snimoblog-blog

[snimoblog-blog]

Samyang XP PREMIUM MF 85mm F1.2 - боке монстър :)

   Когато Samyang обявиха този обектив и видях за първи път как изглежда си помислих, че започват да правят скъпи обективи и ще сменят таргет групата си от потребители. От производител на бюджетни решения с добро оптично качество и сносна механика минават на премиум клас. Обаче това, което видях и усетих при първия си допир с обектива, ме остави със смесени чувства.

   Ще започна с общи впечатления за дизайна, материалите, усещането на пипане и т.н. Обективът е голям, дори бих казал ГОЛЯМ. Ето едно сравнение със стария Canon FDn 85mm 1.2L, който на размери е сходен с досегашния Samyang 85mm 1.4 IF. И двата са сложени на адаптери, за да се ползват на безогледалка, но дори без тях се вижда разлика в обема. Теглото е малко над 1кг за Samyang и 700гр за Canon-a. Тук обаче Zeiss водят доста, Mulvus 85mm е само 1280гр. Определено се усещат при ползване и ме карат да си харесвам повече малкия лек Canon.

   Обективът предизвиква широко отваряне на очите при всеки виждащ го за първи път, особено монтиран на Sony A7r, което е сравнително малко тяло. Понеже съм пробвал Zeiss Milvus 85mm 1.4 мога да кажа, че дефакто е сходен по размери и тегло и до голяма степен и дизайна е взаимстван оттам (мисля, че Milvus серията излезе преди Premium Samyang). Дори сенникът е направен да имитира този на Zeiss-a. Оптичната схема обаче е малко по-проста - само 10 елемента, подредени в 7 групи, което е близо до 9-те на стария модел на F1.4. Zeiss сa използвали 11 елемента за Milvus и Otus.

ляво - новият 85mm 1.2, дясно - старият 85mm 1.4

   Тук се вижда и празното пространство около лещите както �� пред тях. Предната оптична група се движи доста напред и назад, ако бяха направили обективът да не е с вътрешен фокус, можеха да го скъсят доста. При фокус на безкрайност щеше да е почти 2см по-къс. 

   Понеже не съм разглобявал да разгледам механиката, мога да кажа само субективно като усещане как стоят нещата. Първо прави впечатление това, че обективът е пластмасов отвън, Zeiss се усещат по-метални дори там. Ръчният фокус на Milvus върви по-плавно като на стария ми Canon FDn 85mm 1.2L, Samyang-а е определено подобрен спрямо предишното поколение и се върти изключително приятно. Въпреки това не е толкова плавно колкото скъпите Zeiss и стария Canon. По този показател доста от старите ръчнофокусни обективи също имат какво да покажат. Освен това, този модерен дизайн с гладък гумен ринг лично на мен изобщо не ми допада, нито на Milvus-a, нито на Samyang-a. Оtus не съм пипал още, за да имам впечатление. Минусът е когато се снима във влажна обстановка и по техниката се образува лек влажен слой - става хлъзгаво и несигурно за работа. В това отношение старите ръчнофокусни обективи са за предпочитане, поне за мен. 

   Друга особена екстра на Samyang-ът е липсата на ринг за бленда. Обективът се произвежда само за Canon за момента и е направен с електронна такава, до сега само моделите за Pentax и Nikon бяха с контрол на бленда от тялото, този е първият за Canon с такава екстра. Това носи някои позитиви и негативи. Позитивът е удобство при работа с тела на Canon, а негативите са, че при ползване на безогледалка преходникът трябва да има контакти за управление на блендата, което прави и ползването за тилт (със съот��етен преходник) една идея по-неудобно. Също така, блендата не може да се сменя плавно при снимане на видео, което никога не съм намирал за плюс, т.к. не го правя по принцип (но повечето хора си го искат като екстра). Между другото на A7r с адаптера, който използвах - Sigma MC-11, показваше F1.3, a реално си беше отворен на F1.2.

   Да преминем към малко кадри. Снимах три пъти с него, като първият ден не успях да му обърна много внимание. Все пак, ето примери с него и Canon FDn 85mm 1.2L:

A7r / Samyang XP 85mm F1.2@1.2 ^ - flickr

A7rII / Canon FDn 85mm F1.2L@1.2 ^ - flickr 

A7rII / Canon FDn 85mm F1.2L@1.2 ^ - flickr

A7r / Samyang XP 85mm F1.2@1.2 ^

Защо правя сравнение - защото е добре да се има предвид и поне една алтернатива, защото имам стария Canon, а и да се види колко е напредналa оптиката за 40 години (FD 85mm 1.2 e пуснат в продажба 1976та година).

A7r / Samyang XP 85mm F1.2@1.2 ^ - flickr  Тук, ако отворите целият файл във flickr ще видите колко добре са коригирани аберациите, халирането, остротата по целия кадър е повече от добра като за 1.2 обектив.

A7r / Samyang XP 85mm F1.2@4.0 ^ - flickr     Ето и един пейзажен кадър без никаква артистична стойност, но се добива представа за остротата по кадъра при бленда F4.0.

След първите тестове нямаше изненади. Samyang-ът е типичен модерен обектив - контрастен, с меко боке, чудесно изолира обекта от фона. Сравнен със стария Canon има по-малко “характер” в бокето, но тези неща са изцяло на вкус. Eто директни сравнения от втория ден, когато имах вече идея как да ги съпоставя. 

A7rII / Canon FDn 85mm F1.2L@1.2 ^ - flickr

A7r / Samyang XP 85mm F1.2@1.2 ^ - flickr

   На средна дистанция се усещат разликите, които споменах в бокето. Лично на мен, малко повече ми допада наличието на лек характер в дефокуса при Canon-a, но Samyang-a определено води в качеството на картинката. Нека видим и близки планове:

A7r / Samyang XP 85mm F1.2@1.2 ^ - flickr

A7rII / Canon FDn 85mm F1.2L@1.2 ^ - flickr 

Тук е почти неразличимо с кой обектив е снимано. Бокето е почти еднакво, единствено детайлът при гледане на кадрите на 100% може да издаде по-модерния обектив. Maкар да го намирам за излишно, ето кроп от горните примери (излишно, защото смятам, че кадърът трябва да се гледа като цяло, а не в детайли). 

Ляво: Samyang, дясно: Canon ^ flickr

Ето и нагледно разликата между новият F1.2 и старият F1.4 Samyang:

A7rII / Samyang IF 85mm F1.4@1.4 ^ - flickr

A7r / Samyang XP 85mm F1.2@1.2 ^ - flickr

Разликата е достатъчна, за да го пожелая (в случай, че нямам Canon-a). Това е малко притеснително, може би след като F1.4 ми се вижда вече малко, но виждате резултатите. Тези два обектива правят 85ците на 1.8 безинтересни за мен.

Eто и два кадъра в цял ръст - колкото повече се отдалечаваме от модела, толкова по-малко личи разликата между F1.4 и F1.2.

A7rII / Samyang IF 85mm F1.4@1.4 ^ - flickr

A7r / Samyang XP 85mm F1.2@1.2 ^ - flickr 

Това е пример за флеър. През цялото време, през което обективът беше в мен на снимки, сенникът не беше. Едно, че с него обективът става като за отделна раница, и второ, че почти никога не ползвам сенници. Предполагам, че ако се постарая ще изкарам и малко повече флеъри, но като цяло мога да кажа, че Samyang са се справили доста добре с покритията на лещите. Обективът снима контрастно, сравнително трудно прави флеъри и когато направи такива не са грозни, а меки и топли, без остри детайли, които да дразнят.

   Имаше и трето снимане, при което имахме щастието да ни завали дъжд. Така може да се види картинката и при облачно време. При по-неконтрастен фон (като при облачно време) обикновено бокето е по-мазно и може да премине в тотален блър. Ето малко семпли, които са снимани само с A7r / Samyang XP 85mm F1.2 само на F1.2:

Жалко само, че дъждът беше за кратко :).

Всички кадри с обектива могат да се видят в албума във flickr.

   Като извод, мога да кажа, че съм много приятно изненадан от Samyang XP PREMIUM MF 85mm F1.2 и мисля, че е чудесен инструмент за портрети. Цената му е малко височка на пръв поглед, но в сравнение с алтернативите се оказва ок.

За какви хора е предназначен според мен този обектив: - ползватели на пълноформатни камери с желание за повече боке; - ползватели на Sony A7 серия камери. Убеден съм, че именно на тези камери ще е много по-лесно да се фокусира ръчно с F1.2 обектив отколкото на DSLR Canon; - обичащи да снимат с ръчен фокус.

 За какви фотографи не го препоръчвам: - нетърпеливи и неползващи ръчен фокус; - без желание за компромиси с изброените от мен минуси на обектива; - търсещи компактност и малко тегло.

Алтернативи: Mitakon 85mm F1.2 - EUR 600-950 - по-евтин (особено втора ръка), но не се предлага с гаранция в България, има и слухове за лоша сглобка (ако е като на 50mm 0.95 няма да е добре предвид и цената). Иначе го има за Canon, Nikon и Sony байонети. Canon EF 85mm 1.2L (1ва или 2ра версия) - EUR 800-2000 - Тези се предлагат нови (2ра версия) и втора ръка. Понякога са на приемливи цени, но все пак по-скъпи от нов Samyang. Имат повече аберации, по-меки са по краищата на кадъра на отворени бленди, на тегло са същите. За ползвателите на Sony камери могат да имат и AF - ако използвате A7II, A7rII или А9 (A6300 и А6500 също, но са кропки). Canon FDn 85mm 1.2L - EUR 700-1400 - страхотен обектив! Макар и на години, обективът е доста модерен оптически. Плаващи елементи и асферична леща са основните разлики с повечето му връстници (първата версия е пусната в продажба през 1976та година). Това ме подсеща и за основният му недостатък - нов не се предлага от много години, а през това време много бройки са били на профилактики и ремонти при знайни и незнайни майстори, което е довело до много проблеми. Основният е лошото стопанисване - една профилактика в домашни условия с подръчни материали при пълна липса на знание как се прави и обективът вече не е същия. Иначе е проектиран да надживее в пъти съвременните обективи без изключение, както повечето от неговото време. Като добавим и факта, че много Canon ползватели са решили да го преправят за EOS байонета, което е невъзможно без намеси по оптичната схема, и намирането на добра бройка става много труден и скъп процес. Иначе, както се вижда от семплите, дори с моята много изстрадала и далеч от перфектна бройка - обективът е страхотен, чудесна механика на фокус механизма, остър, красиво боке, контрастен, малък и лек. Zeiss Milvus 85mm 1.4 - EUR 1200-1800 - страхотен обектив! Остър, контрастен, красиво боке, добре контролира аберации, като цяло нищо общо с прехваления Planar 85mm 1.4 (без значение модерната или C/Y версия). Много ми допадна, макар да нямах много възможност да го тествам както трябва. Минусът за мен е F1.4, което както разбрахме не ми стига и цената, която е двойна на тази на Samyang-a. Дори втора ръка Zeiss държи високи цени. За подобни пари се намира Sigma Art 85mm 1.4 и той не отстъпва по нищо, а има и автофокус.

   След като изброих алтернативите, бих казал само това, че ако сега трябваше да избирам, бих заложил на сигурното и бих си купил Samyang-a. Ако не мога да си намеря добра бройка на стария и малък Canon 85mm 1.2 и не ми се рискува да купувам и пробвам, при нужда от такъв обектив Samyang XP PREMIUM MF 85mm F1.2 предлага най-много за парите си. Да, по-висок клас е като качество от предишните модели. Не, не е на нивото на Zeiss като материали. От друга страна, теглото е по-ниско (заради карбона) и цената е наполовина.

   Отново благодарности на Dynaphos за осигурената техника!

[snimoblog-blog]

Samyang 35mm F1.2 за Sony E - малък, но голяма изненада.

   Когато анонсираха Samyang 35mm F1.2 ED AS UMC CS ми се стори супер безинтересен, все пак съм човек ненаситен за бокета и 35ца на F1.2 за кроп сензор не беше нещо, което да ми привлече вниманието. 

   После обаче, някой каза, че обектива покрива доста от 35мм сензора и внезапно изпитах желание да го пробвам. Основно заради размерите и теглото.

  Това е сравнение със сегашната ми 35ца за Е байонет заедно с преходника й. Самянга отляво тежи само 275гр, Сигмата с преходника са общо 790гр. Да, Самянга е без АФ, но е и 2 пъти по-евтин и доста по-малък.

   И така, преминавам към тестовете. Ще започна с тестове на кроп сензор за какъвто е проектиран обективът. За сравнение използвах Sony SEL 35mm F1.8 OSS, който по принцип ползвам за видео заради стабилизацията и размерите. Всички кадри са обработени до там, че да им изравня експожъра и цветовете доколкото е възможно. Също така съм ги снимал от ръка стараейки се да не променям позицията си, за да е сравним резултата.

А6300 / Sony 35mm F1.8

А6300 / Samyang 35mm F1.2 

   Още от първите кадри се вижда разликата между F1.8 и F1.2, все пак е малко повече от 1 стоп и се усеща в начина, по който обективът отделя модела от фона. Разбира се Сонито е автофокусен и фокусирането на окото става с натискане на едно копче бързо и лесно, но за хора като мен разликата в двете изображения оправдава ползването на ръчен фокус. Пък и това е безогледална камера... с едно копче си зумвам частта от кадъра, която искам да фокусирам и съм готов.

Ето и 100% кроп от горните кадри. В случай, че не се познае горе е Sony SEL 35mm F1.8 OSS, долу е Samyang 35mm F1.2.

А6300 / Sony 35mm F1.8

А6300 / Samyang 35mm F1.2

А7r / KMZ Zenitar 50mm F1.7

   Тук добавих още една комбинация камера+обектив към теста. Фул фрейм еквивалента на Samyang 35mm F1.2 е 50ка на F1.7 и както се вижда не дава нещо по-различно от кроп камерата. За съжаление се сетих на терена вече, че ще е интересно подобно сравнение и не взех по-модерен обектив като AF-S Nikkor 50mm 1.8G, който щеше да прилича много повече като форма и характер на бокето на Самянга. 

А6300 / Sony 35mm F1.8

А6300 / Samyang 35mm F1.2

А7r / KMZ Zenitar 50mm F1.7

   Колкото повече се отдалечаваме от модела, толкова повече се усеща нужда от F1.2, за да се отдели прилично фона. Като острота Самянга на F1.2 е остър като Сонито на F1.8, след затваряне на блендата Корейчето е по-остро.

   Oще едно сравнение на кроп срещу фул фрейм.

А6300 / Samyang 35mm F1.2

D750 / Nikkor 50mm F1.8G  

   И преминавам към по-интересната за мен част от възможностите на обектива, а именно - снимането на фул фрейм.

А7rII / Samyang 35mm F1.2

A7r / Sigma 35mm F1.4 Art

   Както се вижда още от първите кадри, обективът е доста инте��есен като алтернатива на голям и тежък (да не споменавам скъп) 35мм F1.4 и с един кроп 4:3 или 16:9 проблемните краища на кадъра изчезват. Това значи две неща - става идеално за снимане на видео на такъв сензор и за снимки при условие, че сме склонни да правим компромис с проблемите му. В централната част на кадъра се усеща и разликата между F1.2 и F1.4 под формата на повече боке и по-силно отделяне на фона.

А7rII / Samyang 35mm F1.2

A7r / Sigma 35mm F1.4 Art

   Както се вижда, колкото по-близо е моделът, толкова по-добре са краищата на кадъра. Ето кропове от горните кадри показващи само ъгъла на кадъра:

Sigma 35mm F1.4 Art

Samyang 35mm F1.2

Вариантите за борба с този “ефект” са два - кроп и малко заигравка с клониращ инструмент в съответния едитващ софтуер. Аз лично не се дразня толкова много от него и освен в случаите, където пречи не бих му обръщал внимание.

А7rII / Samyang 35mm F1.2

A7r / Sigma 35mm F1.4 Art 

   Да поговорим за острота, нещо, което не ми е много интересно поради факта, че обективът има достатъчно от нея и за целите на почти всички снимащи хора в днешно време е напълно достатъчна. Освен това, в интернет е пълно с ревюта, в които това е акцентът и няма тестове подобни на моя (особено пък тест на фул фрейм). И така, ще пусна линк към цели кадри във flickr като първия, до който води линка е на 1.2, нататък са надписани кой на каква бленда е и могат да се теглят на цял размер 42мп. Ето и линк към самия албум само с кадри от този обектив.

   Друг интересен факт за този обектив е следния - аз много обичам да снимам на А7цата с Lens Turbo адаптер и 50mm F1.7 Зенитар. Това ми дава една интересна визия на кадрите, приличаща много на средноформатна камера с 80mm F2.8 обектив. Ето малко примери с такава комбинация:

Това, което ми допада, е дефокусът/бокето, съчетан с по-широк ъгъл на снимане, характерен за 35мм обектив по височина на кадъра (на 35мм сензор), но получен от 50мм обектив (който засилва ефекта). Ето сравнение на тази комбинация обектив + адаптер + камера срещу същата камера и Самянга:

А7r / Lens Turbo II / KMZ Zenitar 50mm F1.7 - линк ^

A7r / Samyang 35mm F1.2 - линк ^

   Както се вижда, Самянга постига дори по-широк ъгъл на снимане с приблизително същото количество дефокус/боке, което го прави още по-привлекателен за мен.

   При снимане срещу слънцето (или друг силен светлинен източник) флеъри не се появяват лесно, най-много плавно и меко да падне контрастът, което лично аз го намирам за положително качество. Флеърите, ако са шарени или с ясно изразени форми, могат да провалят кадър. В случая нямах проблеми.

   Дотук с резултатите от обектива. Като сглобка и материали много напомня на останалите ръчнофокусни обективи на марката oт едно време. Пластмаса отвън, метални вътрешности и байонет, стъклени лещи с доста прилични покрития. Сенника в комплекта е пластмасов, но солиден и много добре щраква без да хлопа. Така и не го ползвах, особено на фул фрейм щеше да ми направи винет понеже е дълбок. Типичен Samyang, както казах, фокусът върви прилично с много малък луфт. За мен е забележим понеже снимам доста с механични обективи и съм ползвал и доста по-скъпи и по-хубави като механика обективи. Блендата на версията, която е в мен, е стъпкова като има кликове на всеки 1/2 стоп. Там нямам забележки, блендата е чудесна с 9 заоблени ламела и прави страхотни звездички при попадане на точкови източници в кадър. Точно по вкуса ми са - ясно очертани, но не прекалено като на Cosina/Voightlander обективите. Седят ненатрапчиво и красиво в кадъра. 

   Като извод мога да кажа, че съм много приятно изненадан от Samyang 35mm F1.2 ED AS UMC CS и мисля, че за парите си предлага добри възможности. 

  За какви хора е предназначен според мен този обектив: - ползватели на APS-C камера с желание за повече боке; - ползватели на Sony A7 серия камери, склонни на компромиси за сметка на това, което ще получат като плюсове; - обичащи да снимат с ръчен фокус; - гледащи кадъра, а не детайлите на 100% увеличение, макар че обективът не е мек.

  За какви фотографи не го препоръчвам: - нетърпеливи и неползващи ръчен фокус; - без желание за компромиси с изброените от мен минуси на обектива; - oчакващи да снимат в пълен мрак с него :) все пак е около Т1.4.

Алтернативи: Mitakon 35mm F0.95 II - 600$ - по-скъп и не чак толкова по-добър обектив понякога с прекалено мазно и меко боке; Vintage 50mm + Mitakon Lens Turbo II - 30-600лв за обектив по избор и 250лв за адаптер - евтин или по-скъп начин за получаване на повече боке за APS-C сензор безогледални камери. За обектив може да се ползват от най-евтините 50ки до по-скъпи такива на 1.2 примерно. Накратко, комбинацията 50mm F1.2 обектив и този адаптер прави 37mm F0.9 обектив. Разбира се, резултатите ще са “по-арт”, но обикновено това се търси в такива ситуации.   Добавям още малко кадри във фул фрейм режим на A7rII. Всички са на F1.2 и с приложен профил за Samyang 35mm 1.4 (нямах профил за точния модел, но този за стария пасна прилично).

[snimoblog-blog]

Zhongyi SPEEDMASTER F0.95/50mm  v.2 - малко впечатления

   Ще разкажа накратко за това чудо на Китайската оптика - какв�� ми харесва и какво не, ще покажа и кадри с него.

  Това е една от любимите ми 50ки. Дълго време мислих, пресмятах, чудих се дали да го купя, накрая не се сдържах и не съжалявам. Все пак едно от предимствата да ползвам пълнокадрова безогледална камера е това да ползвам такива обективи. Това ме кара да кажа от сега, че всички кадри, които покажа, ще са снимани със Sony A7 камери. 

   Обяснението на въпроса “Защо на DSLR не може да има такъв обектив?” е следното - първо, по-трудно е да се направи чисто оптически и второ, резултатите с него ще са странни. За да илюстрирам първото ще покажа най-светлосилната 50ка за SLR камера - Canon EF 50mm 1.0L

Да, този отляво е :), до него отдясно е Canon EF 50mm 1.2 L, после са 1.4 и 1.8 моделите. Можете да си представите размерите. Теглото също не е малко, обектива е безобразно скъп и с размерите на EF 85mm 1.2L. Всъщност ето един материал на fstoppers.com по темата - линк. И като казах по-рано, че резултатите с такъв обектив ще са странни ето един кадър от линка.

Забелязвате ли странното боке, което сякаш е рязано с правоъгълна форма? Това е заради кутията, в която седи огледалото на DSLR-a. Тя спира светлината на места и това реже бокето точно както става като сложите примерно картон с дупка във формата на сърце пред обектива и бокето става на сърца. Това е хардуерен винет причинен от камерата. Всички обективи на F1.2 и повечето на F1.4 ползвани на ДСЛР правят такъв ефект, но в различни степени - колкото по-светлосилен е обектива толкова повече се реже бокето. На F1.4ките обикновено реже само отдолу и горе при по-близки кадри. Както виждате на F1.0 се реже доста. На безогледална камера няма какво да спира светлината и рязане няма.

  Но да се върнем на темата за Митакона. Започвам с ергономията. Доста e странна. Като ползвател на ръчнофокусни играчки бих казал, че не са го измислили добре. Има някои неудобни моменти като например позициите на ринговете за бленда и фокус. Този за фокуса е много назад и не е много удобно от гледна точка баланс на обектив и камера, по-стабилно би се държал в ръцете ако този ринг беше по-напред. Рингът за бленда е безстъпков, което за изцяло механичен обектив е кофти, поне да имаше кликове да се ориентираш без да гледаш колко си затворил блендата или идеалният вариант - пресет механизъм. Усещането при работа е за евтин ръчнофокусен - нищо общо с повечето стари ръчки от висок клас. Фокусът не върви така мазно и плавно като на канони, никони, пентакси от преди 40-50 години примерно. Средна хубост е и подозирам, че механизмът вътре е доста евтин. Рингът за фокуса е малко хлъзгав заради боята или релефа, не е гумиран, което хем е лошо (плъзга се), хем добре (няма да се подуе и да остане без малко грапавичко там). Сглобката - първата бройка, която имах, ходи на доктор. Имаше забравени дупки за винтове без да са навили такива, от което хлопаше фокус ринга. Втората, и тя ходи за постягане, но сега си я ползвам безгрижно. Оставих си по-грозната ��ъншно бройка. Майстора каза също, че китаеца не е предвидил ако е децентриран обектива да се разглобява много или юстира. Като цяло, общото впечатление за материалите е ... евтин и имитиращ скъп продукт. Идва в кожена кутия, която намирам за доста кичозна и нефункционална. Също така, на втората версия сенника идва отделно в пликче понеже явно не са променили кутията от първата версия, която е без сенник.

   Оптически е мек, но това се очакваше. Като казвам мек трябва да вземем предвид и това, че на другите 50ки блендите не са толкова бързи. Сравнен с повечето стари F1.4 и F1.2 обективи се държи доста добре. И предвид това, че някои стари F1.2ки в добро състояние са на цената на този... всеки може сам да си направи сметка и да прецени трябва ли му толкова много дефокус. На F1.4 затворен вече е доста по-добре, а на F2.0 е като друг обектив. Краищата подострят на F8.0 като за пейзаж, може и по-рано за по-малко мегапиксели и при не голямо вглеждане на 100% на монитора. Не е пейзажен обектив определено, правен е да се снимат портрети на F0.95-1.4. Това ни води вече към хубавите страни. Хубавите неща - оказа се не толкова голям, колкото си мислех. Дефакто е малко по-голям от Minolta Rokkor 58mm F1.2 с преходника. 

Следва и как е като размери спрямо един по-скъп (ако е в перфектно състояние) стар ръчнофокусен Canon FD 50mm 1.2 L. 

И малко сравнение спрямо други алтернативи, но нито една не е толкова светлосилна... всъщност дори можете да видите тези отдолу сравнени тук. В ревюто на Samyang AF FE 50mm 1.4 може да се добие представа и колко е разликата от F1.4 до F0.95.

   Не е много тежък или поне не го усещам толкова тежък. Картинката е много приятна, определено дава различна визия от другите 50ки и това беше основната идея като го купувах. Изглежда, че покритията на лещите са много добри, т.к. след F1.4 някъде цветовете и контраста стават много приятни и остават така до F16 бленда, на отворено винетира и е по-”арт”. Тук няма как да го съдим много понеже все пак е F0.95. Такива големи лещи трудно се правят без падане на контраста и флеъри.

^ F0.95 - показва шарен “арт” флеър

^ След малко затваряне според ситуацията, около F1.2-1.4, нещата с флеърите са доста добре коригирани, a бокето седи кръгло заради хубавата, заоблена и с много ламели бленда.

Мисля, че е напълно използваем за портрети на F0.95. Има слабо халиране и аберации. Светлосилата от F0.95 до F1.4 е почти една и съща (според мен е около Т1.3), единствено винетът и слабият контраст намаляват като се затвори. Цената - за цената си дори нов от магазина няма нищо подобно. Втора ръка в БГ излиза от време на време на около 1200-1300лв (това към момента, в който пиша този материал). Това е различен обектив, дава различна визия и ето какво имам предвид нагледно:

Ако трябва да опиша характера му ще е нещо такова - много приятно меко боке с лек рисунък, без да блърва тотално. Страхотното 3д усещане в кадъра идва от добре отделеният от фона обект. 

Ще пусна още няколко кадъра тук, а за който му е интересно ето и линк към галерия с кадри, които съм правил с него - галерия.

Eфектът в долния кадър си е директно от обектива.

Дори при по-далечен обект в цял ръст има достатъчно дефокус. Реално на око го преценявам, че отделя фона като 85мм F1.4, но е широк като 50мм.

   И сега кратко заключение. Ще го направя под формата на плюсове и минуси.

   За какви хора е предназначен според мен този обектив: - искащи най-бърза 50ка за не много пари; - снимащи с много боке и дефокус, обичащи боке панорами и т.н.; - обичащи да снимат с ръчен фокус; - гледащи кадъра, а не детайлите на 100% увеличение.

   За какви фотографи не го препоръчвам: - нетърпеливи и не ползващи ръчен фокус; - без желание за компромиси с изброените от мен минуси на обектива; - oчакващи да снимат в пълен мрак с него :) все пак е около Т1.3-1.4, което е близо до модерен Samyang AF FE 50mm 1.4

Като цяло, за портретен фотограф това е един много добър инструмент. Но както е с всички обективи, това трябва да е въпрос на личен избор. Аз мога единствено да покажа моята гледна точка. 

Алтернативи (отново не ставащи за ДСЛР): Voigtlander Nokton 50mm 1.1 - 900$ - скъп и не толкова добър обектив с по-ретро излъчване на кадрите; SLR Magic Cine 50mm f/1.1 - 400$ - евтин, но доста по-зле като оптика; SLR Magic Hyperprime 50mm T0.95 - 1000-3000$ - скъп и не по-добър като оптика, специално бокето му изобщо не ми хареса; Leica Noctilux 50mm 0.95 Asph. - 10 650$ - МНОГО скъп

[snimoblog-blog]

Sony FE 85mm 1.8 - първи впечатления.

   Днес имах възможност да пробвам за малко новото FE 85mm 1.8 на Сони и останах с много приятни впечатления. Накратко бих го нарекъл Batis на половин цена.

   Разликите с Batis 85mm 1.8 са следните: - няма стабилизация; - няма цифрово дисплейче с отчитане на фокусно разстояние и DOF. - казват, че е по-добре коригиран за аберации и при насрещна светлина покритията на лещите са по-добри, но не пробвах да снимам срещу лампи :).

   Това, което има обаче, лично на мен ми харесва повече: - още по-лек е и компактен; - има бутон за фокус холд и е програмируем за други неща като фокус по очи примерно - страхотна екстра! - копче АF/MF - много полезна екстра! - същата картинка като на Batis - остро, същата форма и характер на бокето; - странно, но по-приятен за ръчен фокус. Batis-a не захапва ако не местя фокусния ринг със скороста, която той иска и е много по-дистанционно усещането, докато на сонито нещата бяха доста по-добре. По-бързо реагираше и по-прецизно. Обектива си е с електронен фокус ринг, но все пак... - половината цена, да двойно по-евтин е.    Използвах Тишо за модел при пробите и вкарах два ръчнофокусни модела в сравнението ей така за по-интересно. Започвам с Batis-a.

CZ Batis 85mm 1/250 ISO250 F1.8 ^ - flickr

Sony FE 85mm 1/250 ISO250 F1.8 ^ - flickr Аз поне разлика в картинката не намирам, снимките са конвертирани с едни и същи настройки.

Samyang 85mm 1/500 ISO250 F1.4 ^ - flickr Изглежда разликата в светлосилата е почти един стоп. Разликата в дефокуса за някои може да е незабележима, аз я усещам. Особено се усеща като се сравни и с 1.2ката.

Canon FD 85L 1/500 ISO250 F1.2 ^ - flickr 

Първото нещо, което се забелязва, е по-слабият контраст на двата ръчни обектива. Корейският си е по-мек като контраст и в идеално състояние, което не може да се каже за стария канон, който е видял доста падане по стълби и нескопосани майстори през годините. Откакто е в мен е ходил на правилния майстор и е закърпен, но надали може да се има за пример на какво е способен конкретния модел. Все пак го включих понеже си е 1.2 и е един от любимците ми когато снимам портрети.

   Следващата сцена беше по-близка:

CZ Batis 85mm 1/200 ISO320 F1.8 ^ - flickr

Sony FE 85mm 1/200 ISO320 F1.8 ^ - flickr  Отново не виждам никаква разлика в картинката. Предполагам оптичната схема е безобразно подобна. Може би има някаква нищожна разлика в цветовете, Сонито малко повече жълтее (ако може изобщо да говорим за цветове при това изкуствено осветление). Но това е на един бял баланс от оправяне.

Samyang 85mm 1/400 ISO320 F1.4 ^ - flickr Колкото по-близо сме до обекта на фокус, толкова повече личи разликата между 1.8 и 1.4 :).

Canon FD 85L 1/400 ISO320 F1.2 ^ - flickr  Тук или Канона не е широк, колкото останалите на това фокусно разстояние, или ние с модела сме се раздалечили.

   И последно, едно бързо сравнение на дефокуса и бокето с много шарен и “рошав” фон.

FE 85mm ^ - flickr

Batis 85mm ^ - flickr

   Някой ако вижда разлика... аз не виждам никаква.

   Като заключение бих казал, че Сони най-после пуснаха нещо смислено и достъпно в тези милиметри. Батиса не беше лош, но не беше и добре сложен като цена като за 1.8 обектив, поне от моята гледна точка. Да, стабилизацията му помага за видео и снимки на по-бавни скорости, но ако не снимам пейзаж при снимки, стабилизацията не ми върши кой знае колко работа, поне на мен. Алтернативи имаше до момента от Канон с адаптер и все още ги има, но не на всички им работи АФ, а още по-малко им работи с всички функции. FE 85mm 1.8 всичко му работи, при това отлично. Пробвах го и на A7r, който няма фазов фокус и си беше супер. Не съм ъпдейтвал камерата, все още си е с 3.20 софтуера, което значи, че не знае за съществуването на този обектив, въпреки това работи с него без забележки.    Ако някой е заинтересуван от по-подробно ревю може да погледне това на Phillip Reeve - review, където обективът е подробно изтестван. Аз бих го пробвал на някоя сесия в бъдеще, но да видим ще успея ли да се сдобия с тестова бройка за няколко дена и да я изкарам някъде навън да поснимам нещо по-художествено.

[snimoblog-blog]

Samyang AF 50mm и 14mm за Sony E байонет. Част 2/2 - 50mm 1.4

   Честно да си кажа, 50ката ми беше по-интересния обектив още от анонса им. Като боке маниак, всички обективи правещи такова са ми интересни, както и това да ги сравнявам и проверявам кой ще ми хареса и в каква обстановка.

   Когато започнах да го ползвам първо го сложих на A7rII и там нямаше никакви проблеми. ��сичко му работи като на нейтив обектив правен от Сони. Ще започна с кадрите от екскурзията. Както се сещате ще са предимно пейзажи и детайлчета с бокета. На А7r имаше същия проблем като 14ката - трябваше да се изключи Live View Preview, за да фокусира на отворена бленда,  дори когато ще снимаме на затворена (F11 примерно).

   Дадох камерата на приятелката ми да ме щракне, понеже това беше от редките случаи, когато на нея имаше автофокусен обектив. Искаше се само да натисне копчето,  камерата сама намира лицето и всичко е на фокус както трябва. И разбира се надали ще видите кадри на бленда различна от 1.4 или 8.0, за по-заинтригуваните от точните параметри има EXIF.

голям размер ^

голям размер ^

   Tози водопад ( Скокът ) нямахме време да го разгледаме от ниското, щеше да се получи чудесен кадър с 14ката. Но го щракнах с 50ката през дърветата на 2.0 бленда ей така на бързо.

голям размер ^

голям размер ^

   Още там при преглеждане на кадрите в камерата, ми стана ясно, че обектива ще ми хареса. Страхотна картинка с единствената забележка за малко повече аберации, но FE 55mm 1.8 също има доста такива. За сметка на това обаче, Самито е 1 стоп по-светло и с много меко боке, правещо кадрите да изглеждат триизмерни. Също така предпочитам 5мм по-широкото. Изглежда сякаш са сложили STF елемент. Освен това тези аберации се чистят супер лесно с роу конвертора (по кадрите тук не съм ги махал).

голям размер ^

голям размер ^

Ето и малко пейзажи на затворена бленда.

голям размер ^

голям размер ^

голям размер ^

голям размер ^

голям размер ^

   Следващата ми мисъл беше да го сравня с наличните ми 50ки, но се оказа че нямам нито една автофокусна такава :). Затова се обадих на приятел и намерих и Sony/ZEISS Sonnar T* FE 1,8/55 ZA, който е един от най-добрите обективи на тази ширина. Добавих в избора си и два от най-любимите ми ръчнофокусни 50мм, които ползвам често при снимането на портрети и ето какво се получи.

   От ляво на дясно - Samyang AF 50mm f1.4 Sony FE, ZY Speedmaster 50mm 0.95, Sony FE 50mm 1.8, KMZ Zenitar-M 50mm 1.7(с тилт преходник към Е байонет). Sonnar FE 55mm 1.8 е малко по-дълъг от евтиното сони и също толкова дебел, значи е от малките в теста.

   Е… когато приключихме снимането се сетих, че не съм снимал 50ките заедно, затова отидох до магазина и ги щракнах, но понеже нямаха FE 55 1.8 сложихме новото FE 50 1.8 до останалите. Както виждате, за разлика от 14ката, тук положението с размерите е обратното. Samyang AF 50mm f1.4 Sony FE е един доста обемен и не много лек обектив със своите 585гр. Но все пак е малко по-малък от предложението на Sony/Zeiss -  Planar T* FE 50mm F1.4 ZA, което до сега не ми е попадало за проба. По-малък е и от Sigma 50mm 1.4 Art. Сравнявам го с тези големи стъкла, защото е направен като тях - повече лещи, по-сложни конструкции, като цяло модерен обектив за пълноформатна камера. При така зададени условията е дори компактен :). И както 14ката, този също е с вътрешно фокусиране.

   Ето два кадъра със Samyang AF 50mm f1.4 от Кубо - това така известно място за сбирка на фотографи във ВарнаJ. Дори в тъмницата аф си работеше добре със A7rII. Намира си лица и фокусира, не се чуди и бави. На същите условия Sonnar 55 1.8 се чудеше доста и искаше един стоп по-високо исо. Явно самянга освен на хартия и на практика е по-светлосилен. Предвид това, че сонара го дават Т1.8, самянга трябва да е Т1.4, което ще се види от сравненията после. Използвах само наличнoто осветление.

F1.4 1/250 ISO20000 ^

F1.4 1/250 ISO12800 ^

   Преминавам към малко кадри от едно бързо сравнение на тъмно, което успяхме да направим. Специални благодарности на модела и асистента, които ми се вързаха на акъла така бързо. Ще покажа първо целите кадри и после ще коментирам малко. Карам ги по ред на светлосилата от 1.8 към 0.95.

CZ 55 1.8 1/100 ISO16000 ^ - вижда се как ъгълът на снимане е по-тесен и компресира повече фона. Все пак е 5мм по-дълъг.

KMZ 50 1.7 1/100 ISO16000 ^

Samyang 50 1.4 1/100 ISO8000 ^

ZY 50 0.95 1/100 ISO8000 ^

   Както се вижда, китайското чудо има около един стоп загуба на светлина, но все пак е най-светъл от всички. Странното е, че по разни тестове в интернет го измерваха да е Т1.47, което би значело че Самянга е около Т1.6 и Цайса би следвало да е около Т2.3, но в същите измервания същия Цайс го дават Т1.8… По това, което виждам аз от теста бих ги наредил така: ZY T1.3, Samyang T1.5, CZ и KMZ Т2.0. Oбработката на кадрите е еднаква, с единствената разлика при руския обектив, където навсякъде дърпах черното понеже му е по-слаб контраста, което не влияе на светлите области.

   Тук е добре да спомена и това, че е много по-удобно да се работи с АF - натискаш си копчето и той фокусира окото, но понеже съм увреден и дефокусът все не ми стига, лично аз бих избрал китайското чудо, което се намира от чужбина на цена малко над тази на Самянга. Въпреки това, Samyang AF 50mm f1.4 беше другия обектив от 4те, който много ми хареса и бих го предпочел пред 55 1.8 сонара. Ще покажа още малко семпли и в движение ще обяснявам защо.

ZY 50 0.95 1/80 ISO400 ^

Samyang 50 1.4 1/80 ISO400 ^

CZ 55 1.8 1/80 ISO800 ^

   Ето още 3 примера при още по-близки кадри, където започва по-ясно да личи разликата в размера на бокето. Колкото по-близо сме до модела, толкова по-ясно личи разликата между 1.8, 1.4 и 0.95. Освен самата форма на бокето има още един фактор, който може да се вземе предвид и това са така наречените лучени кръгчета в бокето, породени от асферичните лещи. Следват малко кропове, за да покажа за какво говоря. За някои хора това не е проблем, но мен лично ме дразни. Нарочно не съм включил ръчнофокусния обектив, понеже е около 10 пъти по-евтин от тези трите и тук не изпъква особено. По-късно ще покажа и той на какво е способен. Заради неточният тилт преходник примерите с него бяха и с лек тилт :).

   Като изключим лекия бекфокус, който съм направил с китаеца… все пак може да се види на тези 100% кропове какво е положението с бокето. Двата автофокусни обектива си имат асферични елементи, които правят кръгчетата. Самянга обаче определено ми допада повече. Нещо като микс е от Цайса и Митакона. Има събрани хубавите страни на двата - светлосила, АФ, острота. Според мен са се справили почти отлично с оптиката, защото е остър, прехода фокус-дефокус е много плавен и приятен, бокето е по-меко и държи добър контраст и цветове.

Да минем на дневни кадри. Първо цял ръст, после близки.

CZ 55 1.8 1/8000 ISO200* ^

Samyang 50 1.4 1/8000 ISO200* (EV -1.0 в пост процеса) ^

ZY 50 0.95 1/8000 ISO200* (EV -1.0 в пост процеса) ^

   * На чудещите се, защо съм снимал на ISO200 ще отговоря в бъдещ материал за трикове при ползването на A7rII и други Сони камери имащи PP настройки, както и как да подобрим динамичният обхват на камерите с тях.

   На снимките се вижда колко е разликата между 1.8, 1.4 и 0.95 при цял ръст. Както се вижда е доста по-малка от тази при близък кадър, но пак си я има. Сонара въпреки 5те мм отгоре не успява да отдели фона като 1.4ката.

Продължава да ми харесва този Самянг. Остър, меко боке, АФ работи отлично.

KMZ 50 1.7 1/4000 ISO200 ^

CZ 55 1.8 1/4000 ISO200 ^

Samyang 50 1.4 1/8000 ISO200 ^

ZY 50 0.95 1/8000 ISO200 ^

Тук, за съжаление, дали заради контражура или аз съм мърдал, двата автофокусни обектива бяха фокусирали на около 2мм зад окото и не беше така рязко както ми се искаше. Затова ще приложа кропове от друг близък кадър.

   Както казах, има причина да вкарам стария руски обектив в сравнението. Може да му липсва контраст, но откъм детайл, аберации и преход фокус-дефокус има какво да покаже дори на обективи над 10 пъти по-скъпи от него. Съзнавам, че това може да му вдигне цената на пазара втора ръка, но аз съм се запасил с две копия и се надявам дълго време да си ги ползвам с кеф :).

   Така като сме се загледали в пикселите, не виждаме обаче и някои други много важни подробности като например как стои цялостно кадъра, защото не всички печатаме големи принтове, които след това хора с лупи разглеждат. Затова хората, които печатат и гледат с лупи - да се загледат в кроповете, а тези, които просто снимат и показват в интернет - да обърнат внимание на целите кадри. Нека да спомена и защо няма кадри на по-затворени бленди - защото не виждам смисъл да се купува 1.4 обектив, за да се снима портрет на 2.8 примерно, а и всички 1.4 обективи на 2.8 са остри и нямат дефекти… за такива сравнения има други ревюта :).

   И така, време е да направя някакво заключение на база на проведените тестове и личните ми виждания за нещата. За кого е този обектив и за кого не. За мен това е един от най-универсалните обективи в момента за FE, защото притежава от всичко по малко и е на добра цена нов от магазина. 

За човек търсещ: - острота - 1.4 светлосила - меко боке - автофокус без липси (на някои немаркови обективи им липсват опции в настройките на АФ, а този си има всичко) - нейтив обектив без преходник - FE или с други думи покриващ пълноформатен сензор - приемлива цена

И склонен на компромис с: - аберации на 1.4 - електронен ръчен фокус - до ня��ъде размерите и теглото - до някъде остротата (не е Sigma 50mm 1.4 Art)

На такъв човек мога да препоръчам Samyang AF 50mm f1.4.     Ето и един клип, който спретнахме много на бързо след снимките, за да тестваме видео автофокуса. Можеше да друсам по-малко, но бях забравил да взема допълнителните дръжки за гимбала и го държах с една ръка само.    За по-тежко бях сложил Rode Videomic Pro върху камерата и може и да съм прекалил с тежеста за този конкретен гимбал. Но като цяло съм много доволен от видео автофокуса, от време на време се шашкаше и отиваше на фона, но през повечето време държеше фокуса много добре. Предполагам на А6300/6500 ще е още по-добре, но там няма особен смисъл от този обектив поне за мен понеже е голям и покрива голям сензор, а за кроп има малки и леки 50ки.

[snimoblog-blog]

Samyang AF 50mm и 14mm за Sony E байонет.  Част 1/2 - 14mm 2.8

    Винаги съм искал да започна такава дейност - да пиша ревюта за фото техника. Mалко си падам, както казват, gear head и обръщам повечко внимание на техниката, която ползвам. Да се надяваме, че това ще е добро начало. Вече от няколко години снимам с камери Сони и наскоро ми предложиха да пробвам новите автофокусни модели обективи на Samyang. 

   Oпитът ми с марката до момента е с доста от ръчнофокусните модели и там впечатленията ми обикновено са били - страхотна оптика за парите си, но често много лоша механика. Колко проблеми имах с 35мм 1.4 веднъж за канон байонет, а след това и за пентакс... Затова подходих скептично, но се оказа, че от Самянг са вдигнали нивото. 

   Имах планирано ходене по планините точно преди да взема двата обектива и реших, че ще е добра възможност да натрупам малко снимков материал, различен от това, което може да се щракне в града. Особено полезно беше за 14-ката, която си е правена за пейзаж и астро фотография, а във Варна звезди няма. Затова започвам с нея, Samyang AF 14mm f/2.8 ED AS IF UMC e различна оптична схема от ръчнофокусния предишен модел. Първо е по-малък, второ работната отсечка е по-къса и трето корпуса е направен от по-приятни материали, поне на пипане ми се струва метален. Лично за мен, липсата на резба за филтри е минус, но не всички са като мен и съм сигурен, че има хора, на които ще допадне. 

Както се вижда на снимката долу, някои от алтернативите са по-едри и по-тежки.

1. Canon 16-35 2.8 II  или 4.0 IS версията донякъде е без значение, но в началото на FE камерите, когато нямаше ултра широки обективи, доста често се ползваха канонските. Има някои уловки, освен очевидните като размери, тегло и т.н. Основният проблем с канонските ултра широки е, че са проектирани за канон сензори. Те използват много по-тънък АА филтър, който участва в оптичната схема и всички сони камери го имат под една или друга форма (няма модел без такъв). Той променя пречупването на светлината отиваща към сензора. Поради този факт на канонските ултра широки, които са сложени на сони сензори, им се изкривява фокусната равнина и често краищата на кадъра са меки.  

2. IRIX 15mm 2.4 това е нов играч на пазара с много обещаващи параметри - филтърна резба (95mm), влагозащита (според версията), ръчнофокусен, по-тежък с над 150гр, определено по-обемен и изискващ допълнителен адаптер (на снимката горе е с Metabones MK4), добавящ още към размерите и теглото. Още не съм пробвал как се държи, но мен лично габаритите му веднага ме отказват. 

3. Sony/Zeiss FE 16-35 4.0 е малко по-дълъг, по-тежък и по-скъп с доста, но да има резба за филтри, удобството да зумираш, оптична стабилизация… и цената е двойна плюс 1 стоп по-малко светлосила, което може да е решаващо нощем. Като цяло обаче, това е най-добрият ултра широк обектив за сони камери с Е байонет до момента.

4. И сега да споделя малко факти за звездата на шоуто Samyang AF 14mm f/2.8 ED AS IF UMC. Оставих го за накрая, защото трябваше да покажа някои алтернативи, за да се добие представа защо този е различен и съответно подходящ за хората търсещи по-доброто. За кого е този обектив - човек търсещ светлосилен, малък, лек, евтин, качествен, ултра широк обектив за Е байонет, и нямащ проблем с липсата на филтърна резба. 

   Ще започна веднага с негативните страни на обектива: - AF с А7r беше много неточен* може би заради липсата на фазов фокус, защото A7rII нямаше проблеми. - AF във видео с A7rII не беше винаги използваем, но това не е фатално за ултра широк. - предната капачка е единственото ниско качествено нещо излизащо от кутията след разопаковането. На фона на останалите неща е зле. - байонета е малко хлабав, на А7 и на А7r може да не приляга плътно към камерата, но това може да се пише проблем и на самите камери. На A7s/7sII/6300/6500/7rII проблеми няма. - ръчният фокус е електронен и странно, но ако се водим по отчитаното от камерата звездите са на фокус на 4m от сензора на камерата. Добрата новина е, че нямах никакви проблеми с фокусирането. Ръчният фокус няма да става за видео, както почти всеки електронен ръчен фокус. - при определени светлинни условия забелязах странно оцветяване на краищата на кадъра(4те края), нищо сериозно и непоправимо в пост процеса. - аф мотора се чува, макар и рядко. Все пак не е безшумен като на обективи за много пари, не е и шумен като на FE 50 1.8 или други по-евтини модели. - няма резба за филтри.    * проблемът лесно се заобикаля като се изключи опцията да показва реалния експожър в Live View Display. Така камерата фокусира на каквато й е удобна бленда, а не както аз я мъчих на F11 или F16. След като направих настройката, АФ не е грешал, и значително намаля хънтенето до нива нормални за А7r с обектив Sony.    И сега след като изредих проблемите е ред на положителните страни: - обективът е много подобрен като усещане за материалите. - остротата е поне един клас нагоре спрямо стария ръчнофокусен модел. - ужасната дисторсия на стария модел я няма. Този има лека “бъчвовидна” дисторсия, която дори без профил се оправя без проблем в роу конвертор. - блендата е нова със 7 леко заоблени ламели, което прави страхотни 14 лъчеви и ненатрапчиви звездички при попадане на силни точкови източници на светлина в кадър (лампи нощем или слънцето денем). - доста прил��чно се държи срещу светлина, флеърите не са много и по-важното е, че не са дразнещи. - комата е доста добре контролирана и снимането на звезди се получава много добре. - почти никакви аберации. - изцяло вътрешно фокусиране (нищо не се случва външно по време на фокусирането), което има предимно само плюсове.

Но нека преминем към малко кадри с обектива.

Това беше един от първите кадри, които щракнах. Първите три бяха брак, докато разбера какво става с AF. Първо минах на ръчен фокус. Ето снимката в размер 24мп - линк ^ направена с ръчен фокус.

   Това е кроп от сгрешен от АФ кадър и ръчно фокусирания, когато по-късно накарах А7r да фокусира нещата си дойдоха на мястото и си снимах с АФ.

   Понеже нямах филтри за този обектив, а и ме домързя да нося статив, го сложих на А7rII и пуснах матричната стабилизация. Приятна изненада се оказа остротата на най-затворените бленди. Щеше да е проблем да омеква много там, понеже все пак е 2.8 обектив, лещите са големи и по-трудно се докарва по-дълбок фокус, но мисля че дори на F22 е напълно използваем. Възможно е да има леки мекости по краищата на тези кадри заради матричната стабилизация, която работи по повечко оси и може да изтилти леко сензора.

Голям размер F22 ^

Голям размер F16 ^ 

Ето и два кадъра на 2.8 с повечко дефокус на минимално фокусно разстояние и един на близко до него такова.

Eто два кадъра с флеър, мисля че е абсолютно в рамките на обичайното за такъв тип обектив. Toва са най-лошите флеъри, които успях да изкарам от обектива.

   Един кадър от статив направен на всички бленди през един стоп и под него 100% кропове от 42мп файлове:

  Ето и един кадър от колега в интернет, с който ще илюстрирам какво имах предвид под приятни, ненатрапчиви звездички от точкови източници на светлина. Това е огромно подобрение спрямо предишни модели на марката, които ползваха проста 6 ламелна бленда, генерираща прекалено симетрични и отвличащи вниманието звезди с 6 лъча. Тези за мен са перфектни - меки с 14 лъча. Има хора, които предпочитат по-силни ефекти, каквито дават обективите на Cosina (Zeiss, Voightlander, …), но за мен те са прекалено отвличащи вниманието. Все пак, надали искаме в кадрите точно звездичките да са важният елемент.

   Следват няколко кадъра на архитектура, където ще си проличи дисторсията. Която е доста по-приемлива от на ДСЛР модела. Не съм изправял нищо.

голям размер ^

голям размер ^

голям размер ^

голям размер ^ 

Да продължим с още външни кадри от различни ситуации:

голям размер ^

голям размер ^

голям размер ^

голям размер ^

голям размер ^

голям размер ^

голям размер ^

И последно, но не на последно място ето семпли от астро пейзаж :).

голям размер ^ нека се има предвид, че това е единичен кадър и не е събиран от няколко, за да се намали шума. Пускам го голям с цел да илюстрирам какво се случва с краищата на кадъра при снимка на звезди на отворена бленда.

   Ето един кадър само със звезди, събран от 5 експожъра по 15сек, на 6400 исо, бленда 2.8. На големия размер може да се види, че има някакъв проблем с горния десен ъгъл. Не е така фокусиран както другите, но според мен е в рамките на нормалното. Срещал съм и по-големи проблеми на пъти по-скъпи обективи.

голям размер ^  голям размер на единичен кадър без стакване ^

Този кадър направих извън селото с идеята да хвана небето и селото в един кадър. Долната част е стакната от 3 кадъра, а небето е от 5.

Като заключение бих казал, че обективът ме остави с приятни впечатления. Приятен инструмент с добри възможности и според мен съвсем разумна цена като вземем предвид, че има по-скъпи обективи за АPS-C сензори, дори и ръчнофокусни от по-луксозни марки. Самянг бяха изчезнали от нашия пазар, но сега Dynaphos са се захванали да ги внасят сериозно и предполагам обслужването на гаранцията при необходимост няма да е както беше преди с други вносители. Като любител на бюджетни производители, предлагащи качество на ниска цена, ще следя какво още ще пуснат. Учудващо беше, че именно Самянг пуснаха първи нейтив FE обективи, при това с авто фокус, преди марки като Сигма, Тамрон и Токина. Но да се надяваме, че ще има и други. Клиентите (ние) само печелят от конкуренцията. Tук е и мястото да благодаря на Dynaphos за предоставените обективи за теста!

Следва част 2 -  Samyang AF 50mm f/1.4 FE