conscious-tea

[conscious-tea]

Какво се случва и какво да правим? Родилни болки на новия свят.

Усещаме, че е все по-трудно да запазим спокойствие и изглежда, че всичко, в което сме вярвали се разпада или се оказва, че е било лъжа. Хората масово губят доверие в политиците, много от нас виждат колко крехка и уязвима е икономиката ни, все повече се съмняваме, че „Правим го за вашата безопасност“ са искрени думи, особено, когато са изречени от хора, които се къпят в пари и власт. По телевизията ни казват, че трябва да сме уплашени, че червените или сините са врага, че всичко е наред с икономиката и най-важното – че на хората „отгоре“ им пука за нас и работят за нашата безопасност и здраве, докато ни рекламират храни, причиняващи рак и диабет. И така, изправени сме пред голяма криза, личностна и колективна. Ако се чувствате зле, определено не сте сами. Големите социални мрежи като Фейсбук, Туитър и Инстаграм масово слагат цензура на всичко, което се различава от главната история, която ни представят от новините. Нова социална мрежа, наречена Парлър (Parler) добива все повече популярност, поради факта, че там свободната реч е разрешена, но Google и Apple са я махнали от списъка с приложения, които предлагат. Това значи, че големите корпорации в момента много ги е страх. Страх ги е от свободата на мисълта, от обединението между хората, от контрола, който им се изплъзва и от освобождението на хората от страха. Изглежда, че вече сме във война. След като знаем всичко това, какво да направим с надигащата се паника вътре в нас? Отговорът е прост – да изградим устойчивост и адаптивност във всяка сфера от живота. Търсейки себе си в средата на бурята, имаме възможността да открием в какво наистина вярваме, кои са приоритетите ни, кои са ценностите ни и какво искаме всъщност. Когато отговорим на тези въпроси, е нужно да направим всичко възможно, за да пренаредим животите си според отговорите, които сме получили. Например, ак�� открием, че приоритет за нас е свободата, трябва да помислим дали да продължим със сегашната си работа, дали да теглим кредит, дали сме готови да имаме деца и т.н. Ако пък приоритет за нас е чувството за задружност и споделеност, трябва да помислим дали искаме да живеем сами  в изолация и дали не е нужно да поработим върху сприхавия си характер, за да не отблъскваме хората, които обичаме. Критично важно е да изградим устойчивост в живота си и да намерим за какво да се хванем, за да не ни отнесе торнадото на пречистването. Нещата, за които решим да се хванем, обаче, трябва да издържат на буря и криза. Ако се хванем за парите си и икономиката се разпадне, не е добър вариант. Ако се хванем за работата си, а се окаже, че не е правилна за нас, или пък не може да я работим, поради мерките за „сигурност“, също не е добър вариант. В моменти като този, е валидна теорията за еволюцията – оцелява не най-силния, а този, който се адаптира най-бързо. Колкото повече се съпротивляваме срещу промените, толкова повече ще страдаме. От гледна точка на астрологията и космическите цикли, влизаме в нова епоха. Раждаме нов свят и в момента колективно сме в родилни мъки. Всичко, което няма да ни трябва в новия свят, се разпада. В такива моменти е нужно да видим какво наистина ще ни трябва и кое е най-важното, както и какво е нужно да изградим, което ни липсва. Това, разбира се, ще е трудно, тъй като много от нещата, които сме мислили за истина, се оказват лъжа и ние оставаме в голяма бездна, чудейки се кои сме изобщо и как да продължим напред в тъмното. Този период ще мине, но от нас зависи колко бързо ще мине и колко щети ще нанесе. В моменти на криза е важно да опростим живота си, да хабим по-малко енергия, да ядем здравословна храна, да харчим по-малко и само за това, което ни е нужно. Кризата е важен и нужен момент и след като мине, се чувстваме преродени. Нужно е да развием приемане на себе си, независимо от това, как се чувстваме и е нужно да изградим устойчиви приятелства и връзки. След като мине, тази криза ще ни донесе освобождение и обновление, затова не трябва да се съпротивляваме срещу пречистващата, интензивна енергия, а да работим с нея и съзнателно да “изгаряме” нещата, които не са ни нужни, както и да търсим и да култивираме в себе си нещата, които искаме да са в живота ни и в света като цяло. Ваяна

[conscious-tea]

Астро прогноза за 2021

През изминалата година всеки човек на Земята беше засегнат от събитията, пряко или косвено. Много от нас носят белезите си с горчиво чувство и свит стомах. Усещам колективната надежда за 2021, смесена с недоверие и страх. След всичко, което се случи и се случва, много хора искат почивка, облекчение и мир. Проблемът е, че ги търсят отвън. 2020 беше като врата за новото, през която минахме и от която не можем да се върнем назад. Нещата никога повече няма да се върнат към “нормалното”. Започна нова ера, която ни подтиква към свобода и осъзнаване на живота, без да гледаме през призмата на страха и контрола. Като наредено домино, всичко старо и фалшиво, което сме построили досега, се срива с грохот. Енергията на Водолей ще се вихри с пълна сила през идващата година. Всичко, което е застояло, спряло, остаряло, сковано, заспало, егоистично, което служи само на този, който го прави, а пречи на другите, ще бъде пометено от урагана на новите енергии. Това е година за действие, гъвкавост, промяна, бързина, сплотеност, връзки и отношения, групи, колективи. Поради необузданата енергия, която ще е във въздуха, конфликтите на много места ще ескалират, като трябва да сме много внимателни в личните си действия и избори, за да не стигнем до глобален конфликт. Не е нужно да си астролог, за да знаеш, че догодина ще е нужно да обърнем внимание на финансите и парите си. От къде идват? Работата ни носи ли ни радост? При потенциален срив на системата, готови ли сме с резервен план? Трябва да променим начина, по който гледаме на парите. Те са енергия и средство, което ни служи, а не цел. За какво точно ни служат, какво ни носят и можем ли да си го набавим без тях, ако се наложи? Това е година, подходяща за устойчиво земеделие, дори бих казала, че е нужно и не е подходяща за големи инвестиции. Силно ви съветвам да започнете да водите здравословен начин на живот. С всичко, което ще се случва, имунната система се разклаща и е нужно да я подкрепяме с органична, растителна храна, много плодове и зеленчуци, много течности и много движение. Не се изолирайте, бъдете с хора, които обичате и се радвайте на живота, подкрепяйте се и се смейте заедно. Любимите хора са най-доброто лекарство. Традиционната медицина и големите фармацевтични компании заслужено ще губят доверието на много хора, а холистичните лекове ще набират сила. Все повече ще разбираме, че здравето ни зависи от много фактори, които зависят от нас, не от доктори и медици. Година на колективно действие. Все повече хора ще се чувстват самотни и изолирани и ще осъзнаем, че животът без хора, без съмишленици, без любими хора, няма смисъл. Много от нас ще създадат общности и ще заживеят с повече хора, с които ще споделят животите си. Тъй като всичко ще е във въздуха, това не е година, в която да се държите здраво за познатото и да искате нещата да останат същите. Това е година на гъвкавост, промяна и истина, а истината е, че всичко във Вселената се променя и движи ПОСТОЯННО. Съветвам ви да намерите нещо вътре във вас, за което да се държите и да го следвате в бурята. За какво живеете? Кое ви спира дъха? Какъв е смисълът на живота за вас? Отговорете си и следвайте вашата лична истина и ценности, които ще са единственото стабилно нещо, но ако заживеете спрямо тях, ще са напълно достатъчни. Подгответе се за изненадващи и дори шокиращи събития в личен и глобален план. Всичко, което е лъжа и илюзия от сегашния свят, ще се разрушава и властите отчаяно ще искат да задържат контрола. Водолей обаче има други идеи и той не понася настоящата структура и йерархия. Все повече хора ще виждат, че ако чакат някой отвън (правителството) да им помогне, ще се разочароват. Тази година е втората от няколко годишен цикъл, в който ще започнем да проглеждаме. Ще открием силата вътре в нас. Ще прогледнем за истината. Ще излезем от настоящите мрежи от лъжи в нашия свят. И това ще е придружено с немалко болка, ако сме привързани към това, което беше. За да избегнем страданието, е важно да открием кое е важно за нас и да оформим живота си около него, докато оставяме ненужното в миналото. Ваяна

[conscious-tea]

Човешкото его

Слънцето се гласи да излезе, показва се иззад баира и оцветява облаците във всички нюанси на оранжевото. Последните звезди избледняват над хоризонта. Закъсняла есен или подранила пролет събужда заспалите животни и растения. Зимата отдавна не е това, което беше и това е голям проблем, но пък има своя чар. Цяла нощ вятърът бушуваше, сякаш искаше да ни предупреди за нещо, а почти пълната луна огряваше пейзажа толкова силно, че изглеждаше като ден. Когато вятърът реши, че е време за промяна, той не прави компромиси. Не си играе да заобикаля нещата, а минава директно през тях. През нощта излязох да поседя на лунна светлина. Обичам нощта, защото тогава губиш твърдата обвивка на егото си и си почиваш от себе си. Заспивайки, минаваш през слоевете его, докато стигнеш до безкрая. Като се събудиш, все още си там и ако луната огрява пейзажа е лесно да се задържиш поне за малко във всемира. Егото… Слой след слой, преживяване след преживяване, животът те сварява малко по малко и черупката ти се втвърдява до неузнаваемост. Някои от нас имат много и различни черупки, които служат да предпазят това, което е вътре. Слагаме щит и шлем, въоръжаваме се с мечове и секири, крещим в лицата си и се опитваме да бъдем щастливи, или пък сме вечно весели, позитивни, „всичко е наред, няма проблем“. А това, което е в центъра, което толкова страстно защитаваме, то е всичко, което имаме. То знае истината, то Е истината, но ако някой не го е приел или ни е съдил за него, докато сме били малки, затварянето започва и започваме да ходим навсякъде, подготвени за война, пазейки уязвимостта си, истинската си същност и любовта си с цената на живота си. Невъзможно е да се отървеш от егото си, докато си жив човек на планетата Земя, но е възможно да го опитомиш. Възможно е да го наблюдаваш и да го разбереш. Егото си мисли, че те предпазва, защото то за това съществува, но ти пречи да имаш истински връзки и чисти отношения с другите и със себе си. На бъдни вечер бях сама, беше студено буквално и преносно, заради моето его и заради това на баща ми. На сутринта усетих с цялото си същество, че животът няма смисъл без ползвотворни, топли и истински отношения. Няма смисъл какво си постигнал, няма смисъл какво притежаваш, нищо няма смисъл, ако не обичаш и ако не си обичан, от живи същества и от себе си. В лицето на смъртта всичките ти постижения и притежания ще покажат истинското си лице, това на илюзията и ти ще останеш само с любовта, която си изпитвал. Егото ни помага да оцеляваме, но ако не го опитомим, ще диктува живота ни и ще ни държи в болезнената хватка на илюзията, че нашата истина е единствена. В един живот умираме много пъти. Слой след слой, животът маха черупките и преградите и това често е болезнено. Солените сълзи лекуват раните, докато си на земята и егото ти се разтапя в осъзнаването на истината. Нашият свят отдавна е в огромна нужда от колективна смърт на егото. И през изминалата година Вселената ни я поднесе в черен поднос, обкован със злато.

[conscious-tea]

Сатурн влезе във Водолей. Какво следва?

Поредният декемврийски мрачен ден. Всеки се е скрил зад волана, зад маска или зад стена, която той лично е построил през годините. Изглежда, че сърцата на минувачите са обвити от студ, а очилата им са замъглени от конденз. В навечерието на 2021 сме затаили дъх, но не както обикновено, с надежда за радост и с трепетни очаквания за новата година. Мога да усетя емоциите на хората – страх, надежда за облекчение, напрежение и отдалечаване един от друг. Страхът и паниката ни карат да се затворим и да издигнем високи, непробиваеми стени вътре в себе си, а надеждата е взела със себе си състраданието, когато си е тръгнала. Винаги съм била изключително чувствителна към промени в положението на небесните тела. Тази сутрин енергията в света ме удари като с чук и трябваше да проверя какво се е променило. Сатурн официално е влязъл в знака на Водолей и след три дни Юпитер ще се присъедини. Сатурн стои в един знак около две години и половина. Водолей управлява общностите, иновациите, задружността, приятелствата, идеите, групите, идеята за братство и равенство.  Луната днес също е влязла в знака на Водолей и е в точен съвпад със Сатурн, като ще е там още два дни и половина. Хората с лични планети във Водолей (Слънце, Луна (в моя случай), (да, слънцето и луната не са планети, но в случая така ще ги наричаме) Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн) ще бъдат пряко засегнати от този транзит, тоест по-силно от другите хора. Голямата планета с пръстена е известна като носител на ред, структура, граници и постигане на цели, както и построяване на по-добро общество. Също така Сатурн може да донесе чувство на изолация, самота, студ, липса на подкрепа, вина, чувство, че не сме достатъчно добри, ако не работим по задачите, които ни дава. Луната показва нашите нужди и когато тя минава през знака на Водолей, колективните нужди са на задружност и сплотеност, само че Сатурн изсмуква всички надежди и ни казва, или по-скоро показва фалшивите приоритети, на които е изградено обществото ни. С преминаването на Сатурн през Водолей ще ни бъде показано всичко сбъркано с това как се свързваме, или по-скоро как не се свързваме помежду си. Ще видим и ще усетим колко самотни сме всъщност и ще видим тъжната картина на реалността – заменили сме истински приятелства за несъвместима с нас работа, заменили сме време със семейството за несъществуващи във физическото измерение цифри, заменили сме време в природата с време пред екрана, заменили сме споделяне на болката си с приятел за хапчета, предписани от човек, на когото не му пука за нас. Ще видим как всеки път, когато избираме страха и илюзията пред любовта и истината, ще се заплитаме все повече в мрежите на самотата и мъката. Звучи преувеличено тежко, но не е. За две години и половина ще се разгърне напълно всичко, свързано с това как хората не се свързват с други хора, за което сме си затваряли очите и ще го почувстваме силно, за да може да го променим. Ако искаме да не се чувстваме сами и изолирани, ще е нужно да променим напълно начините, по които се свързваме с другите хора. Ще е нужно да сменим приоритетите си. Много хора ще бъдат подтикнати да заживеят с група от хора, със сходни идеали и начин на живот. Традиционният начин на живот с още един човек бавно ще бъде изместен. Ще е нужно да отворим сърцата си един за друг и да се научим да съжителстваме заЕдно. Знам, че много хора ще потръпнат, когато прочетат това, защото сме забравили  да сме себе си пред другите, свикнали сме да ни критикуват и осъждат. Това ще се промени в момента, в който започнем да развиваме състрадание към себе си и един към друг, когато започнем да сме себе си, когато се отворим и си позволим да сме уязвими, когато решим, че е време да спрем да (се) нараняваме, когато осъзнаем, че разделението е илюзия, че заЕдно можем да постигнем всичко, и когато видим, че имаме един единствен дом и това е Земята. Тоест всички хора сме съквартиранти и сме напълно с��ързани и зависими един от друг, дори и в момента да не го осъзнаваме. Ти си зависим от човека, който е направил печката ти. Той е зависим от този, който произвежда храната му. И така нататък до безкрай. Егоистичното трупане на вещи, имоти и пари ще бъде заменено с желание за споделеност, защото ще усетим тежестта на самотата и ще видим какво всъщност искаме и сме искали през годините, но сме преследвали вятърни мелници. Страхът от „другия“ човек  бавно, но сигурно ще се стопи. Няма да е лек преход, от сега ви казвам. Надявам се, когато научим уроците, да не се чувствам(е) повече така и чувството на огромна тежест да се трансформира в чувство на надежда и приемане на другите като част от нас. С пожелание за не много тежки две години и половина, бързо учене на уроци и градене на смислени отношения, Ваяна

[conscious-tea]

За хората, които следват ЕДИН учител или ЕДНА философия.

Всеки човек е човек. Щом си се родил на земята, като част от човешкия род, значи си човек, независимо дали в теб има въплътен светия дух, извънземно от планетата Арктур, починалата ти прапрапрабаба от Ямбол (?) или дух на вълк или рибка. Често забравяме, че всички сме хора и се заплесваме по чужди учения и идеи, защото си мислим, че човека, чието слово четем има всички знания и отговори на света. Така тотално предаваме силата си на него, дори и той да не е между живите. Когато имаме казус, се запитваме „Как би направил учителя Еди Кой Си?“ или „Какво би казал/а той/тя?“. Това ни прави зависими от нещо конкретно и фиксирано, което не е точно наше, тъй като нашето преживяване и мисия в света са уникални и неповторими, а и всичко се променя постоянно , както въпросите, така и отговорите. Ставала съм свидетел на спор между хора, които следват едно и също учение. Техният учител твърди, че човек трябва да е устойчив и твърд. Можех да наблюдавам как хора, които по начало са меки и гъвкави се втвърдяват, за да паснат на идеалния образ, който са създали в представите си, а тези които са твърди по начало, се втвърдяват оше повече. Излезе, че никой не иска да изслушва другия и всеки си мисли, че е прав. През годините съм минавала през различни убеждения, вярвания, срещи с идеи и хора и съм била в подобна позиция. Това, което открих е, че да се придържаш към един начин, едно слово, една мисъл, един човек, независимо дали е светия или „обикновен“ земен човек, те лишава от възможността да изпиташ невероятното разнообразие във вселената и те лишава от твоята собствена пътека, както и те вкарва в застой на мисълта и преживяванията. Да даваш силата си на някой друг и да си мислиш, че той знае, може и е по-добър от теб, те прави безсилен и те вкарва в кутия, дори временно да си мислиш, че ти дава сила. Има безброй отговори на един и същ въпрос и те всички са верни. Има безброй учители в света и е възможно всеки от тях да е прав. Когато си мислиш какво би казал твоя конкретен учител, се лишаваш от възможността да попиташ себе си какво би казал ТИ или пък да попиташ и повярваш на някой друг, който най-вероятно също има мъдрост и знание. Учител може да е небето, бебето ти, занаятчията на улицата, катастрофа, уволнение, планината, океана и т.н. Важно е да видим това, важно е да видим, че всички сме учители и всички сме ученици. Нека четем, слушаме, говорим, учим, изпълняваме, проповядваме с отворено съзнание и гъвкавост, защото иначе спираме човешката еволюция и прогрес, тъй като Вселената постоянно се разширява. Кой знае, може да ако се отвориш за нови гледни точки, да получиш отговора, който ти трябва.  НаМасатаСте, Ваяна

[conscious-tea]

Социална тревожност и блокажи в гърлената чакра. Как да се справим?

Социалната тревожност е плашещо често срещано явление в наши дни. То не се появява от нищото, има причини, но има и решения за него. Повечето проблеми започват в детството, когато не осъзнаваме съвсем какво се случва, но чувстваме всичко на дълбоко ниво. “Травма” и “блокаж”, имайте предвид случка, носеща вина и срам, която се е вкоренила дълбоко в подсъзнанието, като това може да е нещо голямо и плашещо при някои, а при други нещо привидно малко и безобидно, тъй като детската психика не прави разлика. Нека  сега обърнем внимание на нефункционалните методи на социализация в обществото ни.  Всички се раждаме на тази земя, в човешкото общество, без да сме наясно с правилата и нормите, измислени от хората. Докато порастваме и се развиваме, с учудване разбираме, че някои части от нас са приемливи, други не. Можем да казваме някои неща, а за други ни се сърдят, позволено е да мислим каквото и да е, но ако го кажем… следва наказание. Нещата, които са приети за нормални се приемат добре от големите хора и ни дават бонбони и шоколади (полезно!), ако ги изпълняваме, и ние постепенно ги осиновяваме като наши норми и правила. Постепенно изрязваме от себе си част след част, които ни носят страдание и отлъчване от групата, и поливаме цветята на приемливите части сутрин и вечер. Това звучи тъжно, но истински трагичната част е, че не можем да се „отървем“ от нищо в себе си. Можем само да потискаме, отричаме, наказваме, да се срамуваме от съответните неприемливи части от нас, докато те страдат, наказани в ъгъла. Целият този процес на социализация ни прави разделени вътрешно и неспособни да се опознаем истински. Кара ни да изпитваме постоянна тревожност да не би някоя неприемлива и лоша част да се прояви пред други хора. Започваме да се съмняваме в себе си и загубваме вяра в правотата си. Ако някоя лоша част се провикне от ъгъла и се възпротиви на строгия режим, ние изпитваме нужда да се накажем или нараним (често подсъзнателно). Когато отричаме съществуващи наши качества, ние не се познаваме, съответно и другите хора не ни познават. Това води до редица проблеми в отношенията ни със себе си и с другите. Води до огромна пропаст вътре в нас, в която слагаме какво ли не, за да запълним. И всичко това, само защото обществото ни е стигнало до консенсус кое е редно и кое не е. Консенсусът не е нищо повече от колективно съгласяване и в никакъв случай не гарантира истинност. Всичко това има своите ефекти върху нас. При процеса на социализация, често големите хора не се интересуват от желанията на малките хора и правят с тях или за тях това, което те си мислят, че е редно. Карат им се, когато казват нещо неприемливо, като слабо се интересуват от вътрешната причина, която е породила тази мисъл и чувство. Не искам да обвинявам родителите по света, а да изтъкна заучен модел, който носи страдание на обществото ни. Когато това се случи, когато не те изслушват и разбират, когато се отнасят с теб сякаш нямаш право да чувстваш или мислиш или правиш нещо, се запушва главния център за себеизразяване и вдъхновение, който на Санскрит се нарича Вишуда. Намира се около щитовидната жлеза и когато имаме блокажи и травми, които са се случили там (на енергийно ниво), се появяват проблеми с тази жлеза, с врата, с гърлото, хормоните излизат от баланс, отслабва имунната система, лимфната система, схващат се раменете, челюстта, врата и горната част на гърба. На ментално и емоционално ниво започват да се появяват социална тревожност, срамежливост, заекване, липса на вдъхновение, чувство за застоялост и инерция, неспособност за изразяване, или пък свръх компенсация на това, съответно агресивно изразяване на себе си, което наранява другите. Пътят към излекуването започва с приемане на „лошите“ части от нас и намиране на доброто в тях. Например, ако в средата, където сме израснали, сме получили съобщението, че гневът е лошо нещо, пътят към приемането ще е да видим, че позитивната форма на гняв ни носи здравословни граници, асертивност, чувство за аз, път в живота. Потискайки гнева си, ние потискаме и хубавите неща, които идват с него. След тази стъпка е важно да се обградим с хора, които ни приемат, изслушват и разбират, както и ние тях. Нужно е да сме наясно, че някои отношения, базирани на лъжа и на потисничество, ще си отидат от само себе си. Ако искаме добри отношения, връзки и живот като цяло, е важно да знаем истината си и да я заявяваме, както и да виждаме и разбираме чуждата истина. Други методи за лечение са следните (но не и сами по себе си, без предишните стъпки): -движение, йога, пеене, дихателни упражнения - да се обградим с любими цветове + някаква форма на синьото - минерали и камъни, които помагат за откриване на личната истина и изразяването й са тюркоаз, цитрин, карнеол, всички сини или прозрачни камъни, както и повечето жълти и оранжеви. - билки и растения, които помагат са евкалипт, мента, джинджифил, тамян, куркума, люти чушки Препоръчвам да бягате от добавената захар и млечните продукти като дявол от тамян, или като вампир от чесън. Или пък като Световната Здравна Организация от естествени начини за лечение, чайове, храни, засилващи имунната система и продукти, богати на витамин Ц. Айде със здраве, Ваяна

[conscious-tea]

Какво е Бог?

Всички ние сме свидетели на мощната жизнена сила, която кара светът да се върт��, движи и разширява. Ние сме част от нея, резултат от нея, тъй както тя е резултат от нас. Съ-създаваме живота заедно с всичко друго във вселената в един безкраен, непредсказуем и удивителен танц. За повечето от нас остава загадка какво точно е било началото на всичко и дали е имало начало, тъй като времето е човешка концепция. Можем единствено да останем отворени към потенциални отговори, но не можем да знаем всичко. Знам, че ще провокирам много хора и ще си навлека гнева на немалко. Това, което ще напиша е лично мое мнение, базирано на наблюдения, факти, прозрения и интуиция. Искам да изтъкна, че вярвам в безсмъртния дух на всичко във Вселената и виждам всичко живо като нещо свято (Признавам, трудно ми е с някои хора, политици и медии, както и с комарите). Не мразя никой човек, който изповядва каквато и да е религия. Надявам се и хората, изповядващи религия да спрат да захранват разделението в света и да упражняват това, в което вярват. В центъра и в началото на всяка религия е любовта към всичко, което съществува, както и равенството и обединението. Можем да видим изобразени на някои църкви Христос с четири животни – бик, лъв, орел и ангел. Това са четирите неподвижни знака в астрологията – телец, лъв, скорпион (чието високо проявление се изобразява като орел) и водолей , които принадлежат към четирите елемента, а дванадесетте апостоли са били представители на дванадесетте зодии. Символиката е обединението на знанията и усъвършенстването на всеки знак, всеки природен елемент, припознаването на силата във всичко. Да, но въпреки това, християнството заклеймява астрологията като наука на дявола. Който я практикува е бил изгарян на клада, за да не петни името Божие…? През годините хората с власт често са измисляли и продължават да измислят различни истории и правила, които да им помагат да управляват по-лесно. Преди около двадесет века, независимо дали вярвате, че Христос е истински човек, същество, съвкупност от еволюирали извънземни, които са слезли да покажат на хората любовта, или че е метафоричен образ, който носи силна символика, съобщението, което проповядва е това на любовта. Да виждаме всичко в света като част от нас и да виждаме себе си като част от всичко. Да се събудим за факта, че дори и да не го виждаме, ние сме свързани с всичко живо в една огромна енергийна мрежа и че всичко, което правим се отразява на всичко друго. Сложете един емпатичен, чувствителен човек в стая с тъжни хора и ще видите за какво говоря. Това учение не се е понравило на хората, които са управлявали народа, защото им е вдъхнало прекалено много увереност и сплотеност, а всички знаем за безотказната тактика в политиката „Разделяй и владей“. Решили са да пренапишат историята по начин, който да вземе силата от хората и да ги направи безсилни отново. Първо са представили Бог като строг, сърдит мъж, който е пратил сина си да им покаже кой е шефа. Бог явно е мъж и има един син, като няма замесени жени в божиите дела, тоест те са по-надолу. Това действие автоматично е потиснало жените и е лишило света от женската сила, нежност, мъдрост и способности, а в мъжа е засилило бащините комплекси и токсичното чувство, че трябва да се доказват пред някого, съответно те също са били лишени от истинската си сила. След това на хората е втълпено, че Христос е дошъл да се жертва за греховете им. Тоест, те имат грехове, грешни са, в грешка са, а Бог праща единствения си син да ги спаси, като жертва живота му (?). Той е велик, те са грешници. Трябва да се чувстват виновни и да благодарят на спасителя си целодневно, докато те самите се самобичуват. Представено е на хората, че животът е изпитание и безкрайни тегоби, но Бог е милостив. Ако обаче не правиш каквото се иска от теб, Бог ще те наказва, защото ти си едно нищо. След като умреш обаче, отиваш в рая и ти е хубаво завинаги. По това време хората са започнали да се самоубиват, защото не са издържали на трудния живот и са искали по-бързо да отидат в рая. Така управляващите са губели работна ръка, което не им е изнасяло и са въвели божия закон, че самоубийството е грях, независимо колко ужасен е живота ти. Бог те изпитва и ще те накаже, ако се самоубиеш. Хората и без това имаме навика да проектираме представата за родителите си върху Бог, та и тогава не са се усъмнили, че Бог ще ги накаже, ако не правят каквото той иска. Засилена е идеята, че Бог е нещо отделно от теб и в него лежи всичката сила и власт, всичките решения, всичките избори, а ти само можеш да се подчиняваш. Ние сме греховни, защото сме се родили, защото някой е правил секс, за да ни има, а сексът е грях, разбира се. Сексуалната енергия се помещава във втора чакра, няколко сантиметра под пъпа, където е и креативната енергия и личната сила, както и центъра на страстта и желанието за живот. Когато потиснеш в един човек сексуалната енергия, ти потискаш и творческата му енергия, желанието му за живот и чувството му за лична сила и увереност и можеш много по-лесно да го управляваш. Векове наред поколение след поколение са живели и са хранили тези убеждения. Любовта към себе си е била заменена с чувство за нищожност, а любовта към живота се е превърнала в поглъщащо чувство за вина. Векове наред, докато се стигне до нас, днес, сега. След всичкото това време, най-после се пробуждаме за истината, за това какво е Бог и какво не е, за личната си сила. Да, но толкова продължително потисничество не може да си отиде за няколко години. Наследили сме вкоренени вярвания, травми и блокажи, течащи в родовете ни от хиляди години. Ако не разрешим, отработим и излекуваме дадена травма или убеждение, което ни пречи, го предаваме на децата си, които имат тази задача и ако те не се справят, го предават на техните деца и т.н. Затова е толкова трудно да намериш корена на проблема, защото е в центъра на плетеница от животи и наследствени мисловни модели. За да се освободим от тази тежест и болезнено съществуване, може да видим, че Бог не е брадат човек на стол, който има един син. Божествената сила, т.е. жизнената сила, желанието за живот, страст, вдъхновение, светлината, която не угасва, лежи във всички живи същества във Вселената. Във всеки микроорганизъм, във всяко водорасло, във всеки вирус, във всяка планета, във всеки планински ручей и, дори да не ни се иска да го признаем, във всеки контрольор в градския транспорт… Осъзнавайки силата си, осъзнавайки свързаността си с всичко живо, ще спрем да искаме да бъдем спасени от някой, ще спрем да предаваме силата си в ръцете на политиците, ще спрем да даваме парите и енергията си на огромни корпорации, ще спрем да се стремим към нещо, което няма да дойде, а ще започнем да ходим по тази земя с увереност в сърцето си и с любов към другите същества. Ще спре да ни е срам от сексуалността ни, ще спрем да нараняваме животните, ще спрем да изсичаме горите, ще спрем да замърсяваме океаните, ще спрем да се убиваме и мразим. Изкуствено насаденото чувство на липса ще се замени с неоспоримия факт на изобилие на Земята. Заедно можем да променим настоящата парадигма, а разделени можем да бъдем контролирани и уплашени. Никой не те наблюдава и съди отгоре. Не си се родил грешен. Няма нищо сбъркано с теб. Снежинките са добра аналогия, няма дори две еднакви снежинки в света, а са толкова красиви. Ние сме като доста големи, засрамени от себе си снежинки, които са забравили някои неща. И отново искам да поясня, че не искам да засегна никой религиозен човек, а изтъквам голямата манипулация, която е била причинена на света от недобронамерени хора. П.С. Никой Бог никога не е казал и няма и да каже, че хомосексуалността е грях. Обичайте се! <3 Ваяна

[conscious-tea]

Какво ще се случи на 21.12.2020 и как да се подготвим

Знаем, че през годините много народи са били роби на други народи, че е имало владетели, които са разполагали с живота на подчинените си, че сме страдали от това, че някой има власт над нас. Всички знаем, че сме били под турско владичество петстотин години и това провокира в нас горчиви чувства. Та това са пет века с наведена глава! Тъжно наистина. Това, което не виждаме е, че човешката раса все още не е свободна. Ние все още сме роби – робуваме на ума си, на убежденията си, на социални норми, на закони и правила, писани от някой друг, на колите си, на зависимостите си и т.н. Главната причина за робското ни мислене обаче, е факта, че не осъзнаваме и не виждаме, че имаме свободна воля. Дали нарочно, дали случайно, но обстоятелствата в света от много векове насам са направили така, че колективно да забравим за свободната си воля и правото си на избор. И не избор между две партии, които ти навират в лицето, не избор между една работа, която мразиш, или друга, а Избор да живееш, да правиш, да говориш, да чувстваш, да мислиш неща, които искаш. Този дълъг и мрачен период приближава края си, ние сме в навечерието на Ерата на Водолея, където ще си спомним всичко, което сме забравили. Вибрациите на Земята и на цялата Вселена се покачват и усилват много силно за кратко време. Ако искаме да продължим да съществуваме физически на тази планета, е нужно да се настроим към новите честоти, тъй както настройваме радио на дадена честота, за да хванем сигнала. (Високи вибрации, разбирайте осъзнаване, разбиране, радост, любов, вдъхновение, увереност, сила, подкрепа, задружност, благодарност и т.н.) На 21.12.2020 в 20:20 Юпитер и Сатурн правят точен съвпад във Водолей. Двете планети се събират на всеки двадесет години, но не са били толкова близо от повече от триста години. Сатурн, богът на матрицата и на ограниченията (чийто пръстен (ограда) изчезва) ще се събере с Юпитер, богът на изобилието и разширяването на перспективи в знака на Водолей, иноваторът и революционер, отдаден на каузата за братство и равенство. Тази експлозия ще предизвика началото на голямата промяна в духовната ни еволюция. Минаваме отвъд илюзиите и отвъд лъжите, дуалността изчезва постепенно и виждаме как всичко е плод или на любов или на страх. Постепенно ще се учим да интегрираме и имплементираме противоположностите в нас и ще спрем да искаме да сме само любов и светлина или само страх и тъмнина, ще ги оженим вътре в нас. Някои хора твърдят, че ще минем отвъд твърдата и неподвижна материя на третото измерение, като постепенно ще стигнем до петото, където властва любовта и хармонията между съществата. Да, но преди да стигнем ще се случват още сътресения, потенциално следващите четири години, тъй като трябва да видим нагледно всичко, което не работи в света ни и да го променим. Страхът и паниката ни и ще ни правят толкова самотни и нещастни, че съзнателно да поискаме мир и единство, съзнателно ще изберем любовта към другите същества. Важно е обаче какво ще правим на самата дата, тъй като това ще предопредели дали и как ще преминем в новата ера. Как да се подготвим за всичко това, както и за 21.12.2020? Ето няколко предложения: ~ Ако можете на 21.12.2020 си вземете почивен ден и правете неща, които обичате, като внимавате да не наранявате други същества, тоест препоръчителна е растителната храна. ~ Във времето, в което остава до тогава, а и след това, прекарвайте поне половин час на ден в медитация, самонаблюдение и размисъл, като се старайте да видите и анализирате всички модели в мисленето, които ви пречат и ви държат като пленници. ~ На 14.12.2020 ще има новолуние и слънчево затъмнение в знака на Стрелец. Идеално време да пуснете неща и убеждения, които ви държат в робство. Може да си направите мини ритуал, например да изгорите предмет, дреха или записки, които символизират част от миналото ви, която искате да освободите. ~ Повече от всякога е важно да осъзнаем свободната си воля и да я прилагаме. ~ Много по-бързо се манифестира това, което мислим и казваме в реални неща, така че е важно да мислим и казваме само неща, които искаме да са в живота ни. ~ Плачете и се оставете да страдате. Във времена като тези много от нас губят работата си, близките си, всичко, на което са разчитали. Бъдете мили със себе си и с другите хора и бъдете безусловно заедно със себе си, не се разсейвайте от страданието и болката, бъдете с тях и ги прегърнете като приятели. Постепенно ще отшумят, но не и ако се опитвате да избягате от тях. ~ Преди да съдите или псувате някой, поставете се на негово място. Може би има неща, които не виждате. ~ Движение и спорт. Дори и да са затворени фитнес зали, басейни, катерачни стени, може да практикувате йога у вас, да тренирате на двора или да бягате в природата. Движението ни поддържа във високи вибрации на духа. ~ Творчество. Няма значение какво, творете. Готвенето също е изкуство, поезията, декорацията на дома, рисуването, снимането, танците… ~ Освободете се. Хората прекарваме голяма част от времето си в опит да сме на ниво, да ‚държим пътя‘, да не се излагаме пред другите. Стегнали сме се като бисквитена торта в хладилник, а сме толкова сладки вътрешно. Всички ние сме били малки ревящи бебета и сме се нааквали и ако гледаме един на друг по този начин, ще спрем да се държим така… сухо. Практики за освобождение са дълбоко вдишване и издишване, танци свободен стил, пеене свободен стил, смях, плач, въргаляне по тревата, въргаляне в снега, гушкане с любими хора и говорене на глупости. ~ Избягвайте, намалете или спрете напълно животинските продукти. Освен че са силно киселинни, което води до много болести, са пълни с токсини, които са се отделили от страха на животното, когато е умирало, както и с енергията на смъртта и насилието. Не искаме да взимаме това в новата епоха. ~ Ако не можете да ги спрете напълно, то поне намалете цигарите и алкохола до минимум. ~ Събирайте се с хора, които обичате и които ви обичат. ~ Правете добрини и подаръци. Това също вкарва мислите ни във високи вибрации. ~ Избирайте. Във всеки един момент избирайте, не се оставяйте на ежедневието и рутината. Това, че винаги сте правили нещо по един начин, не значи, че така е най-добре за вас и за другите. ~ Вижте другия в себе си. Ако сте анти-ковiд, вижте страха на другите, които са про-ковiд и обратното. Този спор създава огромно разделение, а е толкова просто – и двете страни ги е страх, само че от различни неща – едните от смъртта на близките им, а другите от тоталитарен режим. ~ Ако сте ловец, спрете и почувствайте болката, която причинявате, усетете паниката и страха. Законите на кармата работят непрестанно и вижте дали искате да продължавате да причинявате тези неща на напълно чисти и невинни създания. ~ Отнасяйте се с децата си и с родителите си с уважение и любов. Не са ви длъжни за нищо, те са отделни хора и имат собствен живот. Вместо да ги критикувате, обичайте ги! ~ Правете неща, в които сте добри. Ако не сте добри в нищо, запишете се на курс по нещо, в което искате да станете добри. Ако стане огромна масивна финансова криза, това, което ще се цени винаги са уменията и занаятите. ~ Наблюдавайте ума си, най-добре в медитация. Сприятелете се с него, той е добър инструмент, но ако го оставим да ни води, ще живеем от страх, а не от любов. ~ Прекарвайте време в природата. ~ Подгответе се психически и физически, че идват големи промени и че скоро няма да има сигурност и стабилност в световен мащаб. Приемете промяната като константа. ~ Моето лично усещане е, че ще е добре всеки да се запаси с храна за известно време, тъй като предстои голяма турбуленция и несигурност преди да минем нивото.

И така, това са моите съвети, които да ни водят от сега до 21.12, а и след това. Пожелавам ви интересно пътуване и безаварийно влизане в новата ера. Ваяна

[conscious-tea]

Как да се отнасяме с детето според лунния му знак

Луната в астрологията се свързва с детството, инстинктите, емоциите, вътрешния свят, емоционалните нужди.. До 7-8 годишна възраст главно тя се проявява у човек. Според различните луни имаме и различни нужди и светове в нашите деца и ако искаме да отгледаме здрав, пробуден, мислещ и състрадателен човек е най-добре да се грижим за него, както лунния му знак предпочита. Зависи също и дома, в който е луната и планетите, които и влияят. Ще напиша накратко главните неща, но имайте предвид, че може да се отнасят за детето и ако има стелиум в конкретния знак или дом (повече от три планети), както и ако има IC (четвърти дом) в конкретния знак или съответната планета в съвпад с IC. Нещата, които ще напиша се отнасят и за детето във всеки от нас, независимо дали сме на три или на сто и три. Като допълнение искам да наблегна на това, че без значение в какъв знак е Луната на детето, е много важно да му давате здравословна храна и да не му давате да яде захарни изделия, защото това ще повлия силно на живота му занапред. И така: 1. Луна в Овен, Луна в първи дом или Луна в съвпад с Марс – Имате малък войн! Детето е устремено, уверено и много дейно. Иска то само да прави всичко, да види всичко, да е като малък генерал, образно казано. Нуждае се от пространство, алергично е към задушаващо внимание и обгрижване, иска свобода и действие. Ако се чудите защо не спира да реве или да прави бели, липсва му движение и цел. Вървете да спортувате заедно, на планина, в гората, бягайте и играйте. Това дете не се плаши лесно, така че ще се радва и на екстремни спортове. Поставяйте му цели, които да постига и после нека вижда резултата от усилията си. Опитайте се да не критикувате неговата рязкост и избухливост, просто има много огън в себе си, който трябва да излезе в действие. Опитайте се да му обясните, че някои хора са по-бавни и по-емоционално раними и че е нужно да уважава и техния свят. 2. Луна в Телец, във втори дом или в съвпад с Венера – Имате спокойно дете, което е привлечено от естетиката и вкусната храна. Има нужда от сигурност, от пространство да изявява креативността си. Най-добре е да изразявате любовта си по видими начини – прегръдки, да готвите заедно, да го награждавате с подаръци за добре свършената работа, то много ще се радва. Крясъци, караници и припряност го карат да се затвори в себе си или да се утешава с храна. Има нужда да прави неща с ръцете си – занаят, изкуство, декориране и т.н. Водете го в природата, поляни, гори, реки, но не и на екстремни и рисковани места. Никога не го критикувайте за бавната му скорост на живот. 3. Луна в Близнаци, в трети дом или в съвпад с Меркурий – Отглеждате малък журналист. Освен ако Луната не е тежко аспектирана от Плутон или в осми дом, детето обожава да говори, да се изразява, да научава нови неща. Има нужда да го изслушвате, да провеждате диалог, да обсъждате неща, които го интересуват (което значи горе долу всички неща на света). Скуката и еднообразието му се отразяват много зле, както и това да няма с кого да проведе един цивилизован разговор. Научете го да пише, да изслушва и да се аргументира добре, въпреки че последното му е вродено. Никога не го критикувайте за любопитството му. Подарявайте му книги, енциклопедии и канете приятелите му на гости често, водете го на социални събития. 4. Луна в Рак или в четвърти дом – Ключови думи са сигурност, безопасност, грижа. Детето има нужда от тези неща, както и да се чувства, че принадлежи в семейството. Не му се карайте, а говорете спокойно и с любов. Ако не се чувства в емоционална или физическа безопасност, ще се затвори в себе си и много трудно ще се отвори към вас или към света като цяло. Обградете го с музика, изкуство, поезия, домашна храна и домашни любимци, то ще се радва да се грижи за тях. Бъдете внимателни с тона си и не го обвинявайте за нищо, защото чувството за вина е слабата му точка. Има силна интуиция и ще разбере, че ви е наранило и без да му казвате. 5. Луна в Лъв, в пети дом или в съвпад със Слънцето – Театър, драма, изкуство, творчество, експресия са ключовите думи. Това е талантливо и живо дете, което иска да блести и да бъде оценено за талантите си. Показвайте му често възхищението си, но само ако е искрено. Ако му давате нужното внимание, без да го критикувате и да му натяквате, че светът не се върти около него, то ще започне да оценява и да се възхищава и на други хора, неща, събития. Ако неговата чаша е пълна, ще може да прелива и да раздава на другите от голямото си сърце и любов. Водете го на театър, на концерти, на представления, на изложби и го вдъхновявайте. Говорете му с уважение и то ще се отнася с уважение към всичко живо. 6. Луна в Дева, в шести дом или в съвпад с Меркурий – Земно, много умно, аналитично и практично дете, ще иска да ви прави услуги и подаръци. Показвайте му уважението си към труда му и го поощрявайте често. Има склонност да развие ниско самочувствие и самокритика, така че е изключително важно да му показвате силните му страни и да му вдъхвате увереност в себе си. Обяснете му, че е достойно за любов, без значение какво прави. Има нужда да се грижи за нещо, например за домашен любимец, за това да е чисто в стаята му и т.н. Давайте му отговорности, които иска да поеме и изразявайте благодарност и гордост, нека види положителните последствия от поетата отговорност. Например: Иска да стане добър в баскетбола, но никой няма време да го закара. Седнете с него и помислете за варианти. Може би ще иска да събере пари и да си купи колело, затова решава да прави стикери и да ги продава, събира пари, взима си колело и ходи на баскетбол, след което става добър в спорта. Никога, в никакъв случай не го критикувайте!!! 7. Луна във Везни, в седми дом или в съвпад с Венера – Това дете има огромна нужда от здрави и ползотворни връзки с хората. Правете неща заедно, за него не е толкова важно какво ще прави, колкото с кого ще го прави. Мекота, красота, изкуство, естетика и хармония са нещата, от които има нужда. Много чувствително дете, особено към нуждите на околните. Ако не срещне любов и разбиране от родителите си, може да започне да прави всякакви бели и да ги дразни нарочно с поведението си, това е неговия начин да им покаже колко го нараняват. Както при Луна Телец и Рак,  всичко да се случва без никакви крясъци и ако искате да му кажете, че не сте доволни от него, направете го с максимална доза дипломатичност и любов, като е важно после да му кажете, че това не го прави лош човек и вие много го обичате. 8. Луна в Скорпион, в осми дом или в съвпад с Плутон – Това е едно дълбоко, емоционално дете, с дълбоки емоции и много силна интуиция. Има нужда от разговори на дълбоки теми (често на тема психология), подкрепа в силните емоции, които ще чувства често и силна връзка с родителите. Много е чувствително към предателство, всичко се отпечатва надълбоко в сърцето му, което пък се отразява на самочувствието му. Ако е обградено с хора, които го подкрепят, не го занимават с всекидневни дребни неща и го оценяват ще отрасне уверено в себе си, ще чувства разбиране и любов към света и ще развие добре вродената му интуиция, но ако му се карате, обиждате и наранявате, ще отрасне пълно с омраза към себе си и света, а интуицията ще се превърне в параноя. Сложно, но много възнаграждаващо е да отгледаш такова дете. 9. Луна в Стрелец, в девети дом или в съвпад с Юпитер – Малък откривател и изследовател. Има нужда от свобода, подкрепа в начинанията и пространство да е себе си. Като другите огнени луни, Овен и Лъв, Луна Стрелец често може да избухва, заради насъбрал се огън, затова е важно да  му помогнете да канализира енергията. Любопитно и дейно дете, ще се радва да го водите по музеи, екскурзии, да вижда нови места и да ги изследва. Вдъхновението е ключово за щастието му, както и добрия социален живот. Срещайте го с различни хора и го водете на различни места. Скуката е негов враг, не го оставяйте да скучае, не му забранявайте да играе и да тича, защото огънят ще прелее. 10. Луна в Козирог, в десети дом или в съвпад със Сатурн – Това е един малък, но голям човек. Сходствата с Луна Дева са много, но тук желанието за поемане на отговорност често е натрапено отвън и тези деца са затрупани с грижа за братя или сестри, за къщата, за единия родител и често нямат детство. Оставете го да има детство, но се отнасяйте с него като с голям човек. Показвайте му уважението си, дайте му отговорности, които то си избере. Оставете му пространство за себе си и за неговите интереси, които може да са всякакви. Детето има нужда да стане добро в някоя сфера и да получава похвалите и уважението на околните. Давайте му ги, но и му обяснете, че е достойно за любов и без да прави нещо конкретно. Отново, както при Луна Дева, никога не го критикувайте,. 11. Луна във Водолей, в единадесети дом или в съвпад с Уран – Отглеждате малко извънземно. Това дете е различно, уникално и е тук, за да промени настоящия свят. Това значи, че ще има свое мнение за всичко и то често ще е различно от вашето. Срещайте го с хора, с които може да води интелигентни разговори и го водете на интересни места. Подкрепяйте го в проектите, с които се захваща и му давайте пространство и свобода на действие. Силна интуиция и поглед в бъдещето. Има нужда от колектив, от приятели, от разбиращи родители, от интелектуален стимул, от това да среща разбиране и подкрепа. Покажете му всички сфери на живота, водете го на екскурзии, на доброволчески каузи, запишете го в клуб по нещо. Ще е силно привлечено от космоса и нощното небе, защото му напомня на вкъщи. 12. Луна в Риби, в дванадесети дом или в съвпад с Нептун – Безкрайна чувствителност, много силна интуиция и усет за изкуство и писателство. Това дете попива като гъба емоциите на другите и енергията в средата, където се намира. Има нужда от безусловна подкрепа и любов, както и от хармонични отношения и никакви скандали. Иска да изразява креативността си без ограничения, така че ще е добре да го запишете на уроци по рисуване или пеене. Вътрешният му свят е огромен колкото въображението му. Ще проявява любов към всичко живо, особено ако вие сте му показвали любовта си често. Ако се почувства отхвърлено, критикувано или ако му говорите по-рязко, автоматично ще се затвори в себе си и ще плаче по цял ден. Детето с такава Луна е податливо на депресии, така че бъдете много внимателни с него. Ваяна

[conscious-tea]

Живот

Тя, Земята, всичко ни дава. Лъжа е, че няма за всички, има и то по много! Тя ни дава без да иска нищо в замяна, така както Слънцето дава. Липсата е изкуствено създадено състояние, изобилието е естествено. Разнообразни блага извират от земята всеки сезон и ни отрупват, често направо ни затрупват! Единственото, което е нужно, е да ги приемем. Да се редиш на опашка между маскирани и уплашени хора не е лошо, но още по-хубаво е да събереш падналите узрели плодове около дървото или готовите зеленчуци, които си посадил. Днес с голямо закъснение събрах опадалите ябълки, круши и орехи от двора и имах време да обмисля целия процес на създаването им. И осъзнах – чудото на живота неслучайно е наречено така. Истинско чудо е, че имаме всички идеални условия на планетата, за да се случват всички тези процеси. Слънцето дава живот без умора и почивка, дъждът напоява земята и от семената се разлистват живи същества, растенията. От там магията не спира, всичко избуява, устремено нагоре, към светлината. Всичко се заражда в мрака и цял живот се стреми към светлината, дори при хората е така. Тъмнината, нищото, потенциалната енергия е утробата на живота. Любовта е единствения абсолют, любовта между светлината и всичко, което е (на) земята е причината за живота, любовта между галактиките, любовта между водата и луната и т.н. до безкрай. Концепцията за контрол липсва тотално и всичко естествено се случва без съпротива. По няколко сезона някои растения спят и не се обвиняват, че бездействат, други са целогодишни и не се ядосват, че не са почивали никога през живота си. Ако наблюдаваме природата, може да научим много. Може да спрем да се фокусираме върху липсата и да видим, че изобилието е навсякъде. Може да видим, че принадлежим към всичко наоколо. Може да спрем да бетонираме и замърсяваме най-големия ни източник на храна. Може да успокоим ума си. Може да научим за истинската си същност. Може и нищо да не разберем, но поне природата винаги е красива. :) П.С. На снимката ��ървото се закачи към мен с този странен клон, който прилича на кабел. Мисля, че искаше да ме зареди. Изкуственият интелект вече влияе и на дърветата! Но пък наистина се почувствах по-добре, така че може и да е успяло.

[conscious-tea]

Въртележката на хамстера

Взимаш един хамстер, слагаш го в клетка, инсталираш въртележка за хамстери в клетката и го оставяш. Животинката няма нищо друго в клетката освен въртележката и прекарва живота си бягайки на място, най-често забързано и тревожно, като в главата й няма нищо друго. Напомня ли ви на нещо? От другите ми блогове и статии може да изглежда, че ненавиждам човечеството, но това не е точно така. Имаме много хубави страни и голям потенциал. Това, което мразя е за какво изпозлваме потенциала си или по-точно за какво не го изпозлваме. Ситуацията с добре познатия ни вирус показа нагледно счупената ни система и страданието, към което сме се приспособили. Вместо заедно да мислим за нови начини на живот, за нова система, за нов свят, който да не ни кара да се самоубиваме пасивно или активно, по-голямата част от нас искат да се върнат на въртележката, искат да се върнат към „нормалното“. Проблемът е, че това, което приемаме за нормално ни убива бавно и мъчително. Не, не преувеличавам. Не го виждаме като проблем, защото сме се приспособили и адаптирали към болката си. Това, което се случва е голям, голям пътен знак, който сочи посоката, но ние с последни сили и тревожни умове завиваме на другата посока, където пътят се е срутил. Няма връщане към нормалното ,което беше, независимо какво ни казват големите компании и правителства с цел да ни продадат идея или продукт. Няма връщане назад и това е хубаво, защото ни дава невероятната възможност да излезем от въртележката на ужасите. Иска ми се да кажа „Майната му на нормалното!“, дори го казах! Дойде времето да спрем да тъжим по умиращото минало. На всеки един човек му е дошло до гуша от нормалното, което беше и все още е, независимо дали го осъзнава или не. На никой не му е хубаво да трябва да се държи по определен начин, за да е приет от обществото, на никой не му е приятно да трябва да прекарва светлата част от деня във вършене на нещо, в което не намира смисъл, никой не иска да се чувства ужасяващо самотен, дори когато е обграден от хора, никой не иска Земята да остане с оскъдно биоразнообразие и екосистемата на планетата да загине, никой не иска да се страхува да не загуби работата си, защото няма да има с какво да плати за лечението на болест, която е дошла с цел човека да напусне съотвентата работа, никой човек не иска да потиска чувствата и емоциите си, за да изглежда успял и да получава уважение, никой не намира за смислено и полезно да играе игра, в която губи и чиито правила не е писал. Незаивисмо дали процесът е осъзнат или не, всички заедно сме пожелали този колапс на системата. Ясно е, че процесът няма да е никак лек, но ако използваме силите си, мислите си, времето си за нещо, което искаме да замести това, което се срива, ще преминем по-леко през турбуленцията. Друг въпрос е, че много от нас нямат нужната енергия и желания, защото са потънали в депресия, апатия или са погълнати от зависимости и това е напълно нормално, имайки предвид начина ни на живот и средата, в която сме. Ще спра до тук и искам да призова всеки, който чете това да изключи телевизора, да се приземи бързо в реалността и да се запита какво иска да вижда на мястото на това, което е в момента, както и с какво може да допринесе за желания от него свят. Сега е времето. Нека бъдем свободни хамстери и да бягаме заедно в полето. Който иска, може и да е друго животно, аз си избирам делфин, може и лисичка или пък сърничка. Няма значение, колкото повече различни животни, толкова по-добре. Няма проблем да си изберете и червей или гол охлюв, също толкова ценно и важно ще е, колкото ако си изберете лъв или орел. Всичко е важна съставна част от големия пъзел. Има надежда! (може би) Поздрави,  Ваяна

[conscious-tea]

Събуди се

Събуди се Събуди се за момента, вечно разгръщащ се в спирала Събуди се за усещането, въздухът минава през теб и те зарежда с живот Събуди се за силата в теб, дълбоко потискана от тежестта на илюзиите Събуди се за жизнената сила, която се влива в теб от Слънцето Събуди се за магията на съществуването, та ние сме в Големия Открит Космос! Събуди се на пролет заедно със Земята, всяко растение върви към светлината Събуди се на лято с натежали от плодове клони Събуди се есента със свободата на завършека Събуди се зимата с танца на снежинките и северния вятър Събуди се Събуди се и спри да хвърляш боклуци в святото пространство на ума си Събуди се и спри да се подчиняваш сляпо на хора и закони, във вечен сън замрели Събуди се и виж през тъмната завеса на лъжи и илюзии, управляващи човешкия свят от цяла вечност Събуди се и виж свободната си воля, използвай я Събуди се и прекрати безсмислието на ежедневието, имаш силата да правиш избори Събуди се за страданието на съществата по земята и избери да не добавяш към него Събуди се за силата на Тишината и Природата Събуди се за факта, че ти не си мислите си Събуди се за факта, че има куп неща, които не знаеш и спри да се държиш, сякаш не е така Събуди се за безкрайната Вселена, която продължава да се разширява Събуди се Събуди се за експлозията от чувства, които потискаш Събуди се за Радостта, събуди се за Тъгата Събуди се за хармонията, мелодията и ритъма на всичко Събуди се за смъртта и за раждането, за страха и за любовта Събуди се за двете страни на една монета Събуди се за илюзията на времето Събуди се за Истината на Сърцето си Събуди се за влиянието, което всичко оказва на всичко друго Събуди се за истинската отговорност и остави назад фалшивата Събуди се за образа за себе си, към който си се привързал Събуди се и пусни, събуди се и задръж Събуди се за Безкрая Събуди се

[conscious-tea]

Първи сняг на село. Пълнолуние.

Отворих очи и почувствах, че нещо е различно. Навън още беше тъмно, но натрупалият през нощта сняг светеше в мрака. Беше тихо, много тихо, а снегът попиваше и малкото звуци, които се чуваха. Казват, че в тишината можеш да чуеш правилно мислите си, но в този момент нито една мисъл не минаваше през главата ми. Чувствах всичко в сърцето си. Свикнали сме с фоновия шум и не ни прави впечатление, но когато изчезне… Вълшебно е.

Направих си чай и излязох на двора. Снежинките танцуваха и постилаха земята и дърветата. Крушата пред прозореца ме поздрави. Видях, че има останали здрави круши по земята и ги събрах. Пръстите ми замръзваха и трябваше периодично да спирам, за да ги крия в ръкавите си на топло. Тук се връщам в детството си, когато всичко беше истинско, неопетнено от излишен шум, външен и вътрешен. Възможността да живея на село е най-доброто нещо, което можеше да ми се случи в този момент от живота ми.  Разходих се по двора, а кучето обикаляше около мен. Един синигер ме наблюдаваше, кацнал на храста. Бялата тишина ставаше все по-завладяваща, изпълваше ме с благодарност. Природата прави така, че да живееш в момента и да чувстваш и мислиш по-ясно. 

 Луната става пълна тази сутрин и е на 8 градуса в Близнаци. Минава през третия ми дом, на мислене, общуване, комуникация. Пълната луна изпълва дома, през който минава и носи дарове в съответната сфера. Намирам за иронично, че луната в Близнаци донесе подаръците на тишината и спокойствието в ума ми, защото този знак е известен с ментален хаос, бързи решения и се усеща  като повей на вятъра, който сменя посоката си на всеки две минути. Зодиакалният знак Близнаци (не хората зодия близнаци, а самият знак) е най-добър в свързването на две полярности, събирането на две противоположни гледни точки в една, трансформацията на черно-бялото мислене в цветовете на дъгата. И така, снежната покривка отразява всички цветове и Близнаци е свободен да танцува по снега заедно със снежинките и нищо да не го закотвя към земята или към една гледна точка. Чувствам, че подаръкът ми от пълната луна е вечно бягащият ми ум да се покрие с бялото одеяло на снега и тишината и поне за малко просто да бъде.  Честит първи сняг и честито пълнолуние! На вас какво ви донесе луната?

[conscious-tea]

Ще имаме ли спокойствие догодина? + астрологична прогноза

 Намираме се в ключов момент от еволюцията си. На 21.12.2020 Юпитер и Сатурн правят точен съвпад в знака на Водолей, при това на нулев градус, което значи чиста, потенциална енергия. Голямо и мощно начало, помитащо всичко застояло по пътя си. Енергията на Водолей разбива всичко ненужно, старо, неработещо, разделящо и го заменя с нещо ново, свежо, сплотяващо, което да служи на всички същества. Ако се съпротивляваме на промяната, тя ще ни повлече като буйна река, която отмива отломките от срутени сгради. Ако обаче направляваме лодката си заедно с промяната, вместо срещу нея, ще се озовем навреме на правилното място. Най-важните въпроси, които всеки един от нас би трябвало да си зададе в този повратен момент за човечеството, независимо от възраст, пол, раса, религия и т.н., са: „Какво искам и мога да дам на света? Какво бих правил, дори и да не ми плащаха? Какво бих правил, ако бях милиардер? Кои са моите приоритети и подлежат ли на промяна? От страх ли действам или от любов? Използвам ли потенциала, енергията и времето си в правилните за мен неща? Има ли баланс в живота ми на взимане и получаване? Кои са нещата, които когато ги давам, се чувствам, сякаш получавам?“  След турбулентната 2020 искаме да си поемем глътка въздух, искаме си спокойствието, искаме нещата да се върнат по старому. Всички ние обаче видяхме огромните процепи и дупки в настоящата система. За пояснение - системата ни не е счупена или повредена, тя си работи изрядно по начина, по който е създадена. Независимо колко усилия полагаме да я поправим, ядрото и е сбъркано, самия код при програмирането е различен от това, което се опитваме да изградим. Значи трябва да отидем още в началото на създаването й, също както при емоционален или психологически пробелем търсим причината в детството.  Повредите, които настоящата система е нанесла и продължава да нанася върху по-голямата част от човечеството са очевидни и няма нужда да ги изброяваме, тя ще се срине от грешките в програмирането дори без наша намеса. Въпросът е какво ще изградим на нейно място? В какъв свят искаме да живеем и каква роля искаме да изпълняваме в новия свят? Искаме спокойствието си обратно, но Вселената има други планове за нас.  Старата система, която си тръгва не по свое желание, се бори с последни сили като ранена змия, която хапе най-силно преди да умре. Старата система и начин на живот ни поведоха по пътя на нарцистичното съществуване, взимане от земята и един от друг, без да даваме нищо обратно. Затваряхме си очите за тези, които нямат какво да ядат, затваряхме си очите за животните, чиято естествена среда унищожавахме за лични цели и изгоди, затваряхме си очите за емоциите и чувствата си, затваряхме си очите за лъжите и манипулациите, идващи от правителствата и от фармацевтичните компании дълго, дълго време.  Всичко в тази вселена се разраства и разширява постоянно, включително и човешкото съзнание. Дойде времето, когато идеалите и ценностите, движещи света са прекалено малка кутия са разрастващото се колективно съзнание. Сега е момента да си задаваме неудобни въпроси и да погледнем реалността без розови очила и без помощта на субстанции, на които много от нас са разчитали, защото как иначе ще видим всичко в реалността, което ни носи страдание и което е за смяна? За да се случи промяната, е нужно да действаме заЕдно с цялата планета, да спрем да живеем като паразити на тази земя. Нужно е да видим себе си ясно, да видим своите и чуждите си��ни страни, без да се подценяваме. Можем, знаем и сме много повече, отколкото са ни позволили да мислим и вярваме. Много от проблемите ни идват от там, че страдаме от комплекс за малоценност и искаме още и още, искаме най-после да се почувстваме, че сме важни. И ние СМЕ важни. На 21.12.2020 официално влизаме в ерата на Водолея, където ще се учим, че всеки е важен в различни сфери и по различни начини и никой не е по-важен от другия. Ще се учим как да живеем в симбиоза с планетата и с другите живи същества около нас. Сега е времето да се научим да пускаме нещата, защото във времена на бурна промяна колкото по-здраво се държим за нещо, толкова по-трудно ще направим прехода. Дръжте в представите си картината за света, в който искате да живеете и нека тя като компас да сочи север, дори и в буря. Започваме да градим новия свят, паралелно с разрушаването на стария. Накратко – затегнете коланите, спокойствието ще почака. - Ваяна

[conscious-tea]

Правя го за твое добро!

“Правя го за твое добро!“ е древен и сигурен метод за провал. Да се опитваш да оформяш някой човек, за да пасне в твоята представа за него, докато му „набиваш канчето“ е тежко, безсмислено, но много често срещано. „Правя го, защото те обичам!!!“ сме чували откакто ходим прави под масата и най-вероятно ще продължим да чуваме и когато сме с 50см до един метър по високи. Как да си обясним този феномен? Просто е! Някой има представа за това кое според него е най-добре за нас и кое ще ни превърне най-бързо в човека, когото той иска да има до себе си. Тази хитра стратегия се извършва от човек, който твърдо е решил какъв си ти и какво трябва да правиш и я прилага с цел да си спести времето, което ще загуби да търси друг човек, чиято същност реално отговаря на изискванията му. Гениално! Искам да поясня, че не говоря за случаите, когато някой човек истински те обича в настоящето, а не това, което би могъл да бъдеш, когато се поправиш според неговите изисквания. В тези случаи нещата стават по-леко и съветите, които даваме и получаваме не разсичат с нож цялото ни същество. Тогава най-често промяната ще стане с любов и енергията между двамата човека ще се усеща съвсем различно. Отчаяните опити да „вкараме малко акъл в пустата му глава“ учудващо винаги завършват зле и никога не дават резултата, който търсим. Сега ще се запитаме защо. Ами, защото провокират огромно количество срам в критикувания, чието самочувствие и самооценка падат много под морското равнище, минават покрай Марианската падина и стигат до портите Адови. Следователно горе споменатите реплики би трябвало да се трансформират в „Правя го за свое добро!“ и “Правя го защото не те обичам!“. Представете си, че готвите супа и картофите искат да убедят всички други съставки в супата, че е най-добре за тях да станат картофи или поне да се опитат да бъдат картофи. За тяхно добро е! Ще се получи страшно скучна супа, пълна с нишесте. Тогава какво да правим, ако някой човек, най-често наш близък, но може и шофьор на трамвай или сервитьор в бара, не отговаря на нашите изисквания или пък прави с живота си нещо, което ние не одобряваме? Ами, казваме му по човешки и нормален начин, ако нещо ни притеснява и защо това нещо ни притеснява, по възможно най-открития и уязвим начин. Звучи опасно, да, но как иначе ще променим този луд, гаден свят, където всеки мисли само за оцеляването си и за налагането на своята воля над някой друг? Добре, а какво да правим, ако този човек не ни послуша? Отговорът е… нищо. Ако ни е близък човек бихме могли да обмислим дали отношенията ни с този човек си заслужават и дали сме съвместими, вместо да вадим вода от пресъхнал кладенец, а ако не ни е близък няма какво да направим. (Разбира се, ако е нещо крайно – викаме полицията.) Това, което си мислиш, че е добре за някой човек, може да се окаже смъртната му присъда. Всеки човек е различен и уникален. Всеки човек има право на избор. Никой не е по-важен от другия. П.С. Това се отнася за животните, както и за растенията, минералите и другите форми на живот из Вселената.

[conscious-tea]

Смърт

Колко още хора ще умрат? Ами, всички. Със сигурност всеки от нас ще умре по някое време от живота си. Някои от нас умират по няколко пъти на живот, други само един. Смъртта е голямата мистерия, която отбягваме по всякакъв начин, дори не си мислим за нея, защото ни става лошо. Обаче… един ден със сигурност всеки от нас ще умре. Отказът ни да го приемем ни прави податливи на манипулации и ни кара да живеем, опитвайки се отчаяно да оцелеем вечно. Разбира се, че има тъпи действия и неразумни рискове. Те съществуват. Но темата днес не са те. Темата е окончателният отказ на хората, най-вече хората на запад от изтока ;) , да приемат, че един ден телата им няма да им принадлежат. Трудно е! Ти цял живот си го гледал, оправял, притеснявал си се за него, привързан си, като дете ти е. Градил си живота си стъпка по стъпка, било е трудно, било е красиво, било е изпълнено с красиви залези, любими хора, предизвикателства, постижения, загуби, сълзи, смях... Нормално е да те е страх да загубиш всичко. За жалост светът напоследък прилича на някаква безумна игра на оцеляване и контрол над естествени процеси в живота. Недоумяваме как въпреки, че си стоим вкъщи по цял ден и не поемаме никакви рискове и не се виждаме с хора, въпреки всичко това, хора по света продължават да умират. Тайната е, че медията и системата са промили мозъците ни до блясък! Правим бизнес цял живот, въображаеми сделки с живота и смъртта. Това е редно, това не, казваме им и си мислим, че сме в безопасност. Без никаква опасност. Единствената такава би била, че от сметки и сделки сме забравили естествените цикли на съществуването. Когато това се случи, се вкопчваме с всички сили за живота и не искаме да пуснем в никакв�� обстоятелства. Голям страх, голямо нещо! Построили сме въздушни кули и седим най-отгоре с маниакален поглед и бясно сърце, като много внимаваме с всяка крачка, за да не паднем, без да осъзнаваме, че самите кули са направени от въздух и при първия по-силен повей, ще се разпаднат. Страхът от смъртта движи мотивацията ни и прави крачки вместо нас, все по-далеч от истината. „Гледай я тая как говори, ши кайш, че всичко знай! Я да видим ако я фане короната, друга песен ша запей!“ – може би ще си помислят някои хора. Мен също ме е страх, но сякаш е по-страшно да спреш да живееш докато си още жив. Решили сме, че има правилен начин да умреш и грешен начин да умреш, правилно време и грешно време. Толкова ни е страх, че споменаването на темата ни кара да се свием в хралупите си и да сме готови на всичко, само и само да избегнем дори разговорите за смъртта. Така никога не сме подготвени за неизбежното. Как да преодолеем страха от смъртта? Ами, и аз не знам точно, тъй като и аз не съм го преодоляла. Със сигурност обаче първата и най-важна стъпка е да изключим телевизора, а втората да не четем новини във вестници или онлайн. Хигиена на ума. Друга важна стъпка би била да се освободим от страха си да чувстваме. Следваща стъпка би била да осъзнаем, че има и по-страшни неща от смъртта. Повечето хора не знаем какво точно ще дойде, когато умрем, затова проектираме страховете си там. Може да се окаже, че е голям айляк и сигурно е пълно с розови облаци и готини същества. :) Може и да не е. Кой да ти каже? Важното е да поддържаме хигиената на ума в изрядна форма. Внимавайте какво четете и кого слушате! И помнете „Правим го за ваша безопасност“ рядко е казано от хора, на които им пука за вас.

[conscious-tea]

Забранени емоции

Тази нощ спах трудно. Чувствах се тъжна и притеснена, притисната от тежко чувство в  стомаха ми. Стомахът ми винаги е усещал и най-тънката смяна в настроението ми и го е отразявал. Сега гледам кондензиралия студ по прозореца и процеждащото се слънце. Рядко съм харесвала сутрините. Причинявали са ми напрежение и стрес, особено, когато бях ученичка. Зимните сутрини, обаче, са нещо различно. Днес, в първия ден от зимата, природата е забавила своя ритъм и сърцето на земята бие по-рядко. Небето е кристално синьо и студения въздух е прочистил пейзажа. Дори мога да видя заснежената Стара планина в далечината. Зимата ти оставя време и пространство да чувстваш. Да чувстваш… Чувствата и емоциите са се превърнали във враг на човечеството, особено тези, които смятаме за лоши. Всяко действие, което правим, е в обратната посока на чувстването на тъгата например. И поради тази причина засядаме в емоциите си. Не можем да преминем през тях и да научим важен урок, който искат да ни предадат. Съпротивляваме се на живот и смърт, отчаяно драпайки да не пропаднем в бездната на тъгата, гнева, отчаянието… а те искат да ни покажат истини за нас, които не осъзнаваме. Разговори, храна, телефон, алкохол, цигари, шоколад, работа – хващаме се за тях като удавник за пояс, в момента, в който се почувстваме разтревожени или тъжни. От къде идва тази съпротива? Просто не харесваме чувството ли? Идва малко по-отдалеч, както повечето неща, започва в детството. Ако сме честни със себе си, ще видим, че нашето общество е недорасло и му липсва емоционална интелигентност. В момента, в който малко дете падне, ние веднага му казваме, че няма проблем и то реално не се е ударило и дори не го боли! В този момент детето, което все пак го боли, изпада в недоумение – явно нещо е сбъркано с него, щом се чувства зле, а големите хора, които знаят повече, му казват, че то се чувства добре. Чувството на срам става вечен спътник на чувстването. Или пък детето пада, а родителите му дават близалка. „Това пък какво значи?“ – се пита то - „Дали значи, че, когато ме боли, ще ме награждават? Или пък значи, че когато се почувствам зле, захарта ще оправи нещата?“ Има и друг вариант – когато детето се ядоса или разплаче, бива наказвано по някакъв начин или му показват с действия и поведение, че това не е допустимо. След това самото дете казва на емоциите си, че не са допустими и така започва вътрешната война, която се разиграва във всеки от нас. Може да видим резултата от това в хилядите гневни хора, които са сред нас. Никога не са си позволили да изпитат тъгата и отчаянието си (или не са им позволили), които после са се втвърдили в раздразнение и агресия към света, в корена, на които е срама… а всички знаем отношението на обществото към агресията и раздразнението. Никаква толерантн��ст. Смея да твърдя, че войните между хората и народите идват точно от там, срам от чувството на слабост и неадекватност, срам от чувството на страх и объркване. Светът все още оперира от емоционалното развитие на три годишно дете. Най-силната болка в човешките същества идва не от самата емоция или чувство, а от голямата съпротива, която изпитват към това да чувстват. Вълните на живота са непредсказуеми и те тласкат в неочаквани посоки, провокирайки различни събития, които пък провокират различни чувства и емоции у човека. Това е най-нормалното и сигурно нещо в живота – че нищо не е сигурно и че всичко може да се случи. Съпротивата към чувстването има потенциала да направи живота ни ад. Ако сме попаднали в бездната на негативните емоции, това най-често значи, че сме игнорирали по-слабите сигнали, които емоциите ни са ни пращали преди това. Например: Очевидно си на грешната работа за теб. Докато изпълняваш задълженията си, се чувстваш сякаш искаш да се скриеш някъде и да плачеш. Не харесваш колегите си и те не харесват теб. Обаче си убеден, че това е работата за теб, защото е добре платена, а и все пак това си завършил, а да се чувстваш зле е „лигавщина“. Когато се прибереш и се чувстваш зле, пускаш телевизора, поръчваш си пица, ядеш торта, виждаш се с приятели и пиете вино. Ако лошото чувство се засили, започваш да ходиш на фитнес или пък минаваш на антидепресанти, които учудващо спират да действат по някое време. Цялата вселена иска да почувстваш, че това не е твоята работа и че спираш развитието и разцвета си! Защо се чувствам ядосан? Кои свои граници прекрачвам или оставям някой да прекрачи? Защо се чувствам тъжен? Какво чувствам, че губя? Защо се чувствам отчаян? Кое мисля, че няма да се промени, въпреки желанието ми? Кое в живота ми олицетворява празния кладенец, от който се опитвам да извадя вода? Кое би било най-лошото, което ще се случи, ако осъзная, че в този кладенец никога повече няма да има вода? Кое би било най-лошото, което ще се случи, ако почувствам всичко, което потискам или от което бягам? Преди време взех решението, че не искам да спирам да чувствам. Често цената е била, че не се вписвам на някое място или в някоя компания, но това никога не е било загуба. Ползата от това беше, че спрях да правя неща, които „трябва“, защото усетих болката и товара на нежеланото задължение, спрях да ям животни, защото си позволих да почувствам болката им, започнах да подбирам повече приятелския си кръг и т.н. Разбира се, често е трудно, особено когато срещам силна опозиция отвън, ако някой човек се е засрамил, когато е видял силна емоция, от която той самия бяга. Когато човек реши да си позволи да чувства, светът става по-цветен, а той самия става по-близък със себе си и с живота,  отива по-близко до истината си. Независимо какво другите хора твърдят, че е истина, човек винаги знае своята истина дълбоко в себе си, дори и да е покрита от дебел слой чужди мисли, желания и представи. Колкото по-добри станем в чувстването, толкова по-лесно ще успеем да разплетем втъканите нишки на истината от конците на лъжата.