#Иван Вазов

[loranayavorov]

„Обръщам се с молба към тебе да ме изтръгнеш из тая нравствена бездна, в мрака на която се лутам...Ох, драга моя, помогни ми! Подарявай ми по-често срещи — да те гледам, да те слушам, да ти се радвам. Чувствам, че съм негли смешен в тая възраст да изпадам в такова юношеско увлечение. Но какво да сторя, това е по-силно от мене. Уплашен съм от тебе, аз само с мисълта за тебе живея, ти си ми слънцето, ти си ми светът...Твой предан Вазов“

Иван Вазов до Евгения Марс

[bloodbecomeswater]

Вчера „The Setlist Collection” стана част от архива и каталога на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” в София и Националната библиотека „Иван Вазов” в Пловдив. Това е първото ни издание, което влиза в националния архив и бележи официалната ни регистрация като издател.

Можете да видите и закупите книгата по време на закриването на изложбата на Rosie Eisor „BEAST“ в КО-ОП София на 28 юли!

--

Yesterday, "The Setlist Collection" has become part of the archive, and the catalog of "St. Cyril and Methodius" National Library in Sofia and “Ivan Vazov” National Library in Plovdiv. This is our first publication entering in national records and marks our official registration as a publisher.

You can see and purchase the book during the finissage of Rosie Eisor's solo exhibition "BEAST" in КО-ОП gallery, Sofia on July 28th!

[mihaylovblog]

174 години от рождението на Патриарха на българската литература Иван Вазов (1850 – 1921). В този дом, на ул. "Христо Г. Данов" в Пловдив, между 1880 и 1885 г., живее и твори Патриархът на българската литература Иван Вазов (1850 - 1921) Видео: https://www.youtube.com/@iliya_mihaylov/

[vprki]

РЕФЛЕКСИИ: Фестивал на българското кино „Награди Васил Гендов” за трети път

И третото поредно издание на Фестивала на българското кино „Награди на СБФД Васил Гендов” в навечерието на 90-годишнината на Съюза вече е история. На 16 май в Народен театър „Иван Вазов“ се проведе най-добрата до този момент церемония. Написа за „въпреки.com” кинокритичката Геновева Димитрова.

Отново сценарист бе Димитър Стоянович, а режисьор – Лъчезар Аврамов. Водещ бе великолепният Иван Бърнев, а музикалната програма бе от възпитаници на Националното музикално училище „Любомир Пипков“. От хора със 70 сладки деца от втори клас до заключителното слово на председателя на СБФД Милко Лазаров двата часа бяха истински празник. Пик на церемонията бяха думите на драматурга, сценариста и документалиста Боян Папазов след удостояването му с Наградата за принос към българското кино – мъдрецът с абсурдно чувство за хумор свърза Достоевски със спомени от детството си в Народния театър.

Боян Папазов и Иван Бърнев

Дни преди официалната церемония, от 1 до 14 май в Дома на киното се проведе Националният фестивал за българско кино „Награди на СБФД Васил Гендов“, на който бяха излъчени всички над 90 номинирани филма. Повече от 4500 зрители влязоха в салона, за да видят заглавията и да се срещнат с голяма част от авторите.

Фестивалът е най-мащабният форум на българското кино. И най-демократичният – номинациите се решават от отделните гилдии, а наградите се връчиха тази година от 4 журита: за игрално, късометражно, документално и анимационно кино.

Фестивалът е създаден по идея на председателя на СБФД Милко Лазаров и екипа му, носи името на Васил Гендов - автора на първия български филм „Българан е галант“ (1915) - и продължава традицията на годишните награди на Съюза на българските филмови дейци от далечната 1975. В течение на времето наградите на СБФД са били връчвани в различни формати (включително и Българска филмова академия до 2017), но неизменно при спазване на принципите на конкурентното състезателно начало и високи професионални и художествени критерии.

Васил Гендов

Фестивалът е единственият национален форум, който разглежда индивидуалния принос на отделните професии в киното и обръща специално внимание на всеки аспект от създаването на даден филмов проект, както и на филмовата критика. И е подкрепен от ИА Национален филмов център и Столична община.

Съюзът на българските филмови дейци отличи с призове филми и фигури в общо 36 категории.

Журито за игрално кино бе с председател проф. Иван Ничев и членове: Мартичка Божилова, Маргита Гошева, Калоян Божилов, Любомир Младенов. Състезателните филми бяха 12. От тях - 5 дебюта и 5 независими. Журито тази година не присъди награда за сценарий.

От 9-те си номинации прославеният и щедра награждаван „Уроците на Блага” на Стефан Командарев (вкл. „Кристален глобус” от Карлови Вари, „Златна роза” от Варна и призове за невероятната Ели Скорчева) получи 3 награди: за най-добър игрален филм, за женска роля на Ели Скорчева и за поддържаща женска роля на младата Розалия Абгарян. От „Съдилището” насам (2014, „Златна роза”), киното на Стефан Командарев е социално неспокойно във възходяща градация. След „Посоки” (2017) и „В кръг” (2019) сега гледахме третата част от трилогията му за днешната българска окаяност. Този потресен филм е най-доброто, създадено досега от Командарев. Отново съсценарист е Симеон Венциславов, а оператор - прекрасният Веселин Христов.

Розалия Абгарян и Ели Скорчева

След успешния си дебют „Доза щастие” (2019), посветен на наркоманията и майчинството, Яна Титова е създала прекрасния и безпощаден „Диада” („Златна роза”), който показва днешната българска безпризорност от протоположен ъгъл на „Уроците на Блага” – през преживяванията на тийнейджърите, заснети талантливо от Мартин Балкански. От също 9-те си номинации получи 2 приза: Специалната награда на журито и за монтаж на Бохос Топакбашиян.

Вторият филм на Надежда Косева „Клопка” имаше 10 номинации. След чудесния ѝ дебют „Ирина” (2019) – филм-просветление с темата за сурогатното майчинство и невероятната Мартина Апостолова, „Клопка” грабва с първия кадър. И така – до финала. Силен, минималистичен и храбър филм с величествения Александър Трифонов, две гарги, куче, глиган, патета и Дунава, заснети живописно от Кирил Проданов. От 10-те си номинации получи три награди: за режисура, за главна мъжка роля и за художник на Ивелина Минева. При връчване на наградата Надежда Косева обяви, че наградите на "Клопка" се посвещават на Иван Черкелов - той се появява във филма за последен път.

Надежда Косева

„Записки по едно предателство” на Георги Дюлгеров е създаден в БНТ изцяло по „Записки по българските въстания” на Захари Стоянов. Заснет е също от Веселин Христов. Поема от септември 1886: 8 години след Освобождението. Елегантният Захарий Стоянов (Иван Николов) пристига в тетевенско с официални лица да обвини дядо Вълю (Ивайло Христов) в предателството на четирима бегълци, включително и Бенковски (Пламен Димов). Оцелява само Захарий Стоянов. Бившият апостол си спомня срещите със смелия и авторитарен копривщенец, организирането на Априлското въстание и разпада. Разказан в два времеви пласта, филмът на Дюлгеров е важен, но мъчителен за гледане. От 6-те си номинации получи  награда за поддържаща мъжка роля на Ивайло Христов. 

Независимият черно-бял и радикален „Aпостол: Един нежен рицар в Бруталия” на Петър Русев с прекрасния Георги Гоцин заслужено бе награден за дебют.

Наградата за операторско майсторство отиде при невероятния Крум Родригес, заснел в магнетично черно-бяло грузинско-френско-българската копродукция „Гражданинът светец” на Тинатин Кайришвили.

Наградата за композитор бе присъдена на Петър Дундаков за въздействащата музика в сюрреалистичния „Отдалечаване” (Arcadia, Гърция/България) на Йоргос Зоис.

Тази година имаше и отделно жури за късометражно кино. То бе с председател Орлин Милчев и членове: Слава Дойчева и Петър Крумов. От 24-те заглавия награди „Свиждане” на Веселин Бойдев.

Журито за документално кино бе с председател Атанас Киряков и членове: Биляна Кирилова, Мариана Христова, Николай Стефанов, Елица Петкова. Те имаха доста работа: 42 филма, от които 7 дебюта.

Алцек Мишев в „Да летиш с плавници”

От 5-те си номинации симпатичният, но прекалено разтеглен „Да летиш с плавници” на Мария Аверина, посветен на художника авангардист Алцек Мишев, получи 3 приза: Специалната награда на журито, наградата за композитор на Петър Дундаков и за монтаж на Нина Алтъпармакова.

Изключително важният, но прекален дълъг „Една провинциална болница” на Илиян Метев, Иван Чертов и Златина Тенева имаше 4 номинации и спечели 2 награди: за най-добър документален филм и за сценарий (най-спорният му компонент). Всъщност с тези два филма компанията АГИТПРОП триумфира на церемонията – Мартичка Божилова стои зад тях./на водещата снимка/.

„Една провинциална болница”

Вълнуващият и ироничен „Следеният човек” донесе наградата за режисура на Димитър Коцев-Шошов.

Великолепната работа на Орлин Руевски бе наградена за операторско майсторство за артистичния „Последният гларус” на Тонислав Христов.

Журито за анимационно кино бе с председател Анри Кулев и членове: Боряна Матеева, Аспарух Петров, Невелина Попова, Иван Богданов. Тази година филмите не бяха много – само 8.

От 5-те си номинации чудесният „Дъщерята на художника” получи награда за режисура на Димитър Димитров и за звук на Наталия Гюрова.

Горестният и динамичен „Лодка в дъжда” на Йоана Атанасова имаше 4 номинации и получи 3 награди: за най-добър анимационен филм, за сценарий и за анимация за Йоана Атанасова и Янко Петров.

Божидар Манов

За оперативна критика наградата получи Божидар Манов, за книга – „(Пре)поръчани филми. Пропагандни практики в българското игрално кино (1944 - 1989)” на Деян Статулов. Тази година имаше и специален диплом за Александър Грозев – „Киното в България” том 4.

Деян Статулов

Освен от членовете на журитата, награди бяха връчени от Деян Донков, Ирмена Чичикова, Весела Данчева, Иван Павлов... Присъствието на страшно много официално облечени млади хора създаде усещането за бъдещност на киното ни и неговите празници. Тазгодишната церемония ще бъде запомнена и с доминантното присъствие на талантливия Петър Дундаков като композитор – получи награди и от игралното, и от документалното жури.

Петър Дундаков

Дано традицията с фестивала „Награди на СБФД „Васил Гендов” продължи. Киното ни има необходимост от този празник. ≈

Текст: Геновева Димитрова

Снимки: Яна Лозева, Стефан Марков и архив на продукциите

НАГРАДИ НА СБФД „ВАСИЛ ГЕНДОВ” 2024

Най-добър режисьор на игрален филм: Надежда Косева за „Клопка”

Най-добър оператор на игрален филм: Крум Родригес за „Гражданинът Светец” (Грузия/България)

Най-добра главна мъжка роля: Александър Трифонов за „Клопка”

Най-добра поддържаща мъжка роля: Ивайло Христов за „Записки по едно предателство” на Георги Дюлгеров

Най-добра главна женска роля: Ели Скорчева за „Уроците на Блага” (България/Германия) на Стефан Командарев

Най-добра поддържаща женска роля: Розалия Абгарян за „Уроците на Блага”

Най-добър монтаж на игрален филм: Бохос Топакбашиян за „Диада” на Яна Титова

Най-добър художник-сценограф на игрален филм: Ивелина Минева за „Клопка”

Най-добър художник по костюми на игрален филм: Ани Владимирова и Татяна ��лександрова за „Чума” на Иван Владимиров

Най-добър композитор на игрален филм: Петър Дундаков за „Отдалечаване” (Arcadia, Гърция/България)

Най-добър звук на игрален филм: Александър Симеонов, Иван Андреев, Бурак Екил и Сонат Ханчер за „Тръстиката” (Тhe Reeds)

Най-добър дебют в игралното кино: „Aпостол: Един нежен рицар в Бруталия” на Петър Русев

Специална награда на журито за игрален филм: „Диада”

Най-добър късометражен филм: „Свиждане” на Веселин Бойдев

Най-добър пълнометражен игрален филм: „Уроците на Блага”.

Най-добър режисьор на документален филм: Димитър Коцев-Шошо за „Следеният човек”

Най-добър сценарий на документален филм: Илиян Метев, Иван Чертов и Златина Тенева за „Една провинциална болница”

Най-добър оператор на документален филм: Орлин Руевски за „Последният гларус” на Тонислав Христов

Най-добър композитор на документален филм: Петър Дундаков за „Да летиш с плавници” на Мария Аверина

Най-добър звук на документален филм: Цветелина Цветкова, Юри Цолов, Мариана Вълканова за „Ж��лезните момчета” на Станимир Трифонов

Най-добър монтаж на документален филм: Нина Алтъпармакова за „Да летиш с плавинци”

Най-добър дебют на документален филм: „Тиня” на Катя Симеонова

Специална награда на журито за документален филм: „Да летиш с плавници”

Най-добър документален филм: „Една провинциална болница” на Илиян Метев, Иван Чертов и Златина Тенева.

Най-добър режисьор на анимационен филм: Димитър Димитров за „Дъщерята на художника”

Най-добър сценарий на анимационен филм: Йоана Атанасова за „Лодка в дъжда”

Най-добра анимация на анимационен филм: Йоана Атанасова и Янко Петров за „Лодка в дъжда”

Най-добър художник на анимационен филм: Пенко Гелев за „Балада за самозвания рицар Желязко и огнедишащия дракон Димчо”

Най-добър композитор на анимационен филм: Михаил Йосифов за „Гнездо” на Настимир Цачев

Най-добър звук на анимационен филм: Наталия Гюрова за „Дъщерята на художника”

Най-добър дебют на анимационен филм: Алекса Траянова и Калина Димитрова за „Бъбривецът”

Специална награда на журито за анимационен филм: „Свързани” на Симеон Сокеров

Най-добър анимационен филм: „Лодка в дъжда” на Йоана Атанасова

Награда за оперативна критика: Божидар Манов

Награда за книга: „(Пре)поръчани филми. Пропагандни практики в българското игрално кино (1944-1989)”, Деян Статулов

Специален диплом за книга: проф. Александър Грозев, „Киното в България” - том 4.

Награда за цялостен принос към киното – Боян Папазов.

[magdalenagigova]

Министърът на културата откри изложбата на Божидар Марков

Министърът на културата откри изложбата на Божидар Марков Министърът на културата г-н Кръстю Кръстев, откри изложбата „Театрални спомени“ на фотографа Божидар Марков,  посветена на 120-годишнината на Народния театър „Иван Вазов“. В галерия „Средец“ експозицията бе представена от д-р Светлана Панчева, куратор на изложбата, Христо Мутафчиев, председател на Съюза на българските…

[badgerseye]

National Theater "Ivan Vazov" (Народен Театър ,,Иван Вазов“)

[stella-journal]

[vplovdiv]

Паркирането на автомобили по ул. „Одрин“ в отсечката между „Иван Вазов“ и „Велико Търново“ се забранява от утре, като отпада и реализираната в западната ѝ част „синя зона“.

[timeheroeslove]

Доброволчеството е ценност… за Деница Коларска и A1

Дени в акция по маркиране на екопътека от яз. Калин до хижа Иван Вазов в Рила. Снимка: Личен архив

Свикнал си да ти показваме забележителни организации и доброволци, които движат доброто у нас, но има и едни други участници в този вълшебен процес, които често остават скрити – компаниите. Е, не за дълго! Решихме да ги поканим под прожекторите с надежда историите им да вдъхновят други представители на бизнеса и с това да разширим обхвата на корпоративното доброволчество в България. Защо? Защото доброволчеството е ценност #volunteeringmatters. Фирмите също са хора и колективната им нужда да бъдат полезни е точно това, което е необходимо на стотици каузи. След като преди време ти представихме добрите примери с MyWall.bg, днес продължаваме с тези от A1.

А1 е гигант на пазара на телекомуникациите, но същите по размер са и сърцата на служителите в компанията. Ще се убедиш сам с историите на Деница Коларска – Иванова, старши специалист "Вътрешни комуникации и корпоративна социална отговорност". 

Дени е сърцат и редовен доброволец, но и основен организатор и вдъхновител на добри дела сред колегите си. От началото на годината до днес е забъркана в цели 7 мащабни мисии за служителите на А1, а съвсем скоро – през август, компанията ще разшири обхвата на доброволчеството си с проект, в който си партнира с TimeHeroes (вълнуваме се!) и за който ще разкажем подробно, когато му дойде времето. Сега обаче е моментът да се запознаеш с Деница и чрез нея – с още едно проявление на доброто в компанията, за която работи и която ѝ дава възможност да прави нещо, което цени.

Дени (вляво) с майка си след доброволческа акция за раздаване на храни към Holiday Heroes през 2017 г. Снимка: Личен архив

Коя беше последната доброволческа инициатива, в която се включих?

Участвам сравнително редовно – по моите стандарти – в различни доброволчески инициативи. Определено предпочитам тези, които са организирани от А1, защото всичко е ясно седмици преди провеждането на инициативата, от една страна, а от друга – защото това е възможност да прекарам време с колегите ми, и то в по-нестандартна от корпоративната обстановка, на която сме свикнали. А последната такава възможност беше преди месец, когато заедно с екипа на Time Heroes организирахме доброволческа акция в Солидарната градска градина на сдружение "Храна, не война" в София.

Как се спряхте на нея?

Избрахме я първо на база проведена предварителна среща с активните доброволци в А1, на която те споделиха своите предпочитания. И вторият фактор, заради който ни допадна конкретното предложение на партньорите ни от TimeHeroes, бе това, че с нашия екип не бяхме участвали в подобна инициатива и за почти всички колеги това беше ново преживяване... А всъщност беше изключително интересно. Заедно се научихме как се мулчира, как се прави градинска леха от нулата и как да различим засадения чесън от плевелите около него.

Синът на Деница - Никола, се труди сред чесъна в солидарната градина. Снимка: Личен архив

Можеш ли да споделиш някоя забавна история от доброволческа инициатива?

За забавна не се сещам, но от името на А1 екипа мога да изразя общото ни удовлетворение от всяка свършена доброволческа дейност. А също така и любопитството ни след провеждането на акцията за това какво продължава да се случва там, как се развива това, което сме построили, засадили или обгрижили. 

Какво е настроението по време на доброволческите мисии на вашия екип?

Интересно е, че при всяка акция се наблюдава повишаване на настроението и личната мотивация за работа с напредването на деня, и то въпреки задачите, които трябва да се свършат. Обикновено дори успяваме да свършим повече от предварително предвидената работа, което води до всеобща радост! 

Почистване на екопътека Ждрелото на река Ерма от доброволци на А1. Снимка: Личен архив

Имаше ли нещо, за което не бяхте подготвени?

За всички акции се стараем да се подготвим максимално добре предварително, на място се изненадваме само от новодошли или понякога отпаднали колеги поради някакви причини.

Защо доброволчеството е ценност за теб?

Лично на мен като доброволец ми действа удовлетворяващо, изва��да ме от рутината на ежедневието и ми дава възможност да покажа на моя син и една друга цел в живота – да помагаш на тези, които се нуждаят. Според мен това е най-краткият път към позитивна промяна в обществото ни по дадената тема и приносът изцяло зависи от всеки един от нас, а когато говорим за корпоративното доброволчество – промяната е още по-голяма, защото участват много хора. Резултатите от свършеното по време на акциите обикновено се виждат веднага, а дейността сплотява екипа по нов начин. 

Засаждане на дръвчета в Новата гора на София край с. Негован с екипа на А1. Снимка: Личен архив

Но най-хубавото от всичко за мен си остава това, че участвайки в подобни акции, разширяваш познанствата си с много и различни хора, с които иначе животът не би те срещнал. 

И за финал – вярвам, че всеки, който подкрепи дадена кауза с доброволния си труд, след това съзнателно става неин посланик и разпространява идеята и до други хора и увлича и тях, а те увличат и още, и още... А това беше и моята история след първата ми доброволческа акция в живота.

"Доброволчеството е ценност" е кампания на TimeHeroes, която цели да разшири общността на социално ангажираните представители на бизнеса. А1 е една от близо 50 компании, които вече се подписаха с логата и делата си под декларацията ни и с това потвърдиха, че подкрепата на социални каузи има място в офиса. Влез на manifesto.timeheroes.org, за да се видиш как и твоята компания може да стане част от тази общност и ни пиши, за да съдействаме в бъдещите добротворчески дела на екипа ви: hello@timeheroes.org! 

[mihaylovblog]

174 години от рождението на Патриарха на българската литература Иван Вазов (1850 – 1921). Художник: П. Морзов

[vprki]

Владимир Дворецки откри новозеландския поет Кевин Айърланд, приятел на Цветан Стоянов и не само…

Шестото издание на „Литературни маршрути“ на фондация „Прочети София“, която тази година отбелязва своята 10 годишнина вече започна с майските си разходки, които ще продължат до началото на юни. Ще продължат и през юли и септември. Тази година организаторите са ни подготвили 14 напълно нови градски литературни исторически разказа, чиито автори са поети, писатели, литературни историци, изследователи и журналисти.

Както ви обещахме в първата подробна публикация за пролетните „Литературни маршрути“ /може да прочетете тук/  ще ви представим шестата разходка,   посветена на една малко позната личност в България, с много интересна съдба. Историята на новозеландския поет Кевин Айърланд ще ни разкаже журналистът Владимир Дворецки /на водещата снимка/. Той е и преводач на книгата „Назад-напред“, в която Айърланд разказва за времето, в което е живял в България. „София на 60-те години на ХХ в. през погледа на новозеландския поет Кевин Айърланд“ ще започне от Градската градина срещу сградата на ул. „Дякон Игнатий“ 1 (Българска банка за развитие) на 2 юни от 15:00 часа. Преди доста години в тази сграда се помещаваше  Агенция „София прес“ и мястото, съвсем не е избрано случайно.

Изданието е на фондация „Европа и светът“, художественото оформление на корицата е на графичния дизайнер Огнян Илиев. Владимир Дворецки беше изключително любезен да ни предостави предговора си към книгата за публикация във „въпреки.com”, за което сърдечно му благодарим.

ПРЕДГОВОР НА ПРЕВОДАЧА

Ако потърсите в интернет стихотворения на Христо Ботев на английски, най-вероятно ще попаднете на негови творби, преведени от Кевин Айърланд (макар преписваческите сайтове обикновено да пропускат името на преводача). Но кой е този литератор, който освен Ботев е превел и стихове на Елисавета Багряна, Иван Вазов, Пейо Яворов, Блага Димитрова и много други наши поети? До ноември 2022 г. и аз не бях чувал за него, макар благодарение на неговите усилия българската поезия да е станала известна и ценена в англоезичния свят.

Кевин Айърланд, снимка: Radio-Nova-Zelandiya

Кевин Айърланд, който бе един от най-уважаваните новозеландски литератори (носител на Ордена на Британската империя и на Наградата на министър-председателя на Нова Зеландия за заслуги към литературата), е роден на 18 юли 1933 г. в град Окланд. Той почина на 19 май 2023 г. пак там, два месеца преди да навърши 90 години. Аз имах щастието да поддържам дистанционна връзка по електронната поща през последната година от живота му. Кевин Айърланд бе съхранил разсъдъка, паметта и бодрия си дух и сподели с мен много неизвестни факти за българската литература през 60-те и 70-те години на ХХ в. Колкото и да е невероятно, този човек, дошъл от другия край на света, е живял в България в продължение на 20 месеца през периода 1959-1961 г., а десет години по-късно пак е дошъл у нас за кратко през лятото на 1969 г. За всичко това той разказва в тази своя мемоарна книга, озаглавена „Назад-напред“. В края на декември 2022 г. Кевин ми изпрати екземпляр от нея с посвещение. За съжаление, книгата не е известна у нас, макар почти изцяло да е посветена на „българския“ му период. След като я изчетох, веднага реших, че тя трябва да бъде преведена на български език. След много усилия от страна на малкия екип на Фондация „Европа и светът“, „Назад-напред“ вече е достъпна за нашите читатели.

Както става ясно от тези мемоари, за първи път Кевин идва в София през лятото на 1959 г. на гости на свой приятел – новозеландския писател Морис Шадболт, който имал интимна връзка с преводачката Жени Божилова (по-късно съпруга на Николай Хайтов). В нашата столица младият поет се влюбва в красивата студентка по кинознание Дона Маринова, която му заприличала на кинозвездата Ингрид Бергман, и веднага ѝ предлага брак. Дона се съгласява да се омъжи за младия новозеландец, двамата сключват брак и заживяват в семейното ѝ жилище на ул. „Цар Иван Шишман“ №35 (срещу църквата „Свети Седмочисленици“). Първоначално Кевин си изкарва прехраната с частни уроци по английски (той имаше много богат речник, тъй като от ранна възраст се е занимавал с литература и е учил в Окландския университет). Скоро след това, обаче, комунистическите власти го канят (като реално го принуждават) да стане езиков редактор-стилист в Комитета за приятелство и културни връзки с чужбина (КПКВЧ) – правителствена агенция, натоварена със задачата да пропагандира „постиженията“ на социалистическия строй зад граница. Кевин трябвало да „оглажда“ преведени на английски пропагандни статии. Освен това публикувал в издавани у нас списания и свои преводи на стихотворения на наши поети като Вапцаров, Смирненски, Вазов и други.

Кооперацията на ул. "Цар Иван Шишман" 35, където е живял Кевин Айърланд със съпругата си Дона

В една от главите на „Назад-напред“ Кевин обяснява как му е било възложено да преведе Ботев. Това е станало след комичен инцидент с известния шотландски поет комунист Хю Макдърмид, който едва не завършил трагично. Няма смисъл да го преразказвам, можете сами да се насладите на разказа на Кевин, който е бил очевидец на случката по време на официална вечеря в София.

Ето обаче нещо, което няма да намерите в книгата, а го научих от имейлите на Кевин: след гореописаното фиаско, тъй като превеждането на стиховете на Ботев вече било включено в издателските планове, шеф от Комитета за приятелство и културни връзки с чужбина възложил тази задача на младия новозеландски поет, въпреки че той все още нямал нито една книга зад гърба си. Кевин не бил уверен дали ще се справи с Ботев и предложил вместо неговите стихове да преведе тези на Яворов. Но шефът от КПКВЧ, чието име той не си спомняше, поставил въпроса ребром – „или Ботев, или нищо“. В края на краищата, младият поет се съгласил да преведе Ботев, тъй като искал да му разрешат да напусне България заедно със съпругата си. Така и станало – двамата отпътували за Лондон през 1961 г.

Луксозното двуезично издание на стиховете на Ботев в превод на Кевин Айърланд било отпечатано от Агенция „София прес“ през 1974 г. и 1982 г. Кевин ми призна, че някои от преводите му не са много добри. Той се извини с това, че да се преведе героична българска поезия от XIX век на съвременен английски език просто не може да бъде направено успешно. Кевин разкри, че единственият човек, който му оказал „почти чудотворна помощ“ при превода на Ботев, била Маргарита (Марго) Алексиева. Тя е дъщеря на дългогодишния ни посланик в Лондон Панчо Хаджимишев, дядо на известния фотограф Иво Хаджимишев. Марго израснала в посолството ни в елитния лондонски квартал Кенсингтън през 30-те години на ХХ в. под грижите на английска гувернантка. „Когато пожелаеше, тя можеше да говори на най-близкия вариант до официалния английски език от XIX век, а освен това разбираше всеки нюанс на българския език от XIX век. Тя ми беше помощничка-чудо“, сподели Кевин.

Не е ясно защо издаването на преводите на Ботев, направени от Кевин, е било забавено толкова много. Предполагам, че първото издание е било отпечатано във връзка със 100-годишнината от геройската смърт на поета-революционер. Междувременно Агенция „София прес“ публикувала през 1970 г. и двуезично издание на десет стихотворения на Елисавета Багряна, преведени пак от Кевин Айърланд. Тази луксозна книга е била издадена във връзка с възможността Багряна да получи Нобелова награда за литература. Тя е била предлагана за това високо отличие на два пъти – по време на Втората световна война и през 1969 г. Самият преводач ми изпрати един екземпляр от книгата, който е обиколил Земята – от София през Лондон до Окланд и след това – обратно в София. Кевин на няколко пъти ми писа, че си посипва главата с пепел заради лошото качество на преводите. Той го обясни с това, че българските власти са му дали невъзможно кратки срокове, а и не е разполагал с добри речници. Понякога му се налагало да превежда по цяла нощ с помощта на Дона. Отгоре на всичко, от издателството на „София прес“, кой знае защо, пуснали за печат най-грубите чернови. Кевин все пак си направил труда да поправи на ръка най-грубата грешка в екземпляра, който се съхранява в Националната библиотека на Нова Зеландия.

Редно е да разкажа и за собственото литературно творчество и някои подробности от живота на Кевин Айърланд, който бе смятан за доайен на новозеландската поезия. Приживе той е издал 27 свои стихосбирки и десет книги с проза, някои от които са получили важни литературни награди. Автор е и на либретото на операта „Снежната кралица“ на композитора Дейвид Уорд, която е била поръчана от Би Би Си и е излъчвана по британската радиостанция. Когато идва у нас през лятото на 1959 г., Кевин е едва 26-годишен, но вече е публикувал доста свои стихове в периодични издания в родината си. Освен това, през септември 1957 г. той основава заедно с приятеля си Джон Йелаш литературното списание „Мейт“, което излиза чак до 1977 г. Докато е в България, Кевин изпраща свои стихове за публикация в това и други новозеландски издания.

Литературната кариера на Кевин Айърланд, обаче, се развива, след като напуска България заедно с Дона и се установява да живее в Лондон. Той пише стихове, докато работи нощна смяна като коректор във в. „Таймс“. За отбелязване е, че Кевин публикува всички свои книги в родината си. Както писах в серия от публикации на сайта на фондация „Европа и светът“, в някои от произведенията му може да се открият следи от пребиваването му в България. Кевин е посветил няколко любовни стихотворения на Дона. Освен това, младият новозеландски творец дотолкова е бил впечатлен от военния парад в София на 9 септември 1959 г., че го е пресъздал както в стихотворна форма, така и в разказ, публикуван в сборника Sleeping With the Angels (издаден  през 1995 г.). Но с най-голяма литературна стойност според мен са стихотворението “Тракия”, което дава синтезирано, наситено с исторически препратки описание на този наш регион, и елегията, озаглавена In Memory: Tsvetan Stoyanov (В памет на Цветан Стоянов). И двете произведения може да прочетете в мой превод на български в публикация на сайта на “Европа и светът”.

Цветан Стоянов

В „Назад-напред“ Кевин Айърланд описва детайлно приятелството си с Цветан Стоянов – виден наш литературен критик и преводач. Той изразява бурно гнева си от ранната смърт на Цветан, който си отива от този свят едва 41-годишен след неуспешна операция на апендикса, направена през 1971 г.. Кевин твърди, че комунистическите власти нарочно са причинили смъртта на видния интелектуалец и преводач. Тази версия, между другото, се споделя и от литературоведа Йордан Василев.

Вестник „Литературен фронт“ от лятото на 1969 г., в който са публикувани две стихотворения на Кевин Айърланд, преведени от Цветан Стоянов

Кевин Айърланд поддържа трайни приятелства и с много други наши културни дейци както при пребиваването си в България, така и след това. За да си намери жилище в британската столица, голямо съдействие му е оказал братовчедът на Дона „Пиер“ – бившият български дипломат и известен интелектуалец Петър Увалиев. По-късно новозеландецът му връща услугата, като се съгласява да стане редактор на неговата монография за художника Търнър. Вратите на дома на семейство Айърланд са широко отворени и за други наши интелектуалци като Пашанко Димитров, контрабасист от Лондонския симфоничен оркестър и автор на популярна историческа книга за цар Борис III, писателя дисидент Георги Марков, с когото са живеели на съседни улици в квартала Клапам, както и някои командировани за кратко българи, като писателя Васил Попов, кинорежисьора Рангел Вълчанов и други. Благодарение и на тази своя щедрост, Кевин вече е оставил следа в българската литературна история. В романа си „Времето на героя“, чието първо издание е от 1968 г., Васил Попов описва новозеландския си приятел в о��раза на ирландския поет Патрик, който развежда главния герой из Лондон. Кевин поясни, че българският писател е използвал много негови изказвания. Той му превел какви думи е сложил в устата му и новозеландецът се съгласил, че трактовката е правилна.

В своята мемоарна книга Кевин отделя подобаващо място и на Георги Марков. Той ми обясни, че се е запознал с него още в България, но по онова време не е общувал много с него, тъй като тогава Марков е бил от „висшето общество“. След като писателят емигрира в Лондон обаче, двамата стават близки приятели. Кевин и Дона превеждат на английски пиеси на Георги Марков, включително и „Архангел Михаил“, с която той печели първа награда на международния театрален фестивал в Единбург през 1974 г. Това е вероятно първата международна награда за произведение на български писател! В литературния архив на Кевин Айърланд в Националната библиотека на Нова Зеландия се пази машинописният оригинал на неговия превод на „Архангел Михаил“ със собственоръчно нанесени поправки. В „Назад-напред“ новозеландският поет разкрива и досега неизвестни у нас подробности за убийството на нашия писател през 1978 г., както и последвалото полицейско разследване. Кевин разказва, че негов познат го е разпитвал за маршрута на Георги Марков преди и след работа в Би Би Си малко преди покушението. Той споделил това със следователите, но за съжаление не казва в кого се е усъмнил.

Освен, че е превеждал и популяризирал наши поети и драматурзи, Кевин Айърланд е създал още нещо много важно за съвременната история на България – книгата, която държите в ръцете си. „Назад-напред“ дава невероятно живописна картина на нашата действителност през 60-те и 70-те години на 20-и век. В една от главите, например, се описва срещата на Тодор Живков с български писатели през лятото на 1969 г., на която Кевин става очевидец. Не ми е известно някой наш творец да е описал това фрапиращо събитие, по време на което Живков се нахвърля с нападки срещу стреснатите български литератори. Според мен, главата „Великият диктатор“ е на нивото на „Задочните репортажи за България“ на Георги Марков, и би трябвало да стане достояние на широки кръгове от българската общественост. Интерес представляват и описанията на бита на сънародниците ни от средата на 20-и век, от които можем да научим много неизвестни за нас факти и вече забравени обичаи. Макар Кевин да е живял в София, той е обикалял цялата страна, и разказва в мемоарите си за невероятно любопитни и комични преживелици в затънтени кътчета от родината ни.

Разбира се, човешката памет има своите ограничения, още повече, когато става дума за събития отпреди половин век. От определени пасажи в „Назад-напред“ става ясно, че Кевин е забравил някои думи и понятия, свързани с България (постарах се да ги маркирам с бележката „така е според автора“). Освен това, както самият той изтъква, разказът му не може да бъде обективен. Но, въпреки всичко, тези мемоари могат да послужат като „капсула на времето“, от която да разберем през погледа на един интелигентен чужденец какъв е бил животът на българите през 60-те и 70-те години на ХХ век. Първоначално новозеландският поет е бил с леви убеждения, но сблъсъкът му с действителността у нас, както и с британските бюрократи и синдикати, доста променят неговия мироглед.

Владимир Дворецки

Когато Кевин ми изпрати последната си стихосбирка Just Like That („Просто така“), публикувана през 2021 г., той бе написал следното посвещение: „На Владимир Дворецки, задето питаше и търсеше, с най-добри пожелания. Кевин Айърланд“. За съжаление, той не успя да отговори на всичките ми въпроси, но „Назад-напред“ може да ви даде достатъчно добра представа за него и за това, което е видял в България и у българите. 

В част от главите няма „българска връзка“, но те съдържат интригуващи описания на живота в Лондон през 60-те и 70-те години на ХХ век, разкази за интересни хора и живописни пейзажи от Нова Зеландия.

Владимир Дворецки

Припомняме, че миналата година на 22 юни се състоя Литературна вечер в памет на новозеландския поет Кевин Айърланд (1933-2023), преводач на Ботев и други български автори на английски в галерия „Мисията“. Тя беше организирана от фондация „Европа и светът“ със съдействието на Държавния културен институт към министъра на външните работи. /За съжаление отсъствах от София и нямаше как да присъствам на това знаменателно събитие –б.р./  В публикация на сайта „Европа и светът“ тогава Владимир Дворецки споделя: “Допреди половин година не бях чувал името му, нито пък съм подозирал, че през 50-те години на ХХ в. София е била един вид Мека за новозеландската литература. Но тъй като редовно проверявам новините на Гугъл с ключова дума „България“, през декември м. г. (2022) от литературния уебсайт newsroom.co.nz изплува една невероятна история, която описах в предишна публикация….. За съжаление, собственото литературно творчество на Кевин Айърланд не е известно у нас. Той ми изпрати изрезка от вестник „Литературен фронт“ от лятото на 1969 г., в който са публикувани преводите на две негови стихотворения, направени от приятеля му Цветан Стоянов.

В посвещението си той пише: „Като пробни камъни за паметта, и за Владимир Дворецки с милиарди благодарности, този доста разочароващ и неточен сборник, с всички най-добри пожелания на света, Кевин Айърландл 14 януари 2023 г.“. Заедно с това издание получих и копие от мемоарите на Кевин „Backwards to Forwards“ /„Назад-напред“, публикувани през 2002 г., последната му, 27-а поред стихосбирка, и изрезка от в. „Литерагтурен фронт“ от лятото на 1969 г. по повод поредното му гостуване в България. Авторът Цветан Стоянов (приятел на Кевин) споменава, че новозеландският поет е превеждал стихове от Яворов, Дебелянов, Смирненски, Багряна и други. Българският литератор помества в същия брой на вестника и два свои превода на стихотворения на Кевин.

Издаването на книгата „Назад-напред“ Кевин Айърланд   на фондация „Европа и светът“ е събитие. Тя заслужава специално внимание и сме убедени, че ще предизвика интерес не само в литературните среди. Владимир Дворецки  сподели пред нас, че съпругата на Кевин проф. Джанет Уилсън идва в България на 30 май и ще си тръгне на 3 юни. Предстои представяне на книгата и като част от културната програма на Пролетния Панаира на книгата. ≈

„въпреки.com”

Снимки: Гергина Дворецка, Владимир Дворецки и архив

[naydentodorov]

World Theatre Day ‘23 Great time during the Ikar Awards at the National Theater “Ivan Vazov” in Sofia. #conductor #conductorslife #event #events #ilovemyjob #ikar #awards @unionofbgactors @mariabakalovaofficial @samuelfinzi #hristomutafchiev #antonradichev @flornikolova #narodenteaturivanvazov #worldtheaterday #ministerlife #sofia #bulgaria (at НАРОДЕН ТЕАТЪР "ИВАН ВАЗОВ") https://www.instagram.com/p/CqTjWGsrve9/?igshid=NGJjMDIxMWI=