#ВЪПРОС: Да те попитаме така: как се справяш със сложните дефиниции и теореми които винаги се свеждат до точки и прави? ОТГОВОР: Просто се о

[krug-movement]

Сeрай Семай Мехмед, 14 г.: „НАЙ-ГОЛЯМАТА  МИ МЕЧТА Е ДА СТАНА ПРЕПОДАВАТЕЛКА ПО МАТЕМАТИКА В ХАРВАРД”, 8.12.2020 & 14-years old Seray Semay Mehmed: "My biggest dream is to become a mathematics teacher at Harvard University", December 8, 2020

Серай Семай Мехмед не е студентка. Но празнува 8 декември, вярна на мечтата си един ден да завърши Харвард, а после да преподава математика там. Родена е и живее в Джебел. Сега е на 14, от миналата година учи в паралелка с английски и немски в ЕГ „Христо Ботев”-Кърджали. През 2019 г. получава специалната награда в националния конкурс за детска рисунка „Вълшебният свят на Родопите”, а през 2020-та печели първо място на състезанието по шахмат на националния математически лагер в село Рибарица, об��. Тетевен. Рисува и играе шах от малка. Тя е и едно от най-иновативните момичета в класа по визуални изкуства в Арт галерия Кръг. Но математиката е истинската й страст.

Така че най-сложният въпрос е: каква е Серай? Художничка, математичка или шахматистка. Има любим художник, от който се учи – това е беларуският художник Леонид Афремов от еврейски произход. Серай изучава и следва неговите техники за рисуване с нож-шпатула. Някои историци го смятат за най-продавания художник в света, досега са продадени повече от 10 млн. негови картини и щампи. На националния математически лагер в. Рибарица Серай печели възхищението на гост-преподавателите по математика от страната и на ръководителя си проф. д-р Росен Николаев от Икономическия университет-Варна със свои рисунки на университета в Кембридж и с портрети на Питагор, вдъхновени от техниката на Афремов.

„За мен беше изключително сантиментално да нарисувам Питагор – казва Серай, –  защото с него се започва всичко в света на науката. Малко се знае за неговия живот. Но най-важното за Питагор е, че той съумява да открие смисъла на живота и сътворението на Вселената… чрез математиката. Той е бил интелигентен, буден, ученолюбив, с ораторски качества, добър спортист. На 17 г. взема участие в Олимпийските игри. Освен това свири на лира, пише поезия, рецитира Омир, занимава се с метафизика, математика, астрономия, етика и педагогика. Една от централните идеи в учението му е, че обяснение за сътворението на Вселената може да се открие в изучаване на числата. Главен девиз на питагорейците става идеята, че “Всичко е число”.

Серай е ученичка по шахмат на дядо си Сали Яшар, който дълги години е директор на основното училище в Джебел, водил е и к��рсове по шахмат, а учениците му  се класират на много състезания. За 8 декември Арт движение Кръг представя в Арт галерията нейни математически модели на шахматни игри, избрани картини от собственото й творчество, геометрични конструкции и математически решения, страници от любимата й книга „Книгата за математиката” от Клифърд Пиковър, от която получава знания и факти за математически открития, за 57-то измерение и задачи от миналото, които са били решени през настоящото десетилетие.

Заради многото дарби на Серай Семай Мехмед вероятно един ден и за нея може да важи крилатата реплика: „Тя стана математик, защото за математиката се иска повече въображение, отколкото за изкуството“.

ИНТЕРВЮ СЪС СЕРАЙ СЕМАЙ МЕХМЕД, представено като арт инсталация в Арт галерия КРЪГ

Въпрос: Здравей, Серай! Разкажи ни за себе си, кое е най-важното за теб, откъде искаш да започнем нашия разговор?

Отговор: Казвам се Серай Семай Мехмед, на 14 години съм, родена съм на 8 май 2006 г. в град Джебел. Най-важното за мен е семейството, от него започва всичко.  Майка ми Фатме Мехмед е счетоводителка в Джебел. Баща ми Семай Мехмед  е митнически инспектор. Баба ми и дядо ми са земеделци. Помня баба ми по майчина линия Мюзие как тъчеше на стан черги, беше като някакво свещенодействие. По линия на баща ми баба Джемиле и дядо Сали са от джебелските села. Дядо ми Сали Яшар е на 75, необикновен човек. Първо е бил приет да учи във Франция, но при инцидент баща му умира, майка му ги оставя и така дядо – тогава долу-горе на моя възраст – остава тук да се грижи сам за 7-те си братя и сестри. Това изглежда го тласка към педагогиката и започва да учи в института „Любен Каравелов” в Кърджали за учител по география, химия и физическо. Интересува се и от литература и става кореспондент на в. „Нов живот”. През 1969 г. e учител в с. Великденче, Джебелско и е един от най-изявените и награждавани учители. До 1988-а е учител там, а от 1988 до 2008 г. е директор на училището в с. Великденче, ОУ „Христо Ботев”, което вече е закрито.

Въпрос: По какво искаш да приличаш на дядо си, Серай?

Отговор: Дядо е голям фен на шахмата и е бил преподавател в с. Великденче в извънкласна дейност по шахмат. Той самият е победител във всички окръжни състезания по шахмат от 1988 до 2008 г. В къщата още стоят неговите грамоти и купи, които са десетки. Възпитал е и двамата сина Семай и Яшар като изявени шахматисти. Това са татко и чичо. Това ми се струва най-интересното предизвикателство от дядо ми, защото за повечето хора, които не разбират законите на шахматната тактика и стратегия, шахът е просто игра. Но шахът е толкова неизмеримо сложен като количество на възможните варианти и дълбочина на стратегията, че почти никога играта не се развива по един и съ�� начин и непрекъснато се получават нови и понякога безкрайно интересни позиции. В него има много скрита математика, а математиката е основна част от всяка научна дисциплина. Чрез нея можете да обясните цветовете на залеза или структурата на мозъка, да опишете галактиките в далечния Космос.

Въпрос: За нашата организация – Арт движение Кръг – ти си най-вече млад художник, а сега говориш за скрити възможности на математиката?

Отговор: Първата ми любов наистина е рисуването, майка ми ме записа в летния клас по рисуване в Арт галерията в Кърджали преди 2 години, после дойде и първият конкурс, в който участвах и взех специалната награда. Може и странно да звучи, но чрез рисуването започнах да навлизам в математиката. Аз съм учила в Джебел от 2012 до 2019 г. в СУ „Христо Ботев”, а от 2019 г. уча английски и немски в ЕГ „Христо Ботев”-Кърджали. В 5-ти клас, докато изучавах геометрия, намерих връзка между рисуването и математиката. Това беше съотношението на телата като композиции в картините. Аз вече не ги гледах като рисунки, а като математика.

Когато бях на 11 и в училище започнахме да изучаваме геометричните тела, аз бях привлечена от Питагоровата теорема а 2 + в 2 = с 2, стори ми се изумително човек да е способен да открие формули, които са в сила, независимо от мерните единици и дължините на страните. Исках да се потопя по-дълбоко в света на математиката и затова започнах да чета „Книгата за математиката” от Клифърд Пиковър. Научих факти и знания за математически открития, не само за Питагор, но и за 57-то измерение, задачи от миналото, които са били решени това десетилетие.

Въпрос: Според създателя на съвременната теория на множествата Георг Кантор „същността на математиката е в нейната свобода” – свобода да създаде свои идеализирани светове и да въведе строги правила в тях, на които да се подчинява.

Отговор:  Да, великите математици описват своята наука като основана по-малко на логиката и повече на въображението. Има една прочута реплика – почти анекдот – на професор по математика. Като го попитали защо негов талантлив аспирант е загубил интереса си към математиката, отговорът бил: „Той ли. Той стана поет. Нямаше въображение за математиката”.

Въпрос: Как си представяш днес бъдещата си кариера?

Отговор: Най-голямата  ми мечта е да стана преподавател по математика в Харвард и да допринеса за развитието на геометрията, откривайки нови формули и техни приложения. Много съм впечатлена от съдбата на древната Хипатия – първата жена математик, със заслуги към физиката, философията и астрономията, и как е умряла, защитавайки математиката и опитвайки се да промени коренно науката. Хипатия още преди Питагор е успяла да промени историята и е била подложена на мъчения, а накрая изгорена на клада. Всъщност тя умира на 27 години.

Питагор: “Всичко е число.”

Представих си че съм в нейната роля и реших да преследвам своята страст – математиката. За целта ми трябват знания, които да доразвия и да превърна в част от науката. Проучих най-добрите университети в света в тази сфера и това беше Харвард. Тъй като обичам да рисувам, реших да пресъздам университета на лист. Това лято от 3 до 9 август бях поканена на традиционният лагер на сдружение „Европейското кенгуру” с. Рибарица, който се провежда под ръководството на изявени математици – тази година бяха учители и университетски преподаватели от Кърджали, Варна, Димитровград, София начело с проф. д-р Росен Николаев от Икономическия университет Варна – и за вечерта на талантите изненадах всички като нарисувах Питагор, а освен това и Харвардския университет.

Хипатия Александрийска

ВЪПРОС: Да те попитаме така: как се справяш със сложните дефиниции и теореми, които винаги се свеждат до точки и прави?

ОТГОВОР: Просто се опирам на дефинициите на Евклид: Точка е това, което няма части; Линия – това е дължина без широчина; Повърхнина е това, което има само дължина и широчина; Краищата на повърхнина са линии.

ВЪПРОС: Казваш, че мечтаеш да учиш в Харвард. Защо точно там?

ОТГОВОР: Когато прочетох „Книга за математиката” бях изумена, че всички по-изявени съвременни матемитаци и професори по математика са завършили в Харвард. Ако човек търси ниво в математиката, то е там.

ВЪПРОС: Но заниманията ти с визулни изкуства сякаш конкурират любовта ти към математиката. Миналата година ти спечели специалната награда в националния конкурс за детска рисунка „Вълшебният свят на Родопите”.

Да, може да прозвучи странно, но наистина през 2019-та спечелих специалната награда на конкурса „Вълшебният свят на Родопите”, а тази година на математическия лагер в село Рибарица пък спечелих първо място на състезанието по шахмат. Всъщност не съм губила конкурси, защото не съм участвала в чак толкова много – все пак съм само на 14.

ВЪПРОС: Кое свързва според теб творчеството на художника с творчеството на математика?

Сферата, в която искам да се развия, е геометрията, където виждането и търсенето са пространствени. Когато гледам картина или снимка, аз почвам да виждам математически пространството, разделено на квадранти. После търся съотношението между тях. После виждам вътрешната композиция и съотношението спрямо пространството. Картините и стихотворенията, ако изглеждат като формула, те ще бъдат във формулата на Питагор. Един от водещите математици на 20 век Годфри Харолд Харди сравнява поетите, художниците и математиците и намира приликата между тях в създаването на образци. Поезията за него е не това, което се казва, а начина, по който се казва, т.е. стила, като смята, че идеите често са банални. Близостта на математиката до тези две изкуства е в красотата: образците на математика, подобно на художника или поета трябва да са красиви; идеите, както цветовете или думите трябва да се съгласуват хармонично помежду си.

Любимият ми художник е Леонид Афремов. Той е беларуски художник от еврейски произход, който почина през 2019 г. Известен е с рисуването си с нож-шпатула и с колорита си. Бях впечатлена от движението, което оставя при рисуването и от математическия ритъм в пейзажите му.

Въпросите зададе: Арт движение КРЪГ