#тапицер | Explore Tumblr posts and blogs

homedesignbg · 3 years ago

Text

Интериорен Дизайн - произход и история

Днес ще разгледаме историята на интериорния дизайн. Тъй като професията на интериорния дизайнер е на малко повече от 100 години, ще разглеждаме корените на историята на интериорния дизайн и седемте легендарни декоратори, които се прочуха , когато индустрията започна да набира скорост в началото на 1900-те. От древните египтяни до зората на модерния интериорен дизайн, ето всичко, което трябва да знаете.

Снимка: James Medcraft

Интериорният дизайн се определя като изкуство и наука за подобряване на интериора на едно пространство с цел създаване на по-естетически приятна среда. Интериорен дизайнер е някой, обучен да изпълнява планове, да проучва, координира и управлява декоративно тези проекти. Професията на интериорен дизайн е разнообразна и включва планиране на пространството, концептуална разработка, инспекции на обекти, програмиране, проучване, комуникация с клиентите, управление на проекти и строителство и разбира се изпълнението на желания дизайн.

Неолитна Европа 2000 до 1700 г. пр.н.е.

Древен Египет 2700

Гръцка империя 1200 до 31 г. пр.н.е.

Римска империя 753 пр. н. е. до 480 г. сл. н.е.

Тъмните векове 900 до 1500

Византийската империя 500 до 1500

Готически 1140 до 1400

Барок 1590 до 1725

Традиционен 1700 до днес

Рококо 1700

Индустриалната революция 1760 до 1820

Неокласически стил 1780 до 1880

Тропически 1880-те до днес

Естетично движение 1800-те до днес

Тоскански 1840-те до днес

Изкуства и занаяти 1860 до 1910

Рустик от 1870-те до днес

Модернизъм 1880 - 1940

Арт Нуво 1890 до 1920

Колониално възраждане 1905 до днес

Еклектика от 1900 г. до днес

Съвременен 1918 до 1950

Баухаус 1920 - 1934

Ар деко от 1920 до 1960

Средиземноморски от 20-те години до днес

Сюрреализъм 1925 до 1930

Скандинавски модерен стил 1930-те до днес

Преходен период, от 1950-те до днес

Постмодернизъм 1978 - днес

Съвременни 1980-те до днес

Преди професията да излезе на видно място, интериорният дизайн се появява инстинктивно, за да се координира стриктно с архитектурата на сградите. Професията на интериорния дизайн идва с възхода на обществото от средната класа и сложната архитектура, която стана популярна по време на индустриалната революция. Стремежът да се използва най-добре пространството, заедно с вниманието към благосъстоянието на потребителите и функционалния дизайн продължава да тласка възможностите за развитие и подобряване на живота в професията на интериорния дизайн. Въпреки това професията на интериорния дизайн е ясно отделена от работата на интериорен декоратор, по-често използвана в САЩ. Терминът интериорен декоратор се използва по-рядко във Великобритания, където професията на интериорен дизайн остава нерегламентирана и за съжаление,все още не се счита за официална професия и до днес.

Още в древна Индия архитектите са се проявлявали като интериорни дизайнери, за да развият напълно своята цялостна визия. Това може да се отбележи от препратките на архитект Вишвакарма - един от боговете, представени в индийската митология. Тези препратки представляват скулптури, илюстриращи древни текстове и събития, наблюдавани в дворци, построени в Индия от 17-ти век.

В целия древен Египет "душевни къщи" или макети на къщи са би��и поставяни в гробници.

През целия 17-ти и 18-ти век и през първата половина на 19-ти век, интериорната декорация е била изключителна грижа на домакина или професионален тапицер или майстор, който може да даде сигурен съвет на базата на художественото си око за интериорен дизайн на дома. Между другото, архитектите също биха се обърнали към майстори и занаятчии, за да създадат интериорен дизайн за своите сгради.

Практиката на интериорния дизайн се връща към древните египтяни, които украсяват своите наивни кални домове с обзавеждане, подсилено от животински кожи, семпъл текстил, графични, биографични и духовни стенописи, скулптури и рисувани урни. Богато украсени златни орнаменти, намерени в египетски гробници (като тези на цар Тутанкамон) подчертаха необходимостта от по-отчетливо богата украса, която да символизира по-богатите и могъщи египтяни.

Римската и гръцката цивилизация развиват египетското изкуството за интериорен дизайн и аксесоари. Сложните гръцки дървени мебели се отличават със сложна украса от слонова кост и сребро, докато римляните се концентрират върху съчетанието на красота и уют, като интериорът на двета цивилизации е проектиран да отразява богатството, социалния и политически статус. Римските мебели често са били изработени от камък, мрамор, дърво или бронз и са били декорирани чрез възглавници и изразителни гоблени. За да издигнат домовете си, както римляни, така и гърци добавят вази и създават хипнотизиращи мозаечни подове и стенописи и за да направят пространствата уникални.

След Тъмните векове европейците отново са били вдъхновени да въведат цветна и декоративна украса в домовете си. През 12 век е създаден романтичен готически стил, за да се използва най-добре естествената светлина и популярните отворени интериори.

През 15-ти и 16-ти век френският Ренесанс започва нов фокус върху изкуството и творчеството в интериорния дизайн. Архитектите от онова време започват да създават домове със значителни декоративни нотки, включително мраморни подове, богато украсени инкрустирани дървени изделия, картини и мебели, изработени от най-добрите материали. Бързият поглед към епохите на кралските дворци, вили и параклиси със сигурност ще подчертае най-доброто от ренесансовия интериорен дизайн.

След Ренесанса сложни италиански барокови дизайни завладяват Европа. Дворецът Версай във Франция например използва елементи от бароков интериорен дизайн като цветни мрамор и камък, витражи. Към 18-ти век европейските интериорни дизайнери правят стила рококо все по-популяр��н, като черпят вдъхновение влияние от азиатски камъни, флорални щампи и мебели, инкрустирани с екзотични детайли като слонова кост и седеф. След това идва неокласическият облик в края на 18 век, отдалечен поглед върху прочутите дизайнерски елементи, намерени в древен Рим с използването на блестящо оцветена коприна, сатен и кадифе.

От началото на 1800-те и нататък в интериорния дизайн в Европа и Америка често се открива повече свобода и еклектика. И през следващите два века, множество иновативни и модерни интериорни дизайнерски движения ще дойдат и излязат от модата, тъй като времената се променят, включително ар деко, ар нуво, викториански и индустриален стил Баухаус.

До 20-ти век функционалността се превръща в ключов компонент в подхода към интериорния дизайн, тъй като нарастващото присъствие на домакински уреди като печки, перални и телевизори предизвика ново предизвикателство за интериорните дизайнери, които трябваше да проектират помещения.

Бавният преход към декоративното изкуство, разглеждан като индивидуална художествена професия, освен мъдростта на продавача, предлагана от производителите и търговците на дребно, се засилва през 1899 г. с откриването на Института на британските декоратори; с Джон Дибъл Крейс, изпълняващ ролята на негов президент. Институтът представлявал над 200 интериорни дизайнери от цялата страна. И до 1915 г. в Лондонския справочник се наблюдава списък от 127 лица, работещи като професионални интериорни декоратори, от които само 10 жени. Рода и Агнес Гарет са първите регистрирани жени, които са били обучавани професионално като домашни дизайнери през 1874 г. Значението на тяхната дизайнерска работа по това време се счита за паралелно с легендарния интериорен маестро Уилям Морис.

Обратно в Америка, Candace Wheeler, считана за една от първите жени интериорни дизайнери, насърчи изцяло нов подход към американския интериорен дизайн. Тя била ключова фигура в разработването на първите курсове за интериорен дизайн за жени в редица големи американски центрове. Друго видно влияние върху новата категоризирана професия е декорацията на къщи, широко четено и консултирано ръководство за интериорен дизайн, написано от Едит Уортън и главния архитект Огдън Кодман през 1897 г. в щата. Книгата им все още се счита за основен наръчник и успехът им стимулира възхода на професионални интериорни дизайнери, заемащи подобни позиции.

Както може да видите, светът на интериорния дизайн е постигнал забележителен път, тъй като дизайнерите днес имат неограничен достъп до безкрайно количество дизайнерски движения, стилове на мебели и влияния от миналото. Но наистина седемте интериорни дизайнери, върху които се фокусираме тук, наистина промениха начина, по който подхождаме към интериорния дизайн към по-добро.

Времеви интервали в интериорния дизайн

Каменна епоха 6000 до 2000 г. пр.н.е.

Първият знак за подход към интериорния дизайн е отбелязан в праисторически жилища, включващи флора и фауна. Тези жилища били направени от кал, животински кожи и пръчки.

Неолитна Европа 2000 до 1700 г. пр.н.е.

Идва първата ръчно изработена керамика, която е използвана както от практически, така и от декоративни съображения.

Древен Египет 2700

Възходът на кралските семейства видя за първи път хората, живеещи в структури, освен кални колиби. В новите структури се появяват стенописи, които изобразяват тяхната история и вярвания. И те са имали основно обзавеждане и декоративни предмети като вази и скулптури - видяни за първи път по това време.

Гръцка империя 1200 до 31 г. пр.н.е.

Напредъкът в цивилизацията и начина на живот отбелязва, че гражданите за първи път украсяват домовете си в свой уникален стил при по-богатите гърци, притежаващи обзавеждане, инкрустирано с украсени слонова кост и сребърни детайли. Емблематичните стълбове и колони, които правят впечатление, са ключови мотиви през тази епоха, а гърците също създават стандартни правила и процедури за строителство на сгради.

Римска империя 753 пр. н. е. до 480 г. сл. н.е.

Строга епоха, когато кралските особи не са били в състояние да покажат своето богатство чрез домовете си. Римляните са украсявали домовете си със стенописи и мозайки.

Тъмните векове 900г до 1500г

Тъмните векове показват незаинтересованост от интериорния дизайн, като хората избират семпки дървени стени с ламперия, минимално обзавеждане и подове от каменни плочи.

Византийската империя 500г до 1500г

През този период гранд куполите и декадентският декор заемат централно място.

Ренесансовият период 1400г до 1600г

Красотата на интериорния дизайн е основна характеристика през периода на Ренесанса с великолепно обзавеждане и изкуство, реализирано в живи нюанси и луксозен текстил като коприна и кадифе заедно с мраморни повърхности. И тъй като килимите са били твърде скъпи дори за най-богатите покровители, те са били използвани като стенни изкуства, когато е било възможно.

Готически 1140г до 1400г

В отговор на тъмните векове декоративната орнаментика и смелите цветове отново са били забележителни интериорни характеристики. Две отличителни черти на епохата, пренесени и до днес, са използване на повече прозорци за по-светли домове заедно с отворени планове на етажа.

Барок 1590г до 1725г

Ефектни и ултра богати артистични елементи, създадени с идеята за разкошен интериорен дизайн, включващ витражи, усукани колони, цветен мрамор, боядисани тавани, позлатени огледала и големи полилеи.

Традиционен 1700г до днес

Въплътен от официален дух, традиционният интериорен дизайн все още е опора и до днес. Традиционният интериорен дизайн е широк термин, който подчертава различни дизайнерски стилове и движения, които не са закотвени в една единствена посока.

Традиционният дизайн отбелязва знаменитата, богата история от миналото, като я контрастира с модерни елементи за елегантен завършек на красивия дизайн, като същевременно подчертава европейския декор от 18 и 19 век. Това е вечен дизайнерски стил, който предизвиква блясък и комфорт и е чудесна посока за тези, които ценят антики, класическо изкуство, симетрия и богат на история дизайн.

Рококо 1700г

Хипер елегантен и пищно детайлен дизайнерски стил, взимащ реплики от ботанически силуети. Интериорният дизайн на рококо включва уникални елементи, перлени украшения заедно с азиатския порцелан.

Индустриалната революция 1760г до 1820г

По време на индустриалната революция интериорният дизайн е бил достъпен за по-широка аудитория включително за цялото население. Това до голяма степен се дължи на по-лесни печатни процеси, създаващи разпространение на публикации за мода и начин на живот и факта, че луксозните артикули стават все по-достъпни.

Неокласически стил 1780г до 1880г

Вдъхновявайки се от древногръцките и римските култури за архитектурни детайли и мотиви, в тази епоха мебелите разчитат до голяма степен на използването на бронзови и златни метали и меки мебели с коприна, кадифе и сатен. Тенденцията за използването на тапети в обзавеждането също се утвърждава.

Тропически 1880г до днес

Докато Британската империя премина през страни като Индия и територии като Западна Индия, те комбинират елементи от интериорния дизайн от родината си и регионите, които са окупирали, за да създадат опияняваща комбинация от традиционното и екзотичното.

Естетично движение 1800-те до днес

Естетичното движение е бил начин радикално мислещите да изразя своята неприязън към настоящия повтарящ се интериорен дизайн. Ключът тук беил в практичността и функциите, които имат по-голямо значение преди красотата и естетиката.

Тоскански 1840-те до днес

Вземайки реплика от очарователната и успокояваща природа на Тоскана в Италия, фокусът на интериорния дизайн през този период е бил семпъл с нотки на лукс.

Изкуства и занаяти 1860г до 1910г

За да подчертаят противопоставянето си на масово произвежданите обикновени артикули поради иновациите на индустриалната революция, хората се обръщат към традиционните занаяти и класическите елементи, за да произвеждат обзавеждане.

Рустик от 1870-те до днес

Рустик (селският) интериорният дизайн се отличава с ръчно изработени мебели и големи, отворени стаи с дървени греди и колони.

Рустик декорът осигурява перфектната комбинация от успокояващ, безпроблемен и практичен дизай, функционален декор, съчетани заедно те създават топъл селски интериор. Естествените материали работят като основа и отправна точка за създаването на завиден селски декор за дома, използвайки автентичната красота на естествените материали, за да създадат уютно, приятно пространство.

Модернизъм 1880г - 1940г

Модернисткото движение подчертава простотата и яснотата на формата. Някои от водещите фигури в движението включват Mies van der Rohe, Le Corbusier и Eero Saarinen, чиито подписи, видяни в неговата вечно популярна маса Saarinen и стол Saarinen, са олицетворение на стила на дизайна.

Арт Нуво 1890г до 1920г

Ентусиазмът зад движението в стил Ар Нуво е в привличането на естествени силуети, получени от ботанически елементи, които придават на епохата нейните характерни извити линии и органични форми.

Колониално възраждане 1905г до днес

Популярно в САЩ и стимулирано от стогодишнината, Колониалното възраждане намира вдъхновение от неокласическия и грузинския исторически стил. Несъмнено най-популярният стил на времето до Втората световна война, някои смятат, че пускането на автомобила е помогнало да се предизвика интересът на хората към исторически местности, тъй като те са могли свободно да посещават документирани забележителности.

Еклектика от 1900 г. до днес

Еклектичният стил е свързан с хармонията и обединяването на различни стилове, съпоставяне на текстури и контрастни цветове, за да се създаде сплотена, красиво реализирана стая или помещение. И тъй като еклектичният интериорен дизайн е свързан с експерименти и игра, забавлявайте се със свободата, която той позволява.

Съвременен 1918г до 1950г

С фокус върху оскъдния интериор и смелите основни цветове, модерният интериорен дизайн избягва типично украсения и свръх декориран дизайн.

Баухаус 1920г - 1934г

Известно и до днес за своите велики, но минималистични и изящно изпълнени концепции, основан от немския архитект Валтер Баухаус, който също създава школата за изкуство и дизайн Bauhaus във Ваймар Германия, движението бързо създава някои от най-влиятелните архитекти, скулптори, графични дизайнери, производители на мебели и дизайнери от средата до края на 20 век.

Ар деко от 1920г до 1960г

Това движение се отличава с опияняваща смесица от дизайнерски стилове от началото на 20-ти век, включително конструктивизъм, кубизъм, модернизъм, Баухаус и футуризъм. Един от най-известните стилове на интериорен дизайн, Art Deco представлява модернизъм, ежедневен блясък и елегантност. Епохата залагаше много на изчистени линии, безпроблемни ъглови форми, смел цвят и стилизирани шарки като зиг-заг и оптични фигури. За допълнителен блясък, украсените украшения и металните повърхности също бяха отличителни белези на епохата.

Материалите, ��зползвани в интериорния дизайн в стил ар деко, са "хлъзгави" и отразяващи ежедневния блясък в дома. В този стил присъстват изобилие от метали; от злато до сребро, неръждаема стомана и хром. Те придават на всяка стая елегантно и луксозно усещане и могат да се използват навсякъде. Представете си модерна дневна в стил ар деко със златна масичка със стъклен плот, хромирани лампи и смел килим с геометрични шарки в черно, златно и бяло. Стъклото също е често използван материал в дизайна на ар деко; независимо дали това става чрез огледала, маси със стъклен плот, скулптурни елементи, ваза или лампа в стил ар деко, тъй като стъклото добавя елегантното усещане на стаята в този стил.

Средиземноморски от 20-те години до днес

За да предизвикат усещането за крайбрежните европейски страни, текстурите от теракота, камък и плочки са били силно представяни заедно с ковано желязо.

Сюрреализъм 1925г до 1930г

Сюрреалистите като известниte художници Салвадор Дали, Андре Бретон и Макс Ернст използваха това авангардно движение, за да освободят хората от техните асоциации на това, което е нормално и в крайна сметка предсказуемо в дизайна, музиката, изкуството и дори в интериорния дизайн.

Скандинавски модерен стил 1930-те до днес

Това движение подчертава красиво проектирани, практични обекти, които са едновременно и лесно достъпни, поради което движението остава популярно и до днес.

Принадлежащ към школата на модернизма, скандинавският интериорен дизайн е дизайнерско движение, характеризиращо се с фокус върху функционализма и простотата. Той също така включва използването на естествени материали, като кожа, дърво и коноп. Освен това, скандинавският интериорен дизайн често се влияе от връзката с природата, която съчетава естествени форми, абстракция и използването на природни елементи.

Преходен период, от 1950-те до днес

Преходният стил се отнася до комбинация от традиционни и модерни мебели идекоративни елементи, които ви дават повече свобода, когато желаете да украсите дома си с лекота. По същество преходният интериорен дизайн е комбинацията от различни дизайнерски стилове, събрани едновременно, за да се създаде сплотен дизайн в една стая.

Постмодернизъм 1978г - днес

Това движение се ражда като предизвикателство към това, което хората виждат като безвкусица на модернистичното движение. Една от основните му фигури беше италианският архитект и дизайнер Еторе Сотсас, с неговите игриви форми, абстрактни щампи и мощни цветни интериори.

Съвременни 1980-те до днес

Съвременният интериорен дизайн е класически, но напълно съобразен с момента и вечен, благодарение на лекото използване на декорация, за да гарантира, че никога няма да се чувства остаряло.

Докато съвременният декор може да се чувства студен, ограничаващ и минимален, съвременният стил е успокояващ и е с фокус върху архитектурни елементи, декоративни детайли, внимание към лаконич��ата цветова палитра, за да създаде топло пространство с нотка изтънченост.

Простотата, изчистените линии и играта върху текстурата са основни за постигането на перфектно балансиран дом в съвременен стил.

Източник: DecorAid

1 note · View note