#Дамян Дамянов

[pocahontasisthatyou]

Целувам те, защото те обичам.

Не ми е нужно твоето вчера,

а утре е така далеч.

Мълчанието е доверие -

очите тихо красноречие.

Мигът в прегръдка да заключим,

да бъде наш, да бъде вечен

и който първи проговори

той първи не обича вече.

Дамян Дамянов

[snqg-v-slunchev-den]

От скука или пък от страх,

от самота ли – сам не зная,

ала веднъж започнах шах

със себе си сам да играя.

С ирония или с тъга,

присъщи само на затворник,

отворих пъстрата дъска

и себе си строих отгоре.

Сам себе си – и чер, и бял.

Сам себе си – и цар, и пешка.

Сам себе си – ведно събрал

победата със свойта грешка.

А после? Как да ги следя?

С коя от двете половини?

Как себе си да победя?

От себе си как да загина?

Най-мъчен шах! Ужасен шах!

…И грохнал, оглупял и потен,

накрая сам си изкрещях:

– Туй шах ли е, или живот е?

Нима и там тъй раздвоен

на „чер“ и „бял“, на „цар“ и „пешка“,

човекът – онзи вътре в мен –

сам себе си не бие тежко

с най-непрощаваща ръка?

О, шах на самотата мръсна,

самоизтребваш ни така,

додето пъстрата дъска

не издържи и всичко пръсне!

[leatherjacketblesseddreams]

М Ъ Ч Е Н Ч О В Е К

Казваш ми: "Тежък и мъчен човек!"

Вярно. Такъв съм. Не искам да споря.

Но във живота - ни лесен, ни лек -

вече ми втръсна от лесните хора.

Тях ще ги срещнеш на път и под път -

не хора, а ангели същи небесни.

Пълен със тях е и пъка светът

от лесните хора.

Те, хората лесни,

ще дойдат край тебе, край мене, край нас

и без да ги викаш. И в лесното само.

В минутата лека и в лесния час,

когато от тях нужда никаква нямаш.

Празни и леки, със дух - пушек лек -

те ще изчезнат в минутата съща,

в която най-тежкият мъчен човек

с най-тежките крачки внезапно се връща.

С най-мъчната дума, с най-лютия лек

ще дойде той раната в теб да затвори.

Да, нек�� съм тъжен и мъчен човек!

Влудяват ме леките, лесните хора!

Дамян Дамянов

[loranayavorov]

ПРИКАЗКА

Заспиваш ли, аз май че те събудих,

прости ми, че дойдох при теб сега.

Душата ми се стяга до полуда

в прегръдките на свойта самота.

Самичък съм, а тъй ми се говори,

уст��та ми залепва да мълчи ...

Не ме пъди, ще си отида скоро,

аз дойдох тук на бурята с плача.

Ще седна до главата ти, ей тука

и ще ти разкажа приказка една,

в която е положил зла поука

един мъдрец от стари времена.

Един разбойник цял живот се скитал

и нивга не се връщал у дома,

вместо сърце, под ризата си скрита

той носел зла и кървава кама.

Преварвал той замръкнали кервани

и само денем криел своя нож,

а ножът му ръжда не хващал,

човекът като дявола бил лош.

Но кой знай, един път от умора

и той на кръстопът заспал.

Подритвали го бързащите хора

и никой до главата му не спрял,

а само малко дрипаво момиче

челото му покрило с листо.

Заплакал той за първи път обичан,

заплакал той, разбойникът, защо?

Какво стоплило туй сърце кораво,

нестоплено в живота никой път!

Една ръка накарала тогава,

сълзи от поглед в кърви да текат.

Една ръка, по-топла от огнище,

на главореза дала онова,

което той не би откупил с нищо

ни с обир скъп, ни с рязана глава.

Но ти заспа, а тъй ми е студено,

туй приказно момиче, где е то?

То стоплило разбойникът, а мене

ти никога не стопли тъй, защо?

Дамян Дамянов

[bgpoetryblog]

Приказка

Заспиваш ли, аз май че те събудих,

прости ми, че дойдох при теб сега.

Душата ми се стяга до полуда

в прегръдките на свойта самота.

Самичък съм, а тъй ми се говори,

устата ми залепва да мълчи …

Не ме пъди, ще си отида скоро,

аз дойдох тук на бурята с плача.

Ще седна до главата ти, ей тука

и ще ти разкажа приказка една,

в която е положил зла поука

един мъдрец от стари времена.

Един разбойник цял живот се скитал

и нивга не се връщал у дома,

вместо сърце, под ризата си скрита

той носел зла и кървава кама.

Преварвал той замръкнали кервани

и само денем криел своя нож,

а ножът му ръжда не хващал,

човекът като дявола бил лош.

Но кой знай, един път от умора

и той на кръстопът заспал.

Подритвали го бързащите хора

и никой до главата му не спрял,

а само малко дрипаво момиче

челото му покрило с листо.

Заплакал той за първи път обичан,

заплакал той, разбойникът, защо?

Какво стоплило туй сърце кораво,

нестоплено в живота никой път!

Една ръка накарала тогава,

сълзи от поглед в кърви да текат.

Една ръка, по-топла от огнище,

на главореза дала онова,

което той не би откупил с нищо

ни с обир скъп, ни с рязана глава.

Но ти заспа, а тъй ми е студено,

туй приказно момиче, где е то?

То стоплило разбойникът, а мене

ти никога не стопли тъй, защо?

Дамян Дамянов

[proekt-prosper]

“ Защо ни е вълшебен, чуден остров?! И на земята стават чудеса! Великото е винаги най-просто!

Една луна, две капчици роса, една случайна мъничка разходка ... И топлината на една ръка... ”

- Дамян Дамянов

[naistina-li]

Ще викам аз и ти ще се обръщаш.

Дали ще те настигне моят глас?

Ще викаш ти — гласът ти ще се връща

и може би не ще го чуя аз.

И дните си така ще доживеем

във викове, в зов: „Ела! Ела!“

/ Дамян Дамянов — Не си отивай… /

[platinum-aurora]

Интимно "Не ме допускай толкоз близо ти до себе си, щом искаш да съм влюбен. Ех, вярно е, далечното гнети, но затова пък близкото погубва! Щом искаш да съм твой, далеч ме дръж - далечното е всъщност ореолът. Една мечта се срива отведнъж разбулиш ли я, видиш ли я гола. Дори една „Мадона“ от Рембранд погледната от близичко е грозна. И целият й гений и талант е в нейната далечна грациозност. Дори земята, таз околовръст, която отдалеч е рай вълшебен, отблизо ти се вижда буца пръст - пръст, в която ний ще легнем с тебе…" - Дамян Дамянов

[vprki]

„Подир думите“ след Панаира на детската книга в Болоня е в галерия Credo Bonum

Много хубаво е, че изложбата „Подир думите. 19 български илюстратори на детски книги“ с куратори Антон Стайков и Свобода Цекова може да се разгледа в София в галерия Credo Bonum и да се види как се е представила България на 62-ия Панаир на детската книга в Болоня, 2025.

Панаирът с десетилетна история е много важен. Все повече трябва да говорим за Болоня и за това как ние се развиваме на фона на света в областта на детската литература и илюстрация. Изложбата, която се откри на 2 юни и продължава до 14-и събра в пространството ѝ автори, художници, издатели, университетски преподаватели, журналисти, почитатели на изкуството на българската детска книга и илюстрация, превърна се в истински празник

Изложбата, която първо бе представена на Международния панаир на детската книга в Болоня през април т. г. като част от българското участие с щанда Bulgarian Books for Kids, представи лицето на съвременната българска илюстрация. Кураторите ѝ Антон Стайков и Свобода Цекова предлагат на посетителите в галерията адаптариран вариант на експозицията, създаде��а в контекста на панаирния ни щанд в Болоня, за да предадат максимално картината на българското представяне на авторитетния форум.

Изложбата представя художниците: Дамян Дамянов, Елена Жаблянова, Ива Сашева, Ина Христова, Капка Кънева, Катрин Ефтимова, Кремена Ягодина, Кирил Златков, Кристина Тужарова, Люба Халева, Мария Гюлеметова, Мария Налбантова, Мила Янева-Табакова, Невена Ангелова, Росица Ралева, Сияна Захариева, Сотир Гелев, Ясен Григоров и Ясен Гюзелев. Наред с тях, посетителите ще могат да се запознаят и с още 25 творби на съвременни български илюстратори, част от изложбата „Радост, тъга и надежда. 25 български илюстратори на детски книги“, с която се представихме на Панаира в Болоня, 2024 отново с куратори Свобода Цекова и Антон Стайков. В сегашния проект тя е представена под формата на интерактивна книга. И не на последно място – да разгледат всички книги, от които са селектираните за експозициите илюстрации. „В галерията има удобно разположени и места за сядане, така че всеки посетител да се чувства като у дома, за да може максимално да се потопи в света на детската илюстрация, който нашите куратори създадоха“, обяснява Елена Георгиева, проектен мениджър на Асоциация Култура и книжовност – организатор на изложбата.

Елена Георгиева/л/, Свобода Цекова /ц/ и Антон Стайков

Но е важно да дадем думата на кураторите, които пишат в предварителния си текст: „Тази изложба представя 19 български илюстратори на детски книги на 62-ия Панаир на детската книга в Болоня (31 март – 3 април 2025). Тя е своеобразно продължение и надграждане на селекцията от изложбата „Радост, тъга и надежда“, част от националния щанд на България в Болонския панаир през 2024 г. Стремежът ни е да направим актуална, макар и субективна, снимка на съвременната българска илюстрация. Да запознаем по-широка публика от любители и професионалисти със спецификите и постиженията ѝ, като се фокусираме върху богатството и разнообразието на художествени почерци.

От изложбата в Credo Bonum

Селектираните художници са представители на няколко поколения – някои от тях са утвърдени автори, други тепърва ще градят своята кариера. Излагаме по една илюстрация от конкретна книга и подготвителни рисунки, които повдигат завесата към творческия процес. Сканирането на QR код води към добавеното съдържание в сайта на проекта booksforkids.bg

Добавеното съдържание в сайта включва база данни в компактен формат с информация за представените художници и издания. Там ще прочетете кураторските текстове, ще разгледате галерия с илюстрации, подготвителни рисунки и детайли от книжното издание, ще узнаете повече за авторите, ще се запознаете с тяхната биография, с други техни книги. В настоящата изложба и придружаващия я каталог сме приобщили за удобство и селекцията от изложбата „Радост, тъга и надежда“ от миналата година. Лице на проекта ни през 2024 г. беше мечето на Кирил Златков от книгата „Когато искам да мълча“ (автор Зорница Христова). Този хипнотичен образ спечели много почитатели по време на панаира в Болоня, а последвалото издание на итал��ански в „Орекио Ачербо“ (Orecchio Acerbo) и в превод на Нева Мичева за кратък период претърпя цели три тиража и продължава да се радва на вниманието на публиката.

Люба Халева

Тази година мечокът „предава щафетата“ на Светльо и приятеля му Куче, герои от книгата „Меко казано“ на обичания български класик Валери Петров. Илюстрирано от Люба Халева, изданието е част от наградената през 2019 г. с „Христо Г. Данов“ поредица. В настоящата изложба „Подир думите“ е включена и „Копче за сън“, илюстрирана от Мария Налбантова, от същата поредица /на издателство Colibri б.р./ , както и книги, удостоени с други български и международни награди, като „Приключенията на Пинокио“ с художник Ясен Гюзелев, дебютната „Упупа Утъркули“ (автор Таня Петкова), илюстрирана от Катрин Ефтимова, авторските книги на Мария Гюлеметова Beyond the Fence и „Приспивни песни за феи и чудовища“ на Сотир Гелев…

Мария Налбантова

Искаме да подчертаем, че тази селекция съвсем не е класация, нито претендира за изчерпателност – тя е още една стъпка напред в популяризирането на българската детска книга и по-конкретно – на илюстрацията. Именно затова в щанда на Bulgarian Books for Kids тази година център бе изложбата. Илюстрацията за деца в България има своя традиция, своите силни и по-слаби периоди. Нейното развитие, естествено, е повлиян�� от исторически събития и обществени промени, но и от важни липси или присъствия – като тези на знакови книги, достигнали в превод до българските деца. Техните илюстрации са формирали вкуса както на поколения читатели, така и на художници, които от своя страна повлияват на стила на по-младите поколения.

Мария Гюлеметова

В този кръговрат роля имат и художествените училища и академии, а несъмнено и издателите, чиито политики и практики влияят на вида и художествените качества на илюстрованите детски издания. Но истински съдбовна е ролята на илюстратора: ловец, който тича подир думите, магически преводач в образи. При всеки художник процесът от текст към изображение е индивидуален, но най-често започва със скицирането. При някои подготовката за илюстрациите отнема дълги месеци. Както е например с Мария Гюлеметова в забележителната ѝ книга Beyond the Fence. Тя прави стотици моливни, тушови и акварелни рисунки, преди да намери образа на деспотичното момче и неговия приятел – питомно прасенце, което копнее за свобода.

Тодора Радева /л/, Кирил Златков и Мила Янева-Табакова/д/

Кирил Златков от своя страна рисува в скицник с туш и перо, превръщайки емоционалните състояния в метафори. Люба Халева работи върху обикновена копирна хартия А4 с моливи, за да композира финално великолепните си колажи във Фотошоп. Виртуозните рисунки на Ясен Гюзелев за „Пинокио“, сякаш решават крайния резултат още на този етап – композиция, типажи, жестове са толкова убедителни, колкото в отпечатаната книга. За нас остава привилегията да можем да погледнем работата на художника отблизо. И да открием в него онова малко дете, поглъщало жадно книгите на своето поколение, което дорисува и доразказва историите, за да ги калибрира към личния си вълшебен свят.“

Ясен Гюзелев

С днешна дата след хубавото представяне на страната ни на Панаира в Болоня Свобода Цекова споделя пред БНТ:  „Изложбата имаше придружаващи инструменти от селекцията тази /направена от Вал Стоева, Антон Стайков и Анна Хаджимишева -б.р./  и миналата /Зорница Христова, Вал Стоева и Кристина Тужарова – б.р./  година и щандът беше един кошер непрекъснато влизаха хора, излизаха, връщаха се. Ние бяхме в една много конкурентна среща – бяхме точно срещу китайската изложба на илюстрацията и поглеждахме малко суетно настрани, защото при нас беше по-пълно. Но да се върнем на изложбата в галерия Credo Bonum , на които благодарим, че толкова гостоприемно ни приеха.

Сотир Гелев

Ние се постарахме една изложба, която е в контекста на панаирния щанд да я адаптираме към пространството на галерията. На откриването имаше много хора и е много приятно да видиш щастливи хора. И не на последно място самите ��люстратори споделиха, че за първи път с такъв респект някой им обръща внимание. Може би заради качествата на репродукциите, начина, по който са рамкирани. Срещнаха се, споделяха си.

Капка Кънева

Защо трябва да говорим за Болоня, защото когато говорим за детска илюстрована книга – това е мястото в света и реално България не е присъствала 60 години на този най-престижен форум. Има няколко спорадични участия, но като национално присъствие е културен пропуск, който не е просто неприсъствие на щанд, а е пропуск на опит, на обмен на всички тези пластове на сътрудничество, който там се случва. Ще е много добре тепърва да ходят студенти от специалност илюстрация, илюстратори, автори. Надяваме се да има дългосрочна държавна политика в тази посока.“

Дамян Дамянов

Това са изключително важни неща за българската държавна политика в областта на културата и изкуството и неведнъж сме ги коментирали във „въпреки.com”, включително и  по повод българското участие в годините на Венецианското биенале на изкуствата.

И двамата куратори са категорични, че не бива да гледаме на такива форуми притеснено, защото сме малка държава и дадоха пример с великолепните щандове на Балтийските страни Естония, Латвия и Литва. Имат сериозна държавническа подкрепа  - авторите им  пътуват, имат последователно съдействие да бъдат превеждани. Свобода Цекова и Антон Стайков имат наблюдение как всички тези детски книги, с които поколения възрастни хора израстват с култа към тях, защото Панаирът е посветен и на бизнес отношения, на продаване на права на автори и илюстратори, но там главните герои са възрастните, които се занимават с детски книги.

Кристина Тужарова

Убедени сме, че изложбата в Credo Bonum, сътворена с познание, въображение и обич към детската книга, нейните създатели и малките читатели, ще привлече освен специалистите и много хора от различни поколения. Заслужава си. Сама по себе си тя е не само драматургически решена като пътешествие в света на прекрасни детски издания, а и е своеобразно произведение на изкуството като експозиция.  

От изложбата в Credo Bonum

За не малко от илюстраторите, които ни представиха в Българския павилион на 62-рия Международен панаир на детската книга в Болоня сме публикували текстове във Въпреки или най-малкото сме акцентирали специално върху илюстрации, представяйки книги. Специално внимание сме отделяли и на професионализма и максимализма на Свобода Цекова и Антон Стайков в техните общи проекти /може да прочетете тук и тук/.

От изложбата в Credo Bonum

В рамките на изложбата организаторите са подготвили срещи, дискусии и с чуждестранни гости, специалисти в областта на детската книга. На 8 юни (неделя) от 16.30 до 19.00 ч. предстои разговор със словашката илюстраторка Хана Крижанова и участието на художника Кирил Златков и доц. Капка Кънева (художник, преподавател в НХА). Събитието е посветено на едно от най-престижните събития за илюстрация в Европа и света – Биеналето на илюстрацията в Братислава, което тази година отбелязва своето 60-о издание. Програмата включва представяне на най-важните детайли около организацията и възможностите за участие в Биеналето, както и запознаване отблизо с професионалното портфолио и творческите постижения на Хана Крижанова.

Росица ��алева

В контекста на яркото българско представяне Панаира на детската книга в Болоня, 2025, и на настоящата изложба в Credo Bonum  вярваме, че организаторите от наша страна и екипът, с който работят са вече с мисъл за престижния форум през 2026 година. Надяваме се, че и държавните институции ще подкрепят, както се полага българското участие с талантливите ни автори и илюстратори. Те, всъщност, представят красивото лице на страната ни. ≈

„въпреки.com”

Снимки: Стефан Марков

[p-news]

ИКЕА кани кирилицата у дома

ИКЕА и Дамян Дамянов се ��бединяват в чест на 24 май, за да почетат красотата на българската писменост    По повод Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност – 24 май, ИКЕА България обявява вълнуващо партньорство с художника Дамян Дамянов. Те се обединяват около идеята, че българските букви и думи могат да красят както речта ни,…

[mihaylovblog]

90 години от рождението на Дамян Дамянов (1935 – 1999). Откъс от документалния филм „Обичам те, живот!“ (1985 г.), посветен на поета. Сценарий: Диана Михайлова, Станко Михайлов. Режисьор Станко Михайлов. Оператор Стефан Костов. Видео: www.bnt.bg

[snqg-v-slunchev-den]

Море

Много дни аз пътувах към теб.

Много нощи насън те измислях.

Твоят образ - ту тих, ту свиреп -

ме връхлиташе с гларусен писък.

И невиждал наяве море,

те обличах в лирични представи.

Ала все не успявах добре

от мечтите море да направя!

Bce ти давах фалшиви черти:

Урагани, акули зъбати,

синя бездна, която трещи,

или сал с еднооки пирати...

Днес за пръв път заставам пред теб.

И дошъл от света фантазиран,

виждам колко е бил той нелеп!

В миг те губя и пак те намирам!

Ти ме срещаш спокойно, без залп.

Не, в теб нищо особено няма!

Ти приличаш на моя сълза -

на сълза, ала много голяма!

[loranayavorov]

СРЕЩА

С тебе ни събра случайността,

А можеше нима да се разминем?

От пътища кръстосан е света

и всеки път е дълъг със години.

Ти щеше да останеш непознат,

аз нямаше да знам, че съществуваш,

аз нямаше да чувствам топлината

на устните, които ме целуваха.

Аз нямаше да стискам твойте длани

да пия от очите ти успокоени.

О, това не можеше да стане

виновникът е нашето рождение.

С тебе ни събра случайността

един на друг сме били просто нужни

и сме се търсили, събра ни любовта,

защото не можеше да бъдем чужди.

Дамян Дамянов

[virgocatthings]

с много хора често съм самичък, а в самотата - много рядко сам

Дамян Дамянов

[knigorazdelitel]

[invisible269]