#Вера Млечевска | Explore Tumblr posts and blogs

vprki · 1 year ago

Text

Да откриеш Уша

Ретроспективната изложба „Наричайте ме УША“ на арт-фотографката Станка Уша Цонкова, в СГХГ, вече е видяна е от над 2000 души. Поради огромния интерес, срокът на експозицията е удължен до 25 февруари. Гледайте я! Написа призивно за „въпреки.com” Мария Ландова, художничка, арт журналист и продуцент. Присъединяваме се към нея и с радост публикуваме текста ѝ.

Уша е артистичното име на една от най-ексцентричните и запомнящи се фигури във фотографията на 80-те и 90-те, и в моя живот. Името Станка тя използва само в бюрократичните ситуации. Споделя, че Уша е нейното утробно име, дадено от баткото на още нероденото сестриче. Той я нарекъл Веселуша и, въпреки че животът на Уша не е твърде весел – Уша винаги го среща с усмивка.

От изложбата в СГХГ

Трудно се пише за изложба, очаквана половин живот. Изглеждат неизбежни „лирическите отклонения“, ако сте имали общи спомени с авторката. До скоро, бях убедена, че знам всичко за Уша – за нея самата и за нейното изкуство. Доста самонадеяно, защото с тази изложба я открих отново. Срещнах Уша и творбите ѝ, още по време на безвремието – през 80-те. Едната от двете стаи в панелката ѝ, в Младост, беше пълна с тях. Купища изкуство! Заравяхме се и разглеждахме с часове. Произведенията на Уша - толкова нейни, изящни, оригинални и искрени са абсолютно незабравими и, въпреки че ги помня, сега ги гледах с нови очи. Причината е в контекста, в който ги поставя изложбата. Кураторската концепция следва хронологията, етапите, разнообразието на изразните средства и най-вече усещането за цялост в многообразието. Сложна и отговорна задача.

Из серията "Деца"

Изложбата, сама по себе си е и първото сериозно изследване на това неистово творчество, което включва фотография, фотографски експерименти, рисунки, колажи, видео, оформление и илюстриране на книги, включително авторски. Експозицията се разгръща изящно, като японско ветрило. Произведенията дишат свободно. Работата с пространството, светлината, ритъма, акцентите, паузите, текстовете, вътрешните връзки е перфектна. Изложбата излъчва светла аура, като прегръдка на приятел. И въпреки драматичните нотки в авторския текст, въвеждащ към изложбата, въпреки наистина драматичния личен живот – светът, създаден от Уша е изящно хармоничен.

Уша не беше непозната или забравена, за да бъде отново откривана - напротив. Тя беше и е популярна, но в определени кръгове и оставаше някак встрани от мейнстрийма на родните артпроцеси. Вера Млечевска – критик и куратор на изложбата (необременена от соц травми и предразсъдаци ) - безапелационно откри не Уша, а мащаба и ценността на нейното творчеството. Откри го за нас, за историята, за изследователите и за новите поколения. Решително я измъкна от ъгъла, отреден за „ексцентрични фотографки“, в бетонираните още от соца класификации и негласни йерархии и я постави там, където ѝ е място - в съвременното изкуство. Включи я в списъка на своя кураторски проект за влиянието на Йосиф Бойс и авангардизма върху художествените процеси, в България (Национална галерия - 2022).

Вера Млечевска /л/ и Станка Цонкова-Уша /д/

И Уша, която в края на 80-те, вече беше отличена с международно внимание, и награди за изследвания и експерименти във фотографията, си беше на мястото сред артистите на 80-те и 90-те, които търсеха нови територии в изкуството, нови начини и средства. Бойс въведе ексцентрично нетрадиционни материали в своето изкуство. Уша използва традиционните фотоматериали и фотографски техники, но по ексцентрично нетрадиционни начини. Фотографията за нея е арсенал от безкрайни възможности. Нейната трескава креативност имаше нужда от денонощно захранване. Бедността е изобретателна и Уша превръщаше всичко непотребно в изкуство: старите, употребени и повредени фотохартии, дефектните снимки, бракуваните химикали. А също така непотребните любови, самотата, отложеният живот – всичко се претопяваше и отиваше на фронта на изкуството. Но „Изкуството иска жертви!“ и Уша даде скъпи жертвоприношения, следвайки неотклонно призванието си да бъде артист. От трудностите в живота тя намираше убежище в творчеството и ги преработваше в изкуство.

От изложбата в СГХГ

Вера Млечевска е извършила внимателни сондажи в трезора с творчеството на Уша – съкровище, натрупано в продължение на 50 години. Успяла е да открие всички златоносни жили в него. После, пак така внимателно, удържайки напора на масива с произведения и в съвместни усилия с авторката, ги инфилтрира до две различни по теми селекции, за две различни, но вътрешно свързани изложби.

Уша /ц/ на изложбата си в Топлоцентрала

В първата - „Вълна отнася стъпки в пясъка“ (Топлоцентрала, 2023), кураторката изнася пред скоби, относително самостоятелен етап-остров, в творчеството на Уша -японския. Експозицията се фокусира върху свързаността й с естетиката на Изтока и периода на нейното „бягство - отшелничество“, в Япония. Върху личните стъпки на острова, където Уша е по покана на големия артист Ейко Хосоеи. Там тя реализира проекта „Прегръдка – каменни градини“, с който участва в японско триенале на изкуството. Тук авторката е смирена и притихнала. Постигнала е съзерцателна простота на формите, разтворени в светлина. В представените в изложбата видеа, се долавяше и своеобразния „арт-шаманизъм“, характерен за Уша, когато образите и жестовете се превръщат в магични ритуали. „Вълна отнася стъпки в пясъка“, в Топлоцентрала, освен собствената си ценност, имаше и функция на „подгряваща“ към голямата ретроспективна изложба, в СГХГ.

„НАРИЧАЙТЕ МЕ УША“

Не случайно артистичното име на авторката е изведено като мото и обединяваща рамка на изложбата. Не случайно експозицията е акцентирана върху личното ѝ преминаване през живота и изкуството. Защото в творчеството на Уша, в разрез с „повелите на времето“, в което е създадена по-голямата му част, всичко е лично. Пътят на Уша следва пътя на война в източните учения. В младостта са колизиите между телесното и духовното начало, време за сблъсъци с враждебната среда. В средната възраст започва преоценката и постепенното отказване от съблазните до тотален аскетизъм и пълно заличаване на егото. След дългогодишното си отшелничество от България и от себе си, Уша се завърна напълно променена, но и същата - вярна на свободата, любопитството към експеримента и принадлежността ѝ към изкуството.

От изложбата в СГХГ

Вътрешните трансформации на авторката в годините, вълненията и влиянията могат да се открият в изложбата - в произведенията от различните етапи на творческо развитие и съзряване. “Изложбата не изглежда като създадена от един човек, а от няколко души“ споделя кураторката. И наистина артистичният на Уша път минава през влиянията на сецесиона, през руския конструктивизъм от 30-те години на ХХ век, до пълното отказване от разказа в полза на абстрактното. Най-ранните творби в експозицията са от средата на седемдесетте, когато Уша, все още е в лоното на класическата чернобяла фотография. Нейният цикъл с деца, които тя карнавално преобразява, вече дава заявка за ярък артист, който не открива и не търси своите обекти, а ги създава. Тя активно режисира пространството и героите в него. Тази тенденция остава водеща за Уша. Откриваме я и в така наречената „будоарна серия“ - портрети на нейни съвременници, приятели, приятелки. Ясно помня реквизитите - онези воали, шапки, пера и богатата на нюанси стена, в кухнята – постоянен фон за тези портрети. Обичаше да снима интересни хора по интересен начин. Беше привилегия да бъдеш модел на Уша. Тогава тя харесваше сецесиона - неговата елегантна женствена линия, и красиви орнаменти. Тази част от изложбата напомня на стена от оперетата на нашия живот. Това са портрети на копнежа да си друг – на друго място, в друго време. Бягства от сивотата, във вакханалията на въображението.

От серията "Моите сватби", (с дядо ми), 1996, сребърна черно-бяла фотография

Една ранна, запомняща се творба от серията „Моите сватби“ открива цялата експозиция. Там Уша се жени за себе си. Това е нейният автопортрет. Казва всичко. Дуалността я описва точно – крехка и ранима, женствена и нежна, но заедно с това силна, смела и решителна, упорита и последователна. Отдадена. Уша има период, в които снима себе си – своето голо тяло, но това не са актови снимки, не са и автопортрети. Това са портрети на състояния, на идеи и емоции. И акт на абсолютната ѝ свобода в изкуството. Емблематични са сериите с голата Уша, като Гея върху напуканата земя – десетилетия преди да се разтревожим за съдбата на природата и за природата на жената. Уша експериментира с всичко, но най-много със себе си. “Експериментът е бил водещата линия в целия ми живот. Това търсене се обърна навътре – към мен самата“. Експериментите на Уша не са стерилно самоцелни. Те винаги са оплискани с живот. И не експеримента сам по себе, а екзистенциалната самота на човека и потребността му от общуване и обич са двигателите в нейното изкуство. Затова то е толкова нюансирано, дълбоко и вълнуващо.

От изложбата в СГХГ

Сватбата на Уша със себе си в началото на експозицията и нейния разбиващ с искреността си текст - за трудния път на жената артист през свят доминиран от мъже - правят възможни интерпретациите на нейното изкуство като феминистко. А феминистко ли е то? Самата Уша не се заявява през каквато и да е идеология. Като самотен бегач на дълги разстояния тя утвърждава силата и смелостта на жената да отстоява сама личната и творческата си свобода, въпреки враждебната среда, но остава встрани от индоктринирания феминизъм. Въпреки своя тежък път, през мъжкия свят, Уша остава влюб��на в мъжете. Виждаме отношението ѝ в представените в изложбата мъжки портрети. Виждаме възхищението ѝ от мъжете артисти. Битката на Уша не е с мъжете. Тя е срещу всичко, което отнема иманентната свобода на индивида. През целия си път на артист тя води своята лична война с ограничаващата среда и клишетата, които тя налага.

"Големият взрив", 1996

Експозицията, разгъната като японско ветрило - едновременно нежна и респектираща - завършва с изненада. Нови новаторски творби! Завършва не с усещането за финал, а за НОВО НАЧАЛО. Амбициозната кураторска задача - да представи творчество на Уша, през последните 50 години, е изпълнена. Но Уша не спира да изумява всички с младежката си енергия и креативност, защото ЕКСПЕРИМЕНТЪТ продължава. Този път, в дигитална среда. Запленена е от най-новите технологии. Оказва се, че и там има отпадъци в изобилие и тя отново се заиграва с тях като момиченце в пясъчник.Търси допусканите от софтуера програмни грешки, открива скритата в тях красота и ги превръща в интересни електронни визии – точно в посоката на цяло ново направление в дигиталното изкуство наречено Глич. Едновременно с това, скача смело назад, в колодиевите технологични - магични фотографски процеси. „За мен фотографията е магия. Когато човек усети възможностите които му дава, просто се превръща в магьосник.“

Станка Цонкова-Уша

Изкуството на Уша, наистина, въздейства, магично особено на младите. Изумителна е нейна способност да завладява въображението и да събужда копнежа на младите артисти към креативност и свобода. Всяко поколение си има своите несвободи срещу, които трябва да застане убедено и смело, и Уша е перфектният гуро. Тя олицетворява свободата, отстоявана, въпреки всичко. В изложбената зала, по всяко време има млади хора, защото общуването с Уша и нейното изкуство е вдъхновение. За всички! ≈

------

Цитатите са от интервю с Уша Цонкова и Вера Млечевска по БНР

Текст: Мария Ландова

Снимки: Стефан Марков и архив на СГХГ

#Станка Цонкова-Уша #Мария Ландова #СГХГ #Критичен поглед #Вера М��ечевска

0 notes

vprki · 6 years ago

Text

РЕФЛЕКСИИ: „Open Art Files“ - за историята на изкуството близо до нас

„Нашата основна цел беше от съдържанието да вървим към отделните единици за случките в българското съвременно изкуство, за да може всичко това да няма начало и край, да може да бъде безкрайно и да се развива“. Това каза Веселина Сариева при представянето на проекта „Open Art Files: Теми, Хора, Пространства, Документи в българското съвременно изкуство“ на фондация „Отворени изкуства”, част от официалната програма на Пловдив – Европейска столица на културата 2019.

Проектът ще популяризира българското съвременно изкуство в страната и в чужбина. Това е нов проект на фондация „Отворени изкуства“, част от нейната дългогодишна образователна платформа „Въведение в съвременното изкуство“, подкрепен e от Фондация „Пловдив 2019“ и е част от официалната програма на Пловдив - Европейска столица на културата 2019. Сайтът openartfiles.bg представя база данни и архив за съвременно българско изкуство, онлайн библиотека и специално създадени тематични критически текстове. Оpenartfiles.bg е двуезичен и ще се обновява и допълва, за да създаде все по-пълна картина на процесите, основните проблеми, артистите и събитията в съвременната българска арт сцена /можете да видите тук/.

Веселина Сариева, Вера Млечевска, Светлана Куюмджиева и Йоханнес Артинян /от дясно наляво/ при представянето на “Open Art Files” в СГХГ

Съдържанието е изградено в четири основни панела: Теми, Хора, Пространства и Документи, представени по ясен и достъпен начин. Панелът Tеми съдържа специално създадени за Оpen Art Files авторски текстове на критици, куратори, историци на изкуството и художници, които да служат за ориентири на читателя. В Хора могат да се открият индивидуалните профили на художници, куратори, галеристи, историци на изкуството и критици, в Пространства – информация за държавни институции, нестопански творчески организации, частни галерии, донорски организации, неформални обединения, медии /включително „въпреки.com” – вижте тук/ – всички те включени на база съдържанието на тематичните статии. Панелът Документи представлява онлайн библиотека (статии, брошури от изложби, каталози, видео записи и други линкове и архиви, някои от които досега не са били достъпни онлайн), генерирана от останалите три панела.

В момента в сайта могат да се открият над 100 профила в панела Хора, 23 Пространства, 15 ключови студии и библиотека от над 1400 ресурса, като през 2019 г. съдържанието му ще продължава да нараства. Тази година в рамките на проекта „Open Art Files: Теми, Хора, Пространства, Документи в българското съвременно изкуство“ ще се проведат и изложб��, популяризираща уебсайта openartfiles.bg, образователен панел и програма за работни визити и лекции на международни арт професионалисти, които ще бъдат реализирани в Пловдив. Но зад всичко това стоят много усилия, въображение, преданост към съвременното българско изкуство, към неговите създатели, към българската артистична сцена, която съвсем не е толкова малка, както обичайно и без много познания се говори. Представянето на сайта и цялата идея на авторите се състоя в пространството на Софийска градска художествена галерия, партньор в образователните програми на фондация „Отворени изкуства“. Прекрасно избрана локация, макар и образно казано далеч от Пловдив на фона на великолепната експозиция, макар и в последния ѝ ден „Нашата живопис в нови насоки”, която представя една посока на развитие на българското изкуство в първата половина на ХХ век.

А Веселина Сариева обоснова избора на фондацията да се заеме с този проект, който се готви още от миналата година. „За нас е много важно да имаме един канал, както е в случая сайт, но да има изложба, да има образователен панел, да има визити – един дифузен подход за създаване на ново съдържание. И имахме удоволствието да бъдем един от избраните проекти на Пловдив Европейска столица на културата 2019. Обърнахме се в един момент към изкуствоведа Вера Млечевска /куратор на проекта „Как живеем“ на артистите Рада Букова и Лазар Лютаков, с който България ще участва на Венецианското бианале 2019 - б. а./ и ѝ благодарим, че прие това предизвикателство – от една страна да курира съдържанието, да изградим съвместно съдържанието на тази платформа, структурите, начина на работа, на функциониране на един такъв уеб сайт, който целяхме да бъде база данни и архив на съвременно българско изкуство. Но от друга страна да работим съвместно за една изложба, която да представи това българско съвременно изкуство, да представи архива, както и да изградим и образователната платформа. Това е в линия на работата, която имаме с нея, защото тя е ръководител на тази образователна ни платформа в последните пет години.

Веселина Сариева

Миналата година февруари месец имахме интензивна среща по работата за Пловдив 2019, когато изградихме цялата ст��уктура на сайта съвместно със Светлана Куюмджиева /артистичен директор на „Пловдив 2019 – европейска столица на културата/, с Вера и аз. Тогава решихме, че сайтът е много важно да обхваща няколко групи, теми, хора, пространства и файлове за българското съвременно изкуство. Установихме, че ще направим всичко възможно в тези теми, които са писани от изкуствоведи и куратори, автори, пространства, документи, които след това да захранват профили на художници, да захранват пространства, да захранват файлове. С Вера направихме сериозен анализ кои представители, пространства следва да не бъдат изпуснати. Започнахме да работим, все още нямахме име на проекта, когато дойде много важната част – изборът на хора, с които да направим сайта. Съвсем логично дойде за нас да работим с I-Creativ Studio (уеб дизайн и програмиране), с Йоханнес Артинян и с Иван Йонов, които имат доста сериозен опит в работата със сайтове за изкуство, имат сериозна визия и око за представяне на културно съдържание, много естетска и с голям успех за предоставяното визуално съдържание. Благодарим за доверието, защото на всеки един етап за раждането на сайта ние се сблъсквахме с това, че трябва да докажем нашата идея да представим българската сцена за съвременно изкуство на хоризонтален принцип по либерален начин. Ваня Грозданова от екипа на Пловдив 2019 измисли името.

Сайтът е тепърва в разработка, много хора, до които ние сме изпратили покани все още чакаме да върнат информация за профилите си. Подканям ги. Сайтът тепърва ще бъде разработван, представян не само в България, което е и от основните неща за нас. До месец ще имаме и яснота как ще се проведе изложбата и кога с работно заглавие Open art files, която Вера курира, по която се работи много сериозно. Ще имаме време да ви я представим, както и професионалните визити, които са свързани с нея, образователните панели, които ще се проведат в Пловдив“. Веселина Сариева специално подчерта подкрепата от Наградата Гауденц Б. Руф за преводите на английски. Образователният панел ще се проведе през 2019 г. Той се основава на дългогодишната образователна платформа на Фондация „Отворени изкуства“ – „Въведение в съвременното изкуство“. Модулът популяризира базата данни „Open Art Files“, като включва образователни курсове и лекции с гост-лектори. Ще се представи историята на съвременното изкуство, поставянето на българското изкуство в контекста на световното съвременно изкуство, ще бъдат показани различни аспекти, течения и гледни точки. Гост-лектори са изкуствоведи, куратори, критици, художници от България и от чужбина.

От своя страна Вера Млечевска отбеляза, че това е идея, която се дискутира по-отдавна в нашите среди. Тоест да бъде структурирана или реконструирана някаква история на българското изкуство, как тя може да бъде представена от всички гледни точки или само от една гледна точка. „Проблем, който ние като куратори сме разисквали и с Весела Ножарова /автор на „Въведение в българското съвременно изкуство 1982—2015“ на „Жанет 45“/, със Светлана Куюмджиева и с други колеги. В един момент си дадох сметка, че на практика една такава история е много трудно да бъде разказана с претенцията тя да бъде абсолютно обективна и да заковава поредица от факти в някаква форма, писмена. Затова логично беше да бъдат поканени хора, които да пишат за различни теми, които са им близки, с които те са се занимавали за автори, с които те имат личен опит, дори и да не са обективни. Приех, че ще има препокривания, т.е. различни хора ще говорят за едно и също нещо и ще споменават едни и същи автори. Но това е много близък начин по естествен начин да бъде разказана една история, която все още не е толкова далеч от нас. Обърнах се към различни хора, които имат специфичен интерес към една или друга тема и както може да се прочете в сайта, те имат различен подход, различен стил на писане – някои наб��ягат на един аспект, а други на съвсем друг. Но за мен това беше някакво богатство. Това беше една от отправните точки, от които тръгнах. Благодаря на всички, които писаха, защото съвсем не е лесно да се пише, особено за живи автори. Това е много, много трудно! Изисква време, изисква отдаденост, изисква сърце.

Светлана Куюмджиева /л./ и Вера Млечевска /д./

Сайтът до голяма степен е изграден от техните лични усилия, познания, опит. В един момент си дадохме сметка, че ние ще имаме всичките тези текстове, но в същото време трябва да имаме достатъчно много автори, за които става дума поне в текстовете. Паралелно с това започнахме да каним различни хора да се включат в сайта като беше ясно, че това няма да са всички художници, които ще присъстват, но ние трябваше да започнем отнякъде. Започнахме да попълваме платформата с изображения и с присъствието на отделни автори. Тук отделихме много внимание с Веси как стои въпросът с авторските права, всички изображения, които сме качили са със съгласието на авторите. Това беше много важно за нас. Поръчали сме още много текстове, някои са дадени за превод, други ще бъдат написани. Платформата е в някакъв динамичен етап, тя се ъпдейтва постоянно. Вярвам, че тя ще продължи да се развива“, каза Млечевска.

Всички участници в проекта са убедени, че това ще се случи и в това е смисълът му. Както каза и Светлана Куюмджиева, че така се създава наследство, а не просто реализацията на идеята да остане в рамките на Пловдив 2019. И допълни, че „тази платформа е много творческа не само архивна. В нея човек може да намери и позиции и интересни интерпретации по важни теми. Ние винаги си мислим, че сме малко и, че сме изолирани единици, но когато видях събраните автори, темите, пространствата, солидна е картинката. Много интересна, многолика и обнадеждаващо е, като човек види събрани усилията на толкова много хора. Позитивно е и обективността на подбора и това, че на тази платформа ��оже да се намери място за разбирателство и да се види всяко едно от лицата на съвременната артистична сцена в България“.

Йоханнес Артинян

За своята работа по проекта Йоханнес Артинян, който е скулптор, участник в много проекти като артист и личност с ярка позиция за съвременната ни публична среда, коментира, че технологично това е един много сложен проект, защото има много засукани и завъртени зависимости вътре. „Първото, което направихме с моя колега Иван Йонов беше да структурираме нещата така, че те да влязат в някаква дигитална логика, защото логиката, която има в проекта като концепция е по-скоро литературно-изкуствоведческа. Това е доста по-различно от една информационна архитектура в дигиталния смисъл на думата. Трябваше да направим така, че всички тези сложни връзки – станциите са свързани с хора, тези хора могат да бъдат куратори, критици, художници, а могат да бъдат едновременно и всичко това и едновременно да бъдат свързани с някакви места. Има една много сложна система от връзки, която ние трябваше да направим плоска така че да може да се стига до съдържанието, буквално с два клика, както е в момента. Нещата трябваше да са максимално елементарни. Те не са елементарни за авторите, които трябва да си качат нещата, именно заради авторските права, които няма как да са толкова елементарни.

Държахме и да направим такъв тип дизайн, който да бъде минимално забележим. Когато се прави такъв проект, изкушението е голямо от дизайнерска гледна точка, т.е. да се направи нещо, което да е супер екстремно. Но този подход би „бутнал“ самите работи, би ги направил по-скоро допълнение. А ние искахме работите да бъдат в центъра на нещата. И затова се придържахме към принципа, че добрият дизайн е този, който не се забелязва. Тук специално искам да отбележа ролята на Франческа Земярска – тя е човекът, който практически е медиаторът между артистите и самия проект“. Йоханнес също сподели надеждата си, че този проект ще просъществува дълго време и че ��е се разширява все повече и повече, защото, наистина, в момента има автори, които по някакъв начин са емблематични и не присъстват вътре по една или друга причина. За себе си го обяснява, че не малко художници не ползват интернет, дори някои категорично отказват да имат имейли. Но е убеден, че събрани всички тези хора, всички тези изложби дават стойност, дават друг тип добавена стойност на тази посока в българското изкуство.

Франческа Земярска

С присъщото си чувство за хумор и самоирония Артинян призна, че в началото е бил абсолютно скептичен към проекта „Open Art Files“. „Първо заради вродения си национален скепсис, все пак, съм арменец и второто е опитът ни с подобен тип проекти и най-вече комуникацията с колеги. Няма пет души художници, които да си качат материалите. Кое ми даваше надежда, че този проект ще успее – вярата в доброто /като идея това е чудесно/, една първа стъпка в представянето на тази област от българското изкуство, както Весето каза, в една равнина. Свидетели сме на един куп глупости, които се случват в нашите среди напоследък и подобен тип проект има много важно значение за туширане на напрежението. Много е важно да има едно място, където нещата са представени точно така – равнинно“. И друго, което му дало надеждата, че проектът ще се реализира е упоритостта и последователността на Веселина Сариева, когато тръгва да реализира идеите си. Каза го по-образно, но смисълът беше този.

А тя подчерта, че тепърва ще имат нужда от подкрепа – стажанти, доброволци. Това е традиция в цялостната дейност на фондация „Отворени изкуства“ да привличат млади хора за сътрудници в различните си дейности. Общият глас на авторите на проекта е категоричен: „Казваме непрекъснато, че нищо не става, но като отворим сайта виждаме, че става! Не е само за нас, да го четем помежду си, а да приобщим по-широка публика, т.е. хора, които се интересуват от изкуство.“ ≈

Текст: Зел��а Алмалех

Снимки: Стефан Джамбазов

#РЕФЛЕКСИИ #Open Art Files #Веселина Сариева #Вера Млечевска #Светлана Куюмджиева #Йоханнес Артинян

0 notes