sashokostov

[sashokostov]

[sashokostov]

книха манайсакдхн

[sashokostov]

Пробвам само :)

Па пробвай си :)

[sashokostov]

Цанко Иванов Лавренов (1896-1978)

Сред имената, определящи облика на българската живопис от първата половина и средата на ХХ век, Цанко Лавренов има значимо присъствие. Творчеството му последователно отстоява разбирането на художника за националния облик на изкуството, затова в хомогенната си цялост – като идейна насоченост и пластически търсения, то пресъздава различни образи на родното. Няма българин, който да не познава картините „Стария Пловдив“, „Манастирът Хилендар“ или „Рилския манастир“. Творби като тези отдавна, още приживе на художника, са се превърнали в христоматийни образци, в образи, свързани с националната ни идентичност. Цанко Лавренов е роден в Пловдив на 24.11.1896 г. Още по време на ученическите си години във Френския колеж в родния си град, знае, че ще се посвети на изкуството. Посещава между 1921 и 1922 година частното художествено училище „Света Анна“ във Виена, среща се с модерното европейско изкуство, впечатлява се от сецесиона и експресионизма. Не успява да получи мечтаното академично образование, но с още по-голяма убеденост се отдава на художническото поприще. След завръщането си в Пловдив развива активна творческа и обществена дейност, свързана с изложбите на Дружеството на Южнобългарските художници. Един от върховете в творчеството му е големия живописен цикъл, създаден след пътуванията му до Света Гора през 1935-1936 година. Творчеството му се характеризира с приемственост в традицията на българската възрожденска живопис. Ярко изявен е интереса му към пейзажния жанр, като основна тема в творбите му е старата българска архитектура. Композициите му се отличават със стремеж към стилизация, интерес към детайла и декоративен колорит. Член на дружество "Родно изкуство", на Дружеството на южнобългарските художници и на СБХ от 1945 г.* Първата творба, която му носи известност, е акварелната рисунка „Иконописец“ от 1926 г. Скоро след нея се появяват и първите пейзажи от Стария Пловдив и Рилския манастир. Един от върховете в творчеството му е големият живописен цикъл, създаден след пътуванията му до Света гора (1935 - 1936). Автор е на Стопанската карта на България в българския павилион на Световното изложение в Париж през 1937 г. Емблематични за творчеството му остават „Селски панаир в Пловдив“ (1967), мислена и преживявана повече от 30 години. Цанко Лавренов е автор на монографии за художниците Веселин Стайков (1955), Елисавета Консулова-Вазова (съвместно с Бинка Вазова, 1956), Златю Бояджиев (1958), на мемоарната книга „По стръмната пътека“ (1968) и на голям брой студии и статии по въпроси на изкуството.** Отказвал е да продава своите картини на световни музеи и галерии, на частни колекционери. Издирва и откупува картини, продадени преди години.*** Обявен за почетен гражданин на Пловдив през 1976г **** Почива на 16.12.1978 в София* Днес Художествената Гимназия в Пловдив носи неговото име. Паметникът на художника се намира на входа на библиотеката на Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство - Пловдив, в Стария град.

Източник: * tsankolavrenov.org ** wikipedia.org *** marica.bg **** Райчевски, Г., Петко Петков „Пловдивските почетни граждани“, Пловдив, 2006г. Още: Видео изложба на художника, музика: Gabriel Faure - Sicilienne for Flute and Piano, Op. 78 Цанко Лавренов по време на работа „Уникалните кадри с Цанко Лавренов, спасени от унищожение, бяха част от юбилейната изложба в СГХГ през 2016 г.“

Още информация за него може да намерите тук

Целта на нашата самоинициатива „Лицата на Пловдив - он-лайн изложба“ е да ни подсети, че от незапомнени времена Пловдив ражда, приютява, вдъхновява не един и двама, живеещи чрез красотата на изкуството. Благодарение на тях, градът и животът ни днес са по-красиви! Ние искаме да припомним техния принос за това! Отворени сме към всякакви предложения!!! Благодарим!

[sashokostov]

Борис Христов (1914 – 1993)

Роден на 18 май 1914 г. в Пловдив. Борис Христов е български оперен певец-бас. Един от най-известните оперни изпълнители на XX-ти век. Завършил Право, той е забелязан от цар Борис ІІІ, докато пее в прочутия хор „Гусла“ и получава стипендия да учи оперно пеене в Рим. След това учи вокално майсторство в Залцбург. През 1946 г. е професионалният му дебют - изпълнява партията на Пимен от операта „Борис Годунов“ (едновременно в Рим и в Миланската скала). През 1948 г. за първи път изпълнява ролята на Борис на сцената на „Cagliari”. През 1949 г. дебютира в „Ковънт Гардън“ като цар Борис Годунов - роля, която ще изпълнява неизменно на тази сцена в периода 1958-1974. През 1950 г. е поканен от ръководството на „Метрополитен Опера“ за ролята на Филип ІІ от „Дон Карлос“, но властите в САЩ му отказват входна виза, заради действащия тогава „Закон за вътрешната безопасност на МакКаран“; 6 години по-късно, през 1956 г. дебютира на американска сцена в ролята на цар Борис Годунов. През периода 1957-1963 г. пее многократно на сцената на Чикагската опера и въпреки че забележителната му кариера е свързана с всички значителни оперни театри по света, той така и не успява да излезе на сцената на „Метрополитън“. Последният му концерт е на 22 юни 1986 в Българската академия в Рим. В световноизвестният Британски музей, в специална зала е уредена експозиция на сценичните костюми на Борис Христов, Мария Калас и Лорънс Оливие. През 1986 г. в Рим е открита „Българска Академия за изкуство и култура Борис Христов“. Великият българин дарява дома си в Пловдив на българската държава, за да се грижи за развитието на млади оперни певци, а домът му в София се превръща в "Музикален център Борис Христов" за подготовка на млади дарования. Умира на 28 юни 1993 г. в Рим.* През 1991г е обявен за почетен гражданин на Пловдив.** През 2014г. се навършиха точно 100 години от рождението на Борис Христов. По този повод пред Дома на културата, носещ неговото име беше монтиран и негов паметник.

Източници: * www.plovdivguide.com ** Райчевски, Г., Петко Петков „Пловдивските почетни граждани“, Пловдив, 2006г. Още: филм на БНТ за Борис Христов „Гласът, който моли Бога за България“ 2014 г. Изпълнение на Борис Христов из операта „Севилският бръснар“

Целта на нашата самоинициатива „Лицата на Пловдив - он-лайн изложба“ е да ни подсети, че от незапомнени времена Пловдив ражда, приютява, вдъхновява не един и двама, живеещи чрез красотата на изкуството. Благодарение на тях, градът и животът ни днес са по-красиви! Ние искаме да припомним техния принос за това! Отворени сме към всякакви предложения!!! Благодарим!

[sashokostov]

Атанас Кръстев – възродителят на Стария Пловдив

Кръстев е роден на 17 септември 1922 г., завършва право. По неведоми пътища в началото на 1954 г. се озовава в отдел „Наука, култура и изкуство“ към Общинския съвет на Пловдив. Тогава се появява и прякорът, който буквално залепва за личността – Културата. По ирония на съдбата в началото ��олегите ползват прякора с ирония – заради неугледния външен вид на новопостъпилия служител. 

Едва ли тогавашните му колеги са си представяли, че именно Културата ще допринесе толкова много за Пловдив. Кръстев носи гордо и друг прякор: „Кмета на Стария град“. През 1969 г. Начо се издига в кариерата, като става началник на управление „Старинен Пловдив“. Любовта и възрожденската страст, с която се захваща да облагороди и възстанови пространството между трите хълма – Небет, Джамбаз и Таксим тепе, с годините ще доведат до автентичния възрожденски квартал, който всички днес познаваме като Стария град. Архитектурно-историческият резерват приютява около 200 паметника на културата. В началото мечтата на Начо Старият град да изглежда по днешния начин е по-скоро химера. От архитектурните забележителности няма и помен, пловдивчани избягват тази част на града. Къщите са почти необитаеми, с изключение на няколко арменски семейства, които търсят накъде да избягат. В началото Начо почти не намира съмишленици – местните хора не виждат потенциала на квартала с неговата далновидност. Но с търпение и постоянство, стъпка по стъпка, Начо възвръща възрожденския блясък на къщите и показва скритото от руини и прах архитектурно богатство на света. Ако не беше той, може би вече нямаше да съществуват прекрасни къщи като Балабановата, „Хиндлиян“, „Недкович“, „Ламартин“ и още много други. За много кратък период начело с Начо са реставрирани цели 94 сгради, Старият Пловдив бързо излиза от пепелта на времето само за няколко години. И не говорим за проста реставрация, а за многопластов и съгласуван процес, с чиято помощ профанизацията на Стария град, от която Начо толкова се бои, е предотвратена. За основа на възстановяването служат фотографиите на архитект Христо Пеев, които той е правил без специална цел, а по щастлива случайност се оказват безценни. Координираната реставрация запазва духа и облика на града, той се превръща в място, където за 5 минути човек пътешества между векове и дори хилядолетия. От възрожденските къщи през Античния театър до останките на Небет тепе, представящи Пловдив като един от най-старите европейск�� градове. След векове, прекарани под земята, Античният театър възкръсва за нов живот през 1981 г. навръх 1300-годишнината на България. Едва ли ще е изненада, ако кажем, че именно упоритостта и ентусиазмът на Начо са движещата сила, съживила тази безценна сцена. Кръстев я определя като една от най-големите забележителности „не само на Пловдив, не само на България и не само на Балканския полуостров“. В това начинание той среща подкрепата на кмета Диран Парикян. Без да подозира за значимостта на предстоящата находка, градоначалникът се съгласява да разруши цяла улица и да срути 6 сгради на нея, за да може тя да бъде проучена. Смелостта на двамата е възнаградена, те помагат да се направи откритие, което се оказва със световно значение. Освен физическото възстановяване на старинния Пловдив не по-маловажно е вдъхването на живот на реставрираните сгради. Тази част от града се превръща не просто в архитектурен музей на открито, а в истинска душа на българската култура. Със своята харизма Начо събира повече от дузина изключително талантливи творци. Въпреки че нито рисува, нито пише, той е свързващото звено между актьори, художници, режисьори и писатели, които се озовават в Стария град. Започват редовно да се събират в къщата му на Небет тепе. От обезлюден квартал тази част на града се превръща в интелектуален център, включващ не просто изключително талантливи творци, но и страхотни чешити. Голямата слабост на „кмета“ са художниците. Негови най-близки приятели са Димитър Киров и Георги Божилов-Слона. Първият е приютен от Начо в къща в Стария град, защото няма къде да живее в определен период от живота си. Вторият се запознава с любовта на живота си покрай Кръстев. Друг негов приятел – Любомир Левчев, го определя така: „Да, той беше и си остана кмет на несъществуващ град, който дава приют на духовни хъшове.“ 200-годишната къща на Начо с изглед към целия град е убежище на много закъсали творци, любимо място за бохемски гуляи на компанията. В нея Йордан Радичков пише „Опит за летене“. Стефан Цанев казва: „Там горе, в „параклиса“ – в кулата над Античния театър, написах най-хубавите си неща.“ Трихълмието привлича и изявени чуждестранни творци – Габриел Гарсия Маркес, Алексис Вайсенберг, синът на Борис Пастернак и американският поет Уилям Мередит са малка част от световните величия, посетили Пловдив и оставили своите впечатления в книгата ��а гости, която днес е в къщата-музей на Начо, която продължава да бъде и галерия. Симпатията между художниците и Начо е взаимна – рисуват го на над 30 платна автори, сред които Златю Бояджиев, Димитър Киров, Жоро Слона, Светлин Русев, Николай Кучков, Борис Димовски, Иван Кирков. На гърба на портрета, нарисуван от Давид Перец, авторът пише: „Начо, ако трябваше да бъдеш измислен, нямаше да е по-сполучлива личността ти.“ Кръстев организира първата изложба в Стария град, като през 1967 г. в дома си излага 33 акварела на своя приятел Георги Божилов- Слона, а по-късно превръща къщата в първата частна галерия в Пловдив. Кръщава я „Червеното пони“, едноименната творба на Стайнбек е вдъхновила Димитър Киров да изобрази едно алено конче на оградата, а то донася името на галерията и днес може да се види там. Освен на споменатите художници колекцията включва картини и на други видни автори като Енчо Пиронков, Йоан Левиев, Димитър Казаков – Нерон, Христо Стефанов, Георги Баев, Иван Кирков. Сериозни усилия той посвещава на каузата да събере творчеството на Златю Бояджиев в постоянна експозиция. Борбата продължава 19 години, докато избраната от Начо къща е предоставена, а градската управа осигурява друго жилище на обитателите. Въпреки че не всички платна остават в Пловдив, Начо сравнява щастието си в деня на откриването с чувството, което е изпитал при откриването на Античния театър. Начо Културата си отива от този свят на 25 ноември 2003 г. До последния си ден запазва този младежки плам, който се е въплътил завинаги в атмосферата на Стария град. Заедно с него си отива цяла епоха. Златното време, изпълнило възрожденските къщи с живот, „Червеното пони“ с приятелство е отминало, но то все още може да се усети във въздуха.* Обявен е за почетен гражданин на Пловдив през 2002г.** След смъртта на Начо Културата през 2003 г. площадът пред Балабановата къща получи неговото име. Там през 2008 г. бе поставен и паметник на човека, превърнал Стария град от архитектурен резерват, в духовен дом на творческата бохема от средата на ХХ век. ***

Кратки откъси от последните му интервюта, дадени за вестник “Марица”.**** „Излязох от казармата и започнах да си търся работа. Нямах никаква представа с какво ще се занимавам. Тогава срещнах Живко Белев и ме покани в своя отдел „Наука, изкуство и култура”. Това беше моят шанс.“ „За първи път стъпих в Стария град през януари 1954 година. Беше изключително студено и, честно казано, в началото не бях очарован. Сега, ако ме питате как се влюбих в това място ­ не знам. Стана някаква магия. Първото, което ми показа тогавашният музеен работник Любомир Петков беше червената стая в къщата „Недкович”.“ „Мечтая в началото на Стария град да бъдат представени в музейни експозиции на най-големите творци на Пловдив. Като тръгнеш, първо да разгледаш Златю Бояджиев, после Цанко Лавренов, да надникнеш в Градската галерия и накрая да се потопиш в света на Георги Божилов-Слона.“ (Начо реализира тази идея.) „През дългите нощи в болницата започнах да връщам лентата назад, да записвам спомените си на касети. Вадя и снимки от онези времена. А моята къща е музей, съхранил много спомени. Ще я запази такава и наследникът ми Явор.“

Още: Филм на БНТ за Начо Културата „Умно Село - ЧОРБАДЖИ НАЧО НА СТАРИЯ ГРАД“

Източници: * bulgarianhistory.org ** Райчевски, Г., Петко Петков „Пловдивските почетни граждани“, Пловдив, 2006г. *** kmeta.bg **** plovdivguide.com

Целта на нашата самоинициатива „Лицата на Пловдив - он-лайн изложба“ е да ни подсети, че от незапомнени времена Пловдив ражда, приютява, вдъхновява не един и двама, живеещи чрез красотата на изкуството. Благодарение на тях, градът и животът ни днес са по-красиви! Ние искаме да припомним техния принос за това! Отворени сме към всякакви предложения!!! Благодарим!

[sashokostov]

Магазинът отвътре

[sashokostov]

Базар за книги на Здравей, Здраве!

Скъпи приятели, 

Тази година е десетото юбилейно представяне на фестивалът за здравословен начи�� на живот "Здравей, Здраве!". Датите на фестивала са 20-ти и 21-ви април. Тази година мотото е "Даровете на духа", изданието ще бъде посветено на духа на здравето, силата и красотата! Ние ще участваме с книги на различни тематики (билколечение, пчеларство и пчелни продукти, езотерика, йога, будизъм, педагогика, психология и още много други...), близки до здравословния начин на живот! Ще ни намерите в Дом На Науката И Техниката, на терасата срещу стълбите.

Фестивалът е с вход свободен! Заповядайте! :)

Откриването на фестивала ще бъде в петък 19-ти април. Започва от 17,30ч на пл. Джумая джамия. От там започва шествие с организаторите и доброволците на фестивалите „Здравей, Здраве!“ от страната, водени от мажоретен състав на дами на възраст 70+ г. „Бяла роза“ Казанлък. Шествието ще премине през Общината и ще завърши в Цар Симеоновата градина, площадката над Мечката, където ще има официално откриване с концерт и връчване наградите на трите конкурса - рисунка, есе и фотография. 

[sashokostov]

Колекция DVD "На всеки километър" по 2лв за диск

[sashokostov]

Л. Рон Хабърд колекция “Мисия Земя” Цена за всички 50лв

[sashokostov]

Л. Рон Хабърд колекция “Мисия Земя” Цена за всички 50лв