Don't wanna be here? Send us removal request.
Text
Под светлините
Знам, че не сте го виждали - Пловдив от магистралата от запад, след залез, когато е тъмно, след дълго пътешествие навън.
Не сте го виждали като мен, залепен за стъклото, в очакване да видя светлините на Младежкия, като далечна коледна елха.
Какво чувство само.
Връщах се при всичко познато, сякаш ми предстоеше тепърва всичкото наново да го изживея. Носталгията, надвисналата тежест,
най-после ще изчезне.
И в тъмното се върнах към всичките нощи навън, залят в светлините на града, потопен в станалото през деня
и удавен в лека меланхолия.
Лека меланхолия описва последната година тук. Изгубен, но с претенции. Тъжен още преди да съм тръгнал.
И усетих всичко наведнъж, което бях оставил уж в кутиите ми под леглото - там набутах всички чувства.
Уж щяха да са товар, уж не исках да ги взимам, нямаше себе си да пусна на проверката в летището,
а всичките съм ги помъкнал.
И сега се изсипаха в стомаха и ми стана топло на душата - аз принадлежал съм тук и няма смисъл да се лъжа.
Вече влизаме в града. Светлините до болка ги познавам. И други светлини видях, но те все напомнят ми на тези.
Как обичам да съм тук. Кара ме да чувствам. Как обичам да съм тук и да мога вечер да се разхождам
под светлините.
-Залезник
53 notes
·
View notes
Photo

Réunion de chats, 1948. Photographed by Édouard Boubat.
8K notes
·
View notes
Photo
Georgy Ivanov, tr. by Daniel Weissbort, from 20th Century Russian Poetry; “Fog,”
3K notes
·
View notes
Text
Човек с прекомерно АЗ,
не е способ��н на НИЕ.
Обичай го, дай му света, обърни го с главата на долу, раздрусай го през раменете - сам си! Няма да усетиш спойка. Няма да чуеш щракването на онзи невидим, тежък ключ, който ви прави едно.
Не се хаби. Не плачи. Не драпай с нокти по асфалта.
Пусни го.
Той ще бъде щастлив пред огледалото. Стига му.
Ти ли?
Не се смалявай,
за да влезеш в дупка.
Ariadna
93 notes
·
View notes
Photo

It’s been a long hot minute since my last post x
2K notes
·
View notes