#момченца

[cu-woman]

Тъпото е, че се държа по-мъжки от всички, които се определят гордо като мъже, а същност са момченца, който си нямат идея от какво има нужда истинската жена....и не, няма нищо общо с парите, цветята и всички глупости, който си мислят...

Вместо това те бягат при лесните момичета и се чудят защо им изневеряват или са с тях само заради парите...и накрая всички жени са курви...

Не са! Вие свестните не ги забелязвате, защото нямат шпакловка от фондьотен и не въртят задници по дискотеките. Те нямат време да се забавляват всяка вечер, защото са заети да живеят в реалността, която е жестока и почти винаги е ужасно трудна...

Надявам се да срещна поне някой, който да има топките да си признае, че му идва в повече да е с мен, а не да се крие като мишка!

[furnitureforu-blog]

Подаряват се четири малки котета

Асоциация за защита на животните Зоо френдс анимал търси осиновители за четири малки котенца на около 3-4 месеца. Две момиченца и две момченца. Рижаво- бели със сини и пъстри очи. Много са игриви и гальовни. Търсят се добри хора, които да ги отглеждат добре. Подаряват се. Град Стара Загора.

0882946650- Нели

[pocahontasisthatyou]

Самооценка и потребност от утвърждаване (валидиране).

Да съм валидиран означава да се чувствам стойностен и приет като личност. Това е емоционална потребност, чието отразяване или неотразяване в най-ранното детство, повлиява значимо на самооценката. Тя е актуална във всеки един момент от живота ни и има нужда да бъде „нахранена“.

Можем да я разпознаем в усещането от:

уважението на хората около нас;

утвърждаването с добри думи, похвала и позитивна обратна връзка за поведението или характера ни;

вниманието, с което ни питат как се чувстваме, какво е нашето мнение, от какво имаме нужда, какво ни се случва или какво ни вълнува;

внимателното изслушване и отразяването на това, което сме казали или изразили емоционално;

разбирането на нашите думи и споделени емоции;

приемането на личността ни, без критики, назидания, обвинения или опити да ни променят и направят по-добри хора.....

Когато едно дете е валидирано, то изгражда позитивен образ за себе си и стабилна самооценка. Бъдещият възрастен добива увереност в собствената значимост, научава се да си вярва, да цени и уважава себе си, да се самоутвърждава и да конфронтира всеки опит на другите да го девалидират, обезценяват или дисквалифицират. Не става зависим от външното одобрение, а мнението и отношението на другите не го дефинират, и не определят дали е добър или лош, дали се справя или не, дали ще може или не, дали заслужава или не, дали е важен или не. Защото той може сам да валидира себе си. “Ценя себе си! Аз съм ценен/значим/стойностен!” открива хиляди възможности в живота, дава всички необходими условия човек да живее в хармония със себе си, да стои комфортно в собствената си компания, и да се стреми към нещата, които иска, без съмнение в способността да ги постигне. Затова и повечето хора с вяра в собствена ценност, успяват да се реализират в живота. Развиват се, израстват като личности, спокойни, уверени и смели да поемат рискове и да се утвърдят.

Да са те валидирали като дете е благословия, най-значимият подарък от възрастните, които „там и тогава“ са ти давали така нужното приемане и утвърждаване, по начин, който те е карал да вярваш искрено, истински, с цялото си сърце, че имаш стойност и си важен/а за някого.

Когато едно дете расте девалидирано – критикувано, "преправяно", обиждано, неглижирано, неразбрано, неприето или отхвърлено, то постепенно интернализира това отношение и започва да се отнася към себе си по същия начин. Като възрастен е изпълнено със съмнения в собствената значимост, изискващо и недоволно от себе си, търсещо одобрение и харесване, за да се почувста добре в кожата си, за да мисли и повярва поне за миг, че „става за нещо“ че „не е незначимо“, че не е „необичано“, че „заслужава“, „че мнението му има значение“ „че на другите им пука за него“, “че другите го ценят”, “че другите го виждат”, “че го искат и харесват”. В живота си на възрастен, девалидираното дете се бори с един жесток „вътрешен критик, който отхвърля и обезценява личността му“. Самооценката е ниска и нестабилна, увереността около или под нулата, вярата в себе си липсва, желанието и смелостта да се заявява и отстоява са или много слаби, или отсъстват напълно, срамът от себе си е почти постоянен, а външната валидация – животоспасяваща, когато, и ако я има, и разрушаваща, когато я няма.

Мъчително е да носиш товара на девалидацията в ранните години от живота си, понякога непоносимо и отчайващо като „безизходно проклятие“, което спъва всяка твоя крачка, нашепва обиди, преследва те с натрапливо разочарование, и дебне в сянката да се нахвърли върху теб при всяка малка грешка или неуспех. За съжаление „там и тогава“ детето не е имало избор, не е разбирало какво се случва, не си е давало сметка, че не заслужава подобно отношение, и че не то е виновно, не е имало нито емоционалната зрялост, нито житейският опит, за да се противопостави, и в крайна сметка е поело товар, който не би следвало да носи, и не би следвало, то да плаща цената за чуждите грешки. За жалост това се случва, не рядко, с много момченца и момиченца, които днес можем да срещнем като мъже и жени, чувстващи се невидими и без вяра в своята значимост и право да бъдат себе си.

„Тук и сега“ обаче, тези мъже и жени имат избор и могат да си дадат сметка, че не заслужават това, че не те са виновни. Могат да се противопоставят, да се защитят, и да изградят самоуважение и приемане на себе си. Не е толкова лесно и просто, колкото може би звучи на думи, и аз не казвам това, казвам само, че е възможно!

Можем да дадем нов живот на детето в нас, ако конфронтираме „безизходното проклятие“ с нагласата, че „да се науча да ценя себе си е житейска мисия, и когато я изпълня, ще си подаря безцененност. Ще давам на детето, което съм бил/а, уважението, приемането и състраданието, които заслужава. Ще заявявам, утвърждавам и отстоявам собствената си значимост, защото тя съм Аз.“

Антония Димитрова

[vasetovp]

"- Ела да играеш с мене – предложи ѝ Малкият принц. – Толкова ми е тъжно…

- Не мога да играя с тебе – каза лисицата. – Аз не съм опитомена…

- Какво значи да опитомяваш?

- То е нещо отдавна забравено. То значи да се свържеш с другите... За мене сега ти си само едно момченце, което досущ прилича на сто хиляди други момченца. И не си ми потребен. А и аз също не съм ти потребна. За тебе аз съм една лисица, която прилича досущ на сто хиляди други лисици. Но, ако ти ме опитомиш, ние ще сме си потребни един на друг. За мене ти ще бъдеш единствен в света. За тебе аз ще бъда единствена в света…

Животът ми е еднообразен…Но, ако ти ме опитомиш, животът ми ще стане като пронизан от Слънце. Аз ще разпознавам шум от стъпки, който ще бъде съвсем различен от всички други. Другите шумове ме карат да се пъхам под земята, шумът от твоите стъпки ще ме повиква като музика да изляза от дупката… Виждаш ли нататък житните нивя? Аз не ям хляб. За мене житото е безполезно. Житните нивя не ми напомнят нищо. А това е тъжно! Но ти имаш коса с цвят на злато. И когато ме опитомиш, ще бъде чудесно! Житото, което е златисто, ще ми напомня за тебе. И шумоленето на вятъра в житата ще ми бъде приятно…

Само нещата, които си опитомил, можеш да проумееш – каза лисицата. – Хората нямат вече време да проумяват нищо. Те купуват от търговците готови неща. Но тъй като няма никакви търговци на приятели, хората вече нямат приятели. Ако искаш да имаш приятел – опитоми ме!"

Антоан дьо Сент Екзюпери,-из "Малкият принц"

[ivcho0o]

ЗАЩО СВОБОДНИЯТ МЪЖ Е НАЙ-УЖАСЯВАЩОТО НЕЩО ЗА ЖЕНАТА

(не се подвеждайте - текста е написан от жена) 👌🙂

Свободният мъж е едно от най-ужасяващите неща за една жена .

Защото след като един мъж стане свободен :

Той не може да бъде обучен ,

Той не може да бъде моделиран ,

Той не може да бъде контролиран ,

Не можем да го манипулираме да се превърне в това , което искаме да бъде .

Оплаквате се , че ��ъжът ви не е достатъчно силен ,

Не ви чука достатъчно силно , достатъчно добре и достатъчно често ,

Не е достатъчно силен , страстен , вълнуващ или мъжествен ,

Казвате , че искате Крал , който се е доказал и е зрял .

Но това , което не получавате е точно нещото , което прави този мъж всичко това и дори повече...

Това е също така и нещото , което , когато излезе наяве , застрашава да разруши напълно всичките ви илюзии свързани с “Дисни принцесите” и християнските бракове , които го поддържат живо .

И това е ужасяващо.

Мъж , който не е зависим от майчината любов .

Толкова жаден за нейните грижи и толкова уплашен от тяхното изчезване , че би направил всичко , за да ги има винаги на разположение .

Мъж , който колебливо оставя настрана всички свои нужди и желания заради твоите .

Със всяко “да,скъпи“ все по-тясно затягате връзките около топките му .

Целостта на свободния мъж е по-важна за него от нуждата от вашето одобрение .

Той ви обича , но себе си обича повече .

Свободния мъж казва “Не” , когато иска да каже “Не” , и казва “Да” , когато иска да каже “Да” .

И той е на 100% отдаден да живее своята истина и да върви по своя път , независимо дали ще изберете да вървите с него или не .

Този тип мъж е ужасяващ , защото ни поставя в определена позиция.

Там , където нашите изпробвани и проверени методи ��е вървят .

Вече не можем да упражняваме контрол с нашите женски , емоционални , сексуални супер сили и хитрини , които сме използвали с всеки мъж , откакто станахме момиченцето на татко . Онази част , която съвсем точно познава слабите му места и знае как да го задейства , прелъсти , превземе , примами и обезсърчи , за да получи точно това , което иска и да го държи там.

Когато мъжът се освободи – повече не можем да го използваме за своето собствено усещане за сигурност , безопасност и притежание .

И изведнъж тези неща стават наша собствена отговорност .

Принудени сме са��о да се разпознаем , да вървим по своя собствен път и да намерим своята собствена истина и пълнота .

Искате той да прегърне и обича вашата собствена необузданост , нали ?

А неговата ?

Да не можеш да контролираш мъжете е нещо адски ужасяващо за една жена .

Носейки спомена за кладите и лова на вещици в кръвта си . Оскърбления , изтезания , контрол и изнасилване в колективното съзнание на жената .

Но не позволявайте да бъдете заблудени по никакъв ��ачин , че сме по-слабия пол .

През годините много от нас са научили доста по-потайни методи , за да получат надмощие .

Смятате , че патриархатът има опасната власт да контролира и подтиска ?

Такава има и жената , която търси обвързване.

Претърсили сме всяко едно нещо , създадено за да ни притежават – и го използваме за да ги притежаваме .

Отплата може би .

Кой може да каже точно .

Но е факт , че всички ние страдаме за това .

Защото дали си мъж или жена – никой не е дошъл тук , за да бъде притежаван .

Да те вържат на каишка и да получаваш награди , когато се държиш добре .

И да те наказват , когато си лош .

Това няма нищо общо с полигамията или моногамията , или какъв е правилният начин да сме заедно . По-скоро е свързано с това , да изследваме какво точно е любовта и да се запитаме дали сделките , договорките и подмолните споразумения за власт са любов .

За да узнаем истината , трябва да направим едно трудно противопоставяне .

Защото у всеки от нас има една част , която се наслаждава на това , да получава всичко , което поиска .

- Принцесата

- Пикльото

- Малкото момиченце

Тя не иска да чува “Не” .

НИКОГА .

Иска всичко да е по нейния начин .

ВИНАГИ .

Но ако я оставиш да води играта , ще трябва да заплатиш скъпо .

И това е кастрирането на мъжа и смъртта на жената .

Истинският мъж не го вдига ,

Истинският мъж не го вдига от малки момиченца .

Точно , както ние не се подмокряме от малки момченца .

И все пак ние продължаваме да превръщаме другия точно в това и след това се чудим , защото искрата я няма .

И най-ужасяващото нещо не е свободния мъж , а в същото време и най-красивото , защото , за да имаш любовта на свободен мъж е най-засищащото , внушаващо благоговение и най-вдъхновяващото и силно нещо . Най-специалните неща , които някога ще получиш .

Защото , когато е с теб , знаеш той наистина по дяволите иска да е там .

Когато те избере , знаеш , че го прави , защото това е неговата истина във всяка една клетка на тялото му .

Не защото си го изработила да го направи .

Не заради поставени условия или страх или подписани годежни правила .

Защото си се предала , за да му позволиш да бъде такъв какъвто е , а истинската любов , която разцъфва от там , е величествена .

Защото можеш искрено да приемеш неговата истинска същност , вместо една негова разредена компромисна версия , която се появява , защото си нацупила устни точно , както и той се е предал .

Защото тайно мъжът , който винаги си искала ,

Идеалният човек , който така истински “заслужаваш“ ,

Е този , който няма винаги да те прави щастлива ,

ще те предизвиква , плаши

и няма винаги да ти угажда ,

а ти по дяволите , ще се надяваш да не го прави , защото твоето щастие не е негово задължение ,

а твое .

- Ванеса Флорънс -

[purple-little-fairy]

МАЛКИЯТ ПРИНЦ И ЛИСИЧЕТО

... Но се случи така, че след като дълго бе вървял сред пясъци, скали и снегове, Малкият принц намери най-сетне един път. А пътищата винаги водят при хората.

- Добър ден – каза той.

Беше стигнал до градина с цъфнали рози.

- Добър ден – казаха розите.

Малкият принц ги погледна. Всички приличаха на неговото цвете.

- Кои сте вие? – попита ги той смаян.

- Ние сме рози – казаха розите.

- А! – рече Малкият принц.

И се почувства много нещастен. Неговата роза му казваше, че тя е единствена по рода си в цялата вселена. А ето че тук, само в една градина, имаше пет хиляди такива, всичкте като нея!

“Ако види това – каза си той , - тя ще бъде много обидена…”

А след малко си каза: “Аз се смятах богат, защото имам едно-единствено цвете, а съм притежавал една обикновена роза…” И легнал на тревата, той заплака.

Тъкмо тогава се появи лисичето.

- Добър ден – каза лисичето.

- Добър ден – отговори учтиво Малкият принц и се обърна, но не вида нищо.

- Аз съм тук, под ябълковото дърво…

- Какво си ти? – каза Малкият принц. – Много си хубаво…

- Аз съм лисиче. - рече лисичето.

- Ела да играеш с мене – предложи Малкият принц. – Толкова ми е тъжно…

- Не мога да играя с тебе – каза лисичето. – Аз не съм опитомено.

- Ах, извинявай – рече Малкият принц.

Но след като помисли, добави:

- Какво значи “да опитомяваш”?

- Това е нещо отдавно забравено. То значи “да се свържеш с другите”.

- Да се свържеш с другите ли?

- Разбира се – каза лисичето. – За мен сега ти си само едно момченце, което прилича досущ на сто хиляди други момченца. И не си ми потребен. А и аз също тъй не съм ти потребно. За теб аз съм една лисица, която прилича досущ на сто хиляди други лисици. Но ако ти ме опитомиш, ние ще сме си потребни един на друг. За мене ти ще бъдеш единствен в света…Ще разпознавам шум от стъпки, който ще бъде съвсем различен от всички други. Другите шумове ме карат да се крия под земята, шумът от твоте стъпки ще ме вика като музика да изляза от дупката. И освен това погледни! Виждаш ли нататък житните нивя. Аз не ям хляб. За мене житото е безполезно. Житните нивя не ми припомнят нищо. А това е тъжно! Но ти имаш коса с цвят на злато. И когато ме опитомиш, ще бъде чудесно! Житото, което е златисто, ще ми напомня за теб. И шумоленето на вятъра в житата ще ми бъде приятно…

Лисичето млъкна и дълго гледа Малкия принц.

- Моля ти се…опитоми ме – каза то.

- Какво трябва да направя? – каза Малкият принц.

- Трябва да бъдеш много търпелив – отговори лисичето. – Отначало ще седнеш малко по далечко от мене, ей така, в тревата. Аз ще те гледам с крайчеца на окото си и ти няма да казваш нищо. Езикът е извор на недоразумения. Но всеки път ти ще можеш да сядаш малко по-близо…

Така Малкият принц опитоми лисичето. И когато наближи часът на заминаването, лисичето каза:

- Ах!….Аз ще плача.

- Ти си виновно – каза Малкият принц, - не ти желаех никакво зло, но ти поиска да те опитомя…

- Разбира се – каза лисичето.

- Но ще плачеш! – каза Малкия принц.

- Разбира се – каза лисичето.

- Но тогава ти не печелиш нищо!

- Печеля – каза лисичето – заради цвета на житото.

И добави:

- Иди да видиш отново розите. Ти ще разбереш, че твоята е единствена в света. Сетна ще се върнеш да си вземеш сбогом и аз ще ти подаря една тайна.

Малкият принц отиде да види розите.

- Вие никак не приличате на моята роза, вие не сте още нищо – каза им той. – Никой не ви е опитомил и вие не сте опитомили никого. Вие сте сега такива, каквото бе моето лисиче. То беше лисиче, подобно на сто хиляди други лисичета. Но аз го направих мой приятел и сега то е единствено в света.

-И розите се почувстваха много смутени.

- Вие сте хубави, но празни – каза им Малкият принц. – За вас не може да се умре. Разбира се, някой обикновен минувач ще помисли, че моята роза прилича на вас. Но тя сама има много по-голямо значение, отколкото вие всички., защото тъкмо нея съм поливал аз…Защото тъкмо нея слушах да се оплаква, да се хвали или дори понякога да мълчи. Защото тя е моята роза.

И се върна пак при лисицата:

- Сбогом …-каза той.

- Сбогом – каза лисичето. – Ето моята тайна. Тя е много проста: най-хубавото се вижда само със сърцето. Най-съществеото е невидимо за очите.

~ Антоан дьо Сент Егзюпери

[keeptolking]

Семейният живот с неподходящ мъж е погубил повече жени, отколкото световния глад, войните и природните бедствия...

Мъжа взима енергията на жената и я превръща в успех и материални блага, които и връща обратно с грижа и опека. За да произвежда жената чиста енергия и да остава млада и красива, мъжа трябва да я уважава, обича и да я прави щастлива. В противен случай, когато жената плаче и страда от обида и разочарование и е попаднала на индивид, който само я консумира и наранява, Висшите Сили са се погрижили да я защитят. Тази вълшебна енергия, която преди е точил мъжа става отровна и той започва да губи пари, да не му върви, да се разболява и пропада. Така Бог брои женските сълзи, които лягат като проклятие на този, който не цени тази, която е лоното на живота.

А жената, която не цени себе си достатъчно и стои при лош мъж се променя и физически и психически и повярвайте ми не за добро. Затова Дами, не е феминизъм да избягаш от неграмотни, невъзпитани, алчни и егоистични мъже, които ви обезценяват и ви принизяват. Напротив, ако повечето жените си знаят цената и имат нужното достойнство, на мъжете ще им се наложи да се стегнат и да бъдат мъже, а не да е пълно с всякакви марамунгели, мунчовци, плюнчовци, бльонове, страхливци и всякакви мамини момченца и таткови мекеренца, а истинските мъжкари да се броят на пръсти...

[truetranslator]

@intronoutro твоите момченца 😁😁😁

[nightroses]

Наздраве на всички малки и неосъзнати момченца. Пия за вас❤️

[grayshades50]

Момичета,стига сте обяснявали на педалски изглеждащи момченца,колко са секси.Вярват си,започват да спамят,да смятат,че като имат 3 детски плочки на 70 килограмовото си тяло,са фитнес модели,снимат се в огледалото със свалени гащи и нацупени устни и пишат на такива като мен!Понеже нали...имат самочувствие...Обаче госпожицата не обича педалчета!!!!😂😂😂😂

[danger-incorporat3d]

Когато ти пишат разгонени момченца, защото си мислят, че си момичето на снимката, а когато им кажеш, че си момчето, те започват да те хранят. Засрамете се малко, клавиатурни нинджи. Ударете си по една и си лягайте.. жал ми е за момичетата, които им се връзват.

[flr-bg]

Предимства на поставянето на мъжа в клетка за девственост

1. Мъжът спира да си губи времето и либидото си като мастурбира. Ако сте във връзка, цялата му сексуална енергия трябва да е насочена към вас. Не трябва да е разпиляна с това да се докосва или да мисли за други жени. Докато той може да мастурбира, той психологически ви изневерява - и ви лъже по определение.

2. Вашият сексуален живот ще се подобри. Защото той ще трябва да ви удовлетворява, за да му дадете освобождаване. Той ще стане по-експериментален и по-добър любовник. Вие ще имате повече оргазми седмично, отколкото изобщо сте имали преди.

3. Вашите взаимоотношения ще станат по-силни. Поставянето на мъжа в клетка за девственост насърчава откритите и честни разговори за нуждите на всеки от вас. Това е невероятна полза за която и да е двойка и поради това клетката за девственост може да помогне на всяка двойка да подобри връзката си.

4. Неговите оргазми ще се подобрят. Докато той има възможност да мастурбира регулярно, неговите действия разглезват пениса му. Когато влезе в режим на по-рядка еякулация, неговия пенис ще е по-чувствителен и неговите оргазми ще са по-силни.

5. Повече няма да се притеснявате, че той може да ви изневери. Повечето мъже, независимо от това колко обичат жените си, няма да откажат на привлекателна, секси жена. Клетката за девственост не му дава възможност да действа, така че, вие му помагате да ви бъде верен.

6. Романтиката ще се върне във връзката ви. Докато той знае, че може да прави секс с вас, когато поиска, то за него няма нужда да е романтичен. Ето защо романтиката свършва след като се ожените. Като му ограничавате сексуалния достъп до вас, ще го тренирате да бъде романтичен любовник.

7. Никога вече няма да ви се налага да му правите свирки. Разбира се, ако искате може да правите, но той ще бъде достатъчно доволен на всякакъв вид дразнене и определено няма да ви досажда с искания да го правите за него.

8. Вашите приятелки ще ви поздравяват за това колко прекрасен и внимателен мъж имате. Те ще ви завиждат за вашата силна и отдадена връзка.

9. Той ще стане по-полезен в домакинството. Знаейки, че това е единственият начин да получи освобождаването, което тялото му толкова желае, той самия доброволно ще измие чиниите, ще почисти банята и ще ви оправя леглото всяка сутрин. Няма ли да е хубаво?

10. Той ще се чувства по добре. Повечето мъже са засрамени от това, че мастурбират толкова често (обикновено от 7 до 15 пъти на седмица). Но те са роби на либидото си и не могат да се спрат. Това е пристрастяване. По същество това ги кара да се чувстват като малки момченца, които не могат да се контролират. Щом повече не може да се поддаде на изкушението да мастурбира, той ще се чувства горд от това, че има себек��нтрол и ще се държи повече като възрастен мъж, който освобождава сексуалността си пред жена си, а не в сифона в банята.

[umher]

Чета си старите дневници и се отвращавам по какъв начин съм се унижавала за някакви момченца…. I wish i had known better, давам прегръдка на 16-годишното ми аз 🤗

[truetranslator]

@intronoutro трябва да има и момченца ;)

[blog-antonia-dimitrova]

Самооценка и Потребност от Утвърждаване

Да съм утвърден означава да се чувствам стойностен и приет като личност. Това е емоционална потребност, чието отразяване или неотразяване в най-ранното детство, повлиява значимо на самооценката. Тя е актуална във всеки един момент от живота ни и има нужда да бъде „нахранена“. Можем да я видим "сита" в усещането от:

- уважението на хората около нас; 

- утвърждаването с добри думи, похвала и позитивна обратна връзка за поведението или характера ни; 

- вниманието, с което ни питат как се чувстваме, какво е нашето мнение, от какво имаме нужда, какво ни се случва или какво ни вълнува; 

- внимателното изслушване и отразяването на това, което сме казали или изразили емоционално; 

- разбирането на нашите думи и споделени емоции; 

- приемането на личността ни, без критики, назидания, обвинения или опити да ни променят и направят по-добри хора.....

Когато едно дете е утвърждавано, то изгражда  позитивен образ за себе си и стабилна самооценка. Бъдещият възрастен добива увереност в собствената значимост, научава се да си вярва, да цени и уважава себе си, да се самоутвърждава и да конфронтира всеки опит на другите да го девалидират, обезценяват или дисквалифицират. Не става зависим от външното одобрение, а мнението и отношението на другите не го дефинират - не определят дали е добър или лош, дали се справя или не, дали ще може или не, дали заслужава или не, дали е важен или не. Защото може сам да утвърждава себе си. “Ценя себе си! Аз съм ценен, значим и стойностен!” открива хиляди възможности в живота, дава всички необходими условия човек да живее в хармония със себе си, да стои комфортно в собствената си компания и да се стреми към нещата, които иска, без съмнение в способността да ги постигне. Затова и повечето хора с вяра в собствена ценност, успяват да се реализират в живота. Развиват се, израстват като личности, спокойни, уверени и смели да поемат рискове и да случват живота си.

Да са те валидирали като дете е благословия, най-значимият подарък от възрастните, които „там и тогава“ са ти давали така нужното приемане, по начин, който те е карал да вярваш искрено, истински, с цялото си сърце, че имаш стойност и си важен/а за някого.

Когато едно дете расте девалидирано – критикувано, "преправяно", обиждано, неглижирано, неразбрано, неприето или отхвърлено, то постепенно интернализира това отношение и започва да се отнася към себе си по същия начин. Като възрастен е изпълнено със съмнения в собствената значимост, изискващо и недоволно от себе си, търсещо одобрение и харесване, за да повярва че:

- „става за нещо“,

- „не е незначимо“,

- не е „необичано“,

- „заслужава“,

- „ мнението му има значение“

- „на другите им пука за него“,

- “другите го ценят”.

В живота си на възрастен, девалидираното дете се бори с един жесток вътрешен критик, който отхвърля и обезценява личността му. Самооценката е ниска и нестабилна, увереността също, вярата в себе си липсва, желанието и смелостта да се заявява и отстоява са или много слаби, или отсъстват напълно, срамът от себе си е почти постоянен, а външната валидация –  животоспасяваща, когато я има и разрушаваща, когато я няма.

Мъчително е да носиш товара на девалидацията в ранните години от живота си, понякога непоносимо и отчайващо като безизходно проклятие, което спъва всяка твоя крачка, нашепва обиди, преследва те с натрапливо разочарование и дебне в сянката да се нахвърли върху теб при всяка малка грешка или неуспех. За съжаление „там и тогава“ детето не е имало избор, не е разбирало какво се случва, не си е давало сметка, че не заслужава подобно отношение, и че не то е виновно, не е имало нито емоционалната зрялост, нито житейският опит да се противопостави и в крайна сметка е поело  товар, който не би следвало да носи, и не би следвало, то да плаща цената за чуждите грешки. За жалост това се случва, не рядко, с много момченца и момиченца, които днес можем да срещнем като мъже и жени, чувстващи се невидими и без вяра в своята значимост и право да бъдат себе си. „Тук и сега“ обаче, тези мъже и жени имат избор да се противопоставят на всички форми на отхвърляне с приемане на себе си, самосъстрадание, самоуважение, заявяване, отстояване и утвърждаване на себе си. А другите рано или късно ще последват примера им и ще започнат да им дават уважение и утвърждаване, каквито заслужават.

[prompt-poems]

Алла

Never was there a time when I did not exist, nor you, nor all these kings; nor in the future shall any of us cease to be.

Ще се родя след единайсет месеца и девет дни. Този път се надявам на добро семейството. Последните ми няколко опита нямаха особен успех, макар да не помня много. В чакалнята сме близо триста милиарда. Бебета, които чакат точните родители. Всеки от нас знае как трябва да изглеждат неговите майка и баща, но често, за да ги откриеш, минават няколко стотин години. По-добре, отколкото да се родиш в мравуняк или като краставица, смеем се, но само защото вече сме го гледали на живо. Някой казват, че е като любов от пръв поглед - както нашите майки ни поглеждат за първи път и се влюбват в нас, така и ние ги виждаме, когато времето настъпи, и разбираме, че те са нашите следващи родители. Срещаме ги, докато спят - когато идват насън да ни поискат. За тези, които не успеят да си изберат раждане доброволно, има комисия по ородителяване. Пращат те да се родиш в семейство, каквото ти се полага. Председателят на комиси��та, г-ца Всекиму Според Заслужено��о, знае картоните на всички ни.

В чакалнята имам приятел на име Алла. Трябва да се роди малко преди мен. Той сънува майка си всяка нощ и се моли тя да го пожелае в сърцето си. Когато една жена пожелае да стане майка, тя сама идва в комисията, г-ца Всекиму я проверява по женски, прочита картона й и ако пише, 4е е за майка, я пуска да си чака реда. Това се случва в съня на жената, тя нищо не помни. После, когато и мъжът й пожелае да има рожба, и когато семето му се излее в нея като горещо сребро, тогава, като заспят със сплетени крака, в съня им идваме ние. Това е часът, в който обикаляме с г-ца Всекиму в главите на хиляди спящи мъже и жени и търсим нашите майка и татко.

Майката на Алла досега не беше идвала да го поиска. Защо не се е помолила горещо за него, както правят другите майки? Защо го беше забравила? Алла пак шеще избере нея сред стотиците хиляди други; нея и никоя друга, само да го повика и той щешр дойде, да се настани в топлата й утроба и да я чака там. Но тя не идваше в кабинета на Г-ца Всекиму, сънищата й бяха изпълнени с незнайно какво и Алла продължаваше да ходи на огледи за родители всяка нощ.

Една нощ минахме в промеждутъка между сънищата й. Бяха непрогледни и разкъсани като тюлена завеса, но толкова тежки, че изобщо не можеш да влезеш в тях. За броени минути се вмъкнахме в коридора между два съня и мернахме на екрана как мъж удря малко момиченце. То плачеше и повтаряше думите на приспивна песничка. После майката на Алла се събуди, обляна в сълзи, и изпи някакво хапче. Тогава разбрахме, че взима приспивателни и не можахме повече да проникнем в съня й.

Г-ца Всекиму може да бъде на безброй места едновременно. Всяка нощ, когато обикаляме сънищата на спящите мъже и жени, тя бе лично до всеки от нас поотделно.  В една такава нощ се влюбих. Тази нощ в стаичката на Всекиму сама дойде майка ми. Гледах през бронираното стъкло, от което мама не ме виждаше. Плачеща и с тънки китки, тя говори дълго, но аз не чувах нищо. Бях сгушен в булото, зад което двете се размиваха като топла супа. Всекиму написа нещо картона й и го сложи на най-горния ред. Този ред беше за майките, ще заченат момчета. Щях да се родя мъж! В тази нощ за пръв път усетих най-чистата любов, която земно същество може да изпита - майчинската. Сега чакахме да се появи баща ми. От него трябваше благословията и семето, в ко��то да вляза.

Разказах на Алла и той се натъжи. Не можех да го гледам как страда, че неговата майка не се беше събудила в сърцето си за него. Тогава се помолих на Госпожицата да го преместим в моето семейство. Да се родим заедно, като братя. Всекиму отвърна, че тази работа вече е написана и не може да се променя. Тя нямала власт над това, което пише в картоните. Само ако моята бъдеща майка пожелае да има близнета, и в семето на мъжа й пише същото, и денят, в който на мен ми е писано да се родя е близо до тоя на Алла. Тогава има надежда да се родим братя. Но първо мама трябва да го сънува, така че да поиска да има две рожби, вместо една.

Татко ми не го познавам. Не е идвал още да ме поиска. Като разбере, че мама е бременна, а това вече наближава, ще се повърти в леглото две-три недели, пък ще кротне. Но трябва той да ме сънува, по-право: да ни сънува двамата с Алла, да пожелае да му се родят две рожби, за да влезем в семето му. И тогава с Алла решихме: ще влезем в съня на мама. Ще влезем в съня й двамата с Алла, ще й се явим, сякаш й носим знамение. Тя ще разкаже на татко, а той ще се зарадва, ще си каже ах, как хубаво щеше да е да си имаме не едно, а две момченца - да им правя пушки от върба. Така като ни пожелае силно и татко ни, ще стане чудото. Тя Госпожицата после си знае работата – яви ли се пред нея, че с душата си иска две рожби, ще премести Алла в мамината утроба.

Когато се присънихме на мама, й се явихме като две приказно красиви мъжки бебета - с очи като смарагди и големи беззъби усти. Смеехме й се и косите й ни гъделичкаха, когато се навеждаше да ни целува. Положила ни беше в люлка до отворения прозорец, косите й се вееха от вятъра и когато ние се кискахме, се смееше и тя. Мама разказа съня си на татко, а той се натъжи. С Алла ги наблюдавахме, скрити зад бронираното було. Мама му каза, че се е помолила и знае, че скоро ще зачене. Татко й удари плесница и каза, че това са глупотевини и че не можел да има деца. Защото го досрамя, че удари мама ли, или защото семето му е диргаво, но се разплака като малко момче и се сви в престилката й. А мама лягаше всяка нощ до него и се молеше този път да ни имат.

Минаха няколко пълнолуния, откакто Алла замина и разбрах, че не ни е писано да се родим като братя. Знаех го и преди, но се надявах този път да скочим заедно. Алла влезе в утробата на майка си преди мен и като по часовник. Най-после беше щастлив, че е дошъл редът му да се роди момче и да си има майка, този път само негова. Тази същата, дето нито веднъж не се дойде в стаичката зад стъклото да го поиска. До тази нощ. И макар че вече носеше Алла в корема си, тя дойде - разплакана и уплашена. Най-после го сънуваше! Седяхме бездиханни зад тънкото наметало, през което светът се виждаше размит. Майката на Алла плачеше, също като моята, и също като нея говори кратко и почти без глас. Накрая Госпожица Всекиму записа нещо в картона и го сложи на най-долната лавица. Още няколко стотин години в чакалята. Долният рафт беше за майките, които не искат бебетата си и са успели да ги извадят от себе си. Братя при следващото скачане, мили Алла!

Една нощ, по-рано от уреченото, Всекиму ме хвана и ме набута в ускорителницата. Всеки миг щях да вляза в семето на баща си. Почувствах как главата ми става на захарен памук, как чакалнята се разпада, как досегашното ми тяло се разтвавя като аромат във въздуха, а аз се пътувам космически бързо напред. И миг преди да се превърна в горещо сребро, видях лицата на майка и татко. Татко! Не беше съпругът на мама; беше друг мъж. И преди да успея да си помисля – кое е по-напред: дали затова мъжът на мама плачеше или затова мама е сега с другия, или защо е плакала в нощта, когато се срещна с Всекиму – сърцето ми се пръсна като диня и се вля в милиарди чисто нови клетки. От тази нощ нататък отглеждах новото си тяло.

Телата са досадна работа. Винаги искат още насалади, а постоянно боледуват. Докато още се сглабях в новото си ДНК, видях последния си спомен за Алла.

Онази нощ, когато майката му дойде в стаичката, гледахме съня, заради който тя всяка вечер пиеше хапчета. В него имаше мъж с мръсни ръце и дъх на кисело. Беше мъжът на мама - видях го как диша мокро в лицето й, как й повтаря с лепкав шепот, че няма страшно, че семето му е безплодно, че никой няма да ознае. После мъжът на мама направи с майката на Алла това, което правеше с мама, само дето майката на Алла не искаше и крещеше.

С миличкият Алла, макар за толкова кратко, бяхме братя.