#момиче

[blagovestasworld]

Красотата е в начина, по който се държим. Как се отнасяме с хората. Начинът, по който обичаме. Самоуважението. Красотата е в душите. Ако си мислите, че си някой е повече човек, защото лицето му е красиво, имате нужда от проверка на реалността.

Ph @darinasworld

[krissymoll]

[nurxaya]

Soy una chica de otra planeta 🌍

Estoy aquí un poco más 😃... pero quiero volver en mi casa 🏠en mi planeta 🌍🚀

[darude-cumstorm]

Някога била ли си връзвана?

Благодаря за комплимента, момче съм за твоя жалост! Ако това сам да се вържа с колани след което да не успея да се освободя се брои, значи да.

[julyas]

@yldzhll ♥️👈💃👈😘👈

ЩАСТЛИВ ВЕЧЕР МИЛО МОМИЧЕ БРАТ МОЯ ЛЮБОВ♥️👈

[midtts]

Търпение, спокойствие, лекота. Леко, момиче, бавно и хладнокръвно. Научи се да управляваш емоциите в себе си.

Обичаш? Обичай. Леко, деликатно, ненатрапчиво, искрено.

Плачеш? Плачи. Леко, мълчаливо, тихо, искрено.

Оставаш? Остани. Леко, непретенциозно, бодро и искрено.

Тръгваш ли? Тръгвай. Леко, без излишни думи, без да се обръщаш и нека бъде искрено.

[summersoullll]

За красиво момиче не трябва да се чудиш дълго. Твоя ли си е, пази си я, обичай си я. Не знаеш колко много чакат, за да ти я утешават.

[iskreno-svoya]

пич, някъде има момиче, което продължава да спи с тениската ти

[slimarka]

"- Познаваш ли я?

- Да.

- Запознай ме!

- Добре, но нека първо ти разкажа за нея.

Виждаш, че е красива... но тя е от онези – безплатно красивите.

Без нужда от грим или старание.

Красотата й идва някак естествено – отвътре.

Обаче това е само повърхността.

Далеч не е най-интересното.

Тя обича приключенията. Не ги търси. Те сами я намират.

Едно е сигурно обаче – с нея никога, никога няма да ти е скучно.

Създадена е да изпъква, но е някак случайно и съвсем не нарочно.

Огънят в косите й се забелязва отдалеч – „ Целуна ме слънцето ” – така ми каза веднъж.

Огънят в очите й обаче, е по-силен. Това е първото, което ще забележиш у нея.

Можеш с месеци да се чудиш, с какво този поглед е по-различен и защо не можеш да си го избиеш от главата.

Нека ти спестя времето – любопитство. Любопитство към всичко и към всеки.

А ако си късметлия и събудиш любопитството й към себе си, и теб те очаква приключение.

Не знам как ще я спечелиш, обаче.

Нека само ти кажа, че тя няма да се впечатли от скъпата ти кола. Твърде заета е да гледа небето.

Няма дори да погледне скъпия ти часовник. По скоро ще го свали от ръката ти и ще го изхвърли, защото времето за нея не е важно.

Дали си облечен в най-модерните дрехи или в дрипи, за нея няма значение. Тя не вижда дрехите. Вижда хората в тях.

Някога срещал ли си момиче, което не е предубедено? Което никога не съди?

От нея няма да чуеш забележки или злобни подмятания.

Когато не харесва нещо, просто го подминава. И толкова! Не поглежда назад.

Няма тема.

Ще ти отнеме години да я изучиш и накрая пак няма да си я разбрал напълно.

Просто тя, не е точна наука.

Не можеш да я обхванеш в рамка. Не се и опитвай даже! Ще я счупи!

Цветна е. Като екзотична птица. И също толкова свободна и независима.

Да я опитомиш ще е жалко. За света ще е жалко. За теб също.

Когато й се лети, остави я да полети. Ще се върне при теб... но само ако заслужаваш.

Има страхотно чувство за хумор. С нея ще се смееш, както не си се смял до сега.

Знаеш ли защо? Защото ще е наистина смешно. Без заучени фрази. Без повтарящи се вицове. Просто чист, гъделичкащ хумор.

Често си говори с бездомници, странници и с хората, които никой не забелязва.

Недей да нервничиш ако спре и заговори някой непознат – както казах, тя не вижда, с какво е облечен човек, или какъв цвят �� кожата му… Тя вижда душите. И ако душата е добра, се разхожда в най-скритите й кътчета.

С нея можеш да си говориш на всякакви теми и по всяко време. Събуди я в три през нощта с въпрос! Повярвай ми, няма да ти се разсърди. Ще те изненада с мисленето си. Дори да не си съгласен, винаги й давай шанс да ти обясни защо мисли така. Зад всяко твърдение стоят безброй причини и следствия. Кое от кое по-интересни.

Искаш да те запозная, но нея ще трябва да я заслужиш.

Да я спечелиш.

Трудно е! Тя не се трогва от обичайните цветя и подаръци.

С нестандартните хора се налага да си нестандартен.

Да мислиш! Да слушаш внимателно!

Да се стараеш!

Казах ти че ще е трудно.

Да й разбиеш сърцето ли? Моля те! По скоро тя ще разбие твоето. Няма да е нарочно.

Да я задържиш също ще е ужасно трудно. Тъкмо ще решиш, че си я спечелил и ще трябва да се връщаш отначало.

Все нещо няма да ти е достатъчно за да я разбереш напълно, но и тя никога не разкрива всичките си тайни.

Не, тя не е от този свят и само ако ти позволи ще можеш да отидеш в нейния.

А стъпиш ли веднъж там, връщане няма.

Ти няма да искаш да се върнеш.

Защо ли?

Ще е все едно до сега да си бил сляп и изведнъж да прогледнеш.

Извинявай, но повърхностните момичета, с които се срещаш, вече няма да са ти интересни.

Така че помисли добре и ми кажи – Да те запозная ли? Защото след това, връщане обратно няма!"

Мария Миразчийска

[figntforlove]

Тежък ти е парфюма, момиче.

Ухаеш ми на минало.

[iamstonecoldbabyy]

Мислих те всеки ден, всяка нощ, от месеци, от както ми писа, от както ме потърси след толкова много време. Думите ти ме накараха да се усмихна, да будувам дълго от вълнение, от щастие. Минаваха ми хиляди мисли, противоречиви, да те потърся ли, да те забравя ли? Вече знам отговора, разбрах, че ще се местиш, разбрах, че си имаш момиче. Може би ми пишеш от носталгия, може би малко ти липсвам, може би си намирал нещо в мен, което е било специално за теб? Може би ще си остана с догадките, а може би винаги съм знаела за този малък егоист в теб, който запалва огъня и накрая винаги избира себе си.

[samozatvoiteochi]

Виктор Пасков "Аутопсия на една любов"

Self-grandeur, самонадеяност, високомерие, помпозност - това са само част от отблъскващите качества на нашия главен герой. Нараторът има видна вътрешна омраза към себе си, която се разлива и се просмуква и в околните нему. Той смята другите за недостойни и по-малко ценни. Старае се да покаже своето превъзходство като им дава задачи, от нелепи до унизителни, с цел, да преживее отново, онова, което не е вече. Цинизъм, който оставя неприятен, тръпчив вкус в устата. "Чарли" проявява неуважение към себе си и заобикалящите го. Глорифицира и романтизира музиката сякаш, може да я използва като параван и оправдание за своите действия. И сякаш смята, че неговата артистична гениалност, с целия му Абсолютен Тон и ритъм и музикални терминологии, могат да оневинят или пречистят душата му.

Личната му енергия е разпиляна в самосъжаление и саботаж, и показва главно липса на достойнство. Подиграва се с културата на юпитата и намира проблем с американското кланене на Сара и нейните приятелчета, а самият той е отшелник за своята България. В друг момент, казва за себе си, че не обича визията на пролетариата. Самият той е космополит в модата си и е описван неведнъж като "сноб". Облича се прилежно, с костюми Armani и Boss, получава подарък вратовръзка Yves Saint Laurent от скъпоценната Ина, докато той и подарява златна запалка Zippo и шармантна звездна рокля Gucci за празничния повод. Когато говори за своите мъки, отнася се с определено уважение към тях, възпява ги дори. Стане ли дума за отсрещния човек - слага му думи в устата и тъй като няма търпение да чуе и разбере, си съчинява преждевременно. С лек присмех говори за всички останали, техните мъки и притеснения са леки, а в неговите се таят вековни окови - мъки, от които не се изплува лесно.

Относно картината и символиката на Жената, тя е крайно изкривена и недопълнена, не е цяла. Веднъж се възхищава на нея, друг път - се отрича изцяло от същността ѝ. Все крайности, никога по средата, никога пълноценна картина на комплексността ѝ. Тя е разглеждана не като интегрална и непокътната част, а е сякаш раздробена, на парчета, които са лесно смилаеми, лесно разбираеми, прости дори. Жената се разглежда през обектив - наблюдава се най-вече нейната красота, нейната лудост, нейната ловкост с думите и ума, нейната уязвимост, сервилност, нейната мощ. Тя служи за сюжетна линия, която е силно експлоатирана и преекспонирана. Тя е способ, чрез който той открива своята сила и също така, своето падение. Оказва се безсилен пред нейното опиянение. В голяма степен Ина е чужда, непозната, неразнищена докрай за Чарли, освен в известните за него предели - музиката, споделената им страст за джаза и любовта. Тя остава за него мистерия, с история, която е непотвърдена до края. Самата Ина е крайност - красота, от която не можеш да извърнеш поглед, дръзкост, която поразява. Истина, която трудно се преглъща. Той иска да я притежава, да я обуздае, да бъде човека, за когото тя ще се промени и може би, укроти. Той се страхува от нейната свобода, защото Ина не е обичайно момиче с типични възгледи. Тя е femme fatalе. И точно това качество я прави толкова желана от много хора. Той бива предупреждаван от своите колеги, че е опасна и, че ще му донесе беда, възможно и смърт. Чарли танцува със своя неосъзнат суициден комплекс. Той го преследва (в лицето на Ина, алкохола, дрогата, самосъжалението, опасността). Донякъде всичко това е една магия, която, в крайна сметка, изпълнява своя звън. Неговите самоунищожителни пориви се проявяват неведнъж. Интересен е контраста със залагането на сигурното в отношението на работата - там той търси постоянство, а в духовен и личен план - приключението, свободата на избор.

На пръв поглед Чарли е герой с непоправими качества, твърде самомнителен, несимпатичен на читателя. Неспасяемата Ина, навярно също не е носителка на цялата съвкупност от общоприети качества. Mоже би точно това е техният чар - тяхната странност, уникалност и чудатост, техните негативи и опитът за сливане в лицето на любовта. Героите на Пасков на моменти са приказно човечни, в други гротескни. Всеки е обладан от собствения си страх, от своята дисонантна музика.

Книгата е покрусяваща и сърцераздираща ведно̀. И все пак някак си, писането оживява и поглъща читателя. Толкова е живо, че те кара да се осъмниш в реалността, кара те да спреш и да застинеш на място. Това е книга, която си заслужава да бъде прочетена. Интензивна и завладяваща. Дръзка, предизвикателна в езика, моралните ценности и схващания за начин на живот - примамва те да продължиш напред, въпреки онова, което виждаш, разпознаваш и вероятно, което не ти харесва. Кара те да продължиш въпреки себе си. Сякаш тактика от Виктор Пасков да отсее своите читатели.

Kогато четем, е важно да се съобразяваме с цайтгайста на книгата, с автора като личност в истинския живот и на база на тези данни, да започнем да обмисляме всички възможни тълкувания, които тя може да има. И пак можем да сгрешим и да не хванем правилната нота, струна, дори правилния инструмент. И въпреки всичко, е важно да опитаме. Дължим го на автора и на себе си. "Аутопсия на една любов" все още предизвиква смут в душите ни. Тя кънти с актуален и мощен вик. Осмели с�� да прочетеш и помисли, или извърни глава, затвори очи и се усмихни на невежеството. Този вътрешен дискомфорт е добро стартово място за анализ на собствените нрави и времена - любовта, побеждава ли всичко или е просто една илюзия за да живеем по-добър и смислен живот?

[pishasinqkakvineshta]

Пътеводител към нов свят I

Още от малка знаех, че не искам да живея живота на средностатистическия човек.

Даже бих казала, че мисълта за ��ова ме ужасяваше.

Еднотипното ежедневие, битовизмите, същите места и хора.

Същински ужас за малкото момиче, родено в малката държава.

И годините се минаваха, аз все се чувствах не на място, несигурна какво искам да правя в бъдеще.

Докато не заминах.

И не видях свободата на приключението.

Да притежаваш силата сам да определяш съдбата си, променя света и теб.

Да дерзаеш означава да живееш, да преоткриваш нови места, нова хора.

И това е смисълът

Стига да си достатъчно смел да тръгнеш.

Защото после няма връщане назад.

[lora-ns-world]

,, - Тя е момиче, което влачиха по острите камъни на Ада. Там, както и по камъните на Рая, тя е кървяла. И в Ада, и в Рая, тя е оставила своите следи. "

Лора Н

Из дневника на един нов живот

[kalina1]

Ти си момиче от морето. Винаги ще помня солта по кожата ти, пясъка по дланите ти и слънчевите лъчи, вплетени в косите ти. Морският бриз винаги ще ме отнася към едно по-хубаво време — времето, прекарано с теб. Спомените ме заливат като вълни. Ти си момиче от морето. Разбира се, че никога няма да те забравя.

[marsietaa]

Никога не съм намирала четирилистна детелина

И не нося заешко краче в чантата си

Дълго време вярвах, че онова колие от майка ми, ми носи голям късмет, но и това не се оказа така.

Но вярвам в суеверията за черната котка

Ти беше моята черна котка. Затова и ти подарих такава.

Донесе ми най-лошата поличба,

тази на обречената любов.

И проклятие никога след теб да не се влюбя отново.

Да те търся навсякъде по малките улички, да се оглеждам за знаци, които да ме отведат при теб.

И всеки би ме съжалил, би ми дал цяр за това проклятие

"Пий чай от глухарче, отиди на църква, моята баба разваля магии "

" Болна си от най- коварната болест, момиче"

И аз, може би, щях да ги послушам, но в главата ми кънти само твоето обещание

Че ще бъдем заедно във всеки следващ живот

И аз съм карък, обречен да те търси навсякъде

Завинаги.

Marsietta