deiphobahileev

[deiphobahileev]

Роберто Боланьо. Автопортрет

Роден съм през 1953-а, годината, в която умира Сталин и Дилън Томас. През 1973-а бях задържан в продължение на осем дни от военните превратаджии в моята страна и в гимназията, където бяха събрани политическите затворници, открих английско списание със снимки на къщата на Дилън Томас в Уелс. Аз си мислех, че Дилън Томас е умрял в бедност, а къщата ми се стори чудесна, почти като някаква омагьосана…

[deiphobahileev]

В сърцето на тишината на пладнето

Маслини изкачват върхаВ правилни благоговейни редициМириади цикади надават долуНепоносими бойни крясъциКосмосът на трептящата жега е амфитеатърВ нажежения пясък бликове прескачатС издължени членове на изящни членестоногиНескопени огненодишащи биковеЕдните помазват с елей младенецаДруги заглушават звънката му играТрети го забавляват със смъртоносни минойски салтаПо пътя на всяка красива плътТо е…

[deiphobahileev]

Незавършеният остров

Високо над синьожелезните вълниИзниква от недовършеното мореТова е незавършения остров Над самия микенски хребет На недовършена планина Сияещо бяло джудже не червен залезен гигантТова е незавършения остров Отново и отново самотен бетонСъс стърчаща ръждива арматураХилядолетни маслини млади смокини Папури �� човешки ръст Това е незавършения островМалки керемиденокафяви църквиТук таме със шпакловани…

[deiphobahileev]

Припомняме sub specie aeternitatis

При една вечна война, успоредна на путинската вечност, е добре от време на време, веднъж на пет или десет години да се напомня:След 24.02.2022 Русия е нацистка държава. От гледна точка на държавното устройство, на историята на московското государство, понятието рашизъм е коректно. Рашизмът е руската форма на нацизма.Путинска Русия създава в реално време в жанра на алтернативната история едно…

[deiphobahileev]

Историята на професор Амалфитано

Проф. Òскар Амалфитано (1942–?), чилийски литературовед и философ от италиански произход, е персонаж, който извървява дълъг меандричен път в рамките на корпуса от произведения на Роберто Боланьо. Първата му поява като протагонист е в Неволите на истинския полицай, последната – в 2666. Епизодично и мимоходом гласът на Амалфитано се мярка в хоровата част на Дивите детективи, захранвайки с идеи,…

[deiphobahileev]

Без заглавие. To be continued не сега

Вчера случайно бяхме в центъра на София, курсът на дъщеря ми в Сервантес приключи миналата събота и вчерашното излизане от махалата беше инцидентно. Маршрутът ни беше първо с трамвай № 20 (или 22, или 21, не си спомням) от Подуене до Операта. Още с влизането на мотрисата на Дондуков почнахме да забелязваме полицаи, всъщност дъщеря ми първа ги забеляза. Почнахме да спорим на колко метра са, аз…

[deiphobahileev]

Човекът слон

Използваше балсам за коса От сока на размразено месо Маркираше територията си Със станиолчета от дъвки Любимия й филм беше Човекът слон

[deiphobahileev]

Николай Заболоцки - Горското езеро (ІІІ)

Отново ми блесна в обкова от сън кристалната чаша вдън мрака със звън. През битки дървесни и вълчи сражения, Където насекоми пият сока от растения, Цветя където стенат, буйствайки стъбла израстват, Природата където хищна твари ръководи, Промъкнах се до тебе и замрях пред входа, Разгръщайки с ръце изсъхналите храсти. С венец от лилии, в украса от острици, Със суха огърлица от растения…

[deiphobahileev]

Николай Заболоцки - Горското езеро (Final Cut)

Отново проблесна в обкова от сън кристалната чаша вдън мрака със звън. През битки дървесни и вълчи сражения, Където насекоми пият сока от растенията, Цветя където стенат, буйствайки стъбла израстват, Природата където хищна твари ръководи, Промъкнах се до тебе и замрях пред входа, Разгръщайки с ръце изсъхналите храсти. С венец от лилии, в украса от острици, Със суха огърлица от растения…

[deiphobahileev]

Николай Заболоцки - Горското езеро

Отново проблесна в обкова от сън, кристалната чаша вдън горския мрак. През битки дървесни и вълчи сражения, Насекомите дето сока пият от растенията, Цветята дето стенат и буйствайки стъбла израстват, Природа дето хищна твари ръководи, Промъкнах се до тебе и замрях пред входа, Разгръщайки с ръце изсъхналите храсти. С вецец от лилии, в украса от острици, Със сух гердан от растителни свирки Лежеше…

[deiphobahileev]

Николай Заболоцки - Есенни знаци

Когато отминава ден и освещението природата не ще сама да избере, на есенни гори просторни помещения издигат се във въздуха, тъй чисти домове. В тях ястреби живеят, враните нощуват, и облаците призрачно отгоре чергаруват. Листата есенни, съсухреното вещество Постла земята. Недалеч видение: на четри крака и голямо същество върви, мучейки, към мъгливото селение. Бик, бик! Нима не си ти вече цар? На…

[deiphobahileev]

Николай Заболоцки – Есенни знаци VІІІ

И цялата природа леденее. Листът на клена сякаш мед звънти, ударил се във малко клонче. И ние трябва да го разберем: това е малък знак, пращан от природата, за да премине в друг сезон. 1932

[deiphobahileev]

Николай Заболоцки – Есенни знаци VІІ

Но ето иде вятър. Всичко било дотук тъй чисто, пространствено, и светещо, и сухо – то става рязко, неприятно и мъгливо, неразличимо. Вятярът подгонва дим, върти из въздуха, поваля купища листа, с барут взривява вцепенената земя.

[deiphobahileev]

Николай Заболоцки – Есенни знаци VІ

Бръмбар къщичката си между листата приотвори, подал рогца, навън поглежда, бръмбарът събрал е коренчета и в купчинка ги подрежда, и затръбява после в малкото си рогче, и скрива се отново сред лисата като богче.

[deiphobahileev]

Николай Заболоцки – Есенни знаци V

Архитектурата на есента. Разположението в нея на въздушното пространство, реката и горичка, разположението на животни и човеци, когато полетят във въздуха и пръстени, и гривнички, къдрички от листа и особената светлина – това ще изберем сред всички други знаци.

[deiphobahileev]

Николай Заболоцки – Есенни знаци ІV

Въртейки под клепача кръглото око Във низкото лети голяма птица. В движенията й се чувства отдалеч човек. Поне се той таи в зародиш между широките криле. Между листата бръмбар в къщичката да се прибере.

[deiphobahileev]

Николай Заболоцки – Есенни знаци ІІІ

Дух на есента, перото да владея дай ми сила! На въздуха в строежа – присъствието на алмаз. Бикът зад ъгъла скри се и слънчевата маса като кълбо мъгла над нас виси и крайчецът, трептейки, й кърви.