен „магистър“ от Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Тодор Стоянов е дългогодишен служител в МРРБ, като от 2011 г. досега е бил директор на дирекция „Държавна собственост“. Висшето си образование е завършил в Академията на МВР. Тодор Анастасов е работил в Централната лаборатория по пътища и мостове. Притежава също дългогодишен ��правленски опит, ръководейки дружество за транспортни изследвания от 2008 г. досега. Магистър-инженер е по специалност „Транспортно строителство“ от УАСГ. Нели Андреева и Христина Велинова са назначени на длъжността заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията. От този пост са освободени Андреана Атанасова, Ангел Попов и Велик Занчев. Христина Велинова Христина Велинова започва професионалната си кариера в Министерството на транспорта, близо 10 години работи в ИА „Автомобилна администрация“. От 2017 г. досега е съветник по европейски политики в ДП „Ръководство на въздушното движение“. Магистър е по икономика от Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“. Притежава също образователно-квалификационна степен „магистър“ от СУ „Св. Климент Охридски“. Нели Андреева от 2019 г. досега е заемала длъжността директор на дирекция „Стратегическо планиране и инвестиционни проекти“ в ДП „НКЖИ“. Преди това, от 2012 г. е била главен експерт в Управляващия орган на ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура“ 2014 г. – 2020 г. Притежава образователно-квалификационна степен „магистър“ по специалността „Управление на проекти“ от ВТУ „Тодор Каблешков“ – София. Завършила е също така УНСС. Мирослав Дамянов и Александър Николов са новите заместник-министри на енергетиката, назначени от премиера Стефан Янев. От длъжността заместник-министър на енергетиката е освободен Жечо Станков. В Министерството на културата от длъжността заместник-министър са освободени Амелия Гешева и Румен Димитров. Постовете си на заместник-министри в Министерството на отбраната освобождават Атанас Запрянов и Анатолий Величков. Освободени са също така заместник-министърът на правосъдието Николай Проданов, заместник-министърът на външните работи Милен Люцканов, както и заместник-министърът на земеделието, храните и горите Янко Иванов. Възстановява се присъственото обучение в университетите Read the full article

[pkcd]

Главная идея фестиваля - синтез музыки, театра и лэнд-арт объектов - как создание нового визуального наполнения древнего ритуала проводов зимы. ПКЦ / Полевой культурный Центр собрал художников со всего Черноземья в небольшом логе на окраине Дивногорья и они вместе с волонтерами и друзьями построили 15 арт- объектов. Вот список авторов и участников стройки по часовой стрелке: Цветочек - Свидетели всякого (Арина Новичихина и Игорь Масленников) Феникс - Руслан Куликов и Маша Минаева Лестница в небо - без автора Баба Дуня +1 - Антон Деревщук АТех - Greg Linderman и Андрей Попов Погребальный костер Макароновируса - Виктор Дюжев Кентавр Войны - Валерий Мишунин и Евгений Чепурин Колеса, посвящение Александру Ножкину - Наташа Михеева и Сергей Ростовцев Пирамида с глазом - Nall Bor Полень и Ангел Потерявший голову - Антон и Катерина Афанасьевы Звезды-цветы - Сергей Горшков при участии волонтеров и гостей Зима-харакири - Гурджиева Валерия Соломенная баба - Наташа Михеева и Сергей Ростовцев Сухая и колкая баба - Марина Чернобылова при творческом участии волонтеров Шкура Саламандры - перформанс для видео с Олей Пауковой - Павел Брат Маски - Натка Совка, Костюмы - Ксения Елес Станислав Скифский - Дивногорские игры Над объектами фестиваля работали: Дарья Володина, Евгений Селиванов, Никита Яковлев, Александр Ковалёв, , Eve Grass, Александр Иванов, Александр Полищук, Данил Дьячук, Артур Иванов, Мария Прокопова и наверняка кто-то еще Сергей Волков, Евгений Приходько, Юлия Трифонова, Иван - команда @friday13music Управление музыкальной сценой: Валентин Алексеевич Куратор выставки лэнд-арт скульптур и художественный руководитель фестиваля - Илья Трушевский Театральная часть - Оля Паукова Административная - Михаил Черников Спасибо всем, кто работал и праздновал с нами

[mapamapaua]

Юра (OCTOPUSKRAFT, nug)

1. Каким ты был ребенком и какими были первые музыкальные влечения?

Чутливим і досить скритим, довірливим, малював та стукав по банякам, спалював викинуті ялинки після свят, будував штабікі, шукав по сміттєвих баках батарейки… - все те що і більшість дітей в ті часи. Вдома слухав татові пластинки від led zeppelin, pink floyd до the police, peter gabriel, з 90 пішли касети і мій тато на той час ремонтував різного роду техніку, часто приносили магнітоли, касетники і разом з тим касети brian adams, sting, eurythmics. Після того як появилася сателітка на початку 90 почав впитувати всю музику mtv viva і там вже пішло все в перемішку. Музика завжди звучала дома, тато грав на гітарі і вчив мене, а ще брат вчився на фортепіано, тому класична і фортепіанна музика завжди лунала.

2. Расскажи про свой Ивано-Франковск и музыкальную сцену которая тебя окружает?

Франківськ комфортний для життя, приємний, гастрономічно багатий та смачний, якогось клубу для виступів груп подібного жанру нема, але є альтернативні місця. У франківську явно відбувається більше музично ніж я бачу чи знаю і мабуть я все ж осторонь трохи, окрім моєї участі в nug. 

3. Участие больше чем в одной группе, с годами это становится проблемой?

Я ніколи не грав одночасно в кількох гуртах, те що зараз - це одна група і два студійні проекти які не вимагають такої кількості часу. Але зараз такий період коли хочеться максимально брати участь в проектах та колабораціях.

4. В этом году ты поучаствовал в издание 2 мощных релизов. NUG-расскажи о группе? Как и где происходила запись альбома?

Nug утворився після розпаду крутої групи maut з якою я вже був знайомий і навіть разом з октопусам виступали на фестивалях і та частина яка продовжила грати, а це Юра Попов і Євген Тарасенко, запросили мене на репетицію і після неї зрозуміли що може бути діло, тому доукомплектувалися і почали працювати над треками. Часто думають що це мій проект, але це група до якої я долучився.

Альбом записували на студії Frost Magnetic Records у Франківську, курував цим процесом і відповідав за звук та зведення Валентин Жуленко.

5. OKTOPUSKRAFT можно вполне считать ветеранами сцены. Когда группа превратилась в оnemanband? Расскажи о последнем релизе и работе над ним?

Як тільки зникла можливість збиратися на репетиції, по різним причинам, тоді і стало зрозуміло, що група перестала існувати. Поки були репетиції то були заложені підвалини до треків, якісь ідеї, рифи, настрій, емоції. Після розпаду це все пускало коріння і проростало в мене в голові, почало складатися в більш цілісну картину і я зрозумів що треба це все втілювати в життя, прописувати і робити це максимально самому, так як я це бачу, відчуваю. Тому весь процес запису відбувався на самоті, в комфорті, без поспіху, без компромісів, чужих коментарів чи зауважень. 6. 

6. Как ты считаешь, есть ли понятие жанровой актуальности/потребности в нашей стране? Делать музыку под слушателя, правильный подход? 

Вважаю що є, не знаю наскільки воно чітко прослідковується. На мою думку проблема загальна і покриває більшість жанрів інструментальної музики. Але в якому жанрі ти б не грав, не варто робити це задля когось, заради грошей, бути в тренді... Я граю для себе, без виступів, тому нема розчарувань з приводу поганого продажу, неокупності чи відвіданості концертів. Чим більше людей буде підтримувати гурти і їх музику не дивлячись на популярність чи трендовість жанру тим менш актуальне буде таке питання.

7. OKTOPUSKRAFT – студийная история или стоит ждать живых выступлений?

Поки студійна, для того щоб зібрати групу, таку щоб це могла не просто технічно заграти, а й емоційно бути єдиними, не бачу можливим. Якщо говорити про плейбеки якісь то хочеться все ж справжності і живості, тому також поки для мене ця історія не переконлива.

8. Какие новости, чего нам ждать от твоих банд?

З nug  працюємо над треками до наступного другого повноцінного альбому. Ock надіюся ще вийде кліп, а ближче до літа сингл чи мніальбом. Також спільний з Сергієм Нестеренко проект asthme цього року порадує слухачів новим альбомом.

9. Следишь ли ты за украинской сценой? Какие группы из родного города мог бы выделить, на кого стоит обратить внимание?

Насправді слабо слідкую і не тільки за українською сценою, але й за іноземною. З рідного Дрогобича не можу нікого виділити, бо таке враження що нема, але якщо є то дайте знати :) зі Львова це буде pusca у франківську є complete, for the blind, telema.

10. ТОП-5:

-5 групп на всю жизнь

Neurosis

Mare

Boards of Canada

Massive attack

Loner

-5 групп сегодня

Sumac

Lorn

The rodeo idiot engine

LLNN

NIN

-5 лучших песен навсегда

це швидше вибірка з плейліста на spotify тих треків які зі мною

https://open.spotify.com/playlist/3sH7LqudNPHJEVoFZYEsXL?si=YciEhFmSSc-HJDELLhKMwQ

have a nice life - burial society

coldplay - spices 

old man gloom - regain/rejoin

silver mt.zion - mountains made of steam

blonde redhead - publisher

-5 украинских групп активных или уже нет которые можешь посоветовать (можно и свои)

Покруч

Starchitect

Tonka

Злам

Maiak

-5 лучших концертов которые ты посетил как слушатель или музыкант

я мало відвідую концерти і взагалі не люблю бути серед великої кількості людей, тому прямо виділити 5 важко. Можливо такі з'являться у майбутньому.

[vprki]

Впечатления от „Август в изкуството“, 2023

Десетото издание на фестивала на визуалните изкуства "Август в изкуството" се случи благодарение на финансовата подкрепа на Националния фонд Култура. Девет години след деветото издание и след като бях обявил неговата смърт в статията "Раждането и смъртта на "Август в изкуството", 2016. Написа за „въпреки.com” Румен Серафимов, изкуствовед, куратор на "Август в изкуството" 2023 /на снимката/.

Изложбите в Градската художествена галерия на Варна, където традиционно е центърът на фестивала,  станаха мащабни и качествени. Там бяха представени 69 художници от четири творчески поколения. Доайените Павел Койчев, Альоша Кафеджийски, Кина Петрова и Стоимен Стоилов показаха прекрасни работи и защитиха репутацията си на големи творци.

Стоимен Стоилов

Бях поканил немалко художници от силното поколение, което влиза в изкуството ни в самото начало на 80-те години миналия век. Милко Божков е от него и ретроспективна му изложба на целия първи етаж на галерията беше богата и категорична като естетическа стойност.

Милко Божков

Безупречни и впечатляващи бяха пластиките на Зиятин Нуриев, Стефан Лютаков, Иван Русев, Емил Попов, Венелин Иванов, Пламен Аврамов и Георге Фаркашиу (Ръмъния), големите ахроматични платна на Станислав Памукчиев, сияещите с цвета и техниката си работи върху стъклени повърхности на Галина Шехирян, драматично-екзистенциалните човешки състояния на Веселин Начев, темпераментната живописна стихия на Георги Лечев, концептуалните визуални интерпретации на Димитър Трайчев, Мария Зафиркова,

Галина Шехирян

Илия Янков, Ангел Ангелов, Илиян Лалев, Владимир Иванов и Калия Йорданова, имагинерните и хроматично наситени картини на Долорес Дилова, Атанас Хранов, Васил Василев, Валери Чакалов, Петко Ломски, Иван Обретенов и Валентин Узунов, веществено-пластичните и релефни повърхности на Пламен Михайлов, Николай Тодоров, Бранко Николов и Тодор Тачев.

В "диалог" Катрин Томова /л/ и Долорес Дилова /д/

Малко по-младите се представиха с чудесни, внушителни творби. Тук блестеше абстрактното полихромие на Любен Генов, Катрин Томова и Иван Минчев. Големите сюрреални автопортрети на Иво Бистрички въвличаха в иреални пространства. Сетивните с изтъканата си материя митологични видения на Стефка Георгиева бяха хипнотични и величествени.

Един до друг Любен Генов /л/ и Иво Бистрички /ц/

Оранжевата и чиста като знак пластика на Симеон Стоилов "звънеше" и фокусираше вниманието. Магически въздействаше видеоинсталацията на Нина Ковачева и Валентин Стефанов с бягащите мъж и жена, прожектирани върху две големи стъклени вази. По египетски сложният като рисунка и композиция триптих на Моника Попова беше не само мащабен, но и зашеметяващ с енергиите си.

Нина Ковачева и Валентин Стефанов

Поредицата платна-алюзии на класически европейски портрети с гравиран върху тях надпис на английски (Носталгия по изгубеното изкуство) на Красимир Русев, беше дълбоко смислена концептуална творба. Свободният и овладян живописен жест в едроформатните платна на Цветелина Максимова беше изразителен и поетичен. Двете едри и обобщени глави (тъмна и светла като истината и лъжата) в двете картини на Албена Коева имаха тотално внушение. Интелектуален и сериозен беше Данил Йорданов в сиво-черните абстрактни пространства на моделираните с графит и восък платна. В подобен контекст звучаха големите рисунки от втечнен графит на по-възрастния Пламен Братанов.

Симеон Стоилов

Артистите от най-младото поколение участваха достойно. Чрез фотографските образи на старец Венелин Шурелов посочваше тъжни човешки състояния. В критично-песимистичен контекст Мартиан Табаков беше изобразил голи мъжки и женски фигури с неоекспресионистичен маниер върху големи, стоящи в пространството шперплатови плоскости. Антони Райжеков беше измайсторил с въображение инсталацията си от падащи водни капки и звукови ефекти. Еротиката в цветната композиция на Доника Кирова беше откровена и провокативна. Интересни съвременни работи показаха Калоян Илиев - Кокимото, Велина Гребенска, Виктор Петков и Мартин Пенев.

Росен Донев

На фотографията беше отделено немалко внимание. В самостоятелна зала бяха експонирани забележителните черно-бели фотографии на тримата най-значими фотографи от Варна – Росен Донев, Гаро Кешишян и Александър Николов. Франк Уърдън (САЩ) и Атце Бос (Нидерландия) показаха качествени цветни фотографии на абстрактно звучащи материални повърхности.

Цветан Кръстев

Видеоизкуството беше представено от изразителни и умни творби на Цветан Кръстев, Надежда Олег Ляхова, Саша Панчич (Сърбия), Георги Кръстев и Розе Шулце (Германия). Освен филма си от танцов пърформънс в изоставени казармени помещения на съветски военни части, Розе Шулце участваше и с великолепна инсталация от 90 листа ръчно формована хартия с релефно моделирани върху тях очертания на многобройни предмети. Бяло-златните хартиени обекти, нежно и крехко внушаваха в особена древноегипетска светлина усещането за преходност, за следи и останки от човешки живот.

Розе Шулце (Германия)

"Това ли ще остане от нас?" – гласеше тревожно заглавието на творбата. Топлата красота на хартиените обекти струеше и от инсталацията на Недко Недков.

Макар и по-камерни, изложбите в осемте частни галерии и в Художествения музей Георги Велчев бяха също качествени с творбите на още 20 артисти.

Дария Василянска

Ще посоча специално изразителния диалог чрез живописни картини и рисунки между покойната, изключителна Дария Василянска и дъщеря ѝ Теменуга Станчева. Адмирирам представянето на Атанас Парушев, Веско Велев, Мария Чакърова, Деан Даракчиев, Георги Йорданов, Пламен Монев, Цветана Векова, Тереза Зиковска, Боян Боев, Деян Веков, Галина Станева, Калина Мавродиева.

Изложбите бяха наречени с определени понятия, насочващи към  характера на изкуството в тях – автентично, диалогично, градивно, експресивно, хроматично, имагинерно, пластично, романтично, поетично.

Монтиране на творбата на Станислав Памукчиев

Десетото издание на фестивала предложи и интересни дискусии, презентации и лекции, свързани с историята на форума и с явленията в съвременното изкуство. Активен и свръхпрофесионален в тях беше изкуствоведът Филип Зидаров.

Накрая и аз като Розе Шулце ще задам логичния въпрос: Какво ще остане от "Август в изкуството"? Творческото и културното битие обаче не е само "задаване на въпроси", както много често обичат да твърдят хората на изкуството. Има огромна необходимост от отговори на същностните състояния и феномени в обществото и културата.

Илиян Лалев

По отношение на "Август в изкуството" – ще останат десет мащабни издания на този най-голям у нас фестивал. Издания, богати на съвременни визуални стилове, на свободен индивидуален избор, на празнично общуване и преживяване, на позитивна  оценка от творци, експерти и публика. Ще остане високопрофесионалното равнище на художествено изразяване, което винаги е било основната цел на този форум. Отново ще припомня, че възприемам и интерпретирам понятието "Август" преди всичко в неговото древно латинско значение на "божествен", "възвеличен".

Веселин Начев

Или по-опростено и непатетично казано, фестивалът се стремеше и успя да представя високото, значимото, сериозното, истинското в съвременното изкуство. За моя голяма радост "Август" се явяваше и живееше във всички издания на фестивала все по-силно и магнетично. "Август" тържествуваше и в десетото юбилейно издание – безусловно и в пълната си духовна светлина. ≈

Альоша Кафеджийски

Текст: Румен Серафимов

Снимки: Александър Николов и личен архив

P.S. на „въпреки.com”: Всички посочени линкове са към текстове по темата публикувани при нас.

[otvadkoritsite]

Хелоуин - ден на почит към хорър жанра

Хелоуин – ден на почит към хорър жанра

В тази статия няма да спорим “За” или “Против” деня на Вси Светии – Хелоуин, защото смятаме, че всеки има право да празнува това, което душата му желае, а ще обърнем внимание на хорър жанра. Но този път няма да го разглеждаме само от литературна гледна точка, а ще направим интержанров коктейл като ви предложим 10 класически хорър филма, направени по книги! Какво по-хубаво от това да изгледате…

[luckypluto]

“Застава Ильича” (М. Хуциев)

[kiki-amairo]

Амаиро препоръчва: 27x27 - вечните любими книги

Амаиро препоръчва: 27×27 – вечните любими книги

И ето, че е 20-ти май и аз пораснах с още една година. По този случай реших да направя специален пост, в който говоря за любимите си книги. Е, нали съм рожденничка, ще ми простите, че реших леко да послъжа и да добавя и няколко поредици (и трилогии), но нямаше как да избера само една от тях, а нямаше как и да не ги включа, тъй като са ми много много любими. И така, бройката е 27 – за всяка…

[jeepingtour]

Субботник в Крымском природном заповеднике. В долине речки Альма восстановили памятник бойцу спецгруппы "Витязи" Давиденко Валентин Викентьевич позывной "Орёл" 1914-1942 ⭐⭐⭐⭐⭐ Участники мероприятия: Крым-Спас, Досааф Алушты, клуб Каскад-4, Юноармейцы, Джиппинг-тур, организатор мероприятия Константин Попов и жители Симферополя и Севастополя. #крым #субботник #партизаны #вечнаяпамять #вов #деньпобеды #75лет #мыпомним #заповедник #джиппингтур #крымспас #досааф #каскад4 #алушта #2020 (at Крым, г.Алушта) https://www.instagram.com/p/B-AMHDBpL-L/?igshid=zaqqbg3hzrv7

[russkajaskazka]

Золотое перышко. В одном королевстве жила юная принцесса. Беспечная и своенравная девочка была единственной дочерью, и король с королевой души в ней не чаяли. Девочке позволялись любые шалости, она могла обидеть и высмеять безнаказанно любого человека... Мультфильм «Золотое перышко» по мотивам итальянской сказки; режиссеры Леонид Аристов, Ольга Ходатаева; сценарист Анатолий Степанов; художники-постановщики Константин Карпов, Перч Саркисян; xудожники Елена Танненберг, Вера Валерианова, Ирина Троянова, Ирина Светлица; аниматоры Елена Хлудова, Марина Восканьянц, Владимир Пекарь, Рената Миренкова, Татьяна Таранович, Галина Баринова, Владимир Балашов, Анатолий Петров, Валентин Кушнерев, Владимир Попов, Виктор Шевков, Владимир Крумин, Константин Чикин; оператор Елена Петрова; композитор Антонио Спадавеккиа; звукорежиссер Николай Прилуцкий; редактор Раиса Фричинская; Союзмультфильм, 1960 год.

[vprki]

Валентин Бакърджиев: В изкуството си се опитвам да покажа света без граници

„Индигото е свързващата дума в тази изложба. Валентин Бакърджиев /на снимката/ избра да я представи тук в галерия „Мисията“ на Държавния културен институт към министъра на външните работи на България с два свои големи проекта „Голямото синьо“ и „Ефектът на пеперудата“.“ Каза кураторът на изложбата Мила Старейшинска-Ангелова за експозицията, озаглавена „Индиго“ на художника.

И продължи: „Индиго е ключовата дума, с която Валентин открива световете в картините си. Всяка една, за мен, е вселена. Проектът „Голямото синьо“ е вдъхновен с това индигово за най-дълбокото на океана, небето, за най-синьото синьо. Той използва хартията, една древна техника като борави с най-различни видове хартия, които се обагрят в индиго. Постепенно се поставят пласт над пласт – той създава тези безкрайни сини нюанси. Това са пластове хартия, които по своеобразен начин препращат и към пластовете на световното културно историческо наследство, което нас ни обединява като жители на Синята планета.

Мила Старейшинска-Ангелова

Наслояванията действително обединяват. Другият проект, който той представя „Ефектът на пеперудата“ е като действие, което може да доведе до голяма промяна. Пеперудата е онази малка, летяща, но и променяща се. Тази голяма промяна, на която Валентин иска да ѝ обърне/м/ внимание. защото климатичните промени, благодарение на хората, застрашават самите нас. Царевичните листа, които той обагря с авторски багрила, които сам извлича от отпадъчни материали от тях, от ядката, обелката на авокадото. Ние ги изхвърляме, но той точно тях използва. Листото на царевицата има структурата на крило на пеперуда. Инсталацията в центъра на изложбеното пространство е от листа индиго, които той сам отглежда…“.

От проекта "Голямо синьо"

За Валентин Бакърджиев идеята на инсталацията е да покаже как стоим на планетата по един и същи начин ние, хората и всички сме еднакви пред природата. „Като пипнете индигото, ще видите колко е крехко, а, всъщност, е пълно вътре с един силен пигмент. А ние продължаваме да извличаме неща от нашата планета. Това е моментът да вдъхновя зрителите да разберат колко е важно, как трябва умно да извличаме планетата, за да я запазим, все пак, кръгла (кълбо) и да балансираме нещата. Винаги съм се опитвал в моето изкуство да покажа света без граници, това, че живеем на една планета. След откриването на изложбата да минем покрай тази, така наречена, маса… Всички сме еднакво отговорни за нашата планета. Да бъдеш художник е отговорност - не само да правиш красиви картинки, важно е посланието, което влагаш в тях.“ Каза по повод на изложбата си като смисъл художникът Валентин Бакърджиев.

От ляво на дясно: Ния Табакова, Мила Старейшинска, зам. министъра на МВнР Костадин Коджабашев, посланикът на Кралство Нидерландия в България Н. Пр. Симон ван дер Бург и Валентин Бакърджиев

Отглеждането на индигото, извличането на багрило и неговото използване, като изразно средство е една от основните линии в творчеството на Валентин Бакърджиев.  За автора индигото е мисия, послание, средство за изразяване, което намира поле за изява чрез изкуството. Синият цвят предава идеи и послания, в чиято основа са социално значими теми като тази за крехкостта на екологичния баланс в природата. За връзката между нас, нейните обитатели и най-синьото синьо на дълбокия океан и безкрайното небе. Житейският и творчески път на Валентин Бакърджиев тръгват от България, минава през Доминиканската Република, Италия и стига до Нидерландия, където той живее през последните 15 години. Тук твори и отглежда индиго от семена в собствена био градина в града и е част от световна мрежа на  индиго производители. Защото, както сам обяснява в различни краища на света хората по свой път са стигнали до индигото чрез многообразието на растенията по техните земи. Според него, индигото, всъщност обединява и е като сини вени, които свързват и границите „изчезват“.

Изкуствоведът проф. Чавдар Попов на изложбата

Представянето на инсталацията „Индиго“ в едно общо пространство с други два основни за творчеството на Валентин Бакърджиев проекта,  Le Grand Bleu („Голямото синьо“) и The Butterfly Effect ( „Ефектът на пеперудата“), в основата, на които също е заложен синият индиго цвят,  обогатява и допринася за предаването на посланията, вложени в творбите на автора. Проектът е и своеобразен начин да се направи историческа препратка към вековната историята на синия индиго цвят и багренето с естествени материали, която може да се проследи в различни култури от Индия до Перу, като по този начин прави съвременен прочит на използването му в изкуството. За себе си признава, че синият е неговия цвят.

Изложбата на Валентин Бакърджиев се откри на 20 април в галерия „Мисията“ и продължава до 4 май. А два дни след това 22 април отбелязахме Деня на Земята. Тогава художникът написа на стената си във фейсбук: „Всяко замахване на четката, всеки цвят, всяка линия са малка крачка към един по-добър свят. Като художник, работещ с индиго, постоянно ми напомня за важността на опазването на природните ресурси на планетата ни. Днес, в Деня на Земята, нека си припомним, че всички сме свързани и че изборите, които правим, влияят не само на нас самите, но и на околната среда. Чрез изкуството си се надявам да вдъхновя другите да предприемат действия и да се присъединят към движението към по-устойчиво бъдеще.“

От проекта "Голямо синьо"

Художникът е отличен на Sofia Paper Art Fest. Говори пет езика. Пътешества по целия свят със своето изкуство. Но преди всичко е автор, който те потапя в света, в нашия свят тук на нашата Земя, който ние, за жалост, като че ли не ценим, както природата ни повелява. В неговото „Голямо синьо“ почти се чувстваме като първите космонавти, които от Космоса, от неговата тъма първи видяха звездната красота и светлина на Синята ни планета. Всички след тях го споделяха, като най-върховното им преживяване Там Горе над нас. Вече има безкрайно много снимки, телевизионни репортажи, но да го видиш истински от безбрежността е сякаш дар, свише. Така заставаш и гледаш, гледаш  картините на художника и страшно ти се иска, някак си, да влезеш в тях, с надеждата, че си част от тях като човек от тази синева. Възможно и невъзможно – имаш въображението, но то не достига. Необходим ти е смисълът да не си сам в това почти космическо желание да съхраниш тази красота на родната си планета. Това даряват като радост и болка картините на Валентин Бакърджиев от този негов цикъл, но ако можеш да преживееш изкуството така, а не само като любуване отстрани.

От проекта „Ефектът на пеперудата“

„Ефектът на пеперудата“ веднага на първи прочит, уж, те отвежда едва ли не до първите ти уроци по биология – как гъсеницата (дори думата, сякаш звучи грубо) става пашкул и после това ефирно красиво създание, което лети. И всяко дете по света знае или ще научи, че в захласа си да гони пеперуда сред цвета и ливади, улови ли ги, по пръстчетата му ще останат прашинки от крилцата ѝ и тя, ако оживее в така ли иначе краткия си живот, ще е опипана пеперуда с наранените си крилца и цветове…Нещо като нашата Земя, нашата Синя планета, така алчно опипвана и експлоатирана. Но това е личната ми интерпретация, вероятно опоетизирана…В теорията на хаоса ефектът на пеперудата е чувствителната зависимост от началните условия, където една малка промяна на параметър в нелинейна система може да доведе до големи разлики в по-късните състояния. Името на ефекта, дадено от американския математик и метеоролог Едуард Лоренц (1917-2008), произлиза от метафоричен пример как размахването на крилата на пеперуда може да доведе до драстични промени в развитието и траекторията на далечно торнадо…

От проекта „Ефектът на пеперудата“

Иначе крилцата на пеперудата по структура са нежни като листата на царевицата и под микроскоп се вижда колко са сходни. И тези творби на художника са създадени от царевични листа.  Природата си знае, а Валентин Бакърджиев в картините си ни отвежда в този свят. Иска ни се да го споделим. Ще можем ли в начина, по който живеем като човечество или разумът ни като хора може да събере в едно отговорността и обичта към общата за всички ни планета Земя. Дълга тема, но художникът ни я поднася талантливо като артист и загрижено като личната му гражданска позиция.

И съвсем не случайно, не защото е в София Валентин Бакърджиев беше именно на 22 април, Деня на Земята, на изложбата „Ние сме земята /We are Earth“ на Радослава Боор, плакатната акция е по покана на Международното триенале на сценичния плакат в галерия Vivacom Art Hall Oborishte 5. Проектът отразява глобални екологични проблеми, пресъздадени чрез портрети върху човешки лица. Авторката постига ефектен синтез между плакат, бодиарт и фотография. Целта е разпространение на информация за проблемите на околната среда чрез създаване на визии с въздействащи послания.

Валентин Бакърджиев /л/ на изложбата „Ние сме земята /We are Earth“

В концепция на проекта е заложена идеята, че бъдещето на човечеството е зависимо от съществуването на нашия единствен дом - планетата Земя, която ние всекидневно унищожаваме. „Каквото хората правим на Земята, то рано или късно се връща към нас, но по-голямата част от човечеството все още се държи, сякаш това не се случва.“, споделя авторката. Затова всички екологични проблеми са отразени като портрети върху лицата на различни хора. Зад тази идея застават доброволно 21 души от 9 националности.

Приемете това отклонение от изложбата на Валентин Бакърджиев в „Мисията“ като щрих от дните му в България…

Н. Пр. Симон ван дер Бург и Валентин Бакърджиев

На откриването на изложбата „Индиго“, приветствия отправиха и посланикът на Кралство Нидерландия в България Н. Пр. Симон ван дер Бург, както и директорът на Държавния културен институт към Министъра на външните работи Снежана Йовева. Двамата изказаха благодарност към артиста за интересния проект, изтъквайки, че изкуството му допринася за засилването на културния диалог между България и Нидерландия. И не само това, припомняме, както отбеляза Снежана Йовева, директор на Държавния културен институт към министъра на външните работи, че това е вторият им съвместен проект след „Хербариум“. Нидерландските автори в проекта “Хербариум” (Herbarium) с куратор Ирина Баткова, който изследва работната среда в съвременната култура, в която се създават и обменят идеи бяха представени в изложба в галерия „Мисията“ (13 декември 2022 – 27 януари 2023) . Фокусът на “Хербариум” е да се състави колекция, запечатала в кутии (40х40х10, 40х20х10 или 20х40х10) креативната енергия на различни поколения творци по целия свят. /За него във „въпреки.com“ може да прочетете тук./

От ляво на дясно: Мила Старейшинска, Костадин Коджабашев, Снежана Йовева, Валентин Бакърджиев и Н. Пр. Симон ван дер Бург

При откриването на експозицията „Индиго“ в галерия „Мисията“ заместник-министърът на външните работи Костадин  Коджабашев каза: „Валентин Бакърджиев, сякаш, ни пренася в други реалности от творческите търсения за синьото. Жизненоважният цвят е с послания –  не само за водата, небето, планетата, но и за човешките отговорности, които са важни днес – всички искаме да имаме чист въздух, вода, екологично бъдеще. И тези послания авторът ни изпраща именно с изложбата, за да се замислим и всеки от нас да бъде по-отговорен“.

Разбира се, това е част от протокола, който на откриването на изложби като тази трябва да бъде уважен и преди всичко заради посланието в картините на Валентин Бакърджиев. За всички нас, извън протокола остава да го разберем и проумеем. Има смисъл заради нас самите като хора от планетата Земя.

Валентин Бакърджиев

В неформален разговор с Валентин Бакърджиев сподели, че през есента, някъде през септември му предстои изложба в столичната галерия „Ракурси“, но и допълни, че тя ще е различна…

До скоро, художнико, от дълбоко синьото на нашата Синя планета! ≈

Текст: Зелма Алмалех

Снимки: Стефан Марков

[mihaylovblog]

02.05.1976 г. – Премиера на българския сериен телевизионен филм „Записки по българските въстания“ по сценарий на Георги Бранев, Веселин Бранев и Борислав Шаралиев. Режисьори са Веселин Бранев, Борислав Шаралиев и Мария Русева. Оператори са Атанас Тасев и Стоян Злъчкин. Създаден е по мотиви от книгата „Записки по българските въстания“ на Захарий Стоянов. Музиката във филма е композирана от Красимир Кюркчийски. Участват актьорите: Стоян Стоев, Илия Караиванов, Александър Александров, Иван Налбантов, Валентин Гаджоков, Цветана Николова, Радко Дишлиев, Антоний Генов, Георги Мамалев, Стефан Стефанов, Вълчо Камарашев, Марин Янев, Коста Димов, Димитър Йорданов, Александър Далов, Милко Минков, Тодор Тотев, Димитър Ангелов, Георги Новаков, Иван Гайдарджиев, Димитър Манолов, Вера Среброва, Маргарита Грънчарова, Лазар Попов, Христо Лъжев, Димитър Черногоров, Илия Михайлов, Кирил Петров, Итьо Итев, Любомир Мирчев, Венцислав Божинов, Васил Мирчовски, Илия Добрев, Вельо Горанов, Продан Нончев, Димитър Манчоров, Иван Томов, Николай Иванов, Таня Кировска, Марко Мангачев, Владимир Братанов, Светлана Йорданова, Петя Миладинова, Константин Димчев, Дора Ангелова, Васил Банов, Кирил Янев, Борис Луканов, Любен Чаталов, Кирил Кавадарков, Цани Цанов, Хари Тороманов, Илия Георгиев, Димитър Герасимов, Мирослав Косев, Иван Янчев, Ина Попова, Лъчезар Стоянов, Живко Гарванов, Емил Марков, Иво Русев, Александър Благоев, Христо Сутров, Пламен Дончев, Елена Мирчовска, Никола Дадов, Красимир Ранков, Кунка Баева, Антон Радичев, Никола Тодев, Минка Сюлеймезова, Иван Йорданов, Динко Динев и др. Колаж: скрийншот