anonymouslypetq

[anonymouslypetq]

Искам да дишам спокойно . Искам да се влюбя отново . Да държа ръката на някого ,който заслужава .

[anonymouslypetq]

Обичах те с такава сила , пред която нищо нямаше значение. Нито всичките ти лоши черти , нито разстоянието , нито собствените ми страхове . Бих казала ,че те обичах въпреки всичко лошо . Истината е ,че ми показа всичко черно в себе си , а аз те заобичах още повече . Приех те какъвто си и те обичах още повече заради теб самия . Там където ти виждаше слабост , аз виждах сила и бях горда .

[anonymouslypetq]

Досега не разбирах какво значи "когато знаеш ,просто знаеш " . Докато за пръв път не поисках бъдеще с някого . Докато не видях какво е да приемаш човек какъвто е , с всички усмивки и с всички тръни . Дори ти самият да не си разбрал, съзнанието ти знае. Казва ти го с постоянните мисли , тревоги , търсене , малки детайли . Понякога просто знаеш.

[anonymouslypetq]

You will never get over that person you once truly loved.

[anonymouslypetq]

I whispered your name in every prayer, while you spoke someone else’s in your smile.

[anonymouslypetq]

Искам да изтрия всички снимки и всички спомени , и всички усмивки .Но няма как да залича онова чувство в сърцето ми , как бие за теб и се тревожи за теб . Не мога да залича колко те мразя и все пак не мога да ти пожелая зло .

[anonymouslypetq]

Трудно е да преживееш нещо, което някой друг не е успял. Чудиш се защо? Защо аз заслужавам да дишам повече от тях , защо моето тяло е било по-силно, защо моите дробове не са ме предали. Няма отговор, търся го от дни. Плаках, крещях, в опит да намеря смисъл, но той не съществува. И не знам кое е по-добре - да има смисъл в нещо толкова ужасно или цял живот да го търся без да го намеря?

[anonymouslypetq]

Винаги когато ме е страх - се затварям. Когато ме боли - изчезвам. Но не е защото ме е страх отново да не се нараня, свиква се с болката. Но идеята да причиня с думите и действията си същото на някого е нещо недопустимо за мен. А знам, че когато съм наранена, се превръщам в друг човек.

[anonymouslypetq]

"Имам толкова болка в себе си, толкова ярост. Но не мога да кажа нищо. Не мога да плача, не мога да чувствам нещо различно. Защото ако го направя, то значи, че всичко е реално... "

[anonymouslypetq]

Днес за пръв път от 3 години сложих верижката, която ми подари . За пръв път от онази нощ . Когато я стисках в ръка и се молех часове наред . "Ако не я пусна ,тя няма да умре . Трябва само да я държа и всичко ще бъде наред ." Но от онази нощ насам нищо не е наред , отиде си ,а с теб и голяма част от душата ми . Заминаха си всички ,които ми показваха ,че съм поне малко добра ,че поне мога да се променя. С всяка година губя по още малко от теб , а вече ме е страх да скърбя. Страх ме е ,защото не мога да овладея тази тъга . Тя ме превзема и знам ,че ще виждам само тъмнина.

[anonymouslypetq]

Един от най-големите ми страхове е, че ще умра без да намеря дори една душа, която да знае какво да прави с целия този огън в очите ми...

[anonymouslypetq]

"Дълго време, прекалено дълго бих казала, не можех да открия думи за това как съм се чувствала. След това просто не виждах смисъл да пиша. Все пак кой го интересува какво имам да кажа? В края на краищата забравих за човека, който най-много иска да знае за мислите ми. Аз самата. Обичам да се връщам назад и да чета, да си спомням. Дори за лошите неща, за болезнените.

Имам нужда да не се забравя. "

-30.11.23

[anonymouslypetq]

"Имам толкова болка в себе си, толкова ярост. Но не мога да кажа нищо. Не мога да плача, не мога да чувствам нещо различно. Защото ако го направя, то значи, че всичко е реално... "

[anonymouslypetq]

“Искам да целуна всяка твоя рана и да я направя моя собствена.”

-Е.Г

[anonymouslypetq]

Нищо друго не е истинско освен, че те чакам цяла вечност и че ти никога не идваш.

[anonymouslypetq]

““The strongest people are the ones who are still kind even after the world tore them a part.” Raven Emotion”

—

[anonymouslypetq]

Имаше чувството, че го познава отблизо, но какви основания имаше да изпитва подобно чувство.

"Нормални хора"