rosypp

[rosypp]

"Да бях умрял! До гуша ми дойде

с достойнство да се перчи лицемерът,

богатият от бедни да краде,

нищожества с почтени да се мерят,

да е в бардак девическата чест

и ученият, унизен, да проси,

и ситият под маска на злочест,

и много често болен здрав да носи,

и доблестният – в хорските крака,

и правият да си криви душата,

и словото с намордник все така,

и правдата – слугиня на лъжата. "

Уилям Шекспи��

[rosypp]

The older I get, the more difficult it is for me to tolerate rudeness. It’s seriously hard for me to pretend that I don’t mind you being a jerk. It’s like as long as I grow up, I can’t stand fake people around me, I don’t have the patience for all that drama and no interest for other schemes and intrigues. I don’t know why but I really appreciate those polite and kind people that make me feel comfortable and I love how they make me smile.

[rosypp]

И пак не заспивам. Не зная защо.

А уж с Умората си легнахме навреме.

Една до друга. Във едно легло.

И тя дори започна да придремва.

А аз не мога. Ето ме. Лежа

и гледам разни сенки по тавана.

Една мъничка сянка на жена,

а пък до нея - друга. По-голяма.

Прилича ми на нещо с пет уши,

със седем крака и със две опашки.

Ако се вслушам в него, чак ръмжи.

И сигурно си мисли, че е страшно.

Но мен не ме е страх. Съвсем не ме.

Да си ръмжи. Не искам да го слушам.

На мен ми липсват просто две ръце,

в които, ако искам, да се сгуша.

Умората отдавна вече спи...

Завиждам ли ѝ? Мъничко, навярно.

А аз ще чакам първите петли,

облегната на дясното и рамо.

caribiana

[rosypp]

tbh my music taste is so hard to describe like it’s literally everything except for the songs i dont like

[rosypp]

*

Някои се вторачват

в загадката на

деколтето ѝ.

Или си я представят

в скучна хореография на телата.

Аз предпочитам да я държа за ръка.

[rosypp]

The master of burns Yours Truly

[rosypp]

[rosypp]

*

Преди,

с дядо стояхме на верандата

с часове

и брояхме звездите.

Сега,

стоя сама на верандата,

а звездите са с една повече.

Л.К.

[rosypp]

tumblr isn’t considered a social media because everyone on here is just talking to themselves

[rosypp]

*organizes life at 3am*

[rosypp]

Me: it’s not even that serious.

Inner me: have a breakdown

[rosypp]

Материалното принадлежи на света, духовното на вечността... Искам само в нечие сърце местенце

[rosypp]

I wish my imagination had a screenshot button.

[rosypp]

Беше късен есенен ден. Времето , в което всичко бавно изстива и се подготвя за неминуемата смърт, за края на поредната календарна година. Аз лежах на канапето в стаята. Прозорецът беше леко открехнат, за да може лекият есенен хлад и миризмата на дъжд да влизат при мен. И аз в унисон с природата, ще кажете , бях тъжна , меланхолна, готвеща се за зимата, която не искам да настъпва. Може би съм се почувствала така за миг, но за мен сега всичко беше различно.

Тази зима разликата е, че аз имах какво да ме топли в студените дни. За мен слънцето нямаше да се скрие този път, защото беше до мен. Почиваше си в едни топли кафяви очи. В една топла усмивка. В ръката, която нямаше да пусне моята. В сърцето, чийто ритъм чувах , когато се допирах до гърдите му.

        За мен тази есен беше краят на един период, изпълнен с мъка, страдание, разочарование, самота. Но този край бележеше началото на нещо по- красиво . Може би на една любов..

     И в този ден, аз лежах на канапето . Гледах през прозореца . Слушах дъжда . Тогава аз не бях изпълнена с негативни емоции. Тогава аз разбрах – Обичах те ! За мен новата година щеше да бъде едно ново начало, един нов живот, една нова любов..

[rosypp]

НОЩНИ ПТИЦИ

Най-красивите разговори се водят след четири сутринта,

под завивките в тъмна и студена спалня.

Без дръпнати завеси, за да може очите ни се адаптират към мрака

и да си виждаме съвършено добре силуетите.

Да е толкова тихо,

че дори да не се сещаме да пуснем музика за фон.

Когато сякаш не съществуват часови зони

и целият останал свят е заспал.

Има ни само нас.

Разкажи ми за мечтите, които си убедена, че ще сбъднеш

и за онези невъзможните, звучащи нелепо изречени на глас.

Искам да науча от какво те е страх,

за да знам къде да бъда двойно по-смел.

Сподели ми и най-налудничавите си мисли.

Нека си говорим само за неща,

които ни карат да се чувстваме малки и незначителни.

Влюбени песъчинки.

Дай ми да видя коя си всъщност,

когато те гледат само очи,

които няма да те съдят.

Не заспивай още.

Говори.

Гласът ти стига.

Димитър Калбуров

[rosypp]

“Прозорците — затворени и черни

и черна и затворена вратата,

а на вратата — листът със словата:

„Стопанинът замина за Америка.“

И аз съм сам стопанинът на къщата,

където не живее никой,

ала не съм аз заминавал никъде

и тук отникъде не съм се връщал.

Аз не излизам никога от къщи

и моите еднички гости са годините..”

Ат.Далчев - “Повест”

“Построила си си убежище, а всъщност си в затвор.”

— Дарина Германова

[rosypp]

“Самотна ли си? Сипи си чаша червено вино, запали цигара и седни до прозореца точно в полунощ, нито минута по-рано. Не се нуждаеш от музика, остави се на тишината да те погълне цялата. Изгаси и лампите, слей се с мрака, за да видиш, че от близо не е толкова страшен. После няблюдавай как светлините отвън бавно намаляват една след друга. Всеки постепенно потъва в своята собствена самота или просто заспива в нея… Сега разбираш ли за какво ти говоря? Защо се бориш със самотата си? Просто я приеми. Оцени я. Понякога най-големите наказания на съдбата се оказват най-голямата ни награда.”

— И. А.