#биоземеделие инфо

[biozemedelie]

Моите персонални рецепти и тайни. Част 4: Тайната съставка

През годините, в които стриктно следвах метода за биоземеделие на Илейн Ингхам, установих, че тя греши по отношение на 2 ключови неща:

1. Недоразложената органична материя задържа хранителни вещества в почвата и пречи на растенията да се развиват.

2. Не всички почви в света съдържат всички вещества, от които растенията се нуждаят! Поне не и под форма, достъпна за микроорганизмите със скоростта, с която растенията ги изискват.

Тогава как да набавим на растенията минералите, от които се нуждаят?

Знаем, че почвените микроорганизми имат способността да разтварят и усвояват минералите, съдържащи се в структурните частици на почвата: пясъчни, наносни и глинести. Тоест отговорът се състои в обогатяването на почвата с частици, които да съдържат липсващите минерали.

В случая на сместа за разсад, която използвам, изт��чник на такива частици се оказа обикновен пясък. Същият ефект имаше и каменно брашно (най-ситна фракция трошен камък), но пясъкът беше по-��втин.

Друг експеримент, при който отглеждах грах в различни смеси на бедна градинска почва с перлит и организми също ми даде изненадващия резултат, че грахът растеше най-добре в саксията, в която бях смесила пръстта с голямо количество пясък.

Какво има пясъкът, което родната почва и вносният торф нямат?

Очевидно отговорът е минерали, достъпни за разтваряне в ензимите на почвените микроорганизми. Защо е така и кои са тези минерали, не мога да кажа. Само знам, че по странно стечение на обстоятелствата пясъкът/каменното брашно се оказаха тайната липсваща съставка в субстанциите за отглеждане на растения (включително почва), които съм тествала.

Може да мислите за минералите в почвата като за уравнение:

Минерали, от които растенията се нуждаят = минерали от органичната материя - минерали, задържани от недоразградена органична материя + минерали от почвените частици + минерали от пясък/каменно брашно

Какво трябва да добавите във вашата почва/смес за разсад, за да набавите на растенията си всички необходими хранителни веществата? Не забравяйте обаче, че това са източниците на минерални хранителни вещества само когато имате пълната хранителна мрежа почвени микроорганизми, които да ги доставят на растенията в усвоимата за тях форма. Без пълното разнообразие от почвени организми тези материали са "инертни".

[biozemedelie]

Моите персонални рецепти и тайни. Част 3: Компостен чай

А какво става с надземните части на растенията? Как полезните организми от хранителната почвена мрежа ще достигнат до всяка повърхност на всяка част на растението, за да го защитават от болести и вредители? Предполагам, може да познаете, че отговорът на въпроса какво можем ние да направим, за да ускорим този процес, е:

КОМПОСТЕН ЧАЙ

Моята рецепта за компостен чай е:

10 литра зрял, пълен с организми компост (отново използвам компоста от Част 1, на споменатата възраст от 2-3 месеца)

50 литра вода

10 грама био орехи

10 грама био ленено семе

Първо правим екстракт от водата и компоста по начина посочен в Част 2. Този път обаче ще трябва да отделим недоразложената органична материя. Аз използвам разтеглив плат с дупки около 1 мм. Може да използвате мрежа, едър тензух, цедка... Идеята е да не остават частици по-едри от размера на отвора, през който ще пръскате компостния чай.

След като всички организми са в екстракта и органичната материя от компоста е отделена (може да я ползвате за мулч или да я добавите към следваща компостна купчина), изливаме новополучения екстракт в уреда за компостен чай (за уреда, който аз използвам, проверете секция Продукти и услуги), който ще вкарва въздух в него и ще го поддържа в непрекъснато движение в следващите 48 часа.

Сега е моментът са приготвим храната на организмите. Измерваме 10 грама био орехи и 10 грама био ленено семе. Мелим ги максимално ситно. После ги добавяме в бледер с около половин литър вода и блендираме до получаване на бяло мляко от ядки. Прецеждаме разтвора, като отново целта е размерът на отворите на цедката да отговаря на размера на отвора на уреда, който ще разпръсква компостния чай.

Бавно добавяме млякото от ядки към джуркащия се екстракт в уреда ни за приготвяне на компостен чай.

След 48 часа ще разполагаме с богат на организми компостен чай, готов да полепне по всички надземни повърхности на растенията.

Важна забележка: Ако имате уред за следене на количество разтворен кислород, може да проверявате дали компостния ви чай ще мине през анаеробен период. Целта е това да не се случва. Причини да стане са: недостатъчно въздух, вкаран от аератора, твърде много организми, твърде много храна, твърде висока температура (органичава количеството кислород, което може да се разтвори), твърде ниско атмосферно налягане...

Необходима ли е употребата на компостен чай?

За едногодишни растения -- не, особено ако цял живот са растели в богата на организми среда. За многогодишни растения, например дървета с големи корони, може да е от помощ в първите сезони на преминаване към микробиологично отглеждане на растения... Само имайте предвид, че в повечето случаи компостният чай адресира симптом на проблема, а не отстранява причината за него. Причината вредители да нападат растенията ви е, че растенията са отслабени и изнемощели, защото почвата, в която живеят, не им предоставя всичко, от което се нуждаят. Единственият начин да решите проблема е да осигурите на растенията си достатъчно почва, с достатъчно организми и достатъчно вещества за изхранването на организмите и растенията--но за това повече в следващата част...

[biozemedelie]

Моите персонални рецепти и тайни. Част 2: Как да използваме компоста?

Тук говорим за компоста, който направихме в Част 1: т.е. компост богат на пълната мрежа почвени организми. След 2-3 месеца период на узряване, този компост все още не е напълно разградена органична материя. Но вече е пълен с организми, включително достатъчно микроскопични гъби. На този етап може да изчакаме още няколко години, докато дървесината бъде напълно разложена, и да използваме получения компост като източник не само на организми, но и на органична материя за почвата. От друга страна, теоретично можем да заровим този недоразложен компост и да го оставим да се разлага в почвата. Проблемът е, че при разлагането си той задържа вещества, които би било по-добре да са свободни за абсорбиране от растенията, които гледаме.

Затова, като поставим всичко на кантар, поне на мен ми се струва, че е най-добре да използваме организмите, които са се навъдили в компоста за няколко месеца, и да оставим недоразградената органична материя от него на повърхността на почвата като мулч.

Как постигаме това?

Отговорът е: КОМПОСТЕН ЕКСТРАКТ.

Смесваме компост с чиста, нехлорирана вода в някакъв съд. Бъркаме здраво, за да отлепим организмите от повърхностите на органичната материя. Аз лично съм използвала например бъркалка за боя, но най-лесно се оказа просто да натопя ръцете си до лакти и да масажирам компоста в течността--поне за това не са необходими вибриращи машини.

Съотношението компост : вода зависи от това колко организми искате да вкарате в почвата. За удобство на бъркане е добре да не е повече от 1 : 3, защото иначе е трудно да “разтворим” толкова много компост във водата.

Ако имаме пухкава, еднакво-попиваща навсякъде смес/почва, към която ще добавяме организми, можем направо да излеем екстракта върху нея.

В повечето случаи обаче почвата е твърда и не попива еднакво навсякъде. Или пък имаме многогодишни растения и искаме организмите директно да достигнат корените им... Затова разпробиваме дупки, примерно 2 см в диаметър. И ги пълним с екстракт!

Готово! Организмите са, където ги искаме. А като бонус сме и мулчирали около растенията си.

Само разбъркайте екстракта добре точно преди изливането, защото микроскопичните гъби имат тенденция да се утаяват, така че течността ви няма да е хомогенна, ако е престояла известно време без бъркане.

[biozemedelie]

Моите персонални рецепти и тайни. Част 1: Компост

В тази серия от статии ще научите за методите и рецептите, които аз използвам при обработката на земята и отглеждането на био растения. Отне ми години да ги разработя и усъвършенствам. Дано да помогнат и на вас! За чиста храна, чиста планета и хармония с природата!

В тази статия ще говорим за компост--но не за компост като източник на органична материя, а като средство за отглеждане на максимално разнообразие от полезни почвени микроорганизми.

Както знаем, компостът има три основни съставни части: кафява, зелена и високоазотна. Това е рецептата, която аз използвам:

(1 кофа е 20 литра)

Кафяво: дървесен чипс, 3x3 cm, от максимално разнообразна дървесина -- 50 кофи

Зелено: прясно окосена трева, кухненски/градиснки остатъци -- ~ 6 коша на косачка x 3 пъти

Висок-азот: пшенични трици (от магазин за фураж) -- 1.75 кофи, на три пъти (колкото по-топло е времето, толкова по-малко трици са необходими; това е количеството за 20-тина градуса дневни температури)

Допълнителната съставка, която препоръчвам да използвате е стар компост, в който имате организми. Така с всяка следваща купчина разнообразието от организми расте.

Как работи построяването на такъв вид компостна купчина?

Тайната е в това, че вместо да смесим всички съставки в началото, започваме да трупаме само кафяво. В центъра, и само в центъра, на компоста започваме да добавяме постепенно по малко зелено и високоазотно вещество и размесваме добре с кафявото в центъра. Като свършим с централната част, продължаваме да строим само с кафяво. Ако имаме стар компост, го добавяме постепенно в процеса на изграждане на купчината, най-вече в централната част.

Купчината се строи върху мрежа, покриваща основа като палет например, за да може излишната вода лесно да се оттече.

За построяването на купчината използвате всичкия кафяв материал, 6-те коша прясно окосена трева и около 1 кофа пшенични трици. Останалите материали ще използваме при обръщане 1 и 2. Купчината се обръща, когато достигне температура от:

55º – 65ºC за 72 часа

66º – 70ºC за 48 часа

71º – 75ºC за 24 часа

76º – 79ºC за 12 часа

Ако купчината достигне по-висока температура (температурата се мери в центъра на купчината--най-горещата точка), трябва да се отворят комини, за да се спре вдигнето на температурата. Просто пробивате купчината на няколко места с кол до дъното и оставяте отворите да дишат.

При обръщане горната външна част на купчината се отделя настрана. Централната част отива най-отдолу на новата купчина. После размесваме горната част на оргиналната купчина с допълнително зелено (6 коша на косачка) и високоазотно вещество (половин кофа трици). Това е центъра на новата купчина. Завършваме с прехвърлянето на бившето дъно, което сега е покривът на новата ни купчина. На следващия ден мерим температурата в центъра и спазваме същите правила, за да определим кога купчината е готова за обръщане.

Третото обръщане е същото като второто. Само количеството трици, което използваме е още по-малко: 1/4 кофа.

По отношение на влажността: започваме с добре намокрена (подгизнала) дървесина. Зеленото ни вещество вкарва допълнителна вода при обръщанията. Купчината се поддържа покрита след обръщанията, за да е защитена от дъжд и прекомерно изпарение. Може да се наложи да напръскате повърхностите при особено сухо и горещо време. Но иначе купчината ви трябва да има добра влажност през целия процес.

Когато е време за трето обръщане според температурите, смесвате купчината с накиснатия във вода дървесен чипс, който използвахте за построяването й. Разбърквате добре в съотношение 1:1 компост:дървесен чипс и оставяте да отлежава на открито за земята. Не забравяйте да я поливате, за да поддържате 50% влага.

Организмите ви ще са готови за употреба след 2-3 месеца.

[biozemedelie]

Тиквички--преди и 1 седмица след заливането им с екстракт. Последната снимка е на бурканите, които направихме с частта от реколтата от 10те растения, която не можахме да изядем прясна. :)

[biozemedelie]

Пресадени в началото на сезона (първа снимка), кактусите вече растат от 4 месеца в сместа ни за разсад, без никакви добавки, само с микроорганизмите, които заселваме в нея при приготвянето й. След връщането на почвените микроорганизми в почвата (в достатъчни количества!), растенията нямат нужда от други подобрители и допълнителни грижи. Само трябва да сме сигурни, че организмите са оцелели при внасянето и продължават да оцеляват (т.е. не са станали жертва на отрови, катаклизми или липса на храна--защото в почвата не растат растения).

[biozemedelie]

Защо не препоръчвам био агенти за растителна защита, освен в краен случай?

Няколко популярни био агенти за растителна защита:

1. Триходерма--това е гъба паразит по другите гъби. Активна е само при много висока концентрация на гъбни нишки. Гъбите, с които се храни, умират. Ефективна е при гъбични проблеми като мана. Проблемът е, че Триходерма “изяжда” всички видове гъби, без значение дали са полезни или вредни, в това число и микоризните гъби. Останало без никакви гъби, растението ви е крайно уязвимо на нападения на гъби-вредители. Жизненият цикъл на вредните гъби е ускорен в сравнение с жизнения цикъл на полезните гъби. Така гъбите-вредители се възстановяват първи, след като Триходерма “заспи”, защото е изчерпала източника си на храна. Растението ви няма полезни гъби, които да го предпазят от нападението на болестотворните гъби. Какво ви остава? Още Триходерма за справяне със следващата атака. И така до без край...

Каква е алтернативата? Покрийте всички части на растението с полезни гъби, за да го предпазват от мани и други гъбични заболявания много преди последните да са имали шанс да се развият. Ако растението ви е вече болно, може да използвате Триходерма за справяне с болеста, но 1-2 седмици след добавянето на Триходерма, върнете полезните гъби в почвата и напръскайте растението с биологично пълен компостен чай, за да го предпазите от бъдещи инфекции.

2. Боверия--друга гъба, използвана за справяне с насекомите-вредители с меки тела. Проблемът с Боверия отново е, че не подбира насекомите, с които се храни. Опасността е, че ще убие пчелите и другите опрашители, както и други полезни насекоми.

Каква е алтернативата? Здрави растения, отгледани с пълната почвена хранителна мрежа, която им набавя всички вещества, от които се нуждаят, когато имат нужда от тях. Така растенията не минават през етапи на стрес и не привличат вредители с недовършени метаболити.

3. Бацилус турингиензис--бактерия, която унищожава храносмилателната система на пълзящи насекоми, които ядат листата на растенията ви--като гасеници например. Проблемът е, че веществата, които произвежда и благодарение на които има този ефект, са отровни и за хора. Вярно е, че концентрацията е много ниска, но при редовна употрепа навсякъде може и да се превърне в риск за човешкото здраве.

Алтернативата е пълна почвена хранителна мрежа, която може да паразитира и изяде потенциалните вредители преди да се превърнат в такива. И разбира се, здрави растения.

4. Всеки препарат с един или няколко вида организми, хвален от производителите като решение на всичките проблеми на земеделци и градинари.

Д-р Дейвид Джонсън прави ДНК анализ на биопълен компост и здрава почва. Откри��а, че във всеки грам и на двете се съдържат 25 000 вида гъби и 75 000 вида бактерии. Това е броят на видовете с различно едни от други ДНК, а не на индивидите от всички видове общо--индивидите са много повече. Повечето от тези организми са неизвестни на науката, но са в почвата и изпълняват безценната си функция. Повечето от тези видове не могат да се отглеждат в лаборатория, да се произвеждат култури и да се продават спори... Всяко място по света има своите организми, еволюирали да живеят при конкретните атмосферни условия. Организъм, който е супер ефективен за справянето с проблем в Щатите, може да бъде абсолютно безполезен в България.

При това д-р Ингхам често обяснява, че всеки микроорганизъм има много тесен д��апазон на активност--при точно определени температури, атмосферно налягане, влага. Ние искаме по всяко време да имаме активни организми, които да хранят и защитават растенията.

Поради всички изброени причини, за да се възползваме от пълните облаги на почвената хранителна мрежа, ние имаме нужда от стотици хиляди видове местни организми. Затова вносните препарати с по няколко вида организми са просто начин да си прахосаме парите и да останем недоволни.

Био агентите за растителна защита понякога са нужни, но мислете и за вредите от тях, а не само за ползите. И избягвайте употребата им, когато е възможно.

[biozemedelie]

Микробиологичен подобрител за почва

Съдържа всички групи полезни почвени микроорганизми. Стотици хиляди видове, местни за България. Събирани и отглеждани в продължение на години.

Източник на организмите е микробиологичният ни инокулант, който комбинира полезните организми от термално компостиране с полезните организми от храносмилателната система на червени калифорнийски червеи. Освен това микробиологичният инокулант съдържа, както организми, които функционират при високи температури, така и организми, които предпочитат ниски температури, тъй като е отлежавал и се е развивал/обогатявал в продължение на няколко различни сезона.

С високо съдържание на изключително разнообразни полезни гъби--организмите липсващи в повечето обработваеми почви.

Без недоразградени кафяви вещества, които може да задържат хранителни вещества и да пречат на изхранването на растенията.

С перлит пълен с микроорганизми. Това вече не са стерилни топчета, а уютни домове на бактерии, гъби, протозои, нематоди и микрочленестоноги.

Това е жив продукт, така че трябва да го поддържате влажен и да му осигурите постоянен достъп на чист въздух. Не го оставяйте затворен на слънце. Не го поливайте с хлорирана, застояла или минерална вода. Не го заливайте с вода, ако излишната такава няма откъде да изтече. Не добавяйте соли или отрови от всякакъв характер. Фунгициди, пестициди, хербициди, нематоциди и т.н. ще убият организмите. Сяра и мед ще убият гъбите. Биологични агенти, като Триходерма, може да изядат полезните гъби в микробиологичния подобрител за почва. Няма нужда да смесвате продукта с нищо. По-вероятно е да убиете организмите, отколкото да подобрите ефективността. Ако отровите и торовете вече са в земята ви, изчакайте 1 сезон, преди да добавяте организми.

Дозировка

Препоръка на ��-р Ингхам: 500 литра/дка при отсъствие на компактиране. Тази ниска дозировка работи при много лека, рохкава почва.

Колкото по-глинеста и тежка е почвата, колкото е по-компактирана и трудна за разпробиване и раздробяване, толкова повече микробиологичен подобрител е нужен.

Ето пример с моята тежка глинеста почва, с много слоеве на компактиране, започващи от 1-2 см дълбочина през лятото:

7 еднакви квадрата ( по 1 кв. м), засети с еднакво количество инокулирани семена зимна ръж на есен. Добавени са различни дози организми: от 0 до 10 литра на квадрат.

Седемте квадрата сега.

Неуспешните 4 квадрата. Няма разлика между квадратите без добавени организми и тези с добавен 1 литър организми.

Успешните квадрати. С добавени 10 литра организми на 1 кв. м.

Бонус снимка за сравнение. Успешните квадрати са много по-високи и гъсти--благодарение на разклонения, не на кълняемост; защото всички семена бяха първоначално инокулирани с компостен чай и микоризни гъби.

==> Колкото по-тежка и сбита е почвата, толкова повече микробиологичен подобрител е нужен, за да може добрите почвени организми да победят в конкуренция с нежеланите обитатели на почвата, като например анаеробни бактерии, факултативни бактерии, гъби-вредители, ресничести протозои и нематоди, които ядат корени.

Последният фактор, който влияе на количествата, е наличието на отрови и тежки метали в почвата. Част от организмите ще загинат при разграждането им, така че ще се наложи да вкарате още организми...

Очаквайте скоро: клипче на микробиологичния подобрител за почва под микроскоп и биологичен анализ с конкретните биомаси, брой и съотношения на организми, които може да очаквате.

[biozemedelie]

След като направихме перфектната микробиологична смес за разсад, беше време да открием как можем да пресадим растенията, започнати в нея, в почвата в градината си, така че те да продължат да растат добре. Последваха още десетки експерименти, в които обработихме най-лошата градинска почва, която имаме, по различни начини; добавихме различни вещества, вкарахме микроорганизмите по различен начин, под различна форма... 

Тук е времето да ви призная нещо. Макар че микробиологичният метод за отглеждане на растения, разработен от д-р Илейн Ингхам, обещава, че само с връщането на организмите в почвата, работата на микробиологичния земеделец/консултант приключва, нашите много тежки глинести почви отказваха да се повлияят само от заравяне на биопълен компост или заливане с екстракт (и двете надминаващи с много минималните биомаса/брой на всички групи организми и минималните количества компостни продукти, които д-р Ингхам препоръчва). Обяснението вероятно е във факта, че веднъж заровени, организмите просто нямаха достъп до достатъчно кислород или храна, за да са активни и да изпълняват функциите си в почвената хранителна мрежа.

Чрез снимките горе може да проследите развитието на експериментите ни--от най-неуспешни до най-успешни опити. Последните 4 снимки са направени 1 седмица по-късно, когато най-после имахме явен шампион. (Коя е любимата ви саксия с домати от снимките? :) )

Сега работя по 20-странен експеримент, в който тествам количества, методи за инокулация, примеси--на базата на изводите от първия експеримент... Много скоро очаквайте отговора на въпроса какво да заровите в почвата си, за да може растенията ви с добре инокулирани в нашата смес за разсад корени да продължат да растат така добре и след пресаждане в градината ви; а оцеляването на организмите най-после да доведе до изграждането на трайна структура, която пропуска и задържа достатъчно въздух, вода и хранителни вещества без човешка намеса.

Бонус информация: кафявите органични материали наистина задържат хранителни вещества и така пречат на изхранването на растенията. Оказа се, че не е мит. Внимавайте какво заравяте в почвата!

[biozemedelie]

Микробиологичната смес за разсад под микроскоп

Кликнете на снимките, за да научите повече за организмите на тях.

Така изглежда микробиологичната смес з�� разсад веднага след смесването на съставките, още преди да е полята с вода и преди организмите да са оставени да похапват всичката тази вкусна органична материя.

Растенията ви също хранят тези организми. Те пък на свой ред извличат минерали от пясъка, перлита и органичната материя. Натрупват извлечените минерали в телата си и после биват изядени от хищниците--като амебата от снимките, например. Амебата няма нужда от всички концентрирани минерали в телата им и затова изхвърля излишните--и точно до корена на растението, което усвоява минералите, за да ги включи в структурата на протеини, въглехидрати и мазнини, в които преработва захарите получени чрез фотосинтеза.

Затова и сместа ни за разсад работи толкова добре. Тайната е в организмите! :) Освен че хранят ��астенията, те ги защитават от болестотворни организми и изграждат структура в сместа/почвата, за да не се задържа вода и да не се стига до условия, които селектират патогенни организми.

Обичам самоподдържащи се системи!!!

[biozemedelie]

Присъединете се към революцията в земеделието! Нека имитираме природата на скорост заедно! <3

Music: Memories from bensound.com

[biozemedelie]

Сместа ни за разсад вече е готова!

Изпробвахме 32 стратегически подбрани варианта на смеси от материали и количества организми. Отгледахме 10 саксии с по 3 чушки и 22 саксии с между 2 и 6 домата под флуоресцентна лампа със сина светлина, 7100 К. Сравнихме въздействието на всеки елемент. Няколко месеца по-късно сме щастливи да споделим резултата.

Добре аерирана смес, с оптимизирано отичане на вода, достатъчно мека, за да може корените на растението да достигнат без усилие до дъното на саксията (горе-долу когато растението е на ръст колкото саксията), комбинация от органична материя и неразтворими във вода минерали (като малки камъчета и пясък, например), спори от микоризни гъби и най-важната съставка: микробиологичен почвен инокулант, с пълната почвена хранителна мрежа от местни за нашите географски ширини микроорганизми. Всичко в точния баланс. И... Воала! По-големи, по-зелени, по-здрави и устойчиви на болести, вредители и атмосферни изпитания растения!

Повечето от растенията вдясно са окей. Но растенията вляво са тези, които искам да засадя в градината си.

100% био: Сместа ни, разбира се, не съдържа торове, пестициди, фунгициди и т.н., нито конвенционални, нито одобрени за биоземеделие. Но организмите в нея ще предпазят растенията ви от болести и вредители. А освен това и ще им предоставят всичките им необходими хранителни вещества в точния момент и в точните количества.

Високият процент органична материя гарантира, че няма нужда да се притеснявате, че растенията ви ще изсъхнат. Полива се рядко, освен ако температурата не е много висока и има постоянно изсушаващо течение--тогава се налага да поливате на всеки 3 дни. Само не забравяйте да използвате чиста, нехлорирана, незастояла вода за поливане. Хлорирана, току-що налята чешмяна вода или вода с високо съдържание на минерали може да убие организмите. Оставете чешмяната вода в отворен съд за поне 24 часа, преди да я използвате за поливане!

Искате ли да изпробвате сместа ни за разсад? За повече информация отидете на Продукти и услуги. :)

[biozemedelie]

Спектър на влиянието на организмите при отглеждането на разсад: от никакви добавени организми отляво до смес за разсад с висок процент на микробиологичен почвен инокулант вдясно. Повече организми ==> По-бърз разтеж на по-здрави растения.

Всички доматени растения са на една и съща възраст. Сместа, в която са добавени или липсват организми, е също една и съща.

[biozemedelie]

Превод на клипче номер 2 от серията на Д-р Ингхам:

Как работи кръговратът на хранителни вещества в почвата?

В процеса на фотосинтеза растенията комбинират въглероден диоксид от атмосферата и слънчевата светлина, за да изградят прости захари и въглехидрати. Но също като хората, растенията не могат да живеят само на захари и въглехидрати. За щастие на растенията, има богат източник на хранителни вещества точно под краката им, в почвения материал и в органичната материя.

Когато мъртъв растителен материал, още наречен органична материя, попадне на повърхността на почвата, той постепенно се разлага от микроорганизми. Така хранителните вещества се отделят в почвата в усвоима за растенията форма. Следващото поколение растения поглъща тези хранителни вещества и кръговратът на хранителни вещества започва отново.

Ние хората премахваме хранителни вещества от този цикъл, когато събираме храна от нашите ниви. Но те лесно се възстановяват от микроорганизмите, които събират хранителни вещества от структурния материал на почвата: скалите и камъчетата и много по-дребните от тях пясък, наносни и глинести частици.

На молекулярно ниво структурният материал представлява големи решетъчни структури, които съдържат азот, фосфор, калий, бор, калций, желязо и всички други хранителни вещества, от които растението се нуждае.

С балансирана почвена хранителна мрежа, растенията могат да контролират кръговрата на хранителни вещества, който се случва в кореновата зона. Те инвестират част от захарите и въглехидратите, които произвеждат по време на фотосинтеза, в почвата с цел изхранването на бактерии и гъби. Това предизвиква драстично увеличаване на бактериалната и гъбичната популация. В последствие бактериите и гъбите се заемат да събират хранителни вещества от органичната материя и структурния материал, като абсорбират тези хранителни вещества в телата си. Хищните микроорганизми са привлечени и те започват да консумират бактериите и гъбите. Излишните им вещества, които хищниците отделят, съдържат изобилие от минерали в налична за растенията форма. Те лесно се абсорбират в корените на растението. Така то получава добра възвръщаемост на инвестицията си, обменяйки захари и въглехидрати в замяна на всички останали нужни хранителни вещества. Това води до добре изхранвани, издръжливи растения и до храна, богата за хранителни вещества за нас хората.

С помощта на балансирана почвена хранителна мрежа, растенията имат достъп до всички необходими хранителни вещества по всяко време, като просто трябва да променят съединенията, които отделят в почвата, за да ги получат. Това означава, че фермерите няма нужда да прахосват пари, като купуват и използват торове. Поддръжането на почвената хранителна мрежа струва много малко в сравнение с химичните методи. Наличието на богати на хранителни вещества растения води до по-големи добиви и подобрено ка��ество на продукцията. Намалените разходи и по-високите добиви водят до драстично увеличаване на печалбата за много земеделски производители, които използват метода на почвената хранителна мрежа.

Торовете на базата на азот, които фермерите използват, се произвеждат с огромни количества изкопаеми горива. Само около 40% от тези неорганични торове се абсорбират от растителните култури. Останалото се изпарява и замърсява атмосферата, или се отича в нашите реки, езера и океани, причинявайки цъфтеж на водорасли и мъртви зони, които са сериозен екологичен проблем.

Така възстановяването на почвената хранителна мрежа води до богата на хранителни вещества храна за потребителя, до увеличаване на печалбата за земеделския стопанин, а също така е от полза за околната среда.

[biozemedelie]

Разсад на прозорец през зимата

Същите 2 саксийки от различни ъгли. В лявата растат чушки без организми в био смес, която отхвърлих като вариант. В саксийката отдясно растат чушки с добавени микроорганизми и в одобрената ни смес за разсад. Семената на чушките и в двата варианта бяха засети на 2-ри ноември 2019 и отгледани на североизточен прозорец до 7-ми януари.

За всички сравнения надолу важи следното: Отглежданите растения са чушки, Ивайловска капия. Във всяка саксийка бяха засети по 4 семена--на 2-ри ноември. Всички саксийки са пълни с една и съща био смес за разсад (одобреният вариант), която не съдържа никакви торове, подобрители или отрови. Източник на организмите във всички саксии е микробиологичният почвен инокулант (https://biozemedelie.info/services). Ето ги резултатите 2 месеца след началото на експеримента:

Без организми ~срещу~ с добавени организми: В саксията отляво чушките са отгледани в сместа за разсад, в дясната саксия сместа е инокулирана с организми.

Семена без добавени организми ~срещу~ семена с добавени организми: В саксията отдясно засетите семена бяха предварително инокулирани с организми. В никоя саксия не са добавяни ораганизми към сместа за разсад.

Семена с организми и смес за разсад без организми ~срещу~ семена с организми и смес за разсад с организми: Отляво само семената са инокулирани с организми. Отдясно, освен към семената, организми са добавени и към сместа за разсад.

Друго интересно е, че имаме 100% кълняемост на инокулираните семена в този експеримент. Във всички други саксии кълняемостта на същите семена е 75%.

Експериментът продължава... Очаквайте още снимки на резултатите.

[biozemedelie]

Д-р Ингхам има нова серия от клипчета в YouTube, в които накратко разказва за почвените микроорганизми и всички предимства на отглеждането на растения с тяхна помощ. Ще преведа цялата серия на български за всички, които искат да научат повече и да си визуализират по-добре процесите с помощта на включените анимации.

Ето го и превода на първото клипче:

Какво е почвена хранителна мрежа?

За да разберем “почвената хранителна мрежа”, нека започнем с дефиницията на термина “хранителна мрежа”. Всички знаем за хранителната верига на животинското царство, на върха на която сме ние хората. Ако погледнем от малко по-близо, виждаме, че някои членовете на хранителната верига не ядат само едно нещо—което важи и за хората. Реалността наподобява по-скоро мрежа, отколкото верига. Именно това е хранителна мрежа. 

Същата съществува �� в почвата - тя е живата част на почвата, съставена от насекоми, земни червеи и много по-дребни микроскопични същества като гъби (фунги) и бактерии.

Д-р Илейн Ингхам е пионер в изследването на микроорганизмите в почвата. През последните четири десетилетия тя работи с екип от учени и изследователи, за да разбере как тези организми взаимодействат както помежду си така и с растенията.

За почвената хранителна мрежа може да се мисли като за почвен микробиом. Както хората имат микробиом в храносмилателната си система, който участва в усвояването на нашата храна, така и почвата има свой биом, който разгражда органичната материя и отделя хранителни вещества във форма усвоима за растенията. Именно по този начин природата е изхранвала растенията от милиарди години. 

Основните групи, които съставят почвената хранителна мрежа, са бактерии, гъби, протозои и нематоди. Когато са в баланс, тези различни групи си взаимодействат едни с други и с растенията, за да създадат изобилни екосистеми като величествените гори на света. 

Чудили ли сте се някога как горите могат да бъдат най-продуктивните екосистеми в света без да са им нужни торове и пестициди? Отговорът се крие в почвената биология. Когато разполага със здрав биом, почвата може да снабди растенията с всички хранителни вещества, от които се нуждаят, както и с редица други предимства—като защита от вредители и болести, от суша и наводнения.

Почвената хранителна мрежа по същество е операционната система на природата. За съжаление ние хората сме нарушили баланса на почвената хранителна мрежа в почти всички обработваеми почви. В резултат на това растенията, които отглеждаме, страдат. 

Оранта е основната причина за проблема, тъй като унищожава по-големите микроорганизми като гъби и протозои и оставя почвената хранителна мрежа извън баланс. Това води до сриване на системата: спира притокът на хранителни вещества към растенията и защитата от болести е компрометирана. 

Преди Индустриална революция хората са орали, използвайки волове или бикове, които предоставят около 3–4 конски сили. Модерните трактори могат да имат 400 и нагоре конски сили. Затова съвременните машини нанасят значително повече щети на почвения биом. Употребата на химикали усложнява проблема.

Добрата новина е, че можем да възстановим почвена хранителна мрежа на повечето почви в рамките само на няколко месеца. Това води до редица ползи както за фермерите, така и за околната среда.

Когато разполагат с балансирана почвена хранителна мрежа, фермерите изобщо не се нуждаят от торове. Нямат нужда и от пестициди, тъй като природната операционна система предпазва растенията от атаки. Хербициди, използвани за унищожаване на плевели, също не се изискват, тъй като плевелите процъфтяват само в условия на хранителна мрежа извън равновесие. Така възстановяването на почвената хранителна мрежа означава, че фермерите спестяват пари от химикали използвани във всички земеделски направления.

Но едновременно с това и добивите им се увеличават драстично. В някои случаи фермерите, работещи с д-р Илейн Ингхам, виждат учвеличение на добивите си с над 200%. Това е така, защото почвената хранителна мрежа осигурява на растенията достъп до постоянен поток от хранителни вещества, идващи от органичната материя в почвите и от самите почвени частици.

Точно така: пясъчните частици съдържат хранителни вещества. И познайте какво. Гъбите и бактериите могат да извличат тези хранителни вещества. В последствие те ги предоставят на растенията—в процес, който растението всъщност контролира. Това означава, че растенията имат достъп до вида хранителни вещества, от които се нуждаят, в точния момент, в който имат нужда от тях. И така увеличавате добивите и оптимизирате печалбата си.

За околната среда също балансираната почвена хранителна мрежа има цял набор от предимства. Човечеството е изправено пред редица екзистенциални заплахи. Нека да разгледаме как някои от тях са свързани с почвата.

Най-очевидна е връзката с почвената ерозията. Организацията на ООН за храните и земеделието прецени, че ни остават само около 60 години преди изчерпването на световния повърхностен почвен слой. Други оценки ни предвиждат едва 30 години. Почвената хранителна мрежа предотвратява ерозията на почвата—под влияние както на вятър, така и на вода—поредством изграждане на структура. (Моля, гледайте анимацията ни за “Структура на почвата” за повече информация.)

Друга екзистенциална заплаха, пред която сме изправени, е екосистемен срив. ООН наскоро заяви, че популациите на насекоми намаляват с около 25% на десетилетие през последните 30 години. Това означава, че има с 57 процента по-малко насекоми днес отколкото е имало през 1989 г. Популациите на птици са намалели с 1/3 през последните 15 години в някои части на Европа. Как почвената хранителна мрежа може да помогне? Ами например ООН посочва използването на пестициди като основна причина за намаляване на популациите от насекоми... Моля, гледайте анимацията ни за “Вредители и болести,” за да разберете как природната операционна система предпазва растенията от атака, елиминирайки необходимостта от пестициди.

Друга заплаха за живота на Земята са климатичните промени. За щастие, почвата е способна да задържа огромни количества въглерод в телата на микроорганизмите и на някои мега организми--най-големият жив организъм в света не е кит, a гъба, открита в Орегон. Тя е с размера на 1665 футболни и��рища и е на между 2000 и 8000 години; изградена предимно от въглерод. Чрез възстановяването на почвената хранителна мрежа, бихме могли да спрем климатичните промени. Mоля гледайте анимацията ни за “Улавяне на въглерод в почвата” за повече подробности.

...И после говори за “Soil Food Web School” (платени уроци за почвената хранителна мрежа, записани от д-р Ингхам на английски език—можете да ги намерите на soilfoodweb.com).