#Васил Вълев

[vprki]

На учителя Васил Вълев с любов от порасналите му ученици

Васил ни научи, освен на можене и на морал – един изключително самодисциплиниран човек, топъл, отговорен. Научи ни, че преди изкуството да  е естетика, то е етика и отговорност. Бяхме деца, когато Васил правеше акварел до нас и мъчейки се с боята и с формата, която как да нарисуваме пейзаж с водни боички, гледайки майсторът какво прави. Споделя проф. Станислав Памукчиев за изложбата акварел „Стъпки във времето – поколения“ посветена на проф. Васил Вълев в гале��ия „Арте“.

Експозицията включва творби на Васил Вълев (1934-2021) и неговите ученици от Художествената гимназия Милко Божков, Свилен Блажев и Станислав Памукчиев, вече ярки фигури в съвременното ни изобразително изкуство.

Станислав Памукчиев продължава: „Васил просто взе една щипка пясък от една купчинка, която имаше до него и поръси по листа и се получи много по-сложна структура на повърхнината. След много години разбрах, че това е отключващ момент за мен и цялата ми живопис се разви по този начин – на земята, с разливане и с поръсване на материалите. Трябваше да минат години, за да разбера колко дълбоко се е принтирало това в мен.“

Станислав Памукчиев

Изкуствоведката Анелия Николаева представя изложбата като разказва: „Изложбата има своя предистория. Приживе самият проф. Васил Вълев имаше идея да направи изложба със свои ученици. Много хубаво е, че Станислав Памукчиев я възроди, но най-интересното, според мен, е събирането на четирима доста различни по художествен профил художници.“

В текста си към експозицията тя пише: “Идеята, както подсказва и насловът „Стъпки във времето – поколения“, е да се потърсят приемствеността между генерациите в българското изкуство и пътищата, по които традициите остават живи. Среща си дават един учител и трима негови ученици от времето на 60-те години в Софийската художествена гимназия. Днес техните имена не се нуждаят от специално представяне. Милко Божков, Станислав Памукчиев и Свилен Блажев отдавна са се утвърдили с мащаба на творческото си присъствие. Васил Вълев (1934 – 2021), дългогодишен професор в Художествената академия, има значителни заслуги за развитието на българската акварелната живопис от втората половина на ХХ век.

Акварели на Васил Вълев на изложбата в галерия "Арте"

Но кое споява в настоящата експозиция тези така различни като профил художници? Акварелите на Васил Вълев остават свързани с видимия свят, за разлика от почти абстрактните работи на Свилен Блажев, които с характерния замах на жеста, дори в камерния си формат на листа са смели и експресивни. Естетизиращата линия, определяща късното творчество  на Милко Божков умозрително сякаш води и тук по тънките граници между рисунка и живопис. Сложно и интелектуално наситена отново е играта с акварелното петно при Станислав Памукчиев. Четири различни посоки и все пак ги свързва преди всичко споделеното начало в края на 60-те – първите стъпки, уроците, преоткриването на света с младежката дързост, но с доверие към учителските напътствия, и най-вече – с абсолютната отдаденост и безкомпромисност, основния и добре научен урок. В годините 1967 – 1969, за младия учител Васил Вълев това е първи випуск в Гимназията. Учебните практики са посветени на рисуването и с особена интензивност на акварела. Изложбата днес не случайно показва само работи в тази техника.

Акварели на Васил Вълев на изложбата в галерия "Арте"

Именно Васил Вълев, с пиетет към големия български акварелист Никола Маринов (1879 – 1948) и убедеността си в качествата на акварела като пълноценна и самостойна техника на живописта, се превръща в негов апологет и популяризатор. Не само се утвърждава като един от майсторите на акварела в съвременното българско изкуство. Значим резултат от усилията му в посока на ново мислене са инициирането на големите художествени форуми за акварел в Търговище Международния пленер и Националните акварелни изложби.“

Благодарение на галеристката на „Арте“ Гергана Борисова имаме възможност в създадения видеоканал на галерията да откриваме и преживяваме не само експозицията, но и споделеното от художниците. Тези видео разкази остават и като стойностни артистични документи за времето в контекста на културния ни пейзаж.

Акварели на Станислав Памукчиев на изложбата в галерия "Арте"

Но да се върнем към конкретната изложба, провокирала Станислав Памукчиев да изрази почитта си към учителя много лично: “Събира ни Васил в една изложба, която отдавна беше замислена. Събира ни мокрият лист с течащата вода, с цветното петно, което ни дава тласък. Художникът винаги мисли с материала в ръцете си, а акварелът е най-живият материал, който съдържа в себе си парадокса на случайността, на грешката…И художникът е поставен в един режим на контрол, овладяване на хаоса и постигане на формата. Да извлечеш от цветното петно форма и да я изобразиш е само по себе си предизвикателство. На всичко това ни научи Васил.“

Васил Вълев, 2021 в галерия "Арте"

Експозицията представя не само акварели на четиримата ярки автори, но в тяхното присъствие в пространството на галерията чуваме и техния разговор реален или нереален сега и преди…Припомняме, че през април 2021 в „Арте“ бе изложбата „Васил и Бисера. Фамилия Вълеви“ – акварели. Тогава художникът в последната си изложба приживе заедно с дъщеря си художничката Бисера Вълева /на водещата снимка със Станислав Памукчиев – б.а./ казва за другите трима, участници в настоящата на същото място: „Много талантливи ученици. Доставяше ми удоволствие да контактувам с тях.“

Милко Божков на изложбата си в галерия "Арте", 2023

С днешна дата Милко Божков споделя за учителя Васил Вълев: „Започвахме с акварел по тези практики и основно рисувахме с акварел. Ама рисувахме като изтървани, ама изтървани, наистина. В практиките си в Мелник заедно си спомням във втори курс – акварел – Никола Маринов, Джоузеф Търнър (1775-1851), си казах „никога няма да пипна масло!“. Толкова бяхме влюбени в акварела, благодарение на Васил. Когато работя акварел ми трябват два месеца да се подготвя, то е като джем сешън в джаза. Започваш го и почва да те води той.

Акварели на Милко Божков на изложбата в галерия "Арте"

Васил Вълев беше единственият, който рисуваше с учениците. Правеше конферанси, ние работехме много, а той работеше още повече. Той ни заплени за акварела. Пряка връзка на работите ни имахме с Васил – моите, на Станислав и Свиката (Свилен Блажев) – били сме деца.“

Свилен Блажев по своему описва онова време: „Представи си малки пиленца току-що разперили крилца и с едни големи черни папки, вътре пълни с едни картони по 13 ст., български, които бяха най-добрите тогава. Акварелът с марка „Ленинград“ или „Нева“, в по-лошия случай, четка Таленс 10-и или 16-и номер. И сутрин ни отварят клетката и ни пускат.

Акварели на Свилен Блажев-Свиката на изложбата в галерия "Арте"

Целта е вечерта да се върнем с пълни папки. Целият ден ние сме сами или в добрия случай по двама или трима летим по своя път и ка��аме тук-там да направим по един акварел, разбира се, защото строгият поглед на Васил Вълев ни очакваше. Всички треперехме, не знаехме какво ще се случи. Отваряме папките и всеки един от нас показва пред другите на конферанс това, което е направил. Ако всичко това, което показвахме пред другаря Вълев и нашите съученици, вече можехме да си легнем и да спим.Сутринта никой не се интересуваше дали си ял, дали си спал, как си тръгнал. Всичко това се повтаряше по същия начин 10 или 15 дни. И така този полет минаваше през цяла България. Разказвам това, защото всичко това възпитава силни характери в тези малки пиленца да станат силни и здрави птици през изкуството и през живота.“

Тогава на тези практики младият учител Васил Вълев им открива невероятните възможности на акварела и рисуването. Те нито за миг не го забравят и досега не само като прекрасен преподавател, но и като личност с преживяванията от учебните практики с юношеските вълнения, с неподправения си ентусиазъм, че избират пътя си на художници.

Свилен Блажев на изложбата си в галерия "Арте", 2022

„Сега, когато съм на 70 и… много съм благодарен на Васил, защото не знам какво щеше да се случи с мен без него. Благодарен съм на силни български художници, които бяха наши учители по пътя и да изкажа чувство на благоговение и обич към тях.“ Споделя Свилен Блажев-Свиката…

А Милко Божков в пространство на „Арте“ казва с възторг: „Като гледам творбите на Васил Вълев – възхита. Той не беше от най-известните, не е бил на гребена вълната, но той беше художник, който дълбаеше надълбоко – и в акварела, и в маслото. Поклон и респект пред неговото творчество. Чудесно стана това сбиране на трима ни заедно с учителя.“

Акварел на Васил Вълев

По своя си начин Станислав Памукчиев емоционално обобщава: „Изключително вълнуващо е и благодаря на Гергана (Борисова) за възможността в пространството на „Арте“ да сме отново заедно по много интересен и красив начин. Единствено в изкуството покойните и живите може да са заедно. Сега Васил е с нас и е по-жив от всички!“

В годините сме публикували много текстове с прекрасни снимки от талантливите и незабравими творчески изяви на забележителните артисти Милко Божков, Свилен Блажев и Станислав Памукчиев. Сега отдаваме почит и възхищение към техния любим учител…

Изложбата „Стъпки във времето – поколения“ посветена на проф. Васил Вълев в галерия „Арте“ продължава до 4 юни. ≈

Текст: Зелма Алмалех

Снимки: Стефан Марков

[mihaylovblog]

04.02.1994 г. – Премиера на българския игрален филм "Граница" на режисьорите Христиан Ночев и Илиян Симеонов, по сценарий на Емил Тонев, Илиян Симеонов и Христиан Ночев. Оператор е Пламен Антонов. Музиката във филма е композирана от Теодосий Спасов. Художник е Георги Тодоров-Жози. В ролите: Чочо Попйорданов, Елена Петрова, Мариан Вълев, Наум Шопов, Николай Урумов, Христо Димитров-Хиндо, Кръстю Лафазанов, Мариус Куркински, Васил Василев-Зуека, Евгений Джуров, Стефан Денолюбов, Иван Панев, Огнян Желязков, Пламен Бакърджиев, Ути Бъчваров, Ивайло Палмов, Огнян Желязков, Христо Димитров-Хиндо и др.

[mihaylovblog]

04.02.1994 г. – Премиера на българския игрален филм "Граница" на режисьорите Христиан Ночев и Илиян Симеонов, по сценарий на Емил Тонев, Илиян Симеонов и Христиан Ночев. Оператор е Пламен Антонов. Музиката във филма е композирана от Теодосий Спасов. Художник е Георги Тодоров-Жози. В ролите: Чочо Попйорданов, Елена Петрова, Мариан Вълев, Наум Шопов, Николай Урумов, Христо Димитров-Хиндо, Кръстю Лафазанов, Мариус Куркински, Васил Василев-Зуека, Евгений Джуров, Стефан Денолюбов, Иван Панев, Огнян Желязков, Пламен Бакърджиев, Ути Бъчваров, Ивайло Палмов, Огнян Желязков, Христо Димитров-Хиндо и др. Снимка: www.bnt.bg

[mihaylovblog]

04.02.1994 г. – Премиера на българския игрален филм "Граница" на режисьорите Христиан Ночев и Илиян Симеонов, по сценарий на Емил Тонев, Илиян Симеонов и Христиан Ночев. Оператор е Пламен Антонов. Музиката във филма е композирана от Теодосий Спасов. Художник е Георги Тодоров-Жози. В ролите: Чочо Попйорданов, Елена Петрова, Мариан Вълев, Наум Шопов, Николай Урумов, Христо Димитров-Хиндо, Кръстю Лафазанов, Мариус Куркински, Васил Василев-Зуека, Евгений Джуров, Стефан Денолюбов, Иван Панев, Огнян Желязков, Пламен Бакърджиев, Ути Бъчваров, Ивайло Палмов, Огнян Желязков, Христо Димитров-Хиндо и др.

[mihaylovblog]

04.02.1994 г. – Премиера на българския игрален филм "Граница" на режисьорите Христиан Ночев и Илиян Симеонов, по сценарий на Емил Тонев, Илиян Симеонов и Христиан Ночев. Оператор е Пламен Антонов. Музиката във филма е композирана от Теодосий Спасов. Художник е Георги Тодоров-Жози. В ролите: Чочо Попйорданов, Елена Петрова, Мариан Вълев, Наум Шопов, Николай Урумов, Христо Димитров-Хиндо, Кръстю Лафазанов, Мариус Куркински, Васил Василев-Зуека, Евгений Джуров, Стефан Денолюбов, Иван Панев, Огнян Желязков, Пламен Бакърджиев, Ути Бъчваров, Ивайло Палмов, Огнян Желязков, Христо Димитров-Хиндо и др. Снимка: www.bnt.bg

[mihaylovblog]

04.09.1976 г. – Премиера на българския сериен филм „Реквием за една мръсница“ на режисьора Милен Гетов по сценарий на Богомил Райнов от едноименния му роман. Оператор е Христов Вълев. Музиката във филма е композирана от Иван Игнев. Художник на постановката е Недю Недев. В ролите: Коста Цонев, Йосиф Сърчаджиев, Сашка Братанова, Росица Данаилова, Петър Чернев, Доротея Тончева, Пенка Цицелкова, Иван Налбантов, Красимира Дренска, Николай Атанасов, Добри Добрев, Петър Вучков, Дамян Антонов, Джоко Росич, Явор Милушев, Леда Тасева, Северина Тенева, Минка Сюлеймезова, Красиир Ризов, Вельо Горанов, Атанас Найденов, Андрей Чапразов, Васил Михайлов, Антония Чолчева, Владимир Русинов, Иван Андонов, Георги Ставрев, Димитрина Савова, Иван Джамбазов и др.

[mihaylovblog]

04.09.1976 г. – Премиера на българския сериен филм „Реквием за една мръсница“ на режисьора Милен Гетов по сценарий на Богомил Райнов от едноименния му роман. Оператор е Христов Вълев. Музиката във филма е композирана от Иван Игнев. Художник на постановката е Недю Недев. В ролите: Коста Цонев, Йосиф Сърчаджиев, Сашка Братанова, Росица Данаилова, Петър Чернев, Доротея Тончева, Пенка Цицелкова, Иван Налбантов, Красимира Дренска, Николай Атанасов, Добри Добрев, Петър Вучков, Дамян Антонов, Джоко Росич, Явор Милушев, Леда Тасева, Северина Тенева, Минка Сюлеймезова, Красиир Ризов, Вельо Горанов, Атанас Найденов, Андрей Чапразов, Васил Михайлов, Антония Чолчева, Владимир Русинов, Иван Андонов, Георги Ставрев, Димитрина Савова, Иван Джамбазов и др. Колаж: скрийншот

[mihaylovblog]

ЧРД на българската актриса Йорданка Кузманова (16.08.1938)! Тук заедно с Иван Кондов в откъс от българския сериен филм „Семейство Калинкови”, 1966 г. на режисьорите Димитър Захариев, Лиляна Пенчева, по сценарий на Николай Хайтов и Йордан Радичков. Оператори са Васил Керанов, Христо Тотев, Христо Вълев, Стефан Кебапчиев, Ненчо Червенков, Здравко Добрев, Георги Карайорданов и Йордан Стоянов.

[mihaylovblog]

101 г. от рождението на българската актриса Кунка Баева (1922 – 2007). Тук заедно с Георги Черкелов в сцена от българския сериен филм "Семейство Калинкови", 1966 г. на режисьорите Димко Захариев, Лиляна Пенчева, по сценарий на Николай Хайтов и Йордан Радичков. Оператори са Васил Керанов, Христо Тотев, Христо Вълев, Стефан Кебапчиев, Ненчо Червенков, Здравко Добрев, Георги Карайорданов и Йордан Стоянов. Художник е Христо Тодоров, а редактор на филма Христо Леонтиев.

[mihaylovblog]

04.02.1994 г. – Премиера на българския игрален филм "Граница" на режисьорите Христиан Ночев и Илиян Симеонов, по сценарий на Емил Тонев, Илиян Симеонов и Христиан Ночев. Оператор е Пламен Антонов. Музиката във филма е композирана от Теодосий Спасов. Художник е Георги Тодоров-Жози. В ролите: Чочо Попйорданов, Елена Петрова, Мариан Вълев, Наум Шопов, Николай Урумов, Христо Димитров-Хиндо, Кръстю Лафазанов, Мариус Куркински, Васил Василев-Зуека, Евгений Джуров, Стефан Денолюбов, Иван Панев, Огнян Желязков, Пламен Бакърджиев, Ути Бъчваров, Ивайло Палмов, Огнян Желязков, Христо Димитров-Хиндо и др.

[mihaylovblog]

04.02.1994 г. – Премиера на българския игрален филм "Граница" на режисьорите Христиан Ночев и Илиян Симеонов, по сценарий на Емил Тонев, Илиян Симеонов и Христиан Ночев. Оператор е Пламен Антонов. Музиката във филма е композирана от Теодосий Спасов. Художник е Георги Тодоров-Жози. В ролите: Чочо Попйорданов, Елена Петрова, Мариан Вълев, Наум Шопов, Николай Урумов, Христо Димитров-Хиндо, Кръстю Лафазанов, Мариус Куркински, Васил Василев-Зуека, Евгений Джуров, Стефан Денолюбов, Иван Панев, Огнян Желязков, Пламен Бакърджиев, Ути Бъчваров, Ивайло Палмов, Огнян Желязков, Христо Димитров-Хиндо и др. Снимка: www.bnt.bg

[mihaylovblog]

04.09.1976 г. – Премиера на българския сериен филм „Реквием за една мръсница“ на режисьора Милен Гетов по сценарий на Богомил Райнов от едноименния му роман. Оператор е Христов Вълев. Музиката във филма е композирана от Иван Игнев. Художник на постановката е Недю Недев.

В ролите: Коста Цонев, Йосиф Сърчаджиев, Сашка Братанова, Росица Данаилова, Петър Чернев, Доротея Тончева, Пенка Цицелкова, Иван Налбантов, Красимира Дренска, Николай Атанасов, Добри Добрев, Петър Вучков, Дамян Антонов, Джоко Росич, Явор Милушев, Леда Тасева, Северина Тенева, Минка Сюлеймезова, Красиир Ризов, Вельо Горанов, Атанас Найденов, Андрей Чапразов, Васил Михайлов, Антония Чолчева, Владимир Русинов, Иван Андонов, Георги Ставрев, Димитрина Савова, Иван Джамбазов  и др.

[vprki]

Критичен поглед: Големи изложби в по-малките частни галерии

Освен големите кураторски изложби в Софийска градска художествена галерия, Националната галерия, галериите на СБХ, в столицата могат да се видят и доста интересни експозиции в по-малките частни галерии. В някои случаи те надхвърлят обикновеното търговско предлагане, а се опитват по свой собствен начин да заявят своето присъствие и специфика. При това не само в пазарната ниша, а като културно – образователен процес.

Една от изложбите, която заслужава специално внимание е „Формат 30/30” в столичната галерия „Астри”. Тази година е нейното 17-то издание. Проектът е по идея на галеристката Вихра Пешева. Преди години тя решава да организира изложба в този формат и заради размерите на галерията. И тя не само става напълно подходяща за това пространство, но и е своеобразна провокация към някои от най-изявените български художници, които с удоволствие се включват всяка година. Тази година, както и в много от предишните издания на „Формат 30/30”, участват над 100 съвременни художници. Моментното впечатление от съвременната българска живопис е доста фрагментарно, но и в достатъчно висока степен представително. Разглеждайки из��ожбата, дори човек незапознат  с изкуство, може да добие представа и култура за различни поколения български художници, направления  и стилове.

17-тото издание на „Формат 30/30” в галерия „Астри”

Забележителното е, че формално непроменената седемнадесет години изложба, всеки път е различна, носи различен дух, различна светлина и общо излъчване. Композирането на общото пространство на галерията е в името на равновесието и хармонията между отделните картини, отделните послания на авторите и тяхното съзвучие като цяло. За първи път в пространството на галерията е организирано депо или хранилище на картини във формат 30/30. Картините могат да бъдат извадени и показани допълвайки образа на съответния художник с информация за минали творчески периоди или доразкриват творческия му потенциал с по-богата колекция от негови картини. Разглеждането на изложбата е колкото познавателно, толкова и естетическо преживяване.

Участват художници от различни поколения: от родените през 30-тте години: Проф. Васил Вълев, Иван Кънев, Светослав Чернев, до най-младия участник в изложбата Явор Костадинов, роден 1993 г. В изложбата са картините на професорите от Художествената академия Андрей Даниел, Десислава Минчева, Греди Асса, Ивайло Мирчев, на знаковите имена Милко Божков и Захари Каменов. Голямо внимание получават картините за забележителни творци като: Антоанета Елефтерова, Антон Гошев, Александрия Макова, Веселин Дамянов - Вес, Георги Пасев,  Дарина Златарева, Димитър Каратонев, Николай Янакиев, Долорес Дилова, Любен Генов, Васил Василев, Владимир Пенев, Кольо Костов, Красимира Михайлова, Мариана Маринова,  Здравко Палазов, Иван Милушев, Никола Енев, Пламен Русев, Румен Читов, Чавдар Петров, Спартак Паскалевски, Светла Косева, Стели Грънчаров, Цветан Тимотеев, Христо Христов, Георги Атанасов. Има редица имена от по-младите поколения, които интересуващият се зрител следи и цени: Гергана Минкова, Елена Георгиева, Живка Маринова, Милчо Костадинов, Йордан Тодоров, Калиа Калъчева, Мария Райчева, Месрур Сабит, Момчил Георгиев, Стилияна Узунова, Петя Денева, Теодора Дочева, Яна Любенова. Изложбата продължава до 29 януари 2019.

Преди време в разговор за „въпреки.com” галеристката Вихра Пешева каза: „Моята посока е интуицията ми. Тази галерия започна най-вече като галерия за млади имена, млади автори. Защото това е вероятно естественият ход за една галерия и един галерист, който не е по-образование изкуствовед. Не произхождам от артистичните среди, аз съм инженер, семейството ми е такова. Въпреки, че в семейството ми изкуството винаги е било на почит - и баща ми е рисувал, и майка ми. Тя достигна сериозни нива в живописта. Ентусиазмът беше голям, защото моят усет за естетика и социалната ми насоченост ме предизвикаха преди много години да направя галерия, с голямата подкрепа и на сестра ми. С годините и с натрупването това вече не е само галерия за млади автори. Разбира се, те са преференцирани, особено в големите годишни изложби 30/30 – там има селекция, но тя е по-скоро за изградените имена и за тези, които многократно са участвали. Много често за първи път представени художници, чиито произведени имат достойнства, макар и извън моята лична естетика, те винаги са били допускани. И наистина, като начин за избор на моите изложби това е била моята интуиция, лично моя естетически вкус, така както художниците рисувайки какво да е произведение правят своя автопортрет. Аз мисля, че и галеристът, когато прави галерията си, той си прави собствения автопортрет”, заяви тогава Вихра Пешева.

Картина на Жорж Папазов от изложбата в галерия „Форум”

И това е наистина така, някои от частните галериите, за които споменаваме се опитват да изградят собствен образ. Малко трудно е заради тежката пазарна ситуация у нас, те да бъдат представителни за отделен художник. Но за определени тенденции – да. Ето, например галерия „Париж” на същата улица „Цар Самуил”, където е „Астри”, се насочва предимно към различни проявления на наивната живопис и към иконите, галерия „Ракурси” пък освен интересни изложби на значими български художници, не пренебрегва и образователни курсове и проекти, както и търгове на изобразително изкуство. Галерия „Нюанс” също има значително естетическо присъствие в културния живот на столицата, а „Аросита” пък набляга на съвременно изкуство. И не само. Пазарно, но и социално ориентиран е проектът на галерията - „Само за Фенове”, когато преди Коледа се организират изложби, където всички произведения се продават по 50 лева. Това е реверанс към нашите настоящи и бъдещи фенове, казват от „Аросита” организаторите Росица Гецова и Любен Фързулев, по чиято идея е събитието, което всяка година се посреща с голям интерес не само от феновете, но и от художниците.

Приятна изненада в края на миналата година беше в столичната галерия „Форум”. Тогава тази галерия показа колекция от емблематични творби на живелия във Франция български художник Жорж Папазов /1894-1972/ – едно световно име. Тя с гордост представи тази експозиция от 15 картини, изпълнени с маслени бои /Националната галерия притежава само 7 творби на художника/, обхващащи всички периоди на големия творец. Голяма част от тях са били притежание на реномирани колекции и са участвали в редица международни изложби. Някои от творбите са били част от колекцията на Petit Palais Женева и са монографирани в каталозите на художника. За екипа на галерията беше огромно щастие по повод своята 20-годишнина да представи колекция от произведения на категорично един от най-известните български художници.

Галерия “Структура” навърши една година

Има и други частни галерии със свои постижения, за които е ставало дума. Но тук не може да не споменем и за една галерия, която навърши една година. Това е „Структура”, която се утвърди като средище за съвременно изкуство под кураторството на изкуствоведката Мария Василева. При това не само за български имена, а и за световни художници. В момента там продължава изложбата „natura naturans / Природата на изкуството“. В изложбата участват Норберт Биски, Михаел Зайлщорфер, Алисия Кваде, Анете Келм, Флориан Майзенберг, Олаф Николай, Йоринде Фойгт. Изложбата продължава една от линиите в политиката на галерия „Структура” да по��азва успешни примери на съвременни художници. Включените автори имат забележителни биографии и активни кариери, както в областта на големите международни форуми (биеналетата във Венеция, Лион, Шаржа, Рига; Документа в Касел и др.), така и на пазара на изкуството. Срещата с тях е важна заради споделения опит по посока на идейните и естетическите търсения, но и на механизмите и правилата на функциониране на художествения свят.

Норберт Биски - “Тропически затвор” - от новата изложба в галерия “Структура”

Конструкцията на изложбата е изградена около темата за природата, която има особено място в немската литература, философия, наука и изобразително изкуство. Претърпяла различни интерпретации през вековете, природата е в центъра на научните и поетичните занимания на Гьоте, според когото механичното ѝ изследване не е достатъчно, а към него трябва да се добавят мисленето, чувстването, интуицията, въображението и вдъхновението. Само в тяхното взаимодействие се поражда смисълът; знанието е въпрос и на асоциации. Гьоте предлага да има повече експерименти и хипотези, които след това да се проверяват в природата. Наблюдението е естествената първа стъпка, но тъй като сетивата могат да достигнат само до външната форма, изследването на обекта изисква включване на интуицията, която го изучава с „очите на ума”. Ученикът на Гьоте и редактор на книгите му Рудолф Щайнер прилага методологията на Гьоте за един жив подход към природата в пърформативните и изящните изкуства. Това дава възможност и на последните да отидат отвъд външната форма на нещата (natura naturata) и да опознаят вътрешната си природа (natura naturans), пише в анотацията за изложбата. Тя е организирана със съдействието на ifa – институт за международни отношения на Германия в сътрудничество с: галерия Кьониг, Берлин, галерия Вентруп, Берлин, галерия Сабине Кнуст, Мюнхен. Така че въпросът не е частно или държавно/общинско пространство, а стремежът на галеристите да намерят свой ъгъл или както казва Вихра Пешева, „свой автопортрет”… ≈

Текст: „въпреки.com”

Снимки: Стефан Джамбазов

[mihaylovblog]

15 г. от смъртта на българската актриса Кунка Баева (1922 – 2007). Тук заедно с Георги Черкелов в откъс от българския сериен филм „Семейство Калинкови”, 1966 г. на режисьорите Димитър Захариев, Лиляна Пенчева, по сценарий на Николай Хайтов и Йордан Радичков. Оператори са Васил Керанов, Христо Тотев, Христо Вълев, Стефан Кебапчиев, Ненчо Червенков, Здравко Добрев, Георги Карайорданов и Йордан Стоянов.

[mihaylovblog]

100 г. от рождението на българската актриса Кунка Баева (1922 – 2007). Тук заедно с Георги Черкелов в сцена от българския сериен филм "Семейство Калинкови", 1966 г. на режисьорите Димко Захариев, Лиляна Пенчева, по сценарий на Николай Хайтов и Йордан Радичков. Оператори са Васил Керанов, Христо Тотев, Христо Вълев, Стефан Кебапчиев, Ненчо Червенков, Здравко Добрев, Георги Карайорданов и Йордан Стоянов. Художник е Христо Тодоров, а редактор на филма Христо Леонтиев.