#нямаше

[snqg-v-slunchev-den]

Лейла, защото трябваше да си припомня онзи горещ юлски следобед, седнали в колата, търсещи песента, която ми е харесала 30 минути. 🤍

[niqgenova]

Някога той ме наричаше "слънчице"

По това си личеше, че нямаше представа коя съм аз

Мрак и мъгла

Прелъстителна, жестока

Беззвездната нощ

Той не ме познаваше, а твърдеше, че обича

И сега мрази нещо, което никога не е било истинско

Илюзия - падащи огнени звезди, които никога не са горели по моето небе.

[slimarka]

"Спиш ли?" - съобщение! В 23:23...

Разбира се че не спя... сърцето ми е разбито - сънят не ми е приятел вече!

Стоя и гледам името ти в чата. Гледам снимката ти... Друга е! Не е същата... и ти не си!

Колко ли време прекарах в последните месеци да се взирам в тоя тъп телефон! Да чакам някаква вест от теб. Каквото и да е... а сега ��огато е там, не знам какво да ти кажа... наистина не знам!

Можеше просто да ми кажеш, че мислиш за друг...

Но всъщност не можеш, нали? На теб... това ти харесва! Харесва ти да ме въртиш на малкото си пръстче и на дотичвам всеки път, когато ми подсвирнеш. Всеки шибан път, когато нещо не е станало така, както ТИ го искаш и ти трябва някой да оправи нещата... аз идвам!

Както, когато колата ти се счупи!

Както, когато трябваше да се разместят мебелите у вас!

Както, когато се напи и нямаше кой да те закара...

Свирваш - идвам!

Разпиляваш се нарочно и чакаш да те събера... АЗ да събера ТЕБ?! При положение, че ти ме счупи! Строши ме на хиляди парчета и не ги знам къде са, мамка им... И сега ми пишеш?! Отново? ... И откъде тази смелост бе... Откъде тоя кураж!

"Спиш ли?" Спиш ТИ!!! Сигурен съм!

Докато аз се въртя в леглото и ме измъчват спомените!

Докато скролвам добезкрай снимките ни заедно.

Докато превъртам в главата си къде сбърках и какво не направих както трябва. Какво пропуснах? С какво не бях достатъчен за теб?

Спиш! Като бебе!

Аз съм тоя с проблемите... Аз съм тоя дето премисля всичко! Аз съм тоя, който се хваща за всяка клечка, която ми подхвърлиш... и ето я клечката - "Спиш ли?"

Ти дори си нямаш на идея, какво минава през главата ми, когато правиш така! Започвам да мисля: "Ами ако е станало нещо сериозно!? Ако се нуждае от помощта ми! А ако е пострадала..."

Но никога не е! Нали?

Не можеш да продължаваш да правиш това с мен!

Отровно е! Токсично е! Разболяваш ме... не го ли виждаш?

Не! Разбира се, че не! В твоят си свят ТИ си най-важния човек! Ти си... кралицата! Останалите са за да служат! И не те виня! Знам че искрено вярваш в това! Искрено... но стига! Все някога трябва да има край!

"Спиш ли?"

"Да."

Мария Миразчийска - Мариачи

[gotenmoten88]

Добре че никой не може да разбере какво има в главата на човек, че много от нас в момента нямаше да се разхождаме свободно.

[shamanforestowl]

- Нямаше ме дълго, творческата криза и прегарянето дойдоха в неподходящия момент… И продължиха почти цялото лято - I was gone for a long time, creative crisis and burnout came at the wrong time.. And lasted most of the summer

[userlost11111]

Никога нямаше да се научиш

да караш колело, ако някой,

на когото вярваш, не те беше пуснал.

[summersoullll]

Никога нямаше да се научиш да караш колело, ако някой, на когото вярваш, не те бе пуснал. Прочети го отново.

[anonymouslypetq]

Обичах те с такава сила , пред която нищо нямаше значение. Нито всичките ти лоши черти , нито разстоянието , нито собствените ми страхове . Бих казала ,че те обичах въпреки всичко лошо . Истината е ,че ми показа всичко черно в себе си , а аз те заобичах още повече . Приех те какъвто си и те обичах още повече заради теб самия . Там където ти виждаш�� слабост , аз виждах сила и бях горда .

[iamstonecoldbabyy]

Имаше дни, в които нямаше с кой да говоря. Потънала съм в спомени, а ума ми иска да се убеди, че преди бях по-щастлива, от колкото съм сега. Сълзите ми се ронят, тихо, често, докато съм сама, страхувам се другите да не видят, че не съм добре. Явно върешно отдавна го знаех, усещах, че търся коренно различен път в живота си.

[bulgarka]

Наистина си секси. Можем ли да очакваме по спайси контент? Тази мокра фланелка щеше да е перфектна ако нямаше още нещо под нея 🫣

Ne znam ama gym crusha mi e na fitnes i e mn cute ujasssssss

[abrasheva]

Хепи енд

Усещах всяко твое дихание, всяка твоя целувка ме наелектризираше, получавах нещо досега неосезаемо. Бях важна и красива за теб. Чувствах се изключителна, прекрасна и твоя нежност. Изненадвах се постоянно от всеки твой жест. На седмото небе бях, в някой класически чернобял романтичен филм. Ангел за теб. Изключително обичана. Усещах всеки поглед, всяко погалване, всяка въздишка, всяко докосване, дори нямаше нужда да те погледна. Но бях тук и с теб. Не, не е от обстановката. Пандора аз бях създала. Знам, виновна съм. Но обожавах тези мигове. Като от любовния роман от 400 страници. Не исках да свършва. Въпреки, че знаех трагичния край. До него самия, се надявах за чудо. Точно както като гледах Ромео и Жулиета. Все се надявам на хепи енд.

24.10.2023

[sun-to-mee]

Сънувах най-големия си кошмар. Теб те нямаше вече и бях сама .

[lora-ns-world]

,, - Колко пъти трябва да се сблъскате, преди да останете заедно?

-Ако ни е писано в някакъв момент ще останем заедно. - отвърна тя, макар да нямаше доверие в съдбата, че ще остане при него. Време по - късно тя заспиваше при него и само на него тя казваше,, Лека нощ"

Лора Н

Нека да е тайна

[slimarka]

Той не обичаше чатовете, но хвана телефона си и й написа:

– Здравей, Пчеличке! Знам, че е късно, но обличай нещо и излез с мен! – написа й той.

– Пчеличке? Това ли е новата ти стратегия за свалки?

– Нали като бяхме малки имаше една пчеличка с твоето име. Не си ли спомняш? Същата си като нея.

– Откъде си мислиш, че ме познаваш толкова добре? – отвърна тя раздразнено.

– Знам достатъчно, за да не се отказвам от теб. Чети внимателно...

Обичаш звука на морето и тишината на природата.Харесваш красотата на преливащите се цветове на залезите. Пееш в колата, когато си сама. Мразиш прототията, а предпочиташ интелигентни разговори и хора, защото те вдъхновяват да се развиваш, да научиш нещо от тях. Не се доказваш на никого, освен на себе си.

Търсиш спокойствието, но без да губиш фокуса си и да се отпускаш прекалено. Даряваш любов на близките си и цениш тези, които наистина я заслужават. Не харесваш промените, но ги приемаш, защото знаеш, че без тях няма разтеж.

Ще избереш разходка по плажа с любим за теб човек, пред блясъка на скъпите заведения. Грижиш се за здравето си, затова и тренираш. Дисциплинитана си, защото знаеш, че така ще постигнеш много от целите си в живота.Четеш, учиш се всеки ден, защото знаеш, че "каквото посееш днес" , утре ще "поникне" в красиво цвете, каквото си ти.Упорита си и не се отказваш при трудности и ако няма решение ще намериш такаво напук. Да продължавам ли?

– Но кой ти каза всичко това?! Как...?! – тя държеше телефона, объркана как всичко, което прочете, е толкова вярно за нея, а нямаше от къде да го знае.

– Готова ли си за още нещо? Всъщност току-що описах себе си, не теб. Сега разбираш ли защо те познавам? Ти си мен в женски облик. Няма да те преследвам с мили думи и опити да те впечатля. Просто ще ти кажа – знаеш силно съм привлечен от теб, но ти трябва да си дадеш шанса да разбереш кой съм и защо продължавам.

А сега си представи, че не го направиш. И никога няма да узнаем дали сме пропуснали нещо велико. Нещо, което и двамата сме чакали.

Затова излез с мен. Толкова пъти, колкото ти е нужно, за да решиш сама. Плажа днес е отворен, идвам да те взема.

Нека се видим, да поговорим...

и да разберем...

Бисер Николов

[kude-si]

Не мога да го гледам,

а ненавиждам себе си.

Мразя избора неизбежен,

мразя, че не дочаках теб.

Щях да чакам и с години,

но нямаше да се явиш.

Нямаше да ме обичаш, както аз теб.

Искаше ми се да ме желаеш

Искаше ми се да бъдеш с мен

Събития, без бъдеще - оповани на надежди,

никога не изгасващи.

А може би щеше,

но никога нямаше

[hansnocean]

Отнѐ ни лятото, този сюжет.

И приказката бе с неочакван край

Седя на верандата и гледам към морето. И пясъкът още стои разпръснат из пукнатините на пода, а цялото ми тяло трепери. Подухва лек ветрец, сигурно ми е студено. Изпънал съм крака на оградата, навил ръкавите на ризата си малко над лактите.

Поглеждам часовника на стената, ала времето спряло е. Очите ми - изтощени са, но никога няма да ги затворя за залеза, и пред теб.

И в този момент слънцето отново разлива кървавите си нюанси и изпълва морето с носталгия. Вълните започват да скърбят, и усещам празнотата на поредния отминал ден; и животът ни по-кратък е, похабихме още цял ден далеч един от друг.

Сърцето ни е съвкупност от фрагменти, които никога няма да подредим напълно. Нишки, които никога няма да успеем да навържем. Такъв е животът. Разума си губим сами, никой не ни е виновен. Душата обаче ни бележат хората. Онези, които идват и заминават от същото пристанище. Някои от тях са с престой, ала кратък. Пускат тежко котва, несъобразително. Минават, поглеждат те - как седнал си да просиш, и продължават по пътя си. А пукнатините от котвата, поглъщат ни.

Усещам уют и мирише вкусно, у дома си. Носиш чай и ме целуваш по челото, като докосваш нежно ръката ми. Това твое докосване винаги носило ми е такова спокойствие..

Заспал съм. Часовникът все още спрял е. А тялото ми не трепери вече. Побелял и безпомощен съм, обичайки те. И теб все още те няма. А никога нямаше да затворя очите си преди залеза. Цветовете ми, отстъпили са пред сивотата. Паникьосвам се. Обичах теб и цялото ти същество. И похабихме цял живот далеч един от друг.

Очите ми изтощени, не дочакаха залеза, ала съхраниха теб. А така исках да го дочакаме заедно.