pich07

[pich07]

Тази нощ,

не спах.

Дори

не мигнах,

като буца

в гърлото

бе любовта

заседнала.

Другари

предлагаха

оризова водка

и

пури.

Уви отказах им

защото

дима ще чертае

в прахта

твоето име.

А да те давя в

оризова водка....

Ще те намеря

на дъното

на тази чаша.

И аз ще съм

давещия в

океанските ти очи.

Та

Тази нощ не спах,

дори не мигнах,

другари заключително

казаха че:

Любовта ми е като "Българската Коледа",

за тези в нужда,

за изоставени

и без грижа.

Коста��ин Андонов

[pich07]

Днес когато ме няма

дали през прозореца

луната ти говори

колко си прекрасна.

Дали ти шепне,

хвалебствия без брой.

Дали някой се престраши

вечер да те прегръща.

Днес когато ме няма

дали през прозореца

самолетите още кацат

дали излитат

Дали ти дават

безрезервна

грижа,

любов.

Дали?

Костадин Андонов

[pich07]

"Защото животa е игра без граница,

досадна история,

откъснати страници,

празни неизписани."

Първа среща

По завет на дядо

съм избръснат и изгладен.

По завет на баба й

закъснява симпатично.

По завет на татко

я взимам аз от тях.

По завет на мама,

ми се усмихва тя.

Елегантна и красива,

с тембър който искаш да въздиша

поръчва ми уискито

с нея слади наистина кат мед.

Заплащам сметката...

предлага тя да се изместим,

поръчвам аз сауър,

изпивам го на екс.

Тя поръчва ми негрони.

И с ��оглед римува ми на екс.

Костадин Андонов

[pich07]

Последно време

ми върви на омъжени,

на жени по график,

с вечерен час.

Срещи по тъмно,

търсещи младо,

жадни за цигара време,

на шосето

на ръба на колата.

На бремени,

с експлозия от хормони.

На бъдещи булки,

пишещи сватбени обети.

На жени със стаж в брака,

бракували уважението на мъжа им.

На новопостъпили в лоното на верността.

После мама пита кога ще докарам булката.

Костадин Андонов

[pich07]

За тези които знаят

на разклона за село Герман,

научиха ме да говоря на Вие.

Да обожествявам любовта.

Без значение дали мястото е

на пиедестала.

Та от там обожавам нощите

в които ти нося тъмна бира.

(Руса за деня)

А ти след баня

да бъдеш цялата алена.

С боси нозе

изящни глезени,

които фетишисти

са желали,

а в дълга нощ си ги качвала на мен.

Та от там обожавам утрините,

в които дори забравям да си платя битовизмите,

забравям себе си и потъвам в очите ти.

Давя се и пак изплувам когато зашепнеш.

Когато направиш кафе,

когато пуснеш онази песен гръцка.

За тези които знаят

на разклона за село Герман,

научиха ме да говоря на Вие.

Да обожествявам не любовта.

А теб.

Костадин Андонов

На разклона за село Герман се намира Двореца Врана.

[pich07]

Чакам те на ъгъла на Шишман и Гурко

сложил дрехи по стил на сваляч,

една червенокоса мадама,

каза много сте готин.

Приех го като награда

и знак че ще те сваля,

може ръцете от село да са,

но зная как да те съблека.

Пристигаш ти на Шишман и Гурко,

взела на годините страха.

носиш се победно, триумфално дори,

че забила си някъв младок.

И прибираш ме като трофей в апартамента си,

купила с двете си работни ръце.

Борила се в живота нелек,

с други жени с тестостерон нелеп.

Предлагаш някакво изискано питие а от алкохол не разбираш,

сваляш колана ми с нежни ръце,

целуваш ми душата

и вадиш я само с поглед зелен,

изнасилваш дяволите ми,

а присписпивам ангелите ти.

Черпиш накрая кафе.

Изпращаш ме до входа,

и забраняваш целувката навън.

Днес не пишеш,

явно мъжа ти пак държи се добре.

Костадин Андонов

[pich07]

Дойдох тук

за любов

да взема,

да дам.

Уви

разврат е,

и без да вземам

и без да дам.

Абсурд

е

голям.

Костадин Андонов

[pich07]

На М.

Ти цялата

белонога,

Лятна си.

Миришеш на

разрязана диня.

Алена,

плътна,

сочна.

Със

сокове.

Ти цялата

белонога,

Лятна си.

Вкусна си

на сол.

На море,

На океани.

На бохемски

Нощи.

На хайдушки песни.

На грозде без семки

На студен джин

В юлска нощ.

Ти цялата белонога,

Лятна си.

Разлей се по мен.

Преди аз по теб.

Костадин Андонов

[pich07]

Пура след Пура

Вървят си.

Уиски след уиски

изтича.

Душите срещу мен

се сменят.

Едни и същи герои,

различни имена.

Гърлото пресъхва след

петата чаша поредна.

Пепелта прелива от

пепелник.

В очите плуваш на сал,

плетен от изнорените ми ръце.

И преливат океани

след спомен за теб.

Днес не съм добре,

но ще ми мине.

Просто някъде, прочетох

твоето име.

Костадин Андонов

[pich07]

Госпожата,

старата госпожа,

покани ме,

по Смирненски

на чашка абсент.

Покани ме да спя в гдето

многозина мечтаят.

Където в градините пеят химни

птиците

змиите

пчелите.

Тя май ме обожава.

Тя май може да има всеки.

Обича вековни бижута,

някъде от нейната ера.

Хобито й е да флиртува.

Май само аз й отказах.

Ама кажете й,

каква обида е това,

жена мъж да сваля.

Костадин Андонов

[pich07]

Аз обичам тъжно,

небелязано.

Някак в сянка.

Давам каквото имам

последното си давам.

Не чакам нищо в зямяна.

Прескачам от облак на облак

за да те намеря и

те завивам с този облак.

И като котешки лапи,

ръцете ти целувам.

И тук горделивите мъже

ще питат ам�� защо

като тебе те желае тази,

онази, еди коя си,

Старата госпожа.

Радвам се на малък жест,

не на позиции в обществото,

думи благи две,

малко уиски

и пурета с компания.

Не знам дали любовта е сляпа.

Любовта е бяла котка с две различни очи.

Всъщност тези котки са генетично глухи.

За това чета по устни.

Костадин Андонов

[pich07]

Днес не съм добре, но ще ми мине.

Просто някъде прочетох твоето име.

Костадин Андонов

[pich07]

Десет години

Ще бъда нетипично откровен.

Преди точно една декада години

тя си тръгна.

Благодаря.

Менталния (моралният) ни баща в училище каза, че след време ще съм благодарен.

Прав бе.

Тя превърна ме в поет.

Остави ме.

Чуствах се всякаш

някъде далеч вали, усещах мириса на дъжд, на дъги.

На гръмотевична буря, на летен дъжд.

Но при мен капка

не бе паднала.

Освен

сълзите

ми.

Костадин Андонов

[pich07]

По Гринуич

Ела долети от твоя гурбет.

Вземи от там любимия алкохол мой.

Сама знаеш кой е.

Сипи в кристалната чаша.

Па дано не гор��и.

Да се усети пушека на уиски.

Историята на бъчвите.

Скрили в криеницата

детска глъч и онази стара любов.

Долей в кристалната чаша.

Ще поръчам да пушиш цяла вечер до моите нозе.

И да запееш с твоя глас.

Носещ дъха на Балкана и топлината на юга.

И пей ми до изгрева.

Отпусни изнорени ръце.

Да забравиш твоята половинка а аз моята.

Ела, долети.

Отпусни изнорени ръце.

Ела, попей.

Аз само ще поръчвам.

Костадин Андонов

[pich07]

Шампанена си ми,

беше и ще останеш шампанена.

С дантела от пяна в очите,

по бузите ти,

по устните.

От горчивия послевкус на простени разочарования.

Предателства, загуби, гордости.

Но да съм до теб не мога.

Не било правилно пред Бога.

Роднините ми също ще ни преоценят.

Но ти си видяла и взела страха на живота.

Изчукал те е той.

Ти обаче също.

Квит сте.

В това започва всичко твое което е толкова секси.

Само ако беше...

Само ако бях....

Ние ще си знаехме.

Костадин Андонов

[pich07]

Съзнавам че,

твоите устни,

имат вкус,

на

слънце,

топло кафе,

камина

и фреш портокали

и моркови.

Топла дреха,

зима навън.

И усмивка

в много

тръпчинки.

Костадин Андонов

[pich07]

Като котешки, очите ти гледам,

след чашата червено вино,

търся със стих да те обвържа.

Ала никъде не пасваш ти.

Дланите ти топли , като мек хляб.

Кожите ти обрисувани в мастило на поети.

Косите ти дар от бога са и те...

Навярно ръцете ти са талантливи майстори

с тях може да боравиш тъй добре.

И с четки да рисуваш бъдещето твое с мене.

Да те поканя на бира с портокалова кора зад кварталния локал.

Ръждясал вече от вечно чакане.

На тази избягвана среша.

Да ми направиш от погачите на баба,

а аз да направя от пържолите на баща ти

и да залостим бравата на времето сегашно,

и да се запием до забрава.

Костадин Андонов