simonsmilee

[simonsmilee]

А каква поезия се ражда от тази греховна любов! От тези игри на съдбата...

[simonsmilee]

Но не се раздели с жена си. Остана при нея. Колко плаках... Нямах сили да си тръгна, да го зарежа, да отида в чужбина.“ „Било е голяма любов“ − казах . А тя говореше, като че от друг свят: „Разделяхме се бурно, отново се събирахме пламенно. Заклевахме се, че докато сме живи, ще сме заедно. Все скришом и тайно. Знаех, че той няма да я напусне никога, и продължавах. Сега си мисля, че сбърках − трябваше да избягам от тази любов. Животът ми можеше да бъде много по-пълен и богат с човек, свободен открито да ме обича. А бях все сама.

[simonsmilee]

Ако има едно нещо, което научих от срещите с хора, които обичаш, то е, че любовта се превръща в избор. Ти доброволно ги избираш във всяка една секунда, във всеки час от деня.

Приказките не представят правилно нещата. Често ни учат, че любовта е чувство, но чувствата са тленни и ненадеждни. Чувствата не са реалния източник на подкрепа – нито за вас, нито за вашия партньор. Една връзка не може да бъде определена от нещо толкова непредсказуемо, като вашите чувства или емоции в конкретния момент.

Ето защо любовта е избор и аз избирам да съм с теб. Избирам да те обичам въпреки страха, който изпитва сърцето ми. Избирам да те ��опусна до себе си независимо от нещата, на които ме е научило миналото. Избирам да поставя сърцето си в твоите ръце с надеждата, че няма да го разбиеш. Избирам да вярвам, че ти ще бъдеш верен и че няма да ме нараниш умишлено. Независимо от кирливите ти ризи – страхове, несигурности или съмнения – аз пак ще избера именно теб. Избирам да те избера, защото сърцето ми знае, че съм извадил късмет с теб.

Избирам да бъда уязвима и да допусна някого в моето охранявано и здраво затворено сърце. Избирам да издялкам треските си и да излекувам раните си, причинени от другите, защото искам да мога да те избера с цялото си сърце. Избирам да се излекувам, за да не се налага ти да носиш моя [емоционален] багаж – моите съмнения и страхове.

Избирам да се будя всяка сутрин в 4:00 ч, за да гледам изгрева, защото искам да узная защо харесваш изгревите толкова много. Избирам да те придружавам на всяко приключение, защото знам, че понякога се чуваш самотен и не искам никога повече да изпитваш това чувство. Избирам да изпробвам заедно с теб любимите ти ресторанти, защото знам, че езикът на любовта за теб е качествено прекараното време. Избирам да те подкрепям във всяко едно начинание и да успокоявам твоите несигурности и тревоги, защото ти избра да сториш същото за ��ен.

Ти си всичко за мен и не заслужаваш полуобич заради постоянно променящите се чувства. Нещата са много прости – избирам да бъда с теб. Защото любовта е избор

[simonsmilee]

Ако те тегли на някъде, отивай.

Има нещо твое там.

Дали е сърце,

дали урок,

дали съдба,

ще разбереш после.

Сега върви накъдето те дърпа душата.

- Любомира Димов

[simonsmilee]

Човек откаже ли се от това, което сърцето му иска

Нито храната му е вкусна

Нито живота му е сладък

[simonsmilee]

Тя е онази мечта, която никога няма да прегърна, но винаги ще нося в сърцето си. Очите й са като светлината на изгрева – близки и топли, но недостижими, а усмивката й е като миг от вечността, в който времето спира. И макар да знам, че никога няма да бъде до мен, любовта ми към нея ще остане - тиха, постоянна и вечна, като спомен за една звезда, която огрява нощите ми.

[simonsmilee]

Няма да съм аз

Всеки път, в който я погледнеш,

ще виждаш мен.

Всеки път, в който я докоснеш,

ще усещаш мен.

Всеки път, в който копнееш да съм аз,

ще бъде просто тя.

Всеки път от тук нататък

няма да съм аз.

- Л.Л.

[simonsmilee]

Той ме убеди, че е Бог.

Но след цялото това време се оказа,

че лежа в прегръдките на Дявола.

-Л. Л.

[simonsmilee]

Той търсеше спасение,

а единственото му спасение бях аз.

И така се гонехме в кръг,

без нито единия да настигне другия. 

[simonsmilee]

И когато твоят мъж дойде да пълзи пред теб… защото, ако знае каква жена си е хванал, ще направи именно това… дай му шанс.

— Да му дам шанс? Помислих, че ще ми кажеш да му направя още една дупка в задника. Защо…?

— Натрупала си доста недоверие заради другите , но трябва да осъзнаеш, че не си като тях. Животът ти е такъв, какъвто си го направиш, и все още се надявам този мъж да те заслужава. Дай му шанс да попълзи. Характерът на един мъж става много ясен, когато осъзнае, че е на път да изгуби най-хубавото нещо в живота си.

[simonsmilee]

Въпреки всички твои скептични усмивки, цялото ми същество очаква бъдащето като непременно хубаво. В живота ми до сега нямаше нито красота, нито щастие. Все пак аз не мога да не вярвам, че в живота има не­пременно дни на красота и на щастие. За тия дни живея до сега и живея още. Инък аз не бих имала смелостта да живея. .. И тъй — разбра ли добре ? Аз чакам и се надявам. Ако съм пра­вата аз — един ден ще повярваш в същото и ти — и ний ще бъдем щастливи. Ако си прав ти — значи всичко е тъй безсмислено като до сега — и безсмислено — за винаги — и няма смисъл да се живее. Тогава няма да се живее повече и свър­шено. . .“

[simonsmilee]

Понякога се чудя... как хора, на които си дал най-доброто от себе си, могат да си тръгнат, сякаш никога не си съществувал. Как някой, който си прегръщал с любов, може да ти обърне гръб със студенина, която прорязва като нож.

Не, не искам обяснения. Не искам извинения. Искам само спокойствието, което ми отнеха. Искам обратно сърцето си – такова, каквото беше, преди да бъде наранено. Но знам, че няма да го получа.

Животът ми показа, че не всички усмивки са искрени. Не всички прегръдки са безопасни. И не всяка любов е чиста. Някои хора идват, за да те съкрушат, не за да те обичат. И когато си на дъното, осъзнаваш истинската стойност на тишината. Тя никога не лъже.

Не мразя. Не търся мъст. Просто затварям страницата. Оставям всичко в ръцете на съдбата, която рано или късно винаги намира начин да възстанови баланса. А аз? Аз ще се науча да обичам себе си по-силно, отколкото съм обичала някога друг.

[simonsmilee]

За какво ти бях... не знам...

Може би бях лек за дългонощия.

Бях ти хапче против тишина

и утеха, че те има още.

Бях безобична и само ей така...

Глас от нищото. И просто нищо.

Бях лекарство "Антисамота".

И искра във празното огнище.

Можех да остана, знаеш ли...

Можеше да бъде по-различно.

Само че побърза и сгреши

да говориш за любов и за обичане.

Няма шанс. Ти каза - няма шанс.

Аз това отдавна си го знаех.

Само че повярвах, за това

някак си прибързано мечтаех.

Нищо. Сигурно е трябвало така

пак да падам от високото.

С тези мои глупави крила

просто съм объркала посоките.

Ще ми мине. А на теб - по-бързо.

Аз съм просто вятър и мъгла.

Всеки сам по пътя си ще тръгне.

Суета е всичко...суета.

[simonsmilee]

ХОРАТА НАРЦИСИ ОКОЛО НАС

Древногръцкият юноша Нарцис се влюбил в своето отражение и загинал от тази безответна любов. В живота обаче заради нарцисите страдат заобикалящите ги хора.

Съществува здравословен егоизъм, който се съчетава с амбициозност и увереност в себе си, но когато усещането за собственото величие възниква на празно място, а собствените интереси са единствените, които влизат в сметката, вече е патология.

Психиатрите в такива случаи говорят за нарцистично разстройство на личността, което не е баналният егоизъм. Всъщност нарцисите усещат, че е недооценено собственото им величие, което ги прави нещастни и те често страдат от депресии и не са устойчиви на стрес.

Нарцисите трудно създават нормални отношения, тъй като са лишени от способността да съчувстват, не умеят да се довeряват, страхуват се да проявяват емоциите си. Нямат успехи и в трудовата дейност, тъй като не я довършват докрай, не умеят да слушат, хвърлят вината върху други.

Нарцисът се мята – от чувството за собствено величие до пълното обезценяване на себе си. Той има болезнена нужда от възхищението на другите и най-малката критика възприема агресивно.

Нарцисизмът обикновено се развива в млада възраст. Често причината за него е родителското отношение към децата:

Прекомерна, необоснована похвала, всепозволеност;

Строга критика, завишени изисквания, липсата на безусловна любов, които създават у детето стремежа да заслужи признание и страх да бъде отхвърлено от най-скъпите му хора;

Насаждане на родителските амбиции у детето, като се игнорират интересите му;

Склонността на родителите да манипулират; децата лесно ги копират;

Поставяне на кариерния успех като връх пред другите приоритети в живота;

Непоследователно поведение на родителите: когато един ден се карат на детето за нищо, а на другия ден проявяват ласка за същото.

Трудно се живее с нарцис

Той манипулира, склонен е към емоционално насилие, обвинява другите за всичко, колкото и любов да получава, все му е малко.

Психотерапевти твърдят, че нарцисизмът се лекува с продължителна индивидуална и групова психотерапия.

Типове нарциси

Типът Карлсон (открит тип): отличава се с демонстративно, детско, самохвално поведение. Той е най-безобиден от всички типове нарцис.

Вторият тип нарцис е депресивен, расте обикновено в семейство с нарциси; от този тип нарциси се получават неуспешни хора и социопати, страхливи и неуверени в себе си.

Типът царицата от „Приказката за мъртвата царица“. Токсичен тип. Най-разрушителният от всички типове, жесток манипулатор и насилник, който се отнася към близките си ту с ласка, ту с унижение. Най-много нарциси от този тип се срещат сред мъжете, особено страдащите от алкохолизъм и други зависимости.

Ако човек има пет от тези девет симптома, е нарцис.

1. Натрапчиви мечти за слава и успех.

2. Чувството за особена важност. Държи се високомерно и надценява значението си в живота на заобикалящите го хора.

3. Усещане за собствената уникалност, избраност.

4. Постоянна потребност от признаване и възхищение.

5. Пълно неприемане на критика, липса на самоирония.

6. „Всички сте ми длъжни“ – за всяка дреболия чакат благодарност и ако не я получат, забъркват скандал или спотайват обида.

7. Манипулират околните.

8. Липсва му на емпатия.

9. Болезнена завист към чуждите постижения.

[simonsmilee]

Тя беше леко чалната в главата, гледаше те тъжно, после се смееше, правеше грешки, после си плащаше за тях. Тя беше ураган! От онези с човешките имена, след които ти не си същия, помита те, променя те, тя беше бялата овца сред стадо черни, забелязваш я отдалече, но те е страх да я приближиш, защото е различна, тя не съдеше на хората греховете, а човъркаше в душите им, за да открие причината, поради която са станали лоши. Тя бе просто жена, пък толкова гадна, добра, мръсна, чиста, как да ти я опиша? Не знам, ала ми се искаше да има повече красиви бедствия като нея.

[simonsmilee]

,, - Не разбираш, ангелче. Няма да се получи. Вярата ти в хората, в любовта, в мен, тя е напразна. Не съм човека, който те срещна преди години.

- Не си, така е. И именно в тези моменти се разбира дали наистина обичаш някой. - отговори тя тихо, а сивите й очи се отклониха от сините му. - Да обичаш някой не означава да обичаш просто тук и сега. Истинската любов е да обичаш някой с цялото знание че утре, другата седмица, след 10 години, той ще се промени. Защото човек се променя със или без любов. Просто единия път, който ще се върви е по-тъмен и самотен от другия. За да обичаш наистина ти трябва сила, не небесно чудо. "

Лора Н

,, Летни ангели"

[simonsmilee]

“Тя се бе досетила, че поривът на моята страст бе именно отмъщение, ново унижение за нея и че към одевешната ми, почти безпредметна омраза се е прибавила сега вече лична, завистлива омраза към нея… А впрочем не твърдя, че тя бе разбрала ясно всичко това, но затова пък напълно разбра, че аз съм отвратителен човек и главното… не съм в състояние да я обичам.”

— Из ‘’Записки от подземието’’ Фьодор Достоевски