#ГеновеваДимитрова

[vprki]

РЕФЛЕКСИИ: Звездният либерал - Джордж Клуни на 60

Той е пленителен, талантлив, остроумен, щедър, състрадателен. Актьор, режисьор, продуцент, сценарист, инвеститор, активист. Красивото съвпадение е, че е роден на Гергьовден. Написа за „въпреки.com” кинокритичката Геновева Димитрова по повод 60 годишния юбилей на Джордж Клуни.

“Тази година беше плодотворна за мен в творчески план. И сякаш ми е по-приятно на пресконференции. Е, първият въпрос бе дали пазя публикуваната си снимка с надписа: най-сексапилният мъж на планетата. Признах си – над леглото ми е.” Откровението на звездата от края на 2005 съдържа конфликта на нагласите към Клуни – личната му и стереотипната. С “Лека нощ и късмет” и “Сириана” той направи блестящ десант в сериозното кино. Дали е забравен митът д-р Рос...

Джордж Тимъти Клуни е роден на 6 май 1961 в Лексингтън, щата Кентъки. Баща му Ник Клуни е тв-звезда и Джордж се изявява на малкия екран от 5-годишен: в татковото шоу или в реклами. За кратко. Кариерата на бащата пропада. Синът се насочва към бейзбола. На 16 стига до Cincinnati Reds, но се отказва. Заради неспирен купон 3 години е студент първи курс в Северния университет на Кентъки. Отървава се от това бреме, когато Мигел Ферер, син на леля му, известната през 50-те певица Розмари Клуни, го заразява с вируса “кино”. Джордж изкарва малко пари от продажба на обувки и цигари и отпрашва към Ел Ей. Вейхайвеят става амбициозен кандидат-актьор.

Звездният му миг идва с медицинския сериал “Спешно отделение” на NBC, моментално и задълго сграбчил хиперрейтинг и 19 награди “Еми”. Клуни е сексапилният и свободолюбив д-р Рос от градската болница в Чикаго от 1994 до1999. Късокосият брюнет с волева брадичка вдъхновява домакините с опасната баналност на своето излъчване. Обявен е за национален секссимвол. Но за Клуни “Спешно отделение” е двоен късмет - режисьор на един от първите епизоди е Куентин Тарантино. И когато с Робърт Родригес започват “вампирския” проект “От здрач до зори” (1996), го канят. Сред бандитски приключения и зелена кръв, Клуни е светъл стратег на мрачния съспенс (с награда на MTV).

Джордх Клуни в “Спешно отделение”

Вместо да продължи в посока експеримент, той вкоравява имиджа си на секссимвол: в мелодрамата “Един прекрасен ден” (1996), в кошмарната четвърта част от батманиадата “Батман и Робин” (1997), в екшъна “Миротворецът” (1997), в блокбастъра-катастрофа “Перфектна буря” (2000)... Влиза от роля в роля почти на автопилот, а присъствието му спасява и най-обречените филми. И в личния му живот не е по-уютно. След къс брак с Талия Балсъм има дълга връзка с Кели Престън, а после - с Денис Кросби, Кимбърли Ръсел... Посребрен, Клуни продължаваше да е “най-желаният ерген” до 2014, когато се ожени за ослепителната Амал Аламудин.

С “О, братко, къде си?” (2000) присмехулните Джоел и Итън Коен се заиграват с “Одисея” и американския Юг от 30-те. Евърет Одисей Макгил (Джордж Клуни, “Златен глобус”) е перко, рогоносец, маниак на тема зъби, лидер на идиотско трио бегълци от каторга, прославили се като кънтри-бандата “Накиснатите дупета”... И е безобразно смешен. “Непоносима жестокост” (2003) е следващият проект на братята Коен с Клуни като маниак на тема зъби, но днес. Той е адвокатът Майлс Маси в Лос Анджелис - лъскаво-нарцистичен зевзек, пронизан с “амурни стрелички” от Катрин Зита-Джоунс. 

Джордж Клуни на премиерата на “Мъже, които се взират в кози” на Международният фестивал за филми Торонто. Снимка: Майкъл Власати

Междувременно Клуни и режисьорът Стивън Содърбърг създават компанията Section 8. Така продуцират обирджийската комедия “Бандата на Оушън” (2001), римейк на филма с Франк Синатра от 1960. Клуни отново е находчив калпазанин – Дани Оушън в Лас Вегас. Напет, нехаен и с черни очила, той е в компанията на Брад Пит, Мат Деймън, Анди Гарсия и Джулия Робъртс. Успехът е грандиозен и следва продължение. В “Бандата на Оушън-2” (2004) сладурите, “подгрени” от Катрин-Зита Джоунс, раздуват из Европа, а екипът навестява италианската вила на Клуни край езерото Комо. Последва и трета част. Докато Оушън планира обира в Лас Вегас, Клун�� и Ранд Гербър, съпругът на Синди Крауфорд, решават да си построят там изискано казино - Las Ramblas (като в Барселона).

Категоричен знак за дистанциране от звездното клише той дава през 2002: играе психолога Келвин във философската фантастика “Соларис” на Содърбърг и реализира режисьорския си дебют “Самопризнанията на един опасен ум”. Филмът му проследява шизоидния life stylе на тв-кумира Чък Барис (Сам Рокуел), нает от ЦРУ за “чистач”. Вербовчикът е агент Джим Бърд (Джордж Клуни). Появява се в 19-та минута и изопва – мустакат, зализан, демоничен. Заснет по дневниците на Барис, филмът е кипежен микс от трилър, драма и документално кино срещу телевизионния и политическия цинизъм. И обира куп награди. 

Джордж Клуни в “Лека нощ и късмет”

През 2003 Клуни реагира темпераментно срещу действията на Буш в Ирак и е обявен за “предател”. Отговорът му е безкомпромисният черно-бял исторически трилър “Лека нощ и късмет” (2005, 5 награди от Венеция, “Феликс” за най-добър неевропейски филм, 6 номинации за “Оскар”...). Той проследява героичната битка на водещия от CBS Ед Мъроу (Дейвид Стрейтърн) и екипа му с тиранията на сенатора Джоузеф Маккарти и неговия “лов на вещици” през 1953. Клуни е продуцентът Франк Френдли. В инфарктна атмосфера на пушене, монитори, шантажи и бели ризи той еволюира от ироничен скептик до прецакан герой. Прекрасен филм! Когато през 2018 големият унгарски режисьор Ищван Сабо бе в София за връчването му на титлата doctor honoris causa от НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”, в академичното си слово специално спомена „Лека нощ и късмет” като задължителен за гледане. След успеха Клуни обявява, че „режисьорската професия е добро място за остаряване”.

“Сириана” на Стивън Гейгън, продуциран от Клуни, е също политически трилър. Разказва за петролните стратегии на САЩ в Персийския залив, за глобалната дехуманизация, за генезиса на тероризма... Джордж Клуни е Робърт Баер - пак агент на ЦРУ, ала занемарен, изоставен и разгневен. Неузнаваем е. Напълнял с 14 кг за ролята, той страда не само на екрана - по време на снимки получава тежка черепна травма. Донякъде е овъзмезден - със “Златен глобус” и с първия си “Оскар” (за поддържаща мъжка роля). 

Джордж Клуни в “Сириана”

„Майкъл Клейтън“ (2007), пак продуциран от Клуни, е дебют на Тони Гилрой - сценаристът на филмите от поредицата за Джейсън Борн. Той също е сериозен трилър, където Джордж Клуни е търсач на истината и действието е разказано във флашбек. Само, че е далеч от политическата настървеност и епичност на режисьорските му филми или на „Сириана“. Той е по-скоро типичен съдебен трилър, свързан с разследването на безчинствата на голяма корпорация, тровеща с пестициди. Посребреният, разведен комарджия Майкъл Клейтън (Джордж Клуни) работи в престижна адвокатска кантора, но не е адвокат – бивш прокурор, през последните 15 години той е известен като „Чистача“ (оправя бакии на на едри и дребни клиенти и изобщо е момче за всичко мръсно), подчинен на Марти (Сидни Полак), един от съдружниците. Тотален невървеж. И изведнъж... 

Най-безспорното качество на филма са актьорите - Клуни е неотразим (макар и познат) в пестеливото си изпълнение (номинация за „Оскар“ за главна роля); страхотни са британците Тилда Суинтън („Оскар“ за поддържаща женска роля) и Том Уилкинсън (номинация за „Оскар“ за поддържаща мъжка роля), а след „Широко затворени очи“ (1999) на Кубрик колегата му Сидни Полак отново играе симпатичен злодей.

Джордж Клуни в “Майкъл Клейтън”

Комедията „Момичето на отбора“ (2008) е третият режисьорски опит на Клуни с него самия в кадър. Филмът започва с 2 претъпкани стадиона в САЩ през 1925, където се играе колежански и професионален футбол. Додж Конъли (Джордж Клуни) в синя униформа с кожена каска тича бясно за своя отбор „Булдозите“ от Дълът, пътьом отпива от плоската бутилка на треньора, но пъпешовидната топка изчезва и следва... дисквалификация. Това е епохата на джаза и сухия режим, когато се наливат основите на професионалната лига в американския футбол. Додж за малко е с брада, но тъй като е щракалка и дързък стратег на професионалния футбол, набързо се съвзема, обръсва, излъсва, яхва мотор с кош и спира точно пред лъскав хотел... Оттук нататък футболът и неговите правила ще бъдат само хитър тактически ход, за да се представят американските нагласи по отношение на войната, героизма, забранения алкохол, любовта... Клуни прилага какъв ли не опит, за да бъде от достоверно по-достоверно и измисля какви ли не маймунджулъци, за да бъде от смешно по-смешно. „Момичето на отбора“ искри от виталност. Комедията на Клуни е преживяване дори за зрител, резистентен към спортните страсти.

Между два остри горни ракурса над Вашингтон е затворена най-зъбатата сатира на братя Коен след „Фарго“ (1996)  - „Изгори след прочитане” (2008). Действието започва в главната квартира на ЦРУ във Вирджиния, където всезнаещият анализатор Озбърн Кокс (Джон Малкович), отговарящ за Балканите, е понижен заради пиене. Бесен и погнусен, той напуска. Изстрелва се вкъщи, но няма начин да съобщи новината на ледената си съпруга лекарка (Тилда Суинтън), тъй като е заета с приготовлението на вечеря. Там се явява напетият, брадат и дебилен охранител Хари Фарър (Джордж Клуни ), ексагент, с патлак (според думите му никога неизползван), който е със съпругата си (известна детска писателка), но се оказва любовник на Озбърновата жена...

Джордж Клуни в “Изгори след прочитане”

С “Високо в небето” (2009) младият Джейсън Райтман предлага оригинален ракурс към финансовата криза, нейната ескалация в Щатите и грижите на американската мечта. На фокус са фирмените съкращения. Райън Бингъм (Джордж Клуни, номинация за „Оскар“) е класен представител на компания, находчиво специализирана точно там - виждаме серия къси епизоди с негови “клиенти”. Той самият се появява на екран някъде по средата - хората се вайкат, а елегантният мистър Бингъм с възможно най-циничната ведрост на отработени клишета им дава кураж за бъдещето. И запрашва към поредната дестинация. Нехаен към баналностите на битието, той обича всичко на летищата, което обикновените хора ненавиждат, знае хитрини за чекиране, спи в многозвездни хотели и мечтае да направи 10 млн. мили във въздуха. В бар се запознава с хищната и сродна по небе блондинка Алекс (Вера Фармига)... 

Джейсън Райтман е създал бляскав микс от комедия, драма и roadmovie за кризата, работата, смисъла... Екранизация на роман по действителен случай, филмът изследва американската действителност с прост наратив и внушителна плътност. Само Джордж Клуни да беше, толкова е неустоим, че пак няма да премигнете - без значение дали героят му крачи, усмихва се, агитира или зацикля...

Четвъртият му режисьорски филм „Маската на властта” („Мартенските иди“, 2011, номинация за „Оскар“ за адаптиран сценарий) е за първични избори в Демократическата партия през март 2004 - който победи в Охайо, тръгва към Белия дом. Той започва с думите „Не съм християнин и атеист, моята религия е Конституцията на САЩ” - изрича ги младичкият прессекретар с огнестрелен поглед Стийв (Райън Гослинг), а всъщност подготвя речта на сенатор Майк Морис (Джордж Клуни). Последният с поривиста харизматичност ги повтаря на среща с избиратели... В телевизионна изява Морисън отсича: „Обществото трябва да е по-добро от човека”, а Стийв си ляга с русокоса стажантка от екипа (Евън Рейчъл Ууд). И звън на gsm в 2 през нощта обръща действието. Морис се отказва от надпреварата. Финалът е закован. Вълнения и закани, задкулисни игри и цинизъм, корупция и манипулация се вихрят като опустошителна стихия в поредния безкомпромисен политически трилър на Джордж Клуни. Улавят се препратки: към слоганите на Обама и към американското политическо кино от 70-те, а самият автор на пиесата Бо Уилимън е работил в предизборната кампания през 2004. Джордж Клуни преминава с финес от очарование към арогантност и гузност.

Джордж Клуни в „Мартенските иди“

Силна роля прави и в поредния чешитски филм на Александър Пейн „Потомците“ (2011). Мат Кинг (Клуни, трети „Златен глобус“, номинация за „Оскар“) е притискан от братовчедите си да продаде райското кътче на Хавай. Точно в този момент жена му претърпява инцидент с моторница и изпада в кома. Принуден е да се грижи сам за 10-годишната си страшно умна дъщеря Скоти. Решава да потърси помощ от по-голямата й сестра Александра, но 17-годишната вироглава тийнейджърка не го приема за авторитет. Мат на Джордж Клуни се присъединява към поредицата объркани герои на Александър Пейн, които трябва да си проправят път през откачения свят.

Независимият и безкомпромисен „Арго” (2012) на Бен Афлек е оригинален и плътен политически трилър, посветен на малко известен факт от конфликта САЩ-Иран през 1979-1980, избухнал заради обсесията на аятолах Хомейни и народа му по екстрадирането от САЩ на болният шах Реза Пахлави, за да бъде съден и обесен. Донася на Джордж Клуни „Оскар“ като продуцент (заедно с Грант Хеслов и Афлек).

С „Пазители на наследството” (2014) за първи път Клуни ме разочарова. Отново нонконформисткият режисьор-продуцент-сценарист-актьор е фокусиран върху обществено значим проблем, но в скъпа продукция и с нефелен сценарий. Пренася ни в Европа по време на Втората световна война. Историята пак е фон за човешка решимост, но този път е по действителен факт. За да пресече опита на Хитлер да заграби безценни произведения на изкуството за своя лелеян Фюрермузеум, американският президент Рузвелт създава елитна група за отпор, начело с мустакатия харвардски историк на изкуството Франк Стоукс (Джордж Клуни). Той събира реставратор (Мат Деймън), архитект (Бил Мъри), скулптор (Джон Гудман), театрален импресарио (Боб Балабан), впиянчен британски куратор (Хю Боневил) и бивш парижки учител по живопис (Жан Дюжарден). Срещат се в Англия. Стари и млади, наперени и тромави, до един непригодни за фронта. В контекста на войната, показана и, без това бегло, със своята интелигентска невъзможност за интегриране, повечето от тях правят „корпуса за бързо реагиране” гротесков. Но да се покаже решителната им изобретателност е и смисълът на филма. 

Джордж Клуни на премиерата на “Горе в небето” по време на Международният филмов фестивал Торонто. Снимка Кортни Сзто

В многоезичната среда (английски, немски, френски, руски) Клуни използва трикове от веселбата „Бандата на Оушън” и изглежда вдъхновен от „Гадни копилета” (2009) на Тарантино, но не постига нито адреналина на поредицата, нито издевателствата на „убиеца на Хитлер”. Изобщо, свръхамбициозната историческа фреска се превръща в хилава комедия от грешки, където тук-там се изстрелват остроумни реплики, без афористично звучене, както сме свикнали във филмите на Клуни.

В „Аве, Цезаре!“ (2016) братя Коен се обръщат към 1952 в Холивуд и измисленото филмово студио Capitol Pictures, както беше в „Бартън Финк” (1991). Най-грандиозният му проект е „Аве, Цезаре!“, посветен на древния Рим и Христос, където в главната роля на пълководец, попаднал под неговото влияние, е голямата звезда на студиото Бърд Уитлок (Джордж Клуни). Но той е отвлечен. Когато се пробужда, се оказва сред брадати комунисти от организацията „Бъдеще“. Искат подкуп. Героят на Джордж Клуни е дебилен. Между другото, братя Коен твърдят, че „Аве, Цезаре!” завършва трилогия, започната с „О, братко, къде си?” и „Непоносима жестокост”. Единственото, което ги обединява, е бляскавото присъствие на Джордж Клуни.

В „Пулсът на парите” (2016) на Джоди Фостър Клуни и Джулия Робъртс са отново заедно. „Пулсът на парите“ е тв-предаване с водещ Лий Гейтс (Джордж Клуни) – нарцистичен, лекомислен и зализан застаряващ шут. Всеки ден той не само се кълчи в смехотворни танци, а и дава финансови съвети на драгите зрители. Режисьорката на предаването Пати Фен (Джулия Робъртс) непрестанно се опитва да го извади от гаф, но вече ѝ е писнало и сега предстои последното им предаване. Междувременно става ясно, че акциите на водещ фонд са се сгромолясали. Още в началото забелязваме младеж (Джак О’Конъл), който се прави на куриер и безпроблемно се докопва до студиото. Той е Кайл Будуел - излъган от Гейтс да вложи майчиното си наследство в споменатия фонд. И, въоръжен с пистолет и жилетка-бомба, търси реванш. Лий Гейтс, както и целият екип, са в шок. Той изглежда жалък в ролята на мишена, но постепенно се окопитва. Всички гледат на живо заложническата драма. Според Джордж Клуни, „Светът на парите е излязъл извън контрол. Когато нещата се объркат, вие всъщност не разбирате, че са се объркали, и обикновените хора остават измамени”. Въпреки че историята е измислена, героят му донякъде напомня истинския Джим Креймър, водещ на програмата „Луди пари” в CNBC. Прочее, предстои да видим Клуни и Робъртс заедно отново в комедията „Билет за Рая“.

Джордж Клуни в “Пулсът на парите”

„Събърбикон” (2017) на Джордж Клуни е оазис за сбъднали американската си мечта в края на 50-те - квартал със стотици еднакви спретнати къщи и комфортна инфраструктура. В една от тях живее епископалният християнин Гарднър Лодж (Мат Деймън) с русокосата си съпруга Роуз (Джулиан Мур) в инвалидна количка, малкия си син Ник (Ноа Джупи) и тъмнокосата си балдъза Маргарет (Джулиан Мур, актрисата е в двете роли). Тя е най-важната къща във филма. Отсреща се настанява чернокожо семейство, с чийто син лелята подстрекава Ник да играе бейзбол. Тази къща е втората по важност във филма. Иронията към американската мечта бие на очи, както обикновено във филм на Клуни - зад идиличния параван ни показва грамади от лицемерие, манипулация, алчност, жестокост... Един от най-активните демократично настроени хора в Холивуд, той гради черната си комедия като кървав трилър с политически патос. За първи път екранизира сценарий на братя Коен, писан още през 80-те и осъвременен чрез неговата намеса и тази на постоянния му съавтор Грант Хеслов. Тоест, настроението е антиТръмп.

След беглото му, но ефектно участие в „Гравитация“ (2013, 7 „Оскар“-а, 6 BAFTA и др.) на Алфонсо Куарон като ветерана-астронавта Мат Комалски, Клуни се ориентира към космическата антутопия. Седмият му режисьорски филм е „Среднощно небе” (2020), създаден за Netflix по дебютния научнофантастичен роман „Добро утро, полунощ“ (2016) на Лили Брукс-Далтън. Февруари 2049. Паническо напускане на земята заради отровен въздух. Обсерватория Барбо в Арктика. Там остава само смъртно болният Августин (Джордж Клуни). Той е астроном с библейска брада, открил навремето планета, от която сега иска да се завърне на Земята след двегодишно отсъствие екипажът на космическия кораб „Ефир”. 

Джордж Клуни в “Среднощно небе”

Междувременно се оказва, че старецът не е сам - при него е забравено момиченцето Айрис. Не говори, но рисува и се смее. Той играе сам шах, пие уиски. Във флашбек го виждаме млад с любимата му... Сюжетните линии на Августин и на кораба се свързват чак на финала. Иначе си вървят като два паралелни филма. „Среднощно небе” е амбициозен опит Клуни да се пробва във фантастиката, за да алармира за крещящите проблеми на Земята и възможната екологична катастрофа. Но нито е новаторски, нито е строен. Само той е направо неузнаваем – старец с отговорност и гузна съвест. Уникален актьор!

Джордж Клуни от години е лице на часовниците Omega. Занимава се свръхактивно с хуманитарна и обществена дейност. През 2009 е поставен от списание Time сред 100-те най-влиятелни хора в света. През 2018 според Forbes оглавява списъка на най-скъпоплатените актьори. В началото на 2021 Джордж Клуни разкри пред “W Magazine” как прекарва времето си у дома по време на пандемия – в домакинска работа. „Ще ви кажа нещо за новото си хоби. Пускам по две-три перални на ден и мия чинии по цял ден, защото децата ни са истински прасенца”. Той посочи и някои съвети за консумация на алкохол: „Леля ми Розмари отдавна ми каза, че никога не трябва да смесвам зърнени продукти и грозде. По този начин текилата и виното никога не вървят заедно. Също така не трябва да пиете водка с шампанско. Ние от Кентъки научаваме това много рано“.

Джордж Клуни на пресконференция  по време на събитие за корупцията в Африка през семтември 2019 година. Снимка: Хенри Николс, Ройтерс

Изключително популярен сред демократите в САЩ, Клуни няма да ни изненада, ако се впусне и в политическа кариера. ≈

Текст: Геновева Димитрова

Снимки: Архив; Хенри Николс, Ройтерс; Кортни Сзто, Майкъл Власати

[vprki]

Критичен поглед: Реминисценции от пролетния София филм фест

„Щом го виждаш, има го!“ бе закачливото лого на юбилейния 25-ти Международен София филм фест (11-31март). В режим на пандемия от COVID-19 кината ту бяха отворени с капацитет 30%, ту затворени, ту отново отворени. За организаторите ситуацията бе инфарктна, но те се справиха отново блестящо. Написа за „въпреки.com” кинокритичката Геновева Димитрова.

Сред разнообразните 23 програми имаше и изобретателната СФФ 25, в която бяха показани изключителни стари филми на големи майстори, повечето гостували на фестивала. Както и миналата година, София филм фест бе проведен хибридно - в платформата Festival Scope/Shift до 11 април можеха да се гледат филми онлайн. Безразборно избирах заглавия – по имена, държави, теми. Така изгледах 15 филма, които представят спецификата на тазгодишния София филм фест. Те лансират днешните кошмари, вълнения и внушения на предимно млади автори. Филмите бяха различни като реализация и равнище, но ги обединява тъгата, обсебила света. Радостта е мимолетна, екстазът – грешка, хармонията – утопия.

Започвам с дългоочаквания пълнометражен дебют на Павел Веснаков „Уроци по немски“ (2020, България/Германия, Специална награда на журито и награда на FIPRESCI в международния конкурс). Никола (Юлиан Вергов) пътува със старата си кола из панелните комплекси на София, из мизерия и прахоляк и слуша дните от седмицата на немски – готви се да замине за Германия. Аудио уроците по немски са звуков рефрен във филма. Току-що е излязъл от затвора, защото е пребил новия партньор на бившата си жена (Стефка Янорова). Има два дни да се сбогува с родителите и децата си. Живее с млада жена (Елена Телбис), за която започването на нов живот е съдбовно. Родителите му (Васил Банов и Меглена Караламбова) са разделени и не се понасят. Преди да отиде при един от двамата, Никола се преоблича с искрящо бяла риза. И това действие ритуално се повтаря и потретва. Никола е фрустриран и невъздържан. Открива кучето на баща си прегазено. Мъкне го в багажника. Загубата е огромна. Нищо не му е наред на Никола, ако изключим спестените пари, които бащата му дава. Той се измъчва от угризения и невъзможност да се промени. Срещите с бившата съпруга и децата са катастрофи. Всичко му се изплъзва. 

Павел Веснаков

От една страна, Никола е антигерой, от друга – копнежен човек. Невървежът му е разбираем. Мнозина са като него в тази разнебитена държава. Не му се иска да замине, не може и да остане. Трагична дилема. Минималистичен и силен филм. Връхлита те емоционално. Въпреки че става дума за безрадостно живеене, Павел Веснаков не забива в бита – изследва екзистенциалните конвулсии на героя си, абсурда наоколо, занемареността на отношенията. Повтаря настойчиво действия. Монотонността се превръща в терапия. Камерата на Орлин Руевски - постоянен съмишленик на Веснаков - неотлъчно следи Никола. Често в гръб или в профил. Обема печалната атмосфера около него. Извайва безрадостния пейзаж на обречеността. Всички актьори са прекрасни, но Юлиан Вергов, който е фокусът на филма, владее екрана с извънредна харизма - героят му е и отчаян, и озверял, и примирен. Истински трагичен персонаж. Никак не е чудно, че дебютът на Павел Веснаков е толкова органичен. И толкова оголено социален и вълнуващ. Късометражните му филми - темпераментни и драстични - са го подготвили за голямото кино.

„Уроци по немски“

„Нощна смяна” (2020, Латвия) на Рейвинс Калвинш е също дебют от международния конкурс. Фокусиран е върху младия и симпатичен шофьор на такси Марекс (Павелс Грисковс). За да издържа малкия си син, е принуден да работи нощем из улиците на Рига. Но клиентки открадват плика с „черната каса” и проблемите лавинообразно се стоварват върху му. Камерен и заснет предимно в нисък ключ, филмът е стегнат, кратък  и издържан в трилъров съспенс. Младият Рейнвинс Калвинш има магистърска степен от филмовата школа на уникалния Бела Тар в университета в Сараево.

„Нощна смяна”

В международния конкурс бе и дебютът на Балаш Краснахоркай „Разлом” (2020, Унгария). Акушер-гинекологът в Будапеща Балинт Грасай (Левенте Молнар) е на средна възраст и преглежда на видеозон бременната си млада съпруга. Някой му звъни и набързо заминава за погребението на баща си, също лекар, в родното село в Румъния. Там се натъква на своенравния си 17-годишен син Шимон, подвластен на местната мутра Думитру. Последният настоява да му се върне земята, която в момента е на фамилията Грасай. Балинт не е съгласен. Атмосферата е угнетяваща. В един момент баща и син поемат към планинско скривалище и филмът заприличва на Сървайвър... Докато чака бъдещото си дете, Балинт се сближава с настоящото. Разнищвайки важния казус с незнанието и непроумяването, филмът се занимава както с проблема за връзките между поколенията, така и с вихрещата се наоколо корупция. Интересен е, но патилата в планината натежават.

„Разлом”

Също дебют в конкурса е визионерският „Шоуто на Джемил” (2021, Турция) на Баръш Сархан. Филмът започва с черно-бял епизод от стар турски филм. Джемил (Озан Челик) е охранител в МОЛ. Мечтае да изиграе ролята на злодей във филм, който е римейк на стария. Явява се на кастинг, но режисьорът го отхвърля. В конструкция „филм във филма”, с използване на архивни кадри и шеметни ситуации, „Шоуто на Джемил” е иронично-трепетен ракурс към настоятелността на обсесията и към старото турско кино. Силно стилизиран и визуално предизвикателен, филмът демонстрира умело използване на рекламната стилистика – първото образование на Баръш Сархан. Преди това има късометражен филм със същото заглавие.

„Шоуто на Джемил”

„Ухай” (2020, Китай, награда за режисура в международния конкурс) е втори филм на Джоу Дзъян. Неочакван разрез на днешното китайско живеене. Ян Хуа (Хуан Сюан) е преследван за невърнат кредит. С каквото и да се захване, за да изкара пари, удря на камък. Изящната му съпруга Мяо Уей е с богати родители, които непрестанно унижават зет си. Тя е бременна, но след скандал го изоставя. Гонен и бит, той постепенно озверява. След нелеп инцидент на финала се разридава. Отчаяно самотен е и сам си е виновен. Филмът е задъхан, болезнен и красив. Ухай е живописен град, заобиколен от изумителни пустинни пейзажи.

„Ухай”

„Quo vadis, Аида?“ (2020, Босна и Херцеговина/Австрия/Румъния/Нидерландия/Германия/Полша/Франция/ Норвегия/Турция/, победител в Балканския конкурс) на Ясмила Збанич ни връща към 1995 и войната в Босна. Филмът е създаден по действителни събития. Аида (Ясна Джуричич) е преводач на Силите за опазване на мира към ООН в босненския град Сребреница. Армията на генерал Младич от република Сръбска се стреми към етническо пречистване. Свирепи хора. Мирните граждани се блъскат да се вредят в лагера на ООН, търсят спасение... Аида с адски мъки успява да вкара двамата си сина и съпруга си. 

По всичко изглежда, че полковниците и войниците на ООН са безсилни пред сръбската агресия – те са и объркани, и жалки. След толкова филми за войната в Босна трагедията в Сребреница от екрана въздейства отново шокиращо. Събитията са представени мащабно и драстично. Въздействаща е и работата на оператора Кристине А. Майер – визията ѝ е и епична, и интимна. Обема ужас и надежда. Страхотно играе Ясна Джуричич - героинята ѝ е смела и непоколебима, уязвима и смазана. Горда. Преди време точно на София филм фест ни „простреля“ дебютът на босненката Ясмила Збанич „Гърбавица“ (2006, „Златна мечка“ от Берлинале). Той разказваше за травматичните последствия от войната в Босна. Новият ѝ филм, фокусиран върху нея, е зловещ и помитащ.

„Quo vadis, Аида?“

„Ябълки” (2020, Гърция/Полша/Словения) на младия гръцки дебютант Христос Нику бе също в Балканския конкурс. Твърде любопитен ракурс към днешната глобална криза с COVID-19 – разказва за световна пандемия, причиняваща амнезия. Брадатият Арис на средна възраст (Арис Серветалис) излиза от дома си в Атина с широко палто и не може да се върне – нищо не си спомня. След дълъг престой в клиника е включен в програма, която помага на непотърсените от своите роднини пациенти да изградят нова самоличност. Терапията включва всекидневно създаване на нови спомени и тяхното документиране. Арис прави това с диктофон и стар полароид. По едно време се сближава с болната като него Ана (София Йорговасили). Ябълките са сюжетен и визуален акцент в този и съзерцателен, и горчиво-смешен филм. С мудното действие, мистиката и деликатния психологизъм въздейства като латиноамерканско кино.

„Ябълки”

От програмата „Киното днес: Големите майстори” гледах „Трима” (2020, Русия) на Анна Меликян и „Изневяра” на Дорон Еран (2021, Израел). Руският филм продължава настоятелните търсения на Анна Меликян върху терена на любовта. Този път – в любовен тригълник между Москва и Санкт Петербург. Прославеният тв водещ Александър Сашин (Константин Хабенски) получава поредната си награда в Санкт Петербург. Но всичко му е писнало и се хвърля да се дави. Спасява го Виктория (Юлия Пересилд) – неформалка, екскурзоводка и поетеса. Тя е напълно различна от властната му съпруга Злата (Виктория Исакова) – психотерапевт. Според нея, са хармонично семейство, на което липсва само дете. Само, че Саша не мисли така и често прескача до Санкт Петербург. Спират му предаването. Той е все по-объркан... Актьорите са чудесни, но филмът не е на равнището на „Русалка” или първата част на „За любовта”. Прекалено е лайфстайлски. 

В „Трима” е намесена и иконата „Троица” на Андрей Рубльов. Затова пък „Изневяра” е актуален и оригинален поглед върху семейните отношения в епохата на безкрайните виртуални изкушения. Шачар Тритоп (Аки Авни) е мастит ��двокат. С красивата му съпруга (Ан Конопни) поддържат сърдечни отношения без секс. Синът им заминава за Перу. Останали сами, мъжът се чуди как да привлече отново жената до себе си. Решава да ѝ спретне виртуален ухажор. Играта се оказва ефикасна и двамата започват луд секс. Но той все повече затъва в измислиците си, обсебен е от възможността да манипулира ситуацията. Ала всяка лъжа лъсва. Изработеният любовен триъгълник води до гибел на живата връзка. Потенциално на всеки може да се случи подобна „изневяра”.

„Момиче с потенциал” (2020, Великобритания, BAFTA за британски филм и оригинален сценарий, 5 номинации за „Оскар”) на дебютантката Емералд Фенел е с оглушителен феминистки патос. Беше показан в програмата „Калейдоскоп”. Касандра или Каси (Кери Мълиган) е хубаво и енергично момиче. Работи в малко кафене. Случайно научаваме, че е била момиче с потенциал и лекарско бъдеще. Но настоящето е друго – на 30 Каси все още живее с родителите си, няма приятели... Но тя си има нещо наум и с желязна методичност преследва целта си. Има си и трик – прави се на пияна по нощни заведения, а после... Изобщо Каси е твърде странна птица. Успява да се сближи с бившия си състудент Раян (Бо Бърна��). Но има нещо зловещо в миналото, свързано с приятелката й Нина. Името ѝ Каси използва като парола в срещите с разни хора. На някои, които са си затваряли очите пред гадостта, а и днес не проглеждат, си отмъщава. И изобщо мъстта е двигателят ѝ. 

„Момиче с потенциал“

Драмата преминава в трилър. „Момиче с потенциал“ е, общо взето, строен дебют, който държи в напрежение. Изграден е с решителна отдаденост и визуално е омайно стилизиран. Емералд Фенел има зад гърба си късометражен филм и няколко екранни роли. Незабравима е като Камила Паркър Боулс в четвъртия сезон на сериала „Короната“ - очарователна и лекомислена бохемка, най-близкият човек на младия принц Чарлс. Безспорно голямото попадение на Емералд Фенел в „Момиче с потенциал“ е изборът на Кери Мълиган. Тя е магнитът на филма. Съумява да предаде и най-детайлния нюанс от сложната същност и желязна стратегия на Каси.

Независимият дебют на Робин Райт „Земя” (2021, САЩ) бе също в „Калейдоскоп”. Еди (Робин Райт) е неутешима от жестока загуба. Напуска цивилизацията и заминава за Скалистите планини в Уайоминг. Градската жена се опитва да се справи с предизвикателствата на самотния планински живот – от цепене на дърва до ловуване. Но силите ѝ не издържат. Спасена е от местния ловец Мигел (Демиян Бичир). Той поема грижите за нея, навестявайки я често. Еди е все по-веща и издръжлива. Но всичко си има край... Този суров филм, поел от Сънданс, не е дълъг, но протяжно показва каляването на Еди и изтласкването на болката ѝ в режим на екстремно живеене. Запечатва неистовата красота на природата и женското оцеляване (не без мъжка намеса). Стопля с приглушената си светлина и човешката близост. Робин Райт хладнокръвно и стоически се справя с нечовешките предизвикателства – хем е режисьор, хем почти непрестанно е в кадър и постепенно заприличва на горски човек. Филмът би могъл да е по-строен. Прочее, той  е донякъде женски вариант на прекрасния „Сред дивата природа“ (2007) на бившия ѝ съпруг Шон Пен.

„Земя”

В „Калейдоскоп” бе и чудният „Никога рядко понякога винаги” (2020, САЩ, Награда за неореализъм от Сънданс, Специалната награда на журито от Берлинале) на Елиза Хитман. В малко градче в Пенсилвания 17-годишната Отъм (Сидни Фланиган) пее фалшиво и свири на китара. У дома има още две малки сестрички, а майка ѝ и съпругът ѝ Тед, който се държи странно с Отъм, си пийват бира. Мярваме момичето на касата на супермаркет. Там работи и сияйната ѝ братовчедка Скайлър (Талия Райдър). Отъм си прави тест и се оказва бременна. Но тъй като в Пенсилвания не може да направи аборт, без съгласието на родителите, двете със Скайлър заминават за Ню Йорк. В крайна сметка бебето е махнато, за бащата така и не става дума, а заглавието идва от отговори на Отъм на предварителна анкета. Третият филм на Елиза Хитман е протяжен, дързък, напрегнат. Филм за объркаността – интимна и социална, за мотивацията в консервативна среда. Камерният сюжет, положен в неизбродимите пространства на Ню Йорк, се гуши в момичешките якета. Музиката, когато я има, е режеща. Решен в документална стилистика, филмът на моменти крещи с тишината си. А Ню Йорк изобщо не прилича на себе си – нищо омайно няма в този сивеещ и недружелюбен мегаполис. Колкото и да е депресиращ, филмът излъчва свобода.

Дебютът на грузинката Деа Колумбегашвили „Начало” (2020, Грузия/Франция, 3 награди „Златна раковина” от Сан Себостиан – за филм, режисура и женска роля) също бе в „Калейдоскоп”. Затънтено и унило градче. По време на проповед в църква на „Свидетели на Йехова” екстремисти подпалват пожар с коктейл Молотов. Посетителите панически се спасяват. Яна (Ия Сухиташвили) е съпруга на лидера на общността Давид (Рати Онели). Имат затворен син тийнейджър Гиорги. Тя е хубавица - била е актриса, а сега е строга учителка, отдадена на майчинството. Докато съпругът ѝ се разправя с разследването на инцидента, тъй като полицията нехае, Яна е оставена на себе си. Привлечена е от странния Алекс. Филмът всъщност изследва нейните преживявания, помисли и угризения. Мълчалив, с оскъдна музика, шумно течаща река и великолепна визия, той е тръпчиво изследване на скритите инстинкти - и сексуално, и екзистенциално. Лишен от чувство за хумор, „Начало” се различава от типичното грузинско кино.

Документалният филм „Фелинополис” (2020, Италия) на Силвия Джулиети също бе в „Калейдоскоп”. Заснет е благодарене на кадрите със скрита камера на Феручо Кастроново по време на снимките на „Градът на жените”, „И корабът пътува” и „Джинджър и Фред”. За Фелини и неговия маниер на работа говорят Лина Вертмюлер с неизменните си бели очила, сценографът Данте Ферети, художникът на костюми Маурицио Миленоти... Могат да бъдат видени разни ситуации с живия и неподражаем Маестро, носорога от „И корабът пътува”, Студио 5 в Чинечита, телевизията в „Джинджър и Фред”... Създаден по случай 100-годишнината на Фелини, този филм за пореден път представя неизчерпаемата му фантазия и омаята на творчеството му. Но архивните кадри отпреди 40 години се появяват на екран за първи път.

“Още по едно”

Сред Гала прожекциите бе датският бисер „Още по едно” (2020, Дания/Швеция/Нидерландия, 4 награди на ЕФА, BAFTA за неанглоезичен филм, 2 номинации за „Оскар“) на Томас Винтерберг. Мартин (ослепителен Мадс Микелсен) е трезвеник, женен за красивата Аника (Мария Боневи), има двама сина тийнейджъри, учител е по история в гимназия. Той е отнесен, апатичен, отчужден. У дома присъства като призрак. В работата има трима приятели: Николай, учител по психология (Магнус Миланг), Петер, учител по музика (Ларс Ранте) и Томи, учител по физическо (Томас Бо Ларсен). Всичко започва с празнуването на рождения ден на Николай. Той им обяснява теорията на норвежкия психиатър и филмов критик Фин Скардеруд, според която при раждането си човек има липса на алкохол в кръвта. Предлага им по метода на Хемингуей да направят експеримент и да започнат да пият за отпускане, но до 20.00 часа.

Речено-сторено, при това доста стриктно и най-вече водка с лед. Мартин изведнъж грейва, сближава се с учениците-зрелостници, става остроумен и дори любвеобилен у дома. Същото се случва и с другите. Но след играчка идва плачка. Промилите застрашително се увеличават в надписи на екрана, Мартин предлага всеки да си пие индивидуално... Оказва се, че неизменната им подпийналост става опасна... С рамка ученически купон на открито (на финала с учителите), „Още по едно“ не просто представя ексцентрична, но и типична за скандинавските народи история с алкохола като търсене на хармония - задълбава навътре в търсенето на смисъла и връзката между поколенията, в носталгията по безгрижната младост, в изглаждането на отношенията със самия себе си. И всъщност филмът е забавно-травматично изследване на човешките пробойни и екстази в момент на криза. Обърканото време пришпорва героите, но повечето от тях не се предават. Виталността надвива кошмара. Мартин, играл навремето модерен балет, непрестанно отказва на приятелите си да танцува, но на финала се развихря в убийствен танц на свободата. Невероятно жив, остроумен и важен е „Още по едно“.

Стефан Китанов, снимка  Стефан Джамбазов

И така, докато чакаме втората, специална част на фестивала, кръстен от неговия организатор и основен генератор Стефан Китанов „купонът на годината”, ще си спомняме филмовите преживявания от пролетта. Нещо повече – някои от заглавията ще бъдат отново показани от 23 април до 13 май. Очаква се същинският юбилеен София филм фест да се проведе през септември с гости на живо. Дано. ≈

Текст: Геновева Димитрова

Снимки: Архив на СФФ