#пътешествие

[navtora]

Кефи ме как са ми нужни около 5 мин. да реша да отида на някое пътешествие.

[otvadkoritsite]

Гео Милев - Пътешествие в Китай

На 15 януари 1895 г. е роден Гео Милев – бележит поет, преводач, издател, теоретик на литературата, който няма нужда от представяне. Почитаме го с публикацията на “Пътешествие в Китай”. Пътешествие в КитайПриказно интермецо Неочаквано смехът на Източния Океан разбуди Небесната Империя; пред нас — сред хризантеми, тържество и изумруди — застана необхватното, застана златното Сърце на…

[myminiworldd]

Една жена си тръгва, когато душата ѝ спира да се отразява в очите ти. Когато обидите, които е преглътнала, са станали толкова много, че внезапно ги повръща на фонтан. Защото жената може да търпи с години. Да прощава. Да забравя. Да изтрива с ласки грозните петна, които действия или думи са оставяли по кожата ѝ. Но в някакъв момент не успява да направи от горчилката лекарство, както е правила толкова много пъти преди това.

Една жена си тръгва, когато цяла вечер ти е говорила, а ти не си чул нито една от думите ѝ. Когато си забравил рождения ѝ ден и тази година или не помниш обещанията, в които си се клел до скоро. Защото женското сърце търси внимание. Колкото и да го отричаме. Търси две очи, в които да се излее като лъч светлина. Две ръце, в които да се разтопи и в които да остави тревогите на деня. Търси скут, в който да танцува, запалило божествената искра в утробата.

Една жена си тръгва, когато в ласките ти не открива споделеност. Когато в погледа ти няма искрици за нея. От студа си тръгва. От апатията ти. От гнева ти. Когато се чувства невзрачна в компанията ти. Или непохватна, безинтересна, скучна, сива. Защото жената обича до себе си да има мъж, който ще ѝ показва колко е прекрасна. С поглед, с жест, с дума. Който ще ѝ подарява цялото си внимание когато е с нея. Защото времето е всичко, с което разполагаме. И то не може да се замени нито със скъпи подаръци, нито с евтини заместители.

Толкова е просто... Не позволявай с годините да се превърнете един за друг в даденост.

Обичай я. Присъствай. Гали я с пръсти, с очи и с думи. Покажи ѝ колко е невероятна. Накарай я да се смее като малко дете. Да тръпне от страст под ръцете ти. Предизвикай я да види себе си по нов начин. Да се почувства нежна, лека, волна, влюбена. Подари ѝ букет от нови преживявания. Напълни албумите ѝ с ваши снимки. С мили споделени спомени. Изненадай я. Покани я на танц в средата на кухнята. По никое време. Опознай я. Тръгни на смело пътешествие из криволичещите пътеки на сърцето ѝ и разбери кои са най-големите ѝ страхов��, кога е била най-щастлива, кой е любимият ѝ сладолед и за какво е мечтала, когато е била на пет. Целуни я под звездите и я накарай да се почувства като най-специалната жена на света. От тази любов, която ти можеш да ѝ дадеш, ще спечелиш преди всичко ти. Защото дивно обичаната жена ще те обича така, че всяка клетка в теб да се пресътвори. Жената може да ти даде много повече, отколкото си си представял. Ти само я събуди за красотата, която носи в себе си. За любовта.

Една жена остава до края, когато душата ѝ тържествува винаги щом е с теб.

Моника Василева

[authoricfire]

Стигнахте ли?

Всеки човек има "мястото".

Това е мястото до което стигаш, когато не знаеш къде си. Празно, но все пак твърде пълно, но пък с празни хора или вещи.

Тук всеки има различни опции, но еднакви за всички ни.

Да се паникьосаш и да заседнеш там

Е това може да доведе до много неща, но нищо хубаво. Не знаейки къде си, не можеш да мислиш трезво. Плаши те. Това, че виждаш предмети, хора, дори емоции има, но не разбираш защо са там и на какво се дължат. От страх почват да те плашат дори близките ти. Изпадаш в паника. Не вярваш на никой и отблъскваш всички. Подозираш, че някой ден и те ще те оставят...както сега ти си оставил себе си да се мъчи в незнание и празнота. Нараняваш себе си, това наранява околните и това наранява пак теб и после пак околните....и пак теб...и...СТОП!

2. Да се видиш.

Това пък може да доведе да видиш къде си. Какво правиш там? Какви са тези хора около теб и тези предмети? И пак има нож с две остриета. Можеш да се концентрираш върху себе си и да се измъкнеш евентуално, но не всички могат да те видят така. Можеш да бъдеш наречен дори егоист в това си "пътешествие". А ти всъщност си се опитвал да се измъкенш, за да не раниш другите, но поглеждайки надолу....те още са там...с предметите и празнотата...избяга, но нямаше сили за всичко и избра да спасиш себе си, но пак си сам...и пак е празно, просто е светло. Но болката си е болка, било то на светло или на тъмно.

3. Остани

"Но това не е ли същото, като точка 1?!" - Не.

Разликата е, че тук избираш да останеш. Приемаш празнотата, като урок / етап или както иначе решиш да я наречеш. Виждаш и светлината, но ти трябва стълба да я стигнеш, а такава няма. Молиш за помощ. Да, представяш ли си това не е лошо нещо?! Така това има най-красивия край...или пък...

Ами ако не всички искат да ти помогнат? Ами ако те нарекат слаб? Ами ако не искат да ти помогнат? Оставаш с малко хора или сам...но дори да си останал с хората, които са били долу но не са искали да ти помогнат, щеше да затънеш повече. Това е момента да се върнеш към план 2. Изкачи се сам...хората, които са за теб те чакат някъде горе, за да ти подадат ръка. А ти ще се справиш.

В крайна сметка, за какво го пиша това?

Ами защото аз стигнах. Стигнах там и съм в паника и крещя за помощ и стоя и чакам, но не се случва нищо...

Аз стигнах и съм там. С хора, но сама. Сама, но с хора. Страх ме, но съм смела, но ме е страх да съм смела. Стоя, но и хората стоят, не се подиграват, нито ми помагат, нито всъщност са там...но са там.

Е това няма да има щастлив и поучителен край.

Аз стигнах и съм там...а вие къде сте? Стигнахте ли?

27/08/2024

20:36

[blaackk13]

Времето.

Моят най-любим персонаж напоследък - времето.

Тази вечер си легнах, заспах и времето ме пое в своите обятия, заведе ме на пътешествие. Отново бях там, отново видях детските ти очи, щастливи и засмяни, това беше преди да те отмъкне времето и теб. Погледах те и то ме хвана в прегръдките си и ме заведе другаде, там където всичко бе от камък, а дрехите на хората бяха златни, носеха маски и котките им бяха богове. Остави ме да поседя и да погледам. Там разпознах очите ти, същият топъл поглед, разпознах го сред всичките души там. Тик так, часовникът издрънка и настъпи моментът, в който моят приятел- времето ме върна обратно. Събудих се, този път те нямаше до мен.. Помислих.... сетих се за вечерта, в която видях онзи блясък в очите ти за първи път, усмихнах се, стори ми се познат, усмихнах се, защото ме затопли, не не тялото, душата.

[izzida]

На пътешествие съм. -на земята.

Обаче предпочитам

отвъд земята ,

отвъд илюзиите .

На пътешествие съм,

обаче се прибирам

вкъщи.

Там горе ,

при Звездите ,

при Луната .

Прибирам се при

безкрайността.

[writing-is-fun]

"Мъртвите романтици" от Ашли Постън

Привет, пандишпанчета! Приключих книгата едва преди няколко дни и вече нямам търпение да ви разкажа за нея.Определено не очаквах , че ще я прочета толкова бързо – трябваше ми само ден да прелетя през това невероятно пътешествие от емоции. Автор: Ашли Постън Издателство: Софтпрес Издание: Мека корица Брой страници: 352 Определено си признавам, че моооооже би бях леко предубедена, че това ще е…

[vburgasbg]

Пригответе се за пътешествие назад във времето! Колекционери от цяла България и чужбина отново ще покажат своите изящни ретро превозни средства в сърцето на Бургас.

[bgautodir]

Пригответе се за пътешествие назад във времето! Колекционери от цяла България и чужбина отново ще покажат своите изящни ретро превозни средства в сърцето на Бургас.

[p-news]

Заповядайте на едно незабравимо музикално пътешествие с Невена Цонева и Баш Бенд - турнето "ЗАЕДНО"

На живо ще чуете песните от албума “Тук сме” – проект, създаден с много любов и вдъхновение, посветен на вас, публиката. Очакват ви емоционални изпълнения, които докосват сърцето, майсторски аранжименти и много музикални изненади.   Специални гости на турнето са обичаната народна певица Нели Андреева и женски квартет към хор “Нуша”, които ще добавят още багри към вълшебната атмосфера с…

[stara-zagora]

Инициативата цели да провокира интереса на старозагорци към техния произход, да събере и съхрани историите на фамилии, свързани с града, и да популяризира местната историческа памет чрез лични родови разкази, документи и визуални материали.

[bodliche]

Картичката ми от Ани. А зад нея цялата любов. Благодарна. 🙏🏻

Понякога отделям прекалено много време на страховете си. Наскоро прочетох, че страхът е лукс на въображението. И въпреки това не мога да спра да се страхувам. Но аз имам обяснение за всичко - това е защото обичам лукса! Много съм добра. И всяка година на рождения ми ден се страхувам да не загубя тези слънчеви души, с които животът ме е събрал. Които са с мен на рождения ми ден и винаги когато не искам. Как така когато “не искаш” би се зачудил човек. Ами така. Когато идват тежките моменти винаги съм си мислила, че трябва да се справям сама. Сега съм тъжна, но те не знаят. Преди да получа картичката от Ани дори не можех да си обясня защо съм толкова тъжна, като вече съм голяма и следва да съм се научила да приемам нещата такива, каквито са. Тя ми дава картичката, прочетох я пред нея. Седи до мен, прегръща ме и се чуди защо така неудържимо заплаках. Казах ѝ, че е от щастие. Бяла лъжа му се казва на това. Обаче видях тази картичка като много поетично обяснение на тъгата си. Мислех си, къде е моето човече, с което да вървя в една посока? Заедно да правим сладко от смокини; да затваряме буркани с всички версии на нас, които сме оставили настрана докато сбъдваме желания едно по едно. Знаейки, че заедно, когато решим ще намираме време и място да отваряме временно и на пръв поглед “затворените” буркани и ще го сбъдваме този живот. Ще го живеем! Спирам, че ако някой ден това писмо стигне до тях ще са ми много сърдити, че не споделям. А то… както Нанда казва “и това ще мине”. Приятели, най-голямата сила сте, която осмисля живота ми. Силата, която ми припомня колко обичам живота, когато забравям. Също имам страх, че някой ден няма да ме има на този свят и няма да разберете колко много ви обичам. Всъщност това няма как да стане. Сигурна съм, че го знаете. По-скоро ме е страх, че няма да ме има, за да ви напомням колко сте специални, когато го забравяте! Колко силно светите и колко много можете! И така… оставям още едно писъмце тук - за застраховка. 🤭

п.с.: докато се прибирах от Мадрид се замислих за нещо подобно, но по-малко поетично. Исках да стигна с влак до летището. Проверих на гарата където трябваше да се прекача от метро на влак и видях, че има автобус, който мога да хвана и ще ми свърши по-добра работа. Малко ми стана лошо, защото никога не съм обичала да хващам автобуси от централни гари. Усещането, че нещо може да се обърка е по-голямо. Ще уцеля ли правилния автобус, а ще тръгне ли в правилната посока? А ако сбъркам посоката - дали е близо първата спирка на която да се прекача? Какво ще стане, ако се отнеса и пътувам дълго докато разбера? Когато мога винаги избирам да си хващам автобусите от някоя спирка по пътя им. Когато вече знаят на къде са тръгнали, посоката ни е една и съща. А когато се кача, липсва целия този стрес в чудене “Аз дали се качих на правилния автобус”. И така … ☺️ но в живота ми все се случва да се качвам на автобуси, които намират за най-естествено дори да не мърдат от гарата. Но аз уверена се качвам на тях. Някои превръщам във ванове с надеждата, че все пак ще решат да тръгнат. Вече вътре има не само обикновени седалки на бус, а цял един оборудван ван с всичко нужно за дълго пътешествие. Но не! Той си седи уверен на началната гара, разказва как обича гледки, но все не е правилният сезон, за да тръгне. Сезоните се сменят, а той не може да реши на планина ли му се ходи, на море ли. И така начална гара номер едно и той живота ще си се случи “естествено”. И аз излизам винова, че не ги разбирам хубавите неща и бавното им случване. “Много бързам” и е ужасна тази моя черта, че искам да се движа и да се поместя от гарата. Скъпи мои нечитатели и неслушатели, моля ви, обяснете ми как да развия и аз това качество да казвам на черното бяло и на бялото черно, защото нуждата ми да оцелявам в този свят расте непоносимо бързо!

[teacher-zari]

Онлайн курс по японски език за начинаещи - ниво N5

Онлайн курс по японски език за начинаещи - ниво N5

Езиков Център Асториа Груп предлага онлайн курс по японски език за ниво N5, който е перфектен за начинаещи. Ако искате да започнете своето езиково пътешествие в японския, този курс ще ви предостави основни умения за комуникация и разбиране на японския език.

Онлайн курс по японски език (70 урока)

• 70 урока, които ще ви въведат в основите на японския език, включително основни фрази, запознаване със системата за писане (хирагана и катакана) и основни изрази за ежедневна комуникация; • ��пражнения за подобряване на уменията за говорене, слушане и четене; • 180 дни (6 месеца) неограничен достъп до всички уроци и упражнения; • Получаване на сертификат за покритото езиково ниво след успешно полагане на изпит в края на обучението.

Присъствени и онлайн курсове по японски език

Нашите курсове по японски език се провеждат в Езиков Център Асториа Груп във Варна, където ще се насладите на комфортна и спокойна учебна среда. Ако не сте във Варна или предпочитате гъвкавостта на онлайн обучението, ние предлагаме възможност за обучение чрез виртуална класна стая. Онлайн курсът ви позволява да учите от всяка точка на света, без да напускате дома или офиса си. Възползвайте се от нашата онлайн платформа и получете висококачествено обучение по японски език, независимо къде се намирате!

Онлайн курс по японски език

Онлайн курсът по японски език на Езиков Център Асториа Груп е перфектният избор за тези, които искат да учат по гъвкав начин, без да се налага да присъстват физически в класната стая. Ние предлагаме висококачествено обучение чрез виртуална класна стая, която ви позволява да учите от всяка точка на света. Независимо дали сте в България или извън нея, вие получавате същото внимание и качество на уроците, както при присъственото обучение.

•  Онлайн курс по Японски език за начинаещи – ниво N5

• Присъствени курсове по японски във Варна

[interiorendizayn-blog]

Интериорен дизайн

Интериорният дизайн е изкуството и науката да преобразите обикновеното пространство в нещо специално, което отразява вашия стил и нужди. Независимо дали обновявате малък апартамент или проектирате луксозна вила, интериорният дизайн е ключът към функционалност и естетика. В тази статия ще разгледаме какво представлява интериорният дизайн, неговите основни принципи и как да създадете перфектния дом.

Какво е интериорен дизайн? Интериорният дизайн обхваща планирането, подредбата и декорацията на вътрешни пространства. Той комбинира технически познания, естетика и практичност, за да създаде хармонична среда. Основните аспекти включват:

Функционалност – Пространството трябва да бъде удобно и практично.

Естетика – Красотата е основен компонент, който добавя стойност на интериора.к

Ергономика – Подредбата на мебелите и оборудването трябва да улеснява ежедневната употреба.

Основни принципи на интериорния дизайн

Цветова схема Изборът на цветове влияе върху атмосферата в стаята. Например, топлите нюанси като жълто и оранжево създават уют, докато студените цветове като синьо и сиво вдъхват спокойствие.

Пропорции и мащаб Всеки елемент в пространството трябва да бъде в хармония с останалите. Големите мебели в малки стаи могат да изглеждат натрапчиви, докато малки аксесоари могат да бъдат изгубени в големи пространства.

Осветление Доброто осветление е ключово за ефективния интериорен дизайн. Комбинирайте естествена светлина с изкуствени източници като лампи и LED осветление, за да създадете подходящо настроение.

Материали и текстури Смесването на различни материали и текстури добавя дълбочина и интерес. Дърво, метал, стъкло и текстил могат да бъдат съчетани, за да създадат уникален стил.

Как да започнете с интериорен дизайн?

1. Определете вашите нужди и стил Съобразете се с начина си на живот и личните предпочитания. Харесвате ли модерен минимализъм или предпочитате класически и уютен стил?

2. Създайте план Използвайте програми като AutoCAD или SketchUp, за да визуализирате идеите си. Или просто начертайте груб план на хартия.

3. Изберете подходящи мебели и декорация Заложете на качествени мебели, които отговарят на вашия бюджет. Декоративните елементи, като картини, възглавници и растения, допълват атмосферата.

4. Работете с професионалист Ако проектът е сложен, консултирайте се с професионален интериорен дизайнер. Те могат да ви помогнат да избегнете скъпи грешки и да постигнете желания резултат.

Модерни тенденции в интериорния дизайн за 2024 г.

Екологични материали – Използването на рециклирани и устойчиви материали става все по-популярно.

Умни домове – Интеграцията на технологии като интелигентно осветление и термостати добавя удобство и ефективност.

Минимализъм – Простотата и изчистените линии продължават да доминират в съвременния дизайн.

Биофилен дизайн – Включването на растения и естествени елементи за по-близък контакт с природата.

Заключение Интериорният дизайн е процес, който изисква вдъхновение, внимание към детайла и добра организация. Независимо дали сте начинаещ или опитен дизайнер, важно е да следвате основните принципи, за да създадете пространство, което отговаря на вашите нужди и отразява личността ви. Започнете вашето пътешествие в света на интериорния дизайн още днес и трансформирайте дома си в мечтано място.

Често задавани въпроси

Как да избера правилния стил за дома си?

Кои са най-добрите цветове за малки пространства?

Необходим ли ми е професионален дизайнер?

С правилните ресурси и подход, интериорният дизайн може да се превърне в увлекателен и удовлетворяващ процес. Затова, започнете с малки стъпки и се наслаждавайте на резултатите!

[elinorvbg]

Разни впечатления от „Monster“ (1-ва част) – Любими герои!

Хей, хей! Ето ни отново с ново заглавие за обсъждане, този път под формата на аниме. Това е „Monster“, едно от най-добрите анимета правени някога, според феновете. Бих поспорила по този въпрос, защото според мен има и по-добри, но все пак всичко е въпрос на вкус. Въпреки това, дори аз намирам „Monster“ за много добра история. Освен това е и психологически жанр. Бонус! И дори мистерия - втори бонус! От друга страна темпото е малко бавно, но пък отива на засуканата история, така че не е проблем.

Преди да започнем с темата на днешния коментар, нека първо да обърнем внимание на краткото описание на историята. Както винаги, предупреждавам за наличието на ПОДСКАЗКИ/СПОЙЛЕРИ по-нататък.

Действието се развива през 20-ти век в Дюселдорф, в някогашната ФРГ. Болница „Айслер“ се радва на невероятен успех, благодарение на талантливите си лекари, един от които е и чуждестранният неврохирург д-р Кензо Тенма. Гениален и отдаден на работата си, той бързо натрупва завидни знания и умения, превръщайки се в един от най-добрите лекари в болницата. Не след дълго обаче неговата вяра и лоялност към лекарската професия биват разтърсени, когато един ден една знатна личност постъпва в болницата за животоспасяваща операция. На д-р Тенма му бива наредено да оперира известната личност вместо настоящия си пациент под претекст, че е по-важна. Вярата на доктора, че животите на всички хора са равностойни, бива предадена от досега скритите интереси на болницата за престиж и слава. Не след дълго пристига втори важен пациент – самия кмет, чийто живот е в опасност. И отново д-р Тенма бива пренасочен от една операционна зала в друга, за да спаси „по-важен“ човек. Този път обаче той отказва и се връща при пациента си – малко момче на име Йохан Либерт, с прострелна рана в главата. Операцията минава успешно и детето оцелява, но междувременно кметът, който бива поет от друг лекар, почива. Д-р Тенма е обвинен за непрофесионалното си поведение, с което се е опълчил на инструкциите на директора и бива понижен. На следващия ден в болницата се случва немислимото. Двама от главните хирурзи и директорът биват намерени мъртви при мистериозни обстоятелства.

Минават години, а извършителят на убийството все още не е разкрит. А д-р Тенма бива повишен. По това време се появяват случаи на загадъчни серийни убийства. При разгадаването им един от съучастниците бива смъртоносно ранен и откаран в болница „Айслер“, където д-р Тенма го спасява. Благодарение на това, той разкрива истинският убиец на директора и лекарите отпреди няколко години, същият който е отговорен и за серийните убийства – Йохан Либерт! Осъзнал какво чудовище е избрал да спаси преди години, д-р Тенма бива завладян от непреодолимо чувство на вина и решава да поеме отговорност, като поправи грешката си. Така той изоставя кариерата си и се отправя на пътешествие, отдаден на издирването на Йохан, за да го спре.

Ето, вече имаме основа, на която да стъпим. Дилемата на един лекар, посветен на опазването на човешкия живот, който поема по пътя на Чудовището, което трябва да спре на всяка цена, дори чрез убийството му. Животът на всички хора може и да е равностоен, но какво ако със отнемането на един живот, могат да бъдат спасени десетки други? Положението определено е сложно. Въпреки това обаче няма да обръщам много внимание на цялостната история, а по-скоро – на определени персонажи.

Номер едно в списъка е инспектор Лунге. Изключително добре измислен и развит персонаж, смея да твърдя! Няма да задълбавам в подробности, но ще спомена впечатленията си от него.

Инспектор Хайнрих Лунге e напълно отдаден на професията си, чак граничи с обсесия. Готов е да се откаже от собственото си семейство, за да разреши поетите си криминални случаи. Доста крайно поведение, нали? Е, добре, че в края на историята се вразуми и реши да се върне при семейството си, което изостави, макар да се съмнявам, че щеше да предприеме тази стъпка, ако случаят с Тенма и Йохан не се беше разрешил. Но хей, това си е голямо постижение за един работохолик в напреднала възраст, какъвто е Лунге. Освен това той притежава забележими психопатични черти, а това го прави по-отчужден емоционално от останалите хора. Бих казала, че дори се конкурира с Йохан в това отношение.

Следващият мой любим персонаж (също като Лунге) е Волфганг Гримър – трагичният герой, който ме натъжаваше, всеки път когато се появяваше на екрана. Той е добър пример за психически осакатен човек, най-вече в емоционален аспект. Като бивш възпитаник на Сиропиталище 511, Гримър е лишен от елементарни човешки качества. Отгледан като бездушен субект, за него е изключително трудно мисли и да се държи като пълноценен човек. Изпитва трудности при разпознаването на собствените си емоции и все още се учи да чувства, буквално. Това, в комбинация с раздвоената му личност, дава ярка представа за непоправимите последствия от социалния експеримент в Сиропиталище 511.

Краят на Гримър беше наистина сърцераздирателен, имайки предвид благородната посока, в която се движеше и постигнатия прогрес. Заради тежкото му минало, той заслужаваше да живее, за да се излекува от травмата си. Но поне не умря напълно сам и неразбран. От друга страна смъртта му може да се тълкува и като проява на милост, ако животът му се оприличи на мъчение на един осакатен човек.

Накрая ще спомена още един персонаж, който макар и да присъстваше за кратко в историята, не остана незабележим. Това Рихард Браун.

Рихард не ми беше любимец, но успя да ме впечатли със своята силна воля. Борбата с алкохолизма често е непосилно начинание. Той обаче издържа изпитанията, които живота му поднесе и устоя на изкушението да потърси утеха в чашката. Накрая беше много подло от страна на Йохан да го злепостави, като създаде грешно впечатление със счупена бутилка с алкохол, която остави на местопрестъплението, когато инсцинира самоубийството на Рихард... или поне така го виждам аз.