#Юли Дерменджиев

[vprki]

Богомил Николов събра приятели от ученическите си години в изложба с куратор Надя Розева

След повече от 60 години трима съученици от Художествената гимназия в София - проф.Богомил Николов, Красимира Дренска и Юли Дерменджиев се събраха заедно за съвместната им изложба „Трилогия на едно приятелството“ в галерия „Мисията“ на Държавния културен институт към Министъра на външните работи. Куратор е Надя Розева, ученичка на проф. Николов от детските си години.

Експозицията се реализира и с партньорството на Посолството на Швейцария в България. Изложбата е част от тържествата, с които Държавният културен институт тази година чества 20 години от основаването си. Специално отбелязва Снежана Йовева-Димитрова, негов директор.

От изложбата

„Събрали сме се, за да празнуваме изкуството и приятелството. Когато видях поканата, бях много развълнуван, че в това заглавие, в тази изложба ще се говори за приятелство, защото то е скъпоценен камък. А устоялото на времето приятелство е истинско бижу. Днес, тук имаме добър пример за приятели от десетилетия, които за първи път представят творчеството си заедно“, каза при откриването на 16 юни Н. Пр.  Раймунд Фурер, посланик на Швейцария в България.

Това е първата съвместна изложба за тримата автори, която е по идея на професори Богомил Николов, който в даден момент решава, че иска да събере своите приятели от Швейцария и България и да направят нещо заедно. За куратор кани Надя Розева.

Н. Пр. Раймунд Фурер, посланик на Швейцария в България и Красимира Дренска

За малко ще се върнем една година назад, за да припомним част от творческата биогра��ия на Надя, която е, всъщност, и своеобразно предисловие към „Трилогия на едно приятелство“…

Миналата година през пролетта в красивата историческа сграда Чифте Амам (XVI в.), част от Националната художествена галерия на Република Северна Македония бе експонирана самостоятелната изложба на Надя Розева. Изложбата, най-мащабната досега за авторката, представи над 60 художествени медала, създадени през различни периоди, както и картини. Тогава тя в интервю за „въпреки.com” сподели: „Медалната скулптура, буквално, дойде при мен, когато бях на 9 години. Имах големия късмет проф. Богомил Николов, Доктор Хонорис кауза на НХА и основоположник на съвременната медaлна школа в България, да е семеен приятел.

Творби на проф. Богомил Николов

За различни поводи той е подарявал медали на моите родители, а на тяхната десета годишнина от брака, им подари специално изработен медал от месинг, един единствен екземпляр и в много красива кожена кутия. Спомням си, че държах в ръце малките релефни форми и много ми харесваше да ги докосвам и усещам. Това чувство, явно, е останало подсъзнателно в мен и когато вече работех в Ню Йорк за големи издателски компании, той ме покани да работя с негови студенти по време на медален уъркшоп в НХА. Изработих един медал, без да имам особена идея как се прави, след което той го отля и патинира. Да видя този медал в метал и патина, завършен, за мен беше “еврика”! Всъщност, откакто се помня винаги съм искала да рисувам, но да усещам гипса и пластелина в ръцете си беше нещо съвсем различн��“.

От ляво на дясно Надя Розева, Анелия Николаева, Красимира Дренска и проф. Богомил Николов

Надя Розева, както вече отбелязахме е ученичка на проф. Богомил Николов, който на 12 март 2024 бе удостоен с почетното звание  Доктор Хонорис кауза на Националната художествена академия (НХА) в София и носител на най-престижната световна награда за медална скулптура “Салтус”.  на Американската нумизматична асоциация. Розева започва да се занимава с медали преди повече от 20 години след завършване на висшето си образование по маркетинг в университета Rutgers в Ню Джърси, САЩ. През 2003 е поканена да участва в медален уъркшоп на проф. Николов в ателието за медална скулптура към НХА. Работи дистанционно от Ню Йорк под негово ръководство няколко години, a в последствие завършва и магистратура в катедра “Метал” /целия разговор с нея може да прочетете при нас тук/.

проф. богомил Николов

Във въведението си към изложбата „Трилогия на едно приятелство“ Надя Розева е написала: „В първата част от трилогията ще видим малките големи медали на Богомил Николов и ще се върнем към изяществото, мярката, копринения допир на класиката, но със съвременното звучене, което само Николов може да улови. Неговите закачливи хрумки и намигвания са изведени от библейските сюжети, митовете, парадоксите на нашето съвремие и на един дъх са пренесени върху медала, сякаш недокс��ан от човешка ръка. Медалът е сложен жанр, който изисква изключително богата култура и познания, а Николов с лекота създава своите образи, които самите са и проблем, и кулминация, и развръзка. Не случайно Богомил Николов е носител на най-високото световно отличие “Салтус” за изключителен принос в областта на медалната скулптура – на Американската нумизматична асоциация.

Творби на Красимира Дренска

Втората част от трилогията е запазена за елегантната флуидна геометрия в рисунките на Красимира Дренска. Минималистични идеи се разливат структурирано върху бялата хартия. Ръката следва интуицията на свободното движение. Едноцветни нюанси на туш и акварел преливат и изграждат мрежи от деликатни усещания за преобразуване на дух и материя. Срещата с изкуството на Красимира Дренска е запомняща се, съзнанието продължава да следва контурите в лабиринт от цвят и прозирност, предизвиквайки една почти хипнотична медитация – пътуване към неизследвани дълбини. Тези монохромни подсъзнателни мрежи от линии и форми преливат с лекота към форми със скулптурна плът. Следвайки определени закони, те търсят да уловят преходната същност на видяното. /1971 завършва образованието си в НХА, София в специалност Графика и Изкуство на книгата. Участва активно в изложби в страната и в международни биеналета за оригинална графика. . През 1977/78 получава френска стипендия за специализация в Париж. Работи с известния професор Хайтер в интернационалното Ателие 17 и бива въведена в разработените от него специални техники на съвременният експериментален дълбок печат.От 1980 нататък живее и работи в Швейцария. Омъжена е за художника Дади Вирц. През 1985 започва кариерата си като преподавател и по-късно доцент в Шуле фюр Гещалтунг – Базел. Преподава техниките на високия печат и история на изящната графика –б.р./

На преден план творби на Юли Дерменджиев

Скулптурите от дърво на Юли Дермеджиев ни завъртат елегантно около невидимата си ос. В тази част от нашата трилогия материята се конкретизира във вертикална енергия, в топли, оптимистични колони, които израстват с надежда към небето или ни потапя в подводни светове, наситени с мистерия. Отнетото дърво оставя пробиви, но не и липси. Въображаеми символни пространства израстват пред очите ни, цели небесни дворци ни разказват истории с пулсиращи органични ритми. Енергията очертава хармонични форми, ръката иска да докосне мекото дърво, да усети силата и нежните му импулси. Спиралите на времето са достигнали своята кулминация, завинаги застинали в спокойно равновесие.

Трилогията е завършена, приятелството продължава.“

Юли Дерменджиев /л/ и проф. Богомил Николов /д/

В цитирания по-горе разговор с Надя Розева преди година тя каза още: „Културната дипломация е моя кауза от много години. Изложбата ми в Националната галерия в Скопие е едно неоспоримо доказателство за това, че изк��ството сближава. За това, че независимо от всички проблеми, хората, които се занимават с изкуство са над злободневните теми, не изпадат в крайности и се опитват да работят добронамерено и позитивно в полза на обществото и изкуството. Изкуството преодолява ограничения, то е хуманно, то е душата на всеки човек.“ И продължава да върви в тази своя посока и като творец. Очакваме и нейна самостоятелна изложба в галерия „Мисията“ или в друго художествено пространство. ≈

„въпреки.com”

Снимки: Стефан Марков, Благородна Макева и Надя Розева

P.S. на „въпреки. com”: Не случайно изложбата е озаглавена „Трилогия на приятелството“, защото в живота, извън щастието и радостта от децата ни, професионалните ни успеха, специално място в сърцата ни са приятелите. И нямат никакво значение различните ни пътища, важна е обичта между нас, съхранена във времето.

[vprki]

РЕФЛЕКСИИ: Художествен „взрив” след принудителната изолация

След социалната ни изолация заради COVID – 19 сме свидетели на истински художествен „взрив” най-вече в галериите. Изобразителното изкуство все пак трудно се възприема пълноценно извън галерийна среда. А сега художници и публика се събраха за откриването на ред отложени изложби, които е трудно да изброим, какво остава да обиколим.

И все пак бихме посочили няколко акцента в столичните галерии. Ще започнем с изложбата „Портрет” на първия етаж в обновеното пространство на галерията на СБХ на ул. „Шипка” 6 в София. Експозицията е амбициозна, въпреки че има и гласове, които смятат, че такава изложба наподобява Общите художествени изложби от социалистическото минало. Вероятно имат известно основание, доколкото в такава изложба се получава натрупване на творби и стилове, което понякога се възприема не като многообразие, а като многотия. И трудно може да се проследи тенденция или стил на времето и отделен творец. Но пък хубаво е да има такива експозиции, защото дават представителна извадка на различните търсения в живописта и скулптурата в един конспективен порядък.

Част от изложбата “Портрет” с картината на Андрей Даниел “Автопортрет с броня” - снимка Стефан Джамбазов

В изложбата „Портрет“ са представени 86 живописци и 56 скулптори със 114 картини и 70 скулптури. Участват автори от всички поколения – от утвърдени имена до най-младите, току-що завършили своето образование. В изложбата почетно е представен един от законодателите в този жанр – проф. Андрей Даниел. Названието „Портрет“ поставя жанровата и тематична рамка на общата изложба на секциите „Живопис“ и „Скулптура“ в СБХ. Тази съвместна инициатива е резултат на усилията на ръководствата на тези секции със своите изложбени проекти да следват отблизо процесите на развитие и да дават поле за изява на творческите енергии в новата българска живопис и скулптура.

Станислав Памукчиев - "Автопортрет” - снимка Стефан Джамбазов

Изложбата е широко отворено пространство за представяне на жанра „Портрет“ в цялото многообразие от проявления. Това е предпоставка за преглед и проверка на виталността и креативността на този жанр в динамиката на бързо променящия се социокултурен контекст. Изложбата предлага плуралистичен и толерантен поглед, като събира в едно пространство широк и богат спектър от възгледи и пластични изразявания. В експозицията едновременно и паралелно съществуват, доказват своята жизненост полярно противоположни, дори конфронтирани естетически позиции - от академичен реализъм до условни и абстрахирани визии, от поетични и фантазни светове до крайно експресивни жестове.

Любен Генов - “Воден дух” /автопортрет/ - снимка Стефан Джамбазов

Това многообразие създава представа за днешното състояние на този традиционен жанр в изкуството. Предлага богат материал за обсъждане на жизнеността на портрета като лично пространство за творческо осъществяване. Това е проект, който дава енергия на срещата и конфронтацията на крайно противоположни артистични визии на паралелно съществуване и сблъсък на конвенционални разбирания с иновативни, провокиращи и проблематизиращи границите в традиционните представи за портрет, пише Станислав Памукчиев в анотацията за изложбата. Бяха присъдени и четири награди: Награда от Съюза на колекционерите на Ваклин Василев - скулптура; Награда от Емил Иванов на Николай Русчуклиев - живопис; Награда от Тодор ��тайков за млад автор на Силвия Богоева – живопис и Шабан Хюсмен – скулптура.

Спартак Дерменджиев - “Портрет на Кристо” в изложбата “Портрет” в СБХ - снимка Стефан Джамбазов

В изложбата има скулптурни бюстове на напусналия неотдавна този свят Христо Явашев – Кристо от Спартак Дерменджиев, които освен че изразяват динамиката на големия творец, но и са почит от страна на скулптора. И на други места у нас беше почетен Кристо, който ни напусна малко преди да навърши 85 години от рождението си. Вече сме споменавали за изложбата „Кристо – ранни етюди“, която подготви Националната художествена академия в галерия – ателие на НХА - Филиал Бургас, Магазия 1, Пристанищен комплекс Бургас, която ще бъде открита на 25 юни. Изложбата съдържа ранни учебни рисунки и акварели на Кристо (Христо Явашев) от времето, когато световноизвестният художник от български произход е учил в Академията (1953–1956 г.). Творбите са от Музейната сбирка на НХА, която освен учебни етюди притежава и голяма колекция от постери на Кристо и Жан-Клод – автентично автографирани и подарени на НХА от авторите. Някои от тези постери, показващи емблематичните пакетажи на творците също ще бъдат показани в изложбата.

Снимка: архив на СГХГ от сегашната изложба

Софийска градска художествена галерия също почита големия творец. В продължение на месец от 19 юни до 19 юли Софийската градска художествена галерия ще представи изложба в памет на Христо Явашев - Кристо. С тази изложба Софийската градска художествена галерия отдава почит към необятния талант на Кристо, който напусна земния свят малко преди да навърши 85 години. Независимо от житейските превратности, чувството за космополитност   и предопределеност  на неговия житейски и цивилизационен избор Кристо никога не е скривал своя български произход. Срещата му с Жан – Клод в Париж през 1958 година се превръща в повратна точка в неговия живот и творчество и ражда щастливото съзвучие на един изключително хармоничен и успешен артистичен тандем.

Георги Лозанов пред плаката на изложбата „Кристо и Жан-Клод: графики и обекти 1963 -2014“ в СГХГ - снимка Стефан Джамбазов

В експозицията  посетителите ще видят 5 литографии и фотогравюри на негови проекти, част от колекцията на СГХГ придобити през 2015 г. , когато бе представена за първи път в България изложбата „Кристо и Жан-Клод: графики и обекти 1963 -2014“. Тази изложба бе реализирана с личното съдействие на големия художник, който я предостави безвъзмездно за експониране в трите зали на галерията. Доц. Георги Лозанов написа за „въпреки.com” по повод на тази изложба: „Културната офанзива на вещите във всекидневието произтича от заложената в тях двойственост, която Жан Бодрияр формулира така: „всеки предмет има две функции: едната – да бъде практикуван, другата – да бъде притежаван…, абстрахираният от своята употреба чист предмет получава строго субективен статут…”. Така според Бодрияр предметът престава да бъде просто „килим, маса, компас или украшение” и става вътрешно състояние, страст, мит. Именно по онова време, когато травмата на войната постепенно е преживяна и красиви, митологизирани от рекламата, предмети те заливат отвсякъде, тяхната втора функция – да бъдат притежавани, харесвани, колекционирани, да значат, започва да доминира над първата – да вършат работа.

Един от обектите в изложбата  „Кристо и Жан-Клод: графики и обекти 1963 -2014“ - снимка Стефан Джамбазов

От такава гледна точка опаковките на Кристо са артистичен подтик към подобна размяна на функциите, защото и като техника, и като семантика те извеждат на преден план културната значимост на предмета, бил той телефон, пишеща машина, букет, вестник, автомобил, дори човешко тяло, като прекъсват възможността за употребата му (опакованият предмет по условие не може да ти служи), за да го пренесат изцяло в сферата на значенията. (Впрочем, независимо, че изкуството на Кристо често тръгва от и се реализира с и сред предмети, които имат утилитарна функция, той настоява на драстичното му скъсване с нея, на пределната му нефункционалност: „Всички наши творби, мои и на Жан-Клод, са напълно безполезни, абсолютно безсмислени, никому ненужни”.)”. Целият текст можете да прочетете тук.

Още от изложбата в СГХГ преди време - снимка Стефан Джамбазов

Към литографиите и фотогравюрите сега са представени и разнообразни текстове за личността и творчеството на Кристо от американските критици Michael Kimmelman/”The New York Times“/, Jerry Saltz, руската журналистка Анна Толстова /"Коммерсантъ Weekend"/, написани веднага след смъртта на Кристо. Заедно с тях могат да бъдат и прочетени текстове на Георги Лозанов и Лъчезар Бояджиев. Посетителите имат възможност да видят и едно малко известно интервю на Кристо пред Георги Лозанов и камерата на режисьора Стоян Радев, направено в неговото ателие в Ню Йорк и предоставено с дублаж на български език от телевизия „България он еър“. Специално място в експозицията има и филмовата програма от 6 филма, на английски език за едни от най-известните проекти на Кристо и Жан-Клод.

“Дървени творби” на Любен Фързулев в изложбата “Портрет” - снимка Стефан Джамбазов

И още една изложба – „Любен Фързулев и приятели” в Националната галерия – филиал Софийски арсенал музей за съвременно изкуство. Участници са: Аделина Попнеделева, Алла Георгиева, Георги Донов, Ивайло Стоянов, Лъчезар Бояджиев, Любен Фързулев, Людмил Лазаров, Моника Попова, Надежда Олег Ляхова, Недко Солаков, Цветослав Христов и RASSIM®. Изложбата продължава до 30 август при спазване на всички противоепидемични мерки и контролиран достъп. Любен Фързулев показва най-новите си произведения наред с творби на 11 художници – приятели, колеги или просто съмишленици на артиста. Според него, спойка на експозицията е изявената индивидуалност на авторите, техният заразителен талант. Поканените сами определят с какво да участват, като вниманието е насочено към нови или непоказвани произведения, включващи скулптура, живопис, рисунки, видео арт. Любен Фързулев е известен ��ъс своите „дървени машини” от края на 1980-те и с мащабни текстилни инсталации в публичното пространство. Изложбата показва средата на формирането на художника, способен сам да създава контекст, който провокира нови гледни точки към собствената работа.

Любен Фързулев на предишна негова изложба - снимка Стефан Джамбазов

Фокусът е върху различни аспекти на ролите, в които влиза съвременният художник не само като артист, но и като куратор. Самият Любен Фързулев отказва да се назове „куратор”, като казва: „Изложбата няма тема, насоченост, куратор... Всеки е свободен да покаже каквото сметне за необходимо. Защо? Много очевидно е – за по-голямо разнообразие. За да не отегча публиката. С лекота бих напълнил зала и сам. Това го мога. И какво от това. На мен би ми било отегчително.  А така с ��ще единадесет качествени автори би било „cool" (както казват сега). Идеята взех от нашите естрадни певци (концерт на певец и приятели). Всеки изпълнява по няколко хита. Хубаво, не е изморително и е разнообразно.” ≈

Текст: „въпреки.com”

Снимки: Стефан Джамбазов и архив

[vprki]

РЕФЛЕКСИИ: Изкуство между традицията и съвременността

Събитието тази седмица в столичния културен живот е откриването на изложбата „Между традицията и модернизма. Образи на родното в българското изкуство от 20-те години на ХХ век” в Софийска градска художествена галерия. Тя е опит да се представи един сегмент от художествения живот в България  от първата половина на ХХ век. И опитът е изключително успешен – и като подбор на произведенията, и като дизайн на самата изложба.  

Куратори на изложбата са Аделина Филева, Станислава Николова и Любен Домозетски. Консултант към проекта е Татяна Димитрова, художник Надежда Олег Ляхова. „За българското изкуство годините на това десетилетие са време на активен и многолик художествен живот, който съществено се модернизира. Експозицията обединява произведения, които показват различните посоки на модернизиране, но същевременно отразява продължението на традициите от предходните десетилетия в младото българско изкуство. Фокусът е ориентиран в една определена посока – търсене на национална идентичност и изграждане на образи, въплъщаващи тази идея. Обособени са четири отделни тематични линии, които ясно могат да се проследят в българското изкуство от периода, а именно: интерпретации, вдъхновени от приказно-поетичния фолклор, произведения, свързани с християнството и християнското наследство, интерес към обредите и обичаите и представяне на образи от българското село. Специално място е отделено на печатната графична продукция, а експонати на приложното изкуство допълват представата за художествения живот от епохата”, пише в анотацията за изложбата.

Иван Милев - “Светогорска легенда”, 1926

Тя представя творби на знакови за българското изкуство автори: Иван Милев, Владимир Димитров-Майстора, Сирак Скитник, Иван Пенков, Николай Райнов, Пенчо Георгиев, Иван Лазаров, Никола Кожухаров, Борис Денев, Георги Машев и др. Произведенията са от фонда на СГХГ, на Национална галерия – София, Регионален исторически музей – София, Институт за етнология и фолклористика с етнографски музей – БАН, Държавна агенция „Архиви”, Национална художествена академия, Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий”, Съюз на българските художници, Градска художествена галерия – Пловдив, художествените галерии в Стара Загора, Казанлък, Кюстендил, Пазарджик, Сливен, Шумен, Русе, Исторически музей – Самоков, регионалните исторически музеи в Добрич и Враца, частни колекции. Проектът, който е изключително амбициозен и богат, е посветен на председателството на България на Европейския съвет и се осъществява с подкрепата на Аурубис България - АД и Програма „Култура” на Столична община.

Алдо Джианоти при откриването на изложбата си “Олимпия”

А колкото до съвременността – тя е в самостоятелната изложба „Олимпия” на живеещия във Виена артист Алдо Джианоти в Софийски арсенал – Музей за съвременно изкуство, филиал на Националната галерия. Изложбата е създадена специално за музея и се осъществява в партньорство с FLUCA /инициатива на Фондация „Отворени изкуства” и Австрийско посолство в София/ и Виенски клуб-България с подкрепата на Пловдив 2019, Столична Община, Община Пловдив и Федерално Канцлерство на република Австрия. Изложбата „Олимпия“ взима своето име от местността на полуостров Пелопонес в Гърция, където са се провеждали Олимпийските игри през древността. Със своите рисунки Алдо Джианоти пренася духа на тази антична спортна арена в музея, където публиката има възможност да изследва спортната тематика не само физически, но и да се занимае с въпроси като национална идентичност, съревнование и субординация в световен мащаб. Авторът цели да превърне институцията в един своеобразен стадион на възможности, взаимовръзки и саркастични коментари – поглед върху нашето общество, започващ от индивидуалното през колективното до националното, глобалното и универсалното.

С тази изложба павилионът FLUCA идва и в София. Това е проект на фондация „Отворени изкуства” и Посолството на република Австрия в България. Начална точка на проекта с куратор Урсула Мария Пробст е употребата на морски карго контейнер като пърформативна инсталация/скулптура.  FLUCA ще бъде отворена платформа за голям брой публични събития от май до октомври 2018 и 2019 година. Концепцията на павилиона идва от FLUC – известно простра��ство за урбанистика, съвременна музика, изкуство и пърформанс във Виена, също съставено от няколко карго контейнера. Проектът цели сътрудничество между артистичните сцени на България и Австрия и привличане на нова, любопитна аудитория, която да участва активно в културния живот на града. Проектът FLUCA ще представи богата програма - дигитално изкуство и нови технологии, улично изкуство и градски дизайн, музика, кино, танц, театър и литература, в различни формати – изложби, концерти, кинопрожекции, уъркшопи, дискусии и срещи с артисти. През месеците май - юли 2018 г. FLUCA - австрийски културен павилион, ще бъде в София. През септември и октомври 2018 г. ще бъде в Пловдив.

Расим с Железния орден, който получи

И още за съвременно изкуство – навръх рождения си ден на 1 май скулпторът и художник Венци Занков връчи в столичната галерия ONE за девети път Железния си орден за съвременно изкуство. Този път негов избраник беше концептуалният артист и художник Расим / RASSIM® – Красимир Кръстев/. Както каза Венцислав Занков – журито, тоест аз, връчваме наградата на Расим, който пък благодари за оказаното доверие. Отличието се присъжда на художник и събитие с „друг поглед” върху съвременното българско изкуство, което е извън полезрението на мейнстрийма и официално представената култура и изкуство, но е с ясен принос към тях, гласи регламентът на наградата на Венци. Сам провокативен и непрестанно търсещ художник, режисьор, отличаван актьор и преподавател, Занков мотивира избора на артиста за 2018 с търсенето на истинността в изкуството, професионализма и качеството на работа, както и уникалността в подхода и актуалността му към настоящето. Сред носителите на Железния орден на Занков досега са: Иво Димчев, Дан Тенев, Спартак Дерменджиев, Веселина Сариева (Пловдивска нощ на музеите), д-р Галентин Гатев, проф. Орлин Дворянов и други.

Венци Занков и Расим

Имало е различни тълкувания на това негово учредяване на орден – намигване към институциите, артистична акция, принизяване на официозността, отличаване на хора, свързани със съвременното изкуство, които остават извън полезрението на официалната нормативност… Ето как Венци Занков обясни преди време в разговор за „въпреки.com” смисъла на своя орден: „Ако има някакви официални версии за изкуство и култура, има и други хора – и реших, че могат да се изведат. Защо с моето име – защото реших, че човек трябва да поеме отговорност със себе си и своето име. Не някакво абстрактно пожелателно бъдеше. Аз го давам на еди кой си. Има значение дали аз имам някаква стойност и този, на който го давам дали също е стойностен. Това е някакъв такъв експеримент между частното и публичното. Защото аз съм частно лице - един човек решава да си дава ордени. Но в един момент може да се окаже, че това има значение. И то с това, че заемаш такава позиция със себе си. И я защитаваш по някакъв начин – едно с избора и друго с това, което правиш. И това е напрежение за мен, защото трябва да доказвам, че аз трябва да го давам”, каза художникът. . ≈

Текст: „въпреки.com”

Снимки: Стефан Джамбазов