midtts

[midtts]

Търпение, спокойствие, лекота. Леко, момиче, бавно и хладнокръвно. Научи се да управляваш емоциите в себе си.

Обичаш? Обичай. Леко, деликатно, ненатрапчиво, искрено.

Плачеш? Плачи. Леко, мълчаливо, тихо, искрено.

Оставаш? Остани. Леко, непретенциозно, бодро и искрено.

Тръгваш ли? Тръгвай. Леко, без излишни думи, без да се обръщаш и нека бъде искрено.

[midtts]

Искам да разгадая сърцето ти. Криеш толкова много в него, а не го показваш.

Искам да докосна чувствата ти, да усетя вълнението ти, да наблюдавам емоциите ти.

Искам да те познавам, дълбоко, отблизо, завинаги.

За какво ми е друг свят, когато в теб намирам вселени.

Ако морето е низ от загадки, ти си океан.

И ако звездите побират студа, ти побираш звездите.

Ако очите са прозорец, към душата, твоите са бездна.

[midtts]

Всичко ми е наред. Докато не започна да мисля за онази неизживяна лятна любов. Която можеше да се развие по десетки сценарии - включително и тъжни. Но в съзнанието ми са само щастливите спомени, които ме карат да я идеализирам. Не съм нещастна, напротив дори. Не искам нищо повече. И все пак усещам, че живея със съзнание и тяло тук, а сърцето ми е другаде. Ако има сила, която подрежда пъзела накрая, нека получа и търпение. Защото вярвам, че ��сичко се случва тогава-когато. Когато си научен, когато си по-смел, когато си готов.

[midtts]

Ако някога, някъде,

пак се срещнем,

надявам се,

ако гледаш ме, гледам те

с поглед жаден,

надявам се,

ако искаш ме, искам те,

ненаситно,

надявам се,

ако ти си мой, аз съм твоя,

завинаги -

знаеш, надявам се.

[midtts]

“ПЛЮСОВЕ И МИНУС Ако днес си тръгнеш някой ден друга може да те превъзхожда. Да ме разбира по-добре, да не се сърди за дреболии, да се смее и на глупавите ми шеги, да не ми довършва всички изречения, да не ме учи да живея. Толкова плюсове, а да не тежат повече от единствения минус. Че не си ти.”

—   Димитър Калбуров (via thwinsx)

[midtts]

Пишех десетки редове за тях.

За теб мълча. Не знам какво да кажа, само чувствам.

[midtts]

Теория за относителността

Понякога минутите траят толкова дълго, все едно съм на гарата и чакам теб.

Понякога часовете са толкова кратки, все едно сме се видели да си кажем чао.

[midtts]

А знаеш ли какво е да имаш ръце покрити с бои? Знаеш ли какво е да имаш рафт с любими книги? А знаеш ли какво е да ставаш от сън но��ем ,за да напишеш сполучливите си рими? Знаеш ли какво е винаги да закъсняваш ,за да снимаш небето? А знаеш ли какво е изкуство? Знаеш ли колко е красиво?

[midtts]

“Искам да споделям всеки един красив момент” означава повече от обичам те. Аз искам да споделям всеки един красив момент с теб. Разбираш ли, повече от да те обичам е.

[midtts]

А очите му са сини океани

и безкрайно небе

и безброй звезди

и неописуемо щастие

и усмивка до уши

и огромно вълнение

и най-хубавото утро

и най-спокойната вечер

и най-дългото пътуване

и най-искрената обич

и целия ми свят на едно място.

[midtts]

И настъпи някакво време, в което не чакам да се обадиш, не чакам съобщението ти. И все пак, когато го получа ми става някак носталгично.

Това ли само имаш да ми кажеш? Това ли само имам да ти отговоря?

След всичко, което преживяхме...

шумно и мълчаливо

ясно и тотално объркващо

желано и нежелано

спокойно и страстно

детинско и пораснало

сълзи и смях

рани и усмивки

хаос и перфектност

Няма да настъпи времето, в което ще ни е ясно какво има помежду ни. Но дойде времето, в което го изтрихме. За жалост или пък за щастие.

[midtts]

И настъпи някакво време, в което не чакам да се обадиш, не чакам съобщението ти. И все пак, когато го получа ми става някак носталгично.

Това ли само имаш да ми кажеш? Това ли само имам да ти отговоря?

След всичко, което преживяхме...

шумно и мълчаливо

ясно и тотално объркващо

желано и нежелано

спокойно и страстно

детинско и пораснало

сълзи и смях

рани и усмивки

хаос и перфектност

Няма да настъпи времето, в което ще ни е ясно какво има помежду ни. Но дойде времето, в което го изтрихме. За жалост или пък за щастие.

[midtts]

Любим си ми когато спиш спокойно.

Любим си ми, когато усетя как ръката ти бавно се отпуска върху мен.

Любим си ми, когато отвориш леко очи за да видиш дали те гледам и се усмихнеш, когато разбереш, че го правя.

Любим си ми не само когато заспиваш до мен.

Любим си ми, когато си тук, когато те няма. Любим си ми.

[midtts]

Когато е тъмно, и заспивам сама,

когато отново не съм те чувала от мног�� време,

когато пак се върнат спомените ми с теб,

когато не мога да спра да мисля за усвката ти,

тогава ми липсваш до болка.

Когато-тогава пак ще бъдем щастливи.

[midtts]

За съжаление единственото нещо, което ме изпълва е липсата ти.

[midtts]

Ще помня този ден, когато не спря да вали...

Когато във моите мисли, разбира се, пак беше ти.

Когато видях те отново и времето в мен изясни -

когато ми се усмихна широко,

за теб само имам очи.

[midtts]

Искам много. Но не мисли, че е кой знае какво. Искам много от най-малките жестове - усмихвай ми се, често ме целувай и винаги ме гледай с топли очи. Изглежда просто, но всъщност е безумно сложно, когато прибавя и единственото си условие - бъди искрен.