#няма да ми липсваш

[earlgreydarkchocolate]

Няма значение, че няма да сме заедно. Щеше да има, ако бяхме.

Толкоз.

[iamstonecoldbabyy]

Свързвам те със залезите, свързвам те със самотата, свързвам усмивката ти със слънце, ти каза, че се чувстваш така сам, така нечут. А, аз искам да ти кажа всичко, което чувствам към теб, да ти кажа, че си всичко за мен, че от години те мисля, че те искам пак около мен, да си говорим, да се смеем, да си мълчим и просто да гледаме в очите на другия и да търсим, какво е това, което чувстваме. Случиха се толкова много неща, от както теб те няма, неща, които държа в себе си, защото никой не ме разбира така, както ти ме познаваше. Липсва ми нормалното или просто е някакво оправдание зад истината, че ми липсваш специално ти…

[vasetovp]

Липсва ми да ме ядосваш.

Липсва ми да не ме оставяш да се наспя.

Липсва ми да не си говоря със теб.

Липсва ми да прекарваме неусетно целият си ден заедно.

Липсва ми да ти липсвам.

Липсва ми да ме караш да харесвам най-абсурдните песни на света, след като сме ги слушали 200 пъти и просто е невъзможно да не ми харесат поне малко.

Липсва ми да те разсмивам.

Липсва ми да си говорим нашите неща.

Липсва ми аромата ти.

Липсват ми прегръдките които запълват всяка пукнатина в душата ми.

Липсва ми да знам как е минал денят ти.

Липсва ми да слушам за тъпата ти работа и как си се скарала с някой клиент.

Липсва ми да слушам как си нахранила някое коте и си била на косъм да го прибереш при другите две.

Липсваш ми и мразя, че вече те няма, а дори за секунда не спирам да мисля за теб.

Липсва ми преди сън, да се наместваш 15 минути и след това да заспиш за толкова секунди.

Липсва ми топлината ти.

Липсва ми да знам, че само с мен ти е спокойно.

Липсва ми чувството ти за хумор и че само ти можеш да ме разсмиваш по този начин.

Липсваш ми, когато се сетя за някоя наша смешна случка, а не мога да ти я припомня.

Комуникацията ни без думи винаги е била на ниво. Мълчим, но душите ни се търсят - протегнали ръце.

- С дъх на розово вино

[chrisheart1973]

В бара ще те чакам...

Тази вечер ще те чакам в бара...

Надявам се да дойдеш до зори...

С бутилка и пакет цигари...

Ще пия... За да спре, да ме боли..!

Липсата ти вече ме събаря...

Сърцето ми разкъсано... Кърви...

Душата ми в копнежите изгаря...

Тялото ми в страстите... Гори..!

Чакам те..! Запалил съм цигара...

Поръчах си поредно питие...

Подпирам се... Едва стоя на бара...

Не помня, колко алкохол поех..!

Погледът ми вече се размазва...

Барманът ме следва със очи...

Чашата отново ми е празна...

Бавно ми налива... И мълчи..!

Чакам те..! Подпрял съм се на бара...

Видимо пиян и уморен...

Паля си последната цигара...

А теб те няма... Няма те до мен..!

Може би е време да си тръгна...

И в бара вече музиката спря...

Утре продължавам... Ще се върна...

Липсваш ми..! Ще дойдеш ли? Ела.!!!

Калоян Христов©️

(Chris Heart)

New Beginning

27.09.2023

Лондон

[9-liquid-morphine-9]

Разбрах за теб от хората. Никога няма да успея да напиша всичко, което чувствам и искам, буцата ми е на гърлото и ми пари при всяко поемане на въздух. Разглеждам снимки, намирам една на която съм още дете, 6 години преди да разбера и преди изобщо да се случи. Поглеждам се, напълно нормална снимка, тук сме на кръщенето на брат ти. Качвам нагоре и гледам всичките походи със семейството ти, гледам моретата, гледам усмивката и очите ти, които се смеят и радват на живота. Ти беше първият ми най-добър приятел. Всъщност си и винаги ще си най-добрия човек, когото познавам. Помня старото игрище с тревата и двете огромни футболни врати, което ти обожаваше и ходехме постоянно, а докато стигнем до него слушахме музика от старите телефони. Знаеш ли, че точно там на старото ни любимо място построиха игрище на любимия ти футболен отбор.

Най-добрият човек.

Хващам се, че стискам зъби, когато мисля за теб, което е често, мисля те. Искам да знаеш, че когато ми липсваш винаги те сънувам, но в сънищата ме объркваш. Искам да ми разкажеш какво усещаше, дали знаеше,че аз не знам, защото никой не ми каза? Болеше ли те, за какво мислеше, искаше ли аз да дойда, беше ли те страх? Знам, че искаше да имаш бал и знам с каква кола искаше да бъдеш, но друго не знам. Аз научих от чуждите деца. Тогава ме наръгаха с ръждив нож, това мога да ти кажа аз. Шест години след снимката на която бях дете на абсолютно същото място те видях след като разбрах от другите хора. Видях те да лежиш безжизнен, видях те лилав и син. Ти се усмихваше.

Прости ми, че не успях да те целуна и докосна, прости ми, че ме беше страх от най-добрия ми приятел и от най-добрия човек в живота ми. А ти знаеш ли, че те сложих върху кожата ми, но цветовете ги няма, защото бях още дете и в мазилото имаше алкохол, а не знаех? Знаеш ли, че губя всеки най-добър приятел след теб, знаеш ли, че мразя онази песен и не мога, просто не я понасям, когато я чуя никога не е докрай. Знаеш ли, че се натъпках с няколко вида хапчета, а до мен беше поредната фигура, която ме предаде? Вървях до огромния дървен затвор в който беше и ругаех асфалта по който знаех, че ще мина за последен път с теб, а след това, след това, след този момент живота трябваше да продължи, аз да се върна без теб и никога, никога, никога повече да не мина пътя с теб. Знаеш ли, че аз последна оставах винаги пред най-тежкия камък, който мразя с цялото си съществуване, докато другите са много напред? Знаеш ли, че последна се разплаках от всички? Знаеш ли, че се обвинявах, хората ме накараха да се обвинявам, не знам как да се справям, но продължавам. Най-добрия човек. Ти си първият човек на когото позволявах да ме пази от лошите деца, ти си и единствения човек, който споделяше с мен пакетчето чипс и кутийката сок, а аз знаех, че ти не обичаш да споделяш. Знаеш ли, че ��ругите деца не приемаха и не разбираха твоето положение, избягваха те и ме питаха какво ти има. "Специален е. И много обичлив." Ти си единствения човек, когото познавам, имащ по-голямо сърце от моето. Кажи ми как, как, как да продължавам и да бутам, когато трябва да пазя и помня по-голямо сърце от моето? Нека се пръсне, нека спре, нека си дойда при теб и нека за един безкраен път да сме аз, ти и старата футболна топка. Ти си едната частица от семейството, която липсва и е при втората най-любима частица. Вие бяхте отнети от мен през несъзнателната част от живота ми, твърде рано, твърде малко ожулени колена и скъсани шорти. Ти и той. Третата частица, моята най-любима е още със жизнени показатели, това е твоята майка. И знаеш ли, от години съм в съзнателен период, но сега не мога, не мога да спя на твоето легло, не мога да бъда около твоята майка, а така искам. Толкова се изпълних с яд и гняв и не знам, не знам как да те нося и как да се справям. Но бутам, ритам.

[liveffastdieyoung]

(1) Здравей. Не отговаряй. Просто искам да ти кажа някои неща. Няма да ти кажа коя съм, сам ще се сетиш. Честито завършване. Беше красив на изпращането, както винаги. Искам само да ти кажа, че ще ми липсваш. Дори и да не те интересува. Така или иначе няма да те видя повече, не мога да ти кажа тези неща очи в очи, за това ти го пиша тук. Не мога да повярвам, че повече няма да те виждам по коридорите. Наистина свикнах да те има и ще ми липсваш. Обичам те. Ако решиш да ми отговориш, нека е на лично

Е така се пишеха любовни писма в тъмблр

[r3nito]

Понякога се хващам, че мисля за теб.

Че мечтая за моменти с теб.

Че си задавам въпросите, какво щеше да бъде ако....

Че ми липсваш...

И знам че няма смисъл в това. Но пламъка, който запали все още мъждука в мен.

[summersoullll]

Е като съм пияна, някак, все за тебе си мисля. Ти си ми в главата. И в сърцето. Няма ги другите, с които се опитах да те забравя. Само твоят аромат, само твоята целувка, само твоето докосване остана. Само ти оставаш. И като изтрезнея… само ти ми липсваш

[fortunetellersdilettante]

Изглежда, че беше вчера, когато видях лицето ти. Ти ми каза колко си горда, но аз си тръгнах. Само ако знаех това, което знам днес. Оооо, оо Бих те държал в ръцете си. Бих премахнал болката. Благодаря ви за всичко, което направихте Прости всичките си грешки Няма нищо, което да не бих направила За да чуя гласа ти отново. Понякога искам да ти се обадя. Но знам, че няма да бъдеш там. О, съжалявам, че те обвинявам. За всичко, което просто не можех да направя. И аз нараних себе си, като те нараних. Някои дни се чувствам разбита отвътре, но няма да призная. Понякога просто искам да се скрия, защото ми липсваш ти. И е толкова трудно да се сбогуваш. Когато става въпрос за това, оооо, а. Бихте ли ми казали, че греша? Бихте ли помогнали да разберете? Гледаш ли ме отвисоко? Гордееш ли се с това, което съм? Няма нищо, което да не бих направила Да имаш само още един шанс Да те погледна в очите. И ще те видя да поглеждаш назад. О, съжалявам, че те обвинявам. За всичко, което просто не можех да направя. И се нараних, о. Ако имах само още един ден. Бих ти казал колко много имам

[millenniumwalker]

Бях без дрехи в онзи следобед, надвесен над теб с пръсти, преплетени в твоите. А ти, любов, дори не обърна внимание на голото ми тяло. Цялата ми душа беше оголена пред зелените ти очи и очакваше да се гмурнеш в нея; да изпиеш с цялото си същество нейното съдържание. Но ето, че водите на голотата ми вече тънат в безплодие, защото теб те няма, любов, и няма кой да плува в лазурните води, да гони вълните и да прави пируети в самия център на бездънната падина. Защото липсваш, любов.

М.М.

1:06

18/8/24

[designis4lovers]

Няма те в дъжда няма те във фланелката на цигането дето я изстисква с юмруците си от същия дъжд дето в него те няма и в тениската те няма и по кафевия му гръб ето по него се стича небето няма те няма червеноклюно птиче кълве едва узрялото грозде и тебе те тебе те няма и там те няма в гроздето в птичето дори в тъгата не си ми в оная светкавица дето разкъса на две овцата в полето и в на овчаря устата псувнята дето изпусна в гегата и гаргата сгушила се в крушата няма те няма те няма В ореха в чешмата в дланите ми в реката и в дренките и в с��нята слива ето ето падна от бурята и в корените протегнала се земята през тях да те сграбчи да сграбчи дъжда но и там те тебе те няма ни в корените си ни в небето в дъжда в сграбчването те няма в думите ми липсваш няма те откъснато небе раздран дъжд жадни корените пият вода и мрът паднали са дърветата с всичките птички в тях гнездата белите яйчица строшени с кръв по ръбовете и пилетата ги няма няма няма няма те изяла ги е змия но и в змията не си и в окото със съзлите на лястовицата няма те няма те никъде никога раздрано небе откъснат дъжд сграбчени думи и водата по гръб смуче от корените небето в което те няма

Светло небе на Захари Захариев.

Винаги ще те има в приятелствата, историите, стиховете, щурците, прашните пътища, градините, сезоните, музиката, спомените, лютеницата, сладкото от смокини и срещите ни в Сфумато.

Сънят продължава да расте.

[vasetovp]

16:34

Здравей…

17:12

Как си…

18:19

Искам да те видя

20:32

Липсваш ми..

9115км разстояние. Физическо разстояние. От моето сърце до твоето сърце.

7 часа разлика. При мен е ден, а при теб нощ. Не, грешка. При мен, без теб, няма ден. Отвътре е тъмно. Отвътре е мрак.

Термометрите показват 26 градуса. Луди ли са? Скапани машинки! Не усещат ли студа ми? Не мерят ли едно сърце? Ако можеха, сигурна щяха да се пръснат.

Много неща искам да ти кажа. Искам да ти кажа, че всичко са просто цифри. Ти си в безкрайност. За теб няма време. Ти си всяка секунда, всяка минута. Вдишвам те и те издишвам. Защо ми го причиняваш? Защо ми взимаш въздуха? Защо ми спираш дишането?

Нали се разбрахме? Заминавам, но ще се върна. Нали разбрахме, че имаме нещо, което скапаното разстояние не може да открадне? Какво правиш сега? За чий дявол ти е, да ми казваш, че ми даваш свобода? Не трябва да изпускам шанса си? Кой шанс? Моят шанс си ти. Теб не искам да пускам.

Ще седя тук и ще потропвам с крак. На другият край на света. Нито един километър не може да ме убеди, че на света съществува друго нещо, което да си заслужава повече от теб. Знам го!

Ти също! Не се прави на силен. Знам, че не вярваш в нито една дума, която ми каза. Да горят в Ада тъпите думи. Защо не можеха устните ми да изливат чувствата директно. Ей така, реални. На кому са му нужни думи, които нараняват така?

Мечтите са най-важни? Работа? Кариера? Пари? Докога? А след това? Как да ти обясня, че без теб нищо не е важно… Без теб всичко губи своят смисъл. Не мога да се концентрирам. Не мога да сграбча мига, който ми се предоставя, защото ти си моето вдъхновение. Да мечтая, да работя, да има смисъл да го правя. Ако знам, че теб те има мога да го правя безотказно, непрекъснато, неуморно. Не си отивай. Не ми взимай глътката свеж въздух.

Километрите са просто цифра.

Знам, че е трудно да го направиш…

Живеем в свят, в който празнуваме триумфа на лесното, на бързооборотната стока. Свят на лесните жени, кратките връзки, студените сърца. Знаеш ли какъв свят е това? Свят на слабаци! Хора, които се страхуват да живеят! Те не живеят, те оцеляват. Човек без любов е паразит.

Не си го причинавай. Не ми го причинявай…

Дай ми шанс да живея. Дай ми шанс да ти покажа и докажа, че заедно можем да построим светове.

Подарявам ти цялата свобода на света. Бъди там, където искаш. На колкото километра поискаш. Колкото време поискаш. Само не затваряй вратата на сърцето си. Носи ме в себе си.

23:12

Моля те, остани още малко.

00:43

Прибирам се.

[chrisheart1973]

В бара ще те чакам...

Тази вечер ще те чакам в бара...

Надявам се да дойдеш до зори...

С бутилка и пакет цигари...

Ще пия... За да спре, да ме боли..!

Липсата ти вече ме събаря...

Сърцето ми разкъсано... Кърви...

Душата ми в копнежите изгаря...

Тялото ми в страстите... Гори..!

Чакам те..! Запалил съм цигара...

Поръчах си поредно питие...

Подпирам се... Едва стоя на бара...

Не помня, колко алкохол поех..!

Погледът ми вече се размазва...

Барманът ме следва със очи...

Чашата отново ми е празна...

Бавно ми налива... И мълчи..!

Чакам те..! Подпрял съм се на бара...

Видимо пиян и уморен...

Паля си последната цигара...

А теб те няма... Няма те до мен..!

Може би е време да си тръгна...

И в бара вече музиката спря...

Утре продължавам... Ще се върна...

Липсваш ми..! Желая те..! Ела.!!!

Калоян Христов©️

(Chris Heart)

27.09.2023

Лондон

[iwatasblog]

Едно от нехубавите ми

стихотворения : 3

Тия стихотворения ги пиша

повече за себе си, колкото

за теб, но ето че ти посвещавам

поредното си стихотворение,

което няма да прочетеш и

слава богу.

Стигнах далече и беше време

да си призная, а може би

и да ги приема всичките

тея комплекси, които нося,

вътре в себе си.

Трябваше и да си призная,

че ми липсваш адски много,

но не искам да се връщаш.

(Това ще ти се

наложи да ми го простиш.)

Та така де, може и да

съм слаба кучка изпълнена

с гняв, ама реално на кого

му пука като всички сме

употребени и ръждиви

лади, които си седят в

гаража за красота, уж.

(Впрочем любов моя, май

тук е мястото да ти кажа,

че никога не съм ти харесвала

колата. Ах, какво прави

любовта с хората.)

Може и да съм токсична и

емоционално нестабилна,

но толкова слаба и безпомощна

си ме виждал само ти,

защото те обичах.

(Можеш да питаш, когото

си поискаш, че беше

по-вероятно да видим

извънземно, отколкото

аз да се разрева за мъж,

ама и това се случи,

какво да направим.)

Знам, че ми е в повече

егото, ама на кого ли не му е.

Бях просто дете, когато те

срещнах в онази августовска

нощ, а ти се погрижи да

започна с превръщането си

в жена.

Ако можех да се върна назад

най-вероятно щях да ти позволявам

по-често да ме прегръщаш

и да ме пазиш.

(Най - вече от самата мен.)

И да можех да го върна,

най-вероятно пак щеше да се

разминем, защото

просто не сме един за друг.

Не съжалявам, че те обичам.

Не съжалявам, че избрах теб.

Не съжалявам, че докато бях

с теб никога не погледнах друг.

Не съжалявам за всички безсънни

нощи, в които съм заспивала

разплакана и съм мислила

имаме ли реално бъдеще с теб.

Отговора е, че нямахме.

Противоположностите се

срещат, за да се обичат силно

и да се разминат.

Имаше нощи, в които спеше до мен

и ми липсваше ужасно много,

защото не бяхме на сантиметри,

а на хиляди километри един

от друг.

Имаше нощи, в които лягах

до теб и се чувствах в такава

безопасност, че каквото и

да станеше знаех, че няма

да ме оставиш, а ще ме

защитиш.

Имаше и такива нощи, в които

колкото и да беше далече от

мен пак беше по - близо от

всеки друг.

Понякога много тежи факта,

че не се разделихме заради други,

а защото се бяхме изчерпали

един към друг.

И още повече тежи факта,

че ми каза обичам те като се

разделяхме.

Знам, че с която и да си, ако

ей сега ти пиша, че имам

нужда от помощ, ще ми помогнеш.

А не трябва.

(Морално недопустимо е. )

Може би няма да спра да те

обичам, а и не искам.

Искам да те помня винаги,

защото винаги ще си част от

мен.

Тук трябва да дойде финала,

а аз не мога да завърша

това подобие на стихотворение,

защото искрено плаках

докато го пиша.

Вече няма нас и това края.

Не знаехме какво имаме.

И го изгубихме...

-ivagadjenakoff

[obbleu]

...за да не забравя

Не знам какво искам Сигурно и ти не знаеше Смеехме се докато се гоним Заедно със мене лаеше ((Болката на живите е лицемерна, Себична в свойта същност Страдаме за себе си, Принудени сме да останем в длъжност Думи, думи, думи, пак Моя болка и утеха Защото няма вече как Гласът без думи да отеква)) Липсваш ми и ме боли И не само мен Губя аз понякога представа Сякаш няма нощ и няма ден Няма теб и…

[flyarabella]

Džanum

Ova duša nema dom, ova duša nema ton

Crne zore svеće gore, moje morе

Няма те. Отеква в главата ми, докато разхождам кучето. Няма те. Преминава през мозъка ми, когато местя прането от пералнята, в сушилнята. Опитвам се да го проумея, повтарям си го, обличам го в думи, изричам го дори на глас. Няма те, отиде си.

- Госпожо Грънчарова, обаждаме се от 5то Районно. Налага се да Ви съобщя една лоша новини. Брат ви - Васил е починал.

Няма те, мамка му. Как може да те няма. Как може да си отидеш толкова нелепо. Как може да ме оставиш сама, бе брат ми? Нали си по-големият, нали ми обясняваше, че ще спреш, нали уж в Суходол помагали на хората. Яд ме е, иде ми да блъскам, да строша нещо, иде ми да рева, иде ми за поре��ен път да вдигна телефона и да ти крещя колко безотговорен си, как така не се прави, как може такова нещо. Иде ми, ама... те няма. Отиде си и ме остави сама, а обеща никога да не го правиш. Когато погребахме дядо ми го обеща, когато мама беше припаднала на пода в кухнята, ти се закле, че ще си до мен винаги. На погребението на баба Радка ми каза, че вече сме само двамата. �� че ще се вземеш в ръце и ще се грижиш за мен. Предател! Къде си сега, когато най-много имам нужда от теб. Защо, бе брат ми? Защо, бе?

Ти беше по-добър от мен. Във всичко. От дете ти завиждах, за чара, за харизмата, за чувството за хумор, за прекрасните ти обноски. Всички те обожаваха, наричаха те Васко - усмивката. Беше прекрасен, а аз бях твоята тиха сянка. Гледах те, усмихвах се като теб в огледалото. Тайно ти ровех из касетите и слушах това, което слушаше и ти. Възхищавах ти се и се гордеех, че бях сестрата на Соникса. Вървях по стъпките ти, направо тичах по тях, а ти ме връщаше с шамар, и репликата: Това не е за теб. Отивай на Калето при баба и дядо. Опази ме, опази ме от всичко черно и лошо. Спаси мен, но не и себе си.

Ти беше много по-емоционален от мен. Прегръщаше ме, хващаше ме под ръка докато пресичахме улицата, караше ме да се смея с глас. Обичаше ме, казваше ми го с усмивка, ей така от нищото: Обичам те, бе Радо. А аз сумтях и продължавах да каканижа, че не те издържам вече. Ти никога, никога не се отказа от мен. Дори когато ти крещях по телефона, че не искам да те чувам, дори когато те блокирах, отблъсквах, когато не желаех да разговарям с теб. Ти продължаваше да ме търсиш, да пишеш, да споделяш как си, къде си: Здрасти, Радо. Това е новия ми номер. Не ми пиши твоя, знам го наизуст.

Ти беше по-слабият от нас двамата. Така и не успя да пребориш себе си. Така и не успя да спазиш всичките прекрасни обещания, който ми даде. И сега плача за живота, който живя и за онзи, който така и не успя.

Когато загубиш любимия си ставаш вдовица, когато погребеш родител ставаш сирак, но когато брат ти си отиде ти просто се превръщаш в едно самотно момиче. И самотата, онази за която дори не си подозирал, че съществува се появява в живота ти и се настанява удобно на задната седалка. Мъката идва на вълни, някой са леки и тихи, други те заливат като цунами. Задушават те, давиш се. И накрая се научаваш да плуваш. От опит знам.

Ще ми липсваш винаги. Ще те погреба, ще те изрева тихо на пода в банята, ще се появяваш шумно в най-тихите ми дни. В албумите със снимки, които показвам на дъщеря си. Ще преглътна и тая мъка, ще понеса и твоята загуба. Ще продължа напред, знам как. Но ще ми липсваш, винаги. ��бичам те, брат ми.

П.с: Благодаря от все сърце на хората, които ме подкрепиха през изминалите няколко дни. Благодаря за пътите, в които чух: "Не си сама". Аз наистина не съм сама.