#анцио | Explore Tumblr Posts and Blogs

vprki · 6 years

Text

Сияйната Маруся или животът на нишките

Маруся Калимерова беше човек, който ако трябва да определиш с една дума, тя би била сияйна. Но зад тази нейна светлина бяха талантът на артиста, щедростта, невероятната работоспособност, приятелската преданост и много, много още.

Една от най-забележителните ученички на изключителния проф. Марин Върбанов /1932 – 1989/, който успя да издигне древния текстилен занаят до върховете на съвременно изкуство, равностойно на най-изящните форми, Маруся винаги не само се гордееше с това, но правеше всичко възможно да бъде съхранена и популяризирана неговата личност като артист и преподавател. Тя беше /е/ част от българската група художници текстилци, които не само продължиха новаторския му път в изкуството, пленило артистичния свят от Париж до Пекин и оттам до Ню Йорк, но никога не изневериха на своя учител.

Маруся Калимерова в Рим - снимка личен архив на Таня Калимерова

На 21 февруари Маруся би трябвало да стане на 66 години, но напусна нашия свят през ноември 2017 в болница в Рим. Във фотографиите и документалните филми за творчеството ѝ продължава да живее усмивката ѝ. А изкуството ѝ, предимно посветено на нишката, остава като документ и вълнение за всички, които го познаваха и ценяха, а тепърва по-младите ще го откриват. В София живееше в малък апартамент до пазара „Димитър Петков“, който беше и нейно ателие. И в мрачно време в неголямото пространство струеше светлина от кълбетата от коприна или друг текстилен материал, от работния стан, от рисунките ѝ.

Маруся Калимерова при подготовка на изложбата през 2009 година в Палат Валентини на провинция Рим - снимка Стефан Джамбазов

Преди доста години като директор на тогавашната Галерия за чуждестранно изкуство художникът Георги Липовански откъм улица „Оборище“ беше създал малко галерийно пространство „Стълбата“. Първата изложба беше на Маруся Калимерова със същото заглавие. Нейните „стълби“, решени в синьо-златистите нюанси превърнаха това тясно пространство като слизане към мазе в слънчевия път, вероятно на сама нея. Много може да се говори и пише за нейното въображение, за търсенията ѝ, за откритията ѝ. И не само това – Маруся много обичаше приятелите си и за всеки празник подготвяше за тях личния си поздрав с изрисувана от нея картичка или красиво и оригинално бижу, създадено от нишките ѝ.

Маруся и Таня Калимерови на изложбата в Рим през 2009 - снимка Стефан Джамбазов

През 2009 година Маруся замина да живее в Рим, където от години беше сестра ѝ Таня Калимерова, оперна и камерна певица, завършила музикалната академия „Санта Чечилия“, една от най-престижните в света. Някак неусетно Таня също пое заедно със сестра си пътя към визуалното изкуство. Имаха общи проекти. Ние имахме шанса през лятото на същата тази година да бъдем на тяхна изложба в една от залите на кметството в Рим. Дори заедно с тях се включихме в реденето на творбите…Те двете имаха не само като сестри специална връзка, много повече от родствената определеност. За Таня загубата на Маруся продължава да е тежка болка и покруса и всеотдайно заедно с приятелите на сестра си прави всичко възможно да се съхрани паметта ѝ.

Данте Ал��гиери на Маруся Калимерова от изложбата “Концерт в бяло и черно” - снимки на Сандро Лучентини

В края на януари изложбата „Концерт в бяло и черно “ в памет на Маруся Калимерова беше организирана в ателието Emisfero Arte Studio на Роберта Петранджели, на улица Стеллетта 32, Рим. За нея Таня ни изпрати рецензията на Анна Амендоладжине, публикувана в различни международни издания на различни езици. Преводът от италиански език е на Анета Риналди. Публикуваме, без редакция, не само в памет на Маруся, а и да се знае, разбере, оцени какъв артист и от каква величина беше и е тя.

„Елегантно студио за елегантна и изискана експозиция. По проект на Асоциация Texfilart , Изкуството по света, посветена на творчеството на Маруся Калимерова, художничка с международна слава, българка по произход, известна предимно като Мари Драганов.

Изложбата „Концерт в бяло и черно“ в памет на Маруся Калимерова, която ни напусна преждевременно през ноември 2017 г., протече от 18 до 20 януари 2019 г. с голям успех сред почитателите на изкуството в ателието Emisfero Arte Studio на Роберта Петранджели, на улица Стеллетта 32, Рим.

23 произведения, изпълнени на хартия, сред не-толкова известните творби на Маруся и инсталация, изработена от текстил и хартия, представени за пръв път пред широката публика, привличат вниманието към художничката като част от международния елит на изкуството на нишката по света. Става дума за работа с материята, плод на неспирни творчески търсения на авторката до последния й дъх, огромно свидетелство за дълбока любов, страст, чувствителност и въображение. Използваната от нея хартия е много качествена: Fedrigoni, Fabriano, някои видове китайска или японска оризова хартия, широко прилагани в Далечния Изток в калиграфското изкуство и художествено творчество.

В експозицията присъстват две творби, вдъхновени от значимото японско изкуство. Сред произведенията, вдъхновени от известни личности се любуваме на едно, посветено на бащата на италианската литература Данте Алигери и творба в памет на двамата българи - автори на кирилицата, Светите Кирил и Методий. Сред творбите са показани няколко от цикъла „Мостове на паметта“, тема, скъпа за художничката, които отразяват търсенията й в текстилно изкуство през годините на зрялост. Насърчена от професор Бруно Мантура, бивш заместник директор на Националната Галерия за съвременно изкуство на Рим, по чиито думи текстилецът е способен да тъче с всичко, Маруся прилага принципите на тъкаческото изкуство с хартия още през 2009 г. С изключителна сръчност на ръцете си, разработва собствена сложна техника, с което допринася за развитието на световното съвременно изкуство в постигане на триизмерни форми. „Мнозина се опитват да я имитират - безуспешно, защото им липсват онези умения, съчетани с чувствителността и въображението, типични за Маруся, която създаваше красота и неповторимост, ценени от зрители и изкуствоведи“, казва сестра й Таня, куратор на изложбата.

Маруся Калимерова завършва Академията за изящни изкуства в София. Тя е почетен член на сдружения за изкуство и международни фондации: Съюз на българските художници; Есенния салон на Париж, Център за изучаване на историята и консервация на текстила в Италия, Арелис - Асоциация за създаване и разпространение на текстилното изкуство, Париж; Албум на италианските художници и скулптори, Сдружение на жените текстилки Арт, Маями (САЩ) и Мадрид (Испания), Маруся е наградена със званието академик кореспондент на Папската академия Тиберина, член на Фонд за художниците, директор и консултант на Международната асоциация Тексфиларт. Творбите й са собственост на национални галерии, министерства, банки, частни и обществени колекции по целия свят: Австрия, Белгия, България, Франция, Гърция, Германия, Япония, Италия, Англия, Кувейт, Испания, Унгария, САЩ.

От 2009 г. се премества да живее постоянно в любимия си Рим, където успява да реализира своята креативност в колективни и персонални изложби и да участва във важни събития в най-престижните места в столицата на Италия, като Монументалния комплекс Сан Микеле а Рипа, Палацо Венеция, Палацо Валентини, Палацо Мафей - Марескоти, Националния музей на Кастел Сант Анджело, Музея на Ара Пасис, Базиликата на Сан Клементе, Библиотеката на Круиза и Библиотеката Казанатенсе (Министерство на културата) и извън Рим - в Скудерия Алдобрандини (Музей на Тусколана) на Фраскати, Археологическия музей на Анцио, Замъка 500 ° в Акуила, Замъка на Санта Севера, Музей на текстилното изкуство на Киери (Торино). Маруся е отличена с множество италиански и международни награди, включително: Сребърен медал на Провинция Рим; Награда "130 години дипломатически отношения между България и Италия". Работила е за големи американски текстилни къщи, за обложки на компакт диск��ве, за сценични и филмови продукции. Освен проф. Бруно Мантура, цитиран по-горе, за Маруся и професионалното й израстване са писали редица известни изкуствоведи, сред които проф. Клаудио Стринати (бивш директор на Римския музей и Палацо Венеция), проф. Антонио Паолучи (бивш директор на Ватиканските музеи), проф. Др. Емануеле Ф. Емануеле (почетен президент на Международната фондация „Терцо Пиластро Интърнешънъл”).

Въпреки сериозното си заболяване, художничката концентрира силите си в края на живота си, посвещавайки се на дидактиката. Намерение на инициаторите на изложбата е тази експозиция да се превърне в първа от поредица изложби, които имат цел да ни запознаят с личността и изключителния талант и творчество на Маруся Калимерова, художничка, която ще остане пример за пълната си отдаденост на изкуството в непрекъснато търсене на нови идеи, техники и форми.“

Някъде във Вселенския свят Маруся продължава да преплита нишките в златисто, в синьо, няма как, присъстват и черното и бялото и се усмихва, както винаги!

Честит рожден ден, Маруска! ≈

Текст: Зелма Алмалех

Снимки: Стефан Джамбазов, Сандро Лучентини и личен архив на Таня Калимерова

#Маруся Калимерова #Таня Калимерова #Рим #Италия #изложба #Марин Върбанов

0 notes

telegid · 6 years

Text

Муж певицы преподнес своей любимой половинке на день рождения шикарный презент — путешествие в столицу Италии. Для Марты поездка стала знакомством с этой солнечной страной, и она поспешила поделиться впечатлениями с ТГ.