#парчета

[just-a-human13]

[slimarka]

"Спиш ли?" - съобщение! В 23:23...

Разбира се че не спя... сърцето ми е разбито - сънят не ми е приятел вече!

Стоя и гледам името ти в чата. Гледам снимката ти... Друга е! Не е същата... и ти не си!

Колко ли време прекарах в последните месеци да се взирам в тоя тъп телефон! Да чакам някаква вест от теб. Каквото и да е... а сега когато е там, не знам какво да ти кажа... наистина не знам!

Можеше просто да ми кажеш, че мислиш за друг...

Но всъщност не можеш, нали? На теб... това ти харесва! Харесва ти да ме въртиш на малкото си пръстче и на дотичвам всеки път, когато ми подсвирнеш. Всеки шибан път, когато нещо не е станало така, както ТИ го искаш и ти трябва някой да оправи нещата... аз идвам!

Както, когато колата ти се счупи!

Както, когато трябваше да се разместят мебелите у вас!

Както, когато се напи и нямаше кой да те закара...

Свирваш - идвам!

Разпиляваш се нарочно и чакаш да те събера... АЗ да събера ТЕБ?! При положение, че ти ме счупи! Строши ме на хиляди парчета и не ги знам къде са, мамка им... И сега ми пишеш?! Отново? ... И откъде тази смелост бе... Откъде тоя кураж!

"Спиш ли?" Спиш ТИ!!! Сигурен съм!

Докато аз се въртя в леглото и ме измъчват спомените!

Докато скролвам добезкрай снимките ни заедно.

Докато превъртам в главата си къде сбърках и какво не направих както трябва. Какво пропуснах? С какво не бях достатъчен за теб?

Спиш! Като бебе!

Аз съм тоя с проблемите... Аз съм тоя дето премисля всичко! Аз съм тоя, който се хваща за всяка клечка, която ми подхвърлиш... и ето я клечката - "Спиш ли?"

Ти дори си нямаш на идея, какво минава през главата ми, когато правиш така! Започвам да мисля: "Ами ако е станало нещо сериозно!? Ако се нуждае от помощта ми! А ако е пострадала..."

Но никога не е! Нали?

Не можеш да продължаваш да правиш това с мен!

Отровно е! Токсично е! Разболяваш ме... не го ли виждаш?

Не! Разбира се, че не! В твоят си свят ТИ си най-важния човек! Ти си... кралицата! Останалите са за да служат! И не те виня! Знам че искрено вярваш в това! Искрено... но стига! Все някога трябва да има край!

"Спиш ли?"

"Да."

Мария Миразчийска - Мариачи

[samozatvoiteochi]

Виктор Пасков "Аутопсия на една любов"

Self-grandeur, самонадеяност, високомерие, помпозност - това са само част от отблъскващите качества на нашия главен герой. Нараторът има видна вътрешна омраза към себе си, която се разлива и се просмуква и в околните нему. Той смята другите за недостойни и по-малко ценни. Старае се да покаже своето превъзходство като им дава задачи, от нелепи до унизителни, с цел, да преживее отново, онова, което не е вече. Цинизъм, който оставя неприятен, тръпчив вкус в устата. "Чарли" проявява неуважение към себе си и заобикалящите го. Глорифицира и романтизира музиката сякаш, може да я използва като параван и оправдание за своите действия. И сякаш смята, че неговата артистична гениалност, с целия му Абсолютен Тон и ритъм и музикални терминологии, могат да оневинят или пречистят душата му.

Личната му енергия е разпиляна в самосъжаление и саботаж, и показва главно липса на достойнство. Подиграва се с културата на юпитата и намира проблем с американското кланене на Сара и нейните приятелчета, а самият той е отшелник за своята България. В друг момент, казва за себе си, че не обича визията на пролетариата. Самият той е космополит в модата си и е описван неведнъж като "сноб". Облича се прилежно, с костюми Armani и Boss, получава подарък вратовръзка Yves Saint Laurent от скъпоценната Ина, докато той и подарява златна запалка Zippo и шармантна звездна рокля Gucci за празничния повод. Когато говори за своите мъки, отнася се с определено уважение към тях, възпява ги дори. Стане ли дума за отсрещния човек - слага му думи в устата и тъй като няма търпение да чуе и разбере, си съчинява преждевременно. С лек присмех говори за всички останали, техните мъки и притеснения са леки, а в неговите се таят вековни окови - мъки, от които не се изплува лесно.

Относно картината и символиката на Жената, тя е крайно изкривена и недопълнена, не е цяла. Веднъж се възхищава на нея, друг път - се отрича изцяло от същността ѝ. Все крайности, никога по средата, никога пълноценна картина на комплексността ѝ. Тя е разглеждана не като интегрална и непокътната част, а е сякаш раздробена, на парчета, които са лесно смилаеми, лесно разбираеми, прости дори. Жената се разглежда през обектив - наблюдава се най-вече нейната красота, нейната лудост, нейната ловкост с думите и ума, нейната уязвимост, сервилност, нейната мощ. Тя служи за сюжетна линия, която е силно експлоатирана и преекспонирана. Тя е способ, чрез който той открива своята сила и също така, своето падение. Оказва се безсилен пред нейното опиянение. В голяма степен Ина е чужда, непозната, неразнищена докрай за Чарли, освен в известните за него предели - музиката, споделената им страст за джаза и любовта. Тя остава за него мистерия, с история, която е непотвърдена до края. Самата Ина е крайност - красота, от която не можеш да извърнеш поглед, дръзкост, която поразява. Истина, която трудно се преглъща. Той иска да я притежава, да я обуздае, да бъде човека, за когото тя ще се промени и може би, укроти. Той се страхува от нейната свобода, защото Ина не е обичайно момиче с типични възгледи. Тя е femme fatalе. И точно това качество я прави толкова желана от много хора. Той бива предупреждаван от своите колеги, че е опасна и, че ще му донесе беда, възможно и смърт. Чарли танцува със своя неосъзнат суициден комплекс. Той го преследва (в лицето на Ина, алкохола, дрогата, самосъжалението, опасността). Донякъде всичко това е една магия, която, в крайна сметка, изпълнява своя звън. Неговите самоунищожителни пориви се проявяват неведнъж. Интересен е контраста със залагането на сигурното в отношението на работата - там той търси постоянство, а в духовен и личен план - приключението, свободата на избор.

На пръв поглед Чарли е герой с непоправими качества, твърде самомнителен, несимпатичен на читателя. Неспасяемата Ина, навярно също не е носителка на цялата съвкупност от общоприети качества. Mоже би точно това е техният чар - тяхната странност, уникалност и чудатост, техните негативи и опитът за сливане в лицето на любовта. Героите на Пасков на моменти са приказно човечни, в други гротескни. Всеки е обладан от собствения си страх, от своята дисонантна музика.

Книгата е покрусяваща и сърцераздираща ведно̀. И все пак някак си, писането оживява и поглъща читателя. Толкова е живо, че те кара да се осъмниш в реалността, кара те да спреш и да застинеш на място. Това е книга, която си заслужава да бъде прочетена. Интензивна и завладяваща. Дръзка, предизвикателна в езика, моралните ценности и схващания за начин на живот - примамва те да продължиш напред, въпреки онова, което виждаш, разпознаваш и вероятно, което не ти харесва. Кара те да продължиш въпреки себе си. С��каш тактика от Виктор Пасков да отсее своите читатели.

Kогато четем, е важно да се съобразяваме с цайтгайста на книгата, с автора като личност в истинския живот и на база на тези данни, да започнем да обмисляме всички възможни тълкувания, които тя може да има. И пак можем да сгрешим и да не хванем правилната нота, струна, дори правилния инструмент. И въпреки всичко, е важно да опитаме. Дължим го на автора и на себе си. "Аутопсия на една любов" все още предизвиква смут в душите ни. Тя кънти с актуален и мощен вик. Осмели се да прочетеш и помисли, или извърни глава, затвори очи и се усмихни на невежеството. Този вътрешен дискомфорт е добро стартово място за анализ на собствените нрави и времена - любовта, побеждава ли всичко или е просто една илюзия за да живеем по-добър и смислен живот?

[iamstonecoldbabyy]

Знам, че нищо няма да бъде същото, но пак опитвам, опитвам. Дори стотици парчета да са се счупили, дори когато ръцете ми са целите в рани от редене и лепене на едни и същи парчета, които всеки път се разрушават, когато се опитам да ги възстановя, не знам как да спра, не знам как да пусна всичко старо и да направя място за новото.

[marilynl0vegood]

Путката ти сигурно е широка и поема големи парчета

Мозъка ти сигурно е миниатюрен и си девствен. По начина, по който говориш мога да съм сигурна, че не си виждал путка на живо.

[katcholiv]

“Ако има нещо по-жестоко от смъртта, то би било да подхранваш фалшива надежда в сърцето си, само за да видиш как я смачкват на парчета.”

Book: “The art of being ALONE”

[22arelzee]

Оставих цветя на прага на всички, които разбиха сърцето ми на парчета, без да се замислят, невъзможно е да ме помниш с лошо.

[pinkfancyprincess]

В гърдите ми се надига нещо необяснимо мрачно. Нещо черно, зло и жестоко. Даже опасно.

Единственото ми желание е да я пречупя. Да я разбия на парчета. И после да пренаредя тези парчета така, че да паснат на моите. Не ми пука и да не съвпадат - ще ги накарам, по дяволите.

Тогава осъзнавам, че ще направя нещо лошо. Знам, че ще прекрача граници, от които няма абсолютно никакво връщане назад, но изобщо не ми дреме.

Защото съм обсебен.

Пристрастен съм.

И с радост ще прекрача всяка граница, стига ga направя това момиче свое. Ако ще и насила да я принудя да стане моя.

“Преследването на Аделайн” Карлтън

[myminiworldd]

Най-трудно ми е да пускам.

Не се научих.

Особенно трудно ми е да пускам нещата, които обичам.

Нещо, в което съм вкарала сърцето си и виждам как любовта ми живее в него. Мое си е. Много си е мое и не искам да се разделям.

Не искам да приема, че приключва. Напълно съм сигурна, че не само аз съм така и това е една от причините да изжияваме така тежко разделите. Сами раздираме душите си от болка и безмилостно късаме парчета плът. Не можем да пускаме.

А в живота много от нещата са преходни.

Заминава едно, идва друго ... но ние не искаме да пуснем, неподозирайки, че може да дойде нещо много по-хубаво от това.

Нещо, предназначено специално за нас стои и чака да се случи.

Може да не е точно това, което искаме, но винаги е това, което ни е необходимо.

Рада Тончева

[just-a-human13]

[lora-ns-world]

,, Със парчета от криле аз мога още да летя. Даже ехото крещи с мощна сила. "

[slimarka]

Да ти кажа ли какво ще се случи с теб,

когато махнеш всичко излишно, което те товари психически и физически?!

- Ще прогледнеш наново!

Истински! Истината ще прореже като скалпел зениците ти! Ще отрязва!

Ще започне първо от теб!

Ще отреже онзи розов фон, който ти пречи да виждаш.

Отначало ще боли! Много ще боли.

Ще изтеча през клеп��чите ти!

Бавно и парещо!

Изгарящо и солено!

Червено и дразнещо!

Изливащо се на порои.

После на капчуци! ..Накрая на уморени капки!

Пресъхващо и все по - нарядко!

Накрая ще спре!

После идва ред на благодарността

Ще благодариш!

Ще благодариш първо на себе си, че отново можеш да гледаш,но този път виждаш реалността с истинският ѝ облик!

Както слепец прогледал ясно в светлината ! Ще неудомяваш как и защо ти е отнело толкова време.

Ще се присегеш и ще вземеш най -голямото парче истина ,

ще започнеш да режеш!

По -точно -"Ще съсичаш"

Без колебание ще го правиш-това го знам със сигурност!

Ще започнеш да премахваш излишното!

Гнилото!

Лъжовното!

Наивното!

Ще ти е трудно,но ще се справиш

Ще боли разбира се, но никой не е умрял от болката,нали? Важно е да не спираш!

Ще съсичаш блудкавите ти разбирания!

Ще изхвърляш всичко, което си събирал/а през годините.

Ще разхвърлиш онази ти Душа на парчета-

да изтече всичко ненужно. Накрая ще се сглобиш!

Пъзел,само че пъзелът ще е на Душата ти !

Парче по парче ще залепиш!

Стабилно , безкомпромисно! Решително.

Без излишни емоции.

Без грешни ходове.

Без грам самосъжаление.

Прецизно и точно!Всичко на ново,

после ще седнеш и ще се вгледаш в образа , който си създал/а

От "минало и предишно" за настоящо и реално.

Ще се поздравиш, по-точно ....ще се здрависаш но не с друг ,а със себе си .

"Браво, добре ти се получи" ..ще си кажеш !

Сега вече виждаш перфектно ,нали.?!

Сивото и фалшивото не бяха твоят цвят!

Ще го направиш, повярвай ми - знам го!

© Tanq Markova

[oh-its-autumn]

Липсвам ли ти, когато пак си неразбрана?

Нощем плачеш ли сама?

Будуваш ли заради мислите си?

Изпитваш ли вина, когато ти тежи дори да дишаш, а ръката ти е все така празна и студена?

Пръска ли се на парчета сърцето ти при спомена за мен?

[seerighthrough]

стъпалата ми са парчета пластилин в отрязана баскетболна (болна) топка в ателието по скулптура

[vburgasbg]

Елате да чуете любими хитове и нови парчета, които ще ни накарат да танцуваме и да се забавляваме със Стефан Вълдобрев и Обичайните заподозрени!

[mihaylovblog]

22.05.1988 г. – Премиера на българския игрален филм "Парчета любов" по сценарий и режисура на Иван Черкелов. Оператор е Рали Ралчев. Участват актьорите: Ивайло Христов, Валентин Маринов, Жорета Николова, Люба Русева, Александър Трифонов, Ирина Черкелова, Самуел Финци, Людмил Тодоров, Христо Димитров-Хиндо, Стефка Илиева.