#изцеление

[biopogled]

Ивермектинът може да „убива раковите клетки“ и да засилва имунния отговор

Ивермектинът беше използван като алтернативно лечение по време пандемията от коронавируса (COVID-19) и сега изследователите казват, че лекарството може също да помогне в борбата с рака чрез засилване на имунния отговор. Рик Алдерсън, пенсиониран работник в дъскорезница, е диагностициран с терминален рак на дебелото черво през ноември 2020 г. Той търпял агонизиращата болка в продължение на…

[venskolev]

Пътят обратно към себе си: Изцеление след връзка с нарцисист

Връзката с нарцисист може да бъде не просто емоционално опустошение, а цялостно усещане за загуба на себе си. В такъв тип отношения често се размива границата между любовта и контрола, между грижа и манипулация. Нарцисистът не просто използва другия човек — той моделира реалността му. И когато тази връзка приключи, остават не само празнота и болка, а и дълбоко объркване: „Кой съм аз без този…

[angeli-raja]

Архангел Рафаил | Angeli-raja.eu

На Angeli-raja.eu можете да откриете вътрешно спокойствие и изцеление чрез напътствията на Архангел Рафаил. Проучете нашата духовна платформа с цел медитация и релаксация. Днес установете връзка с висшата си природа.

архангел Рафаил

[vprki]

Емотикони на душата в изложба на Юлия Станкова

Галерия „Париж“ представя поредната самостоятелна изложба на известната с неповторимия си стил и почерк художничка Юлия Станкова. Около дните на нейния седемдесетгодишен юбилей, тя показва своите дванадесет платна, които са придружени от прекрасен каталог, който обхваща всичко най – важно, сътворено от нея дотук и е озаглавен „Изцеление“.

Изложбата засяга един нов език на общуване, който отдавна вече се е настанил в комуникацията ни из социалните мрежи и канали, а именно наличието на емотикони. Тези малки личица – емоции много често изчерпват думите ни, заместват ги и сякаш казват всичко. Усмивчици, сърчица, смръщени вежди, почервеняли от яд главички, изплезени езичета, крейзи изражения и много сълзички от смях или тъга вече придружават и подсилват всяко едно наше изречение или пък изцяло го заместват/изместват. И именно този нов език, Юлия вгражда в своите картини, като го съчетава с много сериозни и дълбоки теми. Доброто и злото, небесното и земното, красивото и грозното, тъмното и светлото – всички тези фундаментални опозиции в разбирането ни за света са съчетани в картините.

"Сънят на Яков"-2

Да, те са наивноидеалистичен прочит на света, но не е ли такава и нашата душа в своята изначална същност. Не са ли били именно такива Адам и Ева в своето сътворение в Райската градина. Не се ли стига накрая до една везна с лошото и доброто от двете страни. Не сме ли сведени всички просто до един знак или пък до множество знаци? Толкова сложните ни и преплитащи се емоции сме способни да обобщим с един емотикон. И това са емотиконите на душата ни. Ще ги видим в съня на Яков, в Ангела със зашитото сърце, в сътворението на мъжа и жената, в Ноевия ковчег и дори в смъртта. Всичко ще се изговори и изрисува през тях – емотиконите. И ще бъде достатъчно. Ще е изчерпателно. Ще е ясно. И ще е красиво. Пишат във въведението към изложбата на Юлия Станкова от галерията.

Юлия Станкова /ц/ с галеристите Борис и Надежда Павлови на откриването на изложбата

Юлия Станкова е инженер и богослов по образование, но е художник през целия си живот, независим�� от различните периоди на прекъсвания и търсения. Има над петдесет самостоятелни изложби в България и чужбина, а нейни картини са притежание на множество колекции. Има уникална авторска техника на рисуване – плод на дългогодишни експерименти, която се отличава с изключителен фин изказ, много мека пастелна гама на цветовете и се основава на образците от византийската иконопис.

Юлия Станкова винаги в много фини и задълбочени текстове обосновава за себе си и преди всичко за публиката избора си като художник в поредната си артистична и чувствителна експозиция. Публикуваме написаното от нея за настоящата ѝ изложба.

Юлия Станкова

Наивноидеалистично или Емотикони на душата

Защо не можем да минем вече без емотиконите в нашата кореспонденция? Една от причините е пестенето на време. Вместо да търсим думи, за да избегнем повторението на едни и същи клишета, прасваме едно смайлче.

"Сънят на Яков"-1 /л/ и "Тишината на отсъствието" /д/

Но има една далеч по-важна причина. Емотиконите ни помагат да покажем, че всичко при нас е „на масата“, няма нищо недоизказано, нищо скрито, което да поражда съмнение. Колкото и да са многобройни, емотиконите, все пак, са схеми, които универсализират емоциите ни, освобождават ни от усилието да забелязваме с��ритите пластове в настроението на събеседника, внушават ни, че сме „свои“ хора, че се познаваме добре. Проблемът е, че тази безметежност в нашето общуване е илюзорна. Твърде лесното преодоляване на различията между нас, което ни осигуряват емотиконите, притъпява фините нюанси в нашия диалог, лишава го от красотата и уникалността, която заслужава. Щом доброволно поддържаме тази илюзия, значи имаме нужда от нея, но е добре да не забравяме реалното, да не пренасяме схемите и върху нашите живи човешки лица. Ето защо, като реверанс към истинното в човешките взаимоотношения, реших да извадя емотиконите от тяхната схематичност, от контекста на общуването тип „бързо хранене“, и да ги търкулна обратно към променящата се, бълбукаща, нюансирана, жива човешка душевност.

"Току-що създадени"

Преобразих ги от схеми в дишащи, присъстващи живинки. Дарих ги с индивидуалност, за да получат място в безкрайните пространства на душата. После ги отпратих назад във времето да участват в самото сътворение на човека, а по-късно да го съпроводят в извайването на неговата съвест. Заедно с Адам и Ева те извървяват пътя от изкушението до страданието, от радостта при раждането до тъгата от необратимата раздяла.

"Ноев ко��чег"

Но те се появяват и в светлите моменти на надежда, в сънищата и ангелските посещения. А в спасителния ковчег на Ной са най-скъпоценния товар. Сега, изгубили силата да унифицират чувствата ни и превърнали се в кълбета от светлини и сенки, неизказаност и тайни, загадъчни гостенчета, изплували от здрача, новите емотикони сменят своя адресат. Не бихме могли вече да ги изпратим на никой друг, освен на самите себе си.

Юлия Станкова

Припомняме, че галерия „Париж“ повече от 20 години от създаването си и в годините в уютното ѝ пространство сме се радвали на хубави изложби и сподели вълнения от изкуството. Навремето първата изложба в галерията 2003 година бе на Юлия Станкова, озаглавена „Сътворение на човека“. За една от предишните ѝ изложби в галерията изкуствоведката  доц. д-р Елисавета Мусакова каза при откриването: „Трудно е да се открие изложба на Юлия Станкова пред публика, която отдавна следва очертаните от творбите ѝ пътища на нейното мислене. Не би било по-лесно и с публика, която не я познава, нито е по-малко трудно да се намерят начални думи към тази поредна прекрасна изложба”.  

Юлия Станкова /д/ на откриването на изложбата

За изложбите на Юлия Станкова е ставало дума в  различни текстове на „въпреки.com”, а и сме публикували разговор с нея. Освен това тя е и наш обичан автор. Всичко за нея и от нея при нас може да прочетете тук. Тогава преди години тя сподели: „Предпочитам да изляза от канона, взимайки от учението на Христос това, което е общочовешко, което важи за всички хора. Да го извадя от канона, за да може да стане то понятно и на хората, които не са в този канон. Защото това е едно морално учение за човешката мярка, която ние непрекъснато търсим и губим, и трябва ��еуморно да търсим, иначе много лесно ще я загубим, тя лесно се губи. Имаме нужда от един ориентир. И затова ми се струва, че човек не бива да се ограничава в един религиозен канон. А ако има нещо да съобщи, то да го съобщи по такъв начин, че да бъде разбран от възможно най-много хора”. И в годините Юлия като артист и мисловен човек следва този път.

"Ной и стихиите" /л/ и Ekvilibrium /д/

А вие се потопете в красивия мисловен, изящен и добър свят на Юлия Станкова в галерия „Париж“. Изложбата продължава до 5 ноември.

А днес, 30 октомври, с обич и уважение честитим рождения ден на прекрасната Юлия! ≈

„въпреки.com”

Снимки: архив на галерия „Париж“

[iteracare-wand]

Всеки от нас се сблъсква с моменти на страх, омраза, объркване и хаос в живота си. Въпреки че това са често срещани чувства в човешкия опит, те могат да блокират чакрите ни, създавайки сериозни емоционални проблеми. В тази статия ще разгледаме как iTeraCare може да ви помогне да отблокирате и хармонизирате чакрите си, за да улесните емоционалното си изцеление. Какво представляват чакрите? Чакрите са енергийни центрове в тялото ни, които играят решаваща роля за нашето емоционално, психическо и физическо здраве. Негативните ни емоции обаче могат да блокират тези чакри и да предизвикат дисбаланс в живота ни. Нека видим как се проявяват тези блокажи: Първа чакра: Страхът може да попречи на енергийния поток, като засегне финансите и чувството ви за сигурност. Втора чакра: Липсата на радост и удоволствие блокира креативността и пробудената сексуалност, което възпрепятства появата на партньор. Трета чакра: Бездействието може да попречи на проектите и амбициите ви. Четвърта чакра: Омразата пречи на способността да се дава и получава любов. Пета чакра: Неспособността да изразите това, което чувствате, може да заглуши вашия глас и вашите решения. Шеста чакра: Фокусирането само върху негативните аспекти на живота може да замъгли зрението, възприятието и интуицията ви. Седма чакра: Липсата на спокойствие и медитация блокира тази чакра, като заобикаля живота ви с хаос. За щастие има много начини за освобождаване на тези блокажи и пренасочване на вниманието, като един от най-ефективните е използването на иновативната технология на iTeraCare. Защо е важно да се поддържа балансът на чакрите Чакрите са енергийните центрове на тялото ви и всяка от тях има специфично предназначение за физическото, умственото и емоционалното ви благополучие. Дисбалансът или блокажът в някоя от тях може да доведе до силен стрес, болести и дори емоционални предизвикателства. Затова е изключително важно да поддържате чакрите си в добро състояние и да функционират правилно. Правилният и здравословен баланс на чакрите може да подобри качеството ви на живот по много начини. Възможно е да почувствате по-голяма яснота на ума и фокус, повече енергия и жизненост, по-добро физическо здраве и по-оптимистичен и позитивен поглед към живота. iTeraCare може да бъде ваш съюзник в поддържането на чакрите ви балансирани и отворени, като спомага за оптимално общо здраве и трайно емоционално благополучие. Как iTeraCare действа за отблокиране на чакрите? iTeraCare използва модерна комбинация от терахерцови вълни, квантова технология и оптичен кварц, за да отбло��ира и балансира чакрите ви. Като се насочва към увредените клетки, iTeraCare може да повиши енергията ви, да подобри емоционалното ви равновесие и да подобри цялостното ви благосъстояние. Терахерцът е особено известен със способността си да балансира чакрите и да зарежда тялото с енергия, насърчавайки положителното и оптимистично мислене. Използвайки iTeraCare по пътя на емоционалното си изцеление, можете да започнете да деблокирате чакрите си една по една, да се освободите от емоциите, които ви измъчват, и да се отворите за мира, творчеството, интуицията и любовта. След като вече знаете какъв е възможният път към емоционално подобрение, какво чакате? Започнете пътуването си към баланса и благополучието с iTeraCare. Пожелавам ви щастлив и вълшебен ден. 🌺 Купете iTeracare СЪЗДАВАНЕ НА БЕЗПЛАТНА ЦИФРОВА КАРТА Безплатна карта Често задавани въпроси за отблокиране на чакрите Как iTeraCare може да помогне при блокиране на чакрите? iTeraCare използва терахерцови вълни, квантова технология и оптичен кварц, които са известни със способността си да балансират енергията на тялото, да отблокират чакрите и да насърчават емоционалното благополучие.

Как да разбера дали чакрите ми са блокирани? Симптомите на блокажа варират в зависимост от това коя чакра е засегната. Някои признаци могат да включват трудности с фокусирането, липса на енергия, финансови проблеми, липса на креативност, трудности с изразяването на чувствата или дори общо усещане за хаос. iTeraCare може да помогне за отблокирането и балансирането на тези чакри, за да се подобрят тези симптоми. Може ли iTeraCare да замени терапията или консултирането за справяне с емоционалните ми проблеми? iTeraCare е инструмент, който може да допълни други лечения или терапии. Макар че може да ви помогне да балансирате чакрите си и да подобрите емоционалното си състояние, тя не трябва да се използва като заместител на професионална терапия или консултация, ако е необходимо. Колко време е необходимо, за да видите резултати с iTeraCare? Времето е различно за всеки човек, в зависимост от степента на блокиране на чакрите и конкретните симптоми. Някои потребители започват да наблюдават положителни промени в емоционалното си здраве в рамките на няколко седмици редовна употреба на iTeraCare. Има ли някакви странични ефекти при употребата на iTeraCare? Като цяло iTeraCare е безопасен за употреба, но както при всяка терапия, важно е да използвате инструмента отговорно и да потърсите съвет от медицински специалист, ако имате някакви притеснения. iTeraCare използва терахерцови вълни, квантова технология и оптичен кварц, които са известни със способността си да балансират енергията на тялото, да отблокират чакрите и да насърчават емоционалното благополучие. Симптомите на блокажа варират в зависимост от това коя чакра е засегната. Някои признаци могат да включват трудности с фокусирането, липса на енергия, финансови проблеми, липса на креативност, трудности с изразяването на чувствата или дори общо усещане за хаос. iTeraCare може да помогне за отблокирането и балансирането на тези чакри, за да се подобрят тези симптоми. iTeraCare е инструмент, който може да допълни други лечения или терапии. Макар че може да ви помогне да балансирате чакрите си и да подобрите емоционалното си състояние, тя не трябва да се използва като заместител на професионална терапия или консултация, ако е необходимо. Времето е различно за всеки човек, в зависимост от степента на блокиране на чакрите и конкретните симптоми. Някои потребители започват да наблюдават положителни промени в емоционалното си здраве в рамките на няколко седмици редовна употреба на iTeraCare. Като цяло iTeraCare е безопасен за употреба, но както при всяка терапия, важно е да използвате инструмента отговорно и да потърсите съвет от медицински специалист, ако имате някакви притеснения. Магазин iTeracare Забележка: Важно е да запомните, че информацията, предоставена в тази статия, е само от общ характер и не замества професионален медицински съвет. Винаги се консултирайте с дерматолог или медицински специалист, преди да предприемете лечение на акне. ПРЕПОРЪКИ НА ITERACARE Устройствата iTeraCare могат да бъдат закупени от онлайн магазина на iTeraCare, който се намира на адрес www.iteracare.life. В този магазин клиентите могат да разгледат селекция от продукти iTeraCare и да пазаруват с лекота. Цените на устройствата iTeraCare са много разумни, което прави магазина отличен избор за тези, които търсят съотношение цена-качество и могат да закупят устройството чрез нашия магазин. Adrián Sánchez Свържете се с Купете устройството iTeraCare Магазин iTeraCare

[purple-little-fairy]

ЕДНА ВРАТА СЕ ЗАТВАРЯ,

ЗА ДА СЕ ОТВОРИ ДРУГА

– Учителю, защо понякога Бог е несправедлив към хората? Ето, вчера моят съсед, който е един от най-бедните хора в селото, изгуби единствената си крава, с която хранеше семейството си. Не е ли жестоко спрямо него?

– Невинаги знаем какво стои зад Божията промисъл. Понякога, за да разберем, трябва да бъдем търпеливи. И да имаме очи да я видим. Много често една загуба, която в първия момент ни се струва колосална, в��ъщност е спасение за нас. И за да разбереш по-добре това, за което говоря, сега ще ти разкажа една история.....

Един кораб претърпял корабокрушение насред океана и единственият оцелял бил изхвърлен на малък необитаем остров. Когато човекът се съвзел и осъзнал какво се е случило, разбрал, че единственият му шанс да оцелее на този изолиран остров е да бъде забелязан от преминаващ плавателен съд. Което му се струвало почти невъзможно. Трябвало да стане чудо!

Корабокрушенецът бил сломен, но не спирал да се моли на Бог да го спаси. Минали няколко дни, в които той отчаяно се взирал в хоризонта с надеждата да съзре спасителен кораб. Но помощ не идвала.

Накрая човекът решил да предприеме нещо и да се погрижи за собственото си оцеляване. Той си построил малка колиба от клони и паднали дървета, за да се защити от дъжда и дивите животни, и тръгнал към вътрешността на острова да търси храна и прясна вода. Докато се лутал из гъстата растител­ност, се разразила буря. Извил се силен вятър, а небето се озарило от ярки светкавици. Когато бурята утихнала и човекът се върнал при своя подслон, видял на неговото място буен огън. Дървената му колиба била подпалена от мълния, а вятърът разпалил пожара още по-силно. След няколко часа от колибата му останали единствено купчина въглени и огромен стълб от дим, който се извивал към небето.

В своето безсилие и отчаяние корабокрушенецът извикал гневно:

– Господи, защо постъпи така с мен?! Защо си толкова несправедлив към мен?!

После легнал на пясъка и заспал от изтощение. Не след дълго се събудил от силен звук, неприсъ�� за малкия остров. Когато се опомнил, той разпознал звука на корабна сирена. Скочил на крака и започнал трескаво да ръкомаха към виждащия се в далечината кораб.

След известно време до острова се приближила спасителна лодка с двама моряци. Нещастникът не можел да повярва на късмета си. Чудото се случило. Той бил спасен!

– Добре че видяхме дима – казал един от моряците. – Иначе никой никога нямаше да те открие на този отдалечен остров.

– Сега разбра ли? – завършил разказа си мъдрецът. – Бог се грижи за нас по най-различни начини. Но Божията помощ невинаги идва наготово и като по чудо. Понякога трябва да загубиш нещо, да понесеш своето страдание, да научиш ценен урок… И тогава разбираш, че когато нещо в живота ти гори, неговият пламък може да е нужен, за да освети пътя към истинското ти изцеление.

* Никога не се предавай. Ти не виждаш цялата картина, която Бог е нарисувал.

[honestlydelicatepolice]

Изследване на силата на лечението с ТЕС: как и защо помага

Емоционалното благополучие е крайъгълен камък на пълноценния живот. Сложността на човешкия ум обаче често води до емоционални борби и страдания. Традиционните терапии и консултиране отдавна са инструмент за подпомагане на хората да се справят с тези предизвикателства. Но сега един по-нов подход, наречен лечение с терапевтична емоционална подкрепа (TES), получи признание за своя уникален и холистичен подход към емоционалното изцеление. В тази статия ще изследваме света на лечението с ТЕС, ще разберем ползите от него и ще разгледаме разнообразната гама от налични ТЕС практики. тес практика

Силата на ТЕС лечението

Лечението с ТЕС е съвременен терапевтичен подход, който се фокусира върху справяне с емоционалните блокажи и дистрес. Той признава, че емоционалното благополучие не зависи единствено от обръщането към съзнателни мисли и поведение, но също така включва навлизане в по-дълбоките сфери на подсъзнанието. Ето как и защо ТЕС лечението може да помогне:

Холистичен подход: Лечението с ТЕС използва холистичен подход към емоционалното благополучие, като признава взаимосвързаността на мислите, емоциите и физическите усещания. Тя има за цел да създаде хармония и баланс във всички тези аспекти от живота на човека.

Бързи резултати: Лечението с TES често се възхвалява за неговата ефективност при постигане на бързи резултати. Чрез идентифициране и справяне с емоционалните блокажи в тяхната основа, хората могат да изпитат облекчение от дългогодишни емоционални проблеми в по-кратък период от време.

Самоупълномощаване: TES дава възможност на хората да поемат контрол върху емоционалното си благополучие. Той ги оборудва с инструменти и техники за самостоятелно управление на емоциите си, насърчавайки самоувереността.

Неинвазивно: За разлика от някои традиционни терапии, лечението с ТЕС е неинвазивно. Не изисква медикаменти или обширна терапия за разговори, което го прави достъпен за по-широка аудитория.

Видове ТЕС практики

Лечението с ТЕС обхваща широк набор от практики, всяка от които е пригодена за справяне със сп��цифични емоционални предизвикателства. Ето 23 вида ТЕС практики:

EFT (Техники за емоционална свобода)

TFT (терапия с мисловно поле)

Повторно отпечатване на матрицата

EMDR (десенсибилизация и повторна обработка на движението на очите)

TAT (Тапас акупресурна техника)

НЛП (Невро-лингвистично програмиране)

Рейки

Балансиране на чакрите

Кристално лечение

Медитация на вниманието

Йога терапия

Акупунктура

Хипнотерапия

Насочвани изображения

Дишане

Ароматерапия

тай чи

Чигун

Звуково лечение

Арт терапия

Музикална терапия

Биологична обратна връзка

Аюрведично лечение

Избор на правилната TES техника

Изборът на най-подходящата ТЕС техника зависи от вашите специфични емоционални нужди и лични предпочитания. Някои техники може да резонират с вас повече от други, така че е важно да изследвате и експериментирате с различни методи, докато намерите този, който работи най-добре за вас.

Цената на емоционалната свобода

Цената на лечението с ТЕС може да варира в широки граници в зависимост от няколко фактора, включително вида на техниката, опита на практикуващия и местоположението. Много практики на TES са достъпни и предлагат такси с плъзгаща се скала за приспособяване към различни финансови ситуации. Някои могат да бъдат покрити от здравна застраховка, особено когато са предписани от лицензиран терапевт.

В заключение,

тес практика ТЕС лечението предлага освежаващ и ефективен подход към емоционалното благополучие. Чрез проникване в дълбините на подсъзнанието, той позволява на хората да се освободят от емоционалните ограничения и да изпитат новооткрита свобода. С разнообразен набор от налични ТЕС практики има нещо, което всеки да изследва по време на пътуването си към емоционално изцеление и себеупълномощаване. Цената на емоционалната свобода е безценна и лечението с ТЕС може да е ключът към нейното отключване.

[proekt-prosper]

“ Дълбокото изцеление настъпва, когато празнината се усети, вместо запълни. ”

- Мат Кан

[vladyabatsova]

Честит Кръстовден ☦🇧🇬! • • • • • • ᴛʜᴇ ʙᴜʟɢᴀʀɪᴀɴ ᴏʀᴛʜᴏᴅᴏx ᴄʜᴜʀᴄʜ ᴍᴀʀᴋs ʜᴏʟʏ ᴄʀᴏss ᴅᴀʏ! ᴛʜᴇ ᴏʀᴛʜᴏᴅᴏx ᴄʜᴜʀᴄʜ ᴄᴇʟᴇʙʀᴀᴛᴇs ᴏɴ sᴇᴘᴛᴇᴍʙᴇʀ 14 ᴛʜᴇ ғᴇᴀsᴛ ᴏғ ᴛʜᴇ ᴇxᴀʟᴛᴀᴛɪᴏɴ ᴏғ ᴛʜᴇ ʜᴏʟʏ ᴄʀᴏss ᴏғ ᴛʜᴇ ʟᴏʀᴅ. ᴛʜɪs ᴅᴀʏ ʀᴇᴍɪɴᴅs ᴜs ᴏғ ᴛʜᴇ ғɪɴᴅɪɴɢ ᴏғ ᴄʜʀɪsᴛ's ᴄʀᴜᴄɪғɪxɪᴏɴ ɪɴ ᴛʜᴇ ғᴏᴜʀᴛʜ ᴄᴇɴᴛᴜʀʏ. ᴏɴ ᴛʜɪs ᴅᴀʏ sɪɢɴɪғɪᴄᴀɴᴛ ᴇᴠᴇɴᴛs ɪɴ ᴛʜᴇ ʜɪsᴛᴏʀʏ ᴏғ ᴛʜᴇ ᴄʜʀɪsᴛɪᴀɴ ᴄʜᴜʀᴄʜ ᴛᴏᴏᴋ ᴘʟᴀᴄᴇ. ᴀᴍᴏɴɢ ᴛʜᴇᴍ ᴡᴀs ᴛʜᴇ ғɪɴᴅɪɴɢ ᴏғ ᴛʜᴇ ʜᴏʟʏ ᴄʀᴏss ᴏɴ ɢᴏʟɢᴏᴛʜᴀ ʙʏ ᴛʜᴇ ᴍᴏᴛʜᴇʀ ᴏғ ᴄᴏɴsᴛᴀɴᴛɪɴᴇ ᴛʜᴇ ɢʀᴇᴀᴛ, ϙᴜᴇᴇɴ ʜᴇʟᴇɴ, ᴡʜᴏ ᴠɪsɪᴛᴇᴅ ᴛʜᴇ ʜᴏʟʏ ᴘʟᴀᴄᴇs ɪɴ ᴘᴀʟᴇsᴛɪɴᴇ. ʙᴜʟɢᴀʀɪᴀɴs ᴄᴀʟʟ ᴛʜɪs ʜᴏʟɪᴅᴀʏ ɢʀᴏᴢᴅᴏʙᴇʀɴɪᴋ (ɢʀᴀᴘᴇ-ᴘɪᴄᴋɪɴɢ sᴇᴀsᴏɴ) ʙᴇᴄᴀᴜsᴇ ɪɴ ғᴏʟᴋ ʙᴇʟɪᴇғs ɪᴛ ɪs ᴄᴏɴɴᴇᴄᴛᴇᴅ ᴡɪᴛʜ ᴛʜᴇ ʙᴇɢɪɴɴɪɴɢ ᴏғ ᴀᴜᴛᴜᴍɴ. ɪɴ ʀᴇᴄᴇɴᴛ ʏᴇᴀʀs, ᴛʜᴇ ғᴇᴀsᴛ ᴏғ ᴛʜᴇ ᴄʀᴏss ʜᴀs ʙᴇᴇɴ ᴀssᴏᴄɪᴀᴛᴇᴅ ᴡɪᴛʜ ᴏɴᴇ ᴏғ ᴛʜᴇ ᴍᴏsᴛ ᴘᴏᴘᴜʟᴀʀ ᴘɪʟɢʀɪᴍᴀɢᴇ ᴅᴇsᴛɪɴᴀᴛɪᴏɴs ɪɴ ʙᴜʟɢᴀʀɪᴀ, ᴋʀᴀsᴛᴏᴠᴀ ɢᴏʀᴀ (ᴄʀᴏss ᴍᴏᴜɴᴛ) ɪɴ ᴛʜᴇ ᴄᴇɴᴛʀᴀʟ ʀʜᴏᴅᴏᴘᴇ ᴍᴏᴜɴᴛᴀɪɴs. ɪᴛ ɪs ʙᴇʟɪᴇᴠᴇᴅ ᴛʜᴀᴛ ᴀᴛ ᴛʜɪs ᴘᴏɪɴᴛ ᴛʜᴇ ᴍᴏᴜɴᴛᴀɪɴ ɪs ᴄʀᴏss-sʜᴀᴘᴇᴅ ᴀɴᴅ sᴏᴍᴇᴡʜᴇʀᴇ ɪɴsɪᴅᴇ ɪs ᴋᴇᴘᴛ ᴀ ᴘᴀʀᴛɪᴄʟᴇ ᴏғ ᴛʜᴇ ʜᴏʟʏ ᴄʀᴏss.ᴛʜᴇʀᴇ ᴀʀᴇ ᴍᴀɴʏ sᴛᴏʀɪᴇs ᴀʙᴏᴜᴛ ᴘʀᴀʏᴇʀs ᴛʜᴀᴛ ʜᴀᴠᴇ ᴡᴏʀᴋᴇᴅ ᴀɴᴅ ᴀʙᴏᴜᴛ ᴍɪʀᴀᴄᴜʟᴏᴜs ᴇᴠᴇɴᴛs ᴀɴᴅ ʜᴇᴀʟɪɴɢs. 📸: @ɢᴇᴏʀɢɪ_ʜᴀᴅᴊɪɪsᴋɪ • • • • • • #Bulgaria #българия #Sept14 #КръстовДен #ВъзДвижение на #СветияКръст #ExaltationOfTheCross #ВоздвижениеКрестаГосподня #HollyCross #SantaCroce #SaintCroix #КръстоваГора #RhodopeMountains #rodope #CrossForest #СилатаНаВярата #OrthodoxChurch #Религия #Вяра #Изцеление #HolyPlace #HolyForest (at Параклис Възнесение ��осподне, село Борово) https://www.instagram.com/p/CTzkMUnIOXT/?utm_medium=tumblr

[keeptolking]

"Пуснете хора, които не са готови да ви обичат.

Това е най-трудното нещо, което ще трябва да направите в живота си и също така ще бъде най-важното.

Спрете да водите тежки разговори с хора, които не искат да се променят.

Спрете да се представяте на хора, които нямат интерес от вашето присъствие.

Знам, че инстинктът ви е да дадете всичко от себе си, за да бъдете оценени от тези около вас, но това е импулс, който отнема вашето време, енергия, психическо и физическо здраве.

Когато започнеш да се бориш за живот с радост, интерес и ангажираност, не всеки ще е готов да те последва на това място. Това не означава, че трябва да променяте това, което сте, а означава, че трябва да се освободите от хора, които не са готови да ви придружат.

Ако сте изключени, обидени, забравени или игнорирани от хората, на които посвещавате времето си, не правите услугата да продължавате да им предлагате енергията и живота си.

Истината е, че не си за всеки и не всеки е за теб.

Това прави срещите с хора, с които имате взаимно приятелство или любов, толкова специални. Ще разберете колко е ценно, защото сте преживели това, което с останалите не сте. Колкото повече време прекарвате в опити да накарате някого да ви обича, толкова повече време губите да се лишавате от възможността за връзка с някой друг.

На тази планета има милиарди хора и много от тях ще се срещнат с вас, тези, на вашето ниво интереси и отдаденост. Колкото повече се забърквате с хора, които ви използват като възглавница, опция за фон или терапевт за емоционалното им изцеление, толкова по-дълго се дистанцирате от общността, която желаете.

Може би ако спрете да се появявате, няма да ви потърсят.

Може би ако спрете да опитвате, връзката ще приключи.

Може би ако спрете да изпращате съобщения, телефонът ви ще остане тъмен със седмици.

Това не означава, че сте съсипали връзката, а означава, че единственото нещо, което я е поддържало, е енергията, която само вие сте дали, за да я задържите.

Това не е любов, а привързаност.

Това е да искаш да дадеш шанс на тези, които не го заслужават!

Най-ценното нещо, което имате в живота си, е вашето време и енергия, тъй като и двете са ограничени.

Това, на което посвещавате време и енергия, ще определи вашето съществуване.

Когато осъзнаете това, започвате да разбирате защо сте толкова неспокойни да прекарвате време с хора, в дейности, места или ситуации, които не ви подхождат.

Ще започнете да осъзнавате, че най-важното нещо, което можете да направите за себе си и всички около вас, е да защитавате енергията си по-яростно от всичко друго.

Направете живота си безопасно убежище, където допускате само хора ′′ съвместими ′′ с вас.

Вие не сте отговорни за спасяването на никого.

Не сте отговорени за убеждаването им да се подобрят.

Не е твоя работа да съществуваш за хората и да им даваш живота си!

Защото ако се чувствате зле, ако се чувствате задължени, вие ще бъдете в основата на всичките си проблеми поради вашата упоритост, страхувайки се, че те няма да ви върнат услугата, която сте дарили.

Единственото ти задължение е да осъзнаеш, че си господар на съдбата си и да приемеш любовта, която смяташ, че заслужаваш.

Решете, че заслужавате истинско приятелство, отдаденост и пълна любов със здрави и проспериращи хора.

Направете го и изчакайте, за да видите как всичко започва да се променя."

- Brianna Wiest

[vasetovp]

ПУСНЕТЕ ХОРАТА, КОИТО НЕ СА ГОТОВИ ДА ВИ ОБИЧАТ

Пуснете хората, които все още не са готови да ви обичат. Това е най-трудното нещо, което трябва да направите в живота си, и също ще бъде най-важното нещо: спрете да давате любовта си на тези, които все още не са готови да ви обичат.

Спрете тежките разговори с хора, които няма да се променят.

Спрете да се показвате за хора, които са безразлични към присъствието ви.

Спрете да обичате хора, които не са готови да ви обичат.

Знам, че инстинктите ви правят всичко, за да спечелят добрата благодат на всички около вас, но това е и импулсът, който краде вашето време, енергия и умствено, физическо и духовно здраве.

Когато започнете да се проявявате в живота си, напълно, с радост, интерес и отдаденост, не всеки ще бъде готов да ви открие на това място на чиста искреност. Това не означава, че трябва да променяте това, което сте.

Това означава, че трябва да спрете да обичате хора, които не са готови да обичат вас все още.

Когато сте изключени, фино обидени, забравени или лесно пренебрегвани от хора, на които давате време, не си правите услуга, като им позволявате енергията и живота си.

Истината е, че не сте за всеки… И че не всеки е за вас…

Това прави този свят толкова специален, когато намериш малкото хора, с които имаш приятелство, любов или истинска връзка…

Искате да знаете колко е ценно…

Защо сте преживяли това, което не е.

Но колко много време прекарвате, опитвайки се да накарате да ви обича някой, който не може?

Колкото много време губите от една и съща връзка?

Има милиарди хора на тази планета, и много от тях ще се свържат с вас, на едно ниво, с едни вибрации, стоят и ви чакат.

Но… но…

По-малко се занимавайте и включвайте в личното пространство на хора, които ви използват като възглавница, фонова алтернатива, терапевт и стратегия за тяхното емоционално изцеление.

Повече време стойте далеч от обществото. Пожелавам ви. Ако спрете да се показвате, може да сте по-малко търсени.

Ако спрете да опитвате, връзката може да спре.

Ако спрете да си пишете, телефонът ви остава тъмен за дни и седмици…

Може би, ако спрете да обичате някого, любовта между вас ще се размие…

Това не означава, че сте съсипали връзка! Това означава, че цялата тази връзка е имала енергия, която само вие използвате и държите във въздуха.

Това не е любов.

Това е прикачване.

Това е да искаш да дадеш шанс на тези, които не го искат!

Най-ценното и най-важното нещо, което имате в живота си, е вашата енергия. Не е само вашето време, защото е ограничено… ��ова е и вашата енергия!

Това, което давате всеки ден, е това, което ще става все повече в живота ви.

Именно тези, на които давате време и енергия, ще определят съществуването ви. Когато осъзнаете това, започвате да разбирате защо сте толкова нетърпеливи, когато прекарвате времето си с хора, които не ви подхождат, и дейности, места, ситуации, които не ви подхождат.

Започвате да осъзнавате, че най-важното нещо, което може да направите за живота си, за себе си и за всички, които познавате, е да защитавате енергията си по-силно от всичко.

Превърнете живота си в безопасно убежище, където са позволени само „съвместими“ хора с вас.

Вие не носите отговорност за спасяването на хора.

Вие не носите отговорност да ги убедите да бъдат спасени.

Не е ваша работа да съществувате за хората и да им давате живота си, малко по малко, миг след миг!

Защото, ако се чувствате зле или ако се чувствате задължени; вие сте коренът на всичко това, като настоявате, страхувайки се, че обещавате услуги, които не им давате …

Единственият ви факт е да осъзнаете, че сте любовник на съдбата си и да приемете любовта, която смятате, че заслужавате.

Решете, че заслужавате истинско приятелство. Чакайте... Само минутка…

И вижте как всичко започва да се променя.

АНТЪНИ ХОПКИНС

[jelanata97]

''Пуснете хората, които все още не са готови да ви обичат!

Това е най-трудното нещо, което трябва да направите в живота си, и също ще бъде най-важното нещо: спрете да давате любовта си на тези, които все още не са готови да ви обичат.

Спрете тежките разговори с хора, които няма да се променят.

Спрете да се показвате за хора, които са безразлични към присъствието ви.

Спрете да обичате хора, които не са готови да ви обичат.

Знам, че инстинктите ви правят всичко, за да спечелят добрата благодат на всички около вас, но това е и импулсът, който краде вашето време, енергия и умствено, физическо и духовно здраве.

Когато започнете да се проявявате в живота си, напълно, с радост, интерес и отдаденост, не всеки ще бъде готов да ви открие на това място на чиста искреност.

Това не означава, че трябва да променяте това, което сте. Това означава, че трябва да спрете да обичате хора, които не са готови да обичат вас все още.

Когато сте изключени, фино обидени, забравени или лесно пренебрегвани от хора, на които давате време, не си правите услуга, като им позволявате енергията и живота си.

Истината е, че не сте за всеки...

И че не всеки е за вас...

Това прави този свят толкова специален, когато намериш малкото хора, с които имаш приятелство, любов или истинска връзка...

Искате да знаете колко е ценно...

Защо сте преживяли това, което не е.

Но колко много време прекарвате, опитвайки се да накарате да ви обича някой, който не може?

Колкото много време губите от една и съща връзка?

Има милиарди хора на тази планета, и много от тях ще се свържат с вас, на едно ниво, с едни вибрации, стоят и ви чакат.

Но... но...

По-малко се занимавате и включвате в личното пространство на хора, които ви използват като възглавница, фонова алтернатива, терапевт и стратегия за тяхното емоционално изцеление.

Повече време стойте далеч от обществото. Пожелавам ви.

Ако спрете да се показвате, може да сте по-малко търсени.

Ако спрете да опитвате, връзката може да спре.

Ако спрете да си пишете, телефонът ви остава тъмен за дни и седмици...

Може би, ако спрете да обичате някого, любовта между вас ще се размие...

Това не означава, че сте съсипали връзка!

Това означава, че цялата тази връзка е имала енергия, която само вие използвате и държите във въздуха.

Това не е любов.

Това е прикачване.

Това е да искаш да дадеш шанс на тези, които не го искат!

Най-ценното и най-важното нещо, което имате в живота си, е вашата енергия.

Не е само вашето време, защото е ограничено...

Това е и вашата енергия!

Това, което давате всеки ден, е това, което ще става все повече в живота ви.

Именно тези, на които давате време и енергия, ще определят съществуването ви.

Когато осъзнаете това, започвате да разбирате защо сте толкова нетърпеливи, когато прекарвате времето си с хора, които не ви подхождат, и дейности, места, ситуации, които не ви подхождат.

Започвате да осъзнавате, че най-важното нещо, което може да направите за живота си, за себе си и за всички, които познавате, е да защитавате енергията си по-силно от всичко.

Превърнете живота си в безопасно убежище, където са позволени само „съвместими“ хора с вас. Вие не носите отговорност за спасяването на хора. Вие не носите отговорност да ги убедите да бъдат спасени.

Не е ваша работа да съществувате за хората и да им давате живота си, малко по малко, миг след миг!

Защото, ако се чувствате зле или ако се чувствате задължени; вие сте коренът на всичко това, като настоявате, страхувайки се, че обещавате услуги, които не им давате ...

Единственият ви факт е да осъзнаете, че сте любовник на съдбата си и да приемете любовта, която смятате, че заслужавате.

Решете, че заслужавате истинско приятелство.

Чакайте ... само минутка ...

И вижте как всичко започва да се променя ..."

~Антъни Хопкинс

[angeli-raja]

Духовен терапевт | Angeli-raja.eu

Angeli-raja.eu е най-добрата духовна платформа за медитация и релаксация, където можете да постигнете вътрешен мир и изцеление. Свържете се с духовен терапевт, който е уважаван в този момент.

духовен терапевт

[vprki]

Срамът като морален коректив и вината като наследство от поколенията в изложба

Изложбата „Срам и вина“ представя нови произведения на петима млади български художници: Мария Налбантова, Мартин Пенев, Мартина Вачева, Невена Екимова, Радостин ��едевчев, които са създадени специално за проекта в галерия „Васка Емануилова, филиал на СГХГ. Това е втората част от трилогия на кураторката Галина Димитрова-Димова („Страх и любов“, 2023 и „Грижа и изцеление“, 2025 г.), в която се разглеждат съвременните разбирания и размишления по тези изконни човешки чувства и взаимоотношения.

При откриването на изложбата на 25 юни Аделина Филева, директор на СГХГ каза: „Тази вечер имаме среща с част от един много интересен проект, който се развива. Първата негова част беше изложбата „Страх и любов“ /за нея може да прочетете тук в текст на „въпреки.com/. Тя предизвика много голям интерес, но и провокираше към определена посока. Тази вечер колегите, които са с нас заедно с куратора Галина Димитрова-Димова са подготвили следваща изложба „Срам и вина“. За нашето общество това е нещо много важно. Може би, трябва да поискаме всеки да изпитва и страх и вина, защото в последните 35 години това е забравено във всяка една посока. Изложбата, освен че ще бъде показана в София, след това ще има своето представян в Берлин, където има не малка общност от наши художници, които учат и работят там, а същевременно ще бъде интересно и за германските ни колеги. За третата част ще трябва да почакате следваща година, когато ще дойде темата „Изцеление и грижа“, все пак да имаме едно нормално общество.“

Аделина Филева разглежда творбата на Невена Екимова

Галина Димитрова-Димова беше любезна да ни предостави за публикация нейния кураторски текст, за което ѝ благодарим.

„Срам и вина“ е втората част от трилогия („Страх и любов“, 2023, и „Грижа и изцеление“, 2025 г.), в която се разглеждат съвременните разбирания и размишления по тези изконни човешки чувства и взаимоотношения. Проектът представя гледната точка по темата на петима млади художници, всеки с изразена критична нагласа и индивидуален подход към създаване на художествено произведение специално за изложбата. Работата по проекта обхваща дълъг процес на изследване, с индивидуално проучване и множество срещи в екипа, както и с външни консултанти, като Димитър Стоянович (сценарист и журналист), Мила Цалова (терапевт) и Стефан Иванов (писател).

Интересът към темата за срама и вината идва от назрелия момент, в който българското общество се разкъсва между стереотипи и модели на поведение, които отразяват неизказаните истории и травми от социализма и прехода в страната. Към тежкото историческо наследство добавяме психологическите измерения на този проблем. В психоаналитичната теория на Жак Лакан вината е вътрешно чувство, а срамът идва в резултат на реакция отвън. За Лакан срамът винаги е свързан с взора на другия, взор, който виновният тълкува като укорителен. Ницше свързва вината с дълг. Андре Мишелс, френски психиатър, твърди, че „чувството за вина е свързано с гласа на съвестта, срамът се организира около погледа на другия“.

Радостин Седевчев показа детайли от творбата си

Посоката, която зададох на артистите, бе изследване на срама като морален коректив и вината от наследството от предишните поколения. От една страна, исках да разкрием как тяхното поколение разчита изрази от типа: „От кумова срама“ и „Как не те е срам?“, и как личното усещане за срам идва от наложените от обществото норми на поведение. А, от друга, за мен беше много интересно да разгледаме емоционалното наследство, което носи всяко следващо поколение. В нашия контекст това е натоварено с много натрупани с времето проблеми от тежкия преход, дълбоката политическа криза и разделението в обществото на база отношението към наследството от социализма.

Любопитно за мен, като медиатор на този процес, бе към какво ще се насочат младите артисти, какво предизвиква у тях чувство за срам и усещане за вина. Интересно е, че повечето от тях избраха да се занимават със срама „втора ръка“, който идва от действията н�� някой друг, или от процеси в общественото пространство, върху които ние, като обикновени граждани, нямаме контрол. Част от проектите са породени от безсилието да спреш или промениш човешки действия или поведенчески модели, които засягат живота и здравето на хора или нанасят пагубни щети върху природата.

Творбата на Мартин Пенев

Мартин Пенев черпи вдъхновение за своя проект от реален случай, в който пациент в психиатрична клиника загубва живота си по време на пожар, защото е завързан за леглото. Радостин Седевчев изследва идеята за срам втора ръка, или Fremdschäm, като кани публиката да се включи в този процес и да сподели какво предизвиква у тях срам заради постъпката на някой друг. Мартина Вачева представя проблема с домашното насилие и стереотипите в обществото, които налагат мълчание и срам у жертвите им. Мария Налбантова насочва вниманието ни към наболели обществени проблеми, а именно корупция, злоупотреба с власт и ненаказаните актове на посегателство върху околната среда. Невена Екимова разглежда, с доза шега и хумор, табутата за секса, обръщайки поглед към миналото, ни отправя към настоящето, в което общуването между младежите става все по-трудно от дигиталните устройства.

Участниците в изложбата от ляво на дясно: Радостин Седевчев, Невена Налбантова, Мартин Пенев, Мария Налбантова и Мартина Вачева

Изложбата в галерия „Васка Емануилова“ събира тези разнообразни гледни точки и артистични подходи, като изгражда увлекателен разказ за срама и вината в съвременното общество. На моменти той е разтърсващ и дори брутален, в други е поетичен и хумористичен, но все така отговорно насочва вниманието към сериозни проблеми. Надяваме се изложбата да повдигне по-широк дебат върху това как младото поколение усеща срам и вина и как можем да преодолеем колективната травма от миналото, за да се справяме по-успешно с предизвикателствата на днешния ден.“

Интересна е и мотивацията да се включат в проекта на самите автори с техните вълнения и тревоги в контекста на темата. Мария Налбантова: „Безсрамна пепел“ е инсталация с обгорели парчета дърво, метална врата от кула за наблюдение на птици изгоряла през януари 2020 г. след пожар в Драгоманското блато. „Безсрамна пепел“ дискутира темата за умишлените палежи като форма на „разчистване“ на терени или прекратяване на определени взаимоотношения.

Творбата на Мария Налбантова

Често мотивите за такива „инциденти“ включват инвестиционни цели, уреждане на финансови или лични въпроси. Работата разглежда тези аспекти на човешкото поведение, където социалната и политическата реалност се определят от липсата на срам, разкаяние или вина. Тук се разпалват различни „огнени“ конфликти, които разрушават както материални, така и нематериални ценности. Палежите на обществени сгради или паметници на културата, горски пожари и палежи на ниви, както и на превозни средства са част от този деструктивен модел на действие./примерите са ужасяващо много – б.р./. В проекта са използвани обгорели парчета дърво и отломки, които са останали след пожара в Драгоманското блато през януари 2020 година и все още могат да бъдат открити на място. При този пожар бяха унищожени 80% от растителността в блатото.

„Привързано тяло“ на Мартин Пенев

Мартин Пенев: „Привързано тяло“. Пациент загива при пожар в държавна психиатрия. Младежът е бил завързан за ръцете и краката и заключен в „меката стая“ в момента на избухването на огъня. След проява на „психомоторна възбуда“ сутринта е наредено пациентът да бъде вързан и изолиран. След изтичане на часовия срок е наредено отново и после наредено за трети път. Така младежът, постъпил доброволно в институцията месец по-рано, дочаква огъня. В стаята има камера, но никой не я наблюдава. Звуковият сигнал за дим не е чут от персонала, а само от други пациент�� на етажа. Приятел на младежа се опитва да отвори стаята, но вратата е заключена. Чува само: „Горя, горя“. След намесата на огнеборците пожарът е загасен и е открит мъртвият пациент. Наред с многото нередности в психиатрията, изброени в доклад на омбудсмана, „меката стая“ е наречена „наказателна стая“. / и този случай не е фатално изключение, случвало се е в горящ спален вагон със заключени врати – б.р./

Мартина Вачева: Common Injury (в буквален превод на български „често срещано нараняване“ или общо нараняване, травма) говори за насилието и агресията както в локален, така и в глобален контекст.

Пред Common Injury, в буквален превод на български „често срещано нараняване“ на Мартина Вачева

Светът се е превърнал в една насилена, болна и деградирала развалина, за която човекът сам е виновен. В ��ашенската арена насилието е всекидневие, а срамът и вината са най-честите чувства, вменявани на жертвите от насилника. Често наложените стереотипи от тесногръдото ни обществото структурират рамки, от които, ако имаш смелостта да излезеш, биваш колективно порицан, осъден или насилствено премоделиран. Агресията като наказание бива оправдана, а лицето на Срама се посочва за пример... Трябва ли да ни се вменява срам за това, което сме, излизайки от формираните обществени предразсъдъци и настройки?Може би сме пропуснали много културни пластове, виновни за лицето на агресията като норма в политическия и социалния живот. Парламентът се е превърнал в боксова арена, а ти ставаш не просто жертва на един садист у дома или навън, а жертва на цялата система. Прогниване, разпад, статичност, запустялост и безжизненост като общо състояние, като диагноза. Това са умъртвените надежди на едно насилено общество.

Това е тема, която винаги е на нашето внимание, но само на политиците ли трябва да вменяваме вина или зад този род насилие не се крие национален манталитет. Срам ни е да го признаем, но той е тук, да не заблуждаваме. /Прочетете по-особена и не съвсем гледна точка, за която сме писали при нас./

Дрехата за покаяние „Санбенито“ или „Хабитело“ на Радостин Седевчев

Радостин Седевчев:  Fremdschäm (“Срам втора ръка“). Инсталацията се базира на дрехата за покаяние „Санбенито“ или „Хабитело“, използвана като наказание и носена от осъдените от църквата в Средновековието римокатолически страни, като Италия, Испания и Португалия. В контекста на съвремието ни, доминирано от социалните мрежи, преливащи от доброволно качени изображения, инквизицията на онлайн културата разцъфтява и без съмнение всеки един от нас е бил обект на срам ��тора ръка (Fremdschäm), без да го подозира. Инсталацията ни подканва да споделим върху дрехата изображения от нашето всекидневие, които пробуждат у нас чувството за срам втора ръка, но едновременно с това да облечем „хабителото“ и да се превърнем съзнателно в колективен обект на срама.

Невена Екимова „Момков свян“

Невена Екимова „Момков свян“, Ракла, бродиран текстил.Работата се фокусира върху срама и табутата около секса и в частност проявленията на този срам у момчетата в подрастваща възраст. Разглеждат се теми като традицията на спазване на приличие и семейна йерархия, неопитността и незнанието, които оцветяват обсъждането на вълнуващите теми около сексуалността, както и чувството на срам от самия ни пол – „отбора“, в който по случайност сме се родили. Без да обвинява момчетата за всички нещастия на момичетата, Момков свян се опитва да скъси космическата дистанция между половете с добронамерен хумор, който не сочи с пръст, а по-скоро смушква приятелски.

Пред галерия "Васка Емануилова" при откриването на изложбата

В годините във „въпреки.com” винаги с много респект, уважение и възхищение сме писали и ще продължим за проектите на СГХГ и филиалите ѝ. И сега изложбата „Срам и вина“ отново и за нас като зрители и журналисти тя е едновременно и интимно преживяване, но води и към размисъл за света, в който живеем и как се справяме или не с емоциите си в личностен �� глобален план. Но една изложба е не само креативен проект и творчески процес за създателите му, но и много организационна работа, привличане на партньори и още и още дейности.

Ще си позволим и наш, личен коментар. „Срамът и вината“ съвсем не са, според нас, колективно състояние, свързано с политика, обществени реакции и т.н. Това е човешко, индивидуално преживяване, което ни следва цял живот…Кой как реагира в битието си е достатъчно коментирано от велики умове и най-вече о�� мислители и практици психиатри и психоанлитици от ранга на Зигмунд Фройд. Сложната и понякога необяснима природа на човека, въпреки науката, въпреки литературата и изкуството. Този проект на СГХГ е талантлив опит да се опитаме да вникнем в нея, в контекста на времето, в което живеем и на опита ни от последните десетилетия. А младите автори, не рядко, както и в случая стъпвайки на творците преди тях споделят вълненията си и със сигурност искат светът и хората да са по-добри към себе си другите. Дълга тема…

Стефан Иванов, Галина Димитрова-Димова и проф. Венелин Шурелов при откриването на изложбата „Страх и любов“, 2023

На финала на този текст ще цитираме проф. Венелин Шурелов, който бе един от авторите на първия проект „Страх и любов“ от трилогията  в галерия „Васка Емануилова“, миналата година:  „Съвременният човек обича страховете си. Как решаваме този феномен? Особено натрапчиви са случаите, когато човек е в някаква зависимост или полза от тях. Влюбени в колективните или собствени страхове са повечето политици, националисти, патриоти, популисти, инфлуенсъри, радикали, расисти, хомофоби, журналисти, активисти. Създава се обществено усещане за вкопчване в различни апокалиптични сценарии, които парадоксално имат претенция за защита, но създават поредната разделителна линия. Някаква странна загриженост без любов, без милост, без съчувствие. Как любовта преодолява страховете е тайна, но и неотменима възможност. Понякога е необходимо да обикнеш себе си, понякога друг човек или някаква идея. Винаги има начин.“ Със срама и вината като неотменни човешки чувства и преживявания е същото с известни нюанси. А ние сме в очакване на следващата изложба „Грижа и изцеление“ и нейните участници…

Изложбата „Срам и вина“ в галерия „Васка Емануилова“, филиал на СГХГ продължава до 6 септември. ≈

„въпреки.com”

Снимки: Стефан Марков

[passionless-nights]

Голямото изключение.

Когато бях на 17 срещнах първата си голяма любов. Той събираше всички забранени закони, всички теми табу и всички лоши черти, за които винаги са ме предупреждавали и цял живот успявах да не се сблъсквам с тях. Никога не съм харесвала правилата, винаги съм минавала шумно, на пети през всички закони и нямаше забранени теми за разговор. Но и никога не съм предполагала, че толкова негативен образ би попаднал право в очите ми. Намери ме пръв. След като го намерих аз обаче все едно съдбата ми даде счупен компас, който се свързваше само с неговото магнитно поле. И бягах, тичах и крещях, сливах се с вятъра, бях носена по вълните, които се разбиваха в краката му. Тогава спрях да тичам, учех се отново да вървя, да дишам без сълзи, да се събуждам без да крещя. И компаса спря. След месеци. Сънят ми спря да бъде изцеление, не беше и нещо невъзможно. За пръв път от месеци контролирах съня си, тласъците на сърцето си около него. Да, аз успях да се върна на себе си, но той успя да бъде моето изключение.

-П. Т.