#Киномания

[maxterdesign]

Cinephilia / Киномания

[kinogud]

Пункт назначения - Смерть

Так получилось, что я никогда не считал фильмы из серии «Пункт назначения» франшизой. То есть объединенными каким-то общим нарративом или ЛоРом. Если честно, ни того, ни другого там почти не было — на пару строчек печатного текста, написанного крупным шрифтом. И мне сложно поверить, что можно выдумывать что-либо новое на тему неизбежности смерти. Даже спойлерить в этих молодежных хоррорах в…

[vprki]

Силна програма на 38-ата Киномания

Вече 10 години София е Град на киното, избран от ЮНЕСКО в мрежата "Творчески градове", пише на електронната страница на организацията.Титлата се присъжда на градове с развита инфраструктура под формата на студиа и салони, традиция в кинопроизводството и организирането на фестивали, както и съществено филмово наследство. И тази година, както и в предишни сме щастливи, че прекрасни фестивали ни правят и като публика част от световното кино.

Дни след финала на CineLibriе единствения в свет�� фестивал за литература и кино се открива 38-ото издание на Киномания на 13 ноември. Фестивалът се провежда се през ноември всяка година от 1987 г. в София, а  от години вече и в различни градове на страната.

От самото начало, този филмов форум се превръща в истинска мода сред българските зрители. Най-атрактивните и значими филми в световен мащаб, непоказвани в българските кина, са включени в програмата. Фестивалът е насочен към филми, създадени извън Холивуд. Повечето заглавия са европейски, силно застъпено е френското и британското кино. Присъстват и заглавия от азиатското, независимото американско и руското кино, както и български филми. Ние сме от поколението, което сред публиката още от първото му издание и преживените емоции и спомени от тези първи години живеят в нас не само зарази страхотни филми, но и защото НДК, построено и създадено за партийни конгреси и събития и, когато социалистическото НСО стоеше на входа му, за да ни допуска до културни събития. Дори след подобно преживяване си бяхме казали, че повече няма да стъпим там, но животът ни се промени. И сред всички фестивали и събития в Двореца, някак си той стана и мястото за страхотно кино, концерти, срещи и още и още…

След световна премиера  на BFI Лондон „Стадото“ на Милко Лазаров открива Киномания. Той е третият игрален филм на режисьора и на 13 ноември филмът ще открие 38-ото издание на Киномания в Зала 1 на НДК.

 „Стадото“ разказва за Али и дъщеря му Тарика, които живеят мирно, но изолирано от общността си в българско село. Тарика е започнала да развива „крила на пеперуда“ – костно заболяване, което е наследила от майка си �� което дълго време е будило суеверия в селото. Али подкрепя дъщеря си и е готов да направи всичко, за да я защити, когато нетърпимостта на малкото им населено място се превръща в  заплаха. „От години се интересувам от отношението на обществото към различния човек. Вълнува ме как се поражда усещането за страх от непознатото, ксенофобията и неприемането на невидимото. Обяснявам си тези тревоги на модерния човек с неговото безразличие към Бог. Човекът обаче е Божествено създание.“, споделя режисьорът Милко Лазаров. В ролите на Тарика и Али са Весела Вълчева и Захари Бахаров, а редом с тях на екран гледаме Иван Савов, Иван Бърнев, Валерия Върбанова и Христос Стергиоглу. Сценарият е дело на Екатерина Чурилова, Симеон Венциславов и Милко Лазаров. Оператор e Калоян Божилов. Сценографията и костюмографията са поверени съответно на Ивайло Петров и Кирил Наумов. Композитор е Пенка Кунева.

Весела Вълчева и Захари Бахаров в "Стадото"

Филмът е продуциран от Веселка Кирякова, РЕД КАРПЕТ, в ко-продукция с ZDF/ARTE, 42film – Германия и AMOUR FOU – Люксембург. Финансиран от ИА Национален филмов център, Eurimages, Mitteldeutsche Medienförderung, Film Fund Luxembourg, Creative Europe Media.

Темата е много специална и важна за нас, като знаем какво е отношението , за жалост, на мнозинството в България към различните, независимо в какво и защо. Но за това като гледаме филма…

„Гладиатор 2“

Ден след откриването на фестивала, на 14 ноември от 19 ч. публиката на „Киномания“ ще се срещне с „Гладиатор 2“ на Ридли Скот. Дългоочакваното продължение на „Гладиатор“ обещава зрелища и силен актьорски състав – Пол Мескал е в ролята на Луций, племенник на Комод, антагониста от оригиналния филм, изигран от Хоакин Финикс. В поддържащи роли участват Педро Паскал в ролята на Марк Акаций, римски генерал, тренирал под командването на Максимус; Дензъл Уошингтън в ролята на Макрин, богат властник в Рим, който държи конюшня с гладиатори за спорт и много други.

На 22 ноември в зала 1 гледаме за пръв път „Берлингуер. Голямата амбиция“ – филмът който ще открие 19-ия кинофестивал в Рим на 16 октомври. Един от най-интересните автори на съвременното италианско кино, Андреа Сегре пренася на голям екран биографията на Енрико Берлингуер (Елио Джермано), ръководител на Италианската комунистическа партия от 1972 до 1984 г. – от пътуването му до София през 1973 г., когато избягва опит за убийство от страна на българските тайни служби, до убийството на Алдо Моро през 1978 г. и последвалия драматичен край на стратегията на „Историческия компромис“ – значимото усилие за обединяване на католическите и социалистическите народни сили в управлението на Италия. Филмът е копродукция на Италия, Белгия и България в лицето на Агитпроп, Мартичка Божилова, с подкрепата на ИА „Национален филмов център“. В него играят български актьори, сред които Светослав Добрев като Тодор Живков и Николай Данчев – Леонид Брежнев. Събитието е част от програмата на Фестивала за европейска солидарност, чиято тема тази година е „Стени“.

В-к „Гардиън“, в обстойна статия за Берлингуер, баща на „историческия компромис“ с християндемократите и на идеите на еврокомунизма като една по-либерална версия на комунизма, отбелязва историческата значимост на неговата личност. И левите, и десните политици в Италия изтъкват „моралната безукорност“ и харизмата на Берлингуер като лидер – един от пионерите в борбата за постигане на разведряване в минното поле на световната политика през ХХ век. Статията във в-к „Гардиън“ по повод премиерата на филма в Рим можете да прочете тук: https://www.theguardian.com/world/2024/oct/12/enrico-berlinguer-communism-hero-italy-youth-far-right-film.

В дните от следващия фестивален уикенд гледаме по два филма в Зала 1.

„Господин Азнавур“

На 23 ноември от 17 ч. зрителите ще се потопят във въздействащата атмосфера на модерния френския шансон с „Господин Азнавур“. От бедното детство до възхода към славата, от триумфите до провалите, от Париж до Ню Йорк, филмът на Мехди Идир, Гран Кор Малад проследява изключителното пътуване на един истински творец. Филмът отдава почит на безсмъртния Азнавур – интимен, интензивен, крехък и неразрушим, отдаден на изкуството си до самия край. Веднага след това, от 20 ч. на 23 ноември гледаме и удостоения със „Златна палма“ на фестивала в Кан „Анора“. Филмът на Шон Бейкър проследява бурната връзка между екзотична танцьорка от Ню Йорк и сина на руски олигарх и в момента е едно от най-обсъжданите филмови заглавия и потенциален претендент за наградите „Оскар“.

„Анора“

На 24 ноември предстоят още два биографични филма. В неделя програмата започва от 17ч. с „Мария“ на Пабло Ларейн, посветен на бурната, красива и трагична история на живота на признатата за най-великата оперна певица в света на 20-ти век – Мария Калас. В ролята на Калас гледаме не по-малко популярната в наши дни Анджелина Джоли. Следващият биографичен филм проследява началото на кариерата на Доналд Тръмп в сферата на недвижимите имоти в Ню Йорк през 70-те и 80-те години на ХХ век. „Стажантът“ е режисиран от иранеца Али Абаси по сценарий на Гейбриъл Шърман. В ролята на Тръмп е Себастиан Стан, а Мария Бакалова се превъплъщава в първата съпруга на Тръмп Ивана.

Анджелина Джоли като Мария Калас

Тазгодишното 38-о издание на Киномания ще предложи интензивна програма от специални събития – премиери на български и международни копродукции и срещи с екипите на филмите.

На 16 ноември от 18:00 ч. в Дома на киното гледаме носителя на “Златна палма” за късометражен филм от тазгодишния Кан – копродукцията между Хърватска, България, Франция и Словения “Човекът, който не можеше повече да мълчи”. Филмът, режисиран от Небойша Слие��чевич, разказва за събитията от 27 февруари 1993 г. в Босна и Херцеговина, когато пътническият влак от Белград за Бар е спрян от паравоенни сили в рамките на операция за етническо прочистване. Докато те извеждат от влака невинни цивилни, само един от 500-те пътници се осмелява да им се противопостави. Първата прожекция на филма ще бъде придружена от среща с режисьора Небойша Слиепчевич и екипа от българска страна – продуцента Катя Тричкова, Гео Карл Павлов - художник по костюмите, София Жечева - асистент на звукорежисьора, Кристина Самсарова - асоцииран продуцент, Иван Андреев - звуков дизайн и микс.

“Човекът, който не можеше повече да мълчи”

На 17 ноември от 17:00 ч., в кино “Люмиер”, Киномания представя “Бруталистът” – филмът, удостоен със Сребърен лъв от Фестивала във Венеция за режисурата на Брейди Корбет, с участието на Ейдриън Броуди и Фелисити Джоунс в главните роли. Когато унгарският архитект-визионер от еврейски произход Ласло Тот и съпругата му Ержебет бягат от Европа, за да станат свидетели на раждането на съвременна Америка, животът им се променя завинаги. Обаятелният индустриалец Харисън Ван Бюрен предлага на Ласло да проектира грандиозен модернистичен паметник и да остави своя отпечатък в архитектурата на страната, която сега нарича свой дом. Най-амбициозният проект в кариерата на Ласло отвежда него и семейството му както до монументални висоти, така и до опустошителни спадове.

“Отговор на всички въпроси”

Отново на 17 ноември от 19:00 ч. в Дома на киното се срещаме за пръв път с “Отговор на всички въпроси” на Димитър Коцев – Шошо. Стеснителната Велина е готова на всичко, за да успее като актриса, но това я прави лесна жертва на манипулатори. Лабилната Сара търси любовта, но не разбира защо не я намира и изпада в полюсни състояния - радост и смях се редуват с плач и истерия. Дивата Настя експериментира с наркотици, секс, нощен живот и всякакви екстремни преживявания, за които невинаги е готова. Три млади жени търсят адреналин, любов и слава. И намират отговор на всички въпроси. И му се отдават напълно.

“Отвъд предела”

На 18 ноември от 19:00 ч. в кино “Люмиер” гледаме документалния филм “Отвъд предела”, който проследява житейския и професионален път на проф. Христо Пимпирев и историята на българската изследователска база на остров Ливингстън, Антарктида. Филмът се вглежда в историческите предпоставки, формирали проф. Пимпирев, обстоятелствата около работата на българските антарктици през годините и първото плаване в световните океани на български военен научноизследователски кораб. Филмът е продукция на Доли Медиа Студио, режисьор е Еленко Касалийски.

Цветана Манева

На 19 ноември от 19:00 ч. в кино “Одеон” фестивалната про��рама представя “Цветана Манева. През времето”. Филмът на Ема Константинова, по сценарий на Георги Тошев, разказва за богатия и пъстър 80-годишен живот на Цветана Манева без претенция за изчерпателност - искрено, философски, човешки. С над 120 роли в театъра, киното, телевизията, Цветана Манева несъмнено е актриса с много лица. Времето не я плаши и тя не се опитва да го спре. Лаконичната, последователна и категорична Манева подрежда пъзела на собствените си преживявания и опит пред очите на винаги вярната си публика.

Бари Кeoган в “И после светлина”

На 27 ноември от 20:00 ч. в Дома на киното публиката на „Киномания“ ще може да види наскоро монтираната “И после светлина – Режисьорска версия” на Константин Божанов. Във филма “И после светлина” суперзвездата Бари Кeoган прави една от първите си главни роли в киното –  на 16-годишния Павел – момче от аутистичния спектър, което мечтае да стане художник и бяга от дома си, за да се срещне със своя идол Арно. Когато надеждите му се сблъскват с реалността, той се изправя пред предела на емоционалните си сили. Припомням, че този филм гледахме в програмата на  22-рия „София Филм Фест“, 2018. Задължителен филм, който не е успял да го гледа тогава.

На 1 декември от 18:15ч. в Дома на киното гледаме “И това е за тази коледа” – филмът на Петър Вълчев, продуциран съвместно с Невелин Вълчев и заснет от Кирил Проданов. Докато подготвя вещите за собственото си погребение, героят на Любомир Бъчваров разбира, че ще посрещне Коледа сам. Неспособен да заспи, той решава да прекара празника на гроба на починалата си съпруга.

“И това е за тази коледа”

И важно уточнение от организаторите на Киномания: Тя отново обявява превърналата се вече в традиция награда „Киноман на годината”, създадена в памет на кинокритика Георги Ангелов, който е и неофициалният кръстник на фестивала.Всеки зрител на кинопанорамата може да кандидатства за наградата, като единственото условие е да гледа колкото се може повече филми от програмата и да пази билетите си от прожекциите. Това важи за всички филми от селекцията, независимо от киното или от града, където има прожекции (София, Варна, Пловдив). Зрителят с най-голям брой билети ще получи Наградата „Георги Ангелов“ за Киноман на годината – безплатен достъп до всички филми от програмата на фестивала през следващата година.

Георги Ангелов е кръстникът на Киномания, която е създадена преди 38 години под името Световна кинопанорама, а през 1993 г. променя наименованието си на Киномания по негово предложение.

Поредната Киномания ни връща към много обичани хора, които вече не са между нас. Георги Ангелов, който не пропускаше прожекция и на пресконференциите задаваше въпроси с изключителни познания за световните кино. Владимир Трифонов, дългогодишен селекционер на фестивала, който изведнъж напусна нашия свят малко преди 37-ото издание миналата година. Списъкът може да бъде продължен с кинематографисти, които в годините са били част от фестивала, но …Имената им ще са част от любовта и познанието ни за киното.

Но сега да се подготвим за срещата с доброто кино с филми, избрани от селекционерите на Киномания, 2024. Ще разказваме.

38-ото издание на Киномания се организира от Националния дворе�� на културата и Фондация „Имам идея” с подкрепата на Министерство на културата, ИА „Национален филмов център” и Столична община.≈

„въпреки.com”

Снимки: архив на Киномания

[relaxrealm]

Киномания: 10 фильмов и сериалов, которые держат в напряжении!

🎬 В мире кино есть произведения, которые способны захватить дух и заставить сердце биться чаще. 🌪️ Эти фильмы и сериалы — настоящие шедевры, которые погружают зрителя в водоворот эмоций и напряжения. 💥 Каждый кадр наполнен интригой, а сюжетные повороты держат в напряжении до последней минуты. 😱 Готовьтесь к захватывающим моментам, когда адреналин зашкаливает, а дыхание замирает. 🔍 От триллеров до психологических драм — каждый из этих 10 шедевров подарит вам незабываемые впечатления и заставит задуматься о жизни. 💔 Переживания героев станут вашими, а их судьбы — отражением ваших собственных страхов и надежд. 🌌 Не упустите шанс открыть для себя новые грани киноискусства и испытать настоящие эмоции. 🎭 Погружайтесь в мир, где каждая сцена — это шаг к новому открытию!

[fbv56]

Если любите кино так же, как я, то этот сайт точно для вас! Смотрите любимые фильмы онлайн. 📺🍿 filmnovo.net #смотретьфильмы #киномания

[benom6]

#films #video #kino #anons #киномания #kinolar #шортс #страх #трейлер #ш...

[nebrizkiy]

На западном фрорте без перемен

Посмотрел этот 2.5 часовой Нэтфликсовский фильм. Понятное дело, что книга лучше. В кино вырезали множество моментов из произведения Ремарка, которые я лично считаю ключевыми. К примеру: как они с#али и играли, сидя на толкане, в карты. Или хотябы момент, когда главный герой вернулся домой.

Вместо этого вставили сюжеты, которых в книге не было. В целом, фильм довольно сносный и, слава богу, без педиков.

[alexneimor]

Если вы хотели узнать, стоит ли смотреть ленту "Лицо со шрамом 2020" - это видео, точно для вас! Мы вкратце расскажем вам о фильме, и сможем помочь ответить на вопрос: нужно ли это смотреть. Как всегда, выбор останется за вами, мы лишь, слегка поможем его сделать.

[elenamalenaesenina]

В этот дождливый серый вечер я затащила в кино подружку. И не зря!

«Джокера» я уже давно планировала посмотреть и ждала выхода с нетерпением. Ребятаааааа... это просто гениально!🤩🤩🤩

У меня слов не хватает чтобы описать, насколько замечательным вышел фильм! Актерская игра на высшем уровне. Хоакин Феникс божественно показал нам Джокера(это вам не кривые ужимки Лето, да простят меня поклонники «Отряда». Я искренне лублу Джа! Не бейте!!).

Это мрачный и давящий фильм, и достаточно реалистичный. Именно эта злая ирония на современный мир и пугает больше всего. Люди злы и жестоки, и как бы печально не звучало, сами творят своих демонов.

Это холодный и суровый DC, который мы заслужили! Да, вот такие фильмы по комиксам я люблю. Последнее время парни в трикошках жутко достали! Марвеловский конвейер штампует фильмы с такой скоростью, что не успеваешь за ними следить. А компашка «Лиги» завистливо облизывается, глядя на их цветастый карнавал(и кассовые сборы💸). После Эндгейма меня уже подташнивает от всех этих Супергеройских фильмов, которых стало слишком много. И если б они ещё чем-то отличались друг от друга... пожалуйста хватит...

Пардонте, крик души😅.

Этот фильм как свежий воздух среди застоявшегося Комиксоидного кино. Я считаю это новый уровень.

На протяжении всего фильма ты напряжён и сосредоточен на сюжете. А в самом конце кровь начинает кипеть. И ты немножко поддаешься этому безумию, дух хаоса охватывает тебя, крепко сжимает в своих объятиях и не отпускает до самого конца.

P.s. Возможно, фанаты Марвел побьют меня ногами за мои слова😐

P.p.s Но я всё равно надеюсь, что чья-нибудь жопа пригорела😈.

Всем мир✌🏻🌈✨

[daviddirector]

Будучи студентом Московского Института Телевидения и Радиовещания «Останкино» был мною произведен фильм «Я ТАК НЕ ДУМАЮ» в рамках курсовой работы за 4й курс по Мастерству режиссуры кино в Мастерской заслуженного деятеля искусств и кинорежиссера Дмитрия Астрахана.

Аннотация:

Семнадцатилетний Серега с детства воспитывался своей старшей сестрой Варварой. Несколько лет скрывая от сестры то, что он состоит в националистической группировке. Серега никак не ожидал, что его сестра приведет домой представителя другой, столь не любимой Серегой национальности. Когда в группировке узнают о женихе Варвары - Мурате, Сереге поручают «проучить» жениха Варвары. Вот только Серега уже не разделяет идеалов своей «стаи». У Серёги будет выбор – семья или группировка. Что ждет Варвару и Мурата в будущем? Всё будет зависеть от выбора брата.

[kinogud]

Кино-Романтика без границ (выпуск 3)

[vprki]

Киномания почита с любов оперното изкуство на Дзефирели и Мария Калас

За втори път в историята си Киномания отдава почит на знаменития италиански режисьор в операта и киното Франко Дзефирели. Тазгодишното, 37-мо издание на Киномания ще има специален фокус върху операта.

Поводът е 100-годишнината от рождението на Франко Дзефирели – режисьора, майстор на оперните постановки, както за сцена, така и за голям екран. Наред с филмите на великия Дзефирели, зрителите ще могат да се насладят и на легендарния спектакъл на Мария Калас в Париж през 1958 година.

Припомняме, че на 33-тия фестивал „Киномания“ през 2019 година специален акцент в програмата бе посветен на големия италиански режисьор Франко Дзефирели, който  напусна тогава нашия свят на 96-годишна възраст със селекция от негови филми. Публиката в кино „Люмиер” се наслади на едни от най-известните му филмови заглавия, като „Укротяване на опърничавата“ (негов дебют 1967 с участието на Елизабет Тейлър и Ричард Бъртън) , „Ромео и Жулиета“ (1968, който го прави известен и обичан в киното) „Хамлет“, и „Братко Слънце, Сестро Луна“. Дзефирели е носител на награда БАФТА, два пъти е печелил награда „Еми“, пет пъти – наградата „Давид на Донатело“ и има две номинации за „Оскар“. Дзефирели е преди всичко забележителен оперен режисьор, има поставени над 100 оперни постановки, като е работил с най-големите певци на неговото време като Лучано Павароти, Гена Димитрова, Елена Образцова, Пласидо Доминго и още, и още.

Франко Дзефирели

Четири знакови оперни филма публиката ще може да гледа още преди официалното откриване на фестивала на 16 ноември.

На 13 ноември от 18:00 ч. Филмотечно кино „Одеон“ ще прожектира „Бохеми“ – филм, режисиран, продуциран и сценографиран от Франко Дзефирели в средата на 60-те години на XX век. Западногерманската филмова продукция на едноименната опера на Пучини от 1896 г. е заснета в миланско студио, като певците играят въз основа на собствени предварителни аудиозаписи. Финалният запис, който слушаме във филма, е записан в Мюнхенската опера под диригентската палка на Херберт фон Караян.

"Бохеми" с Мирела Френи

Предварителната оперна програма продължава в „Одеон“ на 14 ноември с „Травиата“ /на водещата снимка/. Музиката на филма на Дзефирели, изпълнена от оркестъра на Метрополитън опера, под диригентството на Джеймс Ливайн, печели награда „Грами“ за най-добър оперен запис. Както пише Винсънт Канби в рецензията си за „Ню Йорк Таймс“: „постановката е пищна, без да е суетна – грандиозно преживяване, което не е за изпускане“.

Пласидо Доминго в "Палячи"

На 15 ноември зрителите във филмотечното кино ще могат да се насладят на още два от оперните филми на Франко Дзефирели с участието на любимия му Пласидо Доминго – „Селска чест“ и „Палячи“. Първоначално италианската телевизионна мрежа RAI проявява интерес към запис на живо на премиерата на „Селска чест“, но Дзефирели иска да я заснеме (също както и в случая с „Палячи“) като филм, а не като сценична продукция на живо. За по-голяма авте��тичност някои сцени са снимани и на място във Визини, Сицилия.

„Палячи“ е заснет в Ла Скала, под диригентството на Жорж Претр, в ден, когато няма официално оперно представление. Филмът е показан извън конкурсната програма в Кан през 1987 г., а Дзефирели получава награда „Еми“ за най-добър режисьор в категорията „Програмиране на класическа музика”.

Операта присъства в селекцията на фестивала и отвъд предварителната програма в „Одеон“. От филмите на Дзефирели ще бъде показан и „Отело“, отново с Пласидо Доминго.

Пласидо Доминго в "Отело"

Припомняме и, миналата година в София гостува в за участието си в традиционните Новогодишни концерти на Софийската опера забележителната италианската оперна певица Фиоренца Чедолинс. В автобиографичната си книга, издадена в поредицата „Амаркорд“ на „Колибри“, 2012 г. изключителният оперен и филмов режисьор Франко Дзефирели /1923-2019/ пише кратко за Фиоренца Чедолинс за съвместната им работа, когато поставя в Арена ди Верона, като я нарича „много силна жена“, без да уточнява защо. Но певицата сподели тогава личната си версия за казаното от големия маестро: Дзефирели имаше три премиери в Арена ди Верона „Аида“, Трубадур“ и „Мадам Бътерфлай“. Той обожаваше жените, влюбваше се много, особено в жените със силен характер. Имаше ясна представа за първите две постановки. По-различно беше с третата, а се отбелязваха 100 години от премиерата на „Мадам Бътерфлай“ /17 февруари 1904 в Ла Скала, Милано – б.р./, изключителен спектакъл. Художникът на костюми бе Еми Вада /1928-2012/, която има награда Оскар /1985/, за костюмите във филма „Ран“ на Акиро Куросава.

Франко се страхуваше от Бътерфлай, не знам защо, но си помислих, че той е израсъл без баща, едно изоставено дете, незаконно дете и майка му заради скандала го дава да го отгледат нейни приятелки. Болезнена история е бил за него и сюжетът на операта, особено от второто действие до края. Наричаше операта брутална и, че и самата Мария Калас /1923-1977/ не е обичала да я пее. Аз му казах, защото се страхува от нея. След работата по първото действие излизаше от репетициите и ние работихме заедно с асистента му. Обичам ролята на Мадам Бътерфлай като тялото си. Тогава направих това, което искам, Дзефирели ме остави на свобода. Вероятно е написал това като посвещение за смелостта ми на сцената и за любовта ми към посланието на операта, което е любов.Това е моето виждане, а вече няма как да знаем какво е искал да каже Франко…“.

Мария Калас

Другата незабравима оперна звезда, която ще видим на голям екран, е Мария Калас, чиято стогодишнина не само музикалният свят отбелязва тази година. Учи оперно пеене в Гърция и става известна в Италия, където дебютира в Ла Скала през 1951 г. Парижкият ѝ дебют от 19 декември 1958 г. е знаменито събитие, посетено от висшите кръгове на тогавашното френско общество. Днес представа за историческия рецитал на Калас ни дава филм, щателно възстановен от наскоро намерените оригинални 16-милиметрови ленти и новооткрит звуков източник. В рамките на Киномания са планирани три прожекции – на 18, 26 и 27 ноември. За нея знаменитата Райна Кабаиванска казва: „Мария Калас е най-високият връх в певческото изкуство на ХХ век. Гласът ѝ беше феноменален, на основата на невероятна техника, съвършена музикалност и магнетично присъствие на сцената. Тези уникални качества я направиха мит в историята и във въображението на обществото...“

На 2 август 2019 г. във Верона легендарната дива Райна Кабаиванска получи наградата Мария Калас. Церемонията по връчването е кулминацията на събитията от фестивала Мария Калас, провеждащ се под егидата на фондация Арена ди Верона, община Верона и регион Венето. Учредената през 2013 г. награда се присъжда на италиански творци в областта на оперното изкуство с исторически принос за славата на Арена ди Верона. Българската дива е единствената неиталианка получила високия приз.

 Мария Калас

Мария Калас e една от най-големите оперни певици на ХХ век. Легендарните ѝ роли продължават да пленяват и омагьосват милиони хора 46 години след смъртта ѝ на 16 септември 1977 година.

Обожавана в еднаква степен от публиката и критиката, тя притежава брилянтна вокална техника и драматичен талант, които ѝ печелят прозвището La Divina. Репертоарът ѝ варира от сериозни класически опери до белкантови партитури от Доницети, Белини и Росини, до шедьоврите на Верди и Пучини и дори Вагнер. Ла Скала поставя редица постановки специално за Калас, под диригентството на Херберт фон Караян и режисирани от Франко Дзефирели и Лукино Висконти. По-късно Висконти ще каже, че се е захванал с оперна режисура само заради Калас.

Мария Калас и Пиер Паоло Пазолини по време на снимките на "Медея"

През 1969 г. италианският режисьор Пиер Паоло Пазолини избира Калас за ролята на Медея в едноименния филм. Продукцията е изтощителна и според съобщенията Калас припада след ден на изморително тичане под слънцето. Филмът не постига комерсиален успех, но си остава единственото филмово участие на Калас, което не е оперно.

За 37-и път отново през ноември фестивалът Киномания, организиран от НДК и Фондация „Имам идея” привлича с прекрасна програма, селекционирали Владимир Трифонов и Хермина Азарян. Но Владо, както го наричахме приятелите отлетя внезапно от нашия свят на 3 октомври твърде млад и в силата си…

Прекрасно е, че  плакатът за Киномания, 2023 на Борис Десподов, аниматор, художник и режисьор е с обич и почит към Владимир Трифонов, който обичаше и познаваше киното, смисъл на живота му да ни свързва с него.

Очаква ни силна и вълнуваща Киномания, 2023, която се открива с филма на Стефан Командарев „Уроците на Блага“, който вече има над 15 авторитетни награди и българското участие, кандидат за наградите Оскар за чуждоезичен филм. ≈

Текст: „въпреки.com”

Снимки: архив на „Киномания“ и „въпреки.com”

[shartur]

Пэт #Морита — #лучшиефильмы Смотрите этот ролик на сайте https://samoesamoevmire.ru — активная ссылка в профиле. У каждого актера бывают карьерные взлеты и падения. Фильмография Пэта Мориты наполнена классическими боевиками, которые иллюстрируют #кинематограф восьмидесятых и девяностых. Сегодня мы расскажем о лучших из них. #лучшиефильмы🎥 #боевики #кино #киношка #киномания #киноман #кинофильм #кино🎥 #самыйсамыйтоп #самыйсамый #самоесамоевмире #топ10 #самыелучшие https://www.instagram.com/p/CjW982YJUQS/?igshid=NGJjMDIxMWI=

[noir-trampy]

Дисней много лет играет в «мета», высмеивая драматургические клише собственных картин. Принцесс с похожими профайлами – красивые, молодые, без матерей. Любовь с первого взгляда. Спасающих в последний момент принцев. На ум приходит «Зачарованная», «Холодное сердце», вторая часть «Ральфа», а также «Моана», где один из персонажей шутливо резюмирует: «Если ты в платье и дружишь с пернатым, значит, принцесса». Ещё размышляет мегакорпорация о природе шоу и злых гениях в «Дамбо» (2019), где показан почти демонический двойник Диснейленда, и в принципе пытается в ремейках показать «осознанность». В общем, творит то, что сделало культовым «Шрека» – препарирует.

 

«Чип и Дейл спешат на помощь» (2022) то же самое, однако, что забавно, в разы лучше. Там не пытаются подмигивать зрителю со словами: «Мы тоже видим паттерн. Мы тоже можем в мем» – а перебирают современные явления, связанные с визуальными медиа. Вот улица «ucanny valley», где царит жуткое правдоподобие, эквивалент дома восковых фигур на просторах интернета. Вот ребуты популярных продуктов прошлого, требующие проводить аналог пластических операций над старыми, двухмерными героями. Вот живописная аллея с милыми мультяшками, зарабатывающими на жизнь чем-то нелегальным.

 

Самая интересная, на мой взгляд, отсылка – Питер Пен. В своё время прототипом для вечно юного ��ероя послужил Бобби Дрисколл. Он был одной из первых настоящих звёзд Дисней, Бритни Спирс эпохи. Слава пришла сразу после «Песни юга», где, кстати, впервые актёры в кадре взаимодействовали с мультипликационными персонажами. В 1947 году уже номинация на молодёжный Оскар. Затем гастроли, концерты, благотворительные акции, реклама, экранизация «Острова сокровищ». В 1950 году получил Оскар как выдающийся ребёнок-актёр. Последним же крупным проектом был (иронично) «Питер Пен». И после него – стремительное падение. Чары детского очарования уступили место подростковым прыщам. Дрисколл перестал быть привлекательным как для Дисней, так и для других студий, и превратился из героя сказки в героя жёлтой прессы – хулиганство, наркотики, реабилитация в клинике, пьянство. В 31 год он умер в заброшенном доме в Нью-Йорке от сердечной недостаточности. На момент медицинской экспертизы его не опознали, поэтому был похоронен на острове Харт в безымянной могиле.

 

Создатели «Чипа и Дейла» явно помнят о данной странице в истории компании и осознают до сих пор успешную схему с эксплуатацией детей ради прибыли. Каждый талантливый ребёнок Дисней вырастает, рискуя оказаться на обочине и стать «злодеем». Такова реальная Небыляндия…

[benom6]

#films #video #anons #kino #киномания #шортс #kinolar #шорст #страх #тре...

[nebrizkiy]

Обзор картин Венецианского кинофестиваля

«Моника»

Транс-девушка Моника воссоединяется с родной семьёй, от которой сбежала много лет назад.

«Вся красота и кровопролитие»

Документальный фильм о фотографе ЛГБТ и активистке, борющейся со злоупотреблением опиоидов

«Кит» Аронофски (!)

Чарли, мужчина инвалид средних лет весом 600 фунтов пытается восстановить связь со своей 17-летней дочерью. Он оставил свою семью ради любовника-гея, который позже умер

«Необъятность» с Пенелопой Круз

Действие развернется в 1970-х годах в Риме, в центре сюжета окажется женщина Клара, чья 12-летняя девочка вдруг заявляет, что она мальчик

Повелитель муравьев

События разворачиваются в 1968 году. Известный итальянский писатель и драматург Альдо Брайбанти попадает в места лишения свободы после того, как его обвинили в гомосексуальной связи с восемнадцатилетним юношей

Остановите планету, я сойду.