#Калин Сърменов

[vprki]

„Когато розите танцуват“ на Валери Петров се завръща в своя театър - Сатирата

Сатиричният театър „ Алеко Константинов“ започна амбициозно новия театрален сезон с две премиери – „Буржоата благородник” от Молиер под режисурата на Бойка Велкова и „Креват за двама” от австрийския писател Рене Фройнд с режисьор директора на театъра Калин Сърменов.

Смело решение на ръководството на театъра и премиерните постановки да бъдат в един и ��ъщи ден на 3 октомври - „Буржоата благородник” в камерната зала „Методи Андонов“, а „Креват за двама“ с подзаглавие в скоби, поставено от режисьора „тотално бедств��е“ в големия салон.

Предния ден журналисти и приятели имахме възможност предпремиерно да гледат класиката на Молиер.  Непосредствено преди премиерите Калин Сърменов разказа и какви нови постановки готвят в Сатирата, за това по-късно в текста.

„Буржоата благородник”

Бойка Велкова /на водещата снимка с Калин Сърменов/ за трети път поставя в Сатиричния театър, като се посвещава на класиката още с първата си постановка „Ветрилото на лейди Уиндърмиър“ от Оскар Уайлд, 2019. Последва „Постоянната съпруга“ („Очарователни грешници“) от Съмърсет Моъм, 2022. И сега „Буржоата благородник” от Молиер, написана от автора като комедия балет и е родоначалник на жанра мюзикъл в 1670.

От 2013 година не поставяна у нас пиеса на драматурга, ярък представител на френския класицизъм. Преди повече от 10 години в Театър „Зад канала“ бе премиерата на забележителния спектакъл на Лилия Абаджиева „Скъперникът“. Парадокс или не през 2022, когато световната театрална общност отбеляза 400 години от рождението на Жан-Батист Поклен дьо Молиер и гледахме великолепни чуждестранни представления по време Международния театрален фестивал „Варненско лято“ и на Платформата „Световен театър в София“, нито една родна трупа не пожела да работи негови пиеси. Единствено по този повод Международното триенале на сценичния плакат в столицата в партньорство с Държавния културен институт към МВнР и Френския институт у нас представиха в онлайн формат проекта „Молиер без граници“. Той бе посветен на творчеството на големия драматург, а колекцията обединява над 35 български и чуждестранни плакати от богатия фонд на Триеналето…

„Буржоата благородник”

Бойка Велкова е избрала забележителен екип – музиката е на Теодосий Спасов с негова нова композиция, която звучи неговият кавал. Сценографията е на Чавдар Гюзелев, костюмографията – на Тита Димова-Вантек, пластиката – на Мила Искренова, драматург е Михаил Тазев. Самите имена са вече марка за висок професионализъм, което лъха от целия спектакъл. Актьорите са пленителни в ролите си, всеки по своему, но се усеща колко сериозно и вдъхновено са работили именно в интерпретацията на режисьорката. Представлението, освен класическия текст на Молиер (превод Паисий Христов) носи усещането и разбирането за днешния ден и сегашните амбиции, неудовлетворености, хитрини, безпомощност и много още. Специално трябва да отбележим актьорската игра на Николай Върбанов като господин Журден и Елена Атанасова като госпожа Журден, изградени сложно като персонажи от Бойка Велкова. Те не са еднопланови с единствен етикет, както традиционно несправедливо се отнасяме към персонажите на Молиер - от комедийната им, понякога до гротескност, изява до трагичната невъзможност да бъдат това, което им се иска и мечтаят за него с наивност, стигаща до абсурд. В другите персонажи се превъплъщават Люсил – Анджелика Джамбазова, Никол – Лана Гекова, Клеонт, Учител по фехтовка – Михаил Сървански, Ковиел и Майстор шивач – Александър Григоров, Доримена – Полин Лалова, Дорант, Учител по танци – Любомир Ковачев, Учител по музика – Константин Икономов, Мюфтия, Учител по философия – Мартин Каров, Първи лакей – Живко Сираков, Втори лакей – Йордан Сталев (гост-актьор, клас Калин Сърменов, ТК „Любен Гройс“).

Николай Върбанов като господин Журден

Целият спектакъл е изграден като танц. Бойка Велкова е свързана с балета и изборът ѝ на Мила Искренова като хореограф се отблагодарява с великолепието си. Тя обича да работи в театъра и се вижда как е подготвила актьорите в шеметните им изпълнения на сцената, без да се чувстват ограничени от пространството на камерната сцена. Спектакълът има и своите драматургически, режисьорски и изпълнителски кулминации. И преди всичко се вижда радостта, щастието на актьорите в различните им роли, състояния, както е по текста на Молиер. Турският епизод, според тогавашната мода, е бил специално включен по настояване на Краля Слънце Луи XIV. Картината изисква и съответна екзотична музика, така блестящо сътворена от Теодосий Спасов. Това един от моментите в представлението, които буквално взривяват публиката.

Рене Фройнд

Независимо, че в последните години има преводи  на австрийския писател и драматург Рене Фройнд, той �� малко познат у нас. Драматургът на Сатиричния театър „Алеко Константинов“ е предложила на Калин Сърменов „Креват за двама“ (Тотално бедствие) в превод на проф. Владко Мурдаров. Тя познава в детайли пристрастията му към немско езичната драматургия. /във „въпреки.com” може да прочетете тук/. Във въведението към спектакъла режисьорът е написал: “Много често в опитите си да постъпим правилно забравяме да се вгледаме в човека, заради когото са всичките ни усилия. Слагаме собствените си представи пред нуждите, чувствата и емоцията на другия. Тоест, да забравим за себе си, за да можем да разберем човека, когото твърдим, че обичаме. Най-трудни са простите формули!“

Сценографията е на Ванина Цандева, композитор и музикална среда Диана Чернева, пластика Татяна Янева. в ролите: Сандра – Александра Сърчаджиева, Томас – Николай Луканов, Лео – Явор Борисов, Елизабет – Стела Ганчева.

Рене Фройнд е роден в Деня на влюбените, 14 февруари 1967 г., във Виена. Запленен по романите на Ерих Кестнер и Карл Май, започва да пише още 12-годишен. От писането не успява да го отклони нито следването му на философия, нито работата му като драматург в една от най-добрите виенски сцени „Театър ин дер Йозефщат“. Автор е на театрални и радиопиеси, пет романа, есета, документални изследвания. Творбите му са отличени с национални награди, а той няколко пъти получава авторски литературни стипендии или стипендии за създаване на драматургична творба. Живее в алпийското селце Грюнау им Алмтал – местност, която се слави със своите чисти езера.

Стела Ганчева /л/ и Александра Сърчаджиева /д/

Той ще пристигне в България на 1 ноември, за да гледа в Сатирата своята пиеса „Креват за двама“ в режисьорската интерпретация на Калин Сърменов. Съобщиха от трупата на пресконференцията, посветена на новия сезон, което споменахме в началото. В интервю за БТА режисьорът споделя: „Историята на Рене Фройнд е доста скромна в театрите в България. Мен това ме изненада, защото в стилистиката му на мислене има многоплановост. На пръв поглед, започва една история, която ще заведе някак си зрителския интерес и емоциите в една убежна точка, а се оказва, че в движение убежната точка се разминава. Даже някой път се преплитат и хоризонти. До такава степен се губи усещането за последователност, което води след себе си една изненада и тази изненада е част от един прекрасен театрален разказ. Разбира се, много е важно и как ще се направи това нещо.“

Явор Борисов

Всъщност, нещо като изненадите, които ни поднася всекидневно животът в личните ни взаиомоотношения, когато се опитваме да променим човека до нас. От своя страна – той също иска да ни направи по свое подобие. Това е най-големият ни враг.  „Егоизмът съществува и няма как да избягаме от него – по простата причина, че ние се раждаме със знанието, че ще си отидем от този свят и няма как да избягаме. Но това, че се опитваме да променим другия, когато става въпрос за любов, е най-големият проблем на любовта.“ Убеден е Калин Сърменов. И вероятно и затова е избрал за главната роля в спектакъла Александра Сърчаджиева, самата тя като актриса и човек е кълбо от емоции. А  не е ли така всеки от нас, колкото и да се стремим да ги скрием и потиснем. Тук, по нашите географски ширини, някак се страхуваме да изразяваме и да признаваме пред себе си интимните си емоции. Разчитаме често, че грубостта ще ни направи неуязвими…Е и затова е заглавието на Сърменов в скоба…

Александра Сърчаджиева

Силно начало на сезона за Сатирата, а и това, което предстои е вдъхновяващо, без да е преувеличено.

За 6 ноември е планирана премиерата на „Чумата“ – от съвременния румънски драматург и актьор Джордже Кокош под режисурата на бившия министър на културата Боил Банов. След постановката „Кралицата на красотата“, спектакъл в памет на Борислав Чакринов, по пиесата на знаменития Мартин МакДона „Бившата мис на малкия град“ –първия му драматургичен текст/1996/ Банов поставя в Сатирата. Стоян Радев вече репетира „Майка Кураж и нейните деца“ о�� Бертолт Брехт с Албена Павлова в главната роля. Първата среща с публиката ще бъде на 9 ноември.

Бертолт Брехт пише „Майка Кураж и нейните деца“ през есента на 1939 г. по време на емиграция в Швеция в годините на Втората световна война. Тя е поставена в Народния театър за първи път на 27 януари 1962 от режисьора Моис Бениеш.

След премиерата на Стоян Радев Теди Москов започва работа по комедията "Кома" на един от най-нашумелите европейски драматурзи – французина Жан-Пиер Мартинез, чиито пиеси са познати и поставяни у нас. Пиесата "Бушон за смяна"на младия драматург на Сатиричния театър Михаил Тазев ще постави режисьорката Елица Йовчева като моноспектакъл на Михаил Сървански на клубната сцена „Хепи Сатира“.

Вели Чаушев /л/ и Ицхак Финци /д/ в "Когато розите танцуват", 1961

За нас най-вълнуващото като предстоящо театрално събитие е, че Николай Урумов ще постави след Нова година „Когато розите танцуват“ от Валери Петров – пиеса, чиято паметна първа реализация 1961 година е на сцената на Сатиричния театър с режисьор Гриша Островски. Премиерата е на 22 декември 1961. Сценограф е Константин Радев, художник на костюмите - Елизабет Месарош, композитор Петър Ступел, диригент Димитър Вълчев. Тогава Сатиричният театър има оркестър, който изпълнява музиката на живо.

В ролите са (според премиерния афиш): Ицхак Финци, Вели Чаушев, Никола Анастасов, Лиляна Апостолова, Иван Андонов, Жени Божинова, Татяна Лолова, Васил Попов, Невена Коканова, Радка Матева, Иван Герасимов, Цветана Гълъбова, Петър Пейков, Златина Дончева, Христо Руков, Василка Чиликова, Георги Парцалев, Енчо Багаров.

Една от последните снимки на Валери Петров, януари 2014

Тя е първата пиеса на Валери Петров, тогава на 40 години, и по същността си е поема за любовта и младостта. Режисьорът, който най-вече се заема с въвеждането на текстовете на Валери Петров в театъра, е Гриша Островски със своите постановки в Сатиричния театър през 60-те години. Валери Петров твори повечето си пиеси специално за даден театър или актьори, както е с „Импровизация“, в съавторство с Радой Ралин, със „Сняг“, с „Театър, любов моя“, по молба на Таня Масалитинова и Славка Славова.

„Когато розите танцуват“ с музика на живо, е истинско събитие за театралния ни живот в един период на размразяване и предчувствие за настъпваща пролет. Той представлява откровен модернистичен жест. В него младостта настъпва на сцената.

Как ли ще бъде сега след 64 години?...Ще разберем…

И да не забравяме, че на 13 януари 2025,  когато се навършват 162 години от рождението на Алеко Константинов, в Сатиричния театър, носещ неговото име ще бъде връчена Наградата за драматургия на името на големия писател. Вече са постъпили предложения и членов��те на журито четат. След обявяването на наградата в началото на следващата година ще бъде поставена пиесата.

Очаква ни интересен и смислен сезон на Сатиричния театър, каквито са идеите на екипа му.≈

Текст: "въпреки.com"

Снимки: Антон Даскалов, архив на Сатиричния театър и Стефан Джамбазов (1951-2021)

[magdalenagigova]

Звезди от сцената и политиката почетоха Калин Сърменов в Нирвана

Звезди от сцената и политиката почетоха Калин Сърменов в Нирвана Директорът на Сатирата продава картини по 2700 лева в галерията на Ники Младжов Снимки Фотогруп Стотици почитатели на съвременното изкуство почетоха първата самостоятелна изложба на директора на Сатиричния театър Калин Сърменов в столичната галерия Нирвана. В галерията на Ники Младжов „Светлата страна на живота“ представя 36…

[mihaylovblog]

ЧРД на българския актьор Калин Сърменов (25.05.1963)! Снимка: https://www.bgdnes.bg/

[mhealthyliving]

Камион помете буквите на входа на Сатиричния театър

Камион помете буквите на входа на Сатиричния театър

Камион счупи буквите на Сатиричния театър „Алеко Константинов“ в София. За вандалския акт съобщи директорът на театъра Калин Сърменов. „Вече години наред се борим да докажем, че може да се мисли и работи у нас по друг начин, и все някой ще ни напомни, че сме племе което руши, мрази не обича и не пази и не зачита ама нищо! После защо ни е гаден животът! Не той, ние сме гадни. Сами сме си виновни…

[vprki]

Сатиричният театър първи представя страната ни на онлайн фестивала Open Stage Europe

Сатиричният театър „Алеко Константинов“ е първият български театър, селекциониран за участие на онлайн фестивала OPEN STAGE EUROPE. Ще представи две с��ои заглавия „Една задръстена звезда“ /на снимката/ – съвременна българска пиеса от Слав Танев и Боряна Иванова, режисьор Калин Сърменов и „В плен на снега“ от Питър Куилтър, режисьор Николай Ламбрев.

Фестивалът е театрален проект, подкрепен от Creative Europe, който представя и разпространява разнообразна продукция по съвременна драматургия чрез създадената в Словения платформа „Third Stage“. Проектът позволява на професионалисти и любители, творци и зрители от различни държави да достигнат по-лесно и удобно до професионално селектирани заглавия от държави членки на Европейския съюз. Целта е да се представи многообразието, да се срещнат различията и да се опознае богатството на европейския театър.

„В плен на снега“

Стрийминг платформата дава възможност за излъчване на територията на целия свят. Щастливи сме, че можем да предоставим достъп до работата си на любители и почитатели на хумора и сатирата, намиращи се далеч от любимата ви сцена. Приятно гледане, приятели!  Написаха от Сатиричния театър за предстоящото театрално събитие за милиони хора.

Third Stage е Словенска платформа, базирана в Любляна и е създадена да помогне на театралните професионалисти да работят по-бързо, по-икономично и по-интелигентно. Целта е да могат театралите от различни европейски държави да установят здрави връзки чрез една уеб страница.

Радваме се да съобщим за този он-лайн фестивал (15-21 април), който представя и празнува разнообразието на театралните постановки на европейския театрален небосклон за четвърта година.

Чрез нашата платформа ще покажем представления от различни европейски държави и ще дадем възможност на публиката да преживее магията на театъра.

Целта ни е да покажем невероятния талант и креативност, които съществуват в европейската театрална общност. Да демонстрираме дълбочината и богатството на европейския театър и да предоставим уникалната възможност на хората да изследват света на европейския театър. Подчертават създателите и организаторите на Платформата.

Април е специален месец за Сатиричния театър „Алеко Константинов“ – 7 април е неговата рождена дата преди 67 години. На този празничен за сатириците ден се връчват наградите „Златен Кукерикон“. За първи път церемонията, решена като спектакъл, е на 7 април 2013 година по случай рождения ден на театъра. Стоянка Мутафова е първият носител на голямата награда “Георги Калоянчев”  за цялостен принос за смеха на България.

„Златен Кукерикон“ са награди, които Сатиричният театър „Алеко Константинов“ дава на колегите си от цялата страна за принос в развитието на изкуството на комедията и сатирата. Театърът като техен създател не участва в състезанието за приз. Тази година бе Осмото издание на Кукерикона. Наградите са вече известни, но да ги припомним и с малък коментар.

Спектакълът „Монолози за вагината“ от Ева Енслър на театър „Бонини“  получи две награди „Златен Кукерикон“ в категорията за женска роля на Светлана Бонин  и за режисурата на Стоян Радев.

Стоян Радев

За мъжка роля призът получи Калин Врачански – за ролите на Бепо и Тито Мерели в постановката „Комедия за тенори“ от Кен Лудвиг с режисьор Асен Блатечки в Благоевградския театър „Н. Й. Вапцаров“.

За най-добър спектакъл бе обявен „Онзи, другият Ню Йорк“ – авторско представление на Ванина Кондова. „Аз живях доста дълго време извън България и с този спектакъл се завърнах. Написах го сама, поставих го сама, по стечение на обстоятелствата, и го играя сама. Това може да бъде доста обезкуражаващо понякога. Но, когато получих обаждане за номинацията и казах, че много съм се зарадвала, те ми казаха „Вие много ни зарадвахте“, разказа Кондова, след като прие плакета.

Ванина Кондова

В категория, „Млада надежда“ наградата получи Пепа Николова – за ролята на Елена в „Летните оси ни хапят даже през ноември“ от Иван Вирипаев, режисьор  Павло Гатилов в Бургаския театър „Адриана Будевска“, Бургас. Актрисата много развалнувана сподели, че посвещава наградата си на Борислав Чакринов (1961-2024). „Това е човекът, който ме хвана за ръка и ме поведе по пътя на театъра с много любов“.

Ивайло Калоянчев /л/ и Теди Москов /д/

Режисьорът Стефан (Теди) Москов, както беше известно предварително при обявяването на номинациите получи наградата „Златен Кукерикон“ за цялостно творчество на името на Георги Калоянчев. Тя му бе връчена от сина на изключителния актьор, един големите сложили началото на Сатиричния театър, Ивайло Калоянчев. С присъщото си чувство за хумор Теди обяви: „Ти ми даваш награда на името на баща ти. Аз ще ти дам на името на майка ми – Рада Москова“ (прекрасен драматург!).

Режисьорът Борислав Чакринов (1961-2024) бе удостоен посмъртно с извънредна награда за значим принос в развитието на Сливенския драматичен театър, театър „София“, Сатиричния театър, Народния театър, за създаването на Малък градски театър „Зад канала“ и дългогодишното успешно ръководене на Бургаския драматичен театър. Това много ценно отличие на почит към големия театрал получи неговата дъщеря Борислава Чакринова, която каза:

Калин Сърменов и Борислава Чакринова

„Тази вечер имам възможност да приема тази награда – не само от името на моето семейство, но първо и най-вече – от името на неговото театрално семейство. И се радвам, че мога лично да благодаря на Калин Сърменов и на всички от комисията за мотивацията, с която тази награда е определена. Защото вярвам, че отвъд неговия режисьорски път, едно беше най-важно за него и то беше – всички в неговото театрално семейство да се чувстват добре и да се чувстват част от нещо по-голямо. И в тези много трудни месеци ми се иска да знаете, че всички те застанаха до мен и ми показаха какво е неочаквана доблест и човешка доброта, извън просто казионното съжаление, когато си отиде ръководителят на една институция. Те ми показаха на какво е способно една театрална трупа, когато тя вярва в това, което се случва“.

От церемонията по връчване на наградите "Златен Кукерикон". На преден план Деница Даринова, вдясно водещите Александра Сърчаджиева и Калин Сърменов

Извън наградите екипът на Сатиричния театър създаде атмосфера на смях, ирония, независимо от объркания ни свят, в спектакъла за церемонията. „Кой не знае“ бе темата, в която на прицел, бяха политици, медии, реклами, т.е. животът ни…Заедно с това клипът на сцената, който се излъчваше периодично, без многословие, ни срещна емоционално с лицата Сатирата, с тези, които са вече в Отвъдното и тези, които са сега в театъра със знака, създаден от художника Хосе Санча, свързал съдбата си с Българския театър.

Режисьори на празничния спектакъл за церемонията са Калин Сърменов и Николай Младенов, сценична среда и костюми – Теодора Лазарова, хореограф – Татяна Янева, музикален ръководител – Мартин Каров.

Този важен и специален за Сатиричния театър април започна, всъщност, на 29 март с премиерата на „Пазар за мъже“ от Жан-Клод Дано в превод на Милена Йоич, режисьор Николай Младенов  сцената в Comedy Bar Happy Сатира.

"Пазар за мъже" - Лана Грекова, Любомир Ковачев и Стефания Кочева

Провокативен текст, който са избрали в театъра, съзнавайки колко е сложен жанрът на тази, уж, лека пиеса. Но тя е гротеска и винаги е трудна задача за актьорите, защото те трябва да съумеят да преминат през тънкото въже на много циничните ситуации, които персонажите изживяват, за да внушат усещането за потребност от любов и красота на сцената.  Ролите изпълняват младите актьори Вдовицата - Стефания Кочева, Софи - Лана Гекова и г-н Петипо -Любомир Ковачев, сценография Кирил Наумов и звукова среда Даниел Иванов.

Пиесата има своята интересна история в България. За нея разказа Момчил Трайков, син на Милена Йо��ч и също преводач от френски. А тя е преди всичко талантлива художничка с кариера у нас и във Франция. Но това е друга история…

Момчил Трайков

„Преди повече от 30 години идеята тръгва от моята баба Лили Попиванова. Те със Стоянка Мутафова са приятелки от ранна актьорска възраст и искат отново да играят заедно на сцената. Майка ми Милена Йоич като френски възпитаник, франкофон с много тесни връзки във Франция намира тази пиеса подходяща за техния натюрел като амплоа. Посрещната е с голям успех, гастролират из цяла България 1991 – 1993 година. Стоянка Мутафова е в ролята на Вдовицата и моята баба Лили Попиванова в ролята на Софи. Това е частна продукция, постановка на Емил Джамджиев със заглавие „Дамско ръкоделие“, което е оригиналното заглавие.“

Любомир Ковачев, Стефания Кочева и Лана Грекова

Много различни са сегашните актриси като натюрел. Сегашният вариант е много интересен, защото в условното пространство Comedy Bar Happy Сатира позволява тези актриси да играят по-млади жени, отколкото авторът е заложил. Сегашният вариант е оригиналният с господин Петипо, защото в стария вариант е госпожа Петипо и се е изпълнявала от Адриана Андреева.

Това е първата пиеса на автора Жан-Клод Дано, написана 1977. След събитията във Франция 1968 година и бунта на младите се появяват черни комедии с по-брутален език, разкрепостен. Образите са на ръба и пиесата го позволява и в съвременната си интерпретация. Във въведението си към спектакъла режисьорът Николай Младенов пише: „„Пазар за мъже“ от Жан-Клод Дано е пиеса, може да бъде определена като забавно-ироничен крими трилър, който ни отвежда в света на един непознат за българската публика автор.

Николай Младенов

Свят, в който вечното противопоставяне между половете е стигнало до своя краен предел, а връщането назад е абсолютно невъзможно. Свят, в който чистосърдечното човешко отношение към индивида е изместено от вулгарната и арогантна употреба на плътта. Свят, в който любовта остава единствено възможна в идеализираната представа за нея.“

Няколко дни след 7 април на 11-и беше предпремиерното представление на пиесата „Мистерия с кон“ на Стефан Цанев в камерна зала „Методи Андонов“ в Сатиричния театър, режисьор Анастасия Събева. Това бе специално преживяване за писателя, поет и драматург, защото както сподели е започнал своята театрална кариера в Сатирата като драматург 1967- 1971 година. И добави, цитирайки Недялко Йорданов  „Моят живот е театърът!“ В присъщия си стил към обобщения, много развалнуван Стефан Цанев заяви в контекста на днешния ни ден:  „Да доведеш актьорите до състояние да вярват на своята илюзия, е трудна задача. Както виждате, театърът безсмъртно издържа на конкуренцията. Щеше да умира при появата на телевизията. Не умря. Няма да умре и при изкуствения интелект. Аз съм един от хората, които вярват, че дори двама души да останат живи на планетата, единият ще прави театър на другия.“

Стефан Цанев и Анастасия Събева

Идеята да се постави пиесата на Стефан Цанев и разговорите с него са започнали преди пет години, 2019, но пандемията ги е забавила. Драматургът на театъра Богдана Костуркова сподели по този повод: „Сега е точното време тази пиеса да зазвучи наново и да даде свеж глас. Всъщност, това е текст, базиран на поне една друга пиеса, реализирана преди 20 години – „Конят на Александър Велики“ в театър „София“. Сега е надградена. Слагаме венец на едни петгодишни усилия.“

Животът ни като кръчма в село, където училищата отдавна са затворени, учителката търси друго препитание не най-почтеното, но се жертва за приятелите, за могат да си платят юзчето с ракия… Абсурдната ни действителност с много още детайли, но всеки зрител ще ги открие за себе си, вглеждайки се в личното си битие и раздялата с илюзиите си ден след ден.

"Мистерия с кон"

Режисьорката Анастасия Събева определя спектакъла като трагикомедия „Но всичко зависи от публиката. Тя може да я възприеме повече като комедия или повече като трагедия.“ За нас е фарс, а след него винаги е тъжно, дори и много да си смял…

В „Мистерия с кон“ участват актьорите Александър Григоров – в ролята на Н. В. Лудият, Георги Спасов е попът, Елена Атанасова – учителката, Кирил Ефремов е о. з. полковник, Светлозар Начев – циганинът, и Теодор Елмазов – кръчмарят. Много силно актьорско присъствие, което е надмогнало не особено впечатляващата режисура. Сценографията е на Елена Нацариду, която много перфектно е изградила селската кръчма и може да си я представим и като картина за занемарата със старите некролози, с календара без година, но с Александър Велики и неговия кон Буцефал. Поредната гротеска, която върви като линия в цялостната абсурдност на сюжета, която натъжава още повече. Това е погледът на автора не от днес…

Калин Вельов

Музиката на Калин Вельов е неговият дебют като театрален композитор. Единствено така обичаната народна песен "Откога се е, мила моя майно льо", посветена на цар Иван Шишман е оригиналната. Всички други композиции са негови авторски, създадени специално за представлението. В него изцяло актьорите пеят на живо, сериозно постижение за всички тях като присъствие на сцената. Дори Вельов сподели как са работили със Светлозар Начев – циганина да се научи да свири на индийския духов инструмент. Композиторът съобщи, че предстои да бъде издаден сингъл с една от песните „Щастие“ в представлението,  която участват всички актьори. Тя ще има клип с кадри от „Мистерия с кон“.

Творческият екип на "Мистерия с кон"

До края на април в Сатирата подготвят и нова, интригуваща премиера “Всеки иска да живее“, пиеса от Ханох Левин, която се поставя за първи път в България. Постановъчният екип е впечатляващ: превод и режисура Елена Панайотова, сценография Юлиян Табаков, хореография Росен Михайлов и музика Христо Намлиев.

Името на Ханох Левин е в списъка с водещите световни драматурзи, а самият той е определян като модерния глас на сцената, който всеки има нужда да чуе. През 1985 г. в Тел Авив е премиерата на пиесата му „Всеки иска да живее“ или иначе казано никой не иска да умре. Уточняват от театъра. За това предстоящо представление в следващ текст при нас. ≈

„въпреки.com”

Снимки: Стефан Марков и архив на Сатиричния театър

[vprki]

Любовта е винаги тук с „Когато розите танцуват“

За нас беше особено вълнуващо, когато в началото на театралния сезон директорът на Сатиричния театър „Алеко Константинов“ Калин Сърменов съобщи, че Николай Урумов ще постави след Нова година „Когато розите танцуват“ от Валери Петров.

Тя е първата пиеса на Валери Петров, тогава на 40 години, и по същността си е поема за любовта и младостта. Режисьорът, който най-вече се заема с въвеждане��о на текстовете на Валери Петров в театъра, е Гриша Островски със своите постановки в Сатиричния театър през 60-те години. Валери Петров твори повечето си пиеси специално за даден театър или актьори, както е с „Импровизация“, в съавторство с Радой Ралин, със „Сняг“, с „Театър, любов моя“, по молба на Таня Масалитинова и Славка Славова…

Вели Чаушев и Ицхак Финци в "Когато розите танцуват", 1961

Първата паметна реализация 1961 година е на сцената на Сатиричния театър с режисьор Гриша Островски. Премиерата е на 22 декември 1961. Сценограф е Константин Радев, художник на костюмите - Елизабет Месарош, композитор Петър Ступел, диригент Димитър Вълчев. Тогава Сатиричният театър има оркестър, който изпълнява музиката на живо. В ролите са (според премиерния афиш): Ицхак Финци, Вели Чаушев, Никола Анастасов, Лиляна Апостолова, Иван Андонов, Жени Божинова, Татяна Лолова, Васил Попов, Невена Коканова, Радка Матева, Иван Герасимов, Цветана Гълъбова, Петър Пейков, Златина Дончева, Христо Руков, Василка Чиликова, Георги Парцалев, Енчо Багаров.

„Когато розите танцуват“ с музика на живо, е истинско събитие за театралния ни живот в един период на размразяване и предчувствие за настъпваща пролет. Той представлява откровен модернистичен жест. В него младостта настъпва на сцената. Припомняме тези подробности, защото сме имали шанса в тийнейджърските си години някъде около 1966 година да гледаме това любимо представление не веднъж, това правеха и нашите родители.

Константин Икономов и Ивайло Калоянчев

И сега очаквахме с трепет как ли ще бъде след 64 години…Времето е друго, отношението дори към любовта е различно и все по-дълбоко, сякаш поне външно да потискаме в себе си това най-велико чувство. Кратките думи на актьора и режисьор на постановката Николай Урумов като въведение, всъщност, ни дадоха красивия знак какво ни предстои. “За мен това е най-нежната и най-красивата българска пиеса! Пиеса за любовта, за жизнения, весел порив на младостта и тъжното безверие на старостта. Пиеса, която със средствата на вълшебния и магичен театър, и изящното слово на Валери Петров, търси отговор на въпроса „Какво си, любов?".“

И пак след толкова десетилетия, но и в контекста на днешния ден, новата постановка на „Когато розите танцуват“ ни завладя с артистичната енергия на сцената, струяща от актьорите, от сценографията на Марина Райчинова, от музиката на Христо Намлиев (предизвикателство за него след толкова обичаната мелодика на Петър Ступел), хореографията на Татяна Янева. Драматург на постановката е Михаил Тазев.

Боян Арсов (Младият) и Константин Икономов (Старецът)

Припомняме какво е написал за пиесата и постановката ѝ навремето мъдрият театрал Боян Дановски, за да направим своята интерпретация към сегашното представление в Сатиричния театър. Той пише: „В „Когато розите танцуват“ авторът на тази своеобразна лирична „дискусия“ Валери Петров и постановчикът Гриша Островски очароваха публиката не с друго, а с един шеговит спор между Стария и Младия. Който е гледал представление­то, непременно е изпитал чувството, че актьорите разменят мисли и спорят не само помежду си, но и със зрителите. Съмненията, преди да се постави пиесата, бяха много. Ще се приеме ли такава необичайна театрална форма? Няма ли да доскучае на зрителите да участват цели два часа и половина в един спор, вместо,  както е прието, да се пренесат в измисления художествен свят и да преживяват заедно с героите?… Зрителите се увличат в откровения приятелски разговор и се вълнуват от сериозния предмет на спора: кое е ценно и кое не е, кое е красиво и кое е грозно в живота на хората.“ (Дановски, Боян, „От двете страни на завесата“, С. изд. „Наука и изкуство“, 1969, с. 122-123

Ани Вълчанова и Димитър Баненкин

С днешна дата отново усетихме чудото на живота, което ни носи поезията на Валери Петров и в драматургичните си текстове, сякаш изразено най-силно в любовта. И на сцената в постановката на Николай Урумов тя диша, усмихва се, тъжи, преживява. За нея няма възраст. Великолепни актьорски постижения, като специално акцентираме върху талантливия Боян Арсов (Младият), който неведнъж ни е респектирал с възможностите си да владее сцената, Константин Икономов (Старецът), Ивайло Калоянчев (Съседът и Учителят по музика) и, разбира се, Ани Вълчанова (Съпругата). Тя успява по красив начин да „изиграе“ и тази любовно-романтична меланхолия, която струи в поезията на Валери Петров и, която толкова обичаме и, без която не можем.

В целия спектакъл танцуващите рози: Белослава Ангелова, Мила Пейова, Никол Николова,

Виктория Василева (студенти клас Калин Сърменов, Театрален колеж „Любен Гройс“) създават настроението и радостта от неувяхващата любов, която ни прави хора, неподвластни на възрастта, Въпреки!

Константин Икономов

С това представление Сатиричният театър продължава своя силен сезон и съвсем не случайно постановката им „Майка Кураж“ на Брехт, режисьор Стоян Радев е сред най-номинираните в различните категории на театралните награди на САБ „Икар“, които ще разберем на 27 март, Международния ден на театъра. Сред тях е и номинацията на Михаил Тазев в категорията „Драматургичен текст“ за пиесата „Бушон за смяна“, моноспектакъл.

Очакваме и постановката „Кошниците“ на Йордан Радичков с режисьор Николай ��тоянов, която предстои. Стремежът на театъра да поставя важни и непреходни, според нас, драматургични текстове на забележителни български автори е показателен за артистичната, смислена посока, избрана от амбициозния екип и имат много сериозни постижения с неуморната си работа.

Една от последните снимки на Валери Петров, февруари 2014

И ще завършим този текст отново с Валери Петров:

„Когато розите танцуват

дори старикът става млад,

и пътищата му се струват

изпълнени със аромат

със смях, с шепот, със сълзи."

Невероятен! А ние сме щастливците, че живяхме и продължаваме в неговото време!≈

Текст: Зелма Алмалех

Снимки: Петър Петров, архив на Сатиричния театър и Стефан Джамбазов (1951-2021)

P.S.на „въпреки.com”: След премиерата на „Когато розите танцуват“ на 27 февруари сред възторжената публика бяха и внуците и правнуците на Валери Петров.

Бяха щастливи. А, може би, отнякъде гледаше и с благата си усмивка и той…

[vprki]

Без спонсори и луксозни тоалети или за наградите „Златен Кукерикон“, 2023

Трупата на Сатиричния театър „Алеко Константинов“ направи великолепно преживяване връчването на наградите „Златен Кукерикон“ в тяхното седмо издание. Отличените са известни – за тях малко по-късно в текста. Вечерта, която поднесоха сатириците съвсем не бе церемониална, а спектакъл-кабере, смислен и вълнуващ.

Очаква се „Кукерикон-ът" да  е весел, забавен, с много смях и сега беше така, но не съвсем. Защото темата „Да живее народът!“,  се интерпретира като остро политическо кабаре, подчинено на ситуацията, в която ние живеем. Действието се развива пред Парламента и в дните след изборите прозвуча, вероятно, и по-силно, отколкото са го замисляли от театъра. . А „Не на народа!“ като платформата, около която се „събраха“ всички партийни формации на сцената, защото, всъщност, е най-приятно да няма народ. Ако няма народ в тази държава, няма да има никакъв проблем. В този контекст разказа в навечерието на празничното събитие директорът на Сатиричния театър Калин Сърменов, когато обяви и номинациите за наградите. /може да прочетете във „въпреки.com” тук/

Смята се, че шоуто при връчването на наградите „Златен Кукерикон“ ще е в ритъма на веселбата, на купона, но не стана точно така. Сатиричният театър, всъщност, направи смешен, ироничен и самоироничен спектакъл за нас самите като граждани на нашата държава, като почете с награди тези, които са най-добрите в жанра. В годините ��ие някак си свикнахме да очакваме други престижни театрални награди като Аскеер в театъра на Българската армия и Икар на Съюза на артистите в България с любопитство и интерес чакаме кой и как ще бъде победител в надпреварата, но и какво ще е като  светско събитие. Ще разберем за спонсори, ще видим тоалети и прически с акцент на кого се дължи този блясък. С риска да ми се разсърдят приятели, но особено наградите „Аскеер“ тръгнаха като алтернатива в началото на деветдесетте с ангажираното присъствие на Ивайло Христов, Георги Дюлгеров, Георги Новаков, Милен Миланов и други, но в годините лека-полека започна да ни разочарова…Но това е друга тема. Да се върнем към „Кукерикона“, чиито награди се връчват традиционно на 7 април, рождения ден на Сатиричния театър.

Рада Кайрякова /л/ в разговор с групата роми

В шоуто участва цялата трупа на театъра, както и студенти на Калин Сър��енов от Театралния колеж „Любен Гройс“. Никакви официални тоалети – рокаджии, млади хора в дънки и облекла,  както ги виждаме всеки ден по улиците, по протестите, но и политиците депутат/и,/ки или министри в черни костюми и бели ризи или блузи, като от хор, как ще го наречете е въпрос на въображение или познание, поне за моето поколение. И всичко това на фона на Народното събрание в дъното на сцената. За по-малко от час и половина, без миг пауза на сцената бяха връчени наградите, без да са безброй, с кратки смислени изречения от номинираните, искрени и тревожни за това как живеем и защо протестираме или не. Сценарият е на Калин Сърменов, а режисурата на Николай Младенов. Спектакъл, без спонсори, но изигран с любов и ентусиазъм от актьори и студенти, вероятни техни бъдещи колеги.

От спектакъла

Ко-водещи на шоуто бяха баба Калина (Калин Сърменов) и дедо Сашо (Александра Сърчаджиева). Признавам, че познах Алекс в тази необичайна за нея роля едва, когато на поклоните си свали каскетчето, мустаците и очилата, иначе директорът, въпреки перуката, шарената пола, едрия бюст, късите вълнени чорапи нямаше как да бъде сбъркан. Все пак водеща като журналистка и обявяваща наградите беше актрисата Рада Кайрякова. И тук имаше закачка с облеклото ѝ – предизвикателна къса поличка, екстравагантна прическа, досущ като не малко репортерки и телевизионни водещи, които се явяват на екрана като за нощно парти, а не за политически или понякога и драматични новини от страната ни.

Дедо Сашо (Александра Сърчаджиева, л.) и баба Калина (Калин Сърменов, д.)

Сред героите на спектакъла в обществен и политически беше треньорът на баскетболния отбол на „Левски“ Тити Папозов, който през сълзи обясни, че "само трагедията може да изгради българския народ като велика нация". С езиковата си скоропоговорка Любен Дилов-син заяви, че ще се бори за промени в българския език и премахване на ч, ш, дж, ж и други подобни. Другият, вече представител на вечно протестиращите, дори не рядко, да знаят за какво и срещу кого - Долу Дънев, кръсти партията си на името на спектакъла -победител "Дебело прасе".  На сцената се появи  и ромска фамилия и цял кабине��, съставен от широката политическа коалиция "България без народ". Но всичко в този контекст беше добронамерено и, всъщност, представящо истината, която си знаем, но я коментираме само на маса, уви…

Албена Михова

По време на церемонията Бендът на Сатирата изпълни някои от най-обичаните български песни - "Пак ще се прегърнем" на ФСБ, "Живеем си така" на Тодор Колев, "Леле, како" на "Контрол", "Безнадежден случай"  на  Богдана Карадочеа и Стефан Димитров, песента "Черната овца" на група "Ахат", бляскаво изпълнена от актрисата Албена Михова.

И, все пак, да се върнем към наградите, известни са, но отличените казаха много важни неща къде със смях, къде с болка, но най-важното преобладаваше човечността, обичта към професията, към хората, които са дали рамо да бъдеш този, който си.

Михаил Байков /л/ и Делян Тодоров /д/

Наградата за най-добър спектакъл, както вече споменахме бе дадена на "Дебело прасе" от Нийл Лабют на Младежкия театър "Николай Бинев с режисьор Стайко Мурджев. Наградата бе приета от ръководството на театър - Михаил Бaйков (директор) и Делян Тодоров (заместник-директор). Двамата честитиха празника на Сатиричния театър и благодариха на актьорите, хората зад кулисите и публиката, която всяка вечер изпълва залите на театъра.(единственият театър, който поднесе цветя за празника на сатириците, да се знае). Стайко Мурджев не присъстваше, но написа на стената си във фейсбук: „Уважаеми колеги от Сатиричния театър, честит празник! Благодаря Ви сърдечно, че оценихте и наградихте нашето представление “Дебело прасе”. За мен този спектакъл означава много, а тази награда е доказателство, че смислите му вълнуват! Благодаря и на целия екипа на спектакъла за безкомпромисното гмуркане в дълбокото, трудното и личното.Благодаря и на Младежки театър за доверието и безапелационната му готовност за пореден път да бъде дом на катарзисите ми.“

Илина Илиева

За млада надежда в сферата на комедията и сатирата бе определена Илина Илиева от Шекспировия „Сън в лятна нощ“ на ДТ „Гео Милев“ – Стара Загора, а режисьорката на постановката – Елена Панайотова, получи „Златен Кукерикон“ за режисура.

Елена Панайотова получава наградата си за режисура

Руслан Мъйнов получи награда за мъжка роля за в постановката „Градска легенда“ от Алексей Клас, реж. Богдан Петканин, ДТ „Адриана Будевска“ – Бургас. Елегантен, с червено сако и папийонка в същия цвят, той  заяви  от сцената, че сатиричният жанр често е подценяван, но изисква огромен труд и себеотдаване. Той благодари на колегите си от Сатиричния театър за отличието и не пропусна и отбеляза, че тази награда би отивала и на конкурентите му Ненчо Илчев („Догодина по същото време“ в ДТ – Пловдив) и ��ристо Бонин („Срещи в сряда“ на театър „Бонини“).

Руслан Мъйнов

Най-развалнувана да получи наградата си за най-добра женска роля като Мери в постановката „Ревност“ от Сам Бобрик, реж. Борислав Чакринов,  на ДТ „Адриана Будевска“ и ТК „Вива Арте“, беше актрисата Мария Сапунджиева.Тя се  качи на сцената в  черен костюм като ученичка на изпит пред взискателни и строги учители и каза:

Мария Сапунджиева

"Посвещавам наградата си на Велко Кънев, който ме зариби по комедията. Накара ме да обичам този жанр. Той е много, много труден, изисква любов и всеотдайност. Този жанр ме отведе и в Бургас и там 15 години работих с прекрасни хора, на които благодаря. Вярвам, че Велко стои на този стол до мен и е с нас тук", А Велко Кънев (1948-2011), ученик на забележителния Апостол Карамитев, беше и ярък драматичен и трагедиен актьор. Някак Мария Сапунджиева проговори с езика на знаменитата си преподавателка Юлия Огнянова…

Нина Димитрова, в дясно

Наградата за цялостно творчество на името на Георги Калоянчев на Нина Димитрова за трите творчески десетилетия на Театър "Кредо", както беше обявено предварително. Нина спомена с благодарност всички работили с тях и подкрепяли ги в пътя им (защото „…много рядко се случва в нашата страна някой да подкрепя някого“). „Приемам я не като награда за мен самата, защото зад това "Кредо" стоят много хора, колкото и то да изглежда малко. Аз просто съм го бутала, защото съм родена под знака на ръчната количка. С мен обаче бутаха много хора, с техните сизифовски усилия". Тя специално спомена театроведката Богдана Костуркова и гостоприемството на Театър 199 „Валентин Стойчев.   Цитира и любимия си Гогол: „От смеха се бои дори този, който от нищо вече не се бои“…

На финала на спектакъла...

Това е. Беше хубаво, какво повече, Въпреки света и времето, в което живеем… ≈

Текст: Зелма Алмалех

Снимки: Стефан Марков

P.S. на „въпреки.com”: Номинациите  и наградите на „Златен Кукерикон“ са с постоянно жури в състав: Калин Сърменов, директор на сатиричния театър „Алеко Константинов“, драматурзите на театъра Богдана Костуркова и Михаил Тазев, режисьорът Николай Младенов и Мирослава Воронова – ПР на театъра. Те са изгледали на запис или на живо 45 спектакъла тази година, за да определят номинациите и да решат кои ще са наградените.

[vprki]

Номинираните спектакли за „Златен Кукерикон“ носят смелост, не само смях

 „Тази година темата ни е „Да живее народът!“, като остро политическо кабаре, т.е. отношението ни ще бъде към ситуацията, в която ние живеем. Действието ще се развива пред Парламента.“ Обяви Калин Сърменов, директор на Сатиричния театър „Алеко Константинов идеята за церемонията при връчването наградите “Златен  Кукерикон“.

И продължи: „Ще има протестиращи… ние сме единствената държава по света, когато в един ден имаше 11 протеста за различни неща. Бива, бива да си недоволен, но толкова…Това ще бъде основата, като няма да издавам повече. А „Не на народа!“ ще бъде платформата, около която ще се съберат всички партийни формации, защото, всъщност, е най-приятно да няма народ. Ако няма народ в тази държава, няма да има никакъв проблем. И селското стопанство ще се развива много добре – доматите ще бъдат много хубави без пестициди, туризмът ще се развива много добре, защото няма да има кой да пречи, външните инвеститори ще могат да правят, каквото си искат, никой няма да им извива ръцете, да им иска подкупи и т.н. Така че тази платформа „Не на народа!“ е платформата, около която се обединяват всички политически формации и ще направят за първи път стабилно правителство, което и за нас е много важно!“

Представян��то на Седмото издание на наградите „Златен Кукерикон“ от Калин Сърменов бе в атмосфера на смях, ирония, независимо от объркания ни свят. А той обеща, че на 7 април в Салона на театъра ще се съберем около идеята да има сатира и хумор. Признава за себе си и колегите си, че в годините от учредяването на наградите моделът им започва да се развива като идея и проект, дори извън тях. Според него, от само себе си идват нови изисквания. Изчиства се тази бъбривост, която беше в началото, почна вече да се променя и да става по-лаконична като представление. Другото хубаво е, че от театрите тази година са дошли много записи на представления - 45. Явно журито е било доста натоварено. „Винаги в този жанр, в който се опитваме да работим, да поощряваме хората, които мислят в тази посока – сатирата и хумора, винаги има големи дупки. За н��ша изненада има доста сериозни присъствие или доста сериозни опити да се върви в тази посока. Защото навремето пътят, по който е тръгнал Сатиричният театър носи в себе си заряд на непримиримост към обществото, към времето, към абсолютно всичко около нас и, ако ние не успеем и не заразим хората, младите особено, артисти, режисьори публика с това – не сме си свършили работата. Продължаваме да го правим, имаме толкова желаещи да участват.“ Коментира и дълбокия не само за театралите контекст на Куркерикона директорът.

30 години театър "Кредо"

На церемонията по награждаването на 7 април ще научим кои са първенците от най-добрите сред номинираните. Но  е ясна наградата на името на Георги Калоянчев и тя е за Нина Димитрова за трите десетилетия на театър „Кредо“. Каква е аргументацията, споделена от Калин Сърменов: „ Живеем във време, в което много лесно отминаваме важни неща, а този малък театър, ако можем да го наречем така, толкова години носи след себе си сериозна емоционална следа. Ние намерихме в себе си логиката, с която да подкрепим тази награда. Защото, ако ние дадем гласност и мисля, че всички трябва да го направят, на преден план да не слагаме отрицателните и нелицеприятните неща в нашата професия, а ето такива проекти, които се развиват във времето и дават пример за хора, които искат да правят подобни неща. Времето, в което водим този разговор ощети театъра в тази насока. Докато в „Кредо“  хората, които застанаха навремето - Нина Димитрова и Васил Василев-Зуека и в цялостното му развитие – това е един последователен път. Път – стъпка по стъпка, за да стигнем до днес. Важно е да го казваме, за да покажем как, всъщност, как тези идеи да се развиват. Имаш ли идея, тя не трябва да бъде временна. Поклон пред Нина!“ Не без вълнение каза директорът на Сатирата.

Юлия Огнянова и Нина Димитрова, снимка: личен архив

Да припомним малко повече за Нина Димитрова. Тя е основател и артистичен директор на театър „Кредо“, режисьор и актриса. Магистър е по актьорско майсторство за куклен театър в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”, клас проф. Атанас Илков. Завършва през 1988 с наградата за най-добра женска роля на Международния фестивал на театралните академии във Вроцлав, Полша. През 1992 година основава Театър „Кредо”, чийто първи спектакъл, „Шинел” по Гогол, й донася национално и световно признание. С този спектакъл Нина Димитрова записва в творческата си биография участие в над 200 международни фестивали. Със спектакъла си „Каквото направи дядо, все е хубаво” Нина Димитрова е участвала в над 50 международни фестивали в Европа, Азия и Америка. Преподава в НАТФИЗ, в НБУ, води майсторски класове в „Тиш скул” на Нюйоркския университет (2011), САЩ , Театрална академия Пекин, Китай (2013), Театрална Академия „Тохо“, Токио, Япония (2016) и други, както и в рамките на фестивали в Русия, Финландия, САЩ, Италия и други. През 2021 година създава първата си „Творческа Кредо Лаборатория“ за развитие на млади професионални артисти, която продължава и през 2022 г.Не е възможно в този текст да се изброи всичко. Но име нещо специално в биографията ѝ – близостта и приятелството ѝ с изключителната Юлия Огнянова, на която на 22 февруари театрална България отбеляза по красив начин с огромно уважение и обич сто години от рождението ѝ. Да припомним и, че последната постановка на Юлия бе в Сатиричния театър 2009 година „Тапетите на времето" по текстове на Константин Павлов.

"Дебелото прасе", реж. Стайко Мурджев

Но да се върнем към номинациите за наградите на Седмото издание на „Златния Куркерикон“. Прави впечатление, че преобладават извън столичните театри с изключение на Младежкия театър „Николай Бинев“ и театър Бонини, който присъства като независима театрална формация. И още други детайли и сравнения - тази година сред номинираните за спектакъл е „Дебелото прасе“ от Нийл Дебют с режисьор Стайко Мурджев на Младежкия театър „Николай Бинев“. Миналата година със „Златен Кукерикон“ за спектакъл бе удостоен също негов спектакъл „Укротяване на опърничавата“ от Шекспир в Пловдивския театър „Николай Масалитинов“. Най-много номинации в различните категории има постановката „Ревност“ на от Сам Бобрик, режисьор Борислав Чакринов в Драматичен театър „Адриана Будевска“, Бургас.

Борислав Чакринов

По този повод Калин Сърменов коментира: „Борислав Чакринов работи в тази насока от много години. Усещането му към сатирата и смеха и смисъла по какъв начин да се върви в тази посока е от много години. В Бургаския театър Борето като тръгна, където е вече 25 години директор с малки прекъсвания, започна с цялата си енергия, насочена към хумора и сатирата. Колкото до извън столичните театри и в свободни формации започна да се мисли в такава емоционална среда и това е положителен знак, защото имат какво да кажат, не остават равнодушни. В София поради многото зрители, многообразието на нашия живот, ние може да си затворим очите и някак си да не си личи, докато там те имат усещане за мисия. Докато ние се борим за публика.  Хората тук минават от театър на театър, а не можем да внесем публика от Румъния. Тези са тези, които в София гледат театър и битката е да се борим за тях. В провинцията целият град те знае и това е друго.“ Споделя и личния си опит като актьор и режисьор Калин Сърменов. Според него, повечето номинирани спектакли носят и смелост като избор на драматургия, режисьорски решения и актьорско присъствие.

"Сън в лятна нощ", реж. Елена Панайотова

За първи път наградите "Златен Кукерикон" на Сатиричния театър "Алеко Константинов" са връчени на церемония на 7 април 2013 година по случай рождения ден на театъра. Стоянка Мутафова е първият носител на голямата награда "Георги Калоянчев"  за цялостен принос за смеха на България.

7 април е рождената дата на Сатиричния театър. Тази година той отбелязва своята 66-та годишнина.

Журито за наградите „Златен Куркерикон“, 2023 е постоянно и е в състав: Калин Сърменов, драматурзите на театъра Богдана Костуркова и Михаил Тазев, режисьорът Николай Младенов и Мирослава Воронова – ПР на театъра.

"Ревност", реж. Борислав Чакринов

Ето и номинациите:

М��АДА НАДЕЖДА

Ивана Керанова за ролята на Мария в постановката „Лилиом Легенда за любовта“ от Ференц Молнар, реж. Ивайло Ненов, ДТ „С. Огнянов“-Русе

 Илина Илиева за ролята на Пък в постановката „Сън в лятна нощ“ от Шекспир, реж. Елена Панайотова, ДТ „Гео Милев“ – Стара Загора

Станислав Кондов за ролята на Франсис в постановката „Клетка за пеперуди“ от Жан Поаре , реж. проф. Атанас Атанасов, в ДТ „Ст. Бъчваров“ - Варна

ЖЕНСКА РОЛЯ

Мария Сапунджиева за ролята на Мери в постановката „Ревност“ от Сам Бобрик, реж. Борислав Чакринов,  на ДТ „А. Будевска“ и ТК „Вива Арте“

 Мая Бежанска за ролята на Г-жа Мускат в постановката „Лилиом Легенда за любовта“ от Ференц Молнар, реж. Ивайло Ненов, ДТ „С. Огнянов“-Русе

 Светлана Бонин за ролята на Фифа в постановката „Срещи в сряда“ от Валентин Красногоров, реж. Валентин Танев,  на Театър Бонини

Христо и Светлана Бонин

МЪЖКА РОЛЯ

Ненчо Илчев за ролята на Мъжа в постановката „Догодина по същото време“ от Бърнард Слейд, реж. Ивайло Христов,  в ДТ – Пловдив

 Руслан Мъйнов за ролите му в постановката „Градска легенда“ от Алексей Клас, реж. Богдан Петканин, ДТ „А. Будевска“ - Бургас

 Христо Бонин за ролята на Мъжа в постановката „Срещи в сряда“ от Валентин Красногоров, реж. Валентин Танев, Театър Бонини

Ивайло Ненов

РЕЖИСУРА

 Борислав Чакринов за постановката „Ревност“ от Сам Бобрик на ДТ „А. Будевска“ и ТК „Вива Арте“

 Елена Панайотова за постановката „Сън в лятна нощ“ от Шекспир, ДТ „Гео Милев“ – Стара Загора

Ивайло Ненов за постановката „Лилиом Легенда за любовта“ от Ференц Молнар, ДТ „С. Огнянов“-Русе

СПЕКТАКЪЛ

„Ревност“ от Сам Бобрик, реж. Борислав Чакринов на ДТ „А. Будевска“ и ТК „Вива Арте“

Дебело прасе“ от Нийл Лабют, реж. Стайко Мурджев на Младежки театър „Н. Бинев“

„Суматоха“ от Йордан Радичков, реж. Дамян Тенев, на ДТ „Гео Милев“ – Стара Загора

Калин Сърменов

„Златен Кукерикон“ са награди, които Сатиричният театър „Алеко Константинов“ дава на колегите си от цялата страна за принос в развитието на изкуството на комедията и сатирата. Сатиричният театър не участва в състезанието за приз. ≈

Текст: „въпреки.com”

Снимки: Стефан Марков, личен архив и на театрите

[vprki]

Калин Сърменов: В Сатирата имаме отговорност към хората, които пишат

„Щастлив съм, че наградата даваме на Николай Гундеров /д/ за неговата пиеса „Клуб на пороците“. Първите 20 изречения бяха достатъчни, за да се види, че той е почнал да мисли в емоционалната страна на това, което ние тук търсим.“ Каза директорът на Сатиричния театър „Алеко Константинов“ Калин Сърменов /л/ при обявяване на най-добрия текст в Четвъртия конкурс за драматургия, организиран от трупата.

И продължи: „Има още няколко текста, които заслужават внимание. Отделно ще се срещнем авторите, ще видим как могат да се доработят, развият. Ще кажем нашето мнение, ако за тях е важно и да ги поставим. Но на Гундеров ще бъде поставена.  Най-хубавото в тези наши конкурси е, че тези които печелят, техните произведения, техните текстове се качват на сцената, независимо дали на Голямата сцена, Камерната или тук в новата зала Comedy Bar, няма значение. Усилията на всички пишещи хора в посоката на мислена на Сатиричния театър ми дава увереност, че това може да продължи да се развива и да се превърне в модел на подражание от другите театри. Искрено ми се ��ска, надявам се! Друг път няма!“ Убеден е директорът.

Калин Сърменов

На 13 януари, когато се навършиха 160 години от рождението на Алеко Константинов, в Сатиричния театър, носещ неговото име бе връчена Наградата за драматургия на името на големия писател на Николай Гундеров за пиесата "Клуб на пороците" - stand-up комедия. Може да очакваме нейната премиера през октомври – ноември, като неговият избраник за ролята е младият актьор Александър Валериев. Журито, отличило пиесата е в състав Калин Сърменов – председател, и членове Богдана Костуркова, Михаил Тазев и Николай Младенов.

"Имам, нескромно казано, доста награди, но много се развълнувах за тази, първо, защото носи името на един от най-великите български, а бих казал и европейски писатели – Алеко Константинов, и второ, защото е посветена на жанра на комедията – изкуство, което не е особено добре, може би, оценено, но доста трудно. Защото не само, за да разсмееш човек, но за да събудиш този "мост над пропастта", както аз наричам усмивката на един човек, е нещо трудно. За мен е особено голяма чест, зарадвах се като дете", споделя пред БНР Николай Гундеров.  А при обявяването на награда  с присъщото си чувство за хумор обяви: „Благодаря на тригодишния си син, който по време на писане на пиесата изтри около 10 страници от нея, с които направи пиесата по-кратка, а краткостта е нещо много хубаво в театъра. Благодаря и на хората без чувство за хумор, защото те са най-смешните герои в тази пиеса.“

Николай Гундеров

Николай Гундеров има богата творческа биография и е важно да отбележим, че е възпитаник на Чешката театрално школа. Дори около сегашната му награда приятелите от Чешкия институт в София, много щастливи от нея споделиха в неформален разговор, че той преди доста години е работил там и го определят като бохемист в своите среди. Завършил е славянски филологии в Софийския университет, а след това режисура и драматургия в Академията за изящни изкуства в Прага. Авторският му спектакъл "Леки четива" е оценен от Международната академия за изкуства в Париж и представен в редица европейски столици. За стихосбирката си "Синтаксис на грижите" е оценен като най-добър дебютант на "Южна пролет". Спектакълът му "Вернисаж" от Вацлав Хавел получава наградата за режисура на чешката театралната академия DAMU, а през 2005 г. на Международния студентски фестивал във Варшава взима наградата за актьорско майсторство "Ян Кречмер" на Съюза на полските актьорски асоциации.

Режисирал е спектаклите "Мъж на верижка" от Ж. Фейдо (Жижковски театър, Прага), "Пациенти & клиенти" по Марк Камолети (Сатиричен театър, София), "Вернисаж" от Вацлав Хавел (Театър "Елиадовна книховна", Прага), "Рейс" по Станислав Стратиев (НАТФИЗ, София), "Г-жа министершата" от Б. Нушич (Театър "Диск", Прага). Участва и като актьор в различни филми, като специално отбелязваме “Обслужвах английския крал”. на Иржи Менцел. Съосновател на естествения театър "Trifonoff & Gunderov" с незабравимия актьор Филип Трифонов.

Първата му пиеса „Храна за кучета и котки” е отличена в конкурс за драматургия на Народния театър „Иван Вазов” и реализирана на няколко сцени. През 2014 г. получава Наградата на публиката на Гранд фестивала на смеха в Чешката република, както и Наградата за  драматургия на името на Славка Славова на Театър 199 в България за камерната пиеса „Сълза в супермаркета”. Носител е и на Аскеер 2017 за съвременна българска драматургия с „Пробен срок“,

Обявяването на Наградата на името на патрона на Сатирата Алеко Константинов стана и повод директорът Калин Сърменов да разкаже резултата от усилията на екипа на театъра през годините да помогнат на пишещите хора в България. Сподели и лични моменти: „С Гундеров минахме дълъг път на взаимоотношения. Много се харесвахме. Той ми се разсърди зверски до обидни думи. Но сега сме заедно тук и неговият текст е прекрасен. Тази професия носи изключително много заряди, много емоции.Човек трябва да забравя и да отчита, да загръща страниците. Да загърбим личните отношения, важен е талантливият текст. Казвам го, защото в България ние много често забравяме таланта, професията, слагаме на преден план личните взаимоотношения. Това е най-глупавото, те се загубват във времето, а това, което е направил сега ще остане във времето.“

Калин Сърменов и Николай Гундеров

Той подчерта, че всички конкурси, които правят са със специално отношение към драматургията и трябва да бъде пример. „Иска ми всички да дадем възможност хората, които пишат да го приемат това като професия, да го превърнат в професия. Работата с думите е сложен и дълъг процес. Един от моите герои казва: „За да станеш драматург, трябва да напишеш една след друга 20 пиеси. И, ако 21-та �� една неделна вечер, по една случайност, има премиера трябва да се смяташ за много голям късметли��!" но във времето, в което не можеш да се издържаш с писане – как да стане това? Човек започва да измисля разни варианти и затова такива пространства като Сатиричния театър носят отговорността към хората, които пишат, да им помогнат, да им дадат смисъл, че това, което правят може и да ги храни. Тази година нашият конкурс беше насочен към това пространство. Мястото, което направихме с много любов преди няколко години. Някога беше клуб на Сатиричния театър, в последните 30 години беше обругавано с желание. Но, слава Богу, успяхме да намерим сили да го превърнем в нова зала Comedy Bar, където се разказват малко по-различни истории. Те са от една страна отворени към публиката, от друга - отговарят на театралните изисквания. Положих доста усилия, както и целият екип да направим анализ какво представлява в днешно време stand-up, така наречения. Ходихме на най-различни места и се оказа, че първо ние го привнасяме в България. Всички неща водеха до там, че трябва да измислим и да формулираме нещо ново за тази зала - театрален stand-up. Тоест разказите да отговарят на театралните изисквания, като сценография, осветление, звук, а в същото време да са отворени към времето и към публиката. Затова и тази година направихме конкурса за stand-up за това пространство.  Много съм горд, че материалите, които получихме и хората, с които се срещнахме са разбрали разликата между едното и другото. Идвали са, гледали са нашите спектакли, опита ни да запазим сатирично ниво като отношение към света и в същото време да създадем един стил.“

Николай Гундеров и Богдана Костуркова

Калин Сърменов говори и за публиката, която е заедно с тях всяка вечер в Сатирата. Имал притеснения, че в тези кризисни времена, в които живеем ще има отлив от театъра. Но за радост, спектаклите им се играят на пълни зали. Вдъхновяващо! Правят  по  12-13 премиери на сезон и се пошегува, че за тях 2023 година е приключила с подготвящите се вече постановки и мислят за 2024. На 7 април традиционно за Седми път ще се проведе обичания от театрали и публика „Златен Кукерикон“. Директорът сподели и част от предстоящите премиери в театъра. Руслан Мъйнов се завръща на сцената на Сатирата с френската комедия „Оскар“ от Клод Мание, чиято премиера е планирана за 22 февруари. Сюжетът на пиесата (1958), играна в парижкия театър „Атене“ с Жан-Пол Белмондо в главната роля, е залегнал в сценария и на едноименния култов филм на Едуар Молинаро с Луи дьо Фюнес от 1967 г. Репетициите за невероятно смешното зрелище вече започнаха, а директорът на трупата Калин Сърменов сподели, че е впечатлен колко сериозно работи Мъйнов, с когото си е партнирал тук в началото на кариерата му преди цели 2 десетилетия. Редом с Руслан участват Александра Сърчаджиева, Анджелика Джамбазова, Маргарита Хлебарова, Мартин Гяуров, Пламен Великов и други, а режисьор на спектакъла е Венцислав Асенов. Актьорът Николай Урумов ще режисира класиката „Милионерът“ от Йордан Йовков, като премиерата е през март, а  на директора Сърменов като режисьор за края  на април подготвя  друга френска комедия – „Луди за връзване“. До края на сезона в Сатиричния театър два проекта ще реализира и младата талантлива режисьорка Анастасия Събева.

Калин Сърменов

На 21 януари, за първи път у нас в присъствието на автора Хосе Варлета, бе  премиерата на съвременната испанска комедия „Светици и перверзници“ с Йорданка Стефанова, Албена Павлова, Ана Вълчанова, Полин Лалова, Боян Арсов и Мартин Каров. В тази „свята" и същевременно пикантна криминална комедия, която не се препоръчва за зрители под 16, даже смъртта отстъпва място на смеха. Постановката  е на Николай Младенов. Създаде се прекрасен контакт в залата между актьори и препълнилите залата зрители. Богдана Костуркова, драматург на Сатиричния театър сподели за „въпреки.com”, че авторът на пиесата с пристигането си в София, веднага е отишъл да гледа представлението и много е останал доволен и щастлив. Това, разбира се, още повече е вдъхновило целия екип на постановката. А при среща с колеги журналисти Хосе Варлета споделил, че реакцията на публика в родината му и тази в България била същата, което много го е зарадвало.

Калин Сърменов и Иван Бърнев в "Закуска за тъпаци", реж. Иржи Менцел

В някаква степен покрай наградата на Николай Гундеров, може би, сме малко и на чешка вълна. А и той е работил и със знаменития Иржи Менцел (1938-2020). Неговите  постановки „Още веднъж отзад“ и „Вечеря за тъпаци“ са две от най-ярките спектакли в историята на Сатирата. Плътно до Менцел е бил Николай Гундеров, който не само му превежда, но става и един от неговите ученици в режисурата. „Вечеря за тъпаци“ от Франс��с Вебер, чиято премиера е през 2001 година продължава да е в афиша на театъра и да радва публиката.

За финал на този текст припомняме, че в творческата политика на Сатирата се отделя специален акцент да се отбелязват по красив, емоционален, задушевен начин големи��е фигури на театъра, които вече не са между нас. Правят ги не в тържествен, помпозен стил, а като интимна среща, в която присъстват и тъгата, и смехът…Споменът и паметта, изградени по този път в залите на театъра създават атмосфера на преживяване и дори познание не само за възрастните зрители, но най-вече за младите. Почит и уважение към блясъка на забележителни театрали, но и поглед напред, за да продължава  една красива история, въпреки сложното и драматично време, в което живеем…≈

Текст: Зелма Алмалех

Снимки: Стефан Марков и архив на Сатиричния театър

[mihaylovblog]

ЧРД на българския актьор Калин Сърменов (25.05.1963)! Снимка: https://www.bgdnes.bg/

[mihaylovblog]

ЧРД на Калин Сърменов (25.05.1963)! Тук заедно с Албена Георгиева и Атанас Михайлов в откъс от българския сериен филм „Църква за вълци“ (2004 г.) на режисьора Николай Ламбрев, по сценарий на Петър Анастасов, Николай Ламбрев и Николай Недялков. Оператор е Николай Лазаров. Музиката във филма е композирана от Кирил Дончев. Художници на постановката са Соня Славчева, Розина Макавеева и Чайка Петрушева.

[mihaylovblog]

ЧРД на българския актьор Калин Сърменов (25.05.1963)! Снимка: https://www.bgdnes.bg/