#композитор Николай Попов | Explore Tumblr posts and blogs

vprki · 4 months ago

Text

Любовта е винаги тук с „Когато розите танцуват“

За нас беше особено вълнуващо, когато в началото на театралния сезон директорът на Сатиричния театър „Алеко Константинов“ Калин Сърменов съобщи, че Николай Урумов ще постави след Нова година „Когато розите танцуват“ от Валери Петров.

Тя е първата пиеса на Валери Петров, тогава на 40 години, и по същността си е поема за любовта и младостта. Режисьорът, който най-вече се заема с въвеждането на текстовете на Валери Петров в театъра, е Гриша Островски със своите постановки в Сатиричния театър през 60-те години. Валери Петров твори повечето си пиеси специално за даден театър или актьори, както е с „Импровизация“, в съавторство с Радой Ралин, със „Сняг“, с „Театър, любов моя“, по молба на Таня Масалитинова и Славка Славова…

Вели Чаушев и Ицхак Финци в "Когато розите танцуват", 1961

Първата паметна реализация 1961 година е на сцената на Сатиричния театър с режисьор Гриша Островски. Премиерата е на 22 декември 1961. Сценограф е Константин Радев, художник на костюмите - Елизабет Месарош, композитор Петър Ступел, диригент Димитър Вълчев. Тогава Сатиричният театър има оркестър, който изпълнява музиката на живо. В ролите са (според премиерния афиш): Ицхак Финци, Вели Чаушев, Никола Анастасов, Лиляна Апостолова, Иван Андонов, Жени Божинова, Татяна Лолова, Васил Попов, Невена Коканова, Радка Матева, Иван Герасимов, Цветана Гълъбова, Петър Пейков, Златина Дончева, Христо Руков, Василка Чиликова, Георги Парцалев, Енчо Багаров.

„Когато розите танцуват“ с музика на живо, е истинско събитие за театралния ни живот в един период на размразяване и предчувствие за настъпваща пролет. Той представлява откровен модернистичен жест. В него младостта настъпва на сцената. Припомняме тези подробности, защото сме имали шанса в тийнейджърските си години някъде около 1966 година да гледаме това любимо представление не веднъж, това правеха и нашите родители.

Константин Икономов и Ивайло Калоянчев

И сега очаквахме с трепет как ли ще бъде след 64 години…Времето е друго, отношението дори към любовта е различно и все по-дълбоко, сякаш поне външно да потискаме в себе си това най-велико чувство. Кратките думи на актьора и режисьор на постановката Николай Урумов като въведение, всъщност, ни дадоха красивия знак какво ни предстои. “За мен това е най-нежната и най-красивата българска пиеса! Пиеса за любовта, за жизнения, весел порив на младостта и тъжното безверие на старостта. Пиеса, която със средствата на вълшебния и магичен театър, и изящното слово на Валери Петров, търси отговор на въпроса „Какво си, любов?".“

И пак след толкова десетилетия, но и в контекста на днешния ден, новата постановка на „Когато розите танцуват“ ни завладя с артистичната енергия на сцената, струяща от актьорите, от сценографията на Марина Райчинова, от музиката на Христо Намлиев (предизвикателство за него след толкова обичаната мелодика на Петър Ступел), хореографията на Татяна Янева. Драматург на постановката е Михаил Тазев.

Боян Арсов (Младият) и Константин Икономов (Старецът)

Припомняме какво е написал за пиесата и постановката ѝ навремето мъдрият театрал Боян Дановски, за да направим своята интерпр��тация към сегашното представление в Сатиричния театър. Той пише: „В „Когато розите танцуват“ авторът на тази своеобразна лирична „дискусия“ Валери Петров и постановчикът Гриша Островски очароваха публиката не с друго, а с един шеговит спор между Стария и Младия. Който е гледал представлението, непременно е изпитал чувството, че актьорите разменят мисли и спорят не само помежду си, но и със зрителите. Съмненията, преди да се постави пиесата, бяха много. Ще се приеме ли такава необичайна театрална форма? Няма ли да доскучае на зрителите да участват цели два часа и половина в един спор, вместо, както е прието, да се пренесат в измисления художествен свят и да преживяват заедно с героите?… Зрителите се увличат в откровения приятелски разговор и се вълнуват от сериозния предмет на спора: кое е ценно и кое не е, кое е красиво и кое е грозно в живота на хората.“ (Дановски, Боян, „От двете страни на завесата“, С. изд. „Наука и изкуство“, 1969, с. 122-123

Ани Вълчанова и Димитър Баненкин

С днешна дата отново усетихме чудото на живота, което ни носи поезията на Валери Петров и в драматургичните си текстове, сякаш изразено най-силно в любовта. И на сцената в постановката на Николай Урумов тя диша, усмихва се, тъжи, преживява. За нея няма възраст. Великолепни актьорски постижения, като специално акцентираме върху талантливия Боян Арсов (Младият), който неведнъж ни е респектирал с възможностите си да владее сцената, Константин Икономов (Старецът), Ивайло Калоянчев (Съседът и Учителят по музика) и, разбира се, Ани Вълчанова (Съпругата). Тя успява по красив начин да „изиграе“ и тази любовно-романтична меланхолия, която струи в поезията на Валери Петров и, която толкова обичаме и, без която не можем.

В целия спектакъл танцуващите рози: Белослава Ангелова, Мила Пейова, Никол Николова,

Виктори�� Василева (студенти клас Калин Сърменов, Театрален колеж „Любен Гройс“) създават настроението и радостта от неувяхващата любов, която ни прави хора, неподвластни на възрастта, Въпреки!

Константин Икономов

С това представление Сатиричният театър продължава своя силен сезон и съвсем не случайно постановката им „Майка Кураж“ на Брехт, режисьор Стоян Радев е сред най-номинираните в различните категории на театралните награди на САБ „Икар“, които ще разберем на 27 март, Международния ден на театъра. Сред тях е и номинацията на Михаил Тазев в категорията „Драматургичен текст“ за пиесата „Бушон за смяна“, моноспектакъл.

Очакваме и постановката „Кошниците“ на Йордан Радичков с режисьор Николай Стоянов, която предстои. Стремежът на театъра да поставя важни и непреходни, според нас, драматургични текстове на забележителни български автори е показат��лен за артистичната, смислена посока, избрана от амбициозния екип и имат много сериозни постижения с неуморната си работа.

Една от последните снимки на Валери Петров, февруари 2014

И ще завършим този текст отново с Валери Петров:

„Когато розите танцуват

дори старикът става млад,

и пътищата му се струват

изпълнени със аромат

със смях, с шепот, със сълзи."

Невероятен! А ние сме щастливците, че живяхме и п��одължаваме в неговото време!≈

Текст: Зелма Алмалех

Снимки: Петър Петров, архив на Сатиричния театър и Стефан Джамбазов (1951-2021)

P.S.на „въпреки.com”: След премиерата на „Когато розите танцуват“ на 27 февруари сред възторжената публика бяха и внуците и правнуците на Валери Петров.

Бяха щастливи. А, може би, отнякъде гледаше и с благата си усмивка и той…

#Николай Урумов #Валери Петров #Сатиричен театър #Зелма Алмалех #Критичен поглед

0 notes