#Пламен Петров | Explore Tumblr posts and blogs

balgarianovinite · 4 months ago

Text

Хотел България е собственост на СИК и поръчителя на едно от първите показни убийства на Прехода

Хотел България в центъра на Бургас, който се извисява над всички сгради в града и чието социалистическо предназначение е било да приютява номенклатурата, днес е собственост на Валтер Папазки и Весела Лечева.

��ой е Валтер Папазки и коя е Весела Лечева ?...

Валтер Папазки По този повод сме избрали да ви разкажем за едно от първите поръчкови убийства в най-новата ни история - това на Валентин Алексиев - Лисицата. Тогава през 1996 година, животът на един хазартен бос е оценен от извършителите и поръчителите на престъплението на 40 000 германски марки. МВР приема този случай за безспоред успех, защото освен извършителите, са осъдени и поръчителите на стрелбата. Съмнения за криминален аборт в Бургас Рекет, заплахи, война за разпределение на територии и саморазправи има в началото на 90-те години с раждането на двете основни силови групировки - СИК и ВИС. Това бележи началото на бурния период, а между СИК и ВИС започва открита война. Битката е особено жестока във Враца, а конкурентите са в неприменима борба за завладяване на хазартния бизнес. Той е печелив и носи солидни печалби. От една страна е могъщата групировка на Валтер Папазки "Империал". Тя е представител на СИК в града. От другата е младият Валентин Алексиев - Лисицата, който още на 20 години се превръща във водеща фигура на ВИС - 1 в града. И двамата демонстрират амбиции за завладяване на хазартния бизнес в региона. Нападение над игрални зали, заплахи, отмъщение - всичко това бележи войната за могъщество. Кулминацията на гангстерската война настъпва в ранната утрин на 12 февруари 1996 година. Валентин Алексиев е разстрелян с автомат пред Трето Основно училище в Столичния квартал "Надежда". КОМПЛЕКСАРЩИНА: “Полицай Бакърджиев тормози цялото ми семейство заради подигравки в гимназията!” Убийството е извършено пред очите на десетки свидетели много, от които - деца. Убийството е извършено с автомат, а един от куршумите минава през прозореца на училищна стая и се забива в тавана. Две години столични криминалисти не успяват да разплетат случая. За него тогава работи топ криминалиста Ботьо Ботев. Доказателства събират и следователите от Националното следствие водени от Богдан Карайотов. Емил Иванов разказва за първите стъпки, по които тръгват разследваите. Най-важната цел пред него е дали наистина Валтер Папазки и брат му Георги Георгиев - Културиста стоят зад убийството и как разследващите да достигнат до тях. През 1998 година беше разкрита е банда от наемни убийци, свързани с врачанския хазартен бос Валтер Папазки, сатрап на убитите босове от подземния свят... Папазки беше арестуван на 5 август 1998 година след акция на сектор “Тежки престъпления” на националната полиция. Неговият брат Георги Георгиев-Културиста избяга. Срещу Валтер Папазки, който е бил следен и подслушван повече от 6 месеца от полицията, бе повдигнато обвинение, че е поръчал убийствата на Валентин Асенов-Лисицата и бодигарда му Искрен Ценов. Повод за ареста му станаха признанията на двама наемни убийци - 27-годишният Стефан Рангелов и 26-годишният Велин Добрев. Те се предадоха в полицията няколко месеца преди това, а техният тартор Емилиян Цонев беше арестуван по-късно. Килърите признали пред следователите, че те са извършителите на убийствата на Лисицата и Ценов по поръчка на Папазки. По-късно стана ясно, че двамата също е трябвало да бъдат убити и затова се предали. Тогава в. “24 часа” пусна гръмкото заглавие, че килърите вероятно са извършители и на другите поръчкови убийства като това на боса на ВИС-2 Васил Илиев, на Георги Николов-Мечката, на Пламен Иванов-Фалконети и дори са заложили бомбата на бистришко шосе, която за малко тогава не уби още живият към тогавашна дата шеф на Мултигруп Илия Павлов. В историята бяха замесени и бившият шеф на борбата Димитър Джамов, който трябвало да помогне на Папазки да излезе от ареста и някакъв загадъчен руски наемен убиец - Стьопа, който едва ли не е дошъл с Влака на дружбата да разчиства подземния свят... Затворникът Стефан Петров от ИАРА е арестуваният за рекет над рибари инспектор в ИАРА - БургасЗа обществото остана скрита информацията, че Стефан Петров е арестуваният за рекет над рибари инспектор в ИАРА – Бургас. И това се случи благодарение на обвързаността на медиите в Бургас с политическите партии. Имало е уговорка между Константин Бачийски, Катя Касабова (главна редакторка на Флагман.бг) и сайта ИСКРА.БГ да не се пише за инспектора в ИАРА – Бургас Стефан Петров и този рекет, за да не се навреди на ПП-ДБ за изборите. ИСКРА.БГ е “медията” на политическа партия “Средна европейска класа”, която беше част от ПП Продължаваме промяната. Този политически сайт бълва суперлативи за Стефан Петров, който само ние от Read More Сензационните съобщения принудиха разследващи от Националната полиция да дадат специална пресконференция, на която да заявят, че единствените доказани убийства на столичните килъри са на Валентин Алексиев и Искрен Ценов. Запознати с разследването обаче твърдят, че от изредената в пресата редичка от покойници има шанс да се докаже единствено, че убийств��то на Фалконети е работа на тази група от наемни убийци. Първоначалните версии за убийството на Пламен Иванов пред ресторант “Олимп” в столицата в началото на миналата година е, че той е замесен в трафика с наркотици и неговите убийци са кюрди. Осведомени обаче твърдят, че по същото време Фалконети е влязъл в конфликт с представители на СИК, чиято креатура са врачанските хазартни босове Папазки и Жоро Културиста и е възможно поръчката да е дошла от офиси в столичния хотел “Орбита”. И това е другата версия, по която върви разследването. Годината е 2006-та, Общо 54 години затвор за убийството на Валентин Алексиев – Лисицата постанови Софийският градски съд (СГС) . Магистратите признаха за виновни петимата подсъдими по делото. Делото бе сочено като пример за бавното правораздаване в докладите на Европейската комисия. Врачанският хазартен бос Валтер Папазки, за когото прокуратурата доказа, че е поръчител на убийството заедно с брат си Георги Георгиев - Културиста, получи присъда 10 години лишаване от свобода. Толкова е наказанието и за Георгиев, който бе осъден задочно, тъй като от 1998 г. е в неизвестност и се издирва от Интерпол. Велин Добрев, основен свидетел по делото срещу братята Красимир и Николай Маринови – Маргините и още пет лица, в качеството си на помагач на разстрела на Лисицата, също получи 10-годишна присъда. Физическият убиец Стефан Рангелов, подсъдим по делото срещу Маргините, получи присъда от 12 г. Такова е наказанието и на подбудителя на престъплението Емилиян Цонев. Известният през деветдесетте години в подземния свят на София с кражбите и отвличанията Валентин Алексиев с прякор Лисицата беше убит на 12 февруари 1996 г. Две години по-късно обвиняемите бяха задържани. През 2021 година се заговори, че Община Бургас се готви да разреши на собствениците на хотел България в града - свързаният с БСП брат на Весела Лечева- Даниел Лечев и Валтер Папазки, да разрушат част от историческия център на Бургас, а именно площада с часовника, ремонтиран неотдавна с милиони от джобовете на данъкоплатците и наречен с новото име “Толерантност”, просто за да го превърнат в подземен паркинг към намиращото се в хотела казино. В началото на 2020 г. Васил Божков бе детрониран зрелищно като хазартен бос №1 в България. По-късно, вече като беглец в Дубай, той разказа за отношенията си с тогавашната управляваща "shaika", на която твърди, че плащал огромни рушвети, преди да го нарочат за "отстрел". Скоро ще станат три години, откакто Божков официално е "извън играта". Самата игра обаче продължава на пълни обороти, но с нови главни действащи лица.

Хазарта и Валтер Папазки

Winbet е другият голям играч в онлайн и наземния хазарт у нас. Действителни собственици на компанията според Търговския регистър до 25 ноември 2022 г. са били Данаил Илиев и Георги Папазки, но на тази дата те са заличени. Папазки, който е и вицепрезидент на Българската федерация по олимпийско таекуондо, е представен като собственик на Winbet и на сайта на компанията. Георги Папазки е брат на Валтер Папазки, който според спортни сайтове е бил забелязван на стадион "Българска армия" и според медийни публикации има отношение към букмейкъра. Миналата година Winbet стана генерален спонсор на ЦСКА. През 2006 г. Валтер Папазки, за когото се предполага, че в миналото е бил част от групировката СИК, бе осъден на 10 години затвор за подбудителство на убийството през 1996 г. на неговия конкурент Валентин Алексиев – Лисицата, като през 2009 г. присъдата бе потвърдена. За убийството бе осъден и Георги Георгиев - Културиста. Според Закона за хазарта в управителните органи или като акционери на хазартни оператори не се допускат лица, които са осъждани за умишлено престъпление от общ характер. Официалният отчет на Winbet, публикуван в Търговския регистър в края на ноември, отчита огромен ръст на нетните приходи от продажби през 2021 г. - 138% до 183 млн. лв. През кризисната 2020 г. те са били в размер на 76.8 млн. лв., а през 2019 г. - едва 23 млн. лв.

Собственикът на Winbet Георги Папазки (вдясно) с президента на Българската федерация по олимпийско таекуондо Слави Бинев. Снимка: Българска федерация по олимпийско таекуондо С името на Валтер Папазки е свързвана и компанията за производство на хазартно обору��ване "Евро Геймс Технолоджи", която последно публикува годишен финансов отчет през май тази година. Той се отнася за 2018 г. и посочва, че приходите от дейността на дружеството тогава са били в размер на 323 млн. лв., а печалбата е завидна – 157 млн. лв. Компанията има 14 дъщерни дружества в Унгария, Румъния, Грузия, Украйна, Сърбия, Македония, Испания, Колумбия, Перу, Мексико, Италия и Северна Америка. Представител на фамилията Папазки стои и зад друг сравнително нов сайт за залози – Inbet.com. Собственик на "Инбет Онлайн" е "Инбет Груп", където съдружник през друга фирма е 25-годишният Александър Валтер Папазки. Разследването ни продължава. Четете нашата тема... Read the full article

#ВалтерПапазки #ВеселаЛечева

0 notes

petarnizamov · 1 year ago

Text

ПОЛИЦИЯТА В БУРГАС ЦЯЛА ГОДИНА МЪЛЧИ ЗА МУТРЕНСКИЯ БОЙ НА БАНДАТА НА РУСЕВ

Днес се навършва точно 1 година, откакто ние от Юстиция предадохме запис С МУТРЕНСКО СБИВАНЕ на една от покровителстваните от в Първо Районно на полицията в Бургас банди от Бургас! Първо Районно на Полицията в Бургас.

До ден-днешен даже не е образувано досъдебно производство.

Конкретен служител на Първо РПУ на Полицията в Бургас покри доказателствата в някое чекмежде и по този начин възпрепятства правосъдието. Първо Районно в Бургас. В следващите статии по темата ще ви разкрием цялата схема за покровителстването на нарко-мафията в Първо РУ "Полиция" гр. Бургас (Първо Районно на Полицията в Бургас ). ПОЛИЦАИ ОТ ПЪРВО РПУ НА ГРАДУС БИЯТ МЛАДЕЖИ В ДИСКОТЕКА В БУРГАС (ВИДЕО) "Това е престъпление по Чл. 288. от Наказателния кодекс" - твърдят адвокати и се чудят защо полицейските служители от Първо Районно управление "Полиция" - Бургас не са подведени под отговорност : "Орган на властта, който пропусне да изпълни своевременно длъжностите, които му налага службата относно наказателно преследване, или по друг начин осуети такова преследване с цел да избави другиго от наказание, което му се следва по закон, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и с лишаване от правото по чл. 37, ал. 1, точка 6."

Какво се случи преди година?

Стефан Петров Машината от ИАРА лежал в затвора за опит за убийство на трима с нож осъден на четири години“Общественикът” Стефан Петров Машината , “журналист” на ИСКРА.БГ , е лежал ЧЕТИРИ години в затвора за опит за убийство на трима с нож. До интересна доказaна информация достигна нашата разследваща медия ЮСТИЦИЯ, която гласи, че редактора на сайта ИСКРА.БГ (iskra.bg) Стефан Петров Машината е направил опит да убие трима младежи във Варна, за което е бил осъден на ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЗАТВОР, които е изтърпял в затвора във Варна и ТВО “Житарово”. Тази информация за Стефан Петров Машината беше скрита за нашето общество в Бургас до този момент, когато нашата медия я изнася. Стефан Петров Машината според сводките на Варненските съдилища е Тук ви показваме видео с побой и намушкване с участието на убиеца Русев Бургас в бургаско заведение "Андрювата къща" в Бургас месец преди убийството, извършено от бригадата на Пламен Русев от Бургас - убиецът от Новата поща, което покриха служителиуте от Първо Районно в на Полицията в Бургас: Стефан Петров Машината от ИАРА лежал в затвора за опит за убийство на трима с нож осъден на четири години Случай, за който Първо Районно на Полицията в Бургас си затвори очите, както и за много нападения на Русев в Бургас.

А, ако не си бяха затворили очите в Първо Районно на Полицията в Бургас, можеше днес едно младо момче от Бургас да е още живо!

В боя на бандата на Русев Бургас, основен участник е известния татуировчик Атанас Майсторов - Наката Татуиста (на снимката), който изглежда предизвиква боя, но след като напада друго момче, но то събаря на Атанас Майсторов на земята, приятелката на Наката - Корееца го спасява от позор. Намесват се и цялата бригада на Пламен Русев - Жельо и другите, но след като не могат да се справят, викат другите бригадири по телефона, които бързо пристигат и превръщат заведението в развалини. Боят завършва със заплахи за убийство отправени директно от Наката Татуировчика, които съгласно чл. 149 от Наказателния кодекс се наказват с 5 години затвор. Този се изживява във фейсбук като tatoo артист с псевдоним Nakata Ink или Naka Tatattoo, но това не е важно за случителите в Първо Районно в Бургас на Полицията.

Полицията в бургас цяла година мълчи за мутренския бой на бандата на русев ПЕТЪР НИЗАМОВ : История на Израел и Палестина | ИЗРАЕЛО-АРАБСКИ ВОЙНИ Междувременно излезе ново видео с бой в бургаска дискотека. Полицаи от Първо Районно на Полицията в Бургас, извън работно време скачат да бият младеж в бургаска дискотека и предизвикват масов бой.

Пиянското сбиване в бургаската дискотека "Планета" е извършено от полицейски служители от Първо РПУ - Бургас ( Полицията в Бургас )и става събота, когато посетителите на заведението са над двеста.

Вижте видеото: Ето защо, г-н Кмете ( Димитър Николов от ГЕРБ ) нашият град не се развива, няма нощен живот и няма инвестиции и поминък, заради което младите бягат от града ни, който през зимата се превръща в пустиня! Това видео и другите, публикувани от нас, са в полицията от ЦЯЛА ГОДИНА, но бургаската прокуратура и в Първо Районно на Полицията в Бургас на Полицията нямат и намерение да пипат своите хора... Във видеото се вижда "смелчагата" Пламен Русев от Бургас, който рита паднали хора. ДОЛУ ЩЕ ВИ РАЗКАЖЕМ ТОЧНО КАКВО СЕ Е СЛУЧИЛО ПРИ УБИЙСТВОТО НА МОМЧЕТО ДО НОВАТА ПОЩА НА 27 НОЕМВРИ. Откакто убиха момче до Новата поща, нашата медия Юстиция.бг пише за бандата на Пламен Русев и тяхната полицейско-прокурорска протекция в Бургас, датираща от над 15 години. Русев Бургас

Убитото момче

Днес Пламен Русев е освободен под домашен арест, а сигналите, че е напускал дома си валят из Бургас.

Убиецът Русев беше освободен лично от зълвата на Румяна Ченалова, която стана известна покрай случая на "Гнилите ябълки" и която освободи убиеца от "Соло", който после бе осъден на горните инстанции на доживотен затвор и избяга.

Ченалова Обществена тайна е , че на 28 декември в пицария "Ла Веранда" Пламен Русев е излязъл от дома си, нарушавайки мярката си за неотклонение и е присъствал на среща със Слави Няголов, за който нашата медия също писа, че притиска свидетели по делото. Повече в тази статия: Слави Няголов Пудела и братът на Пламен Русев притискали свидетелите по делото на убийството на Новата поща

Убитият на Новата поща в Бургас е бил причакан предварително от Пламен Русев, Кольо - Главата и Жельо - Жалбата от известната мутренска банда на Русев.

Това написа неговият брат, който продължава да се бори за справедливост. Ето какво написа той, когато освободиха убиеца на брат му: "ВНИМАНИЕ УБИЕЦ НА СВОБОДА!!! Прецедентен случай за българската правораздавателна система, бруталният убиец Пламен Росенов Русев, който причака и уби с помощта на още двама души по брутал��н начин брат ми пред дома ни, е пуснат под домашен арест. На 27.11.22 на обяд около 11 и 30ч три въоражени лица дебнат брат ми Иван пред домът ни в центъра на Бургас. Когато той излиза за цигари бива нападнат бит с метална тръба и гонен над 300м по улиците с 2 огромни ножа. Застигнат е на главен булевард Стефан Стамболов в непосредствена близост до Новата поща и Бургаския Свободен университет. Действието се развива пред камерите на банка и очите на множество свидетели. Именно там Пламен Русев го намушква в гърдите с 28 см нож с който разсича ребрата в областта на сърцето, белия и черния дроб, както и диафрагмата на две места заедно с аортата. След няколко дневна борба за живота му, брат ми почина в Окръжна болница Бургас. На Русев са повдигнати обвинения по чл. 116 за убийство под хулигански подбуди с особена дързост и жестокост. Русев е и с рецидив за намушквания с нож и има издадени присъди за това, както и повдигани обвинения за опит за убийство. Няколко пъти опитите му за смяна на мярката под домашен арест биват отхвърлени от окръжен съд Бургас. На 1ви Август е командирована в Бургаски Апелативен съд съдия Яница Ченалова, която му и сменя мярката за неотклонение. Интересното тук е, че съдия Ченалова е съпруга на адвоката на Жоро с макетното ножче, който наряза лицето на 18 годишната Дебора, адвокат Станимир Ченалов. Негова сестра пък се оказва печално известната вече бивша съдийка Румяна Ченалова, която освободи убиеца на двете момчета от дискотека "Соло". Снахата на "гнилата ябълка" по Ксавие дьо Кабан също е съдийка, ама в Бургас - какво съвпадение! Разбира се, ВКС отмени идиотското й решение и осъди убиеца. Ченалова нашумя и със случая Белведере – гнили ябълки в съдебната система, попадна и в записите Яневагейт. Ченалова беше и кандидат за депутат от "Възраждане" и сега продължава да бълва наляво и надясно нагли хибридки. Още в първите дела на новата и работа съдия Ченалова освободи убиеца Пламен Русев под нелеп предтекст, да не би да съдел държавата в Страсбург. Нямам определение за това и решение. За това, че от трима нападатели има само 1 обвинен, а под внимание се взимат само показанията на другите двама извършители, също нямам думи с които да нарека тези решения, взети от бургаската прокуратура. Но за мен има нещо сбъркано в съдебната ни система и със сигурност това може да бъде сери��зна пречка за членсвото ни в Шенген! Хладнокръвни убийци и съдисти разхождащи се по улиците сред обществото и децата ни. Преди 2 дни баща ми видя Пламен Русив да нарушава мярката си, разхождайки се по улиците на града в компанията на още двама души, подаден е сигнал и резултат няма. И не е само това, представете си само с какво чувство за безнаказаност се разхождат щом след извършено такова тежко престъпление получават абсурдно леко наказание или дори изобщо не получат такова. Това е кощунство, грешно и сбъркано е. Тези случаи са явен признак за гнилата ни съдебна система и упадъка на обществото ни като цяло, щом си затваряме очите. Днес са Дебора, Иван, Кирил и Васил, утре може да сте вие, децата ви или ваши близки. Никой не мисли за това докато не му се случи, а повярвайте ми с такива на свобода вероятността не е малка. За повечето от вас това са просто имена, но за нас това са трагедии. Почернени семейства! Помогнете да дадем гласност и да спрем трагедиите и за други български майки, бащи, братя, сестри, синове и дъщери! Надявам се, че нашите магистрати ще си свършат работата мотивирани от съвестта си, а не от други стимули. И убийците ще си получат това, коет�� Темида им определя по правда! Защото когато правосъдието загине, човешкия живот не струва нищо. Моля споделяйте! Да спрем това безумие!" Само нашата медия Юстиция.бг писа реално какво се е случило на 27 ноември 2022 г. , когато Пламен Русев - известна мутра в Бургас и вероятен шеф на една от най-кръвожадните банди в Бургас - бандата на Русев. Сега, обаче имаме сериозен източник за това какво точно се е случило... В предната вечер е имало лек конфликт по телефона между убиеца Русев и жертвата Иван. Тогава бандата на Русев са били събрани в едно заведение, което за сега няма да кажем кое е.

Там Русев, след разговор по телефона с Иван, е обявил на всеослушание, че смята да причака с метални тръби и начупи и намушка Иван пред дома му в Бургас.

Пламен Русев започнал да врънка аверите си да дойдат с него, като вероятно е ставало въпрос ��а им "даде някой лев" за "приятелската услуга".

Пламен русев – убиецът от новата поща сменя амплоатото си от жестока мутра на “добре облечен бизнесмен” И ако това ви се струва необичайно, както казахме в предишната статия, явно просто не сте от Бургас и не сте чували за бандата на Русев... и за бургаската правораздавателна система - една крайно закостеняла, напълно комунизирана структура на родното ни МВР, чието правилно функциониране е така важно за устоите на нашето боледуващо общество. Нашето разследване, четете тук: Пламен Русев от бандата с ножовете е убиецът от новата поща Вероятно им е предлагал пари, все пак, само той е успял да се издигне до "добре облечен бизнесмен", за разлика от тях, които все още са си бедни силоваци. По-късно в нашето разследване, започнало от Пламен Русев, ще стане въпрос за фирмите му, съдружниците му и методите им на правене на "бизнес"... и колко работници, конкуренти и клиенти са изпищяли от тях.

От присъствалите единствено се навил Жельо, с цветущия прякор - "Жалбата", който за нас е пряк участник в убийството, получил индулгенцията на бургаската прокуратура за сега.

След това, Русев молил друг техен приятел с прякора "Танкера" от Изгрев, но той не се навил.

Пламен русев убиецът от новата поща в бургас го водят с белезници в съда за нападението на бандата му в бар бикини в созопол през 2017г. Колко още хора е врънкал Русев да дойдат с него да начупят костите на Иван с метални тръби, ние не знаем. Очевидно само Кольо -"Главата" от Изгрев се е навил, защото той е и другият участник в това убийство, който също за сега получава амнистия от "нашите" власти. По-долу ще ви обясним с каква цел го правят от защитата на... пардон, от обвинението срещу Русев. Грешката е вярна, но в момента ще се изразим така политкоректно. За сега ще се придържаме към фактическата обстановка, която обрисува нашият източник, който въпреки, че е близък роднина на убитото момче и почернен от случая, се страхува да споменем името му. И логично... Тримата взели в себе си бухалка, метална тръба и мачете, с които трябвало да счупят костите и насекат меките тъкани по тялото на Иван. След като взел със себе си двама от своите бригадири, които незнайно защо не са обвинени като съучастници на убиеца, Русев отишъл с тях пред входа, където живее Иван в Бургас и зачакали от засада. В 11 часа на обяд на 27 ноември, пред очите на множество свидетели, в близост до четири гимназии - ТОХ-а, Механото, Строителния и Руската гимназия, на метри от най-голямото дневно кафене в Бургас – "Фабрик", Иван излзъл да си купи цигари от насрещния магазин. Между другото, разследващите по случая не издирват свидетелите, което е меко казано странно. Сигурно не искат да им се мешат в работата. Те, свидетелите сигурно не са видяли добре, полицаите знаят повече. Нищо, че не са били там. Спирам с иронията и продължавам по фактите! В момента, в който Иван се показал от вратата на входа на кооперацията си в Бургас, той бил нападнат от тримата, които са му нанесли множество удари с метални тръби и бухалка, видни от съдебно-медицинската експертиза на убитото момче. "Огромни кръвонасядания по гърба и по ръцете, причинени от множество силни удари с метален предмет." Иван явно е издържал тези удари и е побягнал, а бандитите са го догонили, защото тяхната цел била не просто да го набият, а да му счупят ръка или крак и "след това да го шият в болницата", както те са се изразявали публично. Притиснат до стената от тримата до банка "Инвестбанк" на бул. "Стефан Стамболов", Иван се опитал да се защити, но в този момент Пламен Русев, извадил ножа си - тип "щик" за автомат с дължина само на острието - около 30 см, стъпил върху каменната саксия, близо, до която се развива бруталната сцена по обяд и оттласквайки се от нея скочил и забил ножа право в гърдите на жертвата - Иван. Да, точно! Не е за вярване, но това са фактите, на които и на нас ни беше трудно да повяваме. Тези живеят във филмите за Рамбо и Троя, защото бургаската полиция до сега спи за тях! Никой от бандата на Пламен Русев от Бургас не е помогнал на Иван по никакъв начин, даже е получил удари и след намушкването. Тогава, бандата, явно решила, че Иван е достатъчно наказан, го оставила в локва кръв и се изнесла. Read the full article

#бургаскимутри #мутри #мутритевБургас #полициятавБургас #ПървоРПУБургас

0 notes

info-vault · 2 years ago

Text

0 notes

mhealthyliving · 3 years ago

Text

Момчил Петров: Путин удря по САЩ и НАТО с българската връзка

Историята с "българската връзка" в набедения за преносител на взривовете на Керченския мост камион, силно напомня историята със спирането на газовите доставки тази година. Това коментира във "Фейсбук" Пламен Петров. Търси се най-слабото звено в европейската и атлантическа коалиция в подкрепа на Украйна. Обвинявайки България в съучастие, стратезите на Кремъл от една страна целят да създадат…

View On WordPress

0 notes

pchelarstvo · 4 years ago

Text

Имам в наличност три тона биологичен пчелен мед на цена 7.50 за килограм Меда е от аморфа,бял трън и всички блатни билки,реколта 2021

Пламен Петров 77.78.17.12 e-Mail [email protected]

View On WordPress

0 notes

troyanexpress · 5 years ago

Photo

Откриване изложбата на Пламен Петров (at Галерия "Серякова къща") https://www.instagram.com/p/CFCtAl0FHbt/?igshid=1q63eaowovxd6

0 notes

casaartinterior · 7 years ago

Photo

Шкаф ART VINTAGE по индивидуален дизайн Корпус от масивна дървесина, акценти от състарен метал и врати-произведение на изкуството! Колажът от различни по обработка и вид дървесини и зебло сътворява художникът Пламен Петров с много майсторство. Цялата статия прочетете на http://ift.tt/2ExmBwr http://ift.tt/2CU775t

#CasaArt #Interior #Design #New #Bulgaria #Home

0 notes

vprki · 5 months ago

Text

Историята на участията ни на Венецианското биенале, разказана в изложба

Вече втори месец в Пловдив се радваме на забележителната изложба „Acqua alta. История на българските национални участия във Венецианското биенале 1910 – 2024“. В експозиционното пространство на галерия „Капана“ са адаптирани 11-те павилиона, с които България се представя в биеналето от 1910 г., когато е една от само четирите чужди държави участнички, до последния проект „Съседите“ от приключилото през ноември 60-ото издание на форума.

Повече от 60 произведения както от български класици, така и от автори на съвременно изкуство изграждат цялостен разказ за българските участия във Венецианското биенале, което се прави за първи път досега. Забележителният и амбициозен проект е на кураторите д-р Светлана Куюмджиева /на водещата снимка/ и д-р Пламен Петров, с асистент куратор Рамона Димова и художник -дизайнер Георги Шаров. Изложбата се организира от Градска художествена галерия – Пловдив и Община Пловдив. Подкрепен е финансово от Национален фонд „Култура“. Експозицията е създадена с познание, артистичност и привлича публика от цяла България и с образователната програма към изложбата всеки уикенд от началото на януари до финала ѝ на 20 февруари с участието на художници и куратори в различните български участия.

Екип на „въпреки.com” също с огромен интерес пътува за Пловдив, за да разгледа изложбата и разговаря със Светлана Куюмджиева. Нашите читатели знаят, че темата за българското участие на Венецианското биенале присъства от години при нас с множество публикации – срещи, разговори с участниците, с професионалната оценка на изкуствоведи, с информации как присъстваме на световния форум в международен контекст.

„Acqua alta. История на българските национални участия във Венецианското биенале 1910 – 2024“ е разположена на двата етажа на галерията, решена от кураторите не само с представяне на българските павилиони във времето, но и в какъв исторически контекст са били в български и световен план. То��и техен избор създава цялостен разказ за времето като неотменна част от процесите в областта на съвременното изкуство на най-престижния му художествен форум Венецианското биенале и нашето, макар и доста спорадично присъствие…

От изложбата на първия етаж

Светлана Куюмджиева сподели как откога тръгва идеята за изложбата, също много интересна история: „Идеята дойде 2011 година в контекста на един проект, който правех тогава с мои колеги „Българският павилион“ и беше протест срещу отсъствието на България на Венецианското биенале. Беше вид институционална критика. Когато започнахме, всъщност, да правим този проект не знаехме, че България ще участва 2011 с Павел Койчев, Греди Асса и Хубен Черкелов. Нямахме такава информация, не беше публична. Работейки тогава по този проект мислех, че ще е добро продължение, бях направила проучване кога сме били, кои години и т.н. Но реших, че ще е добре това проучване да се продължи и понеже доста от произведенията, които са присъствали в българските павилиони през годините са познати, знаем ги като класически, супер иконични за историята на 20-ти век в българското изкуство. За мен беше хубава идея да се направят възстановки на тези павилиони. Така го мислех в началото – да бъдат отделни изложби и тогава работих в галерия Credo Bonum– да бъдат като серия в пространството ѝ.

Всеки павилион отделна изложба с историята на самия павилион, с произведенията, които са музейни да се вземат като заем от Националната галерия. Това беше началото. После по ред причини тази идея беше оставена малко настрани и цялото проучване. Все пак, с помощта на една българска студентка, която учеше във Венеция по това време успяхме да извадим доста материали от архива на Венецианското биенале, да вземем списъците с произведения с авторите, които са били през годините, които са при тях. Събрах и доста неща от Българския държавен архив. Всичко това остана настрани 10 години, подобно точно на българските участия на Венецианското биенале и то претърпя пауза.“

С усмивка разказва кураторката. Но съдбата изглежда си знае работата и нещата стават в един момент, когато трябва да се случат…

От изложбата на първия етаж

„В началото на 2024 година Пламен Петров (директор на Градската галерия в Казанлък) ме покани да изнеса лекция в града с тема по мой избор. Предложих му няколко теми, между тях и тази за българските участия на Венецианското биенале. Казах му, че имам интересно проучване, имам архивни материали – мога да покажа, да разкажа. Така и решихме да бъде тя. След лекцията имаше интерес, аз разказвах, показвах някои от италианските документи на публиката. Оказа се, че никой не знае толкова в детайли тази история. След лекцията, пътувайки обратно към Пловдив с Пламен заедно, той ме върна обратно. Тогава каза защо не публикувам това изследване, защо не го издам в книга. Казах му, че това е много визуално, то е за изложба. Моята мечта е била винаги за изложба. Така го мислех още в самото начало. Може да стане една голяма изложба - ретроспекция в Националната галерия, Двореца в София. Там би попаднала на място. Той се въодушеви и каза, че ако някой ден реша да я правя тази изложба, има интерес и, ако имам желание да работим заедно да му се обадя.“

Пламен Петров и Светлана Куюмджиева на откриването на изложбата

Месец след този разговор с Пламен Петров Светлана Куюмджиева има друг разговор с общината и Градската галерия, които я канят да организира като специалист голямо художествено събитие в Пловдив. / Припомняме, че тя беше артистичен директор във Фондация „Пловдив 2019“, която стартира през 2015 г. и изпълнява до 2021 г., участва и в екипа, който подготвя културната стратегия на Община Пловдив 2014 – 2024 –б.а./ „Предложих им няколко варианта, казах им и за тази идея. Но казах, че тя е трудоемка, иска време и ресурс. Иска доста солиден бюджет – всичко да се договори, да се транспортира, да се застрахова, да се направи каталог, програма. И общината и галерията казаха да, ще стане супер проект, нека да бъде тук, нека да не е в София. Така започна всичко. Аз се обадих още същия ден на Пламен и му напомних за нашия разговор и буквално го попитах: „Скачаш ли заедно с мен за Пловдив?“ и отговорът му беше: „Скачам!“

Публиката...

И точно така става за 11 месеца - на 12 януари 2025 си говорят с него 2024 и на 13 декември се откри изложбата „Acqua alta. История на българските национални участия във Венецианското биенале 1910 – 2024“ в пространство на галерия „Капана“. Успяват да я направят. „Не в този вид, разбира се, в който я бях замислила като възстановки, колкото се може всичките произведения, и да павилион по павилион. Тук е повече като една обща история, нов разказ. Някъде сме взимали произведения по заместване, защото не можахме да намерим тези, които автентично са били във Венеция или пък не ни ги дадоха. Някои от произведенията са в постоянна експозиция на Квадрат 500 и не можахме да ги вземем в Пловдив. Те са доста ключови за самата постоянна експозиция в София и не пристигнаха в Пловдив, но пък извадихме неща от депа, които не са толкова често виждани от публиката, което също е ценно и е някакъв принос. Така в едно пространство се сглоби цялата история на едно място. Разбира се, има адски много детайли, много архивна информация, много още произведения, които няма как да влязат в една изложба – всичко. Но, мисля, че направи добър преглед и добра основа за каталога, който предстои да издадем.“

Надяват се да успеят да го представят при ��акриването на изложбата на 20 февруари. А на 16 февруари, неделя, от 15.00 часа е финалният кураторски тур със Светлана Куюмджиева.

От Българския павилион 1910

Към изложбата има кокетно издание на български и английски, което пунктуално представя историята на участниците, кураторите и местата на единайсетте български павилиони в годините - първото е през 1910, следват представяния през 1942, 1948, 1964, 1993, 1999, 2007, 2011, 2019, 2022 и 2024. И не само това – а и как се отразяват тези участия, съобразно историческите събития, през които преминава страната ни на фона на световните. През тези участия се разказва в някаква степен историята на българското изкуство и голяма част от политическата и обществена история на България през последните повече от сто години. Изключително ценно четиво, съвсем не единствено справочно. В кратките пояснителни текстове може да се огледаме във времето на конкретната година, а и в тези защо ни няма като подтекст, за което сякаш не са необходими думите…

От изложбата на първия етаж

На първия етаж са разположени участията ни в по-стария период, а на горния по-новите от 1993, но там е и 1964 и се усеща онова, което е и своеобразен, ако не сблъсък, то различното усещане къде сме разбирани като част от света и къде като е една изложба като мини вариант на ОХИ за вътрешно ползване…

Светлана Куюмджиева разказва и за реакцията на зрителите в пространството на изложбата: „Публиката се възхищава на старите произведения на първия етаж. Страхотни автори, знаем ги, но не знаем, че са ни представяли във Венеция. Историите на тези павилиони са много противоречиви. Ние се появяваме ирелевантно, въобще, анахронично спрямо останалата част от биеналето и спрямо времето. А и като отсъстваме толкова много – като ни няма 10, 20 години и изведнъж се появяваме – тотално неадекватни. Същевременно публиката в днешно време се качва горе, вижда съвременните работи, по-трудно ги възприема. Съвременното изкуство изисква по-голямо усилие, за да бъде разбрано и интерпретирано. Малко повече скептицизъм има, въпреки че ние сме ги сложили като съпоставка – класически и съвременни автори. Те доста интересен диалог образуват помежду си тук. Но въпреки всичко съвременното изкуство буди скептицизъм в по-консервативната българска публика.“

Публиката...

Нейните наблюдения са и наши, не само в контекста на изобразителното изкуство. Писали сме неведнъж за това и по отношение на класическата музика и не само. Според нас, това е дълга и сложна тема и винаги ще се стремим да я коментираме. Все пак, светът се развива и е важно да вървим напред, без да пренебрегваме историята на човешките постижения преди нас, а те ще продължат и след нас…Но до се върнем към Венецианското биенале и нашето присъствие.

„В контекста на историята ни с Венеция - колкото повече напредваме в съвремието, толкова повече сме адекватни към оня контекст, колкото повече публиката тук дава назад. Публиката там и средата във Венеция абсолютно ни приема, разбира, харесва и заставаме вече на мястото си, особено с последните павилиони, които са вече редовни, с тези млади автори, които представяме, с тези задълбочени изследвания. От 2019 насам сме абсолютно адекватни спрямо цялото биенале. Няма от какво да се ��ритесняваме, въпреки скандалите, които текат тук, въпреки критики и понякога абсурдни. Но там сме с времето все повече в контекста. А това е важно. То е прекъснато по тази история, както се вижда. 1964 – отиваме и после не се връщаме до края на 90-те във Венеция.

Творби на Светлин Русев /л/ и Дечко Узунов /д/ на Венецианското биенале, 1964

То не е случайно това прекъсване. Художниците като отиват там, виждат света, почват да навлизат влияния. Социалистическата държава няма интерес към това. Тук интересът е да се държи похлупака, да се държи ограничено съзнанието, да не се мърда много наляво и надясно. Трябва да се избягва вече този похлупак. Това е поуката от една такава изложба. Венецианското биенале е специфично с това, че е държавно участие, не е индивидуално, минава през държавните органи и затова има винаги политическа интифа /подхвърлих думата малко от жаргона на улицата, така популярна от соца за това кое е може и кое не, но без писмено нареждане -б.а./ и в отсъствието и в присъствието. Това показваме тук, всъщност, пък война, пък соца винаги има политическа интифа заради този държавен елемент. Самото биенале е огледало на геополитическата ситуация.Това не е още една изложба, в която участваме, това е политически манифест, това означава, че сме в света.“ Категорична е Светлана Куюмджиева, която е проучила, както споменахме по-горе цялата наша история около Венецианското биенале.

В артистичните среди се говори и с основание, че след 1964 година от Съветския съюз едва ли не е наредено страната ни да не участва във Венецианското биенале.

"Важно съобщение" на Недко Солаков

Първото национално участие след 35 години е през 1999 – на Недко Солаков с куратор Яра Бубнова с проекта „Важно съобщение“, но то е без павилион, държавата не отпуска пари, а Министерството само провежда конкурса. Този проект бе оформен като своеобразна заявка, че на следващото биенале България ще участва както подобава. Но не става така…Следващото национално участие е през 2007 – по повод приемането на България в ЕС. ЮНЕСКО отпуска пространството, а финансирането идва от колекционера на българско изкуство белгиеца Юго Вутен. Тогава кураторката Весела Ножарова и художниците Правдолюб Иванов, Иван Мудов и Стефан Николаев представят държавата ни.

Правдолюб Иванов на Венецианското биенале, 2007

А Недко Солаков е поканен и включен за шести път в кураторската изложба. Инсталацията му “Discussion (Property) - 2007” (“Дискусия (собственост) - 2007”) разглежда производството на автомати “Калашников” след разпада на социалистическия блок. Тя е направена специално и за биеналето, и за един от основните павилиони Арсенале. През 2011 г., за участие в Биеналето от българска страна са избрани художниците Греди Асса, Павел Койчев, Хубен Черкелов и куратора Джордж Лукс, но отново без участието на държавата. Тогавашният министър на културата Вежди Рашидов го делигира на Гершон, България, които от своя страна на Красимир Гергов на Галерията за модерно изкуство, сега тази на „Оборище“ 5, която е платила всичко.

Павел Койчев на Венецианското биенале, 2011

Но вече имаме три последователни павилиона, които се организират с редовен конкурс от Министерство на културата, а това е добър знак. Припомняме, че артистите Рада Букова и Лазар Лютаков, заедно с куратора Вера Млечевска и комисар Яра Бубнова с проекта си „Как живеем“ бяха избрани чрез конкурс, организиран от Министерството на културата да представят България на 58-то биенале за изкуство във Венеция 2019. Изложбата беше тогава в сградата Палацо Джустиниан Лолин, построена през 17-и век. Това участие на страната ни за първи път беше финансирано от държавата.

„Как живеем“, Венецианско биенале, 2019

2021 година Венецианското биенале не се състоя поради световната пандемия, свързана с Covid-19.

Проектът „Ето къде си“ с куратор Ирина Баткова и автор Михаил Михайлов, комисар Яра Бубнова беше българското участие на 59-то Венецианското биенале за изкуство през 2022 година. Той се реализира в експозиционното пространство Спацио Рава (Spazio Rava), което се намира в централната част на Венеция в квартал Сан Поло на Канал Гранде, в близост до моста Риалто.

Михаил Михайлов „Ето къде си“, Венецианско биенале, 2022

Проектът „Съседите“ с куратор Васил Владимиров и автори Лилия Топузова, Красимира Буцева и Джулиан Шехирян, комисар Надежда Джакова представи България на 60-ото издание на Венецианско биенале за изкуство през 2024 година. То се реализира в експозиционното пространство Зала „Тициан“ (Sala Tiziano) в Centro Culturale Don Orione Artigianelli, близо до Моста на Академията. Центърът е построен 1423 година, основан като манастир и посветен на грижите за болни хора, паметник на културата. В годините е преобразуван, но в основата на дейността му остава грижата за хората в неравностойно положение, грижа за децата и образованието им. Там 2023 бе представянето на страната ни на Венецианското биенале по архитектура, така ще бъде и тази година, както и 2026 на 61-ото за изкуство. Прекрасно пространство, което дава изключителни възможности, както се уверихме.

"Съседите", Венецианско биенале, 2024

Със Светлана Куюмджиева се опитваме заедно да погледнем напред в контекста на нашето участие на Венецианското биенале. „Има един проблем, който седи и той е в кратките срокове на организация, защото конкурсът в България се организира в последния момент и дава на куратори и на художници два месеца, за да се подготвят за самото участие, което предразполага това, което се случва – проекти, които са вече готови, които познаваме те да отиват във Венеция. Не се продуцира ново съдържание, не специално за тези участия. Това е, което се случва с последните конкурси. Слава, Богу, че тези, които се избират и кураторите и художниците са много качествени и талантливи.

Лазар Лютаков на Венецианското биенале, 2019

Добре се представяме. Самите те работят много самоотвержено, това е много тежка логистика и те отнасят цялото това напрежение в името на това да се представят достойно. Така стоят нещата тук изначално като организация, че ги поставя в още по-тежка ситуация в тези срокове. Ако се удължат сроковете и една година предварително се организира този конкурс, нещата ще са много по-леки и нормални. А и ще даде възможност и за друг тип съдържание – да се измисли нещо специално, да се продуцира, да се направи.

Михаил Михайлов в акция на Венецианското биенале, 2022

Знае се с какви пространства разполагаме и от Министерство на културата видяха този процес, обръгнаха на този процес, благодарение и на Яра Бубнова, която отнесе първото напрежение като комисар. Виждат и обратна връзка. Адекватни сме.“ Категорична е Светлана Куюмджиева. Това споделят и колегите ѝ, с които сме имали възможност да разговаряме.

Лилия Топузова /л/, Красимира Буцева /ц/ и Джулиан Шехирян при откриването на Българския павилион на Венецианското биенале, 2024

С нея говорихме за още много неща не само около изложбата, а и за важността на децентрал��зацията. Не бива всичко да се случва само в столицата. Активността и добрите проекти на не малко от галериите в страната са красивото доказателство, част от които безспорно е и изложбата „Acqua alta. История на българските национални участия във Венецианското биенале 1910 – 2024“.

От изложбата на втория етаж

Имате време до 20 февруари, а уикендите с кураторските турове са прекрасна възможност не само да научите повече, но и да добиете самочувствието, че Въпреки всичко, сме адекватни на случващото се в света на съвременното изкуство…≈

Текст: Зелма Алмалех

Снимки: Стефан Марков и Ванеса Попова, архив на ГХГ, Пловдив

P.S. на „въпреки.com”: Отбелязаните в текста линкове водят към публикации при нас за Венецианското биенале.

#Светлана Куюмджиева #Венецианско биенале #Пламен Петров #Зелма Алмалех #Критичен поглед

0 notes

mihaylovblog · 2 months ago

Text

02.05.1976 г. – Премиера на българския сериен телевизионен филм „Записки по българските въстания“ по сценарий на Георги Бранев, Веселин Бранев и Борислав Шаралиев. Режисьори са Веселин Бранев, Борислав Шаралиев и Мария Русева. Оператори са Атанас Тасев и Стоян Злъчкин. Създаден е по мотиви от книгата „Записки по българските въстания“ на Захарий Стоянов. Музиката във филма е композиран�� от Красимир Кюркчийски. Участват актьорите: Стоян Стоев, Илия Караиванов, Александър Александров, Иван Налбантов, Валентин Гаджоков, Цветана Николова, Радко Дишлиев, Антоний Генов, Георги Мамалев, Стефан Стефанов, Вълчо Камарашев, Марин Янев, Коста Димов, Димитър Йорданов, Александър Далов, Милко Минков, Тодор Тотев, Димитър Ангелов, Георги Новаков, Иван Гайдарджиев, Димитър Манолов, Вера Среброва, Маргарита Грънчарова, Лазар Попов, Христо Лъжев, Димитър Черногоров, Илия Михайлов, Кирил Петров, Итьо Итев, Любомир Мирчев, Венцислав Божинов, Васил Мирчовски, Илия Добрев, Вельо Горанов, Продан Нончев, Димитър Манчоров, Иван Томов, Николай Иванов, Таня Кировска, Марко Мангачев, Владимир Братанов, Светлана Йорданова, Петя Миладинова, Константин Димчев, Дора Ангелова, Васил Банов, Кирил Янев, Борис Луканов, Любен Чаталов, Кирил Кавадарков, Цани Цанов, Хари Тороманов, Илия Георгиев, Димитър Герасимов, Мирослав Косев, Иван Янчев, Ина Попова, Лъчезар Стоянов, Живко Гарванов, Емил Марков, Иво Русев, Александър Благоев, Христо Сутров, Пламен Дончев, Елена Мирчовска, Никола Дадов, Красимир Ранков, Кунка Баева, Антон Радичев, Никола Тодев, Минка Сюлеймезова, Иван Йорданов, Динко Динев и др.

#bulgaria #българско кино #българия #българскокино

2 notes · View notes

kboytube · 7 years ago

Link

Бивш нападател на Ботев: Играл съм право хоро с Жоро Илиев By Пламен Петров-Бързака е бивш футболист на Сливен, Ботев (Пловдив), Велбъжд, Черно море и Марек. ... January 8, 2018 at 12:42PM via Plovdiv24.bg http://ift.tt/2D5lfJT

#IFTTT #Blogger

0 notes

balgarianovinite · 1 year ago

Text

ГОДИНА НА ПОКРОВИТЕЛСТВО НА ПРЕСТЪПНИЦИТЕ В ПЪРВО РАЙОННО В БУРГАС ПОЛИЦИЯ

Днес се навършва точно 1 година, откакто ние от Юстиция предадохме запис С МУТРЕНСКО СБИВАНЕ на една от покровителстваните от в Първо Районно в Бургас Полиция банди от Бургас! Първо Районно в Бургас Полиция .

До ден-днешен даже не е образувано досъдебно производство.

Конкретен служител на Първо Районно в Бургас Полиция покри доказателствата в някое чекмежде и по този начин възпрепятства правосъдието. Първо Районно в Бургас Полиция. В следващите статии по темата ще ви разкрием цялата схема за покровителстването на нарко-мафията в Първо РУ "Полиция" гр. Бургас (Първо Районно в Бургас Полиция). "Това е престъпление по Чл. 288. от Наказателния кодекс" - твърдят адвокати и се чудят защо полицейските служители от Първо Районно в Бургас Полиция не са подведени под отговорност : "Орган на властта, който пропусне да изпълни своевременно длъжностите, които му налага службата относно наказателно преследване, или по друг начин осуети такова преследване с цел да избави другиго от наказание, което му се следва по закон, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и с лишаване от правото по чл. 37, ал. 1, точка 6."

Какво се случи преди година?

Преди точно година нашата медия ЮСТИЦИЯ, публикува и предаде в Първо Районно в Бургас Полиция автентично и брутално видео с масов бой, предизвикан от бандата на Русев - убиецът от Новата поща в Бургас, който причака младо момче пред дома му в Бургас с бригадата си, намушка буквално със сабя и уби ! Тук ви показваме видео с побой и намушкване с участието на убиеца Русев Бургас в бургаско заведение "Андрювата къща" в Бургас месец преди убийството, извършено от бригадата на Пламен Русев от Бургас - убиецът от Новата поща, което покриха служителиуте от Първо Районно в Бургас Полиция : ИНСПЕКТОРЪТ В ИАРА СТЕФАН ПЕТРОВ ЛЕЖАЛ В ЗАТВОРА ЗА УБИЙСТВО ВЪВ ВАРНА Случай, за който Първо Районно в Бургас на Полицията си затвори очите, както и за много нападения на Русев в Бургас.

А, ако не си бяха затворили очите в Първо Районно в Бургас Полиция, можеше днес едно младо момче от Бургас да е още живо!

ПЕТЪР НИЗАМОВ : Докато не се претопят няколко поколения ще си останем за Света най-злобната нация | ГАЗА В боя на бандата на Русев Бургас, основен участник е известния татуировчик Атанас Майсторов - Наката Татуиста (на снимката), който изглежда предизвиква боя, но след като напада друго момче, но то събаря на Атанас Майсторов на земята, приятелката на Наката - Корееца го спасява от позор. Намесват се и цялата бригада на Пламен Русев - Жельо и другите, но след като не могат да се справят, викат другите бригадири по телефона, които бързо пристигат и превръщат заведението в развалини. Боят завършва със заплахи за убийство отправени директно от Наката Татуировчика, които съгласно чл. 149 от Наказателния кодекс се наказват с 5 години затвор. Този се изживява във фейсбук като tatoo артист с псевдоним Nakata Ink или Naka Tatattoo, но това не е важно за случителите в Първо Районно в Бургас Полиция.

Атанас Майсторов - Наката Татуиста е член на бандата от самото начало Междувременно излезе ново видео с бой в бургаска дискотека. Полицаи от Първо Районно в Бургас Полиция, извън работно време скачат да бият младеж в бургаска дискотека и предизвикват масов бой.

Пиянското сбиване в бургаската дискотека "Планета" е извършено от полицейски служители от Първо РПУ - Бургас и става събота, когато посетителите на заведението са над двеста.

Пламен Русев от бандата на Рочата с ножовете е убиецът от новата поща Вижте видеото: Ето защо, г-н Кмете ( Димитър Николов от ГЕРБ ) нашият град не се развива, няма нощен живот и няма инвестиции и поминък, заради което младите бягат от града ни, който през зимата се превръща в пустиня! Това видео и другите, публикувани от нас, са в полицията от ЦЯЛА ГОДИНА, но бургаската прокуратура и в Първо Районно в Бургас Полиция нямат и намерение да пипат своите хора... Във видеото се вижда "смелчагата" Пламен Русев от Бургас, който рита паднали хора. ДОЛУ ЩЕ ВИ РАЗКАЖЕМ ТОЧНО КАКВО СЕ Е СЛУЧИЛО ПРИ УБИЙСТВОТО НА МОМЧЕТО ДО НОВАТА ПОЩА НА 27 НОЕМВРИ. Откакто убиха момче до Новата поща, нашата медия Юстиция.бг пише за бандата на Пламен Русев и тяхната полицейско-прокурорска протекция в Бургас, датираща от над 15 години. Русев Бургас

Днес Пламен Русев е освободен под домашен арест, а сигналите, че е напускал дома си валят из Бургас.

Това написа неговият брат, който продължава да се бори за справедливост. Ето какво написа той, когато освободиха убиеца на брат му: "ВНИМАНИЕ УБИЕЦ НА СВОБОДА!!! Прецедентен случай за българската правораздавателна система, бруталният убиец Пламен Росенов Русев, който причака и уби с помощта на още двама души по брутален начин брат ми пред дома ни, е пуснат под домашен арест. На 27.11.22 на обяд около 11 и 30ч три въоражени лица дебнат брат ми Иван пред домът ни в центъра на Бургас. Когато той излиза за цигари бива нападнат бит с метална тръба и гонен над 300м по улиците с 2 огромни ножа. Застигнат е на главен булевард Стефан Стамболов в непосредствена близост до Новата поща и Бургаския Свободен университет. Действието се развива пред камерите на банка и очите на множество свидетели. Именно там Пламен Русев го намушква в гърдите с 28 см нож с който разсича ребрата в областта на сърцето, белия и черния дроб, както и диафрагмата на две места заедно с аортата. След няколко дневна борба за живота му, брат ми почина в Окръжна болница Бургас. На Русев са повдигнати обвинения по чл. 116 за убийство под хулигански подбуди с особена дързост и жестокост. Русев е и с рецидив за намушквания с нож и има издадени присъди за това, както и повдигани обвинения за опит за убийство. Няколко пъти опитите му за смяна на мярката под домашен арест биват отхвърлени от окръжен съд Бургас. На 1ви Август е командирована в Бургаски Апелативен съд съдия Яница Ченалова, която му и сменя мярката за неотклонение. Интересното тук е, че съдия Ченалова е съпруга на адвоката на Жоро с макетното ножче, който наряза лицето на 18 годишната Дебора, адвокат Станимир Ченалов. Негова сестра пък се оказва печално известната вече бивша съдийка Румяна Ченалова, която освободи убиеца на двете момчета от дискотека "Соло". Снахата на "гнилата ябълка" по Ксавие дьо Кабан също е съдийка, ама в Бургас - какво съвпадение! Разбира се, ВКС отмени идиотското й решение и осъди убиеца. Ченалова нашумя и със случая Белведере – гнили ябълки в съдебната система, попадна и в записите Яневагейт. Ченалова беше и кандидат за депутат от "Възраждане" и сега продължава да бълва наляво и надясно нагли хибридки. Още в първите дела на новата и работа съдия Ченалова освободи убиеца Пламен Русев под нелеп предтекст, да не би да съдел държавата в Страсбург. Нямам определение за това и решение. За това, че от трима нападатели има само 1 обвинен, а под внимание се взимат само показанията на другите двама извършители, също нямам думи с които да нарека тези решения, взети от бургаската прокуратура. Но за мен има нещо сбъркано в съдебната ни система и със сигурност това може да бъде сериозна пречка за членсвото ни в Шенген! Хладнокръвни убийци и съдисти разхождащи се по улиците сред обществото и децата ни. Преди 2 дни баща ми видя Пламен Русив да нарушава мярката си, разхождайки се по улиците на града в компанията на още двама души, подаден е сигнал и резултат няма. И не е само това, представете си само с какво чувство за безнаказаност се разхождат щом след извършено такова тежко престъпление получават абсурдно леко наказание или дори изобщо не получат такова. Това е кощунство, грешно и сбъркано е. Тези случаи са явен признак за гнилата ни съдебна система и упадъка на обществото ни като цяло, щом си затваряме очите. Днес са Дебора, Иван, Кирил и Васил, утре може да сте вие, децата ви или ваши близки. Никой не мисли за това докато не му се случи, а повярвайте ми с такива на свобода вероятността не е малка. За повечето от вас това са просто имена, но за нас това са трагедии. Почернени семейства! Помогнете да дадем гласност и да спрем трагедиите и за други български майки, бащи, братя, сестри, синове и дъщери! Надявам се, че нашите магистрати ще си свършат работата мотивирани от съвестта си, а не от други стимули. И убийците ще си получат това, което Темида им определя по правда! Защото когато правосъдието загине, човешкия живот не струва нищо. Моля споделяйте! Да спрем това безумие!" Само нашата медия Юстиция.бг писа реално какво се е случило на 27 ноември 2022 г. , когато Пламен Русев - известна мутра в Бургас и вероятен шеф на една от най-кръвожадните банди в Бургас - бандата на Русев. Сега, обаче имаме сериозен източник за това какво точно се е случило... В предната вечер е имало лек конфликт по телефона между убиеца Русев и жертвата Иван. Тогава бандата на Русев са били събрани в едно заведение, което за сега няма да кажем кое е.

Пламен Русев започнал да врънка аверите си да дойдат с него, като вероятно е става��о въпрос да им "даде някой лев" за "приятелската услуга".

След това, Русев молил друг техен приятел с прякора "Танкера" от Изгрев, но той не се навил.

Пламен Русев убиецът от новата поща в Бургас го водят с белезници в съда за нападението на бандата му в бар Бикини в Созопол през 2017г. Колко още хора е врънкал Русев да дойдат с него да начупят костите на Иван с метални тръби, ние не знаем. Очевидно само Кольо -"Главата" от Изгрев се е навил, защото той е и другият участник в това убийство, който също за сега получава амнистия от "нашите" власти. По-долу ще ви обясним с каква цел го правят от защитата на... пардон, от обвинението срещу Русев. Грешката е вярна, но в момента ще се изразим така политкоректно. За сега ще се придържаме към фактическата обстановка, която обрисува нашият източник, който въпреки, че е близък роднина на убитото момче и почернен от случая, се страхува да споменем името му. И логично... Тримата взели в себе си бухалка, метална тръба и мачете, с които трябвало да счупят костите и насекат меките тъкани по тялото на Иван. След като взел със себе си двама от своите бригадири, които незнайно защо не са обвинени като съучастници на убиеца, Русев отишъл с тях пред входа, където живее Иван в Бургас и зачакали от засада. В 11 часа на обяд на 27 ноември, пред очите на множество свидетели, в близост до четири гимназии - ТОХ-а, Механото, Строителния и Руската гимназия, на метри от най-голямото дневно кафене в Бургас – "Фабрик", Иван излзъл да си купи цигари от насрещния магазин. Между другото, разследващите по случая не издирват свидетелите, което е меко казано странно. Сигурно не искат да им се мешат в работата. Те, свидетелите сигурно не са видяли добре, полицаите знаят повече. Нищо, че не са били там. Спирам с иронията и продължавам по фактите! В момента, в който Иван се показал от вратата на входа на кооперацията си в Бургас, той бил нападнат от тримата, които са му нанесли множество удари с метални тръби и бухалка, видни от съдебно-медицинската експертиза на убитото момче. "Огромни кръвонасядания по гърба и по ръцете, причинени от множество силни удари с метален предмет." Иван явно е издържал тези удари и е побягнал, а бандитите са го догонили, защото тяхната цел била не просто да го набият, а да му счупят ръка или крак и "след това да го шият в болницата", както те са се изразявали публично. Притиснат до стената от тримата до банка "Инвестбанк" на бул. "Стефан Стамболов", Иван се опитал да се защити, но в този момент Пламен Русев, извадил ножа си - тип "щик" за автомат с дължина само на острието - около 30 см, стъпил върху каменната саксия, близо, до която се развива бруталната сцена по обяд и оттласквайки се от нея скочил и забил ножа право в гърдите на жертвата - Иван. Да, точно! Не е за вярване, но това са фактите, на които и на нас ни беше трудно да повяваме. Тези живеят във филмите за Рамбо и Троя, защото бургаската полиция до сега спи за тях! Никой от бандата на Пламен Русев от Бургас не е помогнал на Иван по никакъв начин, даже е получил удари и след намушкването. Тогава, бандата, явно решила, че Иван е достатъчно наказан, го оставила в локва кръв и се изнесла. За целта, автомобилът, с който предварително е планирано да се изнесе скотоложката дружинка е бил паркиран на близо 500 м от мястото, на което е бил причакан Иван, за да не бъде записана на охранителни камери, но ние имаме сериозна следа по тези факти и даже някой да се опита да ги скрие, така ще ги изнесем, че ще ги гледат даже аборигените в Австралия. Имаме снимките на един човек, който ги е снимал от терасата си и които снимки са в полицията. И въпреки това, другите двама не са обвинени въобще. И така, те бягали до колата, в която се качили и офейкали, незнайно накъде. Оставили Иван да се спасява. Иван още бил в съзнание и помолил някой си с джип, който бил спрял наблизо да му помогне, но той му отказал. Една жена, таксиджийка спряла веднага и го закарала в УМБАЛ–Бургас, което е едно доказателство, както и самата случка като цяло, че истинските мъже сега май са жените. Там за живота му се борят няколко екипа на най-добрите лекари в болницата, които почти спасяват Иван, но той в крайна сметка след няколко дни си отива от Този свят. Какво се случва след това?... Докато Русев мисли, че Иван ще бъде спасен от бургаските лекари, защото има още два случая, в които негови жертви на наръгвания с нож са били спасени на косъм в УМБАЛ–Бургас. Read the full article

#бандатанаРусев #Полиция #полициятавБургас #престъпление

0 notes

petarnizamov · 1 year ago

Text

ПОЛИЦАИ ОТ ПЪРВО РПУ НА ГРАДУС БИЯТ МЛАДЕЖИ В ДИСКОТЕКА В БУРГАС (ВИДЕО)

Съботна вечер е в дискотека в Бургас. Посетителите на дискотеката са над двеста, а на една от масите се е разположила компания от бургаски ченгета от Първо РПУ - Бургас ( Първо Районно управление - Бургас ), които вдигат наздравици заедно с две дами. На бара е разположена компания от две момчета с техните приятелки. В един момент едно от момичетата от полицейската компания отива до тоалетната, но по пътя се заговаря с едно от момчетата от компанията на бара, който е неин познат от години. В този момент един от полцаите става от мястото си и се запътва към двамата, които си говорят. И както си е редно в такива ситуации, трябва боклука да се поизтупа, та, той ударил с глава младежа на бара. А един от пияните служители на реда извадил пистолет и го насочил в пълната в събота дискотека. Вижте долу във видеото боя, запечатан от охранителните камери на дискотеката! Явно окрилен от липсата на закони в страната ни, служителят на реда без обяснение удря момчето с глава в носа в заведението. Прокурор Гергана Илиева мачка делото на убиеца Пламен Русев и опита за убийство на разследващ журналист в Бургас през 2018 година Руква кръв, но момчето отвърща на удара като блъска полицая. И тук чудото на самоуправството катализира, битият решил да се защити и нокаутирал ревнивия полицай. На другите самоувереността паднала в петите и когато пораснала, била допълнена с дошлите на мястото колеги от полицията. В този момент се втурнали и останалите пияни цивилни полицаи от компанията от ПЪРВО РПУ, и става неистово меле, в което като по чудо двете нападнати момчета, които на вид не вдъхват респект, се оказват корави и набиват петимата полицейски служители. Нещо повече !

Излагат ги пред цялата дискотека от двеста човека.

Но всичко не свършва дотук. Петимата полицаи от ПЪРВО РПУ викат на място, не униформените служители, а други техни колеги, които запиват в съседно заведение, но докато пристигнат, на място са вече униформените полицаи - пак от ПЪРВО РПУ - Бургас, повикани от една от приятелките на момчетата на бара.

politsai mutri boy diskoteka sps burgas Те успяват да убедят колегите си да "не правят глупости пред всички, а после без свидетели". Бургаски окръжен съд пак скри от медиите опита на Пламен Русев да излезе на свобода – убийството от Новата поща Тъй като всички свидетели на случката, на момента показват на униформените служители, дошли по сигнала за масов бой, че виновни са пияните цивилни полицаи от ПЪРВО РПУ - Бургас, на нападнатите момчета им се разминава задържането в полицията тогава. Тогава пияните полицаи от 01 РУ "Полиция" - Бургас си тръгнали, викайки закани към момчетата и момичетата, които са с тях. "Ще ви размажем!" "Нали знаете, че ние сме най-големите мутри!" На другия ден сутринта, около 7 часа в дома на едно от нападнатите момчета е разбита вратата от маскирани полицаи, които нахлуват в дома му, отвличат го и го закарват на "Капчето", където го бият часове наред. После заплашват свидетелите на боя да не свидетелстват по делото и завеждат жалба, че не те са нападнали момчето, а той тях. Както никога, прокуратурата и МВР се задействат ... и вместо да разследват пияните полицаи от ПЪРВО РПУ - Бургас, повдигат обвинения на нападнатите момчета, игнорирайки медицинското удостоверение, че едно от тях има счупен нос, което е средна телесна повреда по българския закон. ГЛЕДАЙТЕ: Брутално видео с масов бой в Бургас от бандата на Русев – убиеца от Новата поща

Ето, това е Бургас и неговите "трудови полицаи " от ПЪРВО РПУ - Бургас.

Стефан Петров Машината от ИАРА лежал в затвора за опит за убийство на трима с нож осъден на четири години Самата история е пълна с парадокси, дето вече не ни парадоксират, а по-скоро са се превърнали в традиционна родна картинка олицетворяваща безсилието на държавата, и съответно нейното заобикаляне, когато някой, по каквато и да е причина иска да защити интереса и еготото си.

boy diskoteka sps burgas purvo rayonno Не е ��сно как са се засекли, но предполагайки, че както е казал Вазов за Левски, така и тук пътят е бил прекалено тесен за душата на полицая и компаниращите му, самоуверени от безсилието на другите младежи полицаи и най-вероятно момчето се е залепил като муха за предното стъкло на яката им кола, та нашите герои са отишли да го почистят. ПЕТЪР НИЗАМОВ : История на Израел и Палестина | ��ЗРАЕЛО-АРАБСКИ ВОЙНИ И тъй като всеки, дето е прекарал двайсетина години в нашата мила Родина, знае колко са ентусиазирани българските полицаи да удържат биячи (за пояснение на тези, които не разбират иронията, нашите по-скоро обичат да залагат на боя, кой ще победи, отколкото да се намесват), и е имал поне няколко случая да го разбере от близо, единствената причина, поради която можем да си представим че това все пак се е случило, а нали гарван гарваново око не вади.

Ето това е една Българска история, една Българска приказка от тъмните джунгли на Бургас и бургаските ченгеджийници.

А изводите от нея какви са? Слаба държава, в която самоуправството замества липсата на доверие в институциите. ВИДЕО: Брутален бой предизвикан от бандата на Русев в Бургаско заведение, който полицията покри От бургаските легенди знаем, с какво се занимават и с какво са известни полицаите в ПЪРВО РПУ в Бургас и това "хич не е" протекция на нарко-трафика, проституцията, за което е обществена тайна, че получават допълнителна заплата от дилърите към заплатата от данъците ни. Полицията също знае! Няма как да не го знае! Местните власти също! Че иначе какво? Ще се окаже, че са и глухи, и слепи, и неми. Как така може да си полицай за ден, а да носиш пистолет цял живот? Всъщност защо всички полицаи имат оръжие? В много голяма степен и това е важен въпрос към настоящата история? Спомняте ли си когато един полицай застреля ученичка? Или едни други двама уж застреляха по погрешка скитник в парка? Или един трети, дето гръмна съсед в бара? Или един четвърти... то край няма. Защо? Защото всички полицаи имат оръжие, без значение дали имат нужда или не, дали са настоящи или бивши. ПЕТЪР НИЗАМОВ: В страната на лъжата думите вече не са достатъчни | ВОЙНАТА В УКРАЙНА И сега момчето го е страх да не го убият и дали няма да направят нещо на семейството му, защото е наясно, че държавата не може да го защити. Между другото, днес се навършва точно 1 година, откакто ние от Юстиция предадохме запис С МУТРЕНСКО СБИВАНЕ на една от покровителстваните от в Първо Районно управление - Бургас банди от Бургас! Първо Районно управление - Бургас Повече четете тук: ЦЯЛА ГОДИНА ПОЛИЦЕЙСКО БЕЗДЕЙСТВИЕ В ПЪРВО РАЙОННО В БУРГАС ЗА МУТРЕНСКИЯ БОЙ В “АНДРЮВАТА КЪЩА” първо рпу - Бургас, първо рпу - Бургас, първо рпу - Бургас, първо рпу - Бургас, първо рпу - Бургас, първо рпу - Бургас, първо рпу - Бургас, първо рпу - Бургас, първо рпу - Бургас, първо рпу - Бургас, първо рпу - Бургас, първо рпу - Бургас, първо рпу - Бургас, първо рпу - Бургас, първо рпу - Бургас, първо рпу - Бургас, първо рпу - Бургас, първо рпу - Бургас, първо рпу - Бургас, първо рпу - Бургас, Статията е копирана от isutitia.bg Read the full article

#Бой #дискотека #полицаи #ПървоРПУБургас

0 notes

vprki · 7 months ago

Text

Европейският път на младото българско изкуство след Освобождението

Една изключително сложна тема и доста всеобхватна амбициозно и с въображение представя СГХГ в изложбата „Европа в България. Отражения на европейски художествени направления в българското изкуство от Освобождението до средата на ХХ век“. Мащабната експозиция обединява изключително много автори, творби, посоки проследява отраженията на европейските художествени течения върху българското следосвобожденско изкуство.

Диалогът между България и Европа в разглеждания период е изключително динамичен, многостранен, непрекъснат. Разкрива се сложна и силно преплетена мрежа от връзки между личности, събития, художествени центрове, тенденции, произведения, явления. Безспорен факт е стремежът за приобщаване на българските художници към европейското изкуство, с ясното съзнание и самочувствие, че България е част от Европа, че европейският път е пътят на младото българско изкуство. Пише във въведението към изложбата кураторът ѝ Любен Домозетски.

Идеята са изложбата се заражда преди няколко години – за експозиция в голямото пространство на галерията, която ��а обедини различните направления и тяхното проявление в българското изкуство от Освобождението до средата на ХХ век. Това е в някаква степен времевата рамка в избора на екипа. Идеята е претърпяла много трансформации във времето, както отбелязва кураторът. Имало е ориентация по-скоро в модернистична линия или пък не чак толкова. Но, все пак, това е крайният проект, реализиран блестящо в СГХГ, който вече почти 2 месеца се радва на голям интерес от страна публиката. Посетителите могат да разгледат отраженията на европейските художествени направления върху българското изкуство до 16 февруари 2025 година.

Любен Домозетски споделя за периода: „Първата тенденция е преминаването от късновъзрожденското изкуство към академизъм. Произведенията демонстрират, че българските автори изключително бързо се справят с усвояването на тази посока. Необходима е промяна. Така проникват нови направления (импресионизъм, експресионизъм), които са свързани със стремежа за предаване на състояние. Успоредно се развива и друга тенденция, силно повлияна от сецесиона и символизма, а това е свързано и с актуалния през 20-те години на ХХ век въпрос за родното в нашето изкуство.

През следващите десетилетия отново се завръща вниманието към видимата действителност, към темите, свързани с модернизиращия се град. Този интерес към реалността, присъстващ в творбите на български художници от 30-те години, е обща тенденция за европейското художествено пространство, която придобива различни измерения в различните художествени центрове (нова предметност, метафизична живопис). В представяната изложба постоянно се преплитат няколко основни нишки: стремежът за модернизиране, родната тематика и въпросът за видимата действителност и нейното пресъздаване.“

Това е изложба, която не е възможно да се „поеме“ от зрителя само веднъж. Уверихме се, че като публика ни е необходимо, искаме да влизаме в този свят на българското изобразително изкуство и неговите забележителни автори. Експозицията включва знакови имена и произведения. Много от тях са добре познати, в същото време, както отбелязва Любен Домозетски в процеса на подготовката и реализацията на мащабния проект на галерията са се появили и съвършено непознати автори и произведения, които от „кураторска и изкуствоведска гледна точка са приятният момент в изложбата“.

Никола Танев, „Трокадеро“, 1913

За него и за целия екип най-важното е било да се обединят в един изложбен проект и Никола Танев, и Иван Милев, и Никола Петров, и Гошка Дацов, и Сирак Скитник, и Гео Милев, и Кирил Цонев, и Борис Георгиев, и Николай Райнов, и Иван Лазаров, и Иван Ненов… И са успели блестящо с познание и любов. Това се дължи и на дизайнера на експозицията Светла Георгиева, която спомага залата да бъде в особено интересен и различен облик, подчинен на художествената концепция.

Гошка Дацов, „Самарянка“, 1913

В нея могат не само да се разгледат, а и да се проследят отраженията на европейските художествени направления върху българското изкуство. „Какви са механизмите, как проникват, как се случва това отразяване. Много беше интересно, имаше поредица от въпроси, които си задавах постоянно по време на проучването и работата над този проект. Към кои направления нашите автори имат интерес и се ориентират? Какво в тях ги привлича? Към кои направления публиката в България, която оценява това изкуство, как ги възприема, как ги оценява – това бяха постоянните въпроси, които си поставях докато работех по този проект. Трябва да отбележа, че в изкуствоведската литература тази тема е разглеждана по един или друг начин, в различни формулировки. Но за мен беше важно тези имена, те��и автори и тези посоки да бъдат обединени в един изложбен проект.

Иван Милев, „Безсъница“, 1920

И се надявам, че действително се справихме с тази много мащабна задача. Тук трябва да отбележа, че не съм сам в този проект. Разбира се, с мен през цялото време работи нашата млада колега Ана Топалова, която е асистент-куратор в този проект. Огромна е дейността на реставраторите, които също помогнаха произведенията да бъдат в този прекрасен експозиционен вид. Разбира се, целият екип на СГХГ начело с директора Аделина Филева помагаше във всеки един момент на трудност (а такива имаше не малко) – защото организирането на толкова мащабна изложба е действително труден и понякога дълъг процес.“ Уточнява в интервю пред БНТ Любен Домозетски. И допълва, че за проекта са поканили като научен консултант Татяна Димитрова, изтъкнат изкуствовед, която се е занимавала именно с периода на 20-те–30-те години на миналия век и нейната роля е била от голямо значение за проучването, за селектирането на конкретните произведения, за селектирането на конкретните теми и направления – на какво да се обърне по-голямо внимание, кое заслужава по-сериозно представяне.

Любен Домозетски и Татяна Димитрова

В изложбата са представени произведения на СГХГ, Национална галерия, ГХГ „Борис Георгиев“ – Варна, ГХГ – Пловдив и други художествени галерии, музеи и частни колекции.

Екипът подготвя и каталог за изложбата „Европа в България. Отражения на европейски художествени направления в българското изкуство от Освобождението до средата на ХХ век“. В дните ѝ, които продължават до средата на февруари следващата година, се организират срещи, дискусии, лекции или кураторски турове, които задълбочават познанията и проучванията, разказват малко повече за едно или друго произведение, за един или друг автор или едно или друго явление в българското изобразително изкуство в европейски контекст. Във времето на експозицията досега сме свидетели на голям интерес, любознателност от страна публиката от различни поколения.

Пламен Петров

Едно от най-специалните събития в тази посока беше лекцията на Пламен Петров, директор на Художествената галерия в Казанлък, който преди това бе в екипа на СГХГ, "Защо ме будите?", посветена на картината „Ахинора“ и на нейния автор Иван Милев на 20 ноември. Самата творба „гостува“ само два дни в експозицията в СГХГ, за да не отсъства дълго от своя „дом“... Припомняме, че за тази картина е създаден музей "Ахинора", който се помещава в сграда, проектирана като дом на семейството на Емануил и Нина Станчеви и издигната на прехода между 20-те и 30-те години на миналия век. Главата на фамилията е търговец и е свързан с развитието на местното читалище „Искра“. Съпругата му Нина Станчева е медицинска сестра и аптекарка. Родовата памет предава историята за творба на художника Иван Милев, която е дарена на семейството от първата му самостоятелна изложба в Казанлък. В края на 2021 г. сградата се превръща в музейно пространство, което да приюти една от най-ценните творби, съхранявани в града– картината на Иван Милев от 1925 г., която дарява на родния Казанлък само няколко месеца преди смъртта си – картината "Ахинора". Музей "Ахинора" е открит официално на 24 май 2023 г. като филиал на Художествена галерия – Казанлък.

Залата на галерията беше препълнена, дори имаше много правостоящи. По време на лекцията Пламен Петров разказа защо картината е толкова специална и с какво тя е едновременно така европейска, но и така „родна“, коя е Ахинора (красивата жена на хан Аспарух) и какво се крие зад загадъчния ѝ поглед, в облеклото ѝ… След извървян 10-годишен изследователски път, немалка част от тайните, които картината крие, са вече разгадани и ни предстои да ги споделим, посочи той. Гостите се вгледаха и в творбата на Иван Милев „Молитва“ от фонда на Казанлъшката галерия, която е част от изложбата „Европа в България“. Тази картина е дарена от художника в същия ден, в който той дарява и „Ахинора“. „Тези две картини художникът подготвя за предстоящата му през 1927 г. голяма самостоятелна изложба, която съдбата е отредила никога да не подреди. Две картини, с които обаче Иван Милев ще избере да се „раздели“ предсмъртно, за да ги превърне в най-важния си дарителски жест в родния град и в две от най-специалните творби, опазвани в колекцията на Художествена галерия – Казанлък“.

"Ахинора" и този поглед се оказва не само за творчеството на Иван Милев, но и за цялата история на портрета в българското изкуство, особено през 20- те години, действително извънреден като композиционно решение от една страна и като колорит и естетика, която се постига в този портрет, от друга страна.

Припомняме, че през 2017 година в СГХГ беше представена изложба, посветена на 120-годишнината от рождението и на 90 години от ранната смъртта на Иван Милев (1897- 1927). Експозицията беше наречена „Посоки“, защото се опита очертае чрез конкретни произведения многопосочното творчество на Иван Милев като живописец, илюстратор, график, сценограф, стенописец. „Тази изложба се опитва да заложи няколко направления на бъдещи изследвания, на бъдещи размисли за този толкова необичайно появил се художник, зародил невероятен интерес, който продължава и до ден днешен. Художник, който в някакъв смисъл продължава да бъде толкова модерен“, сподели тогава кураторът Филип Зидаров. Пет години по-късно, през 2022 година за първи път у нас се издаде луксозен албум с репродукции на известния и енигматичен, но почти непознат за широката аудитория български художник Иван Милев. Изданието се посвещава на 125 годишнината от рождението му и е дело на издателство „Методиеви книги“ в сътрудничество със СГХГ. Заслужава да се отбележи и оригинално оформената корица на албума, върху чиято обложка е отпечатан детайл от картината Ахинора, а върху твърдата корица с цвят тюркоаз (един от любимите цветове на художника) е апликиран великолепен Giclée отпечатък на цялата картина направен върху 100% памучна хартия с архивно музейно качество.

Сирак Скитник, „Композиция ІІ“, ок. 1932

По повод ранната смърт на Иван Милев, наистина, гениален художник Сирак Скитник пише във вестник „Слово“: „Днес може би малцина си дават точна сметка за онова, което изгубваме. Може би мнозина не знаят името на тоя извънредно даровит млад човек, отгледан в оскъдица. Но ще минат години и всички ще почувстваме цената на златото, което той носеше в душата си. И с щедростта на приказен цар разсипваше в своите декоративни видения.” А в настоящата изложба изложбата „Европа в България. Отражения на европейски художествени направления в българското изкуство от Освобождението до средата на ХХ век“ е представен и художникът Сирак Скитник…

От СГХГ канят на поредния кураторски тур към изложбата "Европа в България. Отражения на европейски художествени направления в българското изкуство от Освобождението до средата на ХХ век". Ще ви очакват на 14 декември, събота от 11:30 часа с Ана Топалова, ас. куратор на изложбата.

И не забравяйте изложбата продължава до 16 февруари 2025. … ≈

„въпреки.com”

Снимки: Стефан Марков

#СГХГ #Любен Домозетски #Иван Милев #Пламен Петров #Зелма Алмалех

0 notes

vprki · 8 months ago

Text

Георги Марков: Човек би могъл да замени думата глад с думата терор или с думата робство…

Проектът „Навсякъде с изкуството“ на Градската художествена галерия, Казанлък представя своята втора изложба „Глад“ в различни локации на града. Миналата година темата бе „Сънят“ по същото време от края на октомври до 31 март. Така ще бъде и сега…Идеята за мащабния проект е на изкуствоведа, куратор и директор на галерията Пламен Петров.

Заедно в изкуство с 23-ма художници: Лъчезар Бояджиев /неговата работа от 90-те години е на водещата снимка/, Надежда Олег Ляхова, Недко Солаков, Искра Благоева, Здравко Алексиев, Лика Янко, Лиляна Ангелова, Рада Дончева, Стела Караилиева, Андреа Димитрова, Валентин Сабинов, Сигрун Гудмундсдотир, Желко Терзиев, Калина Димитрова, Красимир Терзиев, Габриела Димова, Дарина Пеева, Атанас Тотляков, Ивайло Василев, Юлиян Табаков, Алла Георгиева, Никола Вълчев, Веселин Боришев могат да се видят творбите им на 22 места в град Казанлък.

Такъв мащабен проект се реализира в партньорство с Национален военно-исторически музей, Национален политехнически музей, Национална галерия - София, Регионален исторически музей - София, Софийска градска художествена галерия, Бургаска художествена галерия „Петко Задгорски“ и колекция „Peter Kogler“ – Виена.

И защо „Глад“?... „…когато има глад, няма разсъдък, няма религия, няма удоволствие, няма любов, няма достойнство или морал, няма възвишеност, поезия, изкуство, няма нищо освен инстинкти и празни куркащи или свистящи стомаси.“ Цитатът е част от есето „Пиеса за иките… и за българите“ на писателя Георги Марков, което той прочита в ефира на Германската радиостанция „Дойче веле“ през 70-те години на миналия век. В този свой текст авторът, като че ли надскача първоначалната си идея за рецензия върху една театрална постановка, за да го превърне в своеобразно размишление върху голямата цивилизационна тема за глада, достигайки до фундаменталното обобщение - „…Твърде лесно човек би могъл да замени думата глад с думата терор или с думата робство, или безправие, или диктатура “. Именно това е и изходната точка на второто издание на проекта в развитие „Навсякъде с изкуството“, който екипът на Художествена галерия - Казанлък, организира като среща на жителите и гостите на Община Казанлък със съвременното изкуство.

Какво е гладът?

Казват че човек може да издържи без храна около 30 дни, въпреки някои изключения. Едно е сигурно - храненето е един от физиологичните процеси в човека, без които не можем да съществуваме като биологичен вид. С него е свързано чувството ни за глад, предвождано от желанието за хранене – апетита и завършващо с чувството на насищане. Стойностите и на трите чувства извън физиологичните норми предизвикат чудовищни резултати. За пръв път в историята на човечеството живеем във време, в което хората с наднормено тегло са повече от засегнатите от недохранване. Към днешна дата и двете крайности продължават да увелич��ват бездната помежду си.

Здравко Алексиев "Всеки ден в света умират от глад хиляди деца", 1978

Чувството за глад се управлява от група неврони, които получават сигнали от хормоните, нервите и околната среда и използват тези сигнали, за да регулират глада. Но извън физиологията, тази кратка дума глад се явява като синоним на дефицит и липса, остра нужда от нещо. Проявленията на глада са неизменна част от ежедневието ни. В крайните си измерения гладът е средство за постигане на съвършения външен вид или панацея срещу болести. Гладът е умело манипулиран и като инструмент в рекламата и политиката. Произтича като хуманитарна криза вследствие на войни и бедствия. Гладът може да бъде геноцид или форма на протест. „…когато има глад, няма разсъдък, няма религия, няма удоволствие, няма любов, няма достойнство или морал, няма възвишеност, поезия, изкуство, няма нищо освен инстинкти и празни куркащи или свистящи стомаси“ - казва писателят Георги Марков.

Изложбата „Глад“ ни повежда през един дълъг разказ, в който 23-ма съвременни артисти, заедно с изкуствоведи и музейни специалисти ни изправят пред своите размишления върху темата, разкривайки ни неочаквани, понякога тъжни, понякога усмихващи, друг път плашещи нейни ракурси. Сред тях има и автори, които вече не са между нас, но изкуството им продължава да е тук с таланта им и с вълненията им за човека.

Лиляна Ангелова „Бунтът на жените от 1918 година“ (детайл), 1970

И тук ще направим малко лично отклонение в контекста на темата. В България няма гладни гробове, не че не е имало гладни години по време на войни или други катаклизми. И това присъства в изложбата с творби на Лиляна Ангелова „Бунтът на жените от 1918 година“.

Но има не малко страни по света, където хората масово умират от глад и то заради терор. една от най-страшните хуманитарни катастрофи на 20 век: между 1932 и 1933 година в Съветския съюз около осем милиона души умират от глад, половината от които в Украйна, която още тогава е наричана „житницата на Европа“. Съветският диктатор Сталин и неговият режим умишлено оставят селяните в Украйна да гладуват, тъй като се опасяват от въстание срещу комунистическия режим и провежданата от него принудителна колективизация в селското стопанство. Наскоро след началото на войната, започнала на 22 февруари 2022 година, на Русия срещу независима Украйна в документален филм една възрастна украинка, която е преживяла много, включително и Втората световна война казва нещо ужасяващо в контекста и на днешния ден: “Има нещо по-страшно от бомбите – това е гладът.“

Гладни гробове има и в Ирландия от времето на Английското владение на страната много столетия, дори те загубват езика си, говорим и писмен. И както знаем големите ирландски писатели нобелисти и не само са създали литературата си на английски…(Самюел Бекет и на френски). Само с едно изречение ще споменем Нацистките лагери на смъртта и ГУЛАГ…Творби на изкуството и автори по своя си начин напомнят за всичко това.

Националният военно-исторически музей - снимка от фронта но Първата световна война

Всъщност, цитираният текст на Георги Марков провокира тъжни размисли…

Но тепърва до 31 март предстоят интересни събития около изложбата, която в тези месеци прави Казанлък специално място. Това е една амбициозните цели на директора на галерията Пламен Петров не само с този мащабен проект.

В първите два дни на 19 и 20 октомври се представи за пърформансът „Живот (черно и бяло)“ на Недко Солаков. Пърформансът се представя за първи път в български държавен културен институт след първото му и единствено показване в СГХГ през 2009 г., като част от мащабната ретроспекция на автора с куратори Мария Василева и Ярослава Бубнова. „Живот (черно и бяло)“ на Недко Солаков е творба, която често е определяна като една от най-емблематичните прояви на автора си, показвана на много места по света и собственост както на един от най-изявените и разпознаваеми лица на съвременната художествена сцена в Австрия Peter Kogler, който предоставя и правото да се ползва пърформънса в рамките на изложбата „ Глад“, така и на още четири престижни музея и частни колекции – Музей за съвременно изкуство, Чикаго (дарение от Susan and Lewis Manilow, Чикаго); Колекция Hauser und Wirth, Сен Гален; Музей за модерно изкуство, Франкфурт; Тейт Модерн, Лондон и Sharjah Art Foundation, Ша̀рджа. По думите на изкуствоведката Светлана Куюмджиева „това е една от малкото лаконични, но философски съдържателни работи на Недко Солаков“.

От пърформанса на Недко Солаков, представен от Пламен Петров

И действително – черна и бяла боя, двама бояджии, които постоянно пребоядисват стените на изложбеното пространство – единият в бяло, другият след него в черно. Като винаги стените са наполовина бели и наполовина черни. Една безспирна игра на заличаване, на надмощие. Игра като надпревара с времето. Игра на идеи, в която винаги си в ситуация на движение – на превес или на догонване. А стените на галерията са сякаш гигантско платно, върху което покоят е невъзможен. Бялото „изяжда“ черното, а може би тъкмо обратното. Или, както изтъква изкуствоведката Ярослава Бубнова, всъщност става дума за „една философска метафора, с много чувство за хумор“.

Идеята за този пърформанс хрумва на Солаков през 1998 г., когато представя творбите си основно в Германия и Нидерландия.

Националният военно-исторически музей гостува с войнишка посуда от Първата световна война, прибори, които войниците са ползвали с окървавени ръце. Съпоставени са в експозицията с царския сервиз с вензела на цар Фердинанд

В интервю по повод изложбата Пламен Петров споделя: “Изложбата “Глад" ме вдъхновява с факта, че съвремие и минало съществуват и най-важно, че генерират съпричастност. За мен е важно като ръководител на Художествена галерия Казанлък да създаваме разкази, близки до хората. Публиката да влезе в пространствата на галерията или разхождайки се по улиците на града да се срещне с обекти на изкуството, които тя няма да възприеме като изкуство, но ще има хора, провокирани от това, което виждат на улицата да влязат в музейната институция. В българското общество има глад за малко повече порядък и общуване, което ще бъде възможно, ако успеем като музейни служители да го убедим, че трябва да общува повече с големите и важните неща в нашето битие, а именно познанието към миналото и отворените очи за собственото ни настояще.“

Искра Благоева The Last Suffer, от серията Black Paintings of Cheerful Events, 2017

В неформален разговор директорът на галерията ни каза, че във времето до 31 март всяка събота ще правят срещи-разговори с участниците в изложбата, както и със специалистите, съпричастни и съдействали за осъществяването на изложбата. На 9 ноември ще гостува д-р Надежда Джакова, завеждащ филиала към Националната галерия Софийски арсенал – Музей за съвременно изкуство (САМСИ) и комисар на българското участие на 60-ото Венецианско биенале, 2024 с великолепния проект „Съседите“ (за него подробно сме писали във „въпреки.com”) на художниците и изследователите Красимира Буцева, Джулиан Шехирян и д-р Лилия Топузова с куратор Васил Владимиров. Надежда Джакова ще го представи и ще разкаже за него.

През ноември като част от проекта в развитие „Навсякъде с изкуството“ ще бъде представена експозиция по темата от частната колекция на фестивала „Проц��с – Пространство“ с куратор Христина Бобокова. За в бъдеще ще ви информираме за тези срещи и техния контекст.

Финисажът на изложбата ще бъде с пърформанса на Надежда Олег Ляхова. Пламен Петров сподели и, че вече готвят третото издание догодина по същото време на проекта „Навсякъде с изкуството“, но за това, когато му дойде времето…

Екипът на Художествена галерия – Казанлък изказва специални благодарности на Любен Марков за любезно предоставената ни възможност да работим с текста на българския писател и дисидент Георги Марков. Поименно благодарят и за подкрепата на всички институции, галерии и партньори, без които този проект не би бил възможен, като изброяват и персонално кураторите и уредниците при различните музейни институции.

А ние като публика до 31 март догодина би било хубаво да се отидем до Казанлък и да се разходим до различните локации на изложбата „Глад“ като част за месеци от пейзажа на града. И не само – в Градската художествена галерия винаги има експозиция, която си заслужава, може да се включим и в кураторските турове. Има смисъл… ≈

„въпреки.com”

Снимки: Цветан Игнатовски

#Пламен Петров #Недко Солаков #Градска художествена галерия Казанлък #Глад"

0 notes