#Фондация „МС-Мога Сам“

[magdalenagigova]

Фондация „МС-Мога Сам“ представя филма „ЖИВ УМ – Множествената склероза среща един аюрведа вайдия“

Фондация „МС-Мога Сам“ представя филма „ЖИВ УМ – Множествената склероза среща един аюрведа вайдия“ На 31 октомври, вторник, от 19.00 ч. в кино Люмиер ще се състои световната премиера на документалния филм „ЖИВ УМ – Множествената склероза среща един аюрведа вайдия“, създаден от Фондация „МС-Мога Сам“. “ЖИВ УМ” е завладяващ документален филм, който прави многоизмерен преглед на най-древната…

[timeheroeslove]

Милена и малките, съвсем обикновени чудеса

Тази история започва преди две години, през месец май, когато Милена Кирилова си набелязала един ден, в който непременно да свърши нещо полезно за някой друг. Така открива мисията на фондация „МС - Мога сам“, която пък точно тогава организира в София „Много специален пикник“ в подкрепа на хората с множествена склероза и техните близки.

Милена отива в Княжеската градина като доброволка на пикника. Само че когато си тръгва оттам, поема по съвсем нов път. 

„Когато се присъединих към каузата, можех да избирам дали да участвам в организацията и логистиката, или пък да помагам на поканените на пикника хора с МС и да общувам с тях. Избрах второто и това буквално преобърна живота ми“, разказва Милена.  

До онзи момент тя е работила като счетоводителка, майка на момче и момиче (които сега са съответно на 11 и 9), бореща се с напрегнато всекидневие и хиперактивното поведение на сина си.

Много специален пикник, 29 май 2016 © МС - Мога сам

„Още помня атмосферата на пикника – имаше толкова много хора, които почти не бяха излизали от домовете си и сега попадаха в приятелска среда с вкусна храна, музика, въздушна йога и още куп развлечения. Тяхното настроение отключи емпатията ми, исках да си говоря с тях, да им съдействам. И когато след края на събитието една дама ме помоли да я придружа до метрото, реших да остана с нея и в трите превозни средства, които трябваше да смени, за да стигне до дома си извън София.“

В следващите месеци за Милена нищо повече не е същото. Решава да запише специалност Клинична социална работа в Нов български университет, къса със счетоводството и става част от екипа на фондация „Здраве и социално развитие“, която действа на територията и на двата софийски квартала с изцяло ромско население.

„Изобщо не предполагах, че мога да се чувствам уютно в толкова трудна и необичайна среда, но много си харесвам работата! Целта на проекта, в който съм включена, е да предотврати отпадането на децата от образователната система и да подобри родителския капацитет така, че хлапетата да получават по-добри грижи от най-близките си. От гледна точка на образованието, промените вече са видими – от старта на проекта пет пъти по-малко деца отпадат ��т училище“, разказва Милена, прегърнала дъщеря си.

Междувременно продължава да общува и с героите от „Много специалния пикник“. Посещава семинарите им, заедно с друг доброволец води една от болните жени на театър, запознава и своите деца с дамата, която преди две години изпраща с три превозни средства.

„Притеснявах се как синът ми ще се държи около нея и го предупредих, че е много крехка и ако я блъсне, тя може сериозно да пострада. Бях изненадана колко внимателен беше, а от друга страна, тъй като няма задръжки в поведението, й задаваше въпроси, каквито аз не бих посмяла. Въпреки притесненията ми, се оказа, че естественият му подход я е трогнал, тъй като тя живее сама и никой досега не си беше говорил така директно с нея.“

След две години социален труд Милена е убедена, че тази работа може да бъде толкова удовлетворяваща, смислена и отплащаща се, че следващата й стъпка е да я представи по време на дните на професията, организирани в училищата, за да преобърне представите на деца и родители за нея.

Вярва, че пътят за подобряването на социалната система минава и през готиния имидж на доброволчеството и се надява повече хора да се присъединяват към повече каузи, защото винаги някъде има нужда от още една ръка и от още една капка емпатия.

Теглейки чертата след две години, Милена има какво хубаво да сподели и в личен план. Чувства се щастлива, самото усещане за общност от добротворци е успокояващо и удовлетворяващо. Вижда положителна промяна в поведението на сина си, когато включва децата си и в други каузи. Открива у себе си качества, за които не е подозирала.

„Да си доброволец наистина е начин на самоопознаване – колко можеш, какво можеш, способен ли си да се мотивираш и да включиш в деня си мисъл и действие за нуждаещ се човек... А удоволствието да помагаш безкористно е нещо, което наистина пожелавам на повече хора да изпитат.”

______________

Миналата година Милена Кирилова беше отличена с Приз за посвещаване в първите Годишни награди за доброволчество ГЕРОИТЕ.

Кои са следващите изключителни, вдъхновяващи и непоколебими носители на силата на доброто – остават броени часове да научим. Гледай прякото излъчване на церемонията по връчване на награди ГЕРОИТЕ 2018 на 27 септември във фейсбук страницата на TimeHeroes. Започваме в 19:00 ч.

______________

Текст: Елица Николова Фотография: Илиян Ружин и архив на фондация „МС - Мога сам“