mymessyymindd

[mymessyymindd]

леле. сега, когато те няма, бабче, ме боли още повече.. 🥺

Преди баба да се подложи на неотложна операция, тя ми се обади, за да ми чуе гласа, за да се разсее и за да ѝ вдъхна малко позитивизъм.

- Здравей, съкровище. - каза тя, почти разплакана.

- Здравей, бабоо! - отвърнах аз щастливо.

- Как си, мила?

- Ти как си, бабо? Мен не ме мисли сега.

- И по-добре съм била. - разплака се.

- Бабо, не плачи, всичко ще �� наред. Знаеш, че имаш подкрепата ми.

- Нали знаеш какво са казали хората. - замълча.

- Хората казват най-различни неща, не знам за кое точно говориш сега.

- Бог изпраща трудности на силните хора. Аз съм силен човек явно.

- Да, бабо, ти си най-силният борец, когото познавам.

- Обичам те, мила! Вие сте моето богатство! Заради вас намирам сили да живея. Вие ме правите силна. Иначе съм много слаба без вас. Вие сте моята сила.

- И аз те обичам, бабо! Нямам търпение да си дойда лятото и да ми наготвиш с твоите невероятни ръце.

- Ще затварям, че жената до мен спи. Чао засега.

Намери си оправдание да ми затвори само за да не я чувам как плаче.

Тя е човекът, чийто пример винаги ще следвам.

Обичам те, бабо!

*********************************************************

На всички онези баби, които са оставили нещичко у нас.

Оценявайте близките си, докато са покрай вас. Показвайте любовта си към тях. Защото "по-късно" може да бъде твърде късно.

На баба Е. ❤️

[mymessyymindd]

Как разбрах, че се справям добре в живота?

Когато осъзнах, че хората ме познават и имат позитивно мнение за мен.

Например когато влязох във фитнеса, а момчето на бара ме посрещна с усмивка и с думите: "Не съм те виждал отдавна тук, ще пиеш ли кафе? Има и от твоя протеин, да знаеш."

Или когато се разхождах по Графа и видях приятелка, тя се затича към мен и ме прегърна сякаш не ме беше виждала от векове. Попитах я защо е толкова щастлива, а тя просто отговори: "защото те видях и сега денят ми ще е прекрасен".

Това ми е целта, драги хора. Това е всичко, за което се боря - да ме свързват с позитивни емоции и да съм едно ходещо слънце. ☀

[mymessyymindd]

Иззвъня телефон. Нейният. А тя - цялата в брашно. Избърса се в голямата тениска, с която се разнасяше вкъщи. Отиде до бюрото, затрупано с химикалки, задачи, сборници по алгебра, листове с логика за код, чаша с останала една глътка кафе. Цялата тая бъркотия, която беше и в главата ѝ след смъртта му, се беше пренесла и върху бюрото ѝ.

Погледна телефона си. На екрана беше изписано онова име, което пробождаше сърцето ѝ всеки път. Алекс 💙

- А-а-а-ло. Рени, ти ли си, мам?

- Защо да е мама, бе душа? Алекс съм си. Какво става, мъник?

- Какво?

- Какво?

- Аз... Аз... Аз мислех, че...

- Много мислиш, фъстък.

- Какво става, бе? Защо ги правиш тия простотии? Откъде ти хрумна тая глупост?

- Какво пак съм направил?

- Моля??? КАКВО ПАК СИ НАПРАВИЛ? Кара като ненормален и умря.

- Хахах, глупости.

- КАК ГЛУПОСТИ, БЕ ЧОВЕК? Сънувам нещо май.

- Защо да сънуваш? Не съм умирал.

- Глупости. Сънувам. Удари ми шамар.

- Беше ли на погребението ми?

- Аз... Аз... Извинявай, не успях.

- Тогава не съм умрял.

- Но... Навсякъде има некролози. Какво става?

- Умрях, ама не умрях.

- Какво??

- Е, какво?

- КАК КАКВО?

- ��мрял ли съм в душата ти? Забрави ли за мен?

- Не? Как можа да си го помислиш? Беше най-близкият ми човек някога. Споделяхме си всичко. Така се обичахме.

- Защо говориш в минало време? И сега сме близки. И сега ми споделяш. И сега ме обичаш. Просто... Просто при мен е скучно, нищо не се случва тук... горе... Знаеш, че и аз те обичам, нали?

- Откъде да го знам това?

- Помниш ли 12-и август?

- Денят, в който си тръгна ли?

- Откъде съм си тръгнал, бе?

- Добре, добре, помня го. Какво за него?

- Събуди се сутринта, имаше съобщение от бестето, което гласеше "Разбра ли за Петри?", прочете новината. Прочете я пак. И трети път. Търсеше изречение, в което да пише, че съм добре или поне съм в болница, нали?

- Търсех изречение, в което пишеше нещо, на което можех да повярвам.

- Е, не го намери. И бавно се разпадна. Видях те. И веднага тихо изрече: "Мама Рени..."

- Тя беше първият човек, който изникна в съзнанието ми.

- Какво друго помниш от този ден?

- Аз бях на море. Август месец беше, разбира се, че ще съм на море. Отидохме на един пуст и много красив плаж. Седнах на брега. В момента, в който погледнах към небето и изрекох: "Алексче, бести...", шибаният облак се махна от слънцето. И ти ми даде знак. После написах буквата А в пясъка, а една огромна вълна ме заля в същия момент. Още един знак...

- И после твърдиш, че не те обичам ли?

- Не знам, в последната ти една година...

- Извинявай, сис.

- Не, Алекс. Не си ти този, който трябва да се извинява.

- И двамата сме виновни, знаеш.

- Не ме обвинявай! Нямаш това право. Ти спря да ме търсиш.

- Ти започна да ми отговаряш на съобщенията все по-рядко, започна да излизаш с други хора, имаше други интереси.

- Ти спря да ме поздравяваш. И април месец, когато се бяхме събрали в селото на Диана, дойде с компания, а аз излезнах да те видя. Помниш ли?

- Сис, помня. За десет минути си казахме толкова много неща.

- И когато те викнаха да си тръгвате, ти ме прегърна. Тогава усетих как ми липсва това. Близостта с теб. Алексче, нямаш си представа в момента колко ми липсваш.

- Ама аз съм тук, бе.

- Искаш ли да се видим скоро? Да си споделим разни неща. Да опитаме отново.

- Искам. Но не мога. Ще ти говоря ей така, от далечината. Ще те гледам от горе. Ще ти помагам. Ще ти пращам съвети, знаци, усмивки. Никога няма да те оставя.

- И аз, Алексче... И аз няма да те оставя. Винаги ще те нося тук, в сърцето си.

- Обичам те, сис.

- Обичам те, братчето ми.

Изведнъж тя се събуди. Беше заспала на дивана. Със същата тениска, цялата в брашно. Погледна към бюрото, а там - химикалки, задачи, сборници по алгебра, листове с логика за код, чаша с останала една глътка кафе. Цялата тая бъркотия, която беше и в главата ѝ след смъртта му, се беше пренесла и върху бюрото ѝ.

Погледна телефона си. На екрана не беше изписано нищо. Отключи го, влезе в историята на обажданията си. А там нямаше това име, което пробождаше сърцето ѝ всеки път. Алекс 💙

[mymessyymindd]

23:15. Тишина.

23:16. Тишина.

23:17. Рев на мотори.

23:18. Трясък.

23:19. Звук от аварийни.

23:20. "Добър вечер. Ул. "Васил Кънчов", до автогарата, катастрофа с два мотора и тир."

23:25. Линейки, полиции, пожарни.

23:26. "Боже, да са живи!"

23:27. "Какво става? Кои са моторите?"

23:28. "Алекс."

23:34. Рев. Писък.

23:35. "Върнете ми детето."

23:36. Звук на припадаща жена, докосваща земята.

23:40. "Тва не е истина."

01:00. Тишина.

01:01. Тишина.

[mymessyymindd]

мама винаги е права

ден след бала си седим с мама на терасата, пием си бирата, а аз ѝ показвам снимки от предния ден.

снимка след снимка... и все с теб.

(бележка: тя не знаеше нищо от историята ни)

когато чух от нейната уста: "ех, това момче ти е тръпка май".

и замръзнах.

на лицето ми се изписа една малка усмивка, която скрих от нея.

майчина интуиция.

никога не греши.

неизживяно си. тръпка си. все натам ме влече, знаеш.

не знам. не обичам лигави любовни глупости, знаеш. ама си ми тръпка. и не само според мама.

обичам те, ИТ партнър Т. <3

[mymessyymindd]

- Малко съм объркана, загубих се в пространството.

- Знаеш ли защо Христофор Колумб е открил Америка?

- Ох, кви са тия въпроси сегаа?

- Защото се е изгубил. Извод? Понякога трябва да се загубиш, за да се откриеш.

[mymessyymindd]

Разбрах, че връзката с най-добрата ми приятелка е различна, когато онзи мъж каза: „Искам просто да сме така, както сте вие двете.”

[mymessyymindd]

Н: Пред вас съм, за да си взема учебника по история.

аз: Слизаам.

*слизам с рошава коса, широко худи и ядяща ябълка*

Н: Ъмм... Таковаа...

аз: Извинявай за вида ми, просто, ю ноу, вкъщи съм си, пък и си ми гадже, виждал си ме всякак.

Н: Не, не, просто за пореден път ми доказа, че не съм сгрешил в избора си. Влюбил съм се здравата, уникална си.

аз: Колата ти е мръсна.

Н: Имаш да решаваш задачи за изпита ти след седмица. Няма да те занимавам, взел съм ти шоколад. Качвай се да действаш.

аз: Изчакай ме една минута да си взема телефона, идвам да измием колата и да изядем шоколада и се прибирам.

Н: Ох, момичее... Умирам си да имам твоето внимание, ама трябва да се стегнеш.

аз: Млъкни и ме изчакай!

Н: Хайде!

*час и половина по-късно бяхме в София*

Не знам, просто съм щастлива. Донт лийв ми, ТШ.

🦋💞

[mymessyymindd]

"Порозовее ли небето, значи някой някъде се е влюбил"

- из "Тайна с цвят на праскова"

е, това беше небето, когато бяхме на първата си среща.

сами си правете изводите.

11 април 2020г.

[mymessyymindd]

не ги разбирах тия би-та, сиреч гейове, лесбийки и т.н.

ОБАЧЕ

срещнах най-добрата си приятелка.

тогава усетих какво наистина е да си привлечен от душата на един човек и впоследствие да се привлечеш и физически.

разбирам ги вече. защото всеки носи душа. не НИ съдете тези, различните.

[mymessyymindd]

понякога, когато съм с най-добрата ми приятелка, си мисля: "защо пък не се оженя за нея? разбираме се повече от перфектно, живеем доста често в къщите си, чувстваме се идеално една с друга. ще се подкрепяме, ще създадем дом, ще си осиновим деца, ще изградим живота, за който мечтаем, без да се налага да търсим някого от противоположния пол, който да ни удовлетвори напълно и така както се удовлетворяваме една друга."

обичам те, сродна душичке.

[mymessyymindd]

ей, една връзка от разстояние ми еба всичко.

и въпреки това се впуснах в друга.

и честито, момиче, пак си преебаната.

няма нищо по-стряскащо от тов�� да седнеш пред телефона, щастлива, че ще го чуеш, а той да ти каже: "трябва да поговорим".

и тогава засяда буцата в гърлото. и започваш да дишаш едно такова тежко, едвам-едвам.

той: "излизахме с обичайната компания, в която, знаеш, и бившата ми е там"

аз: "давай по-накратко, ако обичаш."

той: "ами, бяхме в една посока, изпратих я до у тях и се целунахме."

аз: "е? не виждам къде е проблемът?"

той: "в мен е проблемът. ти си част от него. обожавам те, но нещо ме подведе. много съм объркан."

аз: "искаш ли да ти затворя, да останеш насаме с мислите си?"

той: "момиче, ти дори в тоя момент мислиш за мен, не за себе си. спри се, ще ти изиграе лоша шега. извинявай много за всичко!"

аз: "предпо��агам, съм такава. няма за какво да се извиняваш. трябва да помислиш какво ще предприемеш оттук насетне, което да е добре за теб."

последва дълъг разговор.

очите ми бяха насълзени през цялото време.

но не се сломих по време на него.

аз: "оставям те, за да се изкъпя и да си лягам."

той: "лека нощ."

натискайки червената слушалка, угасяйки телефона си, пророних сълзите, които напираха.

пак се прецаках.

въвлякох се с ясното съзнание, че пак ще страдам.

и ето. пострадах.

[mymessyymindd]

година-живот.

жена в цикъл.

неспокойно спокойствие.

уникална и не толкова уникална.

незабравима, но с неща, които искаме да забравим.

просто 2020.

[mymessyymindd]

неспокойно спокойствие.

така бих описала вече вървящата към своя край година.

година, изпълнена с толкова много и разнородни емоции.

щастие, неизвестност, страх, уплаха, любов, щастие, тъга, щастие, щастие, още щастие, болест, смърт, тъга, пак щастие, още малко щастие, нетърпение.

колкото ужасна, толкова и уникална година.

в началото на годината никой от нас не е предполагал, че ще изпитаме толкова много и различни чувства през нея. някои хора не ги изпитват и за цял живот дори. а ние? ние ги изпитахме в рамките на само една година. именно тези концентрирани емоции направиха годината не-за-бра-ви-ма.

година-живот. така бих я описала.

единствено мога да ѝ благодаря за всичко.

и да чакам с нетърпение следващата. и да се надявам, че ще бъде много по-красива.

2020, ще бъдеш запомнена. но моля те, не ми причинявай всички лоши емоции, които всички преживяхме, научихме си уроците вече.

2021, бъди по-добра към нас. моля.

💕

[mymessyymindd]

чакайки на опашката в магазин за сувенири, видях един възрастен мъж на около 70 години

една от продавачките го попита:

- за някоя госпожа ли търсите подарък?

а той се усмихна щастливо и каза:

- не за някоя си. за МОЯТА прекрасна госпожа.

и една широка усмивка се появи на лицето ми.

на излизане от магазина спрях въпросния господин.

искаше ми се просто да си разменим две думи.

въпросът ми излезе направо от устата ми:

- извинете, вярвате ли, че тази истинска любов като вашата съществува и в днешно време, възможна ли е една такава силна връзка в 21 век?

а той ме потупа по рамото и каза:

- момиче, не спирай да вярваш в доброто. раздавай любовта си. не се замисляй много над лошите неща, които се случват. гледай нагоре и се стреми високо, над материалното.

- ох, оставихте ме без думи... много се възхищавам на такива хора като вас, които са успели да съхранят любовта си и се грижат един за друг дори на такава възраст. сякаш търся същото в живота си, но някак...

- девойче, никога не се отчайвай! ти не ми изглеждаш да си от тия, материалните. сигурен съм, че ще откриеш това, което търсиш. ще ти кажа една бърза притча. *всяка година по едно и също време 10тина жени тръгват да берат малини. година след година. една година обаче една от жените била болна и не отишла на беритбата. останалите отишли, но видели, че в частта на болната няма почти никакви малини. след като оздравявала, жената отишла сама натам. върнала се с тооолкова много малини, другите жени се учудили как се е случило така, че като са отишли те, не е имало толкова, а пък сега тя се връща с няколко кошници с малини. а жената се усмихнала и казала "ей, каквото си е писано за мен, си ме чака". * това запомни от мен. не насилвай нещата, каквото е твое, си стои и си чака времето.

- леле, благодаря за тези думи! ще ги запомня за много дълго време. пожелавам на Вас и на Вашето семейство много, много здраве, защото сега, в тези времена, това е най-важното, пък любовта и щастието - имате ги и просто мога да ви пожелая да ги запазите у себе си още дълги години. благодаря за бързия раз��овор! приятен ден!

- дерзай, момиче! винаги вярвай в три неща - в себе си, в доброто и в съдбата. дори и съдбата да ти е тежка, знай, че доброто те чака и само ти си тази, която би си помогнала в трудни моменти. щастливей!

[mymessyymindd]

любими са ми тези среднощни позвънявания.

от даден човек, който вече е в миналото ти.

понеже те е ранил твърде много.

напие се и ти звънне.

а телефонът ти е без звук.

сякаш съдбата те спасява.

защото знае, че би му вдигнала.

дори след всички болки и тъги, които той ти причини.

но телефонът ти е без звук тази вечер.

сякаш си знаела подсъзнателно.

че ще се обади и не е редно да му вдигаш.

и на сутринта не знаеш.

да се радваш ли, или да тъжиш.

за пропуснатото обаждане.

но съдбата знае:

достатъчно страда.

време е да си щастлива!

[mymessyymindd]

Хронометър.

Когато бяхме близки и тренирахме заедно, той пускаше хронометъра си.

Когато се скарахме жестоко, пак тренирахме по едно и също време. Но той не пускаше хронометъра си.

Постепенно времето излекува раните ни, сближихме се пак, станахме *приятели* отново. Днес той беше пуснал хронометъра си.

Моля те, не го спирай повече.