moon-piie

[moon-piie]

Дали нещо в него потрепва, когато ме види?

Защото цялото ми същество трепти, щом го зърна…

[moon-piie]

Пазя малкото ни спомени заедно яростно. Скрила съм ги навътре в шкафа. Късно вечер, когато целият свят спи си позволявам да отваря шкафа и да ги извадя. Позволявам си да се потопя в тях, да изчезна в една забравена реалност, да се върна месеци назад, да си пропомня смеха ти, аромата ти, погледа ти. Да си пропомня историите ти, как жадно поглъщах всяка изречена от теб дума. Да си припомня как ми се смееше за лаптопа. Да си припомня онази жадна забранена целувка в бара. Да си припомня как пръстите ти ме галят. Да си припомня предизвикателния ти глас по телефона.

Страх ме е от тези спомени. Не искам тези спомени. Искам да изчезнат. Искам усещането ти по тялото ми да изчезне, да го забравя. Искам леките искри, които се появяват всеки път като те видя, да изчезнат. Искам да си непознат. Искам да не знам желанията ти, да не те познавам. Защото боли…дори след толкова време продължава да боли. Защото дори за малко, успях да усетя нещо с теб, нещо, което си мислех, че не е възможно повече да усетя. Защото ти ме нарани…счупи едва заздравялото ми сърце…дори не се замисли…не осъзна колко ме нарани…колко ме нараняваш…

Влезе в живота ми като вирхушка…накараме да усещам отново, да се вълнувам, да копнея, да вярвам…и също толкова изненадващо изчезна без дори да кажеш чао или извинявай.…

Ако не бяха спомените, щях да си помисля, че си просто сън….и може би щеше да е по-добре…защото сънищата се забравят на сутринта, но топлата ти прегръдка, гласа ти….целувките…тях колкото и да искам ,не мога да забравя…

[moon-piie]

Какво е усещането да видиш как други хора сбъдват мечтите ти?

[moon-piie]

Как се преживява нещо неизживяно?

или може би никога не се..

[moon-piie]

Обичам да се заравям в стари истории. Обичам да се заравям в думи. Обичам да се заравям в неизпълнени обещания.

Обичам да се заравям в хубавото, в лошото, в болката, в усмивките, в докосванията.

Обичам да се заравям в аромати - парфюмът ти, който не спирам да усещам дори след толкова време по себе си.

Обичам да се заравям във вкусове - любимата ти бира, която стана и моята любима. Всеки път, когато я купувам, си мисля за теб и онази вечер в бара.

Обичам да се заравям в снимки. Снимката от ваната, снимката със знака, снимката от коледното парти, снимката от басейна, снимката с белия потник, снимката с борда. И още толкова много. Кутията, в които ги крия, не се затваря вече, но не мога да я изхвърля.

Крия кутията, крия съобщенията, крия тениската, крия бирата, крия запалката, крия очилата ти..крия ги от себе си, защото ме е страх, че няма да успея да се спася и ще потъна и изчезна….

[moon-piie]

“И под едно небе

търсим едно и също

Ти ми кажи къде

Залезът е изкуство…”

-Аз и ти

[moon-piie]

[moon-piie]

Живея в миналото…сред хиляди съобщения…живея в 28.12 в 15 часа, в 29.12 в 17 часа…живея сред хилядите написани думи..живея сред “не мога да спра да мисля за теб”, “искам те”, “желая те”…

Живея сред снимките, които ми пращаше…сред скритите погледи, откраднатите целувки…докосванията ти….

Живея месеци назад…през онези късни часове на денонощието….дългите разговори…откровените споделяния…засрамващите истории…скришните докосвания…

Живея в едно минало,което отдавна не съществува и е просто красив спомен….

[moon-piie]

[moon-piie]

[moon-piie]

[moon-piie]

[moon-piie]

[moon-piie]

Липсваш ми толкова много. Липсва ми усмивката на лицето ми, която се появява всеки път като ми пишеш или звъннеш. Липсва ми как дори и след 3 години все още се притеснявах и хиляди пеперудки пърхаха в стомаха ми всеки път като те видя. Липсва ми гласът ти, смехът ти. Липсва ми допира ти. Липсва ми дори и гъделичкането. Липсват ми големите ти планове, мечтите ти. Липсва ми това да си пием кафето заедно, да ти правя палачинки. Липсва ми да ми обясняваш неща, свързани с играта, която играеш. Липсва ми да гледаме сериали и да отговаряш на хилядите ми въпроси. Липсват ми съобщенията ти: "моя си", "обожавам те", "ти си единствена", "неповторима си"...

[moon-piie]

“Обичам те”

Все още не разбирам значението на тези думи. Преди 4-5 години вярвах, че съм срещнала истинската любов. Моят човек. Имах планове, ние имахме планове. Но вътрешно умирах от страх. Всичко беше ново и се случваше бързо. Страхувах се да съм сама. И не виждах какво се случва около мен. Не виждах, че този човек не е за мен, че нямаме много общо. Нещата не се получаваха. Нещо липсваше. И тогава намерих това, което липсваше. Беше ти в онзи ден…онази смяна…Твоята усмивка, твоите бицари, твоят глас. Не съм усещала нещо такова с никой друг. Този клик, както обичам да го наричам. Чувството с теб беше сякаш съм намерила парчето от пъзела, което липсваше. С теб бях много щастлива и всичко около мен го виждаха. С теб открих себе си. С теб всяка една моя мечта изглеждаше реалност.

Още помня онази вечер в парка, в която ми каза, че ме обичаш. Никога няма да я забравя. И как после заминахме на море и аз ти казах, че те обичам. Гледах те и не вярвах какъв голям късмет имам, че си мой. Но в същото време изпитвах страх. Страх, че ще ме нараниш, че ще осъзнаеш, че не съм толкова страхотна и ще си намериш друга. И направих някои глупости, с които те нараних. И те загубих.

И въпреки това отново се намерихме. После пак се изгубихме и пак се намерихме. И аз се влюбвах все по-силно в теб с всеки изминал ден. Нямаше значение какво ми казват приятелите, аз исках да съм с теб, до теб…Защото ти беше и все още си много важен за мен. Защото не съм срещала човек като теб. И другите не го разбират. Не те виждат както аз те виждам. Може би съм наивна….глупава….Не знам. Но вярвам, че си моето изгубено парче. Вярвам, че пак ще се намерим и този път ще е завинаги…

[moon-piie]

Имате ли чувството, че животът е игра, която губите? Хвърляте зарчетата, молите се за хубави числа, но нямате късмет. Пионката ви не се мърда и този ход....стоите си на същото място. Понякога се връщате назад, понякога имате късмет и местите с повече места и започвате да се надявате, че ще спечелите. И после бам 5 места назад. Бам пропускате ход, бам отивате в “затвора”. Губите играта и се отчайвате, че вече нямате шанс да излезете от блатото…. колкото и да се опитвате не успявате да хвърлите шестици....затъвате все повече и повече….

[moon-piie]

I was broken when you left