#Шопениана | Explore Tumblr posts and blogs

vprki · 6 years ago

Text

Критичен поглед: Фестивалът за опера и балет в Стара Загора стана на 50 години

Да присъстваш макар и една вечер на фестивала, който помниш от години и да се убедиш, че традицията е жива – това е много обнадеждаващо за бъдещото на музикалния живот у нас! Написа Невена Коралова, дългогодишен музикален редактор в редакция „Класическа музика“ на БНТ по повод 50-то юбилейно издание на Фестивала за оперно и балетно изкуство в Стара Загора за „въпреки.com”.

„Организаторите – домакини не само са задържали фестивала на картата на сериозните и полезни културни събития у нас, но се стремят да разнообразят и увеличат броя на участващите артисти и състави с интригуващи оперни продукции. Как оцеля през годините Фестивалът за оперно и балетно изкуство в Стара Загора? Накратко казано – трудно, но с желание и много усилия от страна на организаторите, фестивалът се развива в правилна посока, която според мен, следва приблизително модела на фестивала, в чието създаване и планиране навремето активно участваше и диригентът Димитър Димитров /1929 – 1999/.

Неуместно е да говорим какво и как е било преди години – времената са различни, възможностите сега, особено във финансово отношение, са доста сложни и предполагам по - скромни. Въпреки това, държа да отбележа, че включените във фестивала три представителни оперни заглавия - „Африканката” от Джакомо Майербер /диригент Ивайло Крънчев, режисьор Вера Немирова/, премиера на Старозагорската опера и изобщо първо изпълнение в България, „Таис” на Масне /режисьор Ромуалд Вича - Покойски, диригент Жозе Мария Флоренсио/ – гостуване на Балтийската опера – Гданск, „Ромео и Жулиета” от Чайковски и „Шопениана” /хореография Анелия Дескова/ - премиери на балета на Старозагорската опера и „Фалстаф” от Верди /диригент Павел Балев, режисьор Нина Найденова/ – спектакъл на Пловдивската опера, ми дават основание да смятам, че в бъдеще Фестивалът за оперно и балетно изкуство ще се обогатява с още повече музикални събития, привличащи интереса на публиката.

“Африканката” от Джакомо Майербер /диригент Ивайло Крънчев, режисьор Вера Немирова/

Тази година доминиращата тема на фестивала бяха юбилеите

90 години от рождението на диригента Димитър Димитров, 100 - годишнината на диригента Руслан Райчев, 70 години Балет на Старозагорската опера и 120 години от рождението на Панчо Владигеров и юбилейна гала вечер и среща с изкуството на мецосопраното Стефка Минева. Присъствах на вечерта, посветена на Димитър Димитров – диригентът, който от 1959 - та близо 40 години остана верен на Старозагорската опера, като половината от тези години успешно съвместяваше работата си на главен диригент и директор; музикален деец, който не обичаше да се „шуми” около него и който успя да осъществи амбициозното си намерение - театърът, който ръководи да има собствен облик. Поканата към мен беше да представя заснетия от преди повече от 35 години телевизионен запис на операта „Набуко” от Верди под палката на маестро Димитров. В музикалния живот на България изкуството му е било винаги високо оценявано, затова и националното радио и националната телевизия проявяваха специален интерес да запишат или заснемат негови постановки. Той стои и зад идеята, след откриването на новата сграда на операта, провеждащите се дотогава „Декемврийски музикални дни” в Стара Загора да се превърнат в значимо музикално събитие, наречено „Фестивал на оперното и балетно изкуство”.

„Таис” на Масне /режисьор Ромуалд Вича - Покойски, диригент Жозе Мария Флоренсио/ – гостуване на Балтийската опера – Гданск

Голямата зрителна зала, с удобна и технически добре оборудвана сцена, даваше възможност да се представят мащабни постановки. Нашите оперни театри участваха с най-доброто от репертоара си. Малко по-късно идеята се разшири и започнаха да гостуват и оперни състави от чужбина. Така музикантското съсловие у нас, посещавайки фестивала, имаше възможност да се ориентира как се развива оперното изкуство, ако не по света, то поне в някои страни на Европа. Не съм сигурна дали Фестивалът щеше да има толкова дълъг живот (макар на приливи и отливи),

ако Маестро Димитров, не се грижеше

и здраво „дирижираше” провеждането на фестивала. Имаше подкрепата на колегите си от театъра, а и на ��естните хора, които тогава отговаряха за културния живот в Стара Загора. Преди излъчването на видеозаписа на „Набуко” в залата на Старозагорската опера, публиката се срещна с някои от изпълнителите, участвали в постановката – Евдокия Здравкова - Хорозова ( в ролята на Абигайл), Петя Балджиева (Фенена), Мария Клинчева (Ана), Александър Марулев ( Главен жрец ). В разговора те изтъкваха най-вече всекидневната, изключително прецизната работа на Маестрото с всеки един от солистите, споделиха как под неговата палка не само премиерните спектакли, но и „редовите” представления през сезона са били винаги на ниво. Димитър Димитров успяваше да поддържа самочувствието и професионализма на оркестрантите със симфоничните концерти, които включваше задължително в календара на театъра. Той казваше: „едно е да си в „кошарата” и да имаш съпровождаща функция, друго е да си на сцената и да свириш симфонична музика - изискванията са различни. Моите оркестранти трябваше да имат стимул и аз, с тези концерти, им го осигурявах ”.

„Шопениана” /хореография Анелия Дескова/

В предаването „Уловени мигове” на редакция „Класическа музика” на Българската национална телевизия (към края на 20 век беше само Българската телевизия ), Димитров сподели как още в началото на кариерата си в Старозагорската опера се наложило да подготви премиерата на българско произведение – балета „Кърджалии” от младия тогава композитор Иван Димов. Следващият сезон, наред с класическите оперни заглавия, отново е работил и над българско произведение. Срещите му с творчеството на нашите композитори продължили през годините, а Маестрото запазил интереса си към българските сценични произведения, осъзнавайки важността на популяризирането им. Определено композиторите ни и от по-старото поколение, а и по-младите (които тогава са били почти връстници на Димитров) са гледали и слушали новите си опуси за първи път на старозагорска сцена, преминали под неговата палка.

Освен прожекцията на „Набуко”, същата вечер във фоайето на операта се откри изложба със снимки и афиши от премиерни спектакли, от гостувания на Маестрото в чужбина - самостоятелно и с колектива на операта. Изложбата е направена професионално и с почит към твореца Димитър Димитров, като разбира се предложените експонатите са само част от стотиците оперни заглавия, „преминали през ръцете“ му. По инициатива на Съюза на учителите – ветерани в Стара Загора, беше учредена подписка за поставяне на мемориален знак на диригента Димитър Димитров. В подписката се включи и публиката, присъстващи на възпоменателната вечер. Надявам се тази благородна идея да се осъществи до следващия фестивал“. Гледа с надежда на бъдещето музикалния форум в Стара Загора Невена Коралова.

P.S. Малко история от Зелма Алмалех

Оперното изкуство в Стара Загора води началото си от 27 февруари 1925 г., когато в града е поставена операта „Гергана“ на Маестро Георги Атанасов. Появяването на извънстолична опера само няколко години след откриването на оперния театър в София /1922/ е истинско културно събитие в страната. Постепенно дейността на Старозагорската опера се разширява и гастролира из цяла Южна България, нарича се Южнобългарска опера. Изиграва просветителска роля, като пропагандира изкуство, непознато до момента, към което българската публика проявява предразположение и посреща с нарастващ интерес. Независимо от трудностите през Втората световна война операта не прекъсва дейността си. През 1971 г. е построена новата модерна сграда на операта по проект на архитектите Михаил Соколовски, Борис Камиларов и Цанко Хаджистойчев. Това е първата сграда в България, строена специално за опера, извън София. През 1991 г. пожар унищожава сградата на операта. Изпепелени са безценни декори и сценични костюми, а кристалните полилеи, внесени специално от Италия, са унищожени. За старозагорци, израснали с изкуството на операта това е истинска трагедия.След дълги години на събиране на средства за възстановяване на сградата, включително чрез дарения от родолюбиви граждани и главно с финансова помощ от Община Стара Загора, най-после ремонтът приключва. На 5 октомври 2010 г. (празника на Стара Загора), с премиера на операта „Кармен“ от Жорж Бизе отново отваря врати най-красивата оперна сграда в България.

Анна Томова - Синтова в нейни роли

Наричат Стара Загора град на липите, град на поетите,

но бих добавила и град на операта.

И това, го знам от детството си, когато баба ми и дядо ми са ми разказвали колко често са ходили на оперни спектакли още преди вой��ата. Баба не можеше да каже колко пъти е ходила с приятелките си на „Мадам Бътерфлай“ на Пучини, отивали не само заради прекрасната музика, но и да поплачат за съдбата на Чо Чо Сан…А в града са родени едни от големите оперни звезди не само на България, но и на Европа и света. Наричат Христина Морфова /1889 – 1936/ българския славей за изявите на европейската оперна сцена. Днес музикалното училище в града носи нейното име. Стара Загора е родното място на Анна Томова – Синтова, една от най-забележителните певици на нашето време с изключително богат репертоар, любима изпълнителка на самия Херберт фон Караян. А излиза за първи път като малко момиченце като детето в „Мадам Бътерфлай“. Тя е от малцината, а може би и единствена от световните певци, която има в репертоара си италиански, немски, руски, френски композитори. Нейните роли в операта едва ли могат да бъдат изброени. Заедно с това Синтова има богат камерен репертоар и изключителен ораториален с Реквиемите на Моцарт, Верди, Брамс, Миса Солемнис и Девета симфония на Бетовен, „Сътворението“ и „Годишните времена“ на Хайдн. Преди много години, когато беше вече част от трупата на Щатсопера в Източен Берлин, тогава една вечер беше Татяна в „Евгений Онегин“, а след няколко вечери Маршалката в „Кавалерът на розата“ на Рихард Щраус.

И две от най-големите ни оперни певици, мецосопрани тръгват от Стара Загора – Стефка Минева и Веселина Кацарова. Неслучайно един от важните акценти на 50-то юбилейно издание на фестивала тази година беше честването на 70 - годишнината на Минева._ _Съдбата от ранно детство я свързва със Старозагорската опера. Родена в семейството на едни от първите тенори на операта в Стара Загора – големия певец Миньо Минев и сопраното Йовка Бунарджиева - Минева, Стефка Минева от ранна възраст свързва живота си с изкуството. Започва да учи балет, а в гимназията се разкриват гласовите й възможности, подплатени с артистичност, чувствителност и голяма музикалност. През 1993 г. в Стара Загора й е присъдена Международната награда на името на Христина Морфова. През 1999 г. е удостоена със званието „Почетен гражданин” на Стара Загора. Нейният репертоар по световните сцени включва всички мецосопранови партии. В концерта в нейна чест участваха нейните любими партньори от оперната сцена Мария Белчева, Татяна Шиварова, Калуди Калудов, Нико Исаков, Александър Крунев, както и младите талантливи последователи на високото изкуство Беса Лугичи и Веселин Михайлов. Специален гост на концерта беше и сръбското мецосопрано Саня Анастасия. Концерта дирижира маестро Владимир Бошнаков.

Юбилейната гала на Стефка Минева

Веселина Кацарова е родена на 18 юли 1965 г. в Стара Загора. На възраст от четири години получава първите си уроци по пиано в музикалното училище „Пионерски дом“. На 14 започва да посещава музикалната гимназия „Христина Морфова“. От 1984 г. учи пеене. Тогава завършва и обучението си по пиано и започва да следва в музикалната академия „Панчо Владигеров“ в София, където взема уроци по пеене в класа на Реса Колева. Дебютира в Старозагорската опера с Хабанера от операта „Кармен“ на Жорж Бизе. През 1988 г. Херберт фон Караян я открива за световната сцена и я кани да се присъедини към Виенската държавна опера. Преди три години беше поканена от директора на Старозагорската опера Огнян Драганов да работи с артистите. По този повод за „въпреки.com” тя сподели: „Искам хората да придобият малко здравословно самочувствие, това че са нужни на този град, да им се обърне достатъчно внимание. Искам, нямам право, но ще го споделя, да се занимава някой със солистите, да получават роли, които могат да пеят. Искам да се обърна към Стара Загора, към нейната публика с молбата: „Това е елитно изкуство, нека да уважаваме класическата музика!”.

Вера Немирова /л./ и Веселина Кацарова /д./ след премиерата на “Африканката”

В годините, когато Строзагорската опера беше загубила дома си за артистите беше много трудно. Балетът почти не присъстваше, но откакто преди три години

примабалерината Силвия Томова го оглави

нещата силно се промениха. Красив репертоар с много чуждестранни изпълнители международен балетен екип. Неслучайно тази година в рамките на Новогодишния музикален фестивал в НДК на 17 декември в зала 1 ще гостува балетният спектакъл „Дон Кихот“ на Лудвиг Минкус на Държавната опера в Стара Загора с художествен ръководител прима балерината Силвия Томова. За трите години, от които е на тази позиция тя възроди по блестящ начин балета на най-стария ни оперен театър в България. Звезди от световна величина участват в този спектакъл. Сред тях блестят солистите на Щатсбалет Берлин примабалерината Яна Саленко и нейният партньор Мариан Валтер. Хореографията и режисурата са на Аршак Гарумян, също гост от Щатсбалет Берлин, сценографията и костюмите на италианеца Салваторе Русо. Яна Саленко е сред най-високо ценените прими на международната балетна сцена и е постоянен гост-солист в Кралската опера „Ковънт Гардън“ - Лондон и Мариинския театър - Санкт Петербург. В спектакъла участва международната балетна трупа на Държавна опера Стара Загора. При представянето на представлението Силвия Томова разказа звездната биография на двамата солисти. Самата тя също е възпитаничка на знаменитата Петербургска балетна школа. Извън знаменитите солисти Силвия Томова специално подчерта, че силата на спектакъла е и самата трупа на корди балета, от който тя не скри гордостта си и с право.

Всичко това ми припомня как преди повече от 20 години на един семинар на EBU /European Broadcasting Union/ в Пиран /Словения/ музикални експерти от различни европейски страни ме питаха като представител на България дали ще се възстанови сградата на операта в Стара Загора, града на толкова световни артисти от музикалната сцена. Е, това е вече минало. Тук е мястото да спомена и подкрепата на общината за културата и изкуството в града на липите в лицето на кмета Живко Тодоров и зам. кмета по хуманитарни дейности Иванка Сотирова и не само за операта, но и за другите културни институции в града като кукления театър и неговия Международен фестивал за куклено изкуство за възрастни „Пиеро“, Джаз фестивала с директор тромпетиста Венцислав Благоев и много други. Така се прави! ≈

Снимки: архив на Старозагорската опера и "въпреки.com"

#Критичен поглед #Невена Коралова #Старозагорска опера #опера #Фестивал за опера и балет в Стара Загора #балет #Димитър Димитров #Стара Загора

0 notes