#предатели или роби?

[ivanvarbanovtv]

За Освобождението, Свободата и избора ни какви да бъдем - апостоли, предатели или роби?

От Иван Върбанов / София, 3 март 2024 г. / Добре, днес си честитим Националния празник - 3-ти март! Честваме Освобождението от турско иго, настъпило преди само 145 години. Но след освобождението, станахме ли свободни хора днес? Стана ли държавата ни Свободна? Как живеем днес, как се усещаме - всеки един от нас. Защото Свободата е лично преживяване, състояние на духа, полет на душата, без рамки и окови в действията, без страхове, без лични демони, без пречупване, отчаяние. Свободата е силата да погледнеш онзи срещу теб, който е замахнал с кама или брадва - от думи, задкулисия, лъжи или интриги, и да го парираш фронтално, като му покажеш Светлината и това той колко встрани или далеч от нея е застанал; да осветиш катрана, който се готви да хвърли по теб или вече го е направил по някого; да му кажеш: защо, спри се, спри с гадостите ... И най-важното - да намериш съюзници и съмишленици в доброто, добротата, битката за Правдата. Ежеминутно сме в тази битка - за свободата, и за Истината. За правото ни да бъдем себе си, да се противопоставяме срещу онзи/онези или обстоятелствата, които се опитват да ни смажат, да ни променят, да ни "укротят" като овце в онова, русло, в което искат кукловодите да натикат подчинените души. Но, така не можем да вървим напред и да се развиваме. Всъщност, кой има нужда от свободата днес? Та, виждам, че повечето хора си казват - живея така, че аз да съм добре. Майната му на другия ... И отиват и натопяват "другия", омаскаряват го, натикват го в някаква подла ситуация или очерняща роля, шушнат на шефа неистина за онзи - другия, нали е конкуренция, и после потриват щастливо ръце ... че са прецакали другарчето с лъжи и одумки, които ще вземат да хванат декиш, щото другия не подозира нищо и не може да се защити или да опровергае. И ето ти, така връзваме гащите когато се задава повишение, когато се разпределят премиални, или не дай си Боже - съкращения. Темата за предателството, ама в днешни условия. Но, също толкова долно, толкова убийствено, толкова ��мазващо съдбите и хората. Макар да изглежда, че с думи не може да има такива щети, но за съжаление то е също толкова ефективно и коварно, както онова набедяване и предаване, по време на игото ...

И какво променяме днес? И докога все романтичните мечтатели ще остават разочаровани, попарени, губещи - и все заради някой друг, заради поробителите турци, после - заради режимите, заради поредния лош шеф, лош съсед ..., ама винаги всичко започва от нашата лошотия и егоизъм, който ни кара да бъдем роби на страховете и нравите си, на пороците си, на желанието да държиш някой в подчинение, обсебени от низките човешки страсти - да бъдеш лош, подмолен, вулгарен, да се налага отрицанието и да се търси конфликт във всичко ...

Убийствата днес стават с думи, със задкулисия, с лошотията да навредим - системно ...

Надеждата все не се явява на среща, добротата е избягала и скоро съвсем ще бъде забравена... Егоизмът, школовката и надпреварата да бъдеш гаден и нагъл, стремежът към материалното богатство, власт и кариера са издигнати в култ и в еталон за белег и демонстрация на "успеха". Свободата и животът не са в екраните на телефоните, в интригите и шушукането, в ежбите и противопоставянията, в схемаджийството и повелята на тартора на глутницата - днес една, утре - друга. Това е най-лесния път да се превърнат младите в безчувствени зомбита, които с лекота ще натиснат "ентер"-а в живота на всеки до тях, за да "спечелят" точки.

Успехът и свободата на всеки се гради съвместно и благодарение на другите. Възходът, свободата или робството и падението - градим съвместно всички ние. С хората, с които живеем, работим, общуваме, с които сме в приятелски кръг, с които си пишем, с които обменяме мисли и идеи.

Какви да бъдем - роби или свободни; силни мечтатели и създатели на нови светове или безгръбначни предатели, обслужващи демоните и страховете си, слугувайки на камшика на властника; творци или унищожители; апостоли или предатели; добри хора или подли и долни мръсници - решават нашите избори, нашите стремежи, нашите ценности и мярата ни за това към Светлината или Тъмнината искаме да се числим и да множим. И преценката ни - дали Светлината или Тъмнината, е успехът и целта за всеки един от нас. Защото зная, че всеки прекрасно знае и усеща, дали едно нещо е правилно или не, дали права добро или прецаква някого. И с това ясно съзнание, винаги всеки взима решение от коя страна на света и на силата да застане.

Сами пишем кармата си и нека всеки носи кръста си! Честит празник, приятели! Бъдете добри хора и бъдете свободни!

[fiore-marina]

АНГЕЛИТЕ НА СВОБОДАТА!

Аз съм от Карлово - градът на Левски. Всеки ден минавам покрай родната му къща и се питам: Струваше ли си саможертвата ти, Апостоле? „Ако спечеля, печеля за цял народ – ако загубя, губя само мене си.“ Но за кой народ говориш, Апостоле? За днешният ли …? Безразличният, обезвереният, грешният …? Какъв човек трябва да си бил, Апостоле, за да жертваш живота си в името на Родината? Човек, Герой или Светец?

Както и днес, така и в онези размирни и трудни времена е имало Герои и предатели. Но сега, като че ли повече са предателите. Всъщност, те са взели превес. Днес на Героите ще им е доста трудно да оцелеят. Ако в онези тежки времена хората са били обединени от ВЕЛИКАТА КАУЗА, наречена СВОБОДА, днес НАРОДЪТ се е примирил с бездушието, с отчаянието, с липсата на вяра. Днес сме се заблудили, че сме напълно свободни, но не си даваме сметка, че над главите ни виси най-страшният Поробител. Това сме самите ние!!! Подвластни сме и робуваме на собствените си интереси. Не се интересуваме от нищо друго, освен от себе си-да имаме красиви дрехи, висок стандарт на живот, поредната скъпа кола. Не искаме да си „усложняваме излишно живота“, впускайки се в каузи от които нямаме полза.

„Пустата му слава!…Всеки иска да блесне, па не знае и фалшът на тоя блясък.“ Ех, Гоце Делчев! Колко си прав! Днес всички сме фалшиви. Рядко някой ще те подслони в своята къща. Рядко някой би ти протегнал ръка без нищо в замяна. Днес, повече от всичко на Света имаме нужда от Теб, Апостоле. Трябват ни примери за подражание, но не като онези, измислените герои. Трябваш ни ти – смелият, борбеният, вярващият в доброто, истинският и достоен човек. Трябват ни Герои, като твоите спътници. Всеки се ражда със своята съдба. Всеки има своята мисия. Независимо от времето в което се ражда. „Дела трябват, а не думи“! Днес всеки има собствено мнение. Всеки говори, всеки критикува, но никой не действа. Стане ли време да се направи нещо всеки се отдръпва и се скрива в черупката си – най-сигурната му крепост. Само ти, Апостоле и твоите спътници предпочетохте да жертвате своя живот. „След като сме се обрекли да загинем млади, трябва да вършим само добро като Исус, за да може нашият любим народ да ни се отплати с добро.“

Точно като Исус. Вие, истинските Герои поехте по кръстния път знаейки, че връщането назад е невъзможно. Апостоле, днес живеем в ново време. Извънредно време. Вече сме Свободни! Но пак си останахме роби. Но докато преди веригата на Поробителя беше само една, днес оковите ни са толкова много, че са ни обхванали по цялото тяло. Стиснали са ни толкова здраво, че понякога не ни оставят да дишаме. Днес живеем в ерата на зависимостта. В най-страшната глава от новата ни история. В най-страшната история, в която си ни нужен Ти! „Времето е в нас и ние сме във времето. То нас обръща и ние него.“ Времето е пред нас, Апостоле и ние го променяме! Напред, към твоята „Чиста и свята Република! С чисти и святи хора – с Героите от новото време. Това сме всички ние. Стига само да ПОБЕДИМ себе си!