#качваме

[ednagodina]

Преди точно една година и един ден качихме първата си статия. Не сме си представяли, дори на шега, че през тези няма и 400 дни ще създадем толкова много преживявания и приятелства.

Ако трябва да бъда честен, в началото се съмнявах, че хъса ни ще замре точно след два месеца, защото навсякъде е пълно с хора, които снимат по- бързи и редки коли на по- ексклузивни събития с по- добра апаратура.

Точно затова, вместо да гоним чисто новите S- класи и луксозни SUV-ове, се вкопчихме в ръбовете на изминалите десетилетия в търсене на истории. Но тъй като една кола сама по себе си не може да създаде история, искаме да благодарим на вас, хората.

Хората, които четат статиите, които са зад, до и под сниманите от нас коли. Тези, които палят гуми, които гонят лимита си по прави и завои. Тези, които обичат да майсторят и имат неуморимо любопитство и тези, които са отделили малко време, за да ни разкажат по нещо за себе си.

За една година изброените по- горе достигат около 500 човека. Макар и да не изглежда много, това е почти двойно на капацитета на зала “Сливен”. За да добиете представа, ето снимка по-долу.

И като си представим, че тази зала се е натъпкала до козирката с хора, решили да отделят част от времето си за материала, който ние качваме онлайн, просто оставаме безмълвни. Затова сега не сме качили качествени кадри на яки коли, качили сме нещо много по важно- вас.

Благодарим ви.

[subregov]

Архивираме и започваме нов етап

Уважаема бреговска общност и наши приятели, Сайтът на СУ “Георги Брегов” гр. Пазарджик вече има чисто нов дом в интернет и вече можете да разгледате новия училищен сайт на адрес: http://www.bregov.eu Това е първата от множеството инициативи, посветени на 160-годишния юбилей на училището, който ще отбележим през 2024 г. По новата страница все още има доста работа и информация, която ще качваме…

[p-news]

Спомняме си успехите на „Левски“, ЦСКА, „Ботев“, „Славия“ и други в Европа с книгата „(Не)забравените мачове“

Качваме се на трибуните на най-запомнящите се срещи на българските тимове в европейските турнири с Илия Иванов.   Кои са футболните срещи от европейските турнири, записани със златни букви в историята на българския спорт – това припомня новата вълнуваща книга „(Не)забравените мачове“ от Илия Иванов. С историите, базирани на спомените и личните разкази на главните действащи лица, спортният…

[oneoftheless]

"Double the high,

Double the peace."

Качваме се на високо, за да намерим спокойствието, което шумният град отне.

[magdalendia]

Фестивалът "Open Buzludzha" - отидох заради музиката и развлеченията, прибирам се с кауза!

За трета поредна година фондация "Проект Бузлуджа" организира незабравимо преживяване в горите и поляните край връх Бузлуджа, за което аз научих едва преди няколко месеца, макар че се самочисля към най-верните почитатели на паметинка. Трябва да стане ясно от сега - това не беше фестивал, организиран от никаква партия, нито в подкрепа на която и да е политическа идеология. Това не беше и фестивал за купонясване на пияна глава и ядене на кюфтета и кебапчета. А всъщност какво беше?

Истината е, че когато стане дума за социалистически паметници у нас, може да се стигне до доста ожесточени спорове, които често да доведат до възможната истина кой и защо докара държавата в това положение. Изобщо като споменеш времето на социализма в разговор навлизаш в много опасна зона, тъй като има голям шанс да попаднеш на пръвърженици или противници, а ако пък случиш и на представители на едно и също място по едно и също време - тежко ти и горко ти. Някои мои приятели директно заклеймиха този фестивал като сбирка на комунистите и дори не му дадоха шанс. Аз не се обвързвам нито със "за"-то, нито с "против"-то, но има нещо в тоя паметник, което ме омагьоса от мига, в който го видях преди 6 години за пръв път на живо и да прекарам три дни и вечери из околностите му, които са прекрасната зеленина на Стара планина, ми се стори доста приключенско. Бях мотивирана да отида там заради възможността да гледам светлинното шоу, прожектирано на самия паметник и да слушам рок, инди и RnB на живо и на открито. Оказа се обаче, че открих много повече на този фестивал и дори смея да кажа, че е най-хубавото събитие, на което съм попадала тази година.

Ден 1 - Откриване на фестивала

Поели сме на дълъг път от Варна до Казанлък с кола. Облаци са надвиснали над Казанлъшката котловина. А пък ние така се бяхме настроили за купон. От апартамента ни, на четвъртия етаж на сградата се разкрива панорамна гледка към Стара планина и всичките й околни възвишения и върхове. Шипка се извисява, ветрогенераторите по склоновете край Бузлуджа, а самата Бузлуджа я няма. Само тя единствена е обвита в гъсти облаци. Голям късмет да му се не види!

Качваме се горе с колата. От паркинга, оказва се, има малко бусче, което извозва хората към фестивалната поляна, а от там и към връх Хаджи Димитър. Старото име на този връх е Бузлуджа, но тъй като на този връх се е сражавала четата на Хаджи Димитър през 1868г., той бива кръщаван в негова чест. Иначе името Бузлуджа от турс��и означава "леден връх". Доста си отговаря на действителността. Вятър фучи, мъгла е обладала всичко наоколо и тук-там сред дърветата се виждат палатките на първите настанили се в лагера на фестивала. А студът е съвсем неочакван за средата на август и ние като едни варненски деца сме си взели летните дрешки, с ��алко изключение и някоя-друга есенна, че ако СЛУЧАЙНО е студено в планината, нале. Е, ами не съвсем случайно, баш си е студено. И влажно, и мъгливо, и мрачно, абе пълна програма. Качва ни автобусчето горе на върха, слизаме с още 5-6 човека, които и те са отишли горе да видят к'во става, а той паметника дей? Ми ня'а го. От мъглата не се вижда и на 10 метра пред теб, така че можем да си го въобразим, че е там. Ама за мен това не е ново. Аз първият път, в който ходих да го видя през 2017-та пак го заварих сред гъста мъгла, така че получих съвсем реалистично дежа вю.

Ден 2 - За района на Казанлък и Бузлуджа

Програмата тече на пълни обороти още от сутринта, а днес за щастие небето е ясно и слънцето дава всичко от себе си. В 10 и половина се качваме горе и заварваме съвсем различна обстановка: нареждат се всички павилиони с храна, напитки, арт работилници, на главната сцена музикантите тестват звука, изобщо цари оживление на фестивалната поляна.

Отиваме в горичката наоколо, за да слушаме лекции, които специалисти от различни направления и сдружения са ни подготвили. Научаваме много интересни неща за традиционните страопланински къщи от архитект, който се занимава с тяхното проучване, поддържка и възстановки. После пък историк от Националния парк-музей "Шипка-Бузлуджа" ни разказва за обсадата на връх Шипка покрай Руско-турските войни от 19в.

Срещнахме и Бедрос Азинян - един от тримата фотографи на дом-паметника "Бузлуджа", както се е наричал в периода на своя разцвет. Бедрос ни разказа, че стор��жът на паметника е започнал през 1974г. и е бил спонсориран от дарения (задължителни дарения!) от народа и издгинат с помощта и доброволчеството (задължително доброволчество!) на бригадирите и сторителните войски. Строежът му е струвал около 15 млн. лева, което в днешно време се явява някъде около 93 млн. Завършен е през 1981г. и функционира до падането на режима през 1989г. като туристически обект. Оказва се, че през тези 8 години, в които е работил на пълни обороти, посещенията са били организирани и регулирани. За да посетиш паметника, е трябвало да резервираш час 3 месеца предварително! Ежедневно автобуси са откарвали туристите от паркинга до върха, където е паметника. Екску��зовод е развеждал групите из коридора и залата с мозайките като всяка обиколка е траела 45 минути.

След това ни се представи архитект Дора Иванова, която открива паметника през 2014г. и създава фондация "Проект Бузлуджа", чиято цел е опазването и развитието на сградата, в контраст с едно от общоприетите мнения, че трябва да бъде разрушена или пък прикрита заради противоречивия период, през който е сътворена. В интерес на истината, разрушаването на тази емблематична сграда за следвоенния модернизъм в България би било лекомислено и крайно ненужно, тъй като всички дефекти по нея са козметични, а конструкцията й е стабилна и здрава. Все пак да не забравяме, че строителните гиганти на социалистическия брутализъм и модернизъм са строени за вечността и за идните поколения, тъй като в основите си тази идеология предвижда вечни успехи и утопия за цялото човечество.

Идеите на фондацията са много амбициозни и представят едно светло бъдеще за паметника, който може да се използва за най-различни образователни и културни цели. Представиха чертежи и 3D компютърни проекти на възможни варианти за интериор и екстериор на сградата в бъдещето. От години работят с рестваратови от Мюнхен и Атина, както и от БАН в София по запазването на мозайките в голямата зала и коридора, който обикаля в кръг от външната й страна. Мозайките са творение на изкуството, детайлни, цветни и красиви - или поне това, което е останало от тях. Времето, а и човешката намеса, доста са допринесли за тяхното разрушаване. М��жду другото, първата работа на противниците на социалистическия строй след неговото падане през 1989г. е да изронят мозайките с лицето на Тодор Живков. След това бива изнесено всичкото оборудване - мебели, отопление, килими и т.н.

Далеч от всякакви политически стремежи, идеята на "Проект Бузлуджа" е това пространство, съчетало в себе си времето на социализма и прехода, да бъде запазено такова каквото е, за да покаже съвременната ни история. Дора и всички партньори на фондацията й не целят да реставрират и да възвърнат първоначалния облик на паметника. Те гледат на Бузлуджа от архитектурна и културна гледна точка и съзират много потенциал в мястото - сред някои от идеите са изложби, концерти, конференции, лекции, обучения, които да се състоят в голямата кръгла зала. Всички пространства във сградата, включително мозайките по стените, няма да бъдат престроени в тяхното начално състояние, а ще съчетават действителност с технологии. Например, 3D прожекции по стените ще показват как са изглеждали те в оригиналния си вид с мозайките. Самият факт, че стотици чужденци биват привлечени от паметника всяка година, показва, че при една добра поддръжка, можем да имаме една страхотна забележителност, която да оживи цял район със себе си. Впрочем тук е добре да се уточни, че БСП нито подкрепят, нито спират развитието на този проект, а собственикът на паметника е областният управител на град Стара Загора. Истината е, че фондацията към проекта има възможност и средставата да отвори паметника за посещение, но самият областен управител не позволява. Обяснение няма. Просто не.

За вечерния концерт в събота на главната сцена се изредиха няколко съвременни български музиканти, но звездите на концерта бяха Керана и космонавтите - група, която открих съвсем наскоро и то именно покрай проучванията и подготовката ни за този фестивал. Съществуват от 3-4 години на родната сцена и внасят свеж въздух в българската музикална сцена, която през последните години страда от очевидна еднаквост и баналност и който се възхвалява голи тела, финансови успехи и комплекси. Керана, вокалистката им, е абсолютна стихия и беше събрала цялата енергия на Космоса в себе си и я раздаваше на всички. Впечатляващо беше, наистина, тъй като един вокалист не е просто певец. Той донякъде е лицето на групата и държи връзка в публиката на концерт. Като цяло музикантите показаха страхотна химия помежду си. И не само един с друг. Те следяха и настроението на публиката и през цялото време и концертът при тях беше двустранен процес - контактът с публиката беше постоянен. А стилът им съчетава алтернативен рок, ска, ню метъл.

На следващите две снимки може да видите и макета, който подробно показва конструкцията на паметника и който някога би бил изложенв главното фоайе, ако бъде той отворен за посещения.

Ден 3 - Изоставени сгради с втори живот

И в съботния ден времето е благосклонно нас, дори надмина по слънцегреене и температури предишния ден. Снощи Керана и космонавтите взривиха публиката с невероятно представяне и спечелиха и мен като техен почитател. Никога не съм виждала такова нещо в България - нито като контакт с публиката, нито като присъствие на сцена, нито като иноватирност и идейност от към музикален стил. Тази банда внася свеж въздух в българската мейнстрийм музикална сцена, която през последните години страда от очевидна еднаквост и баналност. Макар че открих страшно много интересни неща за групата и самата Керана, няма да ги анализирам и възхвалявам повече, защото ще сменя рязко темата на поста, но все пак.

А днес темата на лекциите в горичката беше свързана с вдъхването на втори живот на изоставените сгради в няколко населени места в България. Паметникът Бузлуджа и намеренията на фондацията "Проект Бузлуджа" далеч не са единствения пример за добри намерения на мотивирани и будни граждани. Най-интересното е, че те всъщност са постигнали големи успехи и изслушвайки исто��иите на всички в този ден, аз наистина се обнадеждих, че има надежда за България. Общото между всички представени обекти е незаинтересоваността и неангажирането на институциите с тяхната поддръжка и преизползване и желанието и вярата на обикновени хора със знания и амбиция да превърнат тези занемарени сгради в места за представяне на изкуство и култура. Ето за кои места става въпрос.

Топлоцентрала в София. Стара топлоцентрала в Южен парк в София, забравена през годините, която екип от доброволци успява някак си да извади на бял свят от всички храсти, които са я завладели в комбинация с бездомници и превръща в център за съвременни изкуства. Сега тя е обновена, чиста, светла и просторна, а вътре в нея редовно се провеждат спектакли, изложби, концерти, представени от съвременни български творци.

Бункера "ReBonkers" във Варна. Сграда на приблизително 200 години, служила за бункер за боеприпаси на османците през 19в., която се намира край Аспаруховия мост. През 90-те е служила като клуб за концерти на алтернативната рок и хардкор музикална сцена във Варна, но в последствие бива изоставена. Подобно на горния обект, доброволци се захващат да пропъдят самонастанили се ромски семейства и бездомници, а и да сложат край на тъмните нечестни сделки, които се случват на нейна територия. Интересно е, че година след почистването, те отново влизат в нея и заварват долу-горе същото положение - обособени места за тоалетни насред боклуците и спални с прогнили матраци. Тогава изхвърлят 30 камиона с биологичен отпадък - 30 камиона! - една година след почистването. Сега "ReBonkers" е прероден в културен център за социализация на творци и почитатели на изкуството.

Старата мелница в с. Кърпачево. Още една впечатляваща история за втори живот на стара сграда. Неправителствената организация сдружение "Деветашко плато" работи за възстановяването на живота на селцата край платото. Сега Старата мелница е място за концеренции, обучения, изложби на местното творчество - каретата и дантелите на бабите, сбирки на пенсионерите, а с това се създава оживление за целия район.

Вечерта се изкачихме през гората до паметника, за да наблюдаваме залеза от там, а и светлинното шоу. И през трите вечери на всеки два часа за 10 минути MP Studio ппредставяха 3D mapping върху самия паметник, който разказваше визуални истории, показваше миналото и бъдещето на паметника, вътрешността на паметника, паметника като космически кораб и като абстрактна амалгама от светлини и ефекти и сякаш в един момент започваше да се топи пред очите ни.

Ден 4 - Фестивали с кауза

Последен ден - отново слънчев и дори най-топъл сравнение с всички останали. Още от сутринра хората се разотиват - събират се палатки, разнасят се спални чували, торби, чанти из пътеките и поляната. След 3 дни и 3 нощи купонясване е настанало такова спокойствие, че чак по-голяма част от лагерниците в гората изглеждат малко гузни. Имам си наум и, че край Бузлуджа през цялото време имаше концерти, включително до ранни зори (3-4ч.), така че е вероятно голяма част от тях въобще да не са спали добре през това време.

Ние се отправяме пак към горичката с рогозките и възглавниците върху листата за една последна доза оптимизъм и надежда за България. Днес лекциите са на тема "Фестивали с кауза" и научаваме, че функцията на един фестивал не е забление или реклама, а когато става дума за изкуство и архитектура, какъвто е фестивала в Бузлуджа, те целят да представят цяла една идея. Временни инсталации като места за почивка, изложби, пейки, фасади и т.н., изложени за временно, докато трае еуфорията пок��ай фестивала, целят да покажат на обществото как едно изоставено или занемарено пространство би могло да изглежда през цялото време. В тази връзка ще спомена и няколко инициативи, които се занимават с "разхубавяване" и поддръжка на такива обществени пространств��, за които общините и институциите нехаят.

Сдружение "Деветашко плато", за което споменах по-горе, освен че е възстановило Старата мелница, привилича множество туристи и обединява местните жители с различни фолклорни събитие и впечатляващ джаз фестивал. В началото никой не е предполагал, че интерес към джаз на село, ще има, но вместо очакваните 20-30, на първото издание на фестивала се появяват около 600! -> https://www.devetakiplateau.org/

Създателите на "ReBonkers имат идеята да се съдаде арт квартал "Таляна" във Варна по подобие на Капана в Пловдив. Гръцката махала и старата част на Варна, където евентуално ще се заформи Таляна, оживяват с множество събития и изложбни покрай фестивала "БУНА", който цели да покаже как може да изглежда варненския арт кварта. -> https://bunavarna.com/bg/

Фондация "Колективът" провежда инициатива "Реките на града" в различни градове, където има реки. Целят да обединят хората и природата, градовете и реките, запалвайки гражданите по идеята реката да се превърне в място за отдих, почивка, място свободно от плевли, боклуци и заблатяване. Организират фестивали край реките като поставят временни скулптури, лампички, пейки с масички, който да илюстрират как речните пространства могат да еволюират в нещо красиво. -> https://kolektiv.bg/

Бар "ТАМ" във Велико Търново пък за втора поредна година организира фестивала "48 часа Варуша Юг", с който обединяват в обща кауза жителите на цял квартал, обхващащ стария град на бившата ни столица. Когато собствениците на бара се преместват от центъра в квартал Варуша, те решават да се запознаят със своите съседи и да проучат какво искат да имат в своя квартал. Оказва се, че хората искат плаж на река Янтра, пешеходна улица, пространства за игра на децата. Обединени от момчетата от ТАМ хората в квартала се мобилизират да почистят реката и да обособят малък плаж, да се включат в инициативите свързани с фестивала като добворолци и заедно да работят за подобряване на условията на живот в квартала си. Впечатляваща е историята за незаинтересования от дейността на организаторите кмет, който в последствие от магазинерите в квартала разбира за цялата еуфория. Едва тогава решава да е проактивен и общината да се включи "активно." -> https://tamvt.com/

[filteredpoison]

Любовен сценарий ❤️

кръв, божий дар, вино

има специфичен вкус, напомнящ ми на теб

на твоите червени очи, изплакали океани

за грешните парченца от наредения пъзел.

обичай се.

пламък, огън, пожар

тялото ти е стихия

всяко докосване оставя белези

руменина изплува по страните ти

удавям се.

страх, тревога, мъка

предизвикваш у тях

нотката на похот

във вените ти

замъглени с виното,

ледено сърце стоплят

обичай ме.

пулсът ускорен, телата треперят,

душите желаят

това е нашата опияняваща любовна мелодрама

пожарът нараства, в сърцата ни, в очите им

жаден съм за вкуса ти, за любовта ти.

изгори ме.

1001 нощи, безброй грехове, сляпа любов

качваме се в колата за бягство

бензина среща огъня

и се разпространяваш навсякъде

оставям те да заблестиш, звездичке малка

розите горят, не се тревожи за мен, скитнице,

обичам те.

- Тютюн 🚬

[omtripsblog]

На Ястребец за ден

На 2369 м. надморска височина (и малко повече).

Уикенд. Желание да сме сред природата. Палим колата и караме към Боровец. Оттам се качваме на лифта до Ястребеци правим няколко вдишвания сред пролетните минзухарите, точно в периода на топене на снеговете. Хората по пътя ни предупреждават, че не сме екипирани и добре подготвени с памучните ни клинчета. Това не ни пречи да стигнем до Маркуджик II,…

[sky-prime]

КАКВО ТРЯБВА ДА ЗНАЕМ ЗА ВИДЕАТА, КОИТО КАЧВАМЕ В YOUTUBE ?

От Sky Prime желаем да уточним, че видео материалите, които качвате в YouTube, е препоръчително те да бъдат поставяни само в един YouTube канал, а не в няколко отделни.

Което от своя страна означава, че ако имате повече от един служител, който публикува видеа, е необходимо да се използва еднакъв профил за целта.

sky-prime.com - https://sky-prime.com/seo-off

[mihaylovblog]

ТРИМА МЪЖЕ НА ПЕРОНА

Продължаваше да вали. Дъждът невъзмутимо не спираше да изпраща безбройните си ситни капчици към грешната земя. Като камикадзета, фанатично и последователно, те се разбиваха една след друга в огромните мръсни локви, които бяха превърнали перона на гарата в някакъв странен асфалтов архипелаг. Поредният средиземноморски циклон, с който природата си отмъщаваше на хората за тяхното високомерие.

Тримата мъже бяха намерили място под козирката, което не пропускаше дъжда, и пушеха мълчаливо, докато влакът до тях очакваше своите пътници. Приличаха на някаква съвременна българска версия на Тримата мускетари.

- Брей, удави ни тоя дъжд! - наруши мълчанието Атос, който стискаше в една ръка цигарата си, а в другата - малка пътна чанта от промазан плат. Повдигна яката на черното си яке, на гърба на което имаше надпис "ОХРАНА". Първата буква обаче беше поизбледняла и на слабата светлина на перона той се четеше като "ХРАНА".

- Цяла нощ валя. - добави Портос - Само да не ни наводни пак като преди три години, че тогава с жената ��два се оправихме с къщата.

После се замисли и довърши:

- То пък една къща! Съборетина от дядо й. Ама аз съм виновен. Нищо не успях да направя в тоя живот. Другите - апартаменти, коли, вили. Аз...

- Съборетина не съборетина, дом е. Покрив над главата. Нали? - назидателно се включи в разговора Арамис. От униформата му беше ясно, че е кондукторът във влака, на който след малко щяха да се качат и тримата.

Портос поклати недоволно глава и дръпна от цигарата си, загледан в къщите от другата страна на железопътната линия. От комините им излизаше пушек, който се смесваше с есенния сутрешен въздух и му придаваше онзи неповторим аромат на изгорели въглища, срещу който Европейския съюз беше издал толкова много директиви.

- Виждаш ли ги ония? - продължи мисълта си с въпрос кондукторът и посочи с глава към пейките в чакалнята. На тях се бяха разположили двама бездомници. Единият спеше, завит със старо мръсно одеало, което някога беше имало ресни. А другият беше седнал до две пълни с нещо найлонови торби и гледаше с празен поглед пътниците, които се редяха на касите.

- Те какво да кажат? - попита назидателно Атос.

- Абе, така е, прави сте, ама... - отново не довърши мисълта си Портос. После, сякаш за да смени темата, се обърна към кондуктора:

- Ти днеска как си?

Арамис се усмихна и отговори:

- Първо до София и обратно. После до Варна.

- Чергарски живот! - възкликна Атос и се закашля.

Една жена с изпито лице и решителност в погледа мина покрай тях, хванала под ръка младо незрящо момче с тъмни очила и прибран под мишница бял телескопичен бастун.

Последва кратко неловко мълчание, което пръв наруши кондукторът:

- Абе не ми тежи работата. Обичам да пътувам. А и вкъщи няма кой да ме чака. Друго ме мъчи.

- Какво? - попита Портос и хвърли догарящия си фас в една локва наблизо.

- Хората станаха други: по-тъжни някак си, по-лоши. Надеждата изчезна. Търся я всеки ден в очите им и не я намирам. Всеки живее сам за себе си.

- Големи философи сте били в БДЖ, бе! - пошегува се Портос и всички заедно избухнаха в смях.

- Хайде да се качваме, че вече е почти седем. - каза малко зас��амено кондукторът. Атос и Арамис също хвърлиха фасовете си и тримата заедно се качиха във влака.

[keepitclasssyyyy]

Изпълваш ми душата качваме се на луната

kotencetoo

[bulgariaisbeauty-blog]

Благодарим Ви че сте част от @bulgariaisbeauty От 25.05.2018г в сила влиза ЗЗЛД (закон за защита на личните данни) и ние сме длъжни да ви уведомим. С използването на настоящата Instagram страница се съгласявате със следните факти и условия. Всички снимки са собственост на техните (респективно) собственици. @bulgariaisbeauty и лицата зад акаунта не претендират за собственост върху материалите и немогат да бъдат държани отговорни за публикуването на снимки, които са публикувани тук и във Фейсбук с опция за споделяне. Ако сте собственик на дадена снимка и не искате тя да бъде публикувана на нашата страница, или сте попаднали на снимка, която смятате, че не е уместно да бъде публикувана молим да се свържете с нас и ние ще разгледаме предложението за премахване. Счита се, че с тагването @bulgariaisbeauty и #bbulgaria отдавате правата за споделяне на ваша снимка както на електронен, така и на хартиен носител. Съгласно новият закон Ние спираме да качваме снимки в които може да се ра��личи лице или час от човешка фигура. Страницата запазва пълни права да променя или трие постове публикувани от нас.

[151bg]

Професионално оборудване и квалифицирани техници - водопроводчици по домовете за отпушване на тоалетни, сифони, комини и т.н. с термокамера FLIR и скенери на TRAMEX ВиК услуги от 151® в София, Пловдив, Варна, Бургас, Перник, Стара Загора и Благоевград. 100% качествени ВиК ремонти! Бързо и качествено ще поправим скрития теч след неговото установяване с термокамера и ще решим перманетно проблема Щом живеете, значи имате покрив. Ако имате покрив, се нуждаете от отпушване на комини Отпушване на комини – занаят, който поражда комични асоциации, но належащ, ако искате да спите спокойни. Все още има домакинства, които се отопляват на дърва, въглища, трици и др. Все още твърдото гориво е най-евтиното и достъпно такова. Но същото това гориво задръства комините сериозно и не след дълго установявате, че не поемат добре дима. Нека не забравяме и домакините, които са неразделни с аспиратора и кухненската печка. И при тях проблема с ефективното отпушване на комини е на дневен ред. В много къщи аспирацията в кухнята и отоплителното тяло са свързани в един комин. Тогава при включването на единия уред и запалването на другия става „сблъсък“ на два потока на дим“. И .. единият от двата се връща обратно. Изпълняваме пълната гама от услуги по отпушване на канализация в София на реални и достъпни цени, за повече информация може да видите нашата ценова листа. дали да Ви мирише на риба, или да премръзвате. Ние Ви приканваме да предприемете отпушване на комини. Само така можете да се избавите от бъдещи неудобства. Само така може да установите дали един комин отговаря за няколко тела и уреди. Ако е така, лесно може да се избият дупки и да се избегне този неприятен „ароматен“ сблъсък. Да не говорим, че подобни ексцесии са крайно неприятни в кооперации. Макар почти да не се срещат такива, при които домакинствата да се отопляват на дърва, абсорбирането на миризми в кухнята е необходимост. При това – ежедневна. Затова, изберете 151® за отпушване на комини. Добре е да правите профилактика на всеки 2-3 години, ако не и всяка година. Това ще Ви спести запалване на покрива, обгазяване на стопаните в стаите с токсичен дим. Ще удължите експлоатационния период и на самите отоплителни тела. Е достъпна за всеки. Ние се качваме на високи сгради – далеч по-високи от триетажна къща. Служим си с традиционни подръчни материали, но най-силното ни оръжие е безстрашието, съчетано с ловкост. И пазенето на равновесие. Говорейки за равновесие, можем да споменем претърсването на керемидите. Ако има течове, ако виждате пукнатини през гредите на покрива, можете да ни ползвате и за това. Ако не обръщате дълго време на дребни проблеми, те стават големи. И от дребен теч може да се стигне до отводняване и събиране на вода в кофи. Да не забравяме за щетите за стотици левове, смяната на подовите настилки, на мебелировка. Изберете сигурното. Заложете на навременното отпушване на комини. 151® ще го направи с удоволствие за Вас! Тази задача изисква много специфични умения. Това е много стар занаят и има своите специфики. Освен това е опасно качването на високо за достигане на комина и не се препоръчва на хора без опит Знаем, че доста голям брой хора все още се отопляват с твърдо гориво и затова искаме да сме им максимално полезни, като сме оформили услуги на разумни, ниски и изгодни цени Освен за отоплителни комини, можете да ни потърсите и за комина на аспиратора към кухненската печка. Честата употреба води до натрупвания по вътрешността на стените и това налага често почистване

[bulgaran]

Здравейте, приятели!

Регистрацията на албумчета за участие в Томбола 2020 на Национално движение - ОБИЧАМ БЪЛГАРИЯ официално приключи. Качваме списък с всички участници.

Ако някой не вижда името си в списъка или е изпратил албумчето си в последните дни на месец февруари и то още не е пристигнало при нас, нека ни пише на info@bulgaran.com или ни се обади на 0898 808833 или 0893 306145.

Бъдете здрави!

[vprki]

РЕФЛЕКСИИ: „Мигновенията“ на Юлиян Табаков превърнаха Баня „Старинна” в храм

В залите за съвременно изкуство Баня „Старина” в Пловдив Юлиян Табаков представя проекта си „Мигновения“, непоказвана досега серия фотографии и две вече познати на публиката поредици, представени през 2015 г. в София, в зала „Райко Алексиев“, а две години по-късно във Варна. Написа за „въпреки. сom” изкуствоведката Наташа Ноева, докторантка в Института за изследване на изкуствата на БАН.

Тук за първи път те се експонират в пълния им вид, но фотографиите впечатляват не само като образи и композиции, но и с мащабите си. За автора като артист, който интригува съзнанието на зрителя посредством скрития смисъл и кодирани в оптическа илюзия послания, при всяка негова изложба изключително важна е конкретната локация, мястото, определено за експониране на произведенията. Създадени специално и съобразени със спецификата на изложбените зали, Юлиян Табаков увеличава фотографиите от предишните проекти, съобразявайки ги с архитектурата на старата турска баня от XVI век Чифте хамам в Пловдив, за да постигне максимално въздействие. Експонираните широкоформатни и малки по размер фотографски изображения трансформират и моделират по нов начин пространството, като тук ярко проличава концептуалният подход на сценографа. Още с пристъпването през входа на Баня Старинна зрителят има усещането, че се озовава в храм. Тишината, мракът, насоченото от прожектори приглушено осветление засилват цялостното внушение за сакралност. Художникът се вдъхновява от темите за живота и смъртта и нейната неизбежност, а в тяхно олицетворение превръща старостта, голотата, крехкия образ, духа преди да напусне тялото. Както сам споделя:„Мигновения“ има за цел да предизвика размисъл върху някои от вечните теми, които ни вълнуват– старост, смърт, любов, начало, край.“.

Централно място в експозицията заемат портретите на голямата българска актриса Златина Тодева, заснети няколко месеца преди смъртта й. Юлиян Табаков се запознава със Златина Тодева, или мама Злата, както е по-известна в театралните среди, през 2005 г. покрай работата си по костюмите за постановката „Анатомия на крайното“ на Театрална работилница „Сфумато“. Пътищата им се пресичат и при заснемането на плаката за представлението, за който на актрисата се налага да се съблече. Впечатлен от нейното невероятно излъчване и по идея на дъщеря й Гергана Тодева, Юлиян й предлага да направи фотосесия заедно с режисьора Марий Росен. Но внезапната смърт на Златина Тодева става причина тези фотографии да не се излагат до 2015 г.

В първа зала на Баня „Старинна” зрителят, сливайки се с тъмнината на пространството, фокусира вниманието си върху 12 малки изображения, представящи интериори с лилиуми (серия „Мигновения“,2007 г., 27х18см, дигитален печат върху фотографска хартия), всяко разположено в арка с насочено осветление. Взирайки се в дисфокусираните обекти в определени участъци от композиционното поле, зрителят е обхванат от странно чувство, сякаш усеща нечие присъствие, като че ли някой внимателно го наблюдава, и инстинктивно отравя поглед встрани и нагоре и … съзирапод купола голата фигура на актрисата, стъпила върху стъклена повърхност. Творбата с наименование „Гледам те: автопортрет със Златина“ въздейства не само с формата си (600х600 см, дигитален печат върху текстил), тя провокира на ментално ниво, тласка съзнанието да се абстрахира от първообраза и да се съсредоточи върху вечните въпроси за смисъла на човешкото съществуване и силата на изкуството.

В тази изложба естетическите категории грозно и красиво, възвишено и низко губят своите значения. Авторовата концепция надхвърля общоприетите схващания за понятията, като се опитва да придаде друг философски прочит на въпросите за живота и смъртта, за правото на свободния избор, за истината, затленността на човешкото тяло и непреклонността на човешкия дух. Ако се отдадем изцяло на сетивните възприятия и последваме светлинния източник, ще стигнем доекспонирания във Втора зала триптих, чиито части авторът е озаглавил „Тишина“, „Въздух“ и „Земя“. В разположената фронтално на арковидния тесен вход „Тишина“ Марий Росен е понесъл крехкото голо тяло на Златина, лишен от глава и крайници, а на двете странични стени са другите две композиции, изобразяващи фрагменти от неговите глава и крака.Триптихът разказва за запечатаните мигове от една човешка история, за мечтанието, копнежа и спомена на две души, слети в едно цяло.

Юлиян Табаков успява да пресъздаде силно въздействащо усещане за присъствие, немощното тяло на старостта се явява препратка и връзка с младостта, спомен за отминало време, за етап от живота на човека. Това усещане се долавя в цялостната концепция на изложбата и особено силно в инсталацията с разположени на пода прозрачни буркани, в които плуват водни лилии/лотоси. Разцъфтели в пълния си блясък на откриването на изложбата, с всеки изминал ден нежните цветя свиват своите листенца, стъблата им клюмват и се изкривяват, така както времето нанася своя неизбежен отпечатък върху човешкото тяло. Тази инсталация ми напомня за американския писател Джоузеф Кемпбъл, който казва, че „съкровището на вечността се крие в раждането и смъртта на лотоса, че времето и вечността са два аспекта на едно и също възприятие на цялото, два плана на единствената, недуалистична неизразимост“.

Юлиян Табаков - снимка Стефан Джамбазов

Интересен и търсен от автора момент е играта с контраста на бяло и черно. В „Портрет на Златина“ актрисата е седнала на стол, облечена в черни одежди, вперила поглед в нас. В серията от 15 малки фотографии „Старостта“ тя отново е изобразена седнала на стол сред бели лилиуми, но вече гола, а в съседната зала в друга серия от 19 изображения е облечена в бели одежди. Образът й се видоизменя, идеята се концентрира в голотата на тялото, в позата, жеста на ръцете, израза на лицето, на тялото, проследявайки различни състояния или мигновения – вглъбеност, целомъдрие, обновление, чистота, съвършенство, и все повече подсилва чувството за сакралност. А в притихналата в тишина Баня „Старинна” отекват думите й: „Просто приемам живота такъв, какъвто е, гледам го с усмивка, не е много сложно“, запечатани в образи от Юлиян Табаков. Изложбата продължава до 15 август и е един от основните акценти в програмата Пловдив – Европейска столица на културата 2019“ . ≈

Текст: Наташа Ноева

Снимки: Наташа Ноева и Стефан Джамбазов

P.S. на редакцията: Тук само припомняме какво беше казал Юлиян Табаков за „въпреки.com” по повод изложбата си в галерия „Райко Алексиев“ през април 2015 година. „С Мамето /Златина/ работехме заедно. Така се случи, че се запознахме покрай работата и много приятно беше всичко. Не мога да кажа, че сме станали много близки приятели, но много приятно си прекарвахме времето заедно.Според мен тя беше абсолютно явление като актьор, фантастичен актьор. Аз не мога да посоча актьор в момента, аз не съм ги виждал всички, не мога да говоря така, но генерално от това, което съм видял няма актьор, който да борави със себе си на нивото, на което тя го правеше, от тези, които са в момента по сцените. Тя беше страхотна. Първо обичаше живота, второ си знаеше как да си го живее и можеше да играе. Какво по-хубаво от това, няма нещо, което тук да липсва. Поне така изглежда. Страхотно присъствие и по време на работа, и извън работата и въобще”, каза тогава Юлиян Табаков.

И още едно наше задължително пояснение. Платформата Tumblr, на която качваме нашия сайт, има изключително странно разбиране за „грижата за подрастващите”!? За целта се блокират текстове със снимки, в които се показва голо или полуголо тяло – независимо дали става дума за скулптура, платно или балет… Явно не разбират разликата между изкуство, еротика и порнография???!!! Въпреки нашите възражения, все още е блокиран в сайта ни текстът със снимки от изложбата на Юлиян Табаков в галерия „Райко Алексиев”. И заради това, не можем да сложим линк към него. В името да се публикува този материал, сме се лишили от снимки, показващи в пълнота изложбата. Имахме и други подобни случаи с наши текстове и изображения, но това е тема за друг разговор. А който иска да види изцяло експозицията, нека посети Баня „Старинна” в Пловдив. Заслужава си…

[vanyapavlov]

BDSA на върха на света, със Стенли качваме поредна планина, ходим по ръба и се радваме на живота. https://www.instagram.com/p/BzYjt7XDqc_/?igshid=1nky3k1f4xkhv

[skyprimeblog]

КАКВО ТРЯБВА ДА ЗНАЕМ ЗА ВИДЕАТА, КОИТО КАЧВАМЕ В YOUTUBE ?

От Sky Prime желаем да уточним, че видео материалите, които качвате в YouTube, е препоръчително те да бъдат поставяни само в един YouTube канал, а не в няколко отделни. Което от своя страна означава, че ако имате повече от един служител, който публикува видеа, е необходимо да се използва еднакъв профил за целта.