virgocatthings

[virgocatthings]

Небето никога няма да бъде толкова голямо, колкото е голяма обичта ми към теб.

Фредрик Бакман, “Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг”

[virgocatthings]

В края на краищата най-важни остават хората, които дават криле на душата — във време, в което е страшно да се лети.

“Чувствай ме”, Силвия Крумова

[virgocatthings]

Сълзите на човека, който никога не плачеше

Пренасяме се 10 години назад, някъде между 2010 и 2015. Един малък апартамент през ранна зимна нощ. В едната стая – малко момиченце, има-няма 10-годишно, легнало на своето легло, предполага се, че вече трябва да е заспало, а в другата стая нейните ��одители. Какво трябва да правят родителите посред нощ, когато децата им спят? Да се обичат, много да се обичат, но тези родители не са като останалите, при тях прегръдките са заменение с викове, ласките – с обиди, а нощите – с караници. Поредния шумен скандал се разиграва в семейната кухня, родителите са толкова вглъбени да отстояват себе си и не им е толкова важно да покажат, че са невинни, а целят да изкарат другия виновен. Не се интересуват, че стените са тънки, а детето им и съседите най-вероятно спят. В разгара на семейната кавга се прибира по-големият им син. Момиченцето е свикнало да чува как родителите му се карат, но момчето е живяло по-дълго и е виждало, че между тях може да има и любов, видяло е най-добрите им години, най-влюбените им погледи. Затова той просто не може да приеме, че вече няма целувки, няма ги малките подаръци и откраднатите мигове щастие, вече не си разменят усмивки, а в очите им плува ненавист един към друг. Момчето, прибирайки се, е свидетел на поредната караница между най-скъпите за него хора. До сега всеки път е мълчал и е събирал тъгата и огорчението в сърцето си, но малкото му сърце не може да търпи повече. Затова отива при тях и с насъбралия се в него детски гняв, който е отражение на гнева, който вижда у родителите си, ги пита колко още ще се карат, колко още години ще загубят в нелюбов и ги моли да спрат, защото разбиват сърцето му. Момчето плаче. А майка му озадачена го пита защо е тъжен, щом никой не се кара на него. Тя не може да осъзнае разрушителната сила, която имат лошите отношения със съпруга и. И двамата родители не осъзнават, че наранявайки се един друг всъщност нараняват най-много собствените си деца. Момчето, засрамено от сълзите си, бяга в стаята, която дели със своята малка сестра. Тя спи тихо и той е спокоен, че може да плаче без никой да го чуе, може да излее цялата тъга, която трупа от толкова много време. И той ще заспи, щом всички сълзи се излеят от очите му и щом виковете на родителите му най-накрая заглъхнат. А момичето? То всъщност не спи, просто знае размера на болката и не иска да засрамва брат си, който винаги е бил силният в очите и и не би приел да бъде видян слаб от сестра си. И така години по-късно, дори в най-критичните мигове, тя не го видя да плаче отново, а той никога не разбра, че в онази нощ тя бе будна.

[virgocatthings]

Казват, че никой никого не притежава, но всъщност ти отдавна си притежание на този, за когото мислиш нощем преди да заспиш.

(via bulgarian-mind)

[virgocatthings]

Една усмивка само — и вече друг е тоя свят

Дора Габе

[virgocatthings]

Достатъчно беше да издърпаш книга от рафта, да я разгърнеш – и мракът вече не тъмнееше толкова.

Рей Бредбъри

[virgocatthings]

[virgocatthings]

It’s better this way.

A little lonelier, but

Better.

— a 9 word poem for a lonely heart.

[virgocatthings]

Има хора, с които можеш да изговориш една дузина думи и пак да останеш неразбран. Има хора, с които можеш да мълчиш една дузина време и всеки атом от тази тишина да бъде чут.

“Чувствай ме”, Силвия Крумова

[virgocatthings]

Защо предаде собственото си сърце?

[virgocatthings]

Самотата е като глада, не осъзнаваш колко си гладен, докато не започнеш да се храниш.

“Тревожни хора”  Фредрик Бакман

[virgocatthings]

Не телата, важни са сърцата.

[virgocatthings]

Парадокс Когато разделяш щастието, не го правиш по-малко, правиш го по-голямо.

Невена В. Станимирова

[virgocatthings]

Любовта представлява една великолепна катастрофа: знаеш, че пред теб има стена, и въпреки всичко даваш газ. Тичаш право към своята гибел с усмивка на уста. С любопитство очакваш кога точно ще гръмне всичко. Любовта е единственото предварително програмирано разочарование, единственото нещастие, което всеки може да предвиди и всеки път желае отново

Фредерик Бегбеде

[virgocatthings]

Разделите са път към самота, която към самите нас завръща. Но въпреки това у нас крещи онази мъничка човешка нужда: до някого с надежда да заспим, а той в ръцете ни да се събужда.

Добромир Банев

[virgocatthings]

Най-красивите залези са просто залези, отразени в нечии любими очи.

ДимитроV

[virgocatthings]

с много хора често съм самичък, а в самотата - много рядко сам

Дамян Дамянов