#омраза

[myminiworldd]

11 ЗАКОНА НА ВСЕЛЕНАТА

Вселената има своите вечни закони, които човек отдавна е забравил.

Използвани заедно, те се превръщат в мощна сила, която може да ни направи непобедими.

Ето кои са те:

1. Законът за Мисленето гласи, че мислите създават реалността.

2. Законът за Наличността гласи, че има безгранична наличност във Вселената на всичко, което желаете. Вместо да вярвате в идеята за "липсата", е нужно да разберете, че живеем във Вселена на изобилие и има (пре)достатъчно за всички. Искреното съзнаване на това изобилие е жизнено важно за привличането на богатство и изобилие в живота ви.

3. Законът за Привличането гласи, че привличаш това, към което насочваш вниманието си. Обръщайки внимание на неща, които ви правят нещастни, привличате още повече от тях. Но ако се фокусирате върху нещата, които ви правят щастливи, и се усмихвате, тогава ще привлечете повече от тях в живота си.

4. Законът за Получаването гласи, че ще получите само това, което сте готови да получите. Например, може да искате 10 000 лв. на месец, но ако не вярвате, че това е възможно или че го заслужавате, то никога няма да ги получите.

5. Законът за Нарастването е свързан с нарастването и подобряването на всеки аспект от живота ви. Без значение колко добър е животът ви, винаги има място за подобрение и разширение.

6. Законът за Отплащането гласи: "Жънеш това, което посееш". Семената на успех или на провал посявате в живота си? В живота това, което влагате, това получавате. Каквото правите и "изпращате" като сигнал на Вселената, това и ще получите, за добро или за лошо.

7. Законът за Нулевото Съпротивление е един от най-игнорираните от всичките 11 забравени закона. Но също така е и един от най-мощните от тях. Този закон гласи, че това, срещу което се съпротивляваш, продължава да съществува. Това означава, че нещата, които не харесвате, стават по-силни. Колкото повече енергия влагате в омраза и съпротивление към тях, толкова по-силни и мощни стават те. Незнанието на този закон обяснява защо толкова много хора не успяват да използват Закона за Привличането успешно. Няма значение колко трудно би могл�� да е в началото, трябва да се научите да игнорирате нещата, които не харесвате, и да пренасочвате вниманието си към тези, които ви правят щастливи.

8. Законът за Прошката гласи, че, за да продължите напред в живота си, е нужно да се избавите (да простите) от болезнени събития от миналото си. Незнанието и неприлагането на този закон блокира изобилието във вашия живот.

9. Законът за Пожертването гласи, че, за да спечелиш нещо, трябва да си готов да заплатиш съответната цена. Гледайте на този закон като инвестиране в по-добро бъдеще вместо като настояща саможертва.

10. Законът за Почитането гласи, че 11-те Забравени Закона ще работят за вас, ако ги почитате. Ако водите недисциплиниран живот и не успявате постоянно да практикувате тези 11 закона, тогава не се учудвайте, ако се провалите.

11. Законът за Успеха е комбинация от всички 11 закона. Той гласи, че можете да успеете, независимо от вашата среда или от това колко лоши са били нещата в миналото.

Успехът е ваше рождено право.

[lora-bez-qvorov]

започвам да разбирам тънката разлика между любов и омраза

[samozatvoiteochi]

Виктор Пасков "Аутопсия на една любов"

Self-grandeur, самонадеяност, високомерие, помпозност - това са само част от отблъскващите качества на нашия главен герой. Нараторът има видна вътрешна омраза към себе си, която се разлива и се просмуква и в околните нему. Той смята другите за недостойни и по-малко ценни. Старае се да покаже своето превъзходство като им дава задачи, от нелепи до унизителни, с цел, да преживее отново, онова, което не е вече. Цинизъм, който оставя неприятен, тръпчив вкус в устата. "Чарли" проявява неуважение към себе си и заобикалящите го. Глорифицира и романтизира музиката сякаш, може да я използва като параван и оправдание за своите действия. И сякаш смята, че неговата артистична гениалност, с целия му Абсолютен Тон и ритъм и музикални терминологии, могат да оневинят или пречистят душата му.

Личната му енергия е разпиляна в самосъжаление и саботаж, и показва главно липса на достойнство. Подиграва се с културата на юпи��ат�� и намира проблем с американското кланене на Сара и нейните приятелчета, а самият той е отшелник за своята България. В друг момент, казва за себе си, че не обича визият�� на пролетариата. Самият той е космополит в модата си и е описван неведнъж като "сноб". Облича се прилежно, с костюми Armani и Boss, получава подарък вратовръзка Yves Saint Laurent от скъпоценната Ина, докато той и подарява златна запалка Zippo и шармантна звездна рокля Gucci за празничния повод. Когато говори за своите мъки, отнася се с определено уважение към тях, възпява ги дори. Стане ли дума за отсрещния човек - слага му думи в устата и тъй като няма търпение да чуе и разбере, си съчинява преждевременно. С лек присмех говори за всички останали, техните мъки и притеснения са леки, а в неговите се таят вековни окови - мъки, от които не се изплува лесно.

Относно картината и символиката на Жената, тя е крайно изкривена и недопълнена, не е цяла. Веднъж се възхищава на нея, друг път - се отрича изцяло от същността ѝ. Все крайности, никога по средата, никога пълноценна картина на комплексността ѝ. Тя е разглеждана не като интегрална и непокътната част, а е сякаш раздробена, на парчета, които са лесно смилаеми, лесно разбираеми, прости дори. Жената се разглежда през обектив - наблюдава се най-вече нейната красота, нейната лудост, нейната ловкост с думите и ума, нейната уязвимост, сервилност, нейната мощ. Тя служи за сюжетна линия, която е силно експлоатирана и преекспонирана. Тя е способ, чрез който той открива своята сила и също така, своето падение. Оказва се безсилен пред нейното опиянение. В голяма степен Ина е чужда, непозната, неразнищена докрай за Чарли, освен в известните за него предели - музиката, споделената им страст за джаза и любовта. Тя остава за него мистерия, с история, която е непотвърдена до края. Самата Ина е крайност - красота, от която не можеш да извърнеш поглед, дръзкост, която поразява. Истина, която трудно се преглъща. Той иска да я притежава, да я обуздае, да бъде човека, за когото тя ще се промени и може би, укроти. Той се страхува от нейната свобода, защото Ина не е обичайно момиче с типични възгледи. Тя е femme fatalе. И точно това качество я прави толкова желана от много хора. Той бива предупреждаван от своите колеги, че е опасна и, че ще му донесе беда, възможно и смърт. Чарли танцува със своя неосъзнат суициден комплекс. Той го преследва (в лицето на Ина, алкохола, дрогата, самосъжалението, опасността). Донякъде всичко това е една магия, която, в крайна сметка, изпълнява своя звън. Неговите самоунищожителни пориви се проявяват неведнъж. Интересен е контраста със залагането на сигурното в отношението на работата - там той търси постоянство, а в духовен и личен план - приключението, свободата на избор.

На пръв поглед Чарли е герой с непоправими качества, твърде самомнителен, несимпатичен на читателя. Неспасяемата Ина, навярно също не е носителка на цялата съвкупност от общоприети качества. Mоже би точно това е техният чар - тяхната странност, уникалност и чудатост, техните негативи и опитът за сливане в лицето на любовта. Героите на Пасков на моменти са приказно човечни, в други гротескни. Всеки е обладан от собствения си страх, от своята дисонантна музика.

Книгата е покрусяваща и сърцераздираща ведно̀. И все пак някак си, писането оживява и поглъща читателя. Толкова е живо, че те кара да се осъмниш в реалността, кара те да спреш и да застинеш на място. Това е книга, която си заслужава да бъде прочетена. Интензивна и завладяваща. Дръзка, предизвикателна в езика, моралните ценности и схващания за начин на живот - примамва те да продължиш напред, въпреки онова, което виждаш, разпознаваш и вероятно, което не ти харесва. Кара те да продължиш въпреки себе си. Сякаш тактика от Виктор Пасков да отсее своите читатели.

Kогато четем, е важно да се съобразяваме с цайтгайста на книгата, с автора като личност в истинския живот и на база на тези данни, да започнем да обмисляме всички възможни тълкувания, които тя може да има. И пак можем да сгрешим и да не хванем правилната нота, струна, дори правилния инструмент. И въпреки всичко, е важно да опитаме. Дължим го на автора и на себе си. "Аутопсия на една любов" все още предизвиква смут в душите ни. Тя кънти с актуален и мощен вик. Осмели се да прочетеш и помисли, или извърни глава, затвори очи и се усмихни на невежеството. Този вътрешен дискомфорт е добро стартово място за анализ на собствените нрави и времена - любовта, побеждава ли всичко или е просто една илю��ия за да живеем по-добър и смислен живот?

[lora-ns-world]

,, Проклета да съм, ако се откажа. Когато сринат света ми, ще си направя нов от пепелта. Когато отнемат мечтите ми, ще си създам нови. Когато вземат част от сърцето ми, ще запълня празното място с любов, макар и отминала, защото да запълня празничните в мен с омраза и гняв е прекалено лесно. А и почти всеки го прави, не че нещо, но такъв скучен избор не подхожда на очите ми. "

Лора Н

Из дневника на един нов живот

[a-carpediem]

Във всеки човек има лимит! Лимит на чувства. Лимит на болка. Лимит на сълзи. Лимит на омраза. Лимит на прошка... За това хората понякога могат много да търпят. Дълго да мълчат. Дълго да правят изводи. А после, за един миг да си тръгнат без думи и обяснения...

[meowenny]

грозна си,защото носиш омраза в душата си и може би щото малко ушата си…

[toxicj13]

Колкото и силно да стискаш портокала, няма да получиш от него ябълков сок. Не можеш да реагираш с омраза, ако в теб има само любов...🥰

[lorasfeelings]

Какво бих ти написала, но никога не бих изпратила.

Пазиш ли всичко, което ти подарих? А носиш ли любимата ми блуза? Какво изпита, когато си тръгна? Знаеше ли, че това е краят на нашето завинаги?

Времето лети, аз пораснах, научих се да обичам най-вече себе си. Все още плача без причина и намирам болка във всичко. Но се опитвам да бъда по-добра към себе си. Преди си мислех, че след любовта идва омразата. Така и беше в един момент, но после нещо се промени. Не чувствах нито любо��, нито омраза. Всичко изведнъж изчезна. Сега мога да те погледна, да ми се свие стомаха на топка, но да не почувствам нищо. Защото не сме същите хора, които бяхме в началото. Сега сме само непознати, които преди време са се обичали, но точно днес не.

[thottys6]

Не, не е до това дали сме се променили.

До това е, колко държим един на друг. До това, колко човек е готов да даде. До това, до колко на човек му пука да се промени, защото другият се чувства наранен. Това е любовта. Обичаш, работиш над нея, но само ако държиш достатъчно.

Променяме се всеки ден. Виждания, начин на живот. Дори кафето, може да промениш часа в който го пиеш, но все пак го обичаш, нали? Даваш му същото внимание и имаш същата нужда от него, както всяка сутрин.

Страх, омраза, недостатъчност, неща непонятни за мен в този възглед на неща.

Не се моли, чакай и гледай, хората показват колко те желаят само със своите действия и си личи, колко са те слушали и ги е грижа, ако знаят от какво имаш нужда, но все пак се правят на глухи.

Не, не забравяй себе си по пътя, гледай себе си паралел��о с ближния и жъни щастие с действията си.

По хубаво от щастието на човека, когото обичаш няма. Давай, слушай, действай, обичай.

Имам нужда.

[summersoullll]

Омраза към теб нямам и не мога да имам. Но вече изпитвам някакво отвращение. Че се хвалиш, че изпитваш гордост от това, че си ме наранил. Да, изложих се. Отново забравих, че живеем в свят, в който да изпитваш емоция е нещо срамно.

[iveta777]

Любов ли бе да я опишеш?

Или омраза?

Или сладък грях?

Не бе история да я напишеш...

Болеше, но съдбата каза:

,,Няма вече път назад за тях..."

И.А.А.

[myminiworldd]

ЗАЩО БОЛИ ТЯЛОТО?

Не е от солта.

Не е от брашното.

Не е от захарта.

Не е от храната.

Не е от глутенът.

А от твоите емоции.

От твоите решения.

Боли, защото още не си се научил да се забавляваш, защото трупаш стара омраза и гняв.

Боли, защото отказваш да развиеш жизнеността и еластичността на тялото си, защото го наказваш със зависимости и емоционална незрялост.

Тялото боли, защото отхвърлш настоящето и позволяваш на спомените да те определят.

Боли те, защото не затваряш кръговете на живота и се обличаш като жертва в драмата, която си създала.

Боли те, защото обичаш раната, която не искаш да излекуваш.

Тялото боли, защото си се поддал на апатията и си се оставил да бъдеш победен.

Боли те, защото имаш съмнения, че заслужаваш живот без травми и крила за полет.

Боли те, защото си предал гласа си на семейния клан.

Тялото боли, защото не живееш в мир.

Тялото боли, защото нямаш смелостта да се цениш повече.

Боли, защото млъкваш, когато трябва да крещиш.

Защото обвиняваш любовта за манията си да господстваш.

Защото изискваш уважение, което не смееш да генерираш.

Тялото боли, защото бъркаш връзката с пръстен, в който можеш да изпуснеш парата.

Боли те, защото нямаш смелостта да се свържеш със своята божественост.

Защото те е страх от свободата.

Тялото боли, защото не си позволяваш да си спомниш, че си роден да растеш и да въплътиш любовта, която вече си.

Тялото боли, защото не инвестираш в тишината или не се примиряваш със самотата и тъмнината си.

Ти си непрекъснато разширяващо се същество на любовта.

Спри да се сдържаш и да се атрофираш.

Направи така, че любовта, която вече имаш, да си заслужава.

[lora-bez-qvorov]

защото ако мога да не мразя тебе значи нямам никаква омраза останала в себе си

само любов само любов само любов

[niqgenova]

Тръгна си

Но не си тръгна наистина

Все още си в кошмарите ми

Все още шепна името ти насън

Все още те споменавам с огорчение и омраза

И боли, боли, боли

Боли от лъжите ти

И най-вече от твоето "обичам те", което се изгуби във времето придобило горчивият вкус на лъжата

Н. Генова 02.08.2023

[lora-ns-world]

,, Най-великата сила"

,, Най-великата сила, която някой може да притежава не е в оръжията, а в думите. Думите могат да те накарат да искаш сам да си изкопаеш гроба или да живееш и да докажеш, че доброто е живо. Думи, не оръж��я. Чувства, не секс. Любов, не тъга и омраза. Живот, не смърт. Светлина, а не мрак. "

Лора Н

Из дневника на един нов живот

[chrisheart1973]

Опитах...

Опитах се..! Със този Свят да свикна...

Да бъда част... Да го разбирам...

Но, как със тази злоба да привикна..?

Лицемерно да се смея... Да позирам...

Опитах се..! Душата да подтикна...

Към всеки със Любов да се отнася...

И Ето... Друг проблем възникна...

Лицемерие и завист... Не понася..!

Опитах се..! Повярвайте..! Опитах...

Със хората в тълпата да се слея...

Единствено ритниците изпитах...

И с ножове в гърдите си живея..!

Опитах в този Свят..! Не е за мене...

Свят без Обич..! Свят с омраза..!

Където всеки паднал на колене...

Се смята за прокажен... За зараза..!

Опитах се..! И се поучих...

Как не трябва да живея...

В Свят бездушен се научих...

Да бъда себе си... За да Оцелея .!!!

Калоян Христов©️

(Chris Heart)

New Beginning

12.02.2023

London