#Свободата и избора ни какви да бъдем - апостоли

[ivanvarbanovtv]

За Освобождението, Свободата и избора ни какви да бъдем - апостоли, предатели или роби?

От Иван Върбанов / София, 3 март 2024 г. / Добре, днес си честитим Националния празник - 3-ти март! Честваме Освобождението от турско иго, настъпило преди само 145 години. Но след освобождението, станахме ли свободни хора днес? Стана ли държавата ни Свободна? Как живеем днес, как се усещаме - всеки един от нас. Защото Свободата е лично преживяване, състояние на духа, полет на душата, без рамки и окови в действията, без страхове, без лични демони, без пречупване, отчаяние. Свободата е силата да погледнеш онзи срещу теб, който е замахнал с кама или брадва - от думи, задкулисия, лъжи или интриги, и да го парираш фронтално, като му покажеш Светлината и това той колко встрани или далеч от нея е застанал; да осветиш катрана, който се готви да хвърли по теб или вече го е направил по някого; да му кажеш: защо, спри се, спри с гадостите ... И най-важното - да намериш съюзници и съмишленици в доброто, добротата, битката за Правдата. Ежеминутно сме в тази битка - за свободата, и за Истината. За правото ни да бъдем себе си, да се противопоставяме срещу онзи/онези или обстоятелствата, които се опитват да ни смажат, да ни променят, да ни "укротят" като овце в онова, русло, в което искат кукловодите да натикат подчинените души. Но, така не можем да вървим напред и да се развиваме. Всъщност, кой има нужда от свободата днес? Та, виждам, че повечето хора си казват - живея така, че аз да съм добре. Майната му на другия ... И отиват и натопяват "другия", омаскаряват го, натикват го в някаква подла ситуация или очерняща роля, шушнат на шефа неистина за онзи - другия, нали е конкуренция, и после потриват щастливо ръце ... че са прецакали другарчето с лъжи и одумки, които ще вземат да хванат декиш, щото другия не под��зира нищо и не може да се защити или да опровергае. И ето ти, така връзваме гащите когато се задава повишение, когато се разпределят премиални, или не дай си Боже - съкращения. Темата за предателството, ама в днешни условия. Но, също толкова долно, толкова убийствено, толкова смазващо съдбите и хората. Макар да изглежда, че с думи не може да има такива щети, но за съжаление то е също толкова ефективно и коварно, както онова набедяване и предаване, по време на игото ...

И какво променяме днес? И докога все романтичните мечтатели ще остават разочаровани, попарени, губещи - и все заради някой друг, заради поробителите турци, после - заради режимите, заради поредния лош шеф, лош съсед ..., ама винаги всичко започва от нашата лошотия и егоизъм, който ни кара да бъдем роби на страховете и нравите си, на пороците си, на желанието да държиш някой в подчинение, обсебени от низките човешки страсти - да бъдеш лош, подмолен, вулгарен, да се налага отрицанието и да се търси конфликт във всичко ...

Убийствата днес стават с думи, със задкулисия, с лошотията да навредим - системно ...

Надеждата все не се явява на среща, добротата е избягала и скоро съвсем ще бъде забравена... Егоизмът, школовката и надпреварата да бъдеш гаден и нагъл, стремежът към материалното богатство, власт и кариера са издигнати в култ и в еталон за белег и демонстрация на "успеха". Свободата и животът не са в екраните на телефоните, в интригите и шушукането, в ежбите и противопоставянията, в схемаджийството и повелята на тартора на глутницата - днес една, утре - друга. Това е най-лесния път да се превърнат младите в безчувствени зомбита, които с лекота ще натиснат "ентер"-а в живота на всеки до тях, за да "спечелят" точки.

Успехът и свободата на всеки се гради съвместно и благодарение на другите. Възходът, свободата или робството и падението - градим съвместно всички ние. С хората, с които живеем, работим, общуваме, с които сме в приятелски кръг, с които си пишем, с които обменяме мисли и идеи.

Какви да бъдем - роби или свободни; силни мечтатели и създатели на нови светове или безгръбначни предатели, обслужващи демоните и страховете си, слугувайки н�� камшика на властника; творци или унищожители; апостоли или предатели; добри хора или подли и долни мръсници - решават нашите избори, нашите стремежи, нашите ценности и мярата ни за това към Светлината или Тъмнината искаме да се числим и да множим. И преценката ни - дали Светлината или Тъмнината, е успехът и целта за всеки един от нас. Защото зная, че всеки прекрасно знае и усеща, дали едно нещо е правилно или не, дали права добро или прецаква някого. И с това ясно съзнание, винаги всеки взима решение от коя страна на света и на силата да застане.

Сами пишем кармата си и нека всеки носи кръста си! Честит празник, приятели! Бъдете добри хора и бъдете свободни!