#каменно брашно | Explore Tumblr posts and blogs

biozemedelie · 3 years ago

Text

Моите персонални рецепти и тайни. Част 4: Тайната съставка

През годините, в които стриктно следвах метода за биоземеделие на Илейн Ингхам, установих, че тя греши по отношение на 2 ключови неща:

1. Недоразложената органична материя задържа хранителни вещества в почвата и пречи на растенията да се развиват.

2. Не всички почви в света съдържат всички вещества, от които растенията се нуждаят! Поне не и под форма, достъпна за микроорганизмите със скоростта, с която растенията ги изискват.

Тогава как да набавим на растенията минералите, от които се нуждаят?

Знаем, че почвените микроорганизми имат способността да разтварят и усвояват минералите, съдържащи се в структурните частици на почвата: пясъчни, наносни и глинести. Тоест отговорът се състои в обогатяването на почвата с частици, които да съдържат липсващите минерали.

В случая на сместа за разсад, която използвам, източник на такива частици се оказа обикновен пясък. Същият ефект имаше и каменно брашно (най-ситна фракция трошен камък), но пясъкът беше по-евтин.

Друг експеримент, при който отглеждах грах в различни смеси на бедна градинска почва с перлит и организми също ми даде изненадващия резултат, че грахът растеше най-добре в саксията, в която бях смесила пръстта с голямо количество пясък.

Какво има пясъкът, което родната почва и вносният торф нямат?

Очевидно отговорът е минерали, достъпни за разтваряне в ензимите на почвените микроорганизми. Защо е така и кои са тези минерали, не мога да кажа. Само знам, че по странно стечение на обстоятелствата пясъкът/каменното брашно се оказаха тайната липсваща съставка в субстанциите за отглеждане на растения (включително почва), които съм тествала.

Може да мислите за минералите в почвата като за уравнение:

Минерали, от които растенията се нуждаят = минерали от органичната материя - минерали, задържани от недоразградена органична материя + минерали от почвените частици + минерали от пясък/каменно брашно

Какво трябва да добавите във вашата почва/смес за разсад, за да набавите на растенията си всички необходими хранителни веществата? Не забравяйте обаче, че това са източниците на минерални хранителни вещества само когато имате пълната хранителна мрежа почвени микроорганизми, които да ги доставят на растенията в усвоимата за тях форма. Без пълното разнообразие от почвени организми тези материали са "инертни".

#пясък #каменно брашно #рецепти #биоземеделие инфо #biozemedelie.info #минерали

0 notes

biozemedelie · 5 years ago

Text

Почва

Според дефиницията на Ханс Яни, още известен като “Баща на почвата,” почвата има три компонента:

1. Минерални частици

2. Органична материя

3. Почвени организми

Минерална структура

Взависимост от размера си, почвените частици се делят на пясъчни, наносни и глинени частици, като пясъчните са най-големи, а глинените най-малки.

Минералната структура на всички почви е някаква комбинация от тези частици.

Какво знаем за тях?

Независимо от съотношенията на частици, всяка почва в света съдържа достатъчно минерали за изхранването на растения за милиони години напред.

Линк. Това е слайд от презентация на д-р Ингхам.

Проблемът е, че тези минерали не са в усвоима за растенията форма. За да станат достъпни за растения, те трябва да бъдат извадени от кристалните решетки на почвените частици посредством ензимите на бактерии и гъби, които след това да бъдат изядени от протозои, нематоди, микрочленестоноги, насекоми, червеи... Хищниците изхвърлят излишните им минерали в идеалната форма за усвояване от растенията.

Какво е значението на минералната структура на почвата?

Песъкли��ите почви все пак се различават от тежките глинести почви. Това е така, защото глинените частици сумарно имат много по-голяма повърхност и много повече електрически заряди. Привличането и отблъскването на глинените частици една от друга е ключово за съдържанието на кислород в почвата. При недостатъчен калций, например, глинените частици се слепват и създават компактиране, през което не могат да проникнат въздух и вода. Недостигът на калций по повърхността на глинените частици се дължи на извличането на калций от почвите--при използването на нитратни химически торове. (Това не означава, че в почвата няма достатъчно калций; просто калцият не е по повърхностите, а по-дълбоко в структурата на частиците).

Заради силите на привличане и отблъскване между частиците им, глинестите почви се оказват малко по-голямо предизвикателство от песъкливите и наносни почви. Това допълнително се усложнява от факта, че заради огромната сумарна повърхност на частиците си, глинестите почви предоставят отлични условия за развитие на бактериални общности.

Почвените организми

Като сайт посветен на почвените микроорганизми, ние вече много сме говорили за различните групи и техните функции. Може да си припомните тук. Но споменатата способност на глинестите почви да поддържат огромни популации от бактерии е ключова за настоящата дискусия.

Органична материя в глинеста почва под микроскоп. Много е трудно въобще да се види нещо в проба на глинеста почва измежду слой след слой от бактерии и глинени частици (които имат същия размер и много наподобяват бактерии под микроскоп).

Органична материя

Различните почви имат различно съдържание на органична материя. То се измерва в проценти и има огромно значение за оцеляването на почвените микроорганизми. Това е основният източник на енергия на сапрофитните (разграждащи мър��ва материя) бактерии и гъби--същите онези организми, които втечняват минералните частици на почвата, за да могат минералите да достигнат до корените на растенията.

Взависимост от минералната структура на почвата, тя трябва да има минимум: 3% процента органична материя--за песъкливи почви и 5% органична материя за глинести почви, за да може да поддържа общността на необходимите на растенията микроорганизми живи и активни.

Какво можем да направим, ако почвата ни е бедна на органична материя?

Най-ефективният и безопасен начин да увеличим съдържанието на органична материя в почвата е отглеждането на растения в нея. Ако корените вече са инокулирани с всички необходими организми, растениято само ще ги храни с екзудати (вещества, които всяко растение отделя през корените си точно с тази цел). Така организмите ще могат да оцелеят в бедната на органична материя среда и ще могат да започнат да строят структура и да вдигат съдържанието на органична материя чрез собствените си екзудати, най-често лепила.

Друг ефективен начин за добавяне на органична материя е мулчирането, т.е. оставянето на растителни остатъци на повърхността на почвата. Но този метод може да отнеме много време--докато организмите разградят мулча и го вкарат в структурата на почвата...

На този етап, аз не препоръчвам заравянето на неразградени органични вещества в почвата--заради високия потенциален риск, че ще задържат вещества, докато са в процес на разграждане от организмите.

Замърсяване

Макар и да не е включен в дефиницията на Ханс Яни, факторът замърсяване е ключов при възстановяване на почвата и почвената хранителна мрежа в наши дни. Радиоактивни частици, тежки метали, соли и отрови от всякакъв характер (РаундЪп, например) могат да убият почвените микроорганизми. Солите са разтворими във вода и рано или късно ще попаднат в подземните води и водните басейни. Останалите проблемни вещества могат да се задържат в почвата в продължение на десетилетия.

Когато най-после в замърсените почви попадната правилните организми, способни да разградят отровите, е възможно първата стъпка в този процес да произведе още по-силно отровни вещества, които да убият микро общността. Поне въднъж обезвредени отровите, тежките метали и радиоактивните частици ще останат в структурата на хуминовите киселини, произведени от почвените микроорганизми, за стотици и хиляди години, а освобождаването им ще е постепенно и вероятно няма да могат да увредят повече почвата и растенията.

Какво означава всичко това за количествата организми, които е нужно да вкараме в почвата, за да я върнем към живота и да я направим отново “почва” според дефиницията на Яни?

Глинеста почва, смесена с перлит, за да може растения с инокулирани-с-всички-групи-почвени-микроорганизми корени по-лесно да растат през нея и да имат достатъчно кислород.

На първо място трябва да се оттървем от слоевете на компактиране, независимо от другите характеристики на почвата. Ако има слоеве на втвърдяване и буци, те трябва механично да се разбият. Трябва да се има предвид, че при това механично разбиване, ще загинат много полезни микроорганизми и ще има бум в развитието на бактерии, защото се отварят още много повърхности, където те могат да растат. В резултат на това, почвата неизбежно ще загуби част от натрупванията си на органична материя...

Ако работим с тежка глинеста почва, е добре да вкараме или минерални частици (неразтворими във вода!!!) или разградена органична материя, която ще я държи достатъчно отворена за приток на въздух и вода и подобрено отичане на вода поне за известно време. Това може да се постигне с перлит, с пясък, с каменно брашно, с торф, с биотор, със стерилен компост, с угнил органичен материал... (Забележка: За желания ефект ни трябва да огромно количество пясък/каменно брашно, т.е. висок процент от обема на обработената почва. Перлитът трябва да е 10% или повече от обема на обработената почва, взависимост от състоянието й и съдържанието на органична материя.)

На този етап сме готови да вкараме организмите. Колкото са повече, толкова по-добре. Но пак трябва да внимаваме да не заравяме недоразградена органична материя... Колкото повече са проблемите (компактиране или склонност към слепване, твърде високо съдържание на бактерии, ниско съдържание на органична материя), толкова повече организми са нужни, за да победят в конкуренция с бактериите и да изградят подходяща структура в неприветливата среда.

Засаждаме растения с инокулирани корени, за да може да продължат да увеличават почвената органична материя и да изхранват организмите от почвената хранителна мрежа, докато те подобравят структурата, разграждат отровите и си осигуряват постоян��н дом в почвата.

Какво е решението, което Биоземеделие Инфо предлага?

Микробиологичният подобрител за почва, разработен от Биоземеделие Инфо, съдържа всички почвени микроорганизми; над 60% от обема е разградена органична материя с високо съдържание на хуминови киселини; перлитът осигурява домове на микроорганизмите и заедно с минералния компонент служи за механично подобряване на почвена структура и още повече минерали, които ще бъдат преработени в достъпна за растенията ви форма.

Ако почвата ви няма слоеве на компактиране и склонност да се сбива; ако е сравнително богата на органична материя и не е изключително бактериална, 500 литра на декар от микробиологичният подобрител ще са достатъчни, за да върнете живота в нея и да може да гледате здрави растения година след година, без други добавки и с потенциално подобряващи се във времето резултати (защото с всяка следваща година се увеличава процентът органична материя--само не ровете почвата повторно без абсолютна нужда!). Ако обаче почвата ви страда от някой от изброените проблеми, ще са ви необходими по-високи дози на микр��биологичния подобрител за желания ефект.

Моята бедна на органична материя, глинеста почва, с изключително високо съдържание на бактерии изисква 10 литра на 1 кв. м или 10 000 литра на декар.

Къде се намира вашата почва по тази скала? Може да ни пишете на [email protected], за да обсъдим стратегии за връщането на организмите и във вашата почва.

#почва #биоземеделие инфо #biozemedelie.info #микробиологичен подобрител за почва

0 notes