dragonflies-and-overthinking - Tumblr blog

dragonflies-and-overthinking · 5 years ago

Text

Тема: Стивън Кинг – Кралят на Ужаса

Изготвил: Александра Александрова Георгиева

Специалност : Връзки с обществеността , II курс

ФН:81359

ВЪВЕДЕНИЕ

Датата 21 септември 1947 г. е една от паметните дати в модерната световна литература. На тази дата в Портланд, щата Мейн, САЩ се ражда един от световно признатите писатели на нашето съвремие – Стивън Едуин Кинг. Познат под много име��а, сред които, освен псевдонимите, които сам използва като Ричард Бакман и Берил Евънс, най-популярното е това, дадено му от неговите верни читатели – Кралят на Ужаса.

Неговите романи и разкази владеят първите места сред литературния хорър жанр. Защо и как избира да се посвети на този тип истории ? Кинг споделя в интервю, че именно прочитането на един том с разкази от геният зад Ктхулу – Хауърд Лъвкрафт, предначертава бъдещето на младия Стивън и го насочва каква е неговата мисия в живота. А именно да създава истории, толкова наситени с насилствени образи, покварени човешки души, създания, излезли сякаш от Ада, най-важните елементи, определящи хоръра и психологическите трилъри, че след прочит да държат будни дори и най-смелите.

Със „Кери” се дава старта на новата епоха в хорър жанра. Това е първият издаден роман на Стивън Кинг, отпечатан през 1974 г. Историята за момичето, подложено на постоянен тормоз не само от съучениците си, а и от своята майка – религиозна фанатичка, което крие в себе си невижданата сила на телекинезата, изстрелва авторът стремглаво в кариерата му. Следват „Сейлъм’с Лот”, „Сияние”, „Мъртвата зона”. Много от книгите на Кинг скоро получават и филмовите си адаптации, като „ТО”, „Гробище за домашни любимци” и “Зеленият път”.

ГЕНИЯТ НА СТИВЪН КИНГ

Таня Голд

Статията на Таня Голд представя Кинг в целия му гении. През 2003 г. получава медал за забележителен принос към американските писания на Националната Фондация на Книгата. Колосално звучат 350 млн. продадени книги, цели 59 заглавия. От всичките заглавия, обаче, има и такива, които той не си спомня да е писал. Например „Куджо”, историята за подивяло от бяс куче, тя е новина за писателят.

Експертното мнение не само на журналисти, но и на кино експертите заклеймява Кинг като Крал на Ужаса. Той е от любимците на редица кино режисьори, които изявяват желание да създават адаптации към ��ловещите романи. Защо ? Кинг, както пише Голд, е любимец на множество от добрите режисьорите, поради факта, че неговите истории винаги изненадват читателите с неочакваните обрати. Пресъздаването на тези истории на големия екран жъне успех след успех. Такъв е например Брайън де Палма, режисирал не само „Черната Далия” и „Белязаният”, но и първата филмова адаптация на „Кери”.

Голд нарича Кинг „възстановяващ се зависим”. Писането е негова страст и съдба, но този негов талант според много, включително и според самия Кинг, граничи с лудостта. За себе си Стивън Кинг споделя, че се страхува от тази дума „лудост”. Когато твори, кошмарите му спират, но в мемоарите си „За писането” от 1999г. той изразява съмненията си дали няма да се превърне в сериен убиец извън фантастиката. Според Таня Голд, обаче, това е малко вероятно да се случи. Макар че, както самата тя казва, нейната представа за Стивън Кинг в днешни дни е за един по-възрастен и може би по-щастлив писател, живеещ в своята пародия на „имение-чудовище” в Мейн. Дори превръщайки се в мулти-милионер, Кинг не изоставя жена си Табита, така че трудно можем да си го представим като някой от ранга на Джак Торънс от „Сиянието”.

Самата Табита е неотлъчно до Кинг от самият старт на кариерата му до днес. Всъщност поглеждайки събитията, сентенцията на Наполеон Бонапарт, а именно „Зад всеки всеки успял мъж стои една жена” е твърде подходяща за връзката на Стивън и Табита Кинг. Без нейната намеса, литературният колос вероятно нямаше да бъде това, което е днес. Историята за „Кери” е известна сред повечето фенове на Краля. През далечната 1974 г. не друг, а именно госпожа Кинг изважда романа за момичето с телекинезата от кофата за боклук.

Макар и тя на практика да дава старта на кариерата му, съпругата му не крие своите притеснения за съпруга си и неговото състояние. Споделя, че понякога го заварва заспал върху клавиатурата, покрит с кръв или пък с клечки за зъби в носа. Дядо му пък още когато е малък казва, че когато Стивън „си отвори устата, сякаш всички вътрешности изпадат от тялото му”. В последствие това се превръща в един вид мото за самият Кинг при развитието му в творчески план.

Неговият мениджър, Чък Верил, споделя, че след като целия гняв и страх на Кинг са превъплътени из страниците на книгите му, в неговите въображаеми герои, Стивън Кинг всъщност е джентълмен. Още повече той е изключително мил към младите автори. Верил го описва като човек, който не вижда в никого конкуренция, не е състезателен тип. Единствено е проявявал интерес към Том Кланси, поради простата причина, че и двамата са били в издателство „Penguin” в определен период от време, но Кинг е бил в сянката на Кланси и това просто не му е харесало.

Самият Стивън Кинг за себе си споделя, че понякога забравя да пише за фантазните образи на извънземни, призраци или живи-мъртви. „Долорес Клейборн” например е посветена изцяло на образът на Долорес, която се опитва да предпази дъщеря си от страстта на бащата и. Всъщност женските образи на Кинг – Долорес, Кери Уайт, Уенди Торънс (“Сиянието”), са винаги силни и много добре написани. Кинг харесва жените, може би поради факта колко силна роля изиграва в живота му неговата майка. Той е отгледан от нея, тъй като баща му излиза да си купи цигари, когато малкият Стивън е едва на 2, и повече не се връща. Изчезва безследно и майка му е принудена да отглежда сина си сама и в бедност.

Любовта му към жените и желанието му да се представят пред света като равен пол, не като „по-слабия” е и една от причините Кинг да не одобрява филмовата адаптация на „Сиянието” на Стенли Кубрик. Самият Кинг коментира, че филма е направен по много женомразки начин, а героинята му Уенди е представена като „нещо като крещяща кърпа за триене на чинии.”

Разбира се, като всеки успял автор, Кинг има и врагове на творчеството си. Един от най-известните скандали е следствие от написването и публикуването на „ТО”. Мнозина хора, които се занимават именно с изпълняването на клоуни, било то на панаири, циркове или рождени дни, въстават срещу Кинг. Според тях той е причината за „клоунската епидемия”, поради която много клоуни са арестувани неоправдано.

Всъщност книгите на Краля на Ужаса не са просто безсмислени страшни приказки, които просто плашат и възрастните. В много от историите си Кинг вмъква теми в подтекста, които засягат покварата на обществото и греховете на хората. Ако вземем на пример „Томичукалата”, там се засяга темата за злоупотребата с наркотични вещества. Авторът споделя, че дори самият той, пишейки книгата, е бил почти изцяло под влиянието на различни опиати.

Имаме „Сиянието” и злоупотребата с алкохол от страна на главния герой Джак Торънс. В „Мъглата”, както пише и Таня Голд, ужаса не са чудовищата, а безсмислената смърт на едно дете. „Гробище за домашни любимци” също не остава по-назад със смъртта точно на дете и то при обстоятелства, които биха могли да бъдат предотвратени.

АМЕРИКАНСКИЯТ АПОКАЛИПСИС НА СТИВЪН КИНГ

Рос Доудат

Наградата на Национална Фондация на Книгата е отличието, което поставя Кинг редом с Опра Уинфри и Еудора Уелти. Но при награждаването си през 2003 г. Кралят на Ужаса грабва шанса си и по време на речта си заклеймява целия свят на литературни критици и хора, награждаващи писателите и поетите като „снобари”. Обвинява ги в нарочното им игнориране на популярна фантастика.

Споделяйки за този случай в статията си, Рос Доудат прави извода, че представянето на писателя пред публиката на награждаването през 2003 г. е много описателно за характера му. Кинг винаги е бил гладен за литературен престиж, с чувство за самоирония спрямо творчеството си, но отбранителен, когато е подложен на критика. Според Доудат, Стивън Кинг все пак гледа трезво на позицията си в света на литературата. Тя е странна от гледна точка на това, че Кинг за критиците се намира между авторите, които са му близки по продажби (например Даниел Стийл или пък Дан Браун), и между писателите, чиято компания Кинг очевидно търси и желае.

Сърцето на тъмната територия от творчеството на Краля на Ужаса заемат „Кери”, „Сиянието”, „Гробище за домашни любимци”, „Сейлъмс Лот”, и, разбира се, „ТО”. Именно тези заглавия според Доудат опровергават думите на литературния критик Харолд Блум, че „Стивън Кинг е автор на булевардни криминалета, които просто поддържат литературната индустрия”. Всъщност трудно бихме могли да намерим критици, които биха се впуснали в казуза „Кинг”.

Причината е, че според много други Стивън Кинг прави за хорър жанра това, което Агата Кристи постига с романите за мистериозни убийства – взема жанр, който се определя от кратка история и го превръща в наситена с романи поредица. Веднъж „Дракула”, после Мери Шели и „Франкенщайн”, докато хоръра не се превърне в нещо много по-голямо.

За основоположник на този стил в литературата често се приема Хауърд Лъвкрафт, но реално Стивън Кинг е този, който дава на този жанр онова, от което е имал нужда. Противоположно на очакванията, обаче, Кинг не очаквал да просперира. В интервю от началото на 70-те пред редактор, Кралят споделя, че „репутацията му на автор на ужаси е само временна и никой не би могъл да преживява, пишейки хоръри”.

По пътя на тази логика Стивън Кинг се превръща в това за хорър жанра, което са Луис Л’Амур и Лари МакМърти за уестърните или пък Джейм Кейн и Реймънд Чандлър за детективската белетристика. Не защото задължително притежава същите артистични дарби като тези си колеги, но защото подобно на тях той пише книги, които носят повече на читателите си от обикновено удоволствие.

Именно тези му качества го държат на върха и го поставят редом до Агата Кристи и Ърл Стенли Гарднър в пика на тяхното творчество – и защо отпечатъкът му върху литературата е много по-значителен от колкото бихме предположили, че ще остави Краля на Ужаса. Призраците и вампирите, сексът и агресията държат вниманието на читателите, така е. Но това, което ги кара да се връщат отново и отново е способността на Стивън Кинг да примесва своите истории с реализъм, прави ги релевантни спрямо културата, и изпълнени с теология, която липсва дори в най-съвременната Американска фантастика.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Стивън Кинг като личност е твърде комплексен. Съществуват много противоречиви мнения, както за него като човек, така и за неговото творчество. Имиджът му, обаче, въпреки многото опити на критици да го представят като един от „лошите” герои в неговите романи, остава положителен. Да, мнозина се хващат на твърдението, че описвайки толкова гротесно убийства, същества и най-вече агресията и лудостта на определени герои, Кинг влияе на читателите си и може да отключи някой от тях като следващия Джак Торънс. Но истината е съвсем друга.

Кинг описва пороците на хората чрез своите истории. Алкохолизъм, наркотична зависимост, дори невнимателното шофиране. Той самият е преминал през зависимостта от различни опиати, а също така и преживява инцидент с автомобил през 1999 г., който едва не отнема живота на писателя. Безспорен е и факта, че медиите и читателите, изобщо всеки, имал досег до Кинг, дават имиджа му на Крал на Ужаса. Всяка една негова творба преобръща представите на читателите си и вдига адреналина. Това всъщност е най-важната част от неговият имидж. Защото прякорът не само го заклеймява като Краля на този жанр (което е и игра на думи с името му – king от англ. крал), но и му е даден от неговите читатели, което е много важно за бъдещите фенове на писателя. Неговият имидж се изгражда и въз основа на информациите, които медиите ни подават. В случая с двете статии, които разгледахме, също ни се представя в положителна светлина. В първата статия авторът споделя за благотворителните дейности, с които Стивън и съпругата му, Табита Кинг, се занимават. Историята за това как понякога Табита го открива заспал също е начин за изграждане на положителен имидж. Отдадеността на Кинг към писането и творчеството му да граничи с лудост. Но подсъзнателно тази информация се приема като доказателство, че всъщност той е отдаден до полуда на читателите си – защото без тях творчеството му не би имало смисъл.

8 notes · View notes