#Шишковци

[theheartissohardtotranslate]

We miss this feeling already.

с. Шишковци, август 2022

[travel-bulgaria]

Балканский фестиваль ремесла и ракии в Шишковци

Страны Балканского полуострова представят свой фольклор и быт на фестивале „Балканска Черга“ в поселке Шишковци.

Bulgaria Travel News

#КрасиваяБолгария, #ОбзорнаяпоБолгарии, #Событияифестивали, #ТуризмвБолгарии, #ТуристическиеНовостиБолгарии

[vprki]

Елица Тодорова получи Националната награда на името на Майстора

Кюстендилската художничка Елица Тодорова получи националната награда за живопис на името на Владимир Дим��тров – Майстора. Наградата беше връчена в художествената галерия на негово име в Кюстендил в деня, когато се отбелязват 138 години от рождението на художника.

„Чувствам много голямо желание да благодаря на всички, които са видели в моите работи нещо, което заслужава признание и награда. Безкрайно съм благодарна на всички, които по някакъв начин се интересуват от моето изкуство и се надявам, че по някакъв начин съм докоснала душите и сърцата им”, каза Елица Тодорова. „Рисуването е моят живот и така ще бъде до последно!“, споделя художничката, вярна на порива да бъде себе си в изкуството.

Елица Тодорова

Деветдесетгодишната художничка получи грамота от председателя на Съюза на българските художници Любен Генов, статуетка на Майстора, изработена от скулптура Кирил Матеев, която връчи кметът на Кюстендил Петър Паунов, 5000 лева от община Кюстендил и 2000 - от Министерството на културата, връчени от директора на галерията в Кюстендил Валентин Господинов. Елица Тодорова е завършила живопис при проф. Дечко Узунов в Националната художествена академия. От 1956 година свързва трайно живота си с Кюстендил и успява да се утвърди като един от най-ярките представители на Кюстендилската изобразителна школа. Наградата за живопис „Владимир Димитров-Майстора” съществува от 1973 г. до края на 80-те години на миналия век, след което е възстановена през 2012 г. Тя се присъжда всяка година на един български художник за изключителните му постижения в изобразителното изкуство през изтеклата година. Учредена е от Община Кюстендил и художествената галерия в града, министерството на културата и Съюза на българските художници. Другите номинирани тази година бяха Веселин Начев, Димитър Петров, Йордан Кисьов и Румен Жеков.

Захари Каменов

От 2013 г. насам с престижната награда са отличени Андрей Даниел, Свилен Блажев, Ивайло Мирчев, Станислав Памукчиев, Николай Майсторов, Анета Дръгушану и Захари Каменов. По традиция награденият от предходната година показва изложба в деня на обявяването на следващия носител на наградата. И изложбата на Захари Каменов беше наистина прекрасна. Картините са от три цикъла. Единият беше експониран в СГХГ в София, другите два не са показвани. „Единият цикъл „Средновековни графити” е нещо, което ми хрумна от едни наистина средновековни графити в Гърция. Тогава бяхме със Стоян Цанев и Милко Божков. Видяхме много интересни места на езерото Преспа. Скални параклиси, на които имаше много интересни знаци и графити. И това ме накара да направя един цикъл. Другият - „Биологично равновесие” също е нов”, каза той за „въпреки.com”. Колкото до „Археастрологията” казва, че целият период на пещерното и скалното изкуство носи огромна доза модерност. И когато работи абстрактното се прелива в него от други векове.

Част от изложбата на Захари Каменов в Кюстендил

В залите на галерията в Кюстендил бяха подредени представителна постоянна експозиция с творби на Майстора, Коледната изложба на кюстендилските художници и експозиция с творби на Николай Дюлгеров. Показана е и изложба „Кюстендилска изобразителна школа" от фонда на галерията, наброяваща близо 200 автори, сред които Стоян Венев, Никола Мирчев, Кирил Цонев, Асен Василиев. Хубаво беше, че директорът на галерията Валентин Господинов почете паметта на художника Андрей Даниел, който получи първи наградата след възобновяването й. Както и паметта на художника и изкуствовед Димитър Грозданов, който напусна също нашия свят миналата седмица. А ние присъстващите си спомнихме, когато Андрей Даниел при получаването на наградата покани всички на черпня в Кюстендил. Както и когато Свилен Блажев връчи плика с наградата си на Валентин Господинов за рамки на картини на Майстора от галерията. Или за Ивайло Мирчев, който покани колегите и приятелите си в София. Защото тази награда е не само благополучие за лауреата, но и уважение към изкуството и ценителите му.

Много хора дойдоха на връчването на наградата в Кюстендил

Отидохме и в Шишковци, мястото където Владимир Димитров – Майстора работи в много от последните си години и където бяха неговите модели. Посрещна ни отново Климент Терзийски, който вече не е кмет, защото се е отказал. Но новата кметица не се появи, вероятно е била заета. В къщата на Майстора пак имаше малък коктейл с пита и червено вино, но някак си я нямаше онази атмосфера, за която сме говорили. Когато жените от селото пееха, правеха техните баници и се лееше ракията, и виното на бившия кмет. Може би малко сантиментално, наивно, но и искрено… А тук, Валентин Господинов си спомня, че за първи път са обсъдили идеята с пленер за младите художници от Академията през лятото в Шишковци с Андрей Даниел и Димитър Грозданов. Надяваме се, че идеята ще продължи.

Но да се върнем към Майстора. В нашия проект „Шишковци – между спомена за Майстора и жътварските песни“ на Фондация „Въпреки” Климент Терзийски беше казал: „Довела го е тук природата и красотата, и добрината на хората. Довел го е Андон Виячев, големият дарител. Чел съм много за Майстора, но това, което съм чул от старите, възрастните хора от дете и после – Майсторът е дошъл тук, защото е видял една богата природа. Работливи хора, хора, които умеят да посрещат. Майстора тук в това село сред хората е бил много щастлив. Той толкова много е обичал хората, сраснал се е с живота на селото. Той е участвал във всички събития на селото - на всички събори, празници на селото, във всички трудови дни в едно с хората. Умеел да се сработва с хората. Старите селяни са ми разказвали, че той вечер като се прибере, вземал е тамбурата, сядал на мегдана, свирел е, момците около него играят. Той е познавал хората – душата им – знаел кой е беден, кой богат и кой какъв е. И често влизал в магазина, плащал е вересиите. И хората казвали – а, Майстора продал картина. Винаги е черпел като продаде картина – влизал и на кръчмаря казвал – на всички по една ракия, аз плащам. Толкова много е бил уважаван и обичан – на времето се е карал Гергьовден на 6 май много традиционно в селото, имало агне или кой каквото има. И най-голямата обида за шишковчани било ако в този ден Майстора не посети неговия дом. И за да не обиди някой шишковчанин Майстора е бил принуден да тръгне от 12 часа от единия край на селото до 6 часа да стигне до другия край. Като се знае, че Майстора нито е пил, нито е ял толкова. По една чепка от месото, една глътка и при другите.

Паметникът на Владимир Димитров - Майстора в Шишковци

Последният път като отива до Америка и неговите приятели, които го посрещат на гарата, се интересуват защо толкова бързо се прибира, защо бил за пет години до Америка, пък се връща. А какви са неговите думи. Това ми го е казала баба Евга, една от моделките. На София на Централна гара го казал – а, бе бях в Америка, въртях се, суках се, минах няколко щата, обаче не можа нещо да ме впечатли така да ��зема четката нещо да нарисувам. Там ми се видя някак си мрачно, някак си, не можах да видя нещо, което да ме трогне да нарисувам. И аз не натопих тези шест месеца нито един път четката да рисувам. И реших, че трябва да се прибера в Кюстендилския край. И тогава той казал заветната мисъл, която много хора мислят, че ние в Шишковци сме си я измислили – Ако има рай на земята, той е Кюстендилският край с акцент Шишковци”, каза пред нас Климент Терзийски тогава. А сега пак ни почерпи от своята ракия, нищо, че не са се съобразили с него как трябва да се прави честването на Майстора... ≈

Текст: „въпреки.com”

Снимки: Стефан Джамбазов

[vprki]

РЕФЛЕКСИИ: Духът на Майстора в пленера на студентите в Шишковци

„В духа на Майстора” беше озаглавен пленерът за студенти от Националната художествена академия в село Шишковци до Кюстендил. А Шишковци е селото, където е гробът на Владимир Димитров – Майстора. Селото, където пазят спомена за художника и дори още има живи някои от неговите моделки.

Пленерът е вече за пета година, но привлича все по-голям интерес от страна на младите художници. Както каза на откриването на изложбата в градската галерия в Кюстендил директорът й, също преподавател в НХА Валентин Господинов, броят на участващите в пленера непрекъснато се увеличава. А и има идея за превръщането на този пленер във фестивал на изкуствата с участието и на студенти от други висши училища по изкуствата. Това е чудесно, защото връзката между хората на изкуството е важна не само за тях, но и за цялото ни общество. Самата изложба с творбите от пленера беше наистина изключително сериозна. Очевидно, младите не са приели своето участие за просто приятно прекарване на времето, а като начин да изразят себе си в контекста на това място, което пази спомена за Майстора. Разбира се, не става дума за буквално копиране на неговото творчество, а за проникване от мястото и хората, които свързват своя живот със спомена за художника.

Проф. Андрей Даниел с участници в пленера при откриването на изложбата

Владимир Димитров – Майстора е една от големите фигури и икони в изобразителното изкуство в България, но и в село Шишковци, където се намира неговият гроб. Хората от този край пазят спомена за Майстора и се гордеят с неговото присъствие в селото. През 1889 г. семейството му на бежанци се преселва в Кюстендил, където Майстора завършва началното си образование и прогимназия. След 1895 г. сменя няколко професии, известно време чи��акува като бояджия и работи като писар в Окръжния съд, където талантът му е забелязан. Там е и първата му изложба. С доброволно събрани от съгражданите си средства заминава в София и учи в Художественото индустриално училище /днес Национална художествена академия/. След това пътува в различни страни, а през 1924 се установява в село Шишковци по покана на Андон Виячев, където живее 26 години. Малко хора са останали, които помнят като жив Майстора в селото /починал е през 1960 година/, но историите за него се разпространяват от стари на млади.

Кметът на Шишковци Климент Терзийски

Кметът на селото Климент Терзийски, който е и основен двигател на всички инициативи свързани със селото и с паметта за Майстора, ни беше разказал преди време за художника: „Довела го е тук природата и красотата, и добрината на хората. Довел го е Андон Виячев, големият дарител. Майстора тук е бил много щастлив. Той е участвал във всички събития на селото - на събори, празници, във всички трудови дни ведно с хората. Старите селяни са ми разказвали, че той вечер като се прибере, вземал е тамбурата, сядал на мегдана, свирел е, момците около него играят. Той е познавал хората – душата им – знаел кой е беден, кой богат и кой какъв е. И често влизал в магазина, плащал е вересиите. И хората казвали – а, Майстора продал картина. Винаги е черпел като продаде картина – влизал и на кръчмаря казвал – на всички по една ракия, аз плащам. Последният път като отива до Америка и неговите приятели, които го посрещат на гарата, се интересуват защо толкова бързо се прибира. Бил за пет години до Америка, пък се връща. Но казал – „а, бе бях в Америка, въртях се, суках се, минах няколко щата, обаче не можа нещо да ме впечатли така да взема четката нещо да нарисувам. Там ми се видя някак си мрачно, някак си, не можах да видя нещо, което да ме трогне да нарисувам. И не натопих тези шест месеца нито един път четката. И реших, че трябва да се прибера в Кюстендилския край”. И тогава казал заветната мисъл, която много хора мислят, че ние шишковци сме си я измислили: „Ако има Рай на земята, той е Кюстендилският край с акцент Шишковци”, припомни Климент Терзийски.

И не случайно при откриването на изложбата от пленера в художествената галерия "Владимир Димитров - Майстора" в Кюстендил началото беше на тамбурашкия оркестър с ръководител Людмила Стоянова. А тамбурата е инструментът, който е съпровождал Майстора в неговия живот и творчество. При думите си на откриването на изложбата ректорът на НХА проф. Николай Драчев и художникът проф. Андрей Даниел заявиха, че от този пленер има смисъл, защото се получава една особена симбиоза между традицията и търсенията на младите. Андрей Даниел отбеляза и ролята тази година на асистент Константин Костов за успешното провеждане на пленера. А техническото осъществяване и помощ беше на скулптора Диан Димов. Скулпторът доц. Цветослав Христов, ръководител на катедра „Скулптура” в НХА, добави и за участниците от другите катедри, освен от живописта, които са се включили тази година.

Проф. Емил Попов също дойде за откриването на изложбата в Кюстендил

Всъщност, смисълът на такъв пленер е многостранен. От една страна, той е за младите художници, които виждат една чудесна природа. Но още по-големият смисъл е от срещата с хората от селото, които помнят присъствието на Майстора и то не само като художник, но и като човек. Преди време се срещнахме в Шишковци с 93 – годишния Павел Славов, който помни Майстора, но изрично отказваше да седне, когато разговаряхме. Каза, че когато се говори за Майстора, не може да се сяда, човек трябва да е прав. И сподели: „Той беше много благороден човек, помагаше на всеки, който има нужда. Даваше пари. Даже си беше събул обувките и ги беше дал на един бос, за да може да се прибере. Изобщо беше много добър човек. Обичаше музиката, свиреше на тамбура, но най-много обичаше хората и природата”, спомни си Павел Славов. Сестра му е по-голяма и е била модел на Майстора. „Той искаше и мен да рисува, но аз бях малък и бягах като дивак. Сигурно ме е било страх. Като гледаш този висок, брадат човек. Е, дете. Бил съм на 4-5 години. Сестра ми е 3 години по-голяма от мен. Тя беше модел и по-малкият ми брат беше на годинка и тя го държеше, художникът рисуваше”, с усмивка сподели Павел Славов.

В къщата, където е живял Майстора в Шишковци е обособена и малка галерия, където са експонирани творби на участници в пленера през годините

Но и още нещо се случи в Шишковци, което има значение и за младите художници. С началото на пленера беше открита новата обновена експозиция в къщата, където е живял Владимир Димитров – Майстора. А в мазето на дома има и малка галерия, където присъстват картини от предишни пленери. След откриването на изложбата в Кюстендил, рейсът ни мина през Шишковци, където кметът на селото Климент Терзийски отново ни зарази със своя позитивизъм и желание за случване на неща в Шишковци. „Аз си поставих за задача да възвърна традициите на това село. То се слави като културно средище. Поставих си цел да възвърна славата и да го направя културен център. И мисля, че успях”, каза преди време Климент Терзийски. И той наистина го прави културен център с много събития и фестивали. И с жените, които ни посрещат винаги, когато идваме и за рождения ден на Майстора на 1 февруари след връчването на Националната награда за живопис на негово име, и по други поводи. С техните песни и чудесни баници. А Климент Терзийски разказа и за свои сегашни наблюдения от младите и пленера. Защото смисълът му наистина е не само художниците да усетят духа на Майстора и на това място, но и да се почувстват като една общност. От една творческа традиция, която продължава по нов и различен начин. ≈

Текст: „въпреки.com”

Снимки: Стефан Джамбазов

[vprki]

Петър Миладинов: Живото културно наследство е европейска тенденция

Тенденцията в европейски мащаб е да се преосмисля културното наследство и да се гледа на него не единствено като паметник, а като на живо наследство, неразделно обвързано с нашия живот. Това казва в разговор за „въпреки.com” държавният експерт от Министерството на културата Петър Миладинов, национален координатор за България на Европейската година на културното наследство.

И допълва, че културното наследство не трябва да е само гледано и недокосвано, а да е живо наследство, да бъде част от средата, в която живеем. То трябва да се използва устойчиво, да се общува с него или да е медиатор в общуването между хората. 2018 година е обявена за Европейска година на културното наследство по инициатива на Германия и след одобрението на Европейския парламент и на Съвета. Целта е да се насърчат повече хора да откриват културното наследство на Европа и да общуват с него, както и да се засили чувството за принадлежност към общото европейско пространство. Девизът на годината е „Нашето наследство: където миналото среща бъдещето“.

А защо културното наследство?

„Културното наследство е универсална ценност

за нас като хора, общности и общества. Важно е да го съхраняваме и предаваме на бъдещите поколения. Може да гледате на наследството като на нещо „от миналото“ или нещо статично, но то всъщност се променя, когато си взаимодействаме с него. Нещо повече, нашето наследство ще играе голяма роля в изграждането на бъдещето на Европа. Това е една от причините, поради които искаме да достигнем до възможно най-много граждани, по-специално до младите хора по време на Европейската година”, пише в един от материалите за годината. И още: „Като почитаме културното си наследство, можем да открием нашето многообразие и да започнем междукултурен разговор за общото между нас. Какъв по-добър начин да обогатим живота си от взаимодействието с нещо толкова важно за нашата идентичност?”

Вратата на Ищар в музея Пергамон в Берлин

Според Петър Миладинов в инициативата има политически и хуманен елемент. Политическият е свързан с това, че в последните години културното наследство се издигна високо в дневния ред на Европейския съюз като една от приоритетните области, в която ще се работи в бъдеще. Отчита се фактът, че наследството има не само социална, историческа и собствено културна стойност за обществото, но е и основен ресурс за развитието на други сектори. Каквито са например туризмът, регионалното развитие, развитието на селските региони и други. Ползите от културното наследство са и материални - то спомага за създаването на работни места и стимулира икономическия растеж.

Към 2015 година над 300 000 души са били наети

в сектора пряко, а още 7,8 милиона са работели в сектори, които са непряко свързани с културното наследство като туризъм, превод и интерпретация и охрана. А по думите на националния координатор за България нещо също ��ного важно по посока на политическата страна на въпроса е, че Европейският с��юз на най-високо ниво отчете, че образованието, културата и наследството са изключително важни за формирането на така наречената европейска идентичност. Тоест, разчита се чрез култура и наследство народите да се опознаят по - добре, да видят не само различното, но и общото, европейските граждани да се възприемат като по-единно цяло. По този начин можем да противодействаме и да преодолеем последиците от някои негативни явления като популизма, регионализма и т.н.

Такава гледка на млади рисуващи хора може да се види в много съвременни музеи и галерии по света

Питаме няма ли опасност пък при стимулирането на регионалните особености да се подхранва национализмът, който забелязваме, че избуява в различни европейски страни, включително и в България. Според Петър Миладинов въпросът е резонен, но пък ни кара да си спомним девиза на Европа, а именно „Единни в многообразието”. Културното многообразие е предимството на този съюз. „И се надяваме, че междукултурният диалог между нашите народи ще доведе до взаимното ни опознаване, ще преодолеем предразсъдъците, ще приемем различията, а и ще установим, че

между нас има много общи неща.

Последното често забравяме и не поставяме акцент върху него. Обикновено, когато излизаме в чужбина с наши културни продукти, се опитваме да изведем на преден план автентичното и различното. Тази година обаче, в културната програма за Председателството на Съвета на ЕС, се опитахме да покажем, че нашата култура, освен традиционна, е част и общата ни европейска култура и наследство и носи тенденциите от тяхното развитие”, казва Петър Миладинов. И наистина, много от събитията, включително и прекрасните концерти при откриването и закриването, бяха част от тази тенденция освен да се покажем различни, да търсим и общите си корени /за тях можете да прочетете във „въпреки.com” тук/.

„Ако се върнем на Европейската година на културното наследство 2018, то тя е посветена на необходимостта обикновените хора да опознаят културата на другите. Целта на Годината е да провокира общуването между хората на базата на културата и наследството”. Наистина, културното наследство спомага за създаването на по-сплотено общество. То е уникално в способността си да обедини хора от всички възрасти, социални класи, култури и държави. Това ясно личи и по резултатите от изследването на Евробарометър от септември - октомври 2017 г., което показва, че

над 80% от европейските граждани смятат,

че културното наследство е важно не само ��а тях лично, но и за  техния регион, страна и за Европейския съюз като цяло. Затова и европейските институции смятат, че то заслужава своя тематична година, особено във времена, в които оцеляването на част от световното културно наследство в конфликтни зони е застрашено.

Наследството и паметта може да присъстват и под формата на инсталация и изкуство, както е в Еврейския музей в Берлин /за него можете да прочетете във “въпреки.com” тук/

Колкото за събитията през годината, те са хиляди на европейско, национално, регионални и локално ниво. „Голяма част от тях са насочени към т. нар. нематериално културно наследство, което в последните години е особено популярно и изследвано. Не толкова на недвижимото наследство и на това, което има в музеите, а по-скоро на онова, което хората носят или дори не осъзнават, че носят като културно наследство в себе си. Друга характерна особеност на инициативите, посветени на Годината е, че се утвърждава тенденцията в осъществяване на мултидисциплинарни проекти, търсещи синергия между различни политически сектори и свързаните с тях дейности, както говорих преди малко. На следващо място идва и насърчаването на реализация на поекти от местните общности. Отчита се фактът, че културното наследство е най-съхранено и ако можем да говорим за някакво негово развитие, тоест за включване на някакво наше съвременно виждане за наследството, то се случва именно на локално ниво. Не на последно място, една от големите цели на Годината е

да се създават мрежи, които ще донесат устойчивост

от нейните резултати. Например, има много интересни проекти, които са свързани с исторически градове. Те са основани именно на създадените и утвърдени мрежи, които обменят информация и се подготвят да кандидатстват по различни програми на ЕС. И това допринася в още по-голяма степен за общуването между хората”, заявява Петър Миладинов.

Жените от село Шишковци, които пеят песни от времето на художника Владимир Димитров - Майстора, също са част от нематериалното ни културно наследство /за тях можете да прочетете във “въпреки.com” тук/

Националният координатор отбелязва и друг важен елемент, свързан с управлението на Годината. Европейската комисия създава две мрежи за управление. Едната е на националните координатори – представители на администрацията, а другата е на неправителствени организации. Тези две мрежи имат и отделни сесии, но в по-голямата част от времето работят съвместно. „Това също е много важна стъпка ��апред във връзка с цялостната политика по управлението на наследството, в частност и на утвърждаването на т. нар. основано на участието управление на културното наследството. Тоест

наследството е общо на всички ни, но то е и обща отговорност.

С други думи, в неговото опазване трябва да участва по един или друг начин цялото ни общество.”, отбелязва държавният експерт.

Питаме го за един проблем, който е доста злободневен у нас – за хипотетичните реконструкции на дворци и крепости и за нарушената автентичност при експонирането на недвижимо културно наследство. „Сигурно има неща, които могат да бъдат направени по-добре. Но когато се обсъждат проблемите трябва да търсим конструктивност, а не само нападки. Това е особено важно, когато става въпрос за наследство, което се използва във всекидневния живот на хората и се приспособява към него. Това, което направихме по време на нашето председателство е да подкрепим Европейската комисия в нейния стремеж  към осигуряване на качество при  консервацията на културното наследство и

търсене на автентичност в този процес,

което е една от десетте водещи инициативи за Комисията през тематичната година. Тук става въпрос основно за проекти, реализирани с европейско финансиране. Тази инициатива има за цел да намери подходящия баланс между качеството в опазването, от една страна, и динамичните подходи към възстановяването и поддръжката, новаторската повторна употреба и подобряването на културното наследство, от друга. Бих желал също така да изтъкна, че този и редица от въпросите, по които говорихме днес, се третират в Заключенията на Съвета относно извеждането на преден план на културното наследство в политиките на Европейския съюз, инициирани от и приети по време на Българското председателство на Съвета на ЕС”, казва Петър Миладинов.

В Археологическия музей в София винаги има интерес към находките от страна на журналисти и публика

Колкото за Европейските дни на наследството, очаквано през тази година се посвещават на Европейската година на наследството 2018. Те ще преминат под мотото „Изкуството да  споделяш”. Национален календар на събитията по време на Дните ще бъде публикуван около средата на август на сайта на Министерството на културата. Официалното откриване на Дните ще бъде на 10 септември в галерия „Средец” на МК с фотоизложба, която се подготвя съвместно с представителството на ЕК в София. Условно е наречена

„Човешкото лице на наследството”.

Това ще бъде хроника с преживявания на 28 чужденци, които живеят в България и техният сблъсък с живота тук, с неща, които са им съвсем чужди, но с хумор и усмивка. Според Петър Миладинов тя ще бъде интересна и точно по повод на изкуството да споделяш. Иначе Дните ще продължат през целия септември. Ще има свободно посещение в определени дни на музеи, ще продължи инициативата на Столична община, Министерството на културата и френското посолство за достъп до емблематични сгради в София за посещение. Обикновено се определя като център на честванията в малък град в страната, но тази година това нямаше как да се случи заради заетостта ни с Председателството, но следващата година сигурно ще се върнат към това, убеден е държавният експерт. Но пък тази година ще се включим към едно събитие, което се нарича

„Нека камбаните зазвънят мир” –

звънът на камбаните да е посветен на мира. То ще се състои на 21 септември между 19 и 19,15 часа. Призивът е там, където има възможност в цяла Европа, да звучат камбани /не само в църкви/ в чест на културното наследство. Това е призив на Германия, която, както вече става дума, е и инициатор на Европейската година на културното наследство.

Колкото за събитията до края на годината и след това, австрийското председателство на ЕС ще посвети конференция на наследството през месец декември, в която най-вероятно ще има обобщение и анализ на годината. За да може усилията да оставят отпечатък и след 2018 година, Комисията заедно със Съвета на Европа, ЮНЕСКО и други партньори ще осъществят дългосрочни проекти по споменатите 10 европейски инициативи. Те съответстват на четирите принципа, които определят смисъла на европейското културно наследство: участие, устойчивост, защита и иновации. Ще включват проекти за работа с училища, за проучване на иновативни решения за повторно използване на исторически сгради, за борба срещу незаконния трафик на културни ценности и т.н. Целта е да се помогне за постигането на реална промяна в начина, по който възприемаме, опазваме и популяризираме културното наследство, като гарантираме, че Европейската година ще е от полза за гражданите в дългосрочен план.

Петър Миладинов

А иначе един от най-важните въпроси е този за образованието по наследството в училище.

За съвременната култура и наследство трябва специална подготовка,

убеден е Петър Миладинов. Според него ние сме длъжници на младите хора и не само на тях при осъществяване на инициативи за развитие на публиката. Всички хора имат нужда от това общуване и е хубаво те да са подготвени за срещата с наследството. Още повече, че трябва да провокираме и споделяне между генерациите. И дава пример, че една баба завеждайки внучето си например в Етнографския музей, може да му разкаже  факти, които в експозицията трудно могат да бъдат представение. Така че музеят като място за общуване е интересна проблематика, по която предстои да работим в бъдеще. ≈

Текст: „въпреки.com”

Снимки: Стефан Джамбазов

[vprki]

РЕФЛЕКСИИ: Майсторов получи наградата на Майстора

Художникът Николай Майсторов тази година получи Националната награда за живопис на името на Владимир Димитров – Майстора. Това стана в Кюстендил в галерията, носеща името на Майстора. Наградата е за ��зложбата на Майсторов „100 икони х 100 сонета“, която беше в столичната галерия „Райко Алексиев“ от 8 до 26 март 2016 година.

В нея авторът беше показал живописни платна, правени по негови рисунки, вдъхновени от любовната лирика на Пабло Неруда. Наградата се връчва на 1 февруари, когато е рожденият ден на Владимир Димитров – Майстора, на когото в този ден се навършиха 135 години от рождението. А в този ден беше открита и изложбата „Завръщане” на художника Станислав Памукчиев – носител от миналата година на наградата. По регламент е така – носителят от предишната година открива следващата своя изложба в галерията в Кюстендил. Престижната награда е възстановена през 2013 година след прекъсване от над 20 години по инициатива на Община Кюстендил, с участието на Съюза на българските художници и Министерството на културата. От тогава носители на наградата са Андрей Даниел, Свилен Блажев, Ивайло Мирчев, Станислав Памукчиев и сега – Николай Майсторов.

В периода от 1973 година, когато е учредена от СБХ, до 1989 г., връчена за последен път, наградата има 39 лауреати. Между тях са Илия Петров, Калина Тасева, Златю Бояджиев, Ненко Балкански, Стоян Сотиров, Генко Генков, Димитър Киров, Светлин Русев. Двукратно са награждавани Вера Недкова, Атанас Яранов, Веса Василева, Емил Стойчев, Милко Божков и други. Николай Майсторов също я получава за втори път след 1986 година.

Николай Майсторов в изложбата си в галерия “Райко Алексиев”

По особен начин бяха свързани двамата художници – Станислав Памукчиев и Николай Майсторов. Освен, че единият получи наградата, а другият откри изложба, Станислав Памукчиев беше автор и на предговора към каталога за изложбата на Майсторов, заради която получи наградата. Във „въпреки.com” тогава публикувахме неговия текст. Ето част от него: „Изкуството на Майсторов е пропито с непосилна тъга. Тъга породена от невъзможността да се примириш с изтичащото време. Тъга, съпроводена от непреодолимото усещане за нищожността на живота и тленността на материята. Тъга и копнеж по онова, което минава отвъд крайното и граничното. Изкуството на Николай Майсторов - вик, конвулсия, падане и ставане, умиране и раждане, есхатологичният екстаз на духовно жадния. Символично жертвополагане на живота, за да се роди истината за него”, написа Станислав Памукчиев.

А Майсторов в разговор за сайта „въпреки.com” беше казал: „Аз съм фигуративен художник, интересува ме човека. Като съществуване, главно като психическо съществуване, като една дуалисти��на природа, която се люшка между два полюса на доброто и злото. И това, което ме вълнува го откривам и в литературата, и във философията, затова се обръщам към текстове и към библейските текстове, които провокират това внушение за тази сложна еволюция на човека през историческото време на развитие”.

Творбите на Станислав Памукчиев прекрасно съжителстваха със снега в галерията в Кюстендил

Станислав Памукчиев подреди в недостроеното крило на галерията своето „Завръщане”. Там освен по – предишни неща има и нови, носещи точно заглавието на изложбата. Дори както каза Памукчиев, е искал да не бъда чистен снегът, който съжителства с творбите му. Те наистина се чувстват добре в грубата реалност на околното пространство. Защото като него те се докосват до първичното в изкуството и живота. А както самият Станислав Памукчиев беше казал също в разговор за „въпреки.com”: „В изкуството има едно вълнение, една приповдигнатост - щастлива възможност за хората, които се занимават с него. Не говорим за оная страна на изкуството, в която то се превръща в тежко изпитание. Но то е тежко изпитание поради непосилната, висока цел. А когато имаш висока цел извън баналностите, препитанието, профанното, ежедневното, повседневното, когато имаш нещо, което е над това, ти по някакъв начин си щастлив. А когато получиш и самочувствие и мислиш, че се докосваш и нещо правиш, това е такова удовлетворение. Творческата натура се люшка в екзалтацията между  високия патос на докосване до едни по високи измерения и до драмата от непостигането на тези измерения. Това е изключително вълнение”.

Станислав Памукчиев

Изключителното вълнение и удоволствие беше и за нас, зрителите. На изложбата, но и на събитието в Кюстендил. А то продължи и в село Шишковци, където е живял и творил Майстора. И там благодарение на изключителното гостоприемство на жените от селото и кмета Климент Терзийски, можеше да се усети наистина атмосферата на едно място, достойно за Майстора. И за художниците и хората от селото, които не го забравят и са горди, че живеят в такова място. Всяка година е удоволствие да се идва в този ден в Кюстендил. Така ще бъде сигурно и догодина… ≈

Текст и снимки: Стефан Джамбазов

[vprki]

Свилен Блажев дари наградата си на галерия „Владимир Димитров – Майстора”

Художникът Свилен Блажев дари парите от Годишната национална награда за живопис „Владимир Димитров  - Майстора”, която получи, на галерията в Кюстендил, носеща името на Майстора. Това стана на официална церемония в деня на рождението на Майстора - 1 февруари. 7000 лева, колкото е паричното изражение на наградата, ще отидат за рамки на акварелите на Майстора. Това не е първи такъв изключителен жест на художника, който е подпомогнал центъра Дуйчев, нещо което се разбра в края на миналата година, когато Блажев откри голяма юбилейна изложба в галерията в Кюстендил. И не само него. Прекрасният художник и човек Свиката, както всички приятели го наричат, даже не отвори плика с парите, а получавайки го, го връчи на директора на галерията в Кюстендил скулптора Валентин Господинов. Наред с това, беше открита и прекрасна изложба на Андрей Даниел, миналогодишния носител на наградата и този път, той получи и своята статуетка. Тя е изработена от скулптора Кирил Матеев след спечелен конкурс за пластика за Националната награда за живопис на името на Владимир Димитров – Майстора.

Проф. Андрей Даниел, миналогодишният лауреат на наградата, получи своята статуетка и откри изложба в Кюстендил

Изключително приятна беше атмосферата при връчването на наградата. Освен приятели и колеги на двамата художници, някои от които присъстваха и в платната на Андрей Даниел, хубавото беше, че и самите хора от Кюстендил и от село Шишковци, където е живял и работил Майстора, го чувстват като свой приятел и дори идол. Престижната награда е възстановена е през 2013 година след прекъсване от над 20 години по инициатива на Община Кюстендил, с участието на Съюза на българските художници и Министерството на културата. В периода от 1973 г., когато е учредена от СБХ, до 1989 г., когато е връчена за последен път, наградата има 39 лауреати. Между тях са легенди като Златю Бояджиев, Ненко Балкански, Илия Петров, Генко Генков, Стоян Сотиров, творци от следващото поколение като Калина Тасева, Димитър Киров, Светлин Русев. Двукратно са награждавани Атанас Яранов, Вера Недкова, Веса Василева, Емил Стойчев и Милко Божков.

Паметникът на Владимир Димитров - Майстора в село Шишковци

Журито тази година беше в състав: Любен Генов – председател, проф. Андрей Даниел, Бисера Йосифова, Валентин Господинов, проф. Десислава Минчева, Димитър Буюклийски, Долорес Дилова, Марин Добрев, Румен Серафимов, представител на Министерство на културата – Лора Атанасова и представител на КК на СБХ – Райнис Гелов. Свилен Блажев е номиниран за годишната национална награда за живопис „Владимир Димитров-Майстора” с последната си голяма юбилейна изложба, открита на 1 ноември 2013 година в галерията в Кюстендил. Той е роден през 1953 година. През 1980 завършва специалност „Стенопис” в Художествената академия в София при проф. Димо Заимов. Специализира в Cité Internationale des Arts, Париж, през 1995.

Има над 25 самостоятелни изложби в България и чужбина: София, Пловдив, Бургас, Кюстендил, Самоков, Лимасол, Букурещ, Хелзинки, Виена, Хамбург. От 1979 негови творби участват в представителни изложби на съвременното българско изкуство в Европа и САЩ, има осем награди за живопис и рисунка. Член е на Съюза на българските художници. Живее и работи в Кюстендил. ≈