#драматично-куклен театър

[ivanvarbanovtv]

ПРЕДСТАВИХА СТЕФАНИ ЛЕЧЕВА ПРЕД ЕКИПА НА ТЕАТЪРА И ФИЛХАРМОНИЯТА В РАЗГРАД

ИВАН ВЪРБАНОВ Стефани Лечева е назначена за временно изпълняваща длъжността на държавния културен институт. 

Г-жа Лечева бе представена пред артистите от Илко Ганев - заместник - министър на културата и Елиянка Михайлова - директор на дирекция "Сценични изкуства и художествено образование" по време на специална среща.

Бързаме да й пожелаем успех, Стефани Лечева в тази трудна и отговорна задача, и мисия!

Разградският театър и филхармония имат знаещ и можещ професионалист за ръководител! На добър час! ❤️

В интервю за БНР - Шумен тя потвърди, че е предприела оперативни действия, заедно с колегите си от Министерството на културата за решаване на проблемите, които станаха публично известни. 

Лечева заяви пред БНР, че са изплатени заплатите за септември на артистите и служителите отТеатрално-музикалния и филхармоничен център в Разград. Увери, че всички ще получават възнагражденията си в срок.

Призова за търпение и разум в разрешаването на необичайната и трудна ситуация в театрално - музикалния и филхармоничен център в Разград. 

Стефани Лечева е завършила през 1991 г. НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, специалност „Актьорско майсторство“ в класа на проф. Елена Баева, се чете в биографичната справка на сайта на шуменския театър. Родом е от Алфатар, Силистренско. В творческата си биография има над 100 роли. Започва кариерата си в Драматичен театър „Сава Доброплодни“ в Силистра. Там влиза в редица роли, сред които Лариса в „Ешелонът“ от Михаил Рощин с режисьор Рюдигер Фолкмер, Жил Търнър в „Пеперудите са свободни“ от Леонард Герш с режисьор Вл. Бурилков, Меги в „След грехопадението“ от Артър Милър с режисьор Асен Гаджалов, Християния и Катерина в „Греховната любов на Зографа Захария“ по Павел Спасов с режисьор Едмонд Грозданов, Амалия в „Двубой“ от Иван Вазов с режисьор Никола Николов, Вела в „Вампир“ от Антон Страшимиров с режисьор Душко Добрев и много други.

Професионалните ангажименти на актрисата Стефани Лечева през годините вървят успоредно с редица участия в концертни изяви, представяне на книги от различни автори и други културни събития в градовете – Силистра, Варна, Плевен, София, Шумен и други, включително Разград.

Когато става част от трупата на Драматично-куклен театър „Васил Друмев“ в Шумен, Лечева се превъплъщава в десетки образи – Елица от „Боряна“ от Й. Йовков с режисьор Николай Колов, Кина в „Татул“ от Г. Караславов с режисьор Димо Дешев, Жената в „Януари“ от Й. Радичков с режисьор Александър Илинденов, Сарка в „Опечалена фамилия“ от Бр. Нушич с режисьор Юрий Дачев, Бабата в „Сестри“ от Людмила Разумовска с режисьор Василена Радева… Печели редица награди, сред които I награда „За актьорско изкуство на актьорите, участващи в спектакъла „Оттука започва България“, „За истинно-документална и силно въздействаща ансамблова игра“ на Национален фестивал на малките театрални форми, Враца – 2016. Спектакълът „Оттука започва България“ получава и номинация на „Академия Аскер“ за „Най – добро представление” – 2016, получава награда за цялостен спектакъл на МФ „Друмеви театрални празници – нова българска драма“ – Шумен 2016 г., също и награда за женска роля от ТФ „Нова българска драма“ – Шумен 2021. Има редица награди от нееднократни участия в Националния конкурс за изпълнение на унгарска и българска литература „Лайош Кошут“ – Шумен.

На 15 октомври 2018 г. Шуменският театър отбелязв�� 60-годишния юбилей на Стефани Лечева.

Желаем й воля, характер, мъдрост и успех! /ИВАН ВЪРБАНОВ, журналист/

[offcialportalbulgaria]

Драматично-куклен театър Враца

Драматично - куклен театър Враца разполага със собствена театрална сграда, с голям салон с 748 места, камерна зала с 100 места, куклена зала с 80 места и балетна зала с 70 места. Трупата е съставена от 68 човека от които 25 художествено творчески състав и 43 административно - технически.

[mhealthyliving]

Продуцентите на "Слава" и "Формулата на Тео" набират статисти от Пазарджик и Белово

Продуцентите на "Слава" и "Формулата на Тео" набират статисти от Пазарджик и Белово

На 8 октомври от 11:00 до 17:00 ч. в зала „Катя Паскалева“ на Драматично-куклен театър „Константин Величков“ ще се проведе кастинг за статисти за нов български игрален филм. Кастинг ще има и в град Белово на 9 октомври в същото часово време в бившият магазин КООП. Може да се яви всеки, който има желание да участва и е на възраст между 13 и 70 години. Опит пред камера не се изисква. Продуцент на…

[vprki]

Танцуващият Пиеро отново ни посреща на Кукления фестивал в Стара Загора

„ Кукленият театър за възрастни започва да размива границите, да слива границите на всички видове сценични изкуства. Кукленото изкуство е най-синтетичното, то съдържа в себе си всички други сценични изкуства. И вече не можеш да кажеш – този спектакъл сега не е куклен или какви са тези изразни средства, не са типични за куклата”. Каза преди години Дарин Петков, директор на Държавен куклен театър Стара Загора и на Международния куклено-театрален фестивал за възрастни „Пиеро”.

Тези негови думи за „въпреки.com” са по време на 9-то издание на фестивала, а ето сега ще се радваме на 12-то, въпреки сложната ситуация поради мерките за предпазване от заразата с Covid-19. А Дарин Петков споделя пред медиите: „Въпреки Ковида имаме 11 спектакъла, 6 извън конкурса, между които е нашето представление на Веселка Кунчева и екипа ѝ „Прегряване“, но ние не се състезаваме, защото сме селекционери на фестивала. Традиционно извън конкурсната програма има над 30 събития. Изложбата плакати от колекция от фонда на Международното трианале на сценичния плакат, София вече е изложена в Арт зоната ул. „Сава Силов“ от театъра до църквата. "Театърът, това съм аз" и "Плакати за фестивали" гостуват на "Пиеро" 2021. Целта на акцията е да върне плаката в неговата най-престижна галерия – улицата. Плакатите са дело на български и световни автори. Разположени от двете страни на улицата, те я превръщат във внушителна галерия на открито и доразвиват идеята на домакините за формиране на специфично арт пространство - зона, където артисти, публика и минувачи общуват с различни сценични и визуални изкуства. Ще се открие сценографска изложба в къщата на арх. Димов на Клаудия Орос от Унгария, там ще бъде представена и книга на проф. Катя Илкова за обучението на куклен театър. Уъркшоп по графичен дизайн ще се проведе в Старозагорската библиотека „Захари Княжевски“, в нейната зала е и традиционната анимационна кинопанорама, основно българска анимация.

Дарин Петков, снимка: Стефан Джамбазов

Има много събития около състезателната програма. За жалост навън няма да има събития, както организирахме и градът заживяваше с фестивалната атмосфера, но такива са условията сега. Всички културни институти на Стара Загора работят за фестивала „Пиеро“ и са наши партньори – освен нашата сцена, сцената Държавната опера, сцената на драматичен театър „Гео Милев“, за първи път чудесната зала на Културния център в града ще има спектакли и събития. В нашата лятна градина предстои детско представление за неделната сутрин за детската публика. Не искаме децата да спират да идват при нас, а събитията в регионалната библиотека и всички други правят фестивала да бъде полезен за общността, както за града и неговите граждани“. Отбелязва директорът на Кукления театър, главен организатор на Международния куклен фестивал „Пиеро“.

Гордее се, че въпреки рестрикциите заради Ковида, са успели да създадат тази програма, която е много интересна. Уточнява, че чуждестранните участници са по-малко, но това са обстоятелствата в цял свят. Залите ще бъдат на 50% заети, отдавна е така, а те продължават с грижа към публиката, в залите има ултравиолетови лампи, които прочистват въздуха, когато няма представление. „Взимаме всички мерки, за да може да проведем нашето уникално събитие, което се случва единствено и само в Стара Загора – на никое друго място в България и в Европа. Хората да могат се докоснат до живо изкуство“. Подчертава Дарин Петков в очакване на прекрасното събитие.

Плакатът "Театърът това съм аз", снимка: архив на фестивала

Връщаме се към разговора с него преди години, когато той аргументира създаването на този уникален по рода си фестивал. „Да, куклата е важна, предметът, ние основно работим с мъртвата материя, там е нашата сила. Но кукленото изкуство за възрастни постепенно ще се превърне в един, според мен, универсален театрален език. Просто границите ще започнат да се размиват. Това е естествено развитие. Не можеш да го спреш – не, не, това ще бъде само куклен театър. Младите творчески екипи имат друг начин на мислене. Те са по-сетивни за това, което става в държавата, в света, в който живеем”. Според него на доста хора в България като им кажеш куклен театър си представят Педя човек – Лакът брада, с когото са израсли от телевизионния екран. И че това изкуство е основно за деца. „Слава Богу, че имаме и много богат детски репертоар, разбира се. Това е нашата социална същност, държавата затова е създала театъра, за да може да създава детски продукти. Но виждате, че продуктите, които са за възрастни са много провокативни. При тях много често в търсенето на нова изразност, на нови изразни средства, на решения на отделните сценични проблеми, се получават открития на нови изразни средства, които да се използват и в детския театър, и в други пиеси, във всички видове сценични изкуства. И затова е много полезно да продължаваме да правим това, защото то помага за развитието на самото ни изкуство”, казва Дарин Петков. Фестивалът е започнал през 2000 - та година без да знаят как се прави фестивал. Първоначално направили следващата година отново второто издание, но решили след него да бъде на две години. Причината е, че в България няма достатъчно такива спектакли. За разлика от Европа, където има много малки трупи, които правят такова изкуство и с това се хранят. В България през 2000-та година Старозагорският куклен театър дори почти е нямал продукция за възрастни. За разлика от сега. Звучи актуално и днес и, наистина, у нас има великолепни спектакли в куклените театри за възрастни, не рядко и по- интересни от някои представления в драматичните ни театри.

Той самият е завършил куклено актьорско майсторство при покойния проф. Атанас Илков, но вече повече от 20 години се занимава с мениджърска дейност. „��ългарското куклено изкуство винаги е създавало спектакли за възрастни. Но имаше един период на прекъсване в началото на 90-те години на миналия век, когато всяка година се съкращаваха бройки. А такива спектакли са организационно и финансови по-тежки от спектаклите за деца. Ние обаче разбрахме, че това е празна ниша и започнахме да развиваме този жанр в нашето куклено изкуство.

"Прегряване", режисьор Веселка Кунчева, снимка: архив на фестивала

Започнахме реално от 2000 – та година. Не че преди това в Старозагорския куклен театър е нямало спектакли – имало е, но ние започнахме активно от тогава. И всяка година създаваме най-малко по един нов такъв спектакъл. И вече си имаме и отгледана публика. Естествено, не всички спектакли са били успешни, но се изисква постоянство, да продължаваш да го правиш, да не се отказваш. Кукленото изкуство дава по-голямо разнообразие в актьорското обучение. Освен че умееш да работиш с неживата материя, успяваш да работиш и с психофизиката. И този, който умее има добро развитие”, казва Дарин Петков. И заговаряме отново за фестивала и трупите, които идват. „Има много голямо разнообразие на т. нар. мобилни трупи в Европа, трупи, които спечелват някакви грантове за финансиране на отделен проект и след това започват да го поддържат като ходят по фестивали, по турнета. Ако е добър спектакълът той може да ги храни дълго време. Такива трупи имат голям пазар – играят на фестивали, на празници в различни градове. Тук при нас пазарът е все още труден. В нашите куклени среди има много частни трупи вече. Но за мен това е истината – културен институт наречен куклен театър. Защото частната трупа може да направи един чудесен спектакъл, но нейната визия е какво да прави после с този спектакъл, колко години той ще може да я издържа. Докато визията на един културен институт е как да развива самото изкуство. Да се грижи за това е по-ценно. Ако ни няма нас, представете си всички да станем улични артисти”, каза тогава директорът на Старозагорския куклен театър.

Програмата, снимка: архив на фестивала

За четвърти път „Пиеро“ бе отличен от Европейската фестивална асоциация с EFFE label 2020-2021 за своята значимост в семейството на европейските фестивали, но и защото за пореден път се прояви като форум на професионални предизвикателства, като място за срещи и споделяне на идеи и намерения, като възможност и пространство за изява на различни творчески енергии към зрителите. Фестивалът се открива на 24 септември с „Ученикът на смъртта“, текст по полска народна приказка на Драматично-куклен театър „Иван Радоев“, Плевен. Зрителите ще видят, както спектакли на театри, които са утвърдени и развиват репертоар за възрастни (ДКТ Пловдив с „Бомбето“, постановка Катя Петрова по текстове на Йордан Радичков, ДКТ Варна с „Косачи“, реж. Боян Иванов по разкази на Елин Пелин, ДКТ Видин с „Въздух“, реализация Магдалена Митева), така и представления на частни арт формации. Театър Одиво от Банска Бистрица, Словакия, ще покаже спектакъла Ignis Fatuus. "Оперета Алцхаймер" ще се играе от театър MalaStrana Compagnie, Франция. По традиция, абсолвенти от специалност АКТ ще вземат участие във фестивала с дипломното си представление "Снежната Кралица". Ще може да се види и музикалният спектакъл "Непознатата звезда Курт Вайл" на Малко театро - Будапеща, Унгария, Фрьоч трио ще забавлява гостите в къщата на арх. Димов. А непосредствено преди награждаването ще се състои концерт на Милица Гладнишка под музикалния съпровод на Васил Спасов.

МКТФ "Пиеро" е с конкурсен характер. Тази година председател на журито е режисьорката Веселка Кунчева. В експертната комисия са още сценографката Мариета Голомехова, руската режисьорка Анна Иванова, композиторът Петър Цанков и театрове��ът, литератор и журналист Митко Новков, директор на Програма „Христо Ботев“ на БНР.

Веселка Кунчева, снимка: Стефан Джамбазов

Те ще имат нелеката задача да присъдят отличия в осем категории - за музика, сценография, мъжка и женска роля, режисура, експериментални форми, на младата критика и Гран при за най-добър спектакъл на 29 септември. Освен това ще се връчи и Награда за цялостен принос и популяризиране на кукленото изкуство за възрастни.

„Танцуващият Пиеро, вечно влюбеният мечтател, поетичният образ с нежна душа, е един от обобщаващите символи на световното театрално изкуство. Дълго време нашият Пиеро е посрещал зрителите в пространството пред входа на театъра, заедно с мраморната чешма под него. През 2000 г., когато се роди идеята за нашия фестивал, Пиеро сам дойде при нас. открихме го с помощта на неговия автор, незабравимия колега и приятел, добрият дух на театъра, прекрасния скулптор Емил Иванов. От тогава, голямата статуя на Пиеро, посреща зрителите във фоайето, а малката пластика, която Емил създаде и ни подари, се превърна в символ на фестивала.“ Емоционално споделят от екипа на театъра мотивите си да го има фестивалът.

Голямата награда, снимка: Стефан Джамбазов

А ние цитираме театроведката Светла Бенева, която по повод на предишни издания на фестивала за „въпреки.com“ написа: „Международният куклено-театрален фестивал за възрастни „Пиеро” като форум, който расте като замисъл и мащаб и се превръща в привлекателно пространство за среща на амбициозни творци, с умения и смелост да провокират познатото, с надежда, че изкуството сближава човеците, още повече – с подадена доброжелателно ръка.“

Повече информация за фестивала може да намерите на неговия сайт https://pierrot-bg.com/

Текст: „въпреки.com”

Снимки: Архив на фестивала и Стефан Джамбазов

[silistraevents]

🎶ХХ Национален #фестивал на старата градска #песен "Дунаваки спомени" - Силистра 2019 📻 01.10.2019г. Салона на куклен театър - #Силистра ЗАПОВЯДАЙТЕ! :) (at Драматично-куклен театър Силистра) https://www.instagram.com/p/B2zcbGBnn_f/?igshid=bn4snc1irv08

[marintodorovmt]

Драматично-куклен театър „Васил Друмев“ Шумен. #meetbulgaria #mybulgaria #explorebulgaria #beautifulbulgaria #bbulgaria #opoznaibg #bulgarianature #discoverbulgaria #visitbulgaria #marintodorovMT #bulgariatourism #bulgariatravel #travelbulgaria #seebulgaria #allbulgaria #imagesofbulgaria #bulgariaofficial #vscobulgaria #droneworld #droner https://ift.tt/2Hbxjg3

[mhealthyliving]

Васил Петров и „SymphoNY way“ - на 17 август на пазарджишка сцена

Васил Петров и „SymphoNY way“ – на 17 август на пазарджишка сцена

Джаз и поп певецът Васил Петров ще представи в Пазарджик новата си симфонична програма „SymphoNY way” – на сцената на Драматично-куклен театър „К.Величков“, на 17 август, от 20:00ч. Заедно с Врачанска филхармония с диригент Христо Павлов той представя интерпретации на световни хитове от различни жанрове – от рок, през поп, джаз до филмови теми и класика. Тази година Васил Петров отново поднася…

[vprki]

РЕФЛЕКСИИ: Публиката ще определи най-добрия спектакъл за наградата Икар 2020

За първи път публиката ще се включи в определянето на най-добър спектакъл на 46-то издание на наградите „Икар“ на Съюза на артистите, които традиционно ще се връчат на официална церемония на 27 март – Международния ��ен на театъра.

На страницата https://uba.bg/ikar-poll-2020/ може да се гласува само по веднъж от един IP адрес до 23.59 часа на 26 март 2020 година за категориите „Драматичен спектакъл“ и „Куклен спектакъл“. Тази категория не е включена в номинациите на журитата. Това е една от приятните изненади на организаторите, които представиха номинациите в различни категории. По традиция членовете на журито в няколко изречения споделиха впечатленията си от стотиците изгледани представления в цялата страна, доста тежка и отговорна задача.

Снежина Танковска и Пламен Манасиев - снимка Стефан Джамбазов

Председателката на журито проф. Снежина Танковска, режисьорка и преподавателка в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ каза за работата с колегите си по номинациите за наградите, които включват спектакли, появили се на българска сцена в периода 1 януари – 31 декември 2019 година: „За мен беше много интересен този процес, защото ми дава възможност да изляза извън пределите на Академията. Ние сме там по цял ден и по цяла вечер, до късно. Успях да гледам много представления, някои от тях, разбира се, на запис, но това не променя отговорността. Ние единодушно, което е приятно, единодушно сме се ориентирали и към колеги, и към постижения в областта на театралното изкуство като цяло, които, все пак бележат, макар и някои от тях не толкова осезаемо, но съдържат в себе си възможностите за развитие напред и принадлежността към едно по-цялостно естетическо направление, което се ориентира към грижата, безпокойството и необходимостта от това човешкото същество да бъде поощрено в трудните му усилия да запази достойнството си и да продължава напред. И от тази гледна точка, особено ценни за мен са номинациите, които бележат и индивидуалния принос не само на актьорите, но на всички останали различни професии като част от цялостния облик на спектакъла, които дават своя уникален, макар и да е силна думата, но е така – уникален принос към тази цялостност на спектакъла и в същото време съумяват да го движат напред и да му дадат по-особено измерение. Затова си заслужава внимателно да се чуят номинациите и след това отново да се гледат представленията с колегите ни, които са номинирани. Желая успех!“.

Пресконференцията за представянето на номинациите за наградите Икар 2020 - снимка Стефан Джамбазов

Само припомняме част от разговора ни преди време с проф. Танковска за „въпреки.com”, макар и в друг, по-академичен контекст, но свързан с времето и живота ни тук и сега. „Прекалено сме изолирани един от друг, ние сме много малка общност и малка по численост нация и знам, че театърът е такъв и културата е такава и особено сега с тази агресия, безперспективност и изолираност – ние колкото сме подвластни на това и консумираме този ефект, толкова го и създаваме. Това е така, защото много често си казваме „Е, какво зависи от мен!”. Сигурно не зависи всичко от нас, но обаче човек трябва да знае, че трябва да следва линията си. Да работи в това, в което вярва и да отстоява едни принципи. Ако това може да отстоява, аз съм убедена, че ще намери съмишленици. Може да не са много, но да започне да създава една по-благоприятна среда, защото ние никога не можем да създадем тази среда, от която само ние да се ползваме. По-скоро можем да тръгнем в този процес и нататък да поемат следващите и да работим за това. А не просто за това, че ние тук си вършим работата, всичко е прекрасно или може да бъде и по-добре, но навън ситуацията е неблагоприятна, какво да направим. До тук. Не мога да се примиря с това, не казвам, че то ме дразни. По-скоро не го приемам и доколкото нещата зависят от мен и със собственото си ��оведение се опитвам, без да го постигам абсолютно, следвам този път”.

“Слава” - снимка Георги Вачев, архив на Пловдивския драматичен театър

Останалите членове на комисията за определяне на номинациите в категориите за драматичен театър са доц. Мария Диманова (сценограф и педагог), д-р Ина Божидарова (театровед), д-р Албена Тагарева (театровед), Пламен Манасиев (актьор), Мария Касимова - Моасе (журналист), Славчо Николов (композитор), Спас Спасов (консултант). С най-много номинации е постановката „Слава“ – автор Питър Куилтър, реж. Стайко Мурджев на Пловдивския драматичен театър „Н. О. Масалитинов“. Всички номинации можете да видите тук. Иначе за режисура номинациите са за Маргарита Младенова за „За светлото, което бе“ поетичен спектакъл по български автори, Драматично-куклен театър – Враца, Стайко Мурджев за „Слава“ от Питър Куилтър, Драматичен театър „Николай Масалитинов“ – Пловдив и Стилиян Петров за „За едно явление от електричеството“ по Антон Чехов, Театър „Възраждане“.

Маргарита Младенова - снимка Стефан Джамбазов

Тук ни се иска да направим едно малко отклонение с при��омняне за срещите ни с тримата режисьори по различни поводи, свързани с техни постановки във „въпреки.com”. Маргарита Младенова, режисьор и преподавател в НАТФИЗ: „Много силно ме тревожи, че умът работи напразно.Умът, трескавият ум, тревожният ум, който много често на много западни езици ум и дух са думи сродни, от един и същи корен, който е и тревожен дух, работи, анализира, вижда, но някак си, освен да констатира истините, той като че ли се блъска в стена. Не може да предложи изход, да сведе целия хаос, цялата деструкция, всички аномалии, превърнати в правило до някаква квинтесенция, до идея за друг живот. Това страшно ме занимава и тревожи. Ние сме безсилни, не защото не мислим и не виждаме, а какво като мисл��м и виждаме. Първо няма кой да ни чуе, второ, ние самите в това говорене по-скоро отпускаме ръце и свикваме в един момент и циклим в едни констатации, отколкото въпреки констатациите да допуснем какво трябва да правим или поне да опитаме. Големият въпрос „какво да се прави” стои някак си чисто теоретично, практически той не стои, защото не опитваме, каквото и да бъде правено. И оттам се пораждат импулсите за тези наши програми в последните години. Ние се опитваме през това, което можем през сцената, през срещите с човека в залата да търсим изходи поне през изкуството какво би могло да се прави. Това е едното нещо, което силно ме тревожи и другото е какво се случва с човека. Нещо се случва с човека, нещо недобро се случва и с честните хора, и с хората с потенциал. Те или свикват, или почват да резигнират, или се повреждат и започват с някаква сажда в окото да гледат на другото, на другия. И това вече не е скепсис, а някакво мрачно отчуждение от опита да опитваш да се присъединиш към някакъв смисъл. И тогава, пък, като че ли всяка акция, всяко изявление става поле и пространство по-скоро да освободиш бесовете в себе си, да освободиш личните си неприязни, комплексите си, което също е голяма аномалия. Ние започваме да се повреждаме – това е другата голяма тревога“.

Стайко Мурджев - снимка Стефан Джамбазов

Стайко Мурджев: „Защо аз правя театър? Предполагам и мисля, че правя театър, защото е здравословно за мен, защото през театъра по-добре преработвам фактите на реалността, които в обикновения живот не бих могъл да преработвам и биха ме вкарали в някаква лудост._ _Моето правене на театър е бягство от лудостта и защото театърът е реалност, която малко или много можеш да управляваш, която зависи от твоята воля, от твоя контрол. Защото театърът е изкуство, което все още се осланя на моралните ценности, за разлика от живота и реалността, в които живеем. Да произвеждаш изкуство, да генерираш изкуство е голяма отговорност, за която не бива да забравяш никога. За мен живеенето в България е карма и то много сериозна карма, сякаш изплащаш някакъв дълг за нещо, което си сторил неясно къде някъде назад. Защото ти трябва да оцелееш и да се справиш абсолютно сам. Никой не може да ти помогне в България за нищо, каквото и да е било. Абсолютна липса на емпатия, абсолютно липса на свързаност, абсолютно липса на толерантност, абсолютно липса на разбиране. Това не е патетично словоблудстване, това не е евтин плач, а нещо, което усещам винаги. Тук трябва да си готов всекидневно, всеки час, всяка секунда да се бориш и да знаеш, че тази борба е обречена на неуспех“.

Стилиян Петров - снимка Стефан Джамбазов

Стилиян Петров: „Мисля, че съм един изключително щастлив театрален режисьор. Работил съм върху проекти, които съм избирал, предлагал съм екипи и съм работил с тях. Нямам недоволство”. Отново подчертаваме, че разговорите ни с тях са били преди време и може би сега мислят по-различно. Номинациите за майсторско техническо осъществяване са за „Братя Карамазови“ по Фьодор ��остоевски, реж. Деян Пройковски, Народен театър „Иван Вазов“; „Одисей“ по Омир от Александър Секулов, реж. Диана Добрева, Драматичен театър „Николай Масалитинов“ – Пловдив и „Последният човек“ по романа на Джордж Оруел „1984“, реж. Веселка Кунчева, Държавен куклен театър – Стара Загора.

Извън номинациите, ще чакаме кои ще са победителите, има награди, които са известни предварително и те, както повелява традицията, винаги са за заслужили хора не само към театъра, но и към цялото ни общество. Това е философията и на Съюза на българските артисти, когато ги присъжда в този важен ден – Международния ден на театъра, подчерта председателят на Съюза на артистите актьорът Христо Мутафчиев. Присъжда се специална награда на актрисата Снежина Петрова за значимостта и постиженията на проекта „Медея“. Той тръгна като проект в Пловдив като Европейска столица на културата 2019. Снежина, освен свои колеги артисти привлече децата от различни етнически общности за този спектакъл, явление в културния живот на страната ни. 

Снежина Петрова, тя и като Медея - снимка Стефан Джамбазов

В подготовката на проекта си тя каза за „въпреки.com”: „Иска ми се театърът да не се страхува да прави радикални опити и в тях да има публика, която да го следва, за да го подкрепя. Това е една идеалистична представа, радикалните опити в началото винаги са били без публика. Но за театъра е нужно. В музиката, в литературата, дори и да останеш неразбран във времето си, не е толкова фатално. Може би по-късно ще те разберат. Докато в театъра,  ако не се случи тук и сега… Какво е успехът? Успехът е да достигнеш до публиката си. Да откриеш тази публика и тя да те открие. Трудно е на театъра сега, заради тези медии, които задоволяват апетита за зрелища и формират един вкус, който ако театърът следва е загубен. Театърът в момента много се колебае дали да го прави или не. Или ако продължи да го прави, според мен, няма да оцелее. Хората ще си останат да си гледат зрелищата в телевизорите и телефоните. Театърът трябва да предложи нещо друго, но заради това нещо друго е хубаво още от училище някой да подскаже на децата – има и нещо друго“. И тя го направи по блестящ начин заедно с режисьорката Десислава Шпатова, свои колеги и приятели и най-вече с прекрасни деца от различните етнически общности последователно в Пловдив и София.

Наградата Икар 2020 за чест и достойнство се присъжда на режисьора Никола Петков. Наградата за изключителен принос към музиката, излъчена на Гилдията на Музикалните артисти се присъжда на Кирил Маричков. Междувременно любимият „Щурец“ бе удостоен с Орден "Стара планина", първа степен. Предложението бе направено от НДК и Фондация Аполония като част от инициативите, с които големият музикант отбеляза своята 75-годишнина, включително концерта в зала 1 на НДК на 30 октомври миналата година. А Икар за изключителен принос към Българския театър се присъжда на актьора Марин Янев.

Кирил Дончев и Марин Янев - снимка Стефан Джамбазов

От 1 март до 26 март в Софийския театрален сезон  могат да се гледат всички спектакли, в които има номинации, независимо в коя категория. Този форум на българския театър заедно с церемонията по връчване на наградите Икар на 27 март е част от културния календар на София. Датата 27 март е избрана през 1961 г. на IХ конгрес на Международния театрален институт към ЮНЕСКО и е свързана с откриването на сезона на Театъра на нациите в Париж през 1962 година. Автор на първото послание за Деня на театъра през 1962  е големият френски творец Жан Кокто - поет, писател, дизайнер, художник, скулптор, сценарист, актьор и режисьор. Оттогава всяка година на Международния ден на театъра световноизвестна личност поднася на всички почитатели на изкуството размислите си за театъра и живота на сцената и извън нея. Разпространено е във всички култури на света и има свой универсален език – езика на едно от най-древните изкуства Театъра с неговата муза Мелпомена. ≈

Текст: „въпреки.com”

Снимки: Стефан Джамбазов и архив на Пловдивския театър

[vprki]

Най-младите в театъра накъде – форум „Следата” в НБУ

„Няма защо да се заблуждаваме, в българския театър има проблеми, но и хора, които продължават да се борят за своето призвание и съществуването му в разнородни и качествени проявления. Пише за „въпреки. сom“ младата театроведка Гергана Трайкова по повод отворения форум към най-младите в театъра - „Следата”, организиран от департамент Театър в НБУ.

Всички ние имаме обща цел, но често забравяме за бъдещето, за знанията, които трябва да предадем, за да продължи театралната „машина” да работи, да е актуална с проблемите на днешното общество, да продължава да отговаря на въпросите, които си задава човечеството. Нужно е опитът и младостта да се срещнат, за да обменят най-ценното от това, което знаят и не знаят. Да оставиш следа – това е мечтата, която, ние хората по подразбиране носим в себе си. И всеки от нас успява, променя атомна частица от вселената с избора, който взима и в изграждането на професионализма си. Към това се стремят и младите театрали – и завършващите и завърш��лите, тези, към които тепърва се открива хоризонтът на професионалния театър. С мотивацията за стремеж към нови хоризонти Университетският театър и департамент Те��тър НБУ създават отворения форум към най-младите в театъра - „Следата” за поредна шеста година. През последните две години форумът промени линията си – от фестивал за всички завършващи студенти в областта на актьорското майсторство се модифицира във форум, фокусиран върху зрелостниците на НБУ и срещата им с директорите на театралните центрове от цялата страна. Бихме могли да наречем промяната: подготовка за реалността, която неимоверно се различава от уютната учебната среда.  

Учебната среда в Нов български университет е перфектна, учебните пространства са снабдени не само със всичко необходимо за обучението на студентите, но и с последните съвременни технологии, свързани с различните специалности. Университетският театър на Нов български университет е на много високо професионално ниво, оборудван с всичко, което е необходимо на актьорите и режисьорите, за да разгърнат визуалните решения на спектаклите си. Новото крило на университета е създадено с цел да подобри и професионализира обучението по кино, телевизия и радио. То е оборудвано така, че да бъдат създавани висококачествени продукции. Заедно с това се планира създаването на студентско радио и телевизия.

Атмосферата, която носи НБУ е свързана с промяната, с модернизацията и свободолюбието, в което всеки сам открива най-силните си качества в процеса на обучение. Една от най-важните инициативи, които има Университетският театър и департамент Театър НБУ и продължава да развива всяка година е Националният отворен форум за най-младите в театъра – „Следата”. Тази година форумът, който се състоя на 9 и 10 май отново даде предпоставка за ценна среща, отвори належащи дискусии върху важни теми, които сякаш все по-рядко коментираме пред широка аудитория. Обмяната на опит се случи в два етапа: първо младите актьори от всички актьорски класове в НБУ изиграха четири от спектаклите от редовната си програма. Със сигурност Университетския театър на НБУ предлага доста по-различна програма от това, което се предлага в останалите учебни или редови театри. Експериментаторският дух преобладава и спектаклите показват висок естетически вкус, издържаност и категоричност. Впечатление прави подбора на заглавия, в които са включени младите актьори дипломанти. Видяхме ги в образите на чеховите персонажи от „Чайка” (реж. Въскресия Вихърова) и трагизма на съществуването в търсене на одобрението. В друг спектакъл младите актьори се представиха в Йо Йо Йонеско по Йожен Йонеско (реж. Десислава Шпатова), където случващото се на сцената пружинира между реалност и иреалност. „Следата”  ни провокира не само от гледна точка на спектакли, но и като актьорско присъствие, даде ни разнообразие, в което да видим качествата на младите актьори дипломанти.

“Йо Йо Йонеско”

Вторият етап на форума се съсредоточи върху  опознаването между студенти, професионалисти и театрални директори. Диалогът по време на дискусионния панел „Директорите говорят”, отговори на въпросите, които всеки млад творец малко или много изпитва притеснение да зададе и, на които често пропускаме да отговорим.  Дискусията обективно представи театралната реалност извън столицата и представи изкисванията не само към младите актьори, но и етическите принципи на работа. Реализацията е пътят, към който всички млади артисти се стремят, а театърът е колективно изкуство, което предполага набор от качества, които актьорът да усъвършенства, за да запази вътрешната си мотивация. „Мястото на младия актьор в театъра?” – това е въпросът, който вълнува завършващите, а той беше разгърнат в ползотворен диалог с директорите. Неизменно работата на актьора е свързана с пътуване, но извън столицата пътуването се превръща във всекидневие, с което рязко младия актьор се сблъсква.

Директорът на драматичен театър „Сава Огнянов” – Русе, Орлин Дяков, засегна проблема за напускащия актьор, този който повлича трупата, поради собствената си несигурност в това с какво наистина иска да занимава. Заниманието с театър е сериозно решение, а младият актьор е „чистата глътка въздух”, която бързо се интегрира в нови спектакли, но оттук започват и проблемите, когато младият актьор реши, че това не е неговото място или театърът въобще не е неговото поприще. Картината, която обрисува директорът Орлин Дяков, е свързана с естетическата стойност на спектаклите и връзката им с приходите в театъра. Той изказа мнението си, че провинци��лните театри са далеч от лабораторната среда, която предоставя университетския театър. На абсолвентите зададе въпроса: „Ще ви хареса ли театър, различен от този, който правите тук?”. Той подчерта, че първата стъпка към отговора на този въпрос е запознанството на актьора с реалността, той трябва да гледа театър извън мястото, където учи, за да има представа какво му предстои, ако попадне в извънстоличен театър. Добре е да се знае, че в никакъв случай провинциален театър  не означава лош репертоар. Всички директори се обединиха около тезата, че съвременният зрител търси качество, а то се постига с екипна работа. Но проблем пред директорите се оказва създаването на трупа и трудното привличане на младите хора в провинцията.

Актьорът е парче глина, което започва, да се моделира в учебната среда и се извайва във всеки нов работен процес. Театърът дава основа и качества, който помага в много други свери на живота и работата. Но ако човек знае, че театърът е сто процента неговото място, той трябва да си даде време, за да усети мястото, трупата и работата, да пренесе онзи младежки ентусиазъм в театъра, в който работи. Основният съвет, който получиха зрелостниците, бе свързан именно с постоянството, отговорността и стремежа за развитие.

Важен извод изведе Стелиян Петров, (директор на Драматично-куклен театър „Иван Димов“ – Хасково) който заяви, че театърът не се определя по географски принцип, важно е стремежът за развитие – добри спектакли, с добри режисьори, които са ценени както в столицата, така и в провинцията. В извънстоличните театри,  актьорите съграждат заедно трупа, създават общност, което тук в столицата рядко се случва. Но когато става въпрос за създаването на трупа и активен работен процес, важна роля играе заплатата, в търсене на алтернатива за поддържане на нормален стандарт, актьорите предприемат много странични дейности, които разконцентрират репетиционния процес. Този въпрос породи дискусия между директори и студенти, като стана ясно, че средната заплата в провинциалните театри варира от 800 до 1300 лева. Въпросът сега, тук в България, който стои пред младите хора е – искам ли, макар и с по-малко средства да бъда актьор, да създавам изкуство. Този въпрос обаче е персонален и няма колективен отговор, той е пряко свързан именно с вътрешната мотивация на младия артист. В подкрепа на това, се изказа Маргарита Мачева (директор на драматичен театър "Никола Вапцаров" – Благоевград) – „Вътрешната мотивация е най-важното, никой не кандидатства актьорско майсторство с идеята, че ще е много богат, не казвам, че трябва да се работи без пари, но има други стимули. Не може да очаквате, че някой ще ви засипе с огромни суми само, защото сте много ��алантливи, това, което работите и ви вълнува ще ви се отблагодари финансово някой ден. Трябва да се доказвате и работите, повярвайте ми, всеки един творец в България, който работи качествено, изкарва достатъчно средства.”

Петко Койчев, (директор на драматичен театър “Рачо Стоянов" –Габрово) предложи малко по-различен поглед на младите към изискванията, с които ще се срещнат в бъдеще. Инструментариумът на актьора е неговото тяло и гласът, а те трябва да се поддържат и ра��виват. Актьорът трябва да е готов да изпълни всичко, което режисьорът зададе като задача – танци, пеене, акробатика. Това е част от театъра, чиято същина е зрелището, качественото зрелище. Радост Костова, (директор на драматичен Театър "Стефан Киров" – Сливен) апелира студентите да  си дадат реална представа за мотивацията си да се занимават с театър. Тя открито им заяви, че в театъра ще успеят тези, които са силно мотивирани, знаят защо са поели по този път и усъвършенстват дисциплината си. Сред препоръките на Радост Костова се наредиха гледането на всякакъв тип театър и четенето, нещата, които развиват сетивата и ума.

В крайна сметка театърът е колективно дело и липсата на дисциплина у един, проваля останалите, това е лишено от етика и колегиалност. Младите хора в театъра са изключителна ценност, те влизат в машината с динамиката на времето си и носят своя заряд. Но за да се случи това, студентите първо трябва да попаднат в професионалната среда, какъв е пътят на назначението, обаче?!; това е прекият въпрос, който вълнува завършващите студенти. Той породи сериозен дебат, в който директорите изразиха различните си гледни точки към назначенията. Ако на едно място назначението е отговорност на щатните режисьори, които основно работят с трупата, на други места за всяко ново представление се прави кастинг между щатните актьори и външни актьори. Кастингът създава условия за преимущество, поглед към новите актьори и спектъра от възможности, които притежават. Несъмнено практиката не е особено популярна, но дава резултат, в не в малко случаи води до назначения. Съвременното театрално изкуство променя своята форма, а кастингът, като метод за откриване на определени качества е бъдещето, което предстои. Важно е да се развива трупа, която да работи като колектив и да изпълнява заедно целите, които има конкретната институция. Липсата на желание в голям процент от младите хора да отидат в провинцията понякога налага кастингът и като крайна форма.

Оказва се, че електронните пощи на директорите са затрупани от CV-та на хора, които не познават по никакъв начин, а форумът „Следата” е липсващото звено между директори и новото поколение актьори. Създаването на добре напи��аното CV с прикрепен видеоматериал е част от професията, която представя актьора по най-добрия за него начин пред ръководителя на театъра и това са основните изисквания, които имат директорите към младите актьори, за да се осъществи първата комуникация. Проф. д-р Ева Волицер, водеща и организатор на тазгодишното издание на „Следата” открои колко важно е съвместно с институционалния театър актьорите да развиват своята самостоятелност и упоритост  чрез създаването на спектакли на проектен принцип. Основното преимущество на НБУ се крие именно в това, че обучението подкрепя актьорите да вземат инициативата за своята реализация чрез предприемачество. Те изграждат умения, чрез които да се справят с трудностите през създаването и реализацията на независим спектакъл.

Да си наясно със себе си, това е най-важната равносметка, която трябва да направят младите актьори преди да поемат отговорност към професионален театър. Трябва да си упорит, да искаш и да отстояваш това, което искаш. Срещата и раздялата трябва да завършват с нормални човешки отношения, некоректността не остава скрита, а етиката е най-важното нещо. По принцип постигането на баланс между отстояването на правата и дистанцирането от изискванията, които има младият актьор към ръководството са задължителни, за да бъде осъзнат целия процес. В края на нашата ползотворна среща стана ясно, че приемането на отговорността и осъзнатостта, правят пътя към професионалния театър по-лек. Да оставиш следа, това е отговорност и борба за себе си и потенциала си, въпреки егото си, но най-вече това е дълъг път към изграждането на добрия професионалист.  

Текст: Гергана Трайкова

Снимки: архив на събитието

[offcialportalbulgaria]

Драматично-куклен театър Иван Радоев, Плевен

В Театър Иван Радоев годишно се играят над 200 представления и се представят около десет нови постановки. По отношение на жанра, представленията са от класическа драма до съвременна драматургия.

[offcialportalbulgaria]

Драматично-куклен театър Иван Радоев, Плевен

В Театър Иван Радоев годишно се играят над 200 представления и се представят около десет нови постановки. По отношение на жанра, представленията са от класическа драма до съвременна драматургия.

[offcialportalbulgaria]

Драматично-куклен театър Иван Радоев, Плевен

В Театър Иван Радоев годишно се играят над 200 представления и се представят около десет нови постановки. По отношение на жанра, представленията са от класическа драма до съвременна драматургия.

[offcialportalbulgaria]

Драматично-куклен театър Иван Радоев, Плевен

В Театър Иван Радоев годишно се играят над 200 представления и се представят около десет нови постановки. По отношение на жанра, представленията са от класическа драма до съвременна драматургия.