dushichka

[dushichka]

[dushichka]

кукла на конци

да си призная

колко слаба се чувствам

в ръцете ти

е сякаш

да се завържа с конци

и да оставя

да ги дърпаш ти

[dushichka]

каквото и да напиша

няма да е достатъчно

нито поетично

нито красиво

би изглеждало клиширано

с повтарящи се думи

от други

за други

ще бъде жалък опит за изкуство

не успявам да пиша за теб

ти сама по себе си

си поезия

[dushichka]

“Когато се приближаваме към един човек, винаги се отдалечаваме от друг.”

- “Басейнът”, (1977)

[dushichka]

разлика

не че не беше красива - беше,

но не колкото теб

и не че очите ѝ бяха с цвят

който не харесвам,

но не бяха с твоят

и когато лежах на гърдите ѝ

слушайки как сърцето ѝ тупти

разбрах, че ничие сърце

няма да бие за мен

както твоето

[dushichka]

когато усетя болка в гърдите си

взимам лист хартия и химикал

наливам си червено вино с цвят

на любимото ти червило

после цяла нощ пиша и пия 

за онези моменти

когато вместо в��ус на вино

вкусвах теб

и размазаното ти червило

по устните ми

[dushichka]

цвят за довиждане

последния цвят, който ще видиш 

преди тя да ти обърне гръб

е цвета на очите ѝ

след нейното довиждане

ще ти бъде просто сиво

[dushichka]

isn’t it sad when you can’t write 

when you don’t have a muse

your pages stay empty

for years and years

you are quiet like a night

those nights near the countryside 

spent alone in a complete dark

thinking about how you ended up like this

with empty pages and nothing to write

or to be exact 

no one to love 

[dushichka]

дано лятото да бъде мрачно

за да не се изкуша и да тръгна

към спомените от морето

че да се разхождаш сам по бреговете

било неизлечима болест

а тъгат�� можела да трае вечно

[dushichka]

само мислено да съществуваш

заникъде не стига

затова ще те запечатам

в безсмислена поезия

когато ми липсваш, ще я препрочитам

и писмено да съществуваш

пак заникъде няма да стига

но дори от мисълта да се изтриеш

в стиховете ще останеш вечен

[dushichka]

по план, трябваше да си до мен

и да градим бъдещето си заедно

вместо това си купих автобусен билет

за град, в който не искам да замина

свикнах да сменям адрес след адрес

преди време си имах дом с теб

но реших да го напусна

и оттогава не престанах да се скитам

из непознатите улици в чужди градове

които досадно ми напомнят

че хиляди километри ни разделят

а по план, трябваше да си до мен

[dushichka]

първата ми книга на теб ще посветя

всичките си стихове ще ти подаря

и въпреки че, поезията едва я сричаш

дано да разбереш - отдалече с думи те обичам

[dushichka]

някой ми каза, че е време да порасна

безсмислено било да се държа

за отдавна отминали неща

лесно беше, дори не помня къде ги захвърлих

оттогава ми е леко на душата

но признавам, теб не можах да пусна

не може да съществуваш в минало време

не и, докато си навсякъде около мен

и онази сянка, която ме преследва

сигурна съм, че е твоята

ти никога не си тръгваш напълно

все с нещо трябва да напомняш за себе си

не би понесла да бъдеш забравена

не ми пречиш, свикнах да си тук

и не тъжа, когато пак отиваш при друг

сянката ти вместо теб остава

четох, че от любовта се полудява

е, сигурно са прави

с призраци не може да се разговаря

а аз от години не спирам да го правя

[dushichka]

Построи си дом в сърцето ми,

но когато смени адреса

забрави да събереш багажа си.

[dushichka]

Беше от онази тайна и сладка обич,

която ти се иска да пазиш само за себе си

градиш всичко зад стени

и се надяваш никой да не се покатери

никой да не надникне

във вашия малък

изпълнен с толкова щастие,

свят.

[dushichka]

Понякога се чудя, колко ли щеше да е хубаво, ако просто

нахвърлям няколко дрешки в сака,

обуя старите маратонки,

взема всички спестени пари,

заминавайки някъде далеч,

в друг град,

а може би - друга държава

наемайки квартира,

в която ще се настаним

аз и едвам закърпената ми душа.

Понякога се чудя, защо все още

мислено се опитвам да избягам от теб?

- понякога се чудя, избягах ли наистина?

[dushichka]

искам

да посетя най-хубавите места

ръка за ръка с теб

да наблюдаваме красив залез от балкона на последен етаж, в някой не толкова луксозен хотел

да се наслаждаваме на чистият въздух, разхождайки се из някое планинско градче

да сме на плажа, след полунощ, сгушени на някой шезлонг, изучавайки нощното небе

да отидем на вечеря в лъскав ресторант, за да ядем по селски и всички да ни гледат странно

да ти подарявам цветя без повод и да се усмихваш глупаво, като в онези скучни романтични филми, които мразиш

звучи толкова клише

но не и

когато е свързано с теб