#Георги Парцалев | Explore Tumblr posts and blogs

24infoposts-blog · 8 years ago

Text

24info

New Post has been published on https://www.24info.co.uk/%d0%b7%d0%be%d0%b4%d0%b8%d0%b0%d0%ba%d0%b0%d0%bb%d0%b5%d0%bd-%d0%b7%d0%bd%d0%b0%d0%ba-%d1%80%d0%b0%d0%ba/

Зодиакален знак Рак

Управлява времето от 22 юни до 22 юли

Елемент вода, кардинален, женски знак.

В Зодиакалния кръг съответства на 4ти дом.

В човешкото тяло отговаря на гръдния кош, гърдите, млечните жлези, стомаха, лимфните възли.

Знакът Рак се свързва с дома, семейството, родителите, родината и нейните граници. В една астрологична карта показва какви са първите и последните години на човека, неговият произход, корените му.

Родените под знака Рак са твърде чувствителни и често сменят настроенията си. Управителят на Рак – Луната, се движи най-бързо от всички други управители на знаци. Настроението и емоционалната нагласа на Раците се променят с положението на Луната. Всеки трети ден тя сменя знака, в който пребивава. За някои от нас, които постоянно са в компанията на Раци (предимно представители на огнени и въздушни знаци), тези промени в настроенията изглеждат странни. Знакът Рак е олицетворение на чувства, вълнения, майчинство, любов към семейството – защита и грижа за всеки негов член.. Жените Раци имат славата на най-добри майки в Зодиака. В дома им винаги има много топлина и уют, вкусна прясна храна, ред, чистота и удобства. Една от най-характерните черти на Раците, е гостоприемството им. Гостите им прекарват добре и никой поканен не си тръгва разочарован. Ракът, мъж или жена, предлага майчинска закрила и топла грижа на всички, които обича.

Раците са музикални, притежават различни таланти за занимания с изкуство. Луната, техният управител ги дарява с изтънчен вкус, усет за финес, хармония и красота. Привидно изглеждат свенливи и срамежливи, но Раците са силни личности – почти винаги налагат волята си над останалите и постигат това, към което се стремят. Интуицията им е силно развита.

Знакът Рак се управлява от Луната. Луната е най-близо до Земята. Осветява ни нощем, когато Слънцето е скрито. Луната регулира емоционалността ни и има връзка с женската природа, раждането, миналото и тайните. Тя определя спонтанните ни реакции и емоциите ни. От положението в което се намира в рождената ни карта можем да черпим информация за характера, инстинктивните стремежи, „ключът към щастието”, здравето, жизнения тонус, финансите. Луната олицетворява душевният ни свят и майката. За мъжете, освен за майката, Луната дава информация и за това каква е жената, с която съжителстват – съпругата.

Раците могат да бъдат в добри отношения с всички представители на Зодиака, но най-добре си допадат и взаимно допълват с другите два водни знака Скорпион и Риби и земните знаци Телец, Дева и Козирог. Отношенията на Раците с Водолеи и Стрелци са трудни и не е препоръчително Рак да се обгражда само с представители на тези два знака. Те могат несъзнателно, но сериозно да наранят чувствителната природа на Рака и да бъде поставено в опасност здравето му. Връзките на Рака със Стрелец и Водолей могат да бъдат и много успешни и хармонични, да дадат силен тласък на развитието им като личности, но при условие, че отношенията им са предимно на професионално ниво. С представителите на Везни и Овен Раците имат сравнително добри отношения, но са възможни и трудности, предизвикателства.

Известни личности, родени под знака Рак, са:

Васил Иванов Кунчев – Левски, Елин Пелин( Димитър Иванов Стоянов), Иван Вазов, Димитър Димов, Петър Дънов, Георги Парцалев, Паша Христова, Домна Ганева, Мими Николова, Стефан Воронов, Богдана Карадочева, Ирен Кривошиева, Петя Буюклиева, Дядо Добри, Етиен Леви, Ивайла Бакалова, Юлиана Дончева, Росица Кирилова, Кръстю Лафазанов, Нина Николина.

Мерил Стрийп, Джордж Майкъл, Принцеса Даяна, Том Круз, Силвестър Сталоун, Тото Котунио, Том Ханкс, Джесика Симпсън, Карел Гот, Камила Паркър, Ангела Меркел, Ърнест Хемингуей, Селена Гомез…

Честит Рожден ден, скъпи Раци! Бъдете здрави и все така очарователни, но и всеотдайни грижовни родители!

30 юни 2017

Астролог консултант Анели Астрояни

За контакти

http://astroschool-bg.com/bg/contacts.html

#Астрология и зодии

0 notes

subregov · 8 years ago

Video

vimeo

Откъс от "Криворазбраната цивилизация", 1974 г. from Made in Bulgaria on Vimeo.

Днес отбелязваме 139 г. от смъртта на Добри Войников (1833 – 1878)! Откъс от „Криворазбраната цивилизация", 1974 г. година по едноименната класическа пиеса „Криворазбраната цивилизация" на Добри Войников. Режисьор на продукцията е Хачо Бояджиев, музиката е композирана от Дечо Таралежков. Главните роли се изпълняват от Георги Парцалев, Георги Калоянчев, Ружа Делчева, Никола Анастасов, Лора Керанова и Зорка Димитрова.

0 notes

vprki · 4 months ago

Text

Теодорос Терзопулос: Може ли театърът да чуе SOS призива, който нашето време изпраща?

През март София отново се превръща в театрална столица с началото на 20-ото издание на Софийския театрален салон – едно от най-значимите културни събития в страната. Съюзът на артистите в България и тази година предлага богата програма от спектакли, изложби и специални събития, които ще завършат с бляскавата церемония по връчването на Националните награди ИКАР 2025 на 27 март, Световен ден на театъра.

Тазгодишното издание на Салона ще отдаде почит на обичания актьор Георги Парцалев (1925-1989) по случай 100 години от рождението му. На 24 март от 17:00 ч. в „Галерия на открито“ в Градската градина пред Народния театър ще бъде открита документалната изложба „Георги Парцалев. Дон Кихот на своето време“.

Георги Калоянчев и Георги Парцалев в "Женитба" на Гогол

Кукленото изкуство заема значимо място в програмата на Софийския театрален салон с церемонията по връчването на наградата СИВИНА на 21 март – Световния ден на кукления театър. А на 22 март в 12:00 ч. Паркът „Заимов“ ще оживее с традиционния Парад на куклите, който ще радва малки и големи. На следващия ден, 23 март, в Салон „Гурко“ ще се проведе ателие „Урок по куклен театър“, по време на който деца и родители ще се запознаят отблизо с тайнството на кукленото изкуство.

Сред дългоочакваните събития е и спектакълът „Балът на Капулети“ на Боян Крачолов, който започне на 26 март от 22:00 ч. пред Народния театър. Вдъхновен от най-емблематичните шекспирови произведения – „Ромео и Жулиета“, „Хамлет“ и „Сън в лятна нощ“, той ще предложи на зрителите уникална театрална променада, с акцент върху празника като връзка между драмата, любовта и мечтите.

Георги Парцалев и Константин Коцев-Пацо

Припомняме, че първото издание на Софийския театрален сезон е проведено през 2006 година, а от 2013 година е създаден и Софийският куклен театрален сезон. В основната програма са заложени номинираните за ИКАР спектакли, а в паралелната програма са включени разнообр��зни акции, изложби, четения, представяне на книги, дискусии, провеждане на творчески ателиета, актьорски уъркшопи и други.

Плакатът на "Икар", 2025 и Софийския театрален сезон, автор Теодора Симова

Национални награди за сценични изкуства на Съюза на артистите се връчват от 1974 година насам в знак на съпричастност на българските творци към Световния ден на театъра – 27 март. Основен инициатор и организатор е Съюзът на артистите в България, който е съставен от професионални гилдии в сферата на живите изпълнения и сценичните изкуства. От 2002 година наградите се наричат ИКАР. Прекрасната статуетка на разперилия криле Икар е на талантливия скулптор и преподавател в НХА проф. Момчил Мирчев

Всяка година наградите ИКАР отличават най-добрите постижения в областта на драматичния и куклен театър, цирковото и вариететното изкуство, на драматургичното и критическото писане, на техническото осъществяване, на дублажа на филми и сериали, както и в областта на съвременната българска музика и съвременния танц и пърформанс.

Явор Милушев

Кулминацията на Софийския театрален салон ще бъде церемонията по връчването на Националните награди ИКАР 2025 на 27 март – Световния ден на театъра. По традиция домакин ще бъде Народният театър, чиято Голяма сцена ще посрещне творците и техните най-високи постижения за изминалия театрален сезон. Най-престижните награди за сценични изкуства у нас ще бъдат раздадени за 51-ви път и ще отличат артисти в 23 категории. На пресконференция през февруари бяха обявени и двете специални отличия, които се присъждат на Стоян Сърданов – награда за Чест и достойнство на председателя на САБ Христо Мутафчиев, и на Явор Милушев, която тази година ще излезе на сцената, за да получи приза за Изключителен принос към българския театър. Наградата на АКТ-УНИМА за значим принос в развитието на българското куклено изкуство се присъжда на забележителната ни сценографка и преподавател проф. Майя Петрова.

проф. Майя Петрова

От 2019 година публиката има възможност он лайн да гласува за любимото си представление в областта на драматичния, кукления и танцов спектакъл. Това може да направите в сайта на САБ до 27 март на линка: https://uba.bg/ikar-vote-2025/

В комисията, която тази година определи номинациите са проф. Николай Йорданов, д-р Албена Тагарева, Боян Крачолов, Жана Рашева, доц. Мария Диманова, Славчо Николов и Светослав Добрев. (на финала на текста ще припомним вече известните номинации).

„Номинациите говорят сами за себе си като избор, който сме направили и в никакъв случай не мисля, че това е абсолютният избор. Напротив! Всички номинации и всички награди са плод на решенията на хората, които съставят журито. Разговорът премина много колегиално с разбиране, с аргументи. Всеки гласуваше, според своето мнение и според своята представа за номинация.Когато говорим за йерархия в изкуството, винаги имаме съзнание, че това е страшно субективно, но все пак, когато видиш, че седем души са единодушни за едно или друго постижение, това дава някаква сигурност, вътрешна, за да застанем зад него.“ Сподели проф. Николай Йорданов и се конкретизира:

проф. Николай Йорданов

„Ситуацията е такава, каквото е. Тази година беше много трудна, но въпреки това много се радвам, че успяхме да видим и много ярки неща и те са в различни театри – държавни, общински, от страната, от независимата сцена. Имали сме предвид това ветрило да е разтворено, но в никакъв случай не сме жертвали едно или друго наше решение само и само да отговорим да има ветрило за различните тип организации. Това, което ме радва е, че постигнахме тази мозайка. Радващо е присъствието на младите и те са, наистина, капитал и тази година се възползвахме от правото да имаме повече избрани и в категорията дебюти даваме четири номинации. Специално искам да подчертая мнението на цялата комисия, че в два театъра в столицата, които досега просто се радваха на голям интерес от публиката, сега имат и много интересни постижения в различни категории. Имам предвид „Майка Кураж“ на Брехт (режисьор Стоян Радев), който се поставя сега и прозвуча страшно в Сатирата; много интересен е спектакълът „Племе“, пиеса на Нина Рейн, превод Сава Драгунчев в театъра на Българската армия с режисьор Зафир Раджаб и, естествено Народният театър потвърждава своята водеща роля в театралния пейзаж на страната.

Албена Павлова в "Майка Кураж" на Брехт, режисьор Стоян Радев

Ние трябва да приемем, че столицата е място, където се концентрира театралният живот. За тези, които се интересуват повече от история българския театър, тя е била такава до Втората световна война. След това има други политики, което е позволило в по-малките градове на страната да има интересни събития. А след 1989 година, аз не казвам, че това е процес, който е задължително позитивен, но така или иначе естественото развитие се насочва към големите градове на страната и София е естествен център на струпване на таланти, на творчески енергии. Казвам, за да отговоря на евентуалния въпрос защо има толкова номинации от столицата. Нашият критерий е бил преди всичко за естетическите постижения.“

Албена Тагарева

Оценката на друг член на комисията Албена Тагарева е, че този сезон, което те са проследили в изгледаните представления е изобилието на премиери. „Прави впечатление съсредоточаването върху много важни теми, върху проблемите на обществото в България и в света. Радвам се, че българският театър вече сериозно се занимава с тези проблеми в нашето общество – сериозни, актуални. Това е тема за широк разговор.“

За не малко от номинираните представления и в другите категории сме публикували текстове във „въпреки.com”, като посочваме и линкове към тях. А тези, които не сме успели, ще имаме възможност да гледаме, благодарение на богатата програма на Салона.

В неговите рамки ще бъде връчена и Наградата Сивина учредена през 2009 г. на името на Сивина Сивинова, която е една от най-ярките млади актриси в Столичния куклен театър. Името на наградата е почит и преклонение пред творчеството на цялото талантливо актьорско семейство Сивинови – Иван, Ваня, Нина и Сивина.

Теодорос Терзопулос

Припомняме, че за да се отбележи този най-важен за театралната общност празник 27 март по света се организират различни национални и международни събития. Едно от най-важните е създаването и разпространението всяка година на театрално послание, в което авторитетна личност споделя своите възгледи за театъра и неговата духовна мисия. 2025 своите думи към световната културна общност отправя гръцкият режисьор, авторитетно има в Европа Теодорос Терзопулос. През 1985 година основава в Атина театър „Атис“ и организира в Делфи фестивал, посветен на античността. През 1990 година създава и по-късно оглавява международния институт на Средиземноморските театри. Много от постановките му са отличени с престижни международни награди. Текста на посланието му получихме от САБ, за което благодарим.

"Може ли театърът да чуе SOS призива, който нашето време изпраща? В свят на обедняващи граждани, затворени в килиите на виртуална реалност, вкоренени в задушаващото си уединение. В свят на роботизирани съществувания в рамките на тоталитарна система на контрол и репресии в целия спектър на обществения живот.

Загрижен ли е театърът за унищожаването на екологичното равновесие, глобалното затопляне, масовата загуба на биоразнообразие, замърсяването на световния океан, топенето на ледените шапки, увеличаващите се горски пожари и екстремните метеорологични явления? Може ли театърът да стане неделима, но и актив��а част от екосистемата? Театърът, който от години наблюдава въздействието на човека върху планетата, но трудно се справя с този проблем.

Теодорос Терзопулос

Притеснен ли е театърът за човешкото състояние, което се формира в ХХI век, където гражданинът е манипулиран от политически и икономически интереси, медийни мрежи и корпорации, формиращи мнение? Където социалните медии, колкото и да го улесняват, са страхотното алиби за общуването, защото осигуряват необходимата безопасна дистанция от Другия? Всеобхватното чувство на страх от Другия, Различния, Непознатия доминира в нашите мисли и действия.

Може ли театърът да функционира като работилница за съвместно съществуване на различията, без да се отчита кървящата травма?

Кървящата травма ни кани да възстановим Мита. И по думите на Хайнер Мюлер „Митът е агрегат, машина, към която винаги могат да се свързват нови и различни машини. Той транспортира енергията, докато нарастващата скорост взриви културното поле” и бих добавил, полето на варварството.

Могат ли прожекторите на театъра да хвърлят светлина върху социалната травма и да спрат да хвърлят подвеждащо светлина върху себе си?

Въпроси, които не позволяват категорични отговори, защото театърът съществува и устоява благодарение на въпроси без отговор.

Въпроси, предизвикани от Дионис, преминавайки през родното си място, хора на Античния театър и продължавайки мълчаливото си бежанско пътуване през пейзажи на война, днес, на Световния ден на театъра, нека погледнем в очите на Дионис, екстатичният бог на театъра и мита, който обединява миналото, настоящето и бъдещето. Дионис - дете на две раждания, и от Зевс и от Семела, изразител на флуидни идентичности, женски и мъжки, гневен и мил, божествен и животински, на границата между лудостта и разума, реда и хаоса, акробат на границата между живота и смъртта. Дионис поставя фундаментален онтологичен въпрос „за какво става дума? “ въпрос, който тласка твореца към все по-задълбочено изследване на корена на мита и множеството измерения на човешката енигма.

Имаме нужда от нови наративи насочени към култивиране на памет и оформяне на нова морална и политическа отговорност, за да излезем от многоформената диктатура на днешното Средновековие."

Теодорос Терзопулос

Превод от оригиналния гръцки: Yiola Klitou / Кипърски център на I.T.I.

Първото послание с такава цел – да обиколи света, е било създадено от Жан Кокто през 1962 година. 27 март е обявен за Световен ден на театъра по инициатива на ЮНЕСКО през 1961 година.

Пълният списък на номинираните е достъпен на официалния сайт на САБ: https://uba.bg/nominacii-ikar-2025/

Ние публикуваме част от тях:

В категорията „Водеща мъжка роля“ са номинирани:

Мак Маринов за ролята на Д-р Стокман в „Обществен враг“, Малък градски театър „Зад канала“

Самуел Финци за ролята на Шайлок във „Венецианският търговец“, Народен театър „Иван Вазов“

Симеон Дамянов за ролята на Били в „Племе“, Театър „Българска армия“

При жените за приза „Водеща женска роля“ се състезават:

Албена Павлова за Майка Кураж в „Майка Кураж и нейните деца“, Сатиричен театър „Алеко Константинов“

Невена Калудова за Анна Политковская в „Анна-непоправимата“, Оренда Арт Център и „Топлоцентрала“

Радина Кърджилова за Медея в „Медея“, Народен театър „Иван Вазов“

Номинации за „Режисура“ получават:

Зафир Раджаб за „Племе“, Театър „Българска армия“

Стоян Радев за „Майка Кураж и нейните деца“, Сатиричен театър

Явор Гърдев за „Венецианският търговец“, Народен театър

Номинации за Критически текст, излъчени от Гилдията на театроведите, критиците и драматурзите:

„Българският драматургичен канон. Формиране, пренареждане, препрочитане“ от Николай Йорданов, София: Институт за изследване на изкуствата & Фондация „Хомо Луденс“, 2024

„Романси и сдвоения. Българската драматургия на ХХ век“ от Николай Кирилов, изд. „проф. Марин Дринов“, 2024

Номинации за куклен спектакъл, излъчени от Гилдията на творците в кукленото изкуство:

„Кентървилският призрак“ по Оскар Уайлд, драматизация и реж. Елица Петкова, Държавен куклен театър – Пловдив

„И ние играем Ромео и Жулиета“ по Уилям Шекспир, текст Камен Асенов и Стоян Радев, реж. Стоян Радев, Столичен куклен театър

„Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада“по Ено Рауд, реж. Йордан Тинков, Младежки театър „Николай Бинев“

И не пропускайте да гласувате за вашите фаворити! ≈

„въпреки.com”

Снимки: Стефан Марков, архив на театрите и САБ

#Икар #Николай Йорданов #театър #Теодорос Терзопулос #Георги Парцалев

0 notes

mihaylovblog · 15 days ago

Text

100 години от рождението на великия Георги Парцалев (1925 – 1989). Тук заедно с Петър Пейчев, Кирил Петров и Маргарита Стефанова в откъс от българския игрален филм „С деца на море“, 1972 г., на режисьора Димитър Петров, по сценарий на Братя Мормареви. Оператор е Крум Крумов. Музиката във филма е композирана от Петър Ступел. Филмът се състои от две новели.

#bulgaria #българия #българско кино #българскокино

0 notes

mihaylovblog · 15 days ago

Text

100 години от рождението на великия и незабравим Георги Парцалев (1925 – 1989). Снимка: https://impressio.dir.bg/

#bulgaria #българия #българско кино #българскокино

0 notes

mihaylovblog · 20 days ago

Text

07.02.1974 г. – Премиера на българския игрален филм „Вечни времена“ на режисьора Асен Шопов, по сценарий на Васил Попов. Оператор е Ивайло Тренчев. Създаден е по книгата „Вечни времена“ на Васил Попов. Музиката във филма е композирана от Кирил Дончев. В ролите: Петър Слабаков, Мария Спасунова, Стойчо Мазгалов, Стоян Гъдев, Григор Вачков, Никола Тодев, Наум Шопов, Георги Парцалев, Константин Коцев, Тодор Димов, Мария Симова, Сашо Симов, Елена Хранова, Васил Михайлов, Дора Стаева, Георги Русев, Кина Дашева, Георги Калоянчев, Татяна Лолова, Евстати Стратев, Златина Дончева, Иван Висоцкий, Матей Балканов, Зафир Боянов и др.

#bulgaria #българско кино #българскокино #българия

0 notes

mihaylovblog · 2 months ago

Text

93 години от рождението на Никола Анастасов (1932 – 2016). Откъс от "Криворазбраната цивилизация", 1974 г. по едноименната пиеса на Добри Войников. Режисьор на продукцията е Хачо Бояджиев, музиката е композирана от Дечо Таралежков. Главните роли се изпълняват от Георги Парцалев, Георги Калоянчев, Ружа Делчева, Никола Анастасов, Лора Керанова и Зорка Димитрова.

#bulgaria #българско кино #българия #българскокино

0 notes

mihaylovblog · 3 months ago

Text

5 години от смъртта на Вълчо Камарашев (1937 - 2020). Тук в ролята на фелдфебела заедно с Георги Парцалев, Кирил Господинов и Никола Анастасов в откъс от българския игрален филм "Тримата от запаса", 1971 г., на режисьора Зако Хеския, по сценарий на Павел Вежинов. Оператор е Христо Вълчанов. Музиката във ф��лма е композирана от Симеон Пиронков.

#bulgaria #българско кино #българия #българскокино

1 note · View note

vprki · 4 months ago

Text

Любовта е винаги тук с „Когато розите танцуват“

За нас беше особено вълнуващо, когато в началото на театралния сезон директорът на Сатиричния театър „Алеко Константинов“ Калин Сърменов съобщи, че Николай Урумов ще постави след Нова година „Когато розите танцуват“ от Валери Петров.

Тя е първата пиеса на Валери Петров, тогава на 40 години, и по същността си е поема за любовта и младостта. Режисьорът, който най-вече се заема с въвеждането на текстовете на Валери Петров в театъра, е Гриша Островски със своите постановки в Сатиричния театър през 60-те години. Валери Петров твори повечето си пиеси специално за даден театър или актьори, както е с „Импровизация“, в съавторство с Радой Ралин, със „Сняг“, с „Театър, любов моя“, по молба на Таня Масалитинова и Славка Славова…

Вели Чаушев и Ицхак Финци в "Когато розите танцуват", 1961

Първата паметна реализация 1961 година е на сцената на Сатиричния театър с режисьор Гриша Островски. Премиерата е на 22 декември 1961. Сценограф е Константин Радев, художник на костюмите - Елизабет Месарош, композитор Петър Ступел, диригент Димитър Вълчев. Тогава Сатиричният театър има оркестър, който изпълнява музиката на живо. В ролите са (според премиерния афиш): Ицхак Финци, Вели Чаушев, Никола Анастасов, Лиляна Апостолова, Иван Андонов, Жени Божинова, Татяна Лолова, Васил Попов, Невена Коканова, Радка Матева, Иван Герасимов, Цветана Гълъбова, Петър Пейков, Златина Дончева, Христо Руков, Василка Чиликова, Георги Парцалев, Енчо Багаров.

„Когато розите танцуват“ с музика на живо, е истинско събитие за театралния ни живот в един период на размразяване и предчувствие за настъпваща пролет. Той представлява откровен модернистичен жест. В него младостта настъпва на сцената. Припомняме тези подробности, защото сме имали шанса в тийнейджърските си години някъде около 1966 година да гледаме това любимо представление не веднъж, това правеха и нашите родители.

Константин Икономов и Ивайло Калоянчев

И сега очаквахме с трепет как ли ще бъде след 64 години…Времето е друго, отношението дори към любовта е различно и все по-дълбоко, сякаш поне външно да потискаме в себе си това най-велико чувство. Кратките думи на актьора и режисьор на постановката Николай Урумов като въведение, всъщност, ни дадоха красивия знак какво ни предстои. “За мен това е най-нежната и най-красивата българска пиеса! Пиеса за любовта, за жизнения, весел порив на младостта и тъжното безверие на старостта. Пиеса, която със средствата на вълшебния и магичен театър, и изящното слово на Валери Петров, търси отговор на въпроса „Какво си, любов?".“

И пак след толкова десетилетия, но и в контекста на днешния ден, новата постановка на „Когато розите танцуват“ ни завладя с артистичната енергия на сцената, струяща от актьорите, от сценографията на Марина Райчинова, от музиката на Христо Намлиев (предизвикателство за него след толкова обичаната мелодика на Петър Ступел), хореографията на Татяна Янева. Драматург на постановката е Михаил Тазев.

Боян Арсов (Младият) и Константин Икономов (Старецът)

Припомняме какво е написал за пиесата и постановката ѝ навремето мъдрият театрал Боян Дановски, за да направим своята интерпретация към сегашното представление в Сатиричния театър. Той пише: „В „Когато розите танцуват“ авторът на тази своеобразна лирична „дискусия“ Валери Петров и постановчикът Гриша Островски очароваха публиката не с друго, а с един шеговит спор между Стария и Младия. Който е гледал представлението, непременно е изпитал чувството, че актьорите разменят мисли и спорят не само помежду си, но и със зрителите. Съмненията, преди да се постави пиесата, бяха много. Ще се приеме ли такава необичайна театрална форма? Няма ли да доскучае на зрителите да участват цели два часа и половина в един спор, вместо, както е прието, да се пренесат в измисления художествен свят и да преживяват заедно с героите?… Зрителите се увличат в откровения приятелски разговор и се вълнуват от сериозния предмет на спора: кое е ценно и кое не е, кое е красиво и кое е грозно в живота на хората.“ (Дановски, Боян, „От двете страни на завесата“, С. изд. „Наука и изкуство“, 1969, с. 122-123

Ани Вълчанова и Димитър Баненкин

С днешна дата отново усетихме чудото на живота, което ни носи поезията на Валери Петров и в драматургичните си текстове, сякаш изразено най-силно в любовта. И на сцената в постановката на Николай Урумов тя диша, усмихва се, тъжи, преживява. За нея няма възраст. Великолепни актьорски постижения, като специално акцентираме върху талантливия Боян Арсов (Младият), който неведнъж ни е респектирал с възможностите си да владее сцената, Константин Икономов (Старецът), Ивайло Калоянчев (Съседът и Учителят по музика) и, разбира се, Ани Вълчанова (Съпругата). Тя успява по красив начин да „изиграе“ и тази любовно-романтична меланхолия, която струи в поезията на Валери Петров и, която толкова обичаме и, без която не можем.

В целия спектакъл танцуващите рози: Белослава Ангелова, Мила Пейова, Никол Николова,

Виктория Василева (студенти клас Калин Сърменов, Театрален колеж „Любен Гройс“) създават настроението и радостта от неувяхващата любов, която ни прави хора, неподвластни на възрастта, Въпреки!

Константин Икономов

С това представление Сатиричният театър продължава своя силен сезон и съвсем не случайно постановката им „Майка Кураж“ на Брехт, режисьор Стоян Радев е сред най-номинираните в различните категории на театралните награди на САБ „Икар“, които ще разберем на 27 март, Международния ден на театъра. Сред тях е и номинацията на Михаил Тазев в категорията „Драматургичен текст“ за пиесата „Бушон за смяна“, моноспектакъл.

Очакваме и постановката „Кошниците“ на Йордан Радичков с режисьор Николай Стоянов, която предстои. Стремежът на театъра да поставя важни и непреходни, според нас, драматургични текстове на забележителни български автори е показателен за артистичната, смислена посока, избрана от амбициозния екип и имат много сериозни постижения с неуморната си работа.

Една от последните снимки на Валери Петров, февруари 2014

И ще завършим този текст отново с Валери Петров:

„Когато розите танцуват

дори старикът става млад,

и пътищата му се струват

изпълнени със аромат

със смях, с шепот, със сълзи."

Невероятен! А ние сме щастливците, че живяхме и продължаваме в неговото време!≈

Текст: Зелма Алмалех

Снимки: Петър Петров, архив на Сатиричния театър и Стефан Джамбазов (1951-2021)

P.S.на „въпреки.com”: След премиерата на „Когато розите танцуват“ на 27 февруари сред възторжената публика бяха и внуците и правнуците на Валери Петров.

Бяха щастливи. А, може би, отнякъде гледаше и с благата си усмивка и той…

#Николай Урумов #Валери Петров #Сатиричен театър #Зелма Алмалех #Критичен поглед

0 notes